№ 2367
гр. Варна , 06.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на шести юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501263 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 280092/25.03.2021 г. от ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. И.Ц., срещу Решение №
260656/25.02.2021 г., постановено по гр. дело № 13587/2020 г. по описа на ВРС, LIII състав,
с което ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, е осъдено да заплати
на Т. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 5060,00 лева, представляваща
действителната стойност на лек автомобил марка и модел „*** ***“, рег. № ***, увреден
вследствие на ПТП, реализирано на 21.08.2020 г. в гр. Варна, по път втори клас № 29, до
мебелна фабрика „Руди Ан“, по вина на водача на лек автомобил марка „***“, рег. № ***,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска – 26.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.
Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт, а в условията на евентуалност - за
намаляване размера на застрахователното обезщетение поради прекомерност, претендира се
и присъждането на разноски. Изтъква се, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение като не е указал на ответното дружество конкретните факти, които
последното трябва да докаже по делото, както и не е посочил за кои от тях ответникът не е
ангажирал доказателства. Сочи, че в Определение от 26.11.2020 г. първоинстанционният съд
погрешно и в нарушение на оборимата презумция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е указал, че ищецът
следва да докаже вината на водача, причинил процесното ПТП. Излага още, че не е указано
на застрахователя, че следва да сочи доказателства, с които се установяват факти и
обстоятелства, експулпиращи сочения за делинквент водач.
Навежда, че няма данни Наказателното постановление срещу сочения за делинквент
водач да е връчено на последния, поради което липсва и стабилен правораздавателен акт.
1
Счита, че е налице административно-наказателен спор, имащ преюдициално значение за
правилното решаване на настоящия спор, поради което е направено искане за спиране на
делото, което първоинстанционният съд не е взел предвид нито в открито съдебно
заседание, нито в мотивната част на атакуваното решение. В тази връзка пред настоящата
инстанция се поддържа особено искане за спиране на производството по делото на
основание чл. 229, т . 4 от ГПК.
Счита, че ищецът не е доказал пълно и главно категоричното съответствие между
механизма на ПТП и вида и степента на щетите върху процесното МПС. Изтъква, че в т. 4 в
заключението си по изготвената САТЕ вещото лице борави с вероятности и предположение,
но не и с категоричност.
Предвид изложеното във въззивната жалба са направени следните доказателствени
искания:
1.За допускане до разпит при режим на призоваване на водача на МПС марка „***“, с рег.
№ *** – Л.А.. М., ЕГН **********, ***, за да отговори на следните въпроси:
- С каква скорост е управлявал автомобила си по време на произшествието?
- В кой момент в възприел другия участник в произшествието? Извършвал ли е някаква
маневра другият участник в ПТП?
- След като е възприел другия автомобил, предприел ли е аварийно спиране или друга
маневра?
- Каква е била пътната маркировка на местопроизшествието?
- Каква е била пътната настилка?
2. Да бъде допусната САТЕ, която, след запознаване със събраните
по делото доказателства, да отговори на въпросите:
- Да се изготви мащабна скица на местопроизшествието;
- Да се установи хоризонталната и вертикална маркировка на местопроизшествието;
- Да се определят скоростите на движение на двете превозни средства - това на ищеца, и
това на сочения за делинквент водач;
- Каква е била разрешената скорост за движение и превишил ли я е
някой от участниците в ПТП?;
- Своевременно ли водачът на лек автомобил марка „***“ е възприел опасността? Попада
ли лек автомобол марка „***“ в опасната му зона при наличната скорост на движение?
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Т. Д. Н., чрез адв. Й.А. –
ВАК, с който се оспорва въззивната жалба. Счита атакуваното решение за правилно и
законосъобразно. Сочи, че изводите на първоинстанционния съд изцяло кореспондират със
събрания в хода на производството доказателствен материал. Заявява, че безспорно по
2
делото е установен механизмът на настъпване на ПТП и противоправното поведение на
водача на лек автомобил марка „***“, рег. № ***. Противопоставя се на направените във
въззивната жалба искания.
Настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на
дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изискавания
на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, и чл. 261 ГПК.
Настоящият състав, за да се произнесе по направените във въззивната жалба
доказателствени искания, съобрази следното:
Видно от мотивната част на Определение № 263709/26.11.2020 г., в същото е
посочено на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, че в тежест на ищеца е да докаже
реализирането на процесното ПТП, вината на водача на автомобила – причинител на ПТП,
претендираните имуществени вреди, причинната връзка между последните и действията на
делинквента, размера на претендираното обезщетение, a в тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които основава твърденията си, включително, че е платил на
ищеца обезщетение в дължимия за случая размер. Посочено е и кои права и обстоятелства се
признават в отношенията между страните на основание чл. 146, ал. 1, т 3 от ГПК.
Съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях
факти не сочат доказателства. В конкретния случай, видно от съдържанието на доклада по
делото, това не е сторено. В отговора на исковата молба ответникът, сега въззивник, се е
позовал на неправомерното поведение на другия участник в произшествието – Р.Г., като
причина за настъпване на последното. В доклада по делото лиспват конкретни указания
относно подлежащите на доказване факти от въззивника и необходимостта от ангажиране
на доказателства. Предвид изрично наведеното твърдение относно вината на друг участник
в ПТП, първоинстанционният съд е следвало да укаже на въззивника, че в негова тежест е да
докаже същото, като е дължал и даване на указания относно възможността на страната да
предприеме процесуални действия по посочване на съответни доказателства.
Констатираната липса представлява непълнота на извършения от първоинтанционния съд
доклад. Въззивният съд е сезиран с оплакване в тази насока, поради което следва да
обезпечи правилното приложение на нормата, като даде на страната възможност да
ангажира съответни доказателства относно подлежащите на доказване факти, доколкото е
налице непълнота/неточност на доклада, извършен от първоинстанционния съд. Следвало е
да бъде осигурена равна възможност на страните за защита в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.
266, ал. 3 от ГПК, като се цели отстраняване на процесуални нарушения на
първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото.
Поради горното съдът намира, че направеното искане за допускане до разпит при режим на
призоваване на водачa на МПС марка „***“, с регистрационен № *** – Л.М., е допустимо и
относимо и следва да бъде допуснато, като последният следва да отговори на поставените в
жалбата въпроси, свързани с факти и обстоятелства относно поведението си при процесното
ПТП.
По отношение на така направеното във въззивната жалба искане за допускане на
САТЕ, съдът намира, че следва да отложи произнасянето си по него, като ще се произнесе в
открито съдебно заседание, след провеждане на разпит на допуснатия свидетел.
По особеното искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от
ГПК, настоящият състав намира същото за неоснователно. Според горецитираната норма
3
съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението
по което ще има значение за правилното решаване на спора. В настоящия случай във връзка
с настъпилото ПТП е ангажирана административно-наказателната отговорност на виновния
водач посредством постановеното наказателно постановление. Същото не обвързва
гражданския съд относно дееца, деянието, противоправността му и вината, за разлика от
присъдата на наказателния съд, както и решението по чл. 78а НК, поради което
гражданският съд следва да извърши самостоятелна преценка дали са налице
предпоставките за възникване на деликтната отговорност на водача на горепосочения лек
автомобил. Поради горното съдът счита, че не са налице предпоставките за спиране на
производството и направеното искане следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложеното, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 280092/25.03.2021 г. от ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, чрез адв. И.Ц., срещу
Решение № 260656/25.02.2021 г., постановено по гр. дело № 13587/2020 г. по описа на ВРС,
LIII състав.
НАСРОЧВА в. т. д. № 1263/2021 г. по описа на ОС – Варна, т.о., II състав, за
разглеждане в открито съдебно заседание на 14.09.2021 г. от 11.00 часа, за която дата и час
да се призовават страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на
въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ, при режим на призоваване, Л.А.. М., ЕГН **********,
който да бъде призован на посочения по делото адрес: ***, като свидетелят следва да
отговори на поставените във въззивната жалба въпроси, свързани с факти и обстоятелства
относно поведението си при процесното ПТП.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетеля в размер на 30,00 лв., вносими от
въззивника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, в едноседмичен
срок от връчване на настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното особено искане от въззивника ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, за спиране на настоящото
производство на основание чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по направеното във въззивната жалба искане за допускане
на САТЕ по посочените във въззивната жалба въпроси до съдебно заседание, след разпит на
допуснатия свидетел.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5