№ 38538
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Частно
гражданско дело № 20241110166680 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ***, за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу К. К. М. за вземане в размер на сумата от 537,61 лв. –
главница по Договор за паричен заем с № *** от 29.06.2022 г., сключен с ***,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението – 05.11.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от 31,27 лв. –
договорна (възнаградителна) лихва за периода 16.07.2022 г. – 31.12.2022 г. и
сумата от 144,15 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
главницата, начислено за периода 01.01.2023 г. – 29.10.2024 г.
Съдът, като взе предвид изложеното от заявителя, както и съдържанието
на представените към него документи - Договор за паричен заем с № *** от
29.06.2022 г., сключен с ***, Договор за предоставяне на гаранция № *** от
29.06.2022 г., сключен с *** и погасителен план към тях, намира следното:
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК, като същият е сключен на 26.11.2021 г.,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. В разпоредбата на чл. 11,
ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които
ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията
за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането
му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
1
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
В настоящия случай видно от съдържанието на сключения договор за
паричен заем между *** и длъжника К. К. М., в чл. 2 на същия е посочено, че
размерът на заема е 800 лв., като сумата следва да бъде върната на 13 бр.
равни двуседмични вноски, всяка от които на стойност от по 67,94 лв. или
общо – 877,37 лв., която съгласно чл. 2, т. 7 на договора, представлява сбор от
размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок
на договора.
В чл. 2, т. 6 от ДПК е посочено, че лихвеният процент е 35%, а в т. 8 се
сочи, че ГПР възлиза на 40,20%.
На следващо място в чл. 4 от ДПК е посочено, че заемателят се
задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да
представи едно от алтернативно посочени три вида обезпечения – две
физически лица-поръчители, отговарящи на изрично посочени условия;
банкова гаранция в размер на предоставената в заем сума или одобрено от
заемодателя дружество-поръчител. В тази връзка между длъжника и *** е
сключен процесния договор за предоставяне на поръчителство, съгласно който
поръчителят се задължава солидарно със заемателя за изпълнение на всички
негови задължения, произтичащи от сключения с *** договор за паричен
заем. Договорено е в чл. 3, ал. 1 на Договора за предоставяне на
поръчителство („гаранция“), че потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя в размер на 383,63 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 29,51 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните
вноски по основния договор – за паричен заем, като заемодателя *** е
овластен да приема вместо поръчителя плащането на цената за
възнаграждението на поръчителя. Нещо повече, в ал. 3 на същия чл. 3 е
посочено, че в случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на
задължението на потребителя към заемодателя, то с внесената сума „се
погасяват с приоритет задълженията към поръчителя“.
Така посоченото съдържание на процесния договор за предоставяне на
поръчителство, съдът намира за изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, алт. 1 и 2 и предл. 2 ЗЗД, като грубо потъпкващ и нарушаващ правата
2
на потребителя на финансовата услуга, изцяло възползвайки се от
господстващото финансово положение на дружеството заемодател.
Кредиторът и дружеството, предоставило поръчителство са свързани лица по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, доколкото от публичната и общодостъпна
информация обявена в ТР към АВп., е видно, че заемодателят е едноличен
собственик на капитала на поръчителя, а създадената схема цели единствено с
привидно законни средства да се достигне до противозаконна цел –
непозволено облагодетелстване на търговеца предоставящ парични заеми, за
сметка на потребителя, което е класически пример за заобикаляне на закона.
Формално приложените към заявлението договор за паричен заем и договор
за предоставяне на поръчителство обективират отделни правоотношения. При
анализ на записаните в тях договорки е очевидно, че същите представляват
единно цяло, доколкото акцесорното задължение към поръчителя е неделимо
от основното задължение по заемното правоотношение (дори с приоритетно
погасяване). Фактът, че претендираното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с
падежите на главното задължение към заемодателя, който е и „овластен“ да
получава цената за поръчителството, цели заобикаляне на ограничението на
чл. 33 ЗПК. С договора за поръчителство се преследва постигането на
забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора и като
последица оскъпяване на кредита. Подобна уговорка отговаря на всички
критерии за неравноправна клауза, съобразно дефиницията на чл. 143 ЗЗП,
доколкото причинява вреда на потребителя, като не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Чрез формално
незабранени от закона средства – обезпечаване на задълженията на заемателя
от свързано с кредитора лице, чийто капитал е 100 % собствен на същия
кредитор, е нарушено изискването за добросъвестност, тъй като е постигнато
заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, установяваща формирането на
ГПР. Същата норма - ал. 4 на чл. 19 ЗПК ограничава ГПР до пет пъти размера
на законната лихва, а посредством договора за предоставяне на поръчителство
се формира плащане, което като финансов резултат ще е в полза на кредитора
по договора за кредит и което плащане не е включено в годишния процент на
разходите. Определеният в договора за заем ГПР е 40,20% и именно с цел да
бъде заобиколено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и да се генерира
3
допълнителен доход в размер близо 50% от главницата, (цената за
„поръчителството“ както се посочи по-горе е в размер на сумата от 383,63
лв., а заемната сума е 800 лв.). Очевидно е постигането на "скрито"
възнаграждение за заемодателя, целящо преодоляване на забраната по чл. 33
ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси. Процесното възнаграждение за поръчителство безспорно
отговаря на всички характеристики за разход по кредита – задължението е
пряко свързано с договора за потребителски кредит, известно е на кредитора и
представлява задължително условие за получаване на кредита. Заемателят
изобщо не е можел да повлияе върху произвеждане на действието на договора
за поръчителство – същият е сключен на същата дата като заемния договор и
съгласно чл. 2, ал. 1, влиза в сила автоматично, в случай, че не бъде
предоставено поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Длъжникът не е имал никакъв избор относно вида на обезпечението,
доколкото изброените алтернативни обезпечения, предвид тежките
изисквания, с които са натоварени са изцяло бутафорни. При наличие на
финансови средства в банка, за предоставяне на банкова гаранция, заемателят
изобщо не би прибягнал до искане на заем, още повече при тези условия,
което означава автоматично невъзможност за приложение на това
обезпечение. Възможността потребителят сам да ангажира поръчители също е
сведена до степен на невъзможност с оглед изискванията, на които следва да
отговарят поръчителите. Следователно така формулираните условия
елиминират възможността за друг избор на заемателя, освен сключване на
договор за поръчителство, именно с посочено от заемодателя лице, като
осъществяват върху потребителя скрита икономическа принуда. В допълнение
следва да се посочи, че договорът за поръчителство има за цел да обезщети
4
кредитора за вредите от възможна неплатежоспособност на длъжника, което
противоречи на предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга - сам да оцени платежоспособността на потребителя, за
което последният не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2 ЗПК и съответно
да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а процесният
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
поради което и на осн. чл. 24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В същия смисъл е и практика на СЕС – решение по дело С-714/22, в което
изрично е прието (т.55 и т.56), че с оглед на съществения характер на
посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер (така Определение № 958 от 17.04.2024 г. на ВКС
по к. т. д. № 1897/2023 г.).
По отношение чистата стойност на кредита.
В уточнителна молба, заявителят е посочил, че длъжникът е извършил
плащания към първоначалния кредитор в общ размер на сумата от 575 лв.
След приспадане на заплатената сума от валидно възникналото задължение за
връщане на главницата (чиста стойност), дължимата сума възлиза на 225 лв.,
до който размер заявлението следва да бъде уважено. За всички останали
суми, заявлението за издаване на заповед за изпълнение подлежи на
отхвърляне.
По разноските.
5
Пропорционално на уважената част от претендираните вземания, на
заявителя се следва сумата от 7,89 лв. – платена държавна такса и сумата от
15,78 лв. – юрисконсултско възнаграждение (при първоначална определен
размер от съда – 50 лв.), като за разликата до пълния предявен размер
заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление с вх. № 353073 от 05.11.2024 г. по описа на СРС,
подадено от ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
К. К. М., ЕГН **********, в частта за разликата над сумата от 225 лв. до
пълния предявен размер от 537,61 лв. – главница по Договор за паричен заем с
№ *** от 29.06.2022 г., сключен с *** и изцяло за сумата от 31,27 лв. –
договорна (възнаградителна) лихва за периода 16.07.2022 г. – 31.12.2022 г. и
сумата от 144,15 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) върху
главницата, начислено за периода 01.01.2023 г. – 29.10.2024 г., както и в частта
за претендираните разноски, а именно – за разликата над сумата от 7,89 лв. –
д.т. и над сумата от 15,78 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на
настоящото разпореждане, може да предяви осъдителен иск за вземанията
си по горните суми, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6