Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 20.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и девети октомври
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 6294 по описа
за 2018 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Р.Г.К. и И.Д.Г. срещу
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.” АД, с която са предявени
активно, субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 26.11.2017
г. около 15,30 часа в с.Карабунар на кръстовището на ул. „Шестнадесета“ и ул.
„Първа“, С.Г.Д. при управление на л.а.м. „Опел Астра“
с ДК № *******, поради неспазване на пътен знак Б2 /“Спри!“/ като не пропуска
движещия се по път с предимство л.а.м. „Москвич 412“ с ДК № *******, реализира
ПТП с него. В резултат на настъпилото транспортно произшествие са пострадали
двете ищци, които били пътници в лек автомобил „Москвич 412“. Поддържа се, че
по случая е образувано ДП № ЗМ 396/26.11.2017 г. по описа на РУ на МВР
гр.Септември, където е установено, че виновен е водача на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *******.
Поддържа се, че в резултат на
настъпилото произшествие на ищцата Р.Г.К. са причинени следните травматични
увреждания: контузия на гръден кош и корем, фрактура на ребра в дясно 2-3-4-5-,
2-ро на две места, изразен подкожен емфизем, малък
върхов пневмоторакс, излив
в левия каудален синус, фрактура на лява ключица,
рана на лява ръка. Ищцата е хоспитализирана, извършена е оперативна интервенция
чрез поставяне на торакален дрен
28 мм на ниво 5-6 междуребрие в гърдите. Проведено е антибиотично лечение, поставена е ортеза
и левият крайник е обездвижен за 30 дни. Лечението е продължило в домашен режим
с ХДР и медикаментозно лечение. Ищцата е чувствала болки при вдишване и
издишване, имала е затруднения с движението, изпитвала силни затруднения за
обслужване на битови и хигиенни нужди. Поддържа се, че ищцата изпитала още
негативни емоции, главоболие, кошмари, неосновано безпокойство. Твърди се, че
на ищцата са причинени и имуществени вреди, разходи за лечението й в размер на
72 лв.
Поддържа се, че в резултат на
настъпилото произшествие на ищцата И.Д.Г. са причинени следните травматични
увреди: контузия на гръден кош и корем, разкъсно-контузни
рани на челото и по лява и дясна подбедрица. След
произшествието и тази ищца е хоспитализирана, проведено е медикаментозно
лечение, което продължило впоследствие в домашни условия. Твърди се, че ищцата
изпитвала болка при вдишване и издишване, трудности при движение и за
обслужване на битови и хигиенни нужди, като след инцидента е имала необходимост
от постоянна чужда помощ в ежедневието. Възрастта на пострадала обуславя и
по-трудно възстановяване на травматичните увреждания и е създало множество
неудобства както за нея, така и за близките й. Твърди се, че ищцата изпитала
негативни емоции, главоболие, кошмари, страх от моторни превозни средства. За
лечението си ищцата направила и разходи в размер на 20 лв., които се явяват за нея
имуществени вреди.
Поддържа се, че към датата на ПТП
относно л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******* е имал
валидно сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите полица № BG/30/117002647557 с покритие от 09.10.2017 г. до
09.10.2018 г.
Твърди се, че ищците са провели
процедурата по чл.380 КЗ, но ответното дружество не изплатило обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата Р.Г.К. сумата от 40 000
лв.-неимуществени вреди-болки и страдания от причинени травматични увреждания и
сумата от 72 лв.-имуществени вреди-разходи за лечение, а на ищцата И.Д.Г. сумата
от 5 000 лв.-неимуществени вреди-болки и страдания от причинени травматични
увреждания и сумата от 20 лв.-имуществени вреди-разходи за лечение, като претендираните суми представляват застрахователно
обезщетение за претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди, настъпили
в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 26.11.2017 г. в
с.Карабунар, виновно причинени от водача на л.а.м. „Опел Астра“
с ДК № *******, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” при ответното дружество с полица № BG/30/117002647557 с покритие
от 09.10.2017 г. до 09.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 10.04.2018 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото, в това
число и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, чрез юрисконсулт Ботева, надлежно упълномощена с
пълномощно приложено към отговора.
Счита исковете за допустими.
Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани и моли съда да
постанови решение, с което да ги отхвърли, а при условията на евентуалност да
намали размера на обезщетенията, тъй като се претендиран
в завишен размер.
Потвърждава валидността на
застраховката „Гражданска отговорност“ по полица № BG/30/116002327886 от
01.09.2016 г. към датата на процесното ПТП.
Твърди, че вина за настъпване на
произшествие има водачът на лек автомобил Москвич, а не водачът застрахован при
ответното дружество. Твърди липса на вина на водача на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *******.
Заявява възражение за принос от
страната на двете пострадали с твърдението, че същите са пътували в лекия
автомобил без поставени предпазни колани.
Признава, че по отношение на
л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******* към датата на
произшествието е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” с полица № BG/30/117002647557 с покритие от 09.10.2017 г. до
09.10.2018 г.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищците депозират допълнителна искова молба.Оспорват всички възражения на
ответника заявени с отговора му. Поддържат всичките си твърдения доказателствените искания.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК
ответникът депозира допълнителен отговор, с който заявява, че поддържа всичките
си искания и оспорвания..
В съдебно
заседание ищците поддържат исковете чрез своя процесуален представител и по
съображения, подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендират
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли, алтернативно да ги уважи в по-нисък размер. Съображения е
развил в представените по делото писмени бележки. Претендира направените по
делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица рег. № 340р-14207 от 26.11.2017 г. и от намиращите се в
приобщеното ДП № 396/2017 г. по описа на РУ „П“-Септември, пр.пр.№ 3483/2017 г. на РП-Пазарджик, протокол за оглед на
местопроизшествие от 26.11.2017 г., скица към него, фотоалбум, от свидетелските
показания на водачите на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *******
- С.Г.Д. и на л.а.м.
„Москвич 412“ с рег. № ******* - Г.А.К., както и от неоспореното от страните заключение на
САТЕ, прието по делото се установява, че на 26.11.2017 г. около 15,30 часа в
с.Карабунар, по ул. „Първа /път 8402/ се е движил л.а.м. „Москвич 412“ с рег. №
*******, управляван от свидетеля Г.А.К., в който автомобил като пътници
пътували двете ищци, както следва: ищцата Р.К. на предна дясна седалка с
поставен предпазен колани и ищцата И.Г. на задна дясна седалка, без поставен
предпазен колан, тъй като на задните седалки на този автомобил няма поставени и
монтирани предпазни колани. Автомобилът бил управляван от водача К.със скорост
от порядъка на 48 км/ч с посока от с.Виноградец към центъра на селото,
приближавайки кръстовището с ул. „Шестнадесета“, която е обозначена като главна
за движение с предимство в кръстовището. По същото време по ул. „Шестнадесета“
с посока от с.Злокучене към центъра на селото се е движил л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *******, управляван от С.Г.Д. със скорост от
порядъка на 60 км/ч, приближавайки кръстовището с ул. „Първа“. Водачът Д. не
спира на пътен знак Б2 „Стоп“ преди кръстовището и навлиза в него без да
намалява скоростта си на движение. Траекториите на движение на двата автомобила
се пресичат в кръстовището в конфликтна точка, определена като място на удара и
настъпва сблъсък между двата автомобила като за л.а.Москвич ударът е челен
ексцентричен, осъществен с предната му дясна част с преден капак, преден десен
калник и предно дясно колело, а за л.а. Опел Астра
ударът е челен кос по предната му лява част, преимуществено по преден ляв
калник, предна броня вляво и предно ляво колело.
Вследствие на така настъпилия
удар и в пряка причинна връзка от него ищцата Р.К. е получила следните
травматични увреди: счупвания на 2-3-4-5 десни ребра, десен хемопневмоторакс
с върхов пневмоторакс, подкожен емфизем,
счупване на лява ключица. Ищцата И.Г. е получила торакоабдоминална
контузия.
Вещото лице сочи, че основна причината
за настъпване на ПТП е непрофесионалното поведение на водача на лек автомобил
Опел Астра, който е навлязъл в кръстовището без да е
изпълнил предписанието на пътен знак Б2 „Стоп!Пропусни движещите се по пътя с
предимство!“.
Между страните е прието за
безспорно, че по отношение на л.а.м. „Опел Астра“ с
ДК № ******* към датата на произшествието е била налице валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с полица № BG/30/117002647557 с покритие
от 09.10.2017 г. до 09.10.2018г.
От изслушаната и неоспорена от
страните СМЕ се установява, че ищцата Р.К. е провела болнично лечение в периода
от 26.11.2018 г. до 05.12.2018 г., по време на което е направена оперативна торакоцентеза с цел евакуация на навлязлата от травмата и
счупени ребра кръв в плевралната кухина. Счупването е
лекувано с имобилизация.
Установява се, че ищцата К. е
търпяла болки с висок интензитет за срок от 20-25 дни. За този период тя е била
на постелен режим и не е могла да се самообслужва.
След този период болките постепенно са намалявали и са били с непостоянен
характер в следващите 3-3,5 м. И към момента се установяват намалени и
болезнени движения при отвеждане на лявата раменна става, деформация на лявата
ключица и болки в дясната гръдна половина при навеждане, физически усилия и
натоварване. Тези оплаквания ще персистират и в
бъдеще. Периодът на възстановяване при ищцата е около 3-3,5 месеца.
Ищцата И.Г. е провела болнично
лечение в периода от 26.11.2018 г. до 01.12.2018 г. и е търпяла болки с
по-висок интензитет за 6-7 дни, които постепенно са намалявали и са били с
непостоянен характер. Не се установяват остатъчни промени в състоянието на
ищцата. Периодът на
възстановяване при ищцата е около 15-20 дни.
Вещото лице установява, че ищцата
Г. се е возила отзад и е била без обезопасителен
колан, а ищцата К. се е возила на предна дясна седалка и описаните травми би
могло да бъдат наблюдавани при лице с поставен предпазен колан. Този извод на
вещото лице напълно съответства и с показанията на свидетеля К..
От фактура № 97851/05.12.2017 г.
се установява, че ищцата К. е заплатила на МБАЛ-Пазарджик АД потребителска
такса в общ размер на сумата от 52,20 лв.
От фактура № 98108/15.12.2017 г.
се установява, че ищцата К. е заплатила на МБАЛ-Пазарджик АД сума в размер на
20 лв. за пълно копие от история на заболяване.
От фактура № 98431/29.12.2017 г.
се установява, че ищцата Г. е заплатила на МБАЛ-Пазарджик АД сума в размер на
20 лв. за пълно копие от история на заболяване.
От разпита на свидетеля Г.А.К.-съпруг
на ищцата Р.К. се установява, че след произшествието и двете ищци били откарани
в болница. Р. я болели гърдите, от дясната страна всичко я боляло. В болницата
се оказало, че 2, 3, 4 и 5 ребро са счупени, като второ ребро е на две места
счупено. Лицето на Р. било подуто цялото. Направен й бил дренаж. В продължение
на 12 дни Р. била в болницата. Имала и счупена лявата ключица, за което купили
специален колан, който да й стяга раменете. Трябвало да лежи само по гръб, не й
давали да лежи настрани. Като лежала по гръб се разранил врата й, понеже коланът
имал каиши, които я убивали. Било много болезнено и Р. постоянно плачела през
нощта. За ищцата се грижел съпруга й-свидетеля К.. Взели санитарен стол, който
ищцата ползвала цяла зима. Свидетелят я хранел в леглото. Много е болели
гръдния кош и рамото. Цяла зима ищцата не излизала навън, чак през април месец,
при хубаво време, свидетелят я свалял с количката долу на слънце. През лятото ищцата
започнала да се движи, но само с бастун, без него не може да ходи. И сега
ищцата изпитва болки в рамото, гърдите и десния крак. Не може да си натоварва
ръката, не може да носи тежко. Много пъти през нощта се събужда и от болки, и
от плач. Преживява катастрофата. Това състояние продължава и сега. Събужда се и
пищи. От катастрофата не се вози на кола. Личната лекарка й предложила да ходи
на нагревки в Пазарджик, но тя отказала, защото я е страх да се вози на кола.
Не е провеждала рехабилитации за ръката, като причина за това са и ниските
доходи на двамата съпрузи. Ищцата взима 219 лв. пенсия, а свидетелят- 185 лв.
Свидетелят установява, че другата ищца също била откарана в болница. Тя живее
през две къщи от тяхната. Ищцата Г. се движи с два бастуна. Имала рана на крака
и тя не може да й заЗ.е. Оплаква се и от болки в
дясната страна. На нея й били ожулени главата и ръката. След като била изписана
от болница, за нея грижи полагал сина й. От сина й знае, че било много тежко. И.
живее в зимна стая и синът й правел всичко-палел печки, обслужвал я. И тя имала
санитарен стол.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От правна страна предявените искове за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени и имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявените искове са процесуално допустими.
На 09.01.2018 г. ищците са предявили извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения
тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на 10.04.2018 г. /първият
работен ден след изтичане на срока в неприсъствен ден/ ответникът не е заплатил
застрахователно обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на 11.05.2018
г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими.
По същество на предявените искове.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител
- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 26.11.2017
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени доказателства, както и с неоспорените от страните
заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни увреждания на ищците и извършени разходи за лечение
на тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът л.а.м. „Опел Астра“
с ДК № ******* нарушил нормата на чл. 47 от ЗДвП, съобразно която, водач на
пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с
такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в
движението, които имат предимство и на чл. 50, ал. 1 от ЗдВП,
съобразно която, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
В пряка причинна връзка от
горните нарушения, извършени виновно от водача С.Г.Д., за пътуващите в лек
автомобил Москвич ищци: на предна дясна седалка ищцата Р.К. с поставен
предпазен колан, на задна дясна седалка ищцата И.Г. без поставен предпазен
колан, предвид липсата на такъв в автомобила, са получили травматични увреди,
доказани съобразно заключението на комплексната СМЕ.
Установява се, че
единствена причина за настъпване на произшествието е субективното, непрофесионално
поведение на водача Д..
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие
в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са
в резултат от покрит риск по
застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени.
С ангажираните по
делото доказателства ответникът не доказа възражението си за съпричиняване, тъй като от събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че ищцата К. е била с правилно поставен обезопасителен колан, а ищцата Г. не е била с колан, но
това не е било и възможно, поради липсата на поставени колани в този тип стари
автомобили, за което ищцата не може да носи отговорност или да й бъде вменена
вина.
Предвид горното съдът
приема, че не е налице принос от страна на ищците за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване обема на вредните последици, поради което не следва
да се намаляват определените от съда застрахователни обезщетения.
По отношение на размера на
предявените искове за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта
и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат
стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата
Р.К. неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв.,
поради което и предявения иск за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищцата е претърпяла телесни
увреждания-счупвания на 2-3-4-5 десни ребра, десен хемопневмоторакс
с върхов пневмоторакс, подкожен емфизем,
счупване на лява ключица, от които е претърпяла болки с висок интензитет за
срок от 20-25 дни, през който период ищцата е била на постелен
режим и не е могла да се самообслужва. След този период болките постепенно са
намалявали и са били с непостоянен характер в следващите 3-3,5 м. Съобразява,
че периодът на възстановяване при ищцата е около 3-3,5 месеца, че е претърпяла оперативна
торакоцентеза с цел евакуация на навлязлата от
травмата и счупени ребра кръв в плевралната кухина,
както и че към момента са налице трайни остатъчни увреди, изразяващи се в
намалени и болезнени движения при отвеждане на лявата раменна става, деформация
на лявата ключица и болки в дясната гръдна половина при навеждане, физически
усилия и натоварване. Вещото лице сочи, че по всяка вероятност и с оглед
възрастта и състоянието на ищцата тези оплаквания ще персистират
и в бъдеще.
Претърпените от ищцата И.Г.
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 5000 лв., поради което
искът ще следва да бъде уважен в пълен размер.
При определяне на този размер
съдът съобразява, че ищцата е получила торакоабдоминална контузия, от която е
търпяла болки с по-висок интензитет за 6-7 дни, които постепенно са намалявали
и са били с непостоянен характер. Не се установяват остатъчни промени в
състоянието на ищцата. Периодът на възстановяване при ищцата е около 15-20 дни.
Като изхожда от установените по делото факти,
относно действително претърпените болки и страдания от ищците, вследствие
търпените от тях болки и страдания,
изведени както от доказателствата по делото, така
и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определените по-горе
обезщетения не са завишени по своя
размер, спрямо действително установените по делото факти
и не противоречат на принципа
на справедливостта.
По отношение на исковете за
имуществени вреди. Настоящият съдебен състав счита, че претендираните
суми от по 20 лв. от всяка една ищца като имуществени вреди следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, тъй като това са заплатени от тях суми не за
лечение на травмите получени от процесното
пътно-транспортно произшествие, а разходи във връзка с настоящото исково
производство, тъй като представляват заплатени суми за пълно ксерокопие от
история на заболяването, поискани от застрахователя във връзка с доказване на
настъпване на застрахователното събитие и вредите от него.
Основателен е само иска за
имуществени вреди на ищцата К. за сумата от 52,20 лв., представляваща заплатена
потребителска такса за престоя й и болнично лечение в МБАЛ-Пазарджик.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493,
ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват
пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования
по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема,
че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само в хипотезата на
доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по
делото няма доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за
настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
09.01.2018 г., но доколкото ищците я претендират от 10.04.2018 г., то лихвата
върху дължимите главници следва да бъде присъдена считано от претендираната дата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищците са освободени от внасяне
на държавна такса в производството, както и от разноски, поради което не им се
присъждат такива.
Видно от двете пълномощни двете
ищци са упълномощили Адвокатско дружество В. и Б.да ги представляват в
производството като материално затруднени лица на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокатското дружество
адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за всеки един от предявените искове, съобразно
уважената част.
Предявени са четири иска. Първият
с материален интерес 40 000 лв.-минималното адвокатско възнаграждение
възлиза на сумата от 1730 лв.-чл.7, ал.2, т.4. От тази сума се дължи 1297,50
лв., съответно 1557 лв. с ДДС, предвид представените доказателства, че
дружеството е регистрирано по ЗДДС. Тази сума съответства на уважената част от
иска-30 000 лв.
По втория иск в размер на 5000
лв. уважен изцяло се дължи пълния размер на минималното адвокатско
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 580 лв., съответно 696 лв. с ДДС.
По третия иск в размер на 72 лв.
и съобразно уважената му част от 52,50 лв. се дължи адвокатско възнаграждение
по чл.7, ал.2, т.1 в размер на 262,50 лв. с ДДС. По четвъртия иск в размер на
20 лв., предвид пълното му отхвърляне, не се дължи адвокатско възнаграждение.
Или общо
дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете
възлиза на сумата от 2 515,50 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 1010 лв., от която сума-560 лв. за депозит вещи лица и свидетел,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450
лв., определено по
реда на чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
От тази сума на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищците ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски
в размер на 224,88 лв., която сума съответства на отхвърлената част от исковете
/35052,20 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1850 лв., съобразно
уважената част от иска и сума в размер на 310,94 лв. – възнаграждение за вещи
лица заплатени от бюджета на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно
дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД на Р.Г.К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***-13, офис 5 сумата от 30 000 лв. /тридесет хиляди
лв./ застрахователно обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания от
причинени травматични увреждания и сумата от 52,20 лв. /петдесет и два и 0,20
лв./-имуществени вреди-разходи за лечение, а на ищцата И.Д.Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***-13,
офис 5 сумата от 5 000 лв. /пети хиляди лв./-неимуществени вреди-болки и
страдания от причинени травматични увреждания, които суми представляват
застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени и
имуществени вреди, настъпили в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП,
реализирано на 26.11.2017 г. в с.Карабунар, виновно причинени от водача на
л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № *******, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество с
полица № BG/30/117002647557 с покритие от 09.10.2017 г. до 09.10.2018 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 10.04.2018 г. до окончателното
издължаване.
Присъдените суми могат да бъдат
изплатени по следните сметки:
IBAN: ***, BIC: *** Р.Г.К. и
IBAN: ***, BIC: *** „И.А.Б.“ АД с титуляр И.Д.Г..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за неимуществени вреди на ищцата Р.Г.К., ЕГН ********** за разликата
над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв. и
искът за имуществени вреди за разликата над сумата от 52,20 лв. до претендираната сума от 72 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от ищцата
И.Д.Г., ЕГН ********** иск за имуществени вреди в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.:
Ж.и З.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на „Адвокатско дружество В. и Б.“ с ЕИК
по Булстат *******, със седалище и адрес на управление ***1-13, офис 5 адвокатско
възнаграждение в размер на 2 515,50 лв. с ДДС /две хиляди петстотин и петнадесет
лв./.
ОСЪЖДА Р.Г.К., ЕГН **********, и И.Д.Г.,
ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: ***-13, офис 5 да заплатят на
основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.: Ж.и
З.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 224,88 лв. /двеста двадесет и
четири и 0,88 лв./ разноски направени от ответника, съобразно отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.: Ж.и З.“ АД, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважените размери
на исковете в размер на 1850 лв. /хиляда осемстотин и петдесет лв./, както и
сумата от 310,94 лв. /триста и десет и 0,94 лв./ възнаграждения на вещи лица,
заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: