Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. Тутракан, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тутраканският районен съд в публично
заседание на дванадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 272 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0362-000275
от 09.07.2019 г. Началника РУ на
МВР гр. Тутракан е наложил на В.Г.Т., с ЕГН **********,***, за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП,
административно наказание „Глоба” в размер на 750.00 лв. и „Лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е
останал жалбоподателят Т., който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени
изцяло като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Началник РУ гр. Тутракан, не се
явява и не се представлява в съдебно заседание. Депозира писмено становище по
съществото на спора.
Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и
не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Актосъставителят Г.С.Г., свидетелите инспектор пътен
контрол Д.Й.Р. и младши автоконтрольор С.И.И. и младши автоконтрольор И. Л., са
служители в РУ на МВР гр. Тутракан.
На 27.02.2019 г. младши автоконтрольор И. Л. изпълнявал
служебните си задължения на територията на с. Нова Черна, обл. Силистра, като упражнявал контрол на скоростта на движение на
МПС с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 517. В 13:25 часа системата заснела лек автомобил „Пежо
308“ с рег. № ***по ул. „Черно море“, движещ се със скорост над максимално
допустимата за населено място, въведена с пътен знак Д11,а именно със 112 км/ч.
При направената справка в регистрите на „Пътна
полиция” било установено, че собственик на автомобила е „ФААК България” ЕАД.
При направена справка в Търговския регистър е било установено,че един от
управителите на юридическото лице,собственик на автомобила,е Светлана Петрова
Стефанова от гр.Русе.На 16.04.2019г.,тя попълнила декларация /л.30/ по чл.188
от ЗДвП,като посочила, че на посочената дата, автомобила е бил управляван от
жалбоподателят Т.. Поканата по чл.40 ал. 2 от ЗАНН /л.28/ за явяване в
едномесечен срок на посочения в декларацията водач,в РУ на МВР-Тутракан е била връчена на жалбоподателя на 16.04.2019
г.
Предвид неявяването на жалбоподателя Т. в
законоустановения срок, в негово отсъствие, на 20.05.2019 г., актосъставителят Г.С.Г.
съставил АУАН № 260 /серия Д бл. № 784106/ с който му повдигнал обвинение за
това, „…че на 27.02.2019 г. в 13:25 ч. в с. Нова Черна, обл. Силистра, по ул. „Черно
море” до бензиностанция „АЕРИ 44“, в посока Силистра – Русе управлява лек
автомобил „Пежо 308“ с рег. № ***със скорост 112 км/ч при максимално допустима
скорост 50 км/ч въведена с пътен знак Д 11. След приспаднат толеранс от 3 км/ч.
превишава максимално разрешената скорост с 59 км/ч. Нарушението заснето с АТСС TFR1-M
№ 517и клип № 13508, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите Д.Й.Р. и С. И. И.. Акта
бил предявен и връчен на жалбоподателя на 06.06.2019 г.
По образуваното със съставянето на 20.05.2019 г. АУАН
административно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е издал наказателно
постановление № 18-0362-000275 от 09.07.2019 г., като е възприел изцяло
отразената в АУАН фактическа обстановка. След като посочил нарушената разпоредба
от ЗДвП - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Т. административни наказания „Глоба” в размер на 750.00
лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. На 05.08.2019
г. жалбоподателят е получил препис от НП.
Горните обстоятелства се подкрепят изцяло от
показанията на разпитания актосъставител Г.С.Г., свидетелите Д.Й.Р. и С.И.И., и
приложените писмени доказателства, които съдът кредитира, като последователни,
логични, непротиворечащи си и взаимно допълващи се.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от
лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е започнало
със съставянето на АУАН от компетентно лице ,притежаващо съответните правомощия.
Същия е бил съставен по правилата на закона и притежава всички изискуеми от чл.
42 от ЗАНН реквизити. АУАН е бил подписан надлежно от нарушителя и същия е
получил препис от него по установения от закона ред. Административното нарушение
е доказано със съответните допустими от закона доказателствени средства. Техническото
средство е преминало съответната изискуема метрологична проверка. Съставен е
бил съответния протокол за използване на 27.02.2019 г.от контролните
органи на АТСС с № 517.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от
компетентен административно наказващ орган, редовно упълномощен да извършва
такава дейност. Същото притежава всички изискуеми от чл. 57 ал. 1 от ЗАНН
реквизити. НП е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя. Наложените
наказания са в съответствие с предвидените от закона.
На практика жалбоподателя не оспорва извършването на
административното нарушение описано в АУАН и атакуваното НП, както и
авторството. Искането му за отмяна на НП е обосновано с допуснати процесуални
нарушения, при съставянето на АУАН. Първото от тях е, че е в нарушение на чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН.
Наистина АУАН № 260 /серия Д бл. № 784106/, с който е
било повдигнато обвинение на жалбоподателя, е съставен в негово отсъствие, след
като е бил поканен по надлежния ред,съгласно изискването на чл.40 ал. 2 предл.
2 от ЗАНН. Съдът не счита, че с това е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Това е така,тъй като АУАН, с който му е било повдигнато
обвинение за извършеното нарушение, е бил надлежно предявен на жалбоподателя, който
се е запознал със съдържанието му, подписал го е без възражения и е получил
екземпляр от него. От този момент съставения АУАН е придобил завършен вид и
може да породи последици,в частност издаване на атакуваното НП. По никакъв
начин правата на жалбоподателя като обвинен, не са били нарушени. Освен правото
лично да впише възражения в съставения АУАН, той е имал и правото в тридневен
срок от съставянето му, да направи писмени такива пред АНО.
Несъстоятелно е и следващото възражение на
жалбоподателя,а именно,че е бил поставен в невъзможност да направи своите
възражения по съставения му АУАН,тъй като не са му били предоставени за
запознаване направения от АТСС клип и другите доказателства,въз основа на които
му е било повдигнато обвинение.Актосъставителя няма задължение служебно да
направи това,но няма и процесуална пречка да бъде сторено от него,при поискване
от нарушителя.В конкретния случай жалбоподателя не е отправял такова искане към
актосъставителя.Нещо по-вече,той не се явил в посочения в получената лично от
него покана срок,за да му бъде съставен АУАН в негово присъствие и
евентуално,по негово искане да бъде запознат с доказателствата,въз основа на
които е съставен АУАН.
Несъстоятелно е голословното твърдение на
жалбоподателя,че не е спазена разпоредбата на чл.8 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата. Контролните органи нямат
задължението да представят доказателства за това в административно-наказателното
производство.Отделно от това на съда е ноторно известно,„е бензиностанция „Аери
44” в с.Нова черна,където е било разположено АТСС,се намира на разстояние от
знака Д 11,поставен в началото на населеното место по посока
гр.Силистра-гр.Русе, значително надвишаващо както обхвата на радарното
устройство,така и на фотокамерата на използваното АТСС.
Несъстоятелно е и твърдението, за допуснато нарушение
на чл.10 от Наредба № 8121з-532.Не е
вярно, „…че липсва всякаква информация за
наличието на такъв протокол и снимка за разположение на уреда.” За извършвания контрол с АТСС на посочената
дата и място е съставен протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 и е приложен
към административно-наказателната преписка /л.37 от делото/. За сведение на
жалбоподателя,изискването за заснемане на позиционирането на АТСС, вече не
съществува.
Несъстоятелно е и „оспорването” на жалбоподателя на
техническата годност на АТСС,с което е било установено и заснето извършеното от
него нарушение.Към административнонаказателната преписка са приложени от АНО удостоверение
за одобрен тип средство за измерване на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ТFR1-М от
Български институт по метрология на Република България, /л. 36/,протокол № 1-42
от 19.02.2019г. за извършена проверка на мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М №
517 /л.38/ и техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ТFR1-М / л.39-44/.
Възражението, „…че не е предоставена информация
служителите, осъществяващи контрол за спазване на правилата за движение по пътя,притежавали
ли са към 27.02.2019г.необходимите знания,квалификация и опит за осъществената
от тях дейност,,както и дали същата е в рамките на техните правомощия ,както и
сектора,при който същите изпълняват трудовите си задължения при ОД на
МВР-Силистра.” съдът намира също за
неоснователно.Не става ясно на кого е
следвало да бъде „представена” тази информация.АНО е приложил към
административно-наказателното производство протокол за извършено обучение от
29.04.2019г. за работа със система за видеоконтрол ТFR1-М, в който е посочен и младши автоконтрольор И. Л.,работил
с АТСС № 517 на 27.02.2019г. Съдът намира,че това е достатъчно доказателство за
уменията на съответното длъжностно лице и не е необходимо да бъде приложено по
делото неговото служебно кадрово досие.
Не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на
чл.165 ал. 1 т. 1 от ЗДвП от контролиращия на посочената дата и място
спазването на правилата за движение по пътищата и по-точно скоростта на
движение на ППС.Съгласно цитираната разпоредба „определени от министъра на
вътрешните работи служби: т.1. контролират спазването на правилата за движение
от участниците в движението,техническата изправност и обезопасяване на товарите
на движещите се по пътя пътни превозни средства,като за целта служебните лица
са длъжни за извършат проверката по безопасен начин” . Тази разпоредба не
вменява задължения на контролните органи
„да се обозначават ясно,осигурявайки необходимата видимост”. Какво да бъде
съдържанието и обхвата на „безопасния начин” на извършване на контрола,законодателя
е предоставил на преценката на съответния контролен орган.
Съдът намира за неоснователно и следващото възражение
на жалбоподателя за несъответствие на автоматизираната система за контрол на
движението на МПС с изискванията в тази насока на ТР № 1 от 2014г. на ВАС.
Вярно е,че тълкувателните решения на ВАС и ВКС са задължителни за съдилищата и
органите на управление,но е необходимо те да са актуални.Тълкувателно решение №
1 на ВАС е издадено във връзка със съществувалата в миналото противоречивата
практика на съдилищата относно приложимостта на издаването на ЕФ по отношение
на мобилните системи за контрол на скоростта на движението на МПС.След неговото
издаване са извършени промени в ЗДвП, внасящи необходимата яснота в тази
насока. Достатъчно е да се прочетат разпоредбите на чл.189 ал. 4 от ЗДвП и § 6
т.65 от ДР на ЗДвП.
С протоколно определение съдът отхвърли направеното искане
от жалбоподателя, да се изиска от кмета на Община Тутракан, към която
принадлежи с. Нова Черна, одобрен от кмета на Общината Генерален план за
организацията на движението в населените места, ведно с необходимата
документация към него, съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за
организиране на движението по пътищата, както и да бъде назначена съдебна
автотехническа експертиза, която да отговори на следния въпрос: Поставен ли е в
съответствие пътен знак Д 11 – начало с. Нова Черна по посока на движение Силистра – Русе, с
одобрения от кмета на Община Тутракан Генерален план за организацията на
движението в населените места.
Съдът намира направеното искане за неотносимо към
предмета на делото. Въззивното производство има за предмет обжалвано
наказателно производство и е административно наказателно по своя си характер.
Не е предмет на настоящото производство законосъобразността както на Генералния
план за организацията на движението в населените места за с. Нова Черна, така и
съответствието на поставения знак Д 11 начало с. Нова Черна по посока на
движение Силистра – Русе с Генералния план за организацията на движението в населените
места за с. Нова Черна. Същата може да бъде предмет на друго административно
дело.След като пътен знак е поставен,той той следва да се спазва от водачите на
ППС.
Съдът намира, че в административно наказателното
производство, не само процесуалните норми са били приложени в съответствие със
закона, но и материалния закон е бил приложен правилно. Квалификацията на
деянието е правилна. Наказанията, които предвижда разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП, са фиксирани по вид и размер. Както АНО, така и съдът нямат
законова възможност да наложат по свое преценка друго по вид или размер
наказание.
На следващо место съдът не може да отмени или измени
наказателно постановление, когато същото е издадено в съответствие с
изискванията на закона и правилно е бил приложен материалния закон.
Ето защо съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 18-0362-000275 от 09.07.2019
г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на В.Г.Т., с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 21, ал. 1, от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП административни наказания „ГЛОБА” в размер на 750.00 /седемстотин и петдесет/ лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от три месеца,като законосъобразно и
обосновано.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по
реда на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: