№ 329
гр. Велико Търново, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20234110200436 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ж. М. Ж., който останал недоволен от издаденото срещу
НП № 22-1275-000717/30.06.2022 г. на Началник сектор „ПП“ в ОД МВР В. Търново, с
което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания
"Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца,
за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се претендира отмяна на оспореното НП, поради несъгласие с наказващия
орган, като в съдебно заседание доразвива аргументите си в посока, че не е имал знание за
прекратената регистрация на управлявания от него автомобил. Претендира отмяната на
оспореното НП, като алтернативно пледира наложеното наказание да бъде анамалено.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител заема
становище НП да бъде потвърдено като законосъобразно. Не претендира разноски.
Съдът, след като служебно провери атакуваното НП, доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.05.2022 г. в 00:15 часа жалбоподателят управлявал л.а. Волво В70, с рег. № ВТ
8283 КР в община В. Търново, на път ІІІ-514, кръстовище с ППІ-4 в посока към гр. В.
Търново. Водачът бил спрян за проверка от служители на сектор „ПП“ в ОД МВР В.
Търново, които установили, че МПС е собственост на **т гр. Г. Оряховица и не е
регистраран по надлежния ред. Регистрацията му била прекратена на основание на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП, установено с от извършена сравка в АИС – чрез регистрация чрез ОД при
МВР В. Търново.
Въз основа на така установенотоА. К., на длъжност мл. автоконтрольор при ОД МВР
В. Търново, в присъствието на колегата си Ал. С. и на жалбоподателя съставил срещу
последния АУАН сер. GA № 510289/26.05.2022 г. за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от
ЗДвП. В обстоятелствената част на акта контролният орган приел за установено, че водачът
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. АУАН бил връчен на
1
нарушителя, който го подписал и посочил, че има възражения. Допълнителни възражения в
законоустановия срок по ЗАНН не били подадени.
По повод извършената проверка била образувана прокурорска преписка № 3759/2022
г. по описа на ВТРП, по която с постановление на прокурора от 02.06.2022 г., било
прекратено наказателното производство ДП № ЗМ-403/2022 г., водено за престъпление по
чл. 345, ал. 2 от НК поради това, че в случая била налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
Екземпляр от влязлото в сила Постановление било изпратено на началника сектор „ПП“ в
ОД МВР В. Търново за ангажиране на административнонаказтелната отговорност на
жалбоподателя.
В изпълнение на правомощията си, Началник сектор „ПП“ в ОД МВР В. Търново на
30.06.2022 г. издал оспореното НП, с което приел при пълна идентичност на фактите,
описани в АУАН с изключение на това, че консатирал че предстоящ собственик на
управлявоното МПС било лицето *** (виж приложените писмени доказателства). След
събиране на допълнителни доказателства административнонаказващия орган приел, че
жалбоподателят на 26.05.2022 г. в 00:15 часа управлявал л.а. „Волво В70“, с рег. № ВТ 8283
КР, собстевност на ****, съгласно договор за покупко-продажба № 4442/22.12.2021 г.,
заверен от нотариус № 743, в община В. Търново, на път ІІІ-514, кръстовище с ППІ-4 в
посока към гр. В. Търново, който не е регистраран по надлежния ред. Регистрацията му била
прекратена на основание на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Предвид това жалбоподателят Ж. бил
санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП му била наложена "Глоба" в размер на 200 лева и "Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца.
Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя
на 06.03.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от писмените
доказателства, приобщени по делото, достоверността на които не е опровергана или
поставена под съмнение, поради което формира вътрешното си убеждение за фактите
изцяло въз основа на тях. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и
непротиворечива, поради което не намира за необходимо обсъждането им поотделно,
съгласно правилото на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административно-наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол. Разгледана по същество е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя.
В този смисъл, изпълнявайки това смое правомощие, съдът констатира, че съставения
АУАН и оспореното НП са издадени от компетентен орган, с оглед приложените по делото
Заповеди на министър на вътрешните работи. Спазена е предвидената от закона писмена
форма и задължителни реквизити по смисъла на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Спазени са и
давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП срещу подпис на жалбоподателя.
Съдът констатира, че е налице процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН
при издаване на НП, което винаги е от категорията на съществените. Основателни са
възраженията на жалбоподателя. В обстоятелствената на НП като описание на нарушението
е възпроизведена частично разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като се твърди, че
водачът управлява МПС, което не е регистрарано по надлежния ред. Това твърдение
противоречи на изрично посоченото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с
рег. № ВТ 8283 КР, т. е. МПС е регистрирано с регистрационни табели, с посочения номер.
2
Липсата на описание на нарушение и посоченото противоречие водят до невъзможност
санкционираното лице да разбере какво нарушение всъщност му се вменява, което
рефлектира върху правото му на защита.
При преценка, относно правилното приложение на материалния закон съдът възприе,
че независимо обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и
място жалбоподателят е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, то неговата административнонаказателна отговорност е
неправилно ангажирана за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради несъставомерност на
деянието от субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и
са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. Тази норма
разграничава два състава на административни нарушения – първият е, когато се управлява
автомобил, който изобщо не е регистриран, а вторият – когато се управлява регистриран
автомобил, на който обаче липсват, не са поставени на съответните места табелите с
регистрационни номера. Видно е от обстоятелствената част на оспореното НП, че
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя, като
текстово е изписал нарушението по следния начин "управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред", т. е. отговорността е за първия състав, предвиден в
нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (въпреки липсата на цифрово изражение), а не за втория
(управление на МПС, което е надлежно регистрирано, но на което не са поставени
съответните регистрационни табели).
В случая собственикът на процесния лек автомобил не е изпълнил задължението си в
двумесечен срок от придобиването му да регистрира превозното средство, поради което
регистрацията на последното е прекратена съгласно правилото на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП –
служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото не са налице безспорни и
категорични доказателства, че от субективна страна са осъществени елементите на състава
на административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Липсват доказателства за
субективната страна на вмененото административно нарушение, предвид обстоятелството,
че автомобилът е бил собственост на трето лице – *** (както е било отразено в АУАН), от
което го закупило лицето ** на 23.02.2022 г., и е бил с регистрационни табели, които не са
били отнети от органите на МВР след вписване на прекратената регистрация.
Обстоятелството, че автомобилът е бил с поставени табели с регистрационни номера, е
отразено както в АУАН, така и в НП. По делото не се събраха доказателства, от които да се
установи, че жалбоподателят е знаел, че управлявания от него лек автомобил е с прекратена
регистрация, предвид факта, че същият е бил с поставени регистрационни табели, както и
защото писмено не е бил уведомен за прекратената регистрациия. Ето защо съдът счита, че
процесното деяние от субективна страна не покрива състава на административно нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато
е извършено умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Според приложимите
субсидиарно разпоредби на НК деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал или допускал настъпването на тези последици, а е непредпазливо, когато деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се
наказват само в изрично предвидените случаи.
В административнонаказателното производство тежестта на доказване е на
3
наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както извършването на
административно нарушение, така и вината на нарушителя, което в случая не е сторено. В
частност, за състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, чиято
съставомерност предполага вина във формата на пряк умисъл, не са налице годни
доказателства. В случая от наличните по делото доказателства не се обезпечават
категорични правни изводи, че жалбоподателят е знаел изобщо за прекратената регистрация
на автомобила. От приложеното като писмено доказателство по делото постановление на
ВТРП от 02.06.2022 г. става ясно, че жалбоподателят не е бил уведомяван за служебно
прекратената регистрация на МПС. В тази връзка се налага изводът, че същият не е могъл да
знае, че към конкретния момент управлява лек автомобил със служебно прекратена
регистрация. При липса на интелектуалния елемент на вината не би могъл да бъде
формиран и волевият такъв – отношението към съставомерните последици. Следователно и
изводът на наказващия орган за наличие на виновно поведение се основава единствено на
предположение, обусловено от качеството на жалбоподателя на водач на моторното
превозно средство, поради което този извод не се споделя от съда.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в случая неправилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради
което и атакуваното НП подлежи изцяло на отмяна, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-1275-000717/30.06.2022 г. на Началник Сектор „ПП“ в ОД МВР
В. Търново, с което на Ж. М. Ж. от гр. Плевен на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
му наложени административни наказания – „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за това, че е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновски
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4