Р Е Ш Е Н И Е
№………./21.05.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1011 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството се
разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно съединени преки
искове, предявени от М.Р.М., ЕГН********** ***, чрез адв. Б.
С.(*** ), служ. адрес *** срещу „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК:
********* с адрес гр. София бул. Витоша
№ 89Б, чрез адв. Д. И. (АД „Д. И. И СЪДРУЖНИЦИ“ – ВАК), служ. адрес ***, за
заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ в размер на 40 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни
увреждания(оток и еритемни плаки на десен глезен и подбедрица и открита рана на
носа) и психологически травми (страхови изживявания и нарушения на съня),
настъпили поради преживяно ПТП на 18.01.2017г., причинено от водач на
застраховано МПС по застраховка „гражданска отговорност“, признат за виновен
извършител на престъпление, ведно със законната лихва за забава от предявяване
на иска до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка; ***веното
изплащане на същата сума в размер на 7000лв
в периода от 11.06.2018г до предявяване
на иска на 20.06.2019г.
Предявени са и субективно съединени искове от М.Р.М.,
ЕГН********** и Р.Р.М. –Л., ЕГН **********
***, чрез общ пълномощник адв. Б. С.(*** ), служ. адрес *** срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, чрез адв. Д.И. (АД „Д.И. И СЪДРУЖНИЦИ“ – ВАК), служ. адрес ***,
за заплащане на обезщетение за присъждане на остатък в размер на по 140 000 лв.(над получен размер от по
60 000лв), до дължимото на всеки от
тях обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на баща
им, настъпила при същото ПТП ведно със законната лихва за забава от предявяване
на иска до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка; ***ние за
забавеното изплащане на тези остатъци в периода от 11.06.2018г до предявяване на иска на 20.06.2019г.
Ищците твърдят, че водач на МПС(л.а. **** с
рег. № ****),застрахован за периода
23.03.16г. – 21.03.17г. по полица №06116000880929 причинил на 18.01.2017 г. с престъпление по чл. 343 ал.1 б. В НК
смъртта на баща им Р. Н., пътувал на задна седалка на л. а. „***“, управлявано от ищеца М.. Тъй
като приживе емоционалната привързаност между починалия баща и неговите син и
дъщеря била изключително силна, преждевременната му смърт и особено
травматичните обстоятелства по причиняването й, се преживява от двамата като непоправима загуба.
Отделно ищецът М. сочи, че като участник в
това ПТП изживял и психичен шок от непосредственото възприемане на смъртта на
баща си, който променил
характера и поведението му. Излага, че продължава да изпитва психически
дискомфорт – страх от качване в превозно
средство и сънувал кошмари, като се събуждал с чувство на дезориентация и
притеснение. Допълнително сочи, че
понесъл и физическо наранявана при удара на автомобилите като били засегнати
носа му (открита рана с дълбочина 2 мм и дължина 10 см) и десния глезен и подбедрица, като отокът и
еритемните плаки му причинили затруднение при движение около 9 -10 месеца.
Ищците са
позовават на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, като признават, че са получили определено от застрахователя
обезщетение в размер на по 60 000 лв за всеки от тях, но считат, че този
размер е явно несъразмерен с интензитета на понесените от всеки един от тях
страдания.
Въпреки
уведомяването на пълномощник на ищците на електронен адрес(обявен в официален
регистър на адвокатурата) за предоставената му допълнителна възможност за
излагане на писмени бележки по същество до 20.05.2020г, това процесуално право
не е реализирано.
Ответното
дружество, чрез пълномощника си оспорва твърденията за изживяната мъка и
страдания на опечалените син и дъщеря посочената продължителност и интензитет.
Счита определения от ищците паричен еквивалент като несъобразен с критериите за
справедливо обезщетяване на неимуществени вреди от този характер, постигнат
според застрахователя с определено и изплатено в цялост обезщетение.
Допълнително
застрахователят възразява за съпричиняване на смъртта като вредоносен резултат
с поведението на починалия пътник, пътувал на задна седалка без да ползва
система за обезопасяване.
Ответникът
оспорва и наличието описаните леки телесни повреди на ищеца М., както и
допълнителните психически страдания, понесени
вследствие на същото ПТП, като се позовава на неубедителното им
диагностициране дълго след събитието. Оспорва
характера и продължителността на твърдените физически болки и посочените
от ищеца психически страдания.
По същество
представителят на застрахователя пледира за отхвърляне на претенцията, като
излага съображенията си в подробно писмено становище, като аргументира
съпричиняването с конкретно установени с експертиза телесни увреждания, които
не биха настъпили при употреба на колан от починалия, както и прекомерно
завишения размер на паричния еквивалент на обезщетение за вредите от загубата
на близък. Отделно се позовава на събраните гласни доказателства и експертиза, които не могат
убедително да установят причиняване на телесните увреждания на ищеца и
продължителността на страданията му. Моли съда да отхвърли изцяло претенциите.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.112 и
л. 134). И двете страни насрещно са оспорили прекомерни размери на адвокатски
хонорари на пълномощниците.
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно
определение №4209/22.11.2019г.(л.77), след оттегляне на претенция за
имуществени вреди. Допълнително са били уточнени по размер претенции за лихва,
редуцирани до период след посочване на банковите сметки от страна на ползващите
се от застраховка лица и съответно частично са били оттеглени тези искове за
горници до първоначалните им размери по искова молба. Окончателната правна
квалификация и по-подробно изложение на твърденията и възраженията на страните
се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л.
117) по проект, възприет от страните без възражения (л. 81-83).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обстоятелствата
относно застрахователно правоотношение са признати въз основа на удостоверени
от контролните органи данни, съпоставени с общодостъпна информация на интернет
сайт на Гаранционен фонд за регистрирана
полица №06116000880929 издадена от ответното дружество с покритие от
23.03.16г., прекратено на 21.03.2017г. за автомобил „****“ рег. № ****.
Между страните са безспорни обстоятелствата, за които съобразно
разпоредбата на чл. 30 ГПК е изключена преценка на гражданския съд, поради
което и настоящия състав приема за установени противоправността, причиняването
на вредата - смъртта на Р. М. Н. и вината на водача Х. А. .Х.
като елементи от престъпния състав, въз основа на влязла в сила присъда по
изискано за справка НОХД 1293/17 на ВОС за фактическия състав на престъплението
по чл. 343 ал.1 б. В НК: на 18.01.2017 год. на третокласен път в близост
до разклона за с. Рояк при управляване на МПС( л.а. **** с рег. № ****),
водачът Х. А. Х. нарушил правилата за движение - чл. 20 ал.2 ЗДвП като се
движил с несъобразена с пътната обстановка скорост, не осигурил безопасно
преминаване през заснежен и заледен
участък в завой и като загубил управление навлязъл в насрещно платно за
движение, където настъпил удар с л. а. „***“, управлявано от ищеца М. и така
по непредпазливост причинил смъртта на
пътника Р. Н., настъпила в следствие на тежка комбинирана травма (глава, гърди,
крайници) довела до тежка контузия на черепна основа и мозъка, аспирация на
кръв и остра дихателна недостатъчност, поради удара на тялото в части от купето
на МПС.
Въпреки
постановения влязъл в сила акт на наказателния съд, обвързващ страните в
настоящото производство, с оглед самостоятелно формиране на извода за размера
на вредите е допустимо да се изследва и степента на причиняване на
вредоносния резултат с поведението и на починалия пътник. Принос за
настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице със свое
противоправно поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите, или е
допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за установяване на тези
обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване(Р. №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Р. № 98 от 24.06.
2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о.; Р. № 154/31.10. 2011 г. по т. д. №
977/2010 г. на II т. о.; Р. № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на II
т. о.; Р. № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2013 г. на ВКС, II т. о.; Р. по
т. д. № 1117/2009 г. на II т. о.). От заключението на автоексперта, назначен от
съда, категорично се установява, че автомобилът, в който пътувал починалия, е
бил оборудван със система за обезопасяване, но пострадалият е пътувал на задна седалка без предпазен колан.
Данни за това има не само в установените в хода на наказателното разследване
обстоятелства, включително и фиксирани с фотоалбум, по запазеното при огледа
положение на трупа, но и от конкретно
установените места на нараняванията по главата и гърдите, които съответстват на
съприкосновение на свободно движещо се тяло, незадържано към седалката от
поставен колан. Участващият в комплексната експертиза инженер подробно е описал
действието на интерционните сили, породени от сблъсъка на автомобилите и
влиянието им върху тялото на пътника,
което се е придвижило напред, поело е значителен по интензитет удар в предната
седалка на шофьора, след което се е върнало обратно. Именно първият удар е
причинил и най-тежките телесни увреждания (черепно- мозъчната травма и увреждания
в лява гръдна половина), които е можело да се избегнат при поставен колан.
Същевременно, както травматологът от състава на комплексната експертиза, така и
съдебният медик, назначен повторно от съда дават заключение, че употребата на
колана не би могла да осуети със сигурност понасянето на други телесни
увреждания, чието значение да има сходно въздействие върху организма на
починалия. Съдът констатира, че въпреки известно несъответствие в заключенията
на двамата травматолози, съществено разногласие между тях няма, тъй като д-р Д.
е обосновал, че поставянето на колана е можело да предпази пътника от онези
увреждания, които несъмнено са несъвместими с живота, но не е изследвал какви
по интензитет биха били последиците за организма му в състоянието, в което се е
намирал при това пътуване при притискането на тялото му с колан към седалката.
Повторната експертиза, ограничена със задача само относно тези предполагаеми
последици, категорично потвърждава, че при задържане от колана, тялото на
пътника не би било в съприкосновение с предната седалка и нямаше да понесе
посочените в първата експертиза увреждания. Д-р Д. обаче е отчел, че в този
случай най-интензивното действие на инерционните сили ще се концентрира в
гръдна и коремна област, където типична „коланна” травма и дори
много ниски по интензитет притискания и психически стрес биха могли
да причинят с голяма вероятност
непосредствено смъртта на пациент, в тежко общо здравословно състояние, с
тотална сърдечна недостатъчност и след оперативно клапно протезиране и тежка
исхемична болест на сърцето. Съдът изцяло възприема това заключение като
обосновано със специални знания на съдебния лекар въз основа на обективните
данни за предходните заболявания и общото състояние на организма, констатирани
при оглед с аутопсия на трупа в хода на наказателното производство. Отделно от
това съдът съобразява и дадените пред разследващите органи обяснения на самия
ищец за прогресивно влошаващо се състояние на баща му около месец преди ПТП
(обездвижване, задух, остра сърдечна недостатъчност), поредицата от консултации
със невролог, съдействие от спешен екип на „бърза помощ”, кардиолог в дните
преди пътуването, организирано от близките за приемането на възрастния човек
(тогава на 83г.) в дом за стари хора, където за него да се полагат грижите,
каквито са му били нужни ежедневно.
При тези обективни
данни, съдът приема, че макар в причинно-следствената верига да са били
привнесени допълнителни фактори към противоправното поведение на водача,
несъумял да овладее превозното средство, а именно: неизпълнено законово
предписание за използване на предпазен колан на задна седалка (без наличие на
основание за изключение по чл. 137а ал.2 от ЗДвП) от починалия пътник, тези
обстоятелства не са значими, тъй като и без тяхното съществуване вероятността
смъртта да не настъпи поради самото присъствие на пътника в катастрофиралия
автомобил е незначителна В заключение съдът приема, че възражението за
съпричиняването на леталния изход с поведение на самия пострадал е
неоснователно.
Родствена връзка на ищците и починалия пътник – техен баща е удостоверена с
изх.№ 94АХ/948 от 15.05.18г.( л.23).
Съдът приема, че
прякото родство между пострадалите и починалия дава основание да се компенсират
претърпените от тях страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък
човек и от загубата на морална опора и подкрепа в най-тесния семеен кръг. С
ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., в частите, незасегнати от по-новото
ТРОСНГТК№ 1/2016 г. именно низходящите са посочени като родственици, които поради
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата на своя родител.
Показанията на
свидетелите Т. С., С. Л. и Т. Т., разпитани в с.з. на 16.01.2020г. описват отношения между родителя и вече
възрастните син и дъщеря, всеки от които бил създал свое семейство и отделно
домакинство. Свидетелката С. (дъщеря на ищеца М.) излага впечатленията си от
честите посещения на семейството й в селото, където постоянно живеел дядо й и
грижите, полагани за неговия дом от родителите й всяка седмица. Същите
обстоятелства описва и св. Л. (син на дъщерята), като св. Т., която живее
заедно със семейството на ищцата
пояснява, че честите посещения в селото при дядото са извършвани един –
два пъти месечно. Всички свидетели считат връзката между възрастния баща и
децата му за силна привързаност, чиято липса се преживява тежко от двамата.
Дъщерята на ищеца споделя, че баща й изживял мъчително първоначалния стрес от
травматичните обстоятелства при които е настъпила смъртта на баща му, след
което тъгувал, затворил се в себе си и избягва вече да кани гости на село,
както често бил правил преди. Според другите свидетели дъщерята на починалия
силно се разстроила от новината за смъртта на бащата, след което изгубила
веселието си и изпаднала в тревога и страх от бъдещи нещастия с нейни близки.
Преценени в
съвкупност, показанията на свидетелите, които съдът оценява като последователно
изложени техни лични впечатления налагат извод за преживяна от всеки от ищците
тежка житейска ситуация - загуба на родителя, с който са свързани с положителни
спомени и признателност на деца, получили грижа и подкрепа при израстването им,
споделяне на вече самостоятелно натрупван житейски опит между възрастни и
готовност да подкрепят вече със свои грижи занапред нуждаещ се от помощ
сериозно заболял с напредването на старостта баща. Като фактор, имащ значение
за прилагане на критерия за житейска справедливост следва да се преценява
естественото и предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините
занапред (Решение №158/22.03.2016 по
т.д №1919/2014 на ВКС, ТК). В случая очакваното съдържание
на връзката между ищците и техния баща се определя основно от напредналата му
възраст (надхвърляща средностатистическа очаквана продължителност на живота
72.2 г. за мъже за област Варна за този период според официални данни на НСИ на
https://www.nsi.bg) и сериозното влошаване на общото му здравословно състояние,
до животозастрашаваща остра и тежка сърдечна недостатъчност изискващо много
по-интензивни и ежедневни грижи, отколкото до този момент са били осигурявани с
месечни или дори седмични посещения от различните родственици от най- близкия
кръг. В този етап от живота на това семейство връзката на ищците с баща им вече
в значителна степен е била изживяна и в техния емоционална сфера приоритет е
следвало да заемат собствените им вече изградени семейства и връзките с техните
деца и внуци, които да заменят предстоящата очаквана естествена загуба на
възходящия. Показателно в тази насока е намерението грижите за заболелия баща да се възложат на дом за
стари хора и то в населено място, различно от обитаваното от семействата на
ищците, където честото общуване едва ли може да се предполага с интензивността,
описвана от свидетелите. Затова и загубата на най-възрастния участник в
семейния кръг, макар и внезапна поради произшествието, не може да се цени като
невъзвратима липса, която не може да бъде компенсирана с друг вид емоционално
общуване чрез връзките с низходящите, които както съдът се убеди от показанията
на свидетелите също са със значителна интензивност и богато положително
съдържание.
Тези
обстоятелства мотивират съда при определяне на размера на неимуществените вреди
в размер доста под средния според установените в практиката на съдилищата
обезщетения, обичайно свързвани със загуба на възходящ близък в семейство,
лишено от дългосрочно естествено очаквано общуване. Със сигурност, мъката и страданията на син и
дъщеря, загубили баща не би могла да
бъде компенсирана чрез паричен еквивалент, но това е единствената форма за
възмездяването им. Съдът счита, че мъката на ищците може да бъде обезщетена със
сума от 60 000лв, като еквивалент на негативните емоционални преживявания от
възприемането на самия мъчителен начин, по който е причинена смъртта (при тежко
телесно увреждане в катастрофа на път към социално заведение за обгрижване на
възрастен пациент с влошено общо състояние). Претендираният размер до
200 000 лв не може да се възприеме като справедлив баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда, тъй
като такъв еквивалент съответства на преждевременна загуба на родственик, с
когото емоционалната връзка е предстояла да се развива тепърва и съответно
преживелия роднина остава лишен от най-ценния за него етап (малолетно дете, загубило родител в
млада възраст или възрастен родител загубил пораснало дете от което е очаквал
подкрепа на старини). Настоящият случай обаче не е такъв, а и не се установиха
някакви особени житейски обстоятелства, породили необичайно силна привързаност,
която да може обективно да причини морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка
скръб и тъга по загубен близък. По тези съображения съдът намира, че принципът
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД налага ограничаване на компенсацията до този
размер без обезщетението да представлява
средство за повишаване на стандарта на живот на скърбящите.
Ответникът е
представил неоспорени доказателства за изплатено обезщетение в такъв размер. С
това изцяло е изпълнил задължението си по покритие на породената от
застрахователното събитие отговорност на застрахования водач за причиняване на
смърт на пътник в ПТП. Съединените искове на дъщерята и сина на починалия за
присъждане на дължими остатъци над получените вече обезщетения не са
основателни и съдът следва да ги отхвърли, ведно с обусловените претенции за
лихви за забава върху претендираните горници.
По отношение на
претенцията за обезщетяване на телесното увреждане и психическия стрес, понесен
от ищеца, като участник в същото ПТП, съдът съобразява, че по-тежко наказуемия
състав на престъплението е изключил самостоятелното разследване на леките
увреждания, поради което и установените от наказателния съд обстоятелства не се
отнасят до тези допълнителни несъставомерни резултати и фактите по
причиняването им със същото противоправно деяние следва да бъдат доказани пълно
в настоящия процес.
Данни за каквото и
да е увреждане на водача на л.а „***” с ДК№.**** не са отразени при
протоколирането на престъпното деяние като ПТП, нито са били съобщени от него
или от другите очевидци при разпита им от разследващите органи.
За настъпилия
вредоносен резултат ищецът се позовава на амбулаторен лист за преглед при личен
лекар, издаден на 27.01.2017г и гласните
показания на св. М.-И., извършила прегледа. Свидетелката потвърждава, че в деня
на прегледа е установила оток на подбедрицата без кървене на рана и въпреки, че
е нямала съмнение за счупване, е насочила пациента си към консултация със
ортопед. Несъответствието на удостоверената дата на прегледа(повече от седмица
след ПТП) и момента на извършването му по спомен на свидетелката (деня след
инцидента), съдът намира за обусловено от възпроизвеждането по спомен, и не
намира основание за съмнение в достоверността на фактите, които свидетелката
описва. Още повече, че тя потвърждава съставения от нея документ, а в него ясно
е вписан момента на травмата, чиито последици са констатирани при по-късен
преглед. Допълнително съдът съобразява и показанията на св. С., която описва
поведението на този пациент непосредствено след инцидента. Като дъщеря на
пострадалия, тази свидетелка е могла да възприеме разликата в походката му и
появилото се накуцване, което обаче било първоначално пренебрегнато поради
силното психическо изживяване на шока от смъртта на баща му в колата под негово
управление. Свидетелката сочи, че едва след отминаване на емоциите и притесненията по организирането на
погребението, по настояване не своите роднини, ищецът М. потърсил лекаря си с
оплаквания за болки в крака, които не отминали за няколко дни, въпреки
предписаното лечение. И двете свидетелки
описват продължаващи оплаквания, но докато дъщерята свързва затруднения при
движението с накуцването след инцидента, личният лекар признава, че пациента е
търсил помощ за другия крак, когато са се проявили ставни проблеми, свързани с
напредващата му възраст.
Съответствието на
констатираните при прегледа рани и оток съответстват на удари в детайли от
купето на лек автомобил според експертното заключение на комплексната
експертиза при отчитане на физичните взаимодействия между тялото на водача и
твърдите предмети и следите от понесен удар. Вещото лице преценява предписания
медикамент като адекватно лечение за нараняване, отшумяващо за 2-3
седмици.
При така събраните
доказателства, съдът намира за установено само лекото телесно увреждане и
острия психически стрес. Съставянето на официалните документи от органите за
контрол по пътищата, има за цел да
облекчи, а не да изключи доказването на вредоносни събития при настъпили
произшествия. Официалният характер на предвидения в специалната Наредба № I3-41 протокол за ПТП има материална
доказателствена сила за факти, възприети от съставителя, но няма никаква
доказателствена стойност относно невписани в него обстоятелства, независимо по
каква причина е бил допуснат пропуска в констатациите. Съдът кредитира като убедително
депозирани показанията на дъщерята на пострадалия за психическия стрес,
погълнал изцяло емоциите на баща й,
който обяснява игнорирането на собственото му болково усещане до отминаване на
първоначалния остър период на психо -травмата и липсата на обявяването на
оплакванията му на самото местопроизшествие и по-късно при рутинната проверка
за употреба на алкохол и след прибирането му у дома. Затова и между протоколите
на разследващите органи и амбулаторния лист няма пряко противоречие и съдът
кредитира показанията на св. М.- И. за установеното при прегледа леко
нараняване на подбедрицата, като пряк резултат от удара на двата автомобила,
преодоляно само със симптоматично лечение с болкоуспокояващи и противооточни
медикаменти, предписани от личния лекар в период от няколко седмици след
инцидента. Допълнително усложнение не се доказва, а и липсват данни за
провеждане на назначената консултация с ортопеда или освидетелстване от съдебен
лекар за диагностика на друго увреждане или влошаване на здравословно
състояние, което да е естествен резултат от въздействие на инерционни сили
върху тялото на шофьора на ударения
автомобил. Макар и да е лекар, свидетелката М. не депозира заключение като
експерт, а само свидетелства за обективни обстоятелства, които е възприела,
като потвърждава констатираните следи по тялото на пострадалия при прегледа.
Предположенията й, че впоследствие влошеното състояние на ставите на другия
крак на пациента може да е във връзка с понесената лека травма поради кратковременната
промяна в походката(болезненото накуцване) не могат да се кредитират като извод
на вещо лице.
Съдът приема за
установено и силно интензивно негативно психическо изживяване, пряко породено
от възприетата непосредствено от ищеца смърт на баща му по трагичен начин,
което е засегнало психиката на пострадалия в степен, изключваща усещане за
собствен физически дискомфорт. Същевременно това остро състояние(описано от
свидетелката С. като „шок”) е отшумяло до предприетия от баща й преглед (след
10 дни), а описаните трайни промени в
настроението и самочувствието след този момент се свързват по-скоро с
изживяване на скръбта от загубата на родителя и с новопроявили се затруднения
при движението, отколкото пряко с увреждането на крака му. Връзка със самата катастрофа
може да се изведе пряко само по отношение на страховото изживяване, проявило се
като въздържане от шофиране, но и тези остатъчни проявления на спомена от
инцидента според свидетелката постепенно са отшумяли.
В заключение, съдът
приема за установени като причинени пряко на ищеца М. именно от противоправното
поведение на застрахования водач само недълбоката рана и контузия на
подбедрица, породили негативни болкови изживявания не повече от месец и както и
силния психически стрес и острата тревожно-депресивната реакция от възприет
непосредствено факт на смъртта на пътника в управляван от него автомобил.
Затруднения в движенията на ищеца понастоящем обаче и произтичащите от тях
емоционални негативни изживявания не се доказаха да са пряк резултат от
събитието, причинено от застрахования водач.
При така установените факти, съдът намира претенцията на ищеца М. за
частично изцяло основателна по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена
от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за това
застрахователно събитие обезщетение следва да покрие пълния размер на
понесените от пострадалия вреди. Такива са настъпили не само поради загубата на
връзката с баща му, но и в личната му неимуществената сфера в обема на доказаните увреди и страдания, изцяло
преодолени понастоящем. Съдът намира за категорично установено, че ищецът
е изтърпял леко по интензитет нараняване с интензитет, типичен за такова
увреждане, като най- силно изразения начален болкови синдром е бил погълнат от
по-интензивния психически стрес от преживяното ПТП. Съдът отчита за определяне
на размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП4/68г на ВС по
приложението на чл. 52 ЗЗД само тези конкретни характеристики на вида и
степента на увреждането и преживения като резултат психически дискомфорт Извън
последиците, подлежащи на обезщетяване
остават ставни промени и породени от тях затруднения в движението, промяна на походка,
загуба на надежда за възстановяване на предходните двигателни навици.
Тези обстоятелства
мотивират съда при определяне на размера на неимуществените вреди в размер
около средния според установените в практиката на съдилищата обезщетения за
леки увреждания, тъй като принципно незначителното засягане на здравето и било
съпроводено с необичайно висок по интензитет психически стрес. Доколкото
компенсацията за болките и страданията следва да се определи в паричен
еквивалент, съдът отчита като съответен на вида и интензитета им сума ненадхвърляща 5 000лв. По-високият претендиран размер би
могъл да се обоснове само при комбиниране на няколко различно по вид и степен
увреждания, ограничили едновременно движение на различни части от тялото или
остатъчни невъзстановими последици, а такива не се доказаха, затова и за
разлика до 40 000лв искът следва да се отхвърли. По този начин съдът преценява, че е постигнат справедливият баланс между
претърпени вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без
обезщетението да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на
пострадалия. Съдът отчита и действащите към момента на застрахователното
събитие завишени размери на лимитите на минималните застрахователни суми (Решение № 189 от 4.07.2012 г. на ВКС по т.
д. № 634/2010 г., II т. о., ТК), като критерий за обществена оценка за
стойността на накърняване на лични права, като възприема размер значително
надхвърлящ сумите, определяни при събития с подобен резултат при по- ниски
нормативни лимити на покритие.
Доказателства за
предложено обезщетение в такъв справедлив размер застрахователят не е посочил,
съответно и претенцията на ползващото се от застраховката лице съдът намира за
доказана и основателна до този размер.
При направения извод за основателност на предявения иск с правно
основание чл. 493 от КЗ, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главницата за лихва, считано от предявяване
на исковата молба. Към този момент несъмнено застрахователят вече е бил
поставен в забава и няма данни за наличие на обстоятелства, които да го
освобождават от отговорност за нея до окончателното изплащане на обезщетението
по посочена от ищеца банкова сметка. ***ия
се от застраховката пострадал документ за медицинския преглед за констатираното
от личен лекар телесно увреждане още в хода на предварителното производство по
заявяване на претенция за щета, който обаче не е бил отчетен при определяне на
обезщетението, ограничен до такова за вредите, понесени от загуба на починалия
близък(идентично за двамата низходящи, отправили по отделно претенции към
застрахователя).
Ответникът е
оспорил забавата си преди началото на процеса, като се е позовал на неполучено
съдействие от пострадалия по установяване на застрахователното събитие. В тази
връзка съдът отчита безспорното обстоятелство по уведомяването на ищеца за
нужда от документиране на понесените лично от него увреждания и посочване на
банкова сметка, ***.№***/03.05.18г. и изпълнението, удостоверено в опис на
допълнителни документи от 21.05.2018г.
С разпоредбите на
чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ функционалната отговорност на застрахователя
за дължимите от застрахователя на делинквента лихви върху обезщетенията за
неимуществените вреди се ограничи до лихви за забава на застрахования, считано
от по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В случая
няма спор, че при предявяване на претенцията от пострадалия банкова сметка ***,
поради което и до този момент застрахователят е бил освободен от своята забава
( чл. 380 ал. 3 КЗ). Като съобрази специалното правило на чл. 496 ал. 3 и 4 КЗ
съдът преценява, че действително първоначално посочените доказателства
(протокол за ПТП и данни за водено разследване само за причинена смърт) не са
съдържали категорични данни за вината на застрахования и за причиняване на
допълнителни увреждания, което обосновава възлагането на пострадалото лице на
задължение за допълнително доказване. Позоваване на кредиторовата забава в
такава хипотеза е обосновано и отговорност за лихвите застрахователят може да
носи едва след изтичане на нов 15 - дневен срок срока за разглеждането на
искането( чл. 497 ал.1 т.1 КЗ).
В заключение, съдът
на основание чл. 84 ал.3 и чл.86 от ЗЗД и специалните правила на чл. 493 ал.1 т. 5 вр. 429 ал.3 вр. ал.1 т. 2 КЗ намира за основателно и
акцесорното вземане за покриване от страна на застрахователя и на забавата на
делинквента от 11.06.2018г до
предявяване на настоящия иск 20.06.2019г. Размерът на обезщетението за забава
върху основателна част от главницата 5 000 лв съдът определя с
общодостъпен лихвен калкулатор, чрез прилагане
на нормативно установената методика за законната лихва по ПМС № 426/2014
г., в размер на 520.84 лв. За горницата до 7000лв претенцията остава
неоснователна.
Съответно на този
резултат, съдът разпределя и отговорността за разноските по делото.
Ищците са претендирали заплащане на разноски за
адвокатски хонорари по списък, препращащ към два отделни договора за правна
защита с удостоверена уговорка за касово плащане. Претенцията на ищцата М.- Л.
е изцяло неоснователна, поради което тя няма право на разноски и съдът отчита
само договора, сключен с ищеца М. за възлагане на адвокатската услуга за
представителство за тази инстанция. Представена е разписка, удостоверяваща
заплащане на 5130лв от този ищец. Във възлагането не са разграничени по отделно
обективно съединените претенции, поради което съдът приема, че този размер е
бил уговорен съответно на сборния интерес на всички искове, предявени от този
доверител. Минималният размер за такъв обем
услуга възлиза на 5561.60лв( при сборен интерес 201580лв, след уточнение на
искова молба), с отчитане на методика по чл. 7 ал. 2 от НМРАВ. Затова и
възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение не е основателно. От
заплатената на адв.С. сума, на ищеца следва да бъде възстановена само част от
140,50 лв, съразмерна на основателната част от исковете (5520.84/201580).
На основание чл.78
ал.6 от ГПК вр. чл. 104 ПАС в полза на
държавния бюджет по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени авансово
дължими такси в размер на 250лв (4 % от присъдена главница и минимум за
присъдена лихва) Тъй като делото е решено отчасти в полза на страната,
освободена от авансово внасяне на
разходи за възнаграждение на вещите лица в общ размер 500 лв, възстановяването
на тези разходи в бюджета на съда следва да се възложи на осъдения ответник
съразмерно на уважената част от претенциите или само 13.69лв.
По претенцията на
ответното дружество за разноски съдът съобразява списъкът, включващ адвокатски хонорар от 14 923.68лв и
депозирани сума за разноски за експертиза и разпит на свидетел. Видно от
приложения договор, застрахователят е възложил услуга за защита по претенции в
размери, посочени в исковата молба, което е следвало да се изплати по банков
път. Договорът не е датиран, но уговорения хонорар е фактуриран на 30.07.19 и
заплатен на 23.08.2019г. И двете действия на ответника са предприети преди
частичното прекратяване на производството поради оттеглянето на част от
претенциите, поради което при преценка на адекватността на възнаграждението
съдът отчита размерите, с които е бил първоначално сезиран. И трите
възнаграждения, уговорени за съединените претенции съответстват на минимуми,
определени по чл. 7 ал. 2 от НМРАВ и добавено ДДС, съобразно пар. 2а ДРНМРАВ. Тъй
като ищците следва да понесат отговорност както за неоснователните части, така
и за частите, в които производството е било прекратено, съдът намира
възражението за прекомерност на така договорения и заплатен размер за
неоснователно. С оглед представените доказателства за усвояване на депозираните
суми за заплащане на хонорарите на вещите лица и разходите по явяването на
призован свидетел, съдът намира за доказан общ размер на разходите на ответника
от 15003.68лв. От тази сума двамата ищци
следва да поемат общо част от 13 218.24лв или по 6609.12лв всеки от
тях , съответна на неоснователните и оттеглени части от претенции за
обезщетяване на вреди поради смъртта на баща им(367800/417480), а само М. да
заплати още 1587.02лв, съответно на неоснователната и оттеглена част от личната
му претенция (44159.16/417480).
По гореизложените
съображения и на осн. чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр.
София бул. Витоша № 89Б, да заплати на М.Р.М., ЕГН********** ***, суми,
платими по банковата му сметка в ЦКБ АД клон Варна с IBAN ***, както следва:
5 000 лв. (пет хиляди лева), представляващи сборно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди като болки и страдания, понесени поради телесно
увреждане(нараняване на подбедрица) на десен крак, лечение и възстановяване за 2-3 седмици и продължила
около месец психическа травма и емоционален стрес, резултат от преживяно ПТП на 18.01.2017г., причинено от
водач, признат за виновен извършител на престъпление по НОХД1293/2017г по описа на ВОС, застрахован за риск
„гражданска отговорност“ за
управление на автомобил „****“ рег. № **** в периода от 23.03.16г. до
21.03.2017г.. с полица№ 06116000880929 с
покритие, ведно със законната лихва за
забава от предявяване на иска 20.06.2019г. до окончателно изплащане на
обезщетението, на осн. чл.499 КЗ вр.
чл.45 ЗЗД;
520.84
лв. (петстотин и двадесет
лева и осемдесет и четири стотинки), представляващи обезщетение за забавеното изплащане на тази
главница в периода от 11.06.2018 г. до
предявяване на иска на 20.06.2019 г., на осн. чл. 493 ал.1 т. 5 КЗ вр. чл. 84 ЗЗД;
140.50 лв. (сто и четиридесет лева и петдесет стотинки),
представляващи част от направени от този ищец разноски, съразмерна на
основателна част от предявените претенции, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/ клон
Варна, BIC ***, IBAN ***, следните суми:
250 лв. (двеста и
петдесет лева), представляваща дължима по делото държавна такса по основателния
размер на иска, на основание чл.78 ал.6
от ГПК,
13.69 лв. (тринадесет лева и шестдесет и девет
стотинки), представляваща авансирани от бюджета разходи за допусната
експертиза, съразмерно на основателна претенция , на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
УКАЗВА на длъжника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, че следва да представи доказателства за заплатената
присъдена сума, като при пропускане на 7-дневен срок след влизане в сила на
решението, в полза на бюджета ще бъде издаден служебно изпълнителен лист, като
в него допълнително ще бъде начислена и такса от 5 лв. и законна лихва по чл. 1
от ЗЛДТДПДВ, на осн. чл. 109 от ПАС.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от М.Р.М., ЕГН********** срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* искове за присъждане на:
горница над 5 000 лв. до 40 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени
вреди, представляващи телесни увреждания и психологически травми от същото застрахователно събитие
горница над 520.84лв
до 7000лв., претендирана като
обезщетение за забавеното изплащане
на тази главница в периода от 11.06.2018 г. до 20.06.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Р.М., ЕГН********** и Р.Р.М. –Л., ЕГН ********** *** срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: 121718407с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, съединени искове за заплащане на обезщетение
за присъждане на остатък в размер на по
140 000 лв.(над получен размер от по 60 000лв), до дължимото на всеки от тях обезщетение
за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания поради смъртта на баща им, настъпила при
същото ПТП ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до
окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка; ***ние за забавеното
изплащане на тези остатъци в периода от 11.06.2018г до предявяване на иска на 20.06.2019г.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН********** с адрес *** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: 121718407с адрес гр. София бул. Витоша № 89 сумата 8196.14 лв. (осем хиляди сто деветдесет и шест лева и
четиринадесет стотинки), представляваща част от направените от ответника по
делото разноски, съответна на отхвърлена
част от претенциите на този ищец, на осн. чл. 78 ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Р.М.
–Л., ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК:
121718407с адрес гр. София бул. Витоша №
89 сумата 6609.12лв.
(шест хиляди шестстотин и девет лева и дванадесет стотинки), представляваща част от направените
от ответника по делото разноски, съответна на отхвърлена част от претенциите на тази ищца, на осн. чл.
78 ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със
съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД