Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 31.05.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на девети февруари през
две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка С.
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-
Младенова
при секретаря Нина Светославова, като
разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова
в.гр.дело № 7329 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 01.03.2020
год., постановено по гр.дело №70766/2018 год. по описа на СРС, ГО, 31 състав, е
признато за установено на по отношение на Р.Р.И., ЕГН **********, че Б.А.С.,
ЕГН ********** е собсственик на основание придобивна давност на имот, заснет
през 1995г. с пл. № 543, нанесен на кадастрален лист с № Б-9-5-Б от подробен
кадастрален план на село Негован, с площ 720 кв.м., идентичен с поземлен имот с
идентификатор 51250.5714.543, находящ се в с. Негонав, община Столична, район
Искър, целия с площ 684 кв.м. по скица, а по документ за собственост - 720 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за застрояване, стар
идентификационен номер – няма, с номер по предходен план 543, квартал 46,
парцел II, при съседи , поземлени имоти с идентификатор 51250.5714.646;
51250.5714.596; 51250.5714.715; 51250.5712.6, заедно с построената в това
дворно място промишлена сграда на един етаж с номер по идентификатор 51250.5714.543.1
с площ 65 кв.м., като осъжда на основаие чл. 108 ЗС Р.Р.И. да предаде на Б.А.С.
владението на процесния имот. С посоченото решение ответникът е осъден на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 1550 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника Р.Р.И., действащ чрез процесуалния си представител адв. С.Б..
Жалбоподателите поддържат, че изводът на първоинстанционния съд, че от 23.09.1994г. следва да се зачете изтеклия в полза на ищцата
десетгодишен давностен срок и тя е станала собственик на процесния имот по
силата на придобивна давност в нейна полза
e неправилен. Твърди, че въззивникът е собственик на
процесния имот, като неговите праводатели са придобили на 04.08.1995г. и са го
владели до продажбата на 19.12.2016г. Въззивникът твърди, че е влязъл във
владение на имота веднага след закупуването му. Сочи, че по делото са представени
доказателства, че родителите на ищцата също са имали претенции към процесния
имот и са водили дела с неговите праводатели. Поради изложеното излага доводи,
че обжалваното решение е неправилно и моли за неговото отменяне като неправилно
и постановяване на друго, с което да
бъде отхвърлена исковата претенция на ищцата като неоснователна. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата Б.А.С., действаща чрез
процесуалния си представител адв. Е.Д.от
САК счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Твърдяното придобивно
основание било едно – давност, като същото било посочено в общата разпоредба на
чл. 77 ЗС. Доказано било по делото, че ищцата е упражнявала явно и
необезпокоявано владение върху имота, считано от 1990г. до момента, в който
ответникът й го е отнел. В този смисъл били и показанията на разпитаните в хода
на делото свидетели, в това число и тези, поискани от ответната страна. Твърди,
че е неоснователен довода на въззивника, че по отношение на процесния имот
имало влезли с сила съдебни актове между членове на нейното семейство и това на
ответника. Сочи, че тези решения не я обвързват и тя се позова на придобивна
давност върху имота на собствено основание – упражнявано лично от нея на
давностно владение върху имота повече от десет години.С оглед на изложеното
моли за оставяне въззивната жалба без уважение като неоснователна и
потвърждаване на обжалваното решение като правилно.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предмет на
спора е имот с административен адрес с. Негован, район Нови Искър, ул. „*******-а,
представляващ поземлен имот с
идентификатор 51250.5714.543 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с. Негован, целият с площ 684 кв.м. , с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване с номер по предходен план
543, квартал 48, парцел ІІ, при съседни поземлени имоти с идентификатори:
51250.5714.646; 51250.5714.596; 51250.5714.715 и 51250.5714.6. заедно с
построената в това дворно място промишлена сграда на един етаж с номер по
идентификатор 51250.5714.543.1 с площ 65 кв.м.
По делото се установява, че от 01.08.1990г. ищцата Б.А.С. е настанена от работодателя си, при когото
работила на длъжност „чистачка“ - „Ферма
Негован“ част от ТКСЗ „Акад Дончо Костов“ в жилище, съседно на процесния имот. Ищцата
продължава да живее там след преустановяване съществуването на кооперацията. По
същото време започва да отглежда животни за стопански цели в процсния имот, представляващ стопански двор с
кантар и магазин намиращ се в съседство на предоставеното й жилище,.От сбраните гласни доказателства се
установи, че през
2000г.-2001г. Ищцата започва
да извършва и по-сериозни промени в недвижимия имот и прилежащите сгради, като подменя
вратата, изгражда допълнителни помещения за
животните, излива
бетон около тях и прави
пътека с плочки, бетон и арматура.
По делото са представени доказателства,
че ищцата инициирала и процедура по снабдяване на
имота и сградата с административен адрес. Видно от представеното удостоверение от СДВР, отдел „Български
документи за самоличност“ се установява, че към 21.09.2018г. в Националния
автоматизран информационен фонд - „Национален регистър на българските
лични документ ищцата има регистрирани данни за постоянни адреси по
издавани лични карти, както следва - издадена лична карта на 15.02.2002г. и 06.03.2012г. с вписан постоянен
адрес ***.
От
представения
по делото Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 5, том III, рег. № 30768, дело № 404 от
2016г. се установява, че на 19.12.2016г. ответникът Р.Р.И. е придобил правото на
собственост чрез договор за покупко-продажба върху следния недвижим имот:
поземлен имот с номер по идентификатор 51250.5714.543, находящ се в с. Негова, район Нови
Искър, с площ от
684 кв.м. по скица, а по документ за собственост от 720 кв.м., с трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг
вид застрояване, стар идентификатор няма, с
номер по предходен план 543, квартал 46, парцел II, заедно с построената
върху това място промишлена сграда на един етаж с номер по идентификатор
51250.5714.543.1, с площ от 65 кв.м., ведно със съответните общи части. на 19.12.2016г.
Праводателите на ответника – Г.Б.Х., М.Ц.Д.-Х.; Д.Г.В.и М.П.В.са се
легитимирали като собственици с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 163, том L., дело
№ 14346/1995г. от 04.08.1995г. По силата на този договор за
покупко-продажба те са купили следния
недвижим имот- кантар и магазин без посочена квадратура според легитимиращия
документ с прилежащите им общи части от комуникационната система на обект „Ферма Негован.“ и прилежащата им земя, съставляваща
имот, заснет през 1995г., с пл. № 543 и нанесен в кадастрален лист № Б-9-5-Б от
неодобрен кадастрален план на с. Негован /преди парцел II- втори от парцеларния план на Ф Н./ в размер
на 720 кв.м., с граници – изток- земеделска земя, запад- улица без излаз, север - земеделска земя, юг- шосе,
съгласно парцеларния план на Ферма в с. Негован. Техни праводатели са М.Б.С., Д.Д.С., В.Л.М.и
М.А.М.. Те са се легитимирали като
собственици с Протокол №75 от 09.09.1994г.
за провеждане на публичен търг и
Договор № 105 от 22.09.1994г. за
покупко-продажба на недвижим имот по
реда на наредбата за търговете, придружен с приемо-предавателен протокол от 22.09.1994г.
По делото е представено удостоверение
ГИС София с изх. № 94-00-354 от 13.02.2017г. се установява, че за поземлен имот с
идентификатор 51250.5714.543 в кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-16/23.01.2012г. на изп. директор на АГКК, попадащ в кв. 46 по плана на
м. „с.
Негован“, заедно с
построената в него промишлена сграда, отразена с идентификатор 51250.5714.543.1
е определен следният адрес- с. Негован, ул. *******.
Представено
е удостоверение за строеж № 69 /12.07.2017г., издадено от главния архитект на СО район нови Искър, с което е разрешено на отмветника Р.Р.И. строеж на прогледна ограда по улична
регулация в поземлен имот с идентификатор 51250.5714.543, кв. № 46, м .с. Негован, район Нови Искър с административен адрес с. Негован, ул. *******. Представен е и протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от
10.08.2018г.
По делото е представен и Протокол за трасиране и
означаване на граничните точки на поземлен имот с идентификатор 51250.5714.543
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Негован, район Нови Искър. От него се
установява, че на 20.05.2017г. в. с. Негован, по молба на ответника Р.Р.И. е
извършено трасиране ни означаване на гранични точки на ПИ с идентификатор
51250.5714.543 по КККР на с. Негован.
По искане на страните по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетели, водени и от двете страни. От показанията на свидетеля Р.Й.Р.,
който твърди, че опознава ищцата и имота от 1994г. се установява, че същата го ползва от 1994 г. Процесният имот бил
съседен на този, в който тя живеела, представлявал бивша стопанска постройка на
ТКЗС и имало кантар отпред. В една част от него отглеждала животни, а в другата
съхранявала сено и други храни за тяхното отглеждане. През 199г. свидетелят
помогнал на ищцата за изграждане на бетонна площадка върху имота и за
допълнителна постройка за овце и кози, които отглеждала. От 1994г. до годината,
предхождаща съдебното производство не е виждал и чувал някой да оспорва
собствеността на ищцата по отношение на процесния имот.
В показанията си свидетелят А.В.П.също твърди, че от деветдесетте години
ищцата отглежда животни в процесния имот
със стопанска цел, отглеждала няколко крави и други животни. Свидетелката е купувала от нея мляко и сирене, като
последно е ходила в имота през есента на
2018г., когато разбрала, че има спорове за имота между страните по делото.
Процесният имот бил в края на селото в съседство до гробищата, с площ от
600-700 кв. м. пред кантара. Ищцата постоянно извършвала подобрения в имота.
През 1993-94г. разширила пространството за животните, като съборила будка, намираща се до кантара. През
2003-2004г. изляла бетонови настилки, изградила ограда. Свидетелката разказва,
че откакто знае имота и той се ползвал само от ищцата, като не е виждала или
чувала да има проблеми относно собствеността му в това число и с роднини на
ищцата до есента на 2018г.
Свидетелят А.А.Й., заварен брат на ищцата твърди, че живее в жилищната част
на имота от 1996-97г. Проблемите с ответника били от 10.08.2018г., когато
ответникът, който бил местният гумаджия дошъл и изградил процесния имот.
Свидетелят описва имота като парцел с вход
откъм ул. Васил Левски с кантар, до него порта и залепени за него
селскостопански постройки, строени от ищцата около 2000 г. Ищцата е изградила дървена постройка за
свинарник, гараж, оформила е бетонна пътека място за паркиране. През цялото
време ищцата сама е ползвала имота, останалите членове на семейството й са и
помагали с физическа работа по изграждане на някой постройки. Владението й е
прекъснато от ответника на 10.08.2018г. В този период ищцата не била в
страната. Ответникът дошъл с кмета на селото и с архитект, за да загради имота.
Претенциите за имота от страна на ответника започнали от 2017г., но физически
прекъснал владението на ищцата през август 2018г.
Според показанията на свидетеля П.Г., познаващ страните от десет години,
ищцата живее в жилищна сграда, до която има дворно място без инфраструктура, в
което отглеждала животни. Според свидетеля от десетина години ищцата отглежда
животни в този имот. Ответникът е купил имота с цел изграждане на търговски
обект и започнал строителство след издаване на разрешението за строеж. Когато
ответникът започнал строеж ищцата и семейството й твърдели, че имотът е нейн.
Според показанията си свидетелката Б.Г., която живе на семейни начала с
ответника и познава ищцата от двадесет години, в процесния имот ищцата е
отглеждала животни в специално изградени бараки.Те били изградени до кантара.
Ответникът е купил имота и от 2017/2018г. имал спорове с ищцата и нейното
семейство относно собствеността на имота, въпреки, че ищцата нямала документ за
собственост на същия. Праводателите на ответника не били от с. Негован.
От показанията на св. И.Р.И. също се
установява, че семейството на ищцата е отглеждало животни в бараки, посочил е и
че когато ответникът бил купил имота в него имало кантар и барака, която била
долепена до него и в момента се отглеждали животни там. Според свидетеля имало
оградна линия, която ограждала имота откъм лицето откъм ул. Васил Левски, като
не били допускани до задната страна на имота, до въпросните барака и до настоящия
момент семейството на ищцата отглеждали животни.
При така установените факти въззивният съд намира следното от правна
страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно
основание чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени
предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т.е. да докаже
фактите, от които възниква за него право на собственост върху имота/; вещта да
се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или
държи вещта без основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва
основание в отношенията между страните/.
При
така установената фактическа обстановка настоящата инстанция намира, че
предявеният иск по чл. 108 ЗС е основателен и правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд. Целта на иска по 108 ЗС, както е посочено
в Тълкувателно решение № 31/84 г. от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г., ОСГК на
ВС и Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 4/2015 г.,
ОСГК, е да защити правото на собственост срещу всяко пряко или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение. При уважаване на този иск лицето, което извършва
неоснователните действия, пречещи на собственика да упражнява пълноценно
правото си на собственост, се осъжда да преустанови тези действия /иск за
прекратяване на нарушението/; лицето, поддържащо неоснователно създадено
състояние, пречещо на спокойното ползване на вещта, се осъжда да премахне това
състояние и да възстанови предишното /иск за премахване на последиците от
нарушението на правото на собственост/.
Ищцата основава правата си върху
процесния недвижим имот на придобивна давност, текла в периода от 1990г. до 10.08.2018г.
, когато ответникът е преустановил владението й. Владението като фактическо състояние е несмущавано, непрекъснато, явно и несъмнително упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на
собственост, през определен период от време – 10 години, когато ищецът твърди да е обикновен
владелец, което състояние
включва обективен елемент – фактическа власт /corpus/ и субективен – намерение за своене на обекта /animus/ – чл. 68, ал. 1 ЗС. Според презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 69 ЗС, владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Намерението на лицето да държи вещта
като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на
правомощията на собственика – виж т. І.2 от Постановление
№ 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от
17.12.2012 год. на ВКС по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК, придобивната давност е способ
за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ,
чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок от време, като изискуемото от чл. 120 ЗЗД вр. с чл. 84 ЗС волеизявление /позоваване/
не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. В
мотивите на Тълкувателното решение е прието, че след като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от
категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат
като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на
права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното им
съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към
сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и
представи /представляващо обективния елемент от предметното им съдържание/.
В разглеждания случай въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящият
съдебен състав приема, че през периода от 1990 год. до 10.08.2018г. ищцата е упражнявала
явна, спокойна, несъмнена и непрекъсната фактическа власт върху имота.
Извършените от нея действия по облагородавяне – изграждане на пътеки, поставяне
на врата, изграждане на посторойки за отглеждане на различни животни, предявяване
на установителен иск за собственост срещу ответника обективират намерението й
да свои имота за себе си, съответно да отрича правата на собственика. Манифестирането
на владението също е доказано по категоричен начин по делото. Не е установено
друго лице, извън ищцата, да е осъществявало фактически действия в имота, а и
последният е с ограничен достъп на трети лица От показанията на брат й Св. А.се
установява, че той и други членове на семейството й само са й помагали в
стопанисването на имота със съзнанието, че той е единствено и само нейна собственост. Липсват и доказателства за прекъсване на
владението на ищцата, а именно, че ответницикът
е предприел недвусмислени, явни действия за установяване на собствено
владение, а доказателствената тежест в тази насока е била тяхна. Безспорно се
установява, че едва на 10.08.2018г. ответникът е установил свое владение върху
процесния имот, което се установява както от показанията на свидетелите, така и
от представения протокол за определяне на строителна линия.
Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи, по делото е безспорно, че ищцата е владяла имота
от 1990г. до 2018г. и дори с приспадане
на времето, през което не е текла придобивна давност пак е изтекъл
законоустановения срок от десет години.
При определяне начаото на срока на придобивната давност следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 86 ЗС, съгласно която за
периода от 1951г. до 1990г. е налице забрана за придобиване въз основа на
давностно владение на вещ социалистическа собственост, като през периода от
1990г. до 1996г. съобразно действащата редакция забраната на последната норма е
за придобиване въз основа на давностно владение на вещ държавна собственост,
като считано от 01.06.1996г. забраната обхваща само имоти публична държавна или
общинска собственост. По делото не спори, че процесния имот е бил собственост
на ТКСЗ. Поради което тази законова забрана е приложима и към него. Поради
наличието на забраната в полза на ищцата не е текъл давностен срок по смисъла
на закона за периода от 1990г. до 22.09.1994г. На 22.09.1994г. съгласно
посоченото в нотариалния акт от 1995г. е извършена продажба по Наредбата за
търговете /отм./. Именно в този момент имотът е престанал да бъде държавен и
същият вече е могъл да бъде придобит въз основа на изтекла придобивна давност.
т.е. от 23.09.1994г. следва да се зачете изтеклия в полза на ищцата давностен срок.
По отношение на второто оплакване във въззивната жалба, че родителите на
ищцата са водили установителни искове за същия имот, съдът намира същото за
неоснователно. Сочените от въззивника съдебни актове не обвързват ищцата и не
обусляват недопустимост на настоящото съдебно производство. Освен това твърденията
на ищцата са, е тя е придобила правота на собственост на самостоятелно
оригинерно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност. От
свидетелските показания безспорно се установява, че е ищцата и нейното
семейство са демонстрирали спрямо трети лица в това число и ответника, че собственик
на имота е само Б. С., което
обстоятелство се установява от показанията на св. П.Г., който е посочил че е
присъствал на разговори между страните, в които семейството на ищцата се е
карало и обиждало и твърдяло, че това е нейна собственост, както и от
показанията на св. Б.Г., която живее с ответника, която е посочила, че знае от
двадесет години, че имотът се ползва от ищцата за отглеждане на животни. В
същия смисъл са и показанията на св. И., брат на ответника. Следователно в
конкретния случай е налице е и обективирането на субективния елемент на
владението чрез волевото му изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други лица с цел да се разкрие представата на владелеца, че вещта е негова.
При съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства несъмнено се
установи, упражняваното от ищцата владение за периода от 22.09.1994г до 10.08.2018г.
, т.е. повече от 10 години, е достатъчно за придобиване на собствеността на
оригинерно придобивно основание – чл. 79, ал. 1 ЗС. Ответникът се е легитимирал
като собственик с нотариален акт от 2016г., като ищцата е оспорила правото му
на собственост, както и правото на собственост на неговите праводатели. Ищцата
се легитимира
като титуляр на субективното материално право на собственост по отношение на
спорния имот, като това придобиване предхожда по време придобивното правно основание на ответника, поради
което и предявеният иск по чл. 108 ГПК подлежи на уважаване, както
законосъобразно е приел и първоинстанционният съд.
Поради пълното съвпадане на изводите на двете инстанции въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено изцяло като
правилно.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора само ответницата по жалбата би имала право на
разноски. Същата претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева
с ДДС, като са представени доказателства за уговорените разноски и за
заплащането им, което следва да бъде възложено в тежест на въззивника.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 01.03.2020 год., постановено по гр.дело №70766/2018 год. по
описа на СРС, ГО, 31 състав.
ОСЪЖДДА Р.Р.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Б.А.С., ЕГН **********, с адрес ***
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/