Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. София, ……… г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР САНТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА АНТОНОВА
Мл. с. ЙОАНА КАЦАРСКА
При
участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
Като разгледа докладваното от мл. с. Йоана Кацарска
въззивно гражданско дело № 1333 по описа за 2021 г.:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 166330 от 03.08.2020 г., постановено по гр.
д. № 76207/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, е признато за
установено на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 535 ТЗ, че Л.Н.В. дължи
на М.М. Ш., в качеството на наследник на М.Й.Ш.сумата от 6000 (шест хиляди)
лева, по запис на заповед от 19.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от 24.07.2015 г. до окончателното плащане.
Със
същото решение Л.Н.В. е осъден да заплати на М.М. Ш. сумата от 1040 (хиляда и
четиридесет) лева, представляваща направени по делото разноски, от които 1200
лева държавна такса в заповедното производство, 120 лева държавна такса в
исковото производство и 800 лева адвокатско възнаграждение в исковото
производство.
Срещу
така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника, в която са
изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Въззивникът твърди,
че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е бил сезиран с възражение
за унищожаемост на процесния запис на заповед. В тази връзка поддържа, че с
отговора на исковата молба е било заявено твърдение за психично заболяване на
ответника – биполярно афективно разстройство, в подкрепа на което са били
ангажирани и доказателства, а твърдението, че към момента на кражбата на
личната му карта ответникът е бил критичен и в състояние да се грижи за своите
работи, поради което е подал сигнал за последната, се отнася към момента
м.05.2015 г., но към момента на издаване на записа на заповед ответникът бил в
маниен епизод, с оглед на което се касае за злоупотреба с интересите на лице с
психично заболяване. С оглед изложените съображения моли съда да отмени
обжалваното решение и претендира разноски.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е
изложено становище за нейната неоснователност. Въззиваемият ищец поддържа, че
записът на заповед съдържа всички изискуеми от закона реквизити и представлява
валидна ценна книга. Счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че в
конкретния случай нито ищецът, нито ответникът е твърдял да е налице
обезпечителна функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение,
поради което ищецът следвало да докаже само редовен от външна страна запис на
заповед. Подкрепя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на
твърдението на ответника, че записът на заповед не произвежда действие, защото
към датата на издаването му личната карта на издателя е била обявена за
невалидна, тъй като била открадната. Сочи, че датата на издаване на процесния
запис на заповeд
не съвпада с периодите на хоспитализация на ответника, което водело до извод,
че ответникът е бил в добро състояние. С оглед подробно изложените съображения
моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.
Въззивната
жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения
срок, от ответника, чрез адвокат М.Д., с пълномощно по делото, като е заплатена
дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е
допустима.
Софийският
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав
намира следното:
Съгласно чл. 418, ал. 2, вр. чл. 417 ГПК изпълнителен
лист се издава, ако представеният документ е измежду посочените в чл. 417 ГПК
или в специалните закони, които препращат към чл. 417 ГПК, както и ако е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
лицето, против което се иска издаването на изпълнителния лист.
Записът на заповед съставлява абстрактна, формална,
едностранна сделка, за която законът допуска да поражда права. За да притежава
изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност
обуславя действителността на менителничния ефект.
Записът на заповед като абстрактна ценна книга на заповед
представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на паричното
вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е
материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г.
на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК за да е редовен записът на заповед от външна
страна, е необходимо самият документ да е назован "Запис на заповед",
както и в самия текст на същия да е изписан изразът "запис на
заповед", както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ. В представената в оригинал в заповедното производство ценна книга се съдържа
наименованието "запис на заповед", както в заглавието на акта, така и
в текста на същия. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена
парична сума – 22 000 лева. Менителничният ефект е издаден на 19.06.2015 г.,
като издателят на менителничния еефект е определил падежа съгласно чл. 537, вр.
чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – на предявяване, като е положен подпис на издателя Л.Н..
Автентичността на подписа е оспорена в първоинстанционното производство, като в
тази връзка е прието и изслушано заключение на съдебнопочеркова експертиза,
което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно дадено. Съгласно
заключението на вещото лице ръкописните текстове, съдържащи се в изписаното име
„Л.Н.В.“, под положените за „издател“ подписи в записа на заповед, издаден на
19.06.2015 г. от името на Л.Н.В. в полза на М.Й.Ш.за сумата от 6000 лева с
падеж 29.06.2015 г., са изпълнени от Л.Н.В.. Вещото лице е посочило, че
подписите, положени от името на Л.Н.В. за „издател“ в запис на заповед от
19.06.2015 г. от името на Л.Н.В. в полза на М.Й.Ш.за сумата от 6000 лева с
падеж 29.06.2015 г. са положени от Л.Н.В.. Предвид това съдът намира за
установена автентичността на положения подпис.
В
отговора на исковата молба са наведени твърдения, че ответникът страда от
психическо заболяване – биполярно афективно разстройство, във връзка с което
през 2015 г., когато е бил издаден и процесният запис на заповед, е бил
неколкократно хоспитализиран. Същевременно е заявено и че в този период личната
му карта е била открадната, както и че независимо от честите хоспитализации
през 2015 г., той е бил критичен и в състояние да се грижи за своите права и
интереси, като за кражбата е подал сигнал в МВР. Така формулираните фактически
твърдения за психическо заболяване на ответника през 2015 г., във връзка с
които са приложени и писмени доказателства към отговора на исковата молба,
следва да се подведат под хипотезиса на чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Макар и да не е
направено изрично възражение за унищожаемост на договора, то с оглед изложените
фактически твърдения съдът има задължението да квалифицира направените в
отговора на исковата молба възражение под приложимата правна норма.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗЗД унищожаеми са договорите,
сключени от дееспособни лица, които при сключването им не са могли да разбират
и ръководят действията си. В случаите на чл. 31, ал. 1 ЗЗД може да е налице
невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по причини, дължащи
се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно,
т.е. не е поставено под запрещение. Необходимо е това състояние да е било
налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението
в хипотезата на чл. 31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при
разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние.
Невъзможността на лицето да разбира или да ръководи действията си може да се
дължи на различни причини, както временни - алкохолно опиянение, въздействие на
наркотици, интоксикация и др., така и трайни. В законовата разпоредба липсва
разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те
засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание
чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в
състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и
когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение,
като се има предвид, че правните последици от поставянето под запрещение
настъпват за в бъдеще.
В контекста на изложеното и доколкото фактическите
твърдения, представляващи по същество възражение за унищожаемост на сделката, са
направени в преклузивния срок – с отговора на исковата молба по чл. 133 ГПК, и предвид
това, че възражението е от категорията, изискващи събиране на доказателства за
установяване на неговата основателност, то и с оглед направеното във въззивната
жалба оплакване, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е бил
сезиран с възражение за унищожаемост на процесния запис на заповед, с
определението, постановено по реда на чл. 267 ГПК, е допуснато изготвянето на съдебнопсихиатрична
експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено. На база медицинската документация и извършено експертно психиатрично
изследване вещото лице прави извод, че при Л.Н.В. е налице диагнозата:
биполярно афективно разстройство, клинична ремисия. Съгласно заключението
психозата при Л.В. е с голяма давност, дебютира през 1980 г. и протича с
редуване на депресивни и манийни епизоди, както и с алтернантно превключване на
фазите. Вещото лице сочи, че Л.В. е лекуван многократно в психиатрични заведения,
като последната хоспитализация е от 15.09.2018 г. до 19.08.2020 г. в ДПБ „Св.
Иван Рилски“, гр. Нови Искър с пореден тежък депресивен епизод с психотични
симптоми. Вещото лице посочва, че биполярното афективно разстройство е
ендогенно психично заболяване, при което основното нарушение в психичните
функции са афективните промени. Характеризира се с повтарящи се афективни фази
(манийни и депресивни). Типичната форма на протичане на това заболяване е
редуване на манийни и депресивни епизоди, но нерядко се наблюдават смесени
фази. При тях са налице смесени симптоми от двете фази или бързо редуване на
манийни, хипоманийни и депресивни симптоми в продължение на дни или седмици,
понякога и на часове. Често се наблюдава алтернантно превключване от едната фаза
в другата, като е налице сезонност на фазите, с интензифициране на
симптоматиката през пролетта и есента. Според вещото лице наличието на хронично
ендогенно психично заболяване с голяма давност прави Л.В. лесно подлежащ на
манипулация. Съгласно заключението биполярното афективно разстройство по време
на афективен пристъп (маниен, депресивен или смесен) се приравнява към
продължително разстройство на съзнанието и нарушава психичните годности за
разбиране и ръководене на действията и постъпките. Въз основа на медицинската
документация, приложена по делото, експертът посочва, че може да се направи
извод, че през 2015 г. психичното състояние на Л.В. е било тежко влошено и е
наложило три хоспитализации, като първите две – през м. януари-м. февруари и
през м.юли-м.август са по повод тежък маниен епизод с психотични симптоми.
Дълбоко несъответното и агресивно поведение при приемането му в психиатричната
болница на 01.07.2015 г. дава основание на вещото лице да приеме, че
екзацербацията на психозата е най-малко един месец преди тази дата, ако се
допусне, че преди това е бил в състояние на ремисия. Експертният анализ на тази
информация дава основание на експерта да направи извод, че към момента на
процесната сделка Л.В. не е притежавал психически годности да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ръководите своите действия.
При изслушването на вещото лице в открито съдебно
заседание, проведено на 18.03.2022 г., посочва, че според него през 2015 г.
според него той изобщо не е бил в пълноценна ремисия. Манийният епизод е
психотична симптоматика и е бил доста тежък. Вещото лице споделя, че не знае
дали изобщо е бил стабилизиран, както и че веднага е спрял лекарствата. Вещото
лице посочва, че на 01.07. ответникът е хоспитализиран в изключително тежко
състояние с общественоопасно поведение, дълбоко несъответно, агресивно, с газов
пистолет влиза и заплашва на обществено място хората. Експертът разяснява, че
дали е маниен, депресивен или психотичен епизод, продължава не по-малко от шест
месеца и ако лицето е един месец на адекватна терапия в болница и след това
приема поддържаща терапия, може да не се прояви отново симптоматиката, но ако
се спре терапията, то продължава до шест месеца, а когато е дългогодишно
заболяването, както е при В., може да продължи и цяла година, както е станало
2015 г. След задължителното лечение август месец, когато е изписан, е в стабилизирано
състояние, а пет дена след това влиза в болницата отново с тежка депресия и
след това вече следва три месеца задължително лечение. Вещото лице посочва, че
ответникът изобщо не е бил в добро състояние цялата 2015 година. След това е
имал добра ремисия и след последния епизод пак две години болнично лечение.
Вещото лице посочва, че към момента на прегледа ответникът е горе-долу в добро
състояние, като е налице личностова промяна. Посочва, че е с хипомимичен фациес
и не отреагира адекватно на емоционалните преживявания, не може да отреагира
адекватно, снижени подтици и интереси. Посочва, че не е в състояние да си напазарува,
не е в състояние да си сготви, да си приготви храна и че не може да направи
нищо сам, като изцяло е на подкрепата на дъщеря си не може да взима решение за себе си.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът приема, че към момента
на подписването на записа на заповед ответникът не е могъл да разбира и
ръководи действията си, поради което направеното в отговора на исковата молба
възражение по чл. 31, ал. 1 ЗЗД е основателно. След като процесният запис на
заповед е подписан от дееспособно лице, което при подписването му не е могло да
разбира или да ръководи действията си, той подлежи на унищожаване съгласно чл.
31, ал. 1 ЗЗД. Именно поради това, че волеизявлението на ответника Л.В. страда
от порок, обуславящ унищожаемост, то това води до отпадане действието на
менителничния ефект. Ето защо предявеният иск се явява изцяло неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
по съществото на спора постановеното от Софийски районен съд решение следва да
бъде отменено изцяло, а предявеният иск да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр.
чл. 273 ГПК въззиваемият ищец следва да бъде осъден да заплати на въззивника
ответник сумата от общо 420 лева, от които: 120 лева, разноски за държавна
такса за въззивно обжалване и 300 лева – платен депозит за съдебнопсихиатрична
експертиза.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на
касационното обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение № 166330 от 03.08.2020 г., постановено по
гр. д. № 76207/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422 ГПК от М.М. Ш., ЕГН ********** (в
качеството на наследник на М.Й.Ш.) срещу Л.Н.В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено, че Л.Н.В., ЕГН ********** дължи на М.М.
Ш., ЕГН ********** (в качеството на наследник на М.Й.Ш.) сумата от 6000 лева по
запис на заповед от 19.06.2015 г., ведно със законната лихва, считано от
24.07.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 273 ГПК М.М. Ш., ЕГН ********** да заплати на Л.Н.В., ЕГН ********** сумата от 420 лева – разноски в производството
пред Софийски градски съд.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на препис на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.