Р Е Ш Е Н И Е
№260096 /25. 11.2020г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и осми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
при
секретар Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдия Писарова в.т.дело
№489 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Производството
е образувано по две въззивни жалби, както следва: ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№2354/01.07.2020г. на М.Й.Г., ЕГН **********,***,
чрез адв.Д.П. срещу решение №22/16.06.2020г., постановено по т.дело №94/2019г.
на ОС – Търговище, в частта, в която
съдът е отхвърлил предявения от М.Й.Г. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, иск за разликата
над 75 000 лева до претендираните 175 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие ПТП, причинено от А Б, на 05.09.2016г. ведно със
законната лихва, считано от 29.12.2016г. до окончателното изплащане, след
първоначално присъждане на обезщетение в размер на 25 000 лева по предявен
частичен иск.
По жалбата въззивникът
излага, че споделя правните изводи на съда с изключение на формираните изводи относно
размера на уважената част от претенцията. Съдът неправилно бил определил изначален
размер на обезщетението в размер на 100 000 лева. Поддържа се, че този
размер не отчита получените от М.Г. като пътник в катастрофиралия автомобил
една тежка и пет средни телесни повреди, променили живота му в изключително
негативен физически и емоционален план. Излагат се съображения относно загубата
на слезка /далак/ от увреденото лице и значението на този орган за човешкия
организъм, в частност за изграждане на адекватен имунитет. Прави се довод, че тези увреждания са за цял живот. Сочи като основа за преценката на съда за размера по чл.52 ЗЗД и
световната пандемична обстановка. Освен това се излага, че съдът не бил отчел констатацията на
вещото лице Г относно скъсяване на крайника
на ищеца с около 2.5 см., което също е травма за цял живот. Твърди
се, че това увреждане не подлежи на оперативно отстраняване /или не е препоръчително такова/, а в резултат от него ищецът
развива други отклонения като изкривен таз, ограничения в движението на снагата – кръст, гръб, врат и
глава. Предстоящи са операции за отстраняване на пироните, поставени в ръката и
ТБС, което също е свързано с допълнителен дискомфорт и необходима рехабилитация. Твърди, че съдът не отчел съществуващите към момента увреждания и предстоящите
такива в пълнота, за да стигне до извод за съразмерност не претендираното от
страната обезщетение в размер на общо
175 000 лева. Моли съда да измени решението в
посочения смисъл както присъди и сторените от страната разноски за производството.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор
от насрещната страна ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез ю.к.К.И., за неоснователност
на въззивната жалба. Страната счита постановеното решение за
правилно и законосъобразно, при спазване на смисъла и целта на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД. Според страната
съдът правилно е преценил всички конкретни обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението. Съдът е изложил мотиви, обсъдил е начина
на възникване на произшествието, неговият механизъм, вида и характера на
травмите, естеството на проведеното лечение и срока за възстановяване както и
настъпилото цялостно възстановяване. Неоснователно е позоваването в жалбата на
намалената трудоспособност на увреденото лице, последиците от която биха могли
да се претендират единствено като пропусната полза /имуществена вреда/, каквато
не е предмет на предявените искове. Моли за оставане без уважение на въззивната
жалба и произнасяне по насрещната жалба на застрахователя. Претендират се
разноски за процесуално представителство пред въззивния съд.
Предмет на производството е също ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№2755/24.07.2020г. на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, чрез
ю.к.К.И.,
срещу решение №22/16.06.2020г., постановено по т.дело №94/2019г. на ОС –
Търговище, в частта, в която, съдът
е уважил предявения от М.Й.Г. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, ЕИК ********* иск за сумата
от 75 000 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП, причинено от А
Б, на 05.09.2016г. ведно със законната лихва, считано от 29.12.2016г. до
окончателното изплащане, като жалбата
касае частта от обезщетението над 15 000 лева до присъдените 75 000
лева. Въззивникът счита присъдената сума за изключително завишена и
прекомерна с оглед характера на претърпените
травми и обективните критерии, определящи приложение
принципа за справедливост. Определената сума не съответства на получените
травми и на конкретната икономическа обстановка. Поради това се твърди, че в
обжалваната част решението на ТОС е неправилно и незаконосъобразно.
Въззивникът
сочи, че в предходно производство по ГД №7899/2017г. на СРС, необжалвано от
страните, съдът е присъдил на увреденото лице сумата от 25 000 лева по
частичен иск от общо приета за основателна претенция в размер на 40 000
лева. Поддържа, че в процеса по частичния иск съдът по необходимост е установил размера на
цялото вземане и едва след това е
присъдил частично съдебно предявеното. Това
преюдициално произнасяне на съда следва да бъде зачетено от последващия съд,
освен при настъпване на нови правопогасяващи факти. Поддържа се, че присъденият размер обезщетение е
прекомерно висок. Съдът не е отчел реално настъпилите, проявени вреди, поради
което е допуснал нарушение на материалния закон. В предходно воденото съдебно
производство са установени идентични на сочените в исковата молба увреждания,
т.е. не са касае за новонастъпили травми и увреди. Лечебният процес е протекъл
плавно и нормално. Сочи, че съобразно вещите лица не е налице анатомично
скъсяване на десния крайник. Въззивникът оспорва изслушаната повторна СМЕ, в
която е налице такава констатация. От повторната експертиза не ставало ясно
откъде идва разминаването в становището на вещите лица. Поради това счита, че била необходима поисканата от него тройна експертиза, която съдът не допуснал. С жалбата се поддържа искане за допускане на тройна
съдебно –медицинска експертиза, която след запознаване с медицинските
документи, представени по делото и преглед на ищеца, да отговори на поставени
изрични въпроси, свързани именно с анатомичната особеност в десния крайник на
ищеца. Поддържа се, че по делото не са събрани доказателства, които да обосновават този размер
обезщетение, поради което се навежда и довод, че същото противоречи на
задължителната практика на ВКС, в частност на ППВС №4/1968г. Въззивникът моли
решението да бъде отменено в осъдителната част, за разликата над 15 000 лева до присъдените
75 000 лева,
като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се и сторените разноски.
В
срока за отговор е постъпило
становище на М.Г., чрез адв.Д.П., за неоснователност на въззивната жалба. Сочи,
че постановеното решение в пълна степен отговаря твърденията, възраженията и
събраните доказателства като съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Оспорва искането за допускане на тройна медицинска експертиза като твърди,
че разликата между двете заключения произтича от липсата на замерване на
крайника на ищеца от
първото вещо лице. Твърди, че констатация за скъсяване на крайника е налице и в
приложената мед.документация както и в свидетелските показания. Претендира
отхвърляне на въззивната жалба ведно с последиците от това.
В съдебно заседания всяка от страните, чрез
пълномощника си по делото, съответно адв.П. и ю.к.Г, поддържат жалбите и
депозираните отговори по насрещните им жалби. Не сочат нови искания и
доказателства.
За да се произнесе по спора съдът съобрази, че
производството е образувано по искова молба на М.Й.Г., чрез адв.П. ***,
с която са предявени искове срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП на 05.09.2016г.
поради получените една тежка и пет средни телесни повреди и свързани с тях
болки, страдания и неудобства, в размер на 175 000 лева ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на ПТП на 05.09.2016г., евентуално от
30.03.2017г., до окончателното изплащане ведно с разноските за производството.
В исковата молба ищецът излага, че е станал участник в ПТП на 05.09.2016г.,
като пътник в л.а.Пежо 605 с ДК№Х ХХХХ ХХ, управляван от водача Богомил Маринов
/починал при инцидента/ като е бил пасажер в ляво, зад шофьора в процесния
автомобил. Този автомобил е катастрофирал при сблъсък с друг л.а. Фолксваген
Туран с ДК №В 1978 РТ, собственост на Ясин Ясин, управляван от А Б. Твърди се,
че въз основа на присъда по НОХД №140/2018г. на ОС –Шумен, за виновен за
процесното ПТП е признат водачът на Фолксваген Туран – А Б, за причинена смърт
на водача на другото МПС и множество телесни повреди на повече от едно лице,
вкл. ищецът М.Г.. Последният твърди, че претърпял от ПТП една тежка телесна повреда – загуба на слезка
както и пет средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лява бедрена
кост в горната част, счупване на малкопищялна кост в долна подбедрица, счупване
на лява раменна кост в горната част, счупване на срамна кост и счупване на лява
странична част на първи прешлен на кръстеца/сакрум/, причинил му трайно
затруднение в движенията на левия горен и долните крайници както и на снагата,
за период повече от година.
В исковата молба се излага, че МПС, причинило ПТП, е
застраховано по риска Гражданска отговорност в ответното дружество по полица №BG/22/116002319434 със срок на
покритие до 31.08.2017г., вкл. към датата на настъпване на ПТП.
Твърди се, че от ПТП ищецът е претърпял сериозни
травматични увреждания, незабавно е бил хоспитализиран в ОАИЛ Шумен като е
изписан на 30.09.2016г. В болницата са извършени няколко операции и
интервенции, след което е транспортиран в дома си в гр.Търговище на носилка.
Твърдят се претърпени както физически, така и психологически травми, изразяващи
се в болка, страдание, несигурност, притеснения и тревожност. Твърди се
получено в резултат от счупване на крайниците и таза скъсяване на десния
крайник с около 2.5 см. спрямо левия долен крайник.
Ищецът твърди отправена до застрахователя претенция
съгласно чл.380 от КЗ, на 28.12.2016г. като по нея отговор не бил получен, вкл.
до предявяване на настоящия иск на 13.12.2019г.
В исковата молба се излага, че между страните е
налице влязло в сила решение по гр.дело №7899/2017г. по описа на РС - София, по
което на ищеца е присъдено обезщетение за същите неимуществени вреди в размер
на 25 000 лева, по частичен иск за общо 200 000 лева. В отделно
производство по гр.дело №10837/2017г. на СРС, на ищеца са присъдени и
претендирани от него от същото произшествие имуществени вреди в размер на
3 150 лева.
В настоящия спор ищецът претендира уважаване на иск
за сумата от 175 000 лева неимуществени вреди ведно със законна лихва от
настъпване на ПТП на 05.09.2016г., а в условие на евентуалност от изтичане на
тримесечния срок от подаване заявлението по чл.380 КЗ, т.е. от 30.03.2017г., до
окончателното изплащане на задължението.
С отговор на исковата молба, несвоевременно
депозиран, ответникът ЗК Лев Инс АД оспорва предявените искове. На първо място
се излага, че по цитираното гр.дело №7899/2017г. на СРС, по предявения частичен
иск от 25 000 лева, съдът го е уважил изцяло като е приел в мотивите, че
искът е основателен до размера от 40 000 лева от общо претендираните
200 000 лева. Прави се довод, че за да уважи частично предявения иск, съдът
по необходимост следва да формира изводи относно основателността на цялата
претенция, с част от която е сезиран като последващия съд следва да съобрази
този размер. Това решение може да бъде преразглеждано в частта по размера на
обезщетението единствено при новонастъпили факти и обстоятелства, каквито не се
твърдят. Поради изложеното ответникът поддържа, че предявения иск е
неоснователен за сумата над присъдените 25 000 лева до претендираните с
настоящия иск 175 000 лева или най-малкото е неоснователен за горницата
над 40 000 лева. Твърди се извършено плащане на присъдените 25 000
лева въз основа на издадения изпълнителен лист и образувано изп.дело №76/2019г. на ЧСИ Й.Моллова. Оспорва се
предявения размер от 175 000 лева като прекомерен на претърпените от ищеца
травми и болки, съответно и размер на обезщетението от 200 000 лева,
съобразно първоначалната искова молба на ищеца /по гр.дело №7899/2017г. на
СРС/. Оспорва се състоянието на неизлекуване на ищеца както и получаването на
психологически вреди от ПТП. Оспорва се иска за мораторна лихва от момента на
ПТП като ответникът счита, че лихва се дължи съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД от
момента на поканата. Освен това, поддържа възражение за изтекла погасителна
давност за лихвата, считано от момента на ПТП до предявяване на иска. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Въззивният съд намира, че и двете жалби, предмет на
въззивното роизводство, са подадени в преклузивния срок, надлежно
администрирани, от легитимирани страни; насочени срещу части от постановения съдебен акт, подлежащи на обжалване,
при наличие на правен интерес от обжалването и отговарят на изискванията на
чл.262 ГПК, поради което се преценяват от въззивния съд като процесуално
допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По правилността на решението съдът е ограничен от посочените в жалбите
оплаквания.
В двете жалби не се твърдят допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения като общото оплакване касае преценката на съда
на материалната разпоредба на чл.52 ЗЗД и определения размер на обезщетение за
неимуществените вреди. Параметрите на произнасяне от въззивния съд са зададени
от двете жалби, съответно в минимум от 15 000 лева до максимум –
предявената претенция от общо 175 000 лева.
По твърдяното незачитане от съда на депозирания от
застрахователя отговор като несвоевременно депозиран по делото съгласно чл.101 ГПК, съдът е изложил становище в разпоредително заседание, обективирано в
определение №260068/08.10.2020г. Въз основа на
приложените по делото доказателства за изпращане на отговора на исковата
молба от застрахователното дружество – пощенски плик
с клеймо от 29.01.2020г. и писмо от Български пощи ЕАД, вкл. извършената
проверка по номера на товарителницата,
въззивният състав не установява своевременното подаване на отговора - предаване на писмото
най-късно на
28.01.2020г. на пощенска станция София. Отговорът
е подаден след изтичане на срока, поради което възраженията в същия са
преклудирани. За пълнота, следва да се отбележи, че независимо от горната
констатация, с депозираната от застрахователното дружество въззивна жалба не се
поддържа възражението за погасяване по давност на вземането за законна лихва от
настъпване на ПТП до предявяване на иска. Не са правени възражения за
съпричиняване на вреденосните последици. И двете жалби касаят главницата на
обезщетението.
Въз основа на събраните доказателства, неоспорени от
страните, приложимите нормативни актове, в пределите на въззивното
производство, съдът намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
За да се уважи прекият иск на увреденото лице за
обезщетяване на понесените неимуществени вреди от ПТП на 05.09.2016г., следва
да бъдат установени както предпоставките на деликта по чл.45 ЗЗД спрямо водача
на МПС, виновен за настъпване на вредите, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по риска „Гражданска отговорност”, така и характера, интензитета
и продължителността на понесените от ищеца болки и страдания, обект на
обезщетяване. Съобразно очертаните от двете въззивни жалби предели на
въззивното производство, предмет на преценка от състава е единствено размерът
на претендираното обезщетение, вкл. основания за ревизия на формираните от
първоинстанционния съд правни изводи по приложението на чл.52 ЗЗД. Поради това
съставът, въз основа на всички събрани доказателства, твърденията и доводите на
страните, следва да извърши самостоятелна преценка на обективните критерии за
определяне справедлив размер на обезщетение.
Предявени са искове с правно основание чл.432 КЗ и
чл.86 ЗЗД, за изплащане обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
пътно-транспортно произшествие на 05.09.2016г., причинено виновно от А Б при
управление на лек автомобил, при сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" в ответното дружество,
ведно със законни лихва. Обстоятелствата относно наличието на деликт, виновното
лице, претърпените травматични увреди от ищеца, наличието на застрахователно
правоотношение с покритие към датата на ПТП, респ. основанията за ангажиране
отговорността на застрахователя по прекия иск, са обхванати от обективните
предели на влезлите в сила решения по гр.дело №7899/2017г. на СРС, ГО и по гр.дело
№10837/2017г. на СРС, ГО, на основание чл.297 ГПК както и на задължителната
съгл.чл.300 от ГПК присъда по НОХД №140/2018г. на Окръжен съд –Шумен, поради
което съдът не ги обсъжда допълнително. Не се касае за ексцес на получените
увреждания, а за предявяване на остатъчния интерес по иска за неимуществени
вреди. Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за тях.
При определяне по справедливост /съгл.чл.52 ЗЗД/ размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице, съдът отчита характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаване,
икономическите условия на живот в страната към момента на увреждането.
От приложената по делото Епикриза на МБАЛ -Шумен,
се установява, че ищецът е постъпил в болницата на 05.09.2016г. след ПТП,
където е пролежал до 21.09.2016г. Извършени са множество изследвания както и
две оперативни интервенции – за вътрешно фиксиране на счупване в областта на
ляво рамо и лява бедрена кост. От втора приложена Епикриза на същото болнично
заведение /на л.43/ се установява постъпване отново на 21.09.2016г. за
провеждане на лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури,
последица от счупване на бедрото.
От изслушаното по делото заключение на в.л. Д-р
Вл.Горанов и Д-р Славейко Х /на л.85 и сл./ се установява, че непосредствено
след ПТП ищецът е приет в МБАЛ -Шумен АД в травматичен шок като при извършената
оперативна интервенция на коремната област е установена руптура на слезката на
няколко места като същата е отстранена. Констатирани са счупване на лявата
бедрена кост в горната трета; открито счупване на лява раменна кост, поради
което и ищецът е бил хоспитализиран в Хирургично отделение. Проведено е открито
наместване на двете счупвания в ляво с поставяне на метална остеосинтеза
/метални пирони/. По-късно е установено и счупване на първи кръстцов прешлен в
лявата му половина както и счупване на малкопищялна кост на дясната
подколенница. Налице са констатации и за контузия на дебелото черво и на черния
дроб при получената при ПТП контузия на вътрекоремни органи. Вещите лица са
дали заключение за спешност на коремната операция поради наличие на кръв в този
орган, съчетана с отстраняване на слезката /далака/. Загубата на слезка е
довело до повишен риск от инфекциозни заболявания както и по-висока вероятност
от усложненото им протичане поради влошаване имунитета на увреденото лице.
Постоянната загуба на професионална трудоспособност при загуба на слезка е
около 40%. Според вещите лица, този орган има косвен дял в обмяната на веществата
и конкретно желязото, има пряка връзка с водно-солевия баланс на организма, с
поддържане на имунитета. Счупването на левия долен крайник е в областта близо
до ТБС, поради което в началото е предизвикало пълна загуба на движението на
крайника и затруднения за период от около 10 месеца, съчетано със силни болки и
страдания. Пълно възстановяване може да се очаква след продължителна
физиотерапия и рехабилитация. Към момента движението на крайника е възстановено
поради поставена метална остеосинтеза. Не се очакват усложнения от счупването
на малкопищялната кост на подколенницата на десния крайник. Другото счупване на
раменна кост в близост до лявата раменна става е обусловило също силни болки в
мястото на травмата и невъзможност за движение на крайника за период от поне 4
месеца. Счупването на костен откос от горното рамо на срамната кост е причинило
временно разстройство неопасно за живота като не се е отразило на движението на
снагата и крайниците. Счупването на лявата странична повърхност на първи кръстцов
прешлен е причинило затруднение в движението на снагата съчетано със силна
болка, за период около 3 месеца. При прегледа на ищеца от ортопеда в
експертизата Д-р Х не е било констатирано скъсяване на някой от долните
крайници и промяна в походката, няма скъсяване на бедрената кост.
При устното изслушване на заключението се
установява, че най-сериозна е била коремната травма поради излива на кръв в
коремната кухина, която е била животозастрашаваща. Загубени са завинаги
финкциите на този орган – кръвотворен, за имунната система и като кръвно депо.
Загубата на слезка може да е причина за по-бърза физическа умора, в нарушение
на обмяната на вещества. Счупването на всяка кост е било свързано със силна
болка, кръвоизливи и нарушаване
функцията на крайника за различен период от време. При влажно и студено време
болката персистира. Счупването на откос от срамната кост не е нарушило тазовия
пръстен, движението на снагата и крайниците. Вещото лице Х отбелязва, че на
снимка не е установил анатомично скъсяване на някой от крайниците, но е възможно да има функционално такова
и е вероятно да е обусловено от
счупването на кръстцовата кост, от положението и изкривяването на таза.
Няма анатомично скъсяване на бедрената кост макар да има известно изкривяване на гръбначния стълб. Според двете вещи
лица ищецът се е възстановил добре от получените травми. Най-сериозното
счупване е това на лява бедрена кост. Пълно възстановяване е трудно да се
постигне при толкова много счупвания и с оглед естеството им. Според вещите
лица са наложителни и две операции за сваляне на имплантите от ръката и левия
крайник.
От повторната СМЕ /на л.61/ на в.л. Д-р Вл.Г, се
установява след замерване, че е налице разминаване в дължината на двата
крайника, в полза на левия крейник с около 2.5 см. Според вещото лице, това
разминаване се дължи на недобре диагностицирана тазова фрактура вдясно, което е
причина за непроведено докрай лечение. Произходът на това скъсяване идва от
счупването на част от срамната кост и на кръстцовата кост от същата страна.
Разместването на тазовия пръстен във вертикална посока е свързано със
съответния крайник като води до неговото скъсяване. Според вещото лице операция
на такъв вид травма не е препоръчителна, а от друга страна рехабилитацията не
би довела до възстановяване. Това изкривяване не води до промяна на походката,
но може да доведе до болки в кръста и ставите. Може да бъде коригирано с
анатомична обувка/стелка. Заключението е поддържано и при устното му
изслушване.
Разминаването в двете заключения относно наличието
на скъсяване в дължината на някой от крайниците се дължи на различния метод за
отчитане на това състояние, поради което и въззивният състав също е оставил без
уважение искането на застрахователя за ново заключение относно същото
обстоятелство. Кредитират се и двете заключения изслушани пред първата
инстанция.
От разпита на водените от ищеца свидетели, се
установява, че състоянието на М. след ПТП е било изключително тежко. Той е бил
настанен в болница, неподвижен поради многото травми, със силни болки, след
претърпяна по спешност операция с отстраняване на слезката, след претърпян шок
от внезапния инцидент, свързан и със смъртта на водача на автомобила, зад който
той е стоял. Поради липсата на близки роднини, М. е бил обгрижван след изписването
си от болницата от майката на приятелката си, в техния дом, което допълнително
е създало чувство на несигурност, тревожност, безпомощност, депресивни
настроения. И двамата водени свидетели - св.Димитров и св.Станчев, сочат
настъпилата в личността на техния приятел промяна след катастрофата. Преди
инцидента М. бил изключително общителен, енергичен човек, не спирал да се
движи, спортувал, играел футбол, а след ПТП станал затворен, опитвал да се
справи сам със всичко, изпитвал бърза физическа умора дори при разходка.
Свидетелите сочат необходимостта и ползването на стелки от ищеца за да изравни
походката си.
Съдът отчита младостта на увреденото лице към
датата на настъпване на увреждането като качество с поливалентен ефект – от
една страна способства бързо и по –леко възстановяване, каквато е констатацията
на вещите лица, но от друга страна се явява предпоставка за допълнителни
ограничения в живота на ищеца. От млад, жизнен, активно спортуващ и общителен
човек, след катастрофата ищецът е променен личностно като е фокусиран върху
възстановяването си, игнориране на болката и понесената травма. Затворил се е в
себе си и търси сам начин да се справи с проблемите си. Св.Димитров излага, че
приятелят му намира опора в измислени от самия него упражнения за разтягане и
релаксиране. Не е намерил смислено и окончателно лечение на уврежданията,
поради което продължава да търпи последиците от травмите. Касае се за млад
човек, по отношение на който всяка загуба и ограничаване на движенията, води до
силен дискомфорт и драстична промяна в начина на живот. Съдът отчита и
съпътстващите обстоятелства по загубата на почти цялото семейство на ищеца –
майка, баща и баба, в кратък период около ПТП. Отчитат се множеството
счупвания, съпроводени със силни боли и болезнени преживявания, които в
съвкупност са довели за дълъг период от време до невъзможност ищецът да се
движи и обслужва сам елементарни ежедневни нужди. Обгрижван е от хора извън
семейната му среда. Не е срещнал адекватна лекарска грижа, въпреки значителното
си подобрение. Въпреки констатациите на експертизите за отлично възстановяване,
налице са достатъчно данни за остатъчни негативни последици – главоболие, болки
в кръста и врата, бърза умора, скъсяване на десния крайник и клатеща походка.
Не са налице оптимистични прогнози за тези увреждания въпреки младата възраст
на ищеца – необходимо е извършването на поне две операции за отстраняване на
пироните от бедрото и лявата ръка, невъзможно е окончателно коригиране на
крайника и походката, а не е желателна и операция; при студено време и
физическо натоварване ищецът би търпял болки и дискомфорт в травмираните
участъци от тялото, макар и леко е налице изкривяване на гръбнака.
Взимайки предвид тези критерии, въззивният съд
определя сумата от 100 000 лв., като паричен еквивалент на понесените от М.Г.
емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които са
настъпили в живота в резултат на претърпяното на 05.09.2016г. пътно-транспортно
произшествие. При определяне на размера съдът отчита, че към момента на
произшествието пострадалият е бил на 24 години, травмите са били няколко на
различни части на тялото, вкл. в коремната област. Претърпени са няколко
операции и предстоят нови. Към момента макар и счупванията да са зараснали, са
налице ограничения в движенията най-вече на долните крайници, но и на снагата,
които вероятно ще останат за цял живот. Независимо от това, съдът взема предвид
и професионалната лекарска експертиза за отлично възстановяване на ищеца както
и свидетелските показания за подобряване на емоционалното му и психическо
състояние, за подобряване на физическите му показатели. Възрастта на ищеца
предполага липса на съпътстващи травми и по-голяма възможност и желание за
пълно възстановяване функциите на организма.
От тази сума следва да бъдат приспаднати
присъдените и изплатени /съобразно признание на ищеца в съдебно заседание/
25 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, като остатъкът е подлежащ
на присъждане до размера от 75 000 лева.
Поради достигане до аналогични на първата инстанция
правни изводи, решението следва да бъде потвърдено.
По отношение на законната лихва, доколкото същата
не е част от повдигнатите с жалбите оплаквания, същата следва да бъде присъдена
върху главницата от 75 000 лева, считано от сезиране на застрахователя на
29.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както е постановил и
ОС. Приложение към настоящия спор намират разпоредбите от новия КЗ доколкото
застрахователната полица е сключена на 31.08.2016г., по арг. от пар.22 от ПЗР
на КЗ. Съгласно постановено изрично по този въпрос решение на ВКС
№128/04.02.2020г. по к.т.дело №2466/2018г. на Първо т.о., в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
«Гражданска отговорност», в застрахователната сума по чл.429 КЗ
/в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. В този смисъл и
въззивният съд прилага разпоредбите на чл.429, ал.2, т.2 вр.ал.3 и чл.493,
ал.1, т.5 КЗ.
Тъй като нито една от жалбите не е по същество
основателна, съдът намира, че сторените от страните разноски следва да останат
така, както са направени от тях без да се възлагат пропорционално.
Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №22/16.06.2020г., постановено
по т.дело №94/2019г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД –гр.Търговище.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 месечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: