Решение по дело №40/2022 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20227190700040
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 52

гр. Разград, 10.05.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора СЕЗГИН ОСМАНОВ като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 40 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград против Решение № 9 от 14.01.2022 г. постановено по АНД № 20213330200577 по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено наказателно постановление № 17-000825 от 23.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград. С посоченото наказателно постановление на основание чл. 414, ал. 1 КТ на „Арон Логистик“ ООД – Разград е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът счита касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно и правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните: На 21.07.2021 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Разград била извършена проверка на представените документи по осъществяване на трудовите правоотношения с работниците в „Арон Логистик“ ООД. Било установено, че на 06.02.2021 г. между „Арон Логистик“ ООД и лицето Ф. И. М. е сключен трудов договор № 58/06.02.2021 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ за работа на длъжност „шофьор товарен автомобил /международни превози/“. Между страните е било договорено трудово възнаграждение в размер 650 лв., в условията на пълно работно време (8 часа), като е определена дата за постъпване на работа - 06.02.2021 г. В установения тридневен срок от сключване на трудовия договор, а именно от 07.02.2021 г. до 09.02.2021 г., включително, работодателят „Арон Логистик“ ООД не е изпратил в ТД Варна на НАП уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ (по образец - Приложение № 1) за регистрация на договора. На 23.06.2021 г. работодателят е депозирал в Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. Разград искане на основание чл. 62, ал. 4 КТ за издаване на задължително предписание от контролния орган за изпращане в ТД Варна на НАП на уведомление за сключения трудов договор. На дружеството е съставен Акт № 17-000825 от 22.07.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (обн. ДВ, бр. 1 от 2003 г.). Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на жалбоподателя в качеството му на работодател на основание чл. 414, ал. 1 КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил наказателното постановление като издадено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Районният съд е приел, че конкретната нарушена разпоредба е чл. 62, ал. 3 КТ, на която отговаря  санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 КТ, а наказващият орган е посочил нарушена разпоредба от наредбата и е приложил обща санкционна разпоредба, която не е относима. Въззивният съд е счел, че не може да преквалифицира деянието, защото самата нарушена разпоредба чл. 62, ал. 3 КТ се явява елемент на съответния санкционен състав, а изобщо не е посочена като нарушена. Заключил е, че това осуетява защитата на санкционираното лице, което се лишава от възможността да оспори реално приложимите правни положения.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 62, ал. 3 КТ в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. А съгласно чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 3 КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Безспорно и доказано е по делото, че на 06.02.2021 г. между „Арон Логистик“ ООД и работника Ф. И. М. е бил сключен трудов договор, за който работодателят не е изпратил уведомление в компетентната ТД на НАП – Варна в тридневен срок от сключването му. Бездействието му нарушава изискването по чл. 62, ал. 3 КТ, което е основание за налагане на административно наказание по чл. 414, ал. 3 КТ.

Касационната инстанция споделя изводите на въззивната за неправилна правна квалификация на нарушението, което е довело и до неправилно прилагане на санкционната разпоредба, и като краен резултат - до материална незаконосъобразност на наказателното постановление. В АУАН и в наказателното постановление деянието е квалифицирано по чл. 3, ал. 1, т. 1, б.“ а“ от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Наредба № 5 е издадена на основание чл. 62, ал. 4 /сега ал. 5/ КТ, съгласно която данните, които се съдържат в уведомлението по чл. 62, ал. 5 КТ, и редът за неговото изпращане се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и председателя на Националния статистически институт. В чл. 1 от Наредба № 5 е указано, че работодателят уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1). В чл. 3, ал. 1, т. 1, . б.“ а“ от наредбата е предвидено, че уведомлението съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от сключване на трудовия договор. Наредба № 5 е подзаконов нормативен акт, който е издаден за прилагане на отделни разпоредби на нормативния акт от по-висока степен – КТ и детайлизира неговите правила, като определя формата и начина на изпращане на уведомлението за сключване на трудов договор. Но в самия КТ съществува специална разпоредба относно срока на подаване на уведомлението, която е нарушена в разглеждания случай и тя определя правната квалификация на деянието, а именно чл. 62, ал. 3 КТ. Съответно, тази конкретна норма е елемент от фактическия състав на специалната санкционна разпоредба – чл. 414, ал. 3 КТ, която е следвало да бъде приложена. Докато разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ е обща и предвижда отговорност за други нарушения на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Като не е съобразил горното, административнонаказващият орган е издал наказателното постановление в противоречие с материалния закон и е нарушил правото на наказаното лице да се защити срещу надлежната правна квалификация на съставомерните факти. При това правилно въззивният съд е отменил наказателното постановление и решението му следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК претенцията на ответника за разноски е основателна, но не е доказана. Не са представени доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което такива не могат да бъдат присъдени.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 14.01.2022 г. постановено по АНД № 20213330200577 по описа на Районен съд – Разград.

Решението е окончателно.

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:     /п/

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.   /п/             

 

                                                                                             2. /п/