Решение по дело №1/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 февруари 2020 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Валери Николов Раданов
Дело: 20207210700001
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 14

гр. Силистра, 19.02.2020 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       Павлина Георгиева – Железова

ЧЛЕНОВЕ:                 Валери Раданов

Елена Чернева

при секретаря Стефка Димитрова и с участието на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 1 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение № 398 / 15.11.2019 г. по АНД № 705 / 2019 г. Силистренският районен съд (СРС) частично е потвърдил и частично е отменил наказателно постановление № 64 / 09.08.2019 г., издадено от издадено от член на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).

Постъпила е касационна жалба от П.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, за отмяна на потвърдителната част на решението, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и за решаване а спора по същество посредством отмяна на потвърдената част от наказателното постановление; оспорва се жалбата на противната страна.

Постъпила е касационна жалба и от АПИ за отмяна на отменителната част на решението, поради нарушения на материалния закон, и за решаване а спора по същество посредством потвърждаване на отменената част от наказателното постановление; оспорва се жалбата на противната страна.

Прокурорът дава заключение, според което и двете касационни жалби са неоснователни.

Съдът прие за установено следното:

С наказателното постановление № 64 / 09.08.2019 г., издадено от член на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), на П.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***, е наложена, на основание чл. 179, ал. 3, т. 2 ЗДвП (в редакцията преди ДВ № 105 / 2018 г.), глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП. Диспозитивът на наказателното постановление също така сочи, че нарушителят дължи такса по чл. 10а, ал. 2 ЗП във вр. с § 25 от ПРЗ към ЗИД на ЗП в размер на 53 лв. на основание чл. 189е, ал. 7 ЗДвП и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, ред и правилата за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние във вр. с чл. 25 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: „На 15.03.2019 г., в 11:30 часа, П.Г.С., [...] в качеството си на водач, е управлявал пътно превозно средство (ППС), с регистрационен № ***, вид товарен автомобил, марка "Мерцедес", модел "814К", с обща техническа допустима максимална маса 7490 кг, по републикански път II-71, км 18, с посока на движение гр. Силистра, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото МПС не е заплатена винетка такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Като място на нарушението е посочен км 18 на републикански път II-71 (о.п. Силистра – Средище – Хитово – Карапелит – ок.п. Добрич – Ватово – Оброчище), за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. [...] Компенсаторна такса по АУАН № 001714 / 15.03.2019 г. не е постъпвала по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура” в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на административно нарушение на нарушителя“.

Районният съд е приел, че административното нарушение е извършено и че процесното административно наказание е наложено при спазването на материалния и процесуалния закон, поради което е потвърдил в тази част наказателното постановление, но го е отменил в останалата му част със следните мотиви: „[...] ППС не попада в категорията ППС по чл. 10а, ал. 7, към който препраща чл. 10а, ал. 2. Освен това в Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ няма посочена стойност за използване на път от първа или втора категория за уикенд. Изчисляването на стойността на таксата по необходимост в случая, съгласно чл. 10б от ЗП, е обвързано с изминатото разстояние и техническата изправност на поддържаната от АПИ електронна система за събиране на тол такси. Доколкото по делото не са събрани доказателства в тази посока, съдът прецени, че следва да отмени процесното НП в тази му част“.

Неоснователни са доводите, изложени в касационна жалба от П.Г.С.. 1/ Мястото на нарушението е индивидуализирано от актосъставителя и административнонаказващия орган в достатъчна степен, за да е ясно, че то попада в обхвата на т. III на приложение № 2 към т. 2 от Решение № 945 / 01.12.2004 г. на Министерския съвет за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища (обн., ДВ, бр. 109 от 14.12.2004 г.). От въпросната индивидуализация е явно, че местоизвършването на нарушението не попада в границите на урбанизираните територии, трайно обозначени със знаци Д11 и Д12. Обратното нито е доказвано, нито дори е твърдяно от наказаното лице в хода на въззивното производство, когато е било допустимо да се установяват факти в тази насока. 2/ Не могат да се изнасят, а още по-малко – да се доказват, твърдения относно имущественото състояние на наказаното лице, за първи път в касационното производство. Защото тези твърдения визират факти, свързани с прилагането на материалния закон, и следователно по отношение на тях важи забраната на чл. 220 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. 3/ По отношение останалите въпроси, свързани с прилагането на материалния закон, настоящият състав препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, към мотивите на въззивното решение.

Неоснователна е и касационната жалба на АПИ. Настоящият състав счита частичната отмяна на наказателното постановление за правилна, макари и по съображения, различни от изложените в решението на СРС. Процесната сума от 53 лв. представлява задължение на наказаното лице, възникнало на основание разпоредбите на чл. 189е, ал. 7 ЗДвП и § 25 от ПЗР към ЗИД на ЗП. В тези разпоредби обаче изобщо не става дума за обезщетение, а за „минимална пътна такса“ (§ 25 от ПЗР към ЗИД на ЗП), която се дължи за „ползване“ (§ 25 от ПЗР към ЗИД на ЗП) на платената пътна мрежа. Не може да се твърди, че въпросната сума цели да репарира повреждането и преждевременно износване на пътищата. Защото наказаното лице би причинило същото износване, ако бе заплатило сумата от 53 лв., преди да ползва платената пътна мрежа. Несъстоятелно е също така да се твърди, че е ощетен републиканският бюджет и поради тази причина таксата се превръща в обезщетение. С подобна логика би могло да се каже например, че, ако някой не е заплатил такса за битови отпадъци, той вече не дължи такса за битови отпадъци, а обезщетение за неплащането на таксата за битови отпадъци, тъй като е ощетил бюджета на съответната община. Правна логика от такъв порядък обаче е немислима. Азбучно положение в правото е, че единствената форма на неизпълнение на парични задължения е забавеното изпълнение, по повод на което се дължи само мораторно обезщетение. Последното обаче не замества паричното задължение, а се дължи редом с него. Следователно таксата за ползване на платената пътна мрежа си остава такса независимо от това в кой момент ще бъда заплатена (преди или след ползването на мрежата) и единственото възможно обезщетение, което държавата може да претендира, е за забава. От разпоредбите на чл. 189е, ал. 7 ЗДвП и § 25 от ПЗР към ЗИД на ЗП обаче не може да се извлече задължение за забава, а само задължение, произтичащо от факта на ползване на платената пътна мрежа. Това налага извода, че процесната сума от 53 лв. не представлява обезщетение. А щом не е обезщетение по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 55 ЗАНН, произнасянето относно тази сума няма място в наказателното постановление. Следователно е нарушена разпоредбата на чл. 57 ЗАНН, уреждаща изчерпателно реквизитите, респ. волеизявленията, които законът допуска да се съдържат в един правораздавателен акт от категорията на наказателните постановления, а това от своя страна обосновава законосъобразността на постановената от СРС частична отмяна. Последната обаче не е пречка да се издаде по надлежния ред на административен акт по чл. 165 ДОПК от компетентния орган по чл. 166 ДОПК за събиране на сумата от 53 лв.

Предвид на гореизложеното, решението на въззивния съд се явява правилно, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 398 / 15.11.2019 г. по АНД № 705 / 2019 г. на Силистренски районен съд.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.