Решение по дело №785/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

 

при участието на секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №785/2021г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на гл.XXXII ГПК /Търговски спорове/. 

Образувано е по искова молба на Д.А.Д., ЕГН **********,***, в качество на кредитор с прието частично вземане в производството по несъстоятелност по т.дело №1742/2017г. на ВОС, ТО, като предявеният иск има за предмет установяване съществуването на вземания на кредитора по отношение на длъжника в производството по несъстоятелност АГРОБУЛС ООД, ЕИК *********, с.Аврен, обл.Варна, които са включени в списък на неприети вземания, одобрен от съда с определение №1635/25.04.2019г. и обявен в Търговски регистър по партидата на длъжника на 07.05.2019г. Част от вземанията, предмет на иска, са включени изначално в списък на неприетите вземания, а друга част са изключени впоследствие, въз основа възражение на кредитор.

Искът е с правно основание чл.694, ал.2 Търговски закон.

С цитираното по-горе определение на съда по несъстоятелността от 25.04.2019г. са одобрени списъци на приети и неприети от синдика на “Агробулс“ ООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ********* вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, обявени в Търговския регистър на 16.11.2018г., като в т.3 и т.4 попадат процесните вземания на ищеца, както следва:

-       включено в списъка неприети вземания под №4, на Д.А.Д. за част от неприето вземане в общ размер на 573 328.83лв. /с изключение на приетото вземане от 2 141 лева/ както и по т.4 от цитираното определение на съда вземане за сумата от 2 104 401.98лв., произтичащо от: Договори за продажба на вземане от 19.12.2017г. и от 02.04.2018г., сключени с “Ванхил“ЕООД, за сумата от 157 295.32 лв. и за сумата от 457 228.66 лв.; Договор за продажба на вземане от 22.04.2016г., сключен с “Булинвестмънт 2000“ ЕООД, за сумата от 260 000лв.;  16 бр. Договори за заем за сумата от 155 000 лв., сключени с “Агробулс“ООД в периода 01.03.2016г.-21.03.2016г.; Неустойки по Договор за разсрочване на парично задължение от 22.04.2014г. с “Булинвестмънт 2000“ЕООД, в размер на 124 800лв.; Неустойки по 16 бр. договори за заем в размер на 941 700лв.; Лихви по изп.лист №4637 от 14.05.2016г. върху сумата от 50 000лв. за периода от 09.05.2016г. до окончателното ѝ издължаване; Лихви по изп.лист №4998 от 01.06.2016г. върху сумата от 115 000лв. за периода от 20.05.2016г. до окончателното ѝ издължаване; Лихви по изп.лист №5483 от 10.02.2016г. върху сумата от 50000лв. за периода от 06.06.2016г. до окончателното издължаване; Лихви по изп.лист №5799 от 21.06.2016г. върху сумата от 60 000 лв. за периода от 15.06.2016г. до окончателното издължаване и Разноски по гореописани изп.листи в размер на 8378 лв.

С предходно определение от 28.03.2019г. съдът по т.дело №1742/2017г. е уважил възражение на длъжника Агробулс ЕООД, чрез управителя Ив.Т., и възражението на кредитора С.Р. като е изключил от списъка на приетите вземания, вземане на Д.Д., в размер общо на 2 104 401.98 лева и го е включил в списък на неприетите вземания.

            В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор с прието отчасти в производството по несъстоятелност вземане, поради което има качеството кредитор по смисъла на чл.694 и чл.693 ТЗ.

Твърди се, че ответното дружество е задължено към ищеца на различни основания, както следва: по договори за заем, по които ищецът е предоставял на дружеството парични средства – 16 бр.договора, всички от м.03.2016г., от които 15 бр. за по 10 000 лева и един за 5 000 лева. По всички договори е предвиден падеж на 20.04.2016г., при лихва в размер на ОЛП както и неустойка от 1% дневно. Поради неизпълнение на задължението по договорите, между страните по тях било сключено Споразумение за разсрочване на задължения от 27.04.2016г., както следва: до 100 000 лева, платими до 27.04.2016г., а остатъкът от 55 000 лева – до 03.05.2016г. Твърди се, че това споразумение не било изпълнено. Била предявена частична претенция за сумата от 50 000 лева, част от първата вноска в размер на 100 000 лева и въз основа на подаденото заявление била издадена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №5114/2016г. на ВРС, 10 състав. Въз основа на издадения изп.лист било образувано изп.дело №496/2016г. на ЧСИ Ст.Д.. Дължима е и останалата сума от договора от 22.04.2016г., посочени както следва: 50 000 лева главница по вземането с падеж 27.04.2016г., 450 000 лева неустойка за периода от 28.04.2016г. до 15.10.2018г. както и 55 000 лева по вземането с падеж на 03.05.2016г. и неустойка по същото в размер на 491 700 лева за периода от падежа до 15.10.2018г.

Твърди се вземане към ответника и на друго основание – Договори за заем на парични средства и придобиване вземане /цесия/ от трето лице Булинвестмънт -2000 ЕООД, с главница от 260 000 лева, лихви в размер на 50198.58 лева, неустойка в размер на 587300 лева и разноски в размер на 7 810 лева. Твърди се, че по тези договори длъжникът е получавал финансиране от трети лица, вкл. Булинвестмънт -2000 ЕООД в периода януари  2016г. – февруари 2016г., с падеж на вземанията по 26 бр. договори на 15.04.2016г. Поради неизпълнение се твърди сключване на споразумение за разсрочване на задължението на 22.04.2016г. като същото е разсрочено на 100 000 лева до 27.04.2016г. и 160 000 лева – до 03.05.2016г. Всички договори са за заемна сума в размер на 10 000 лева. Твърди се, че за част от сумата е издадена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №6338/2016г. на 17 състав на ВРС  както и по ЧГД №6828/2016г. на 20 състав на ВРС и по ЧГД №5628/2016г. на 14 състав на ВРС. По същите са образувани изп.-дела пред ЧСИ Ст.Д. – 3 бр.изп.дела. Твърди се, че по влезли в сила заповеди за изпълнение е недопустимо оспорване на обективираните в тях вземания поради съдебното им установяване.

Твърди се и друго основание за вземания от длъжника – по договори за преаренда и придобиване вземанията от трето лице Ванхил ЕООД, за сумата от 157 295.32 лева. /посочени са в исковата молба 15 бр. договори за аренда на зем.земя/ Твърди, че Ванхил ЕООД /като преарендатор/ е било отстранено през 2017г. от заявените за обработка зем.земи поради прекратяване на договорите за аренда от длъжника Агробулс ООД като преарендодател, след изтичане на стопанската 2016-2017г. Твърдят се подписани през м.12.2017г. анекси между Агробулс и Ванхил ЕООД /посочени 15 бр.анекса/ за уреждане на отношенията по повод обезщетяване на преарендатора Ванхил ЕООД за понесените вреди за стоп.2016-2017г. Всички анекси са с падеж на 31.12.2017г. Цялото вземане на тези анекси на Ванхил е прехвърлено с договор за цесия на ищеца Д.Д., на 19.12.2017г.

Твърди се вземане от същия характер, по договори за преаренда и цесия с Ванхил, но за друга сума – 457 228.66 лева, по други 26 договора за аренда на зем.земя за същия период – 2016г. Поради неизпълнение отново са подписани анекси към договорите 26 бр., с падеж на 15.04.2018г. Същото вземане в пълен размер от 457 228.66 лева е прехвърлено на ищеца Д.Д. с договор за цесия от 02.04.2018г. Твърди се уреждане на отношенията по повод тези договори с анекс от 12.09.2018г. за сумата от 614 523.98 лева.

Твърди се вземане за разноски по принудителното изпълнение в размер на 27 990.18 лева /неолихв.сума/ по образуваните 6 бр.изпълнителни дела – на ЧСИ Ст.Д..

Твърди се учредяване на залози по реда на ЗОЗ за обезпечаване на вземанията по т.1 до т.4 вкл. от исковата молба – 5 бр. заявления за вписване на договор за залог.

Твърди се предявяване на вземането на ищеца в производството по несъстоятелност за сумата от 2 677 730.81 лева. Част от вземанията, в размер на 2 104 401.98 лева, са включени първоначално в СПВ/списък приети вземания/, но по възражение на друг кредитор са изключени от одобрения от съда списък на приетите вземания. Оспорва се неприемане на тази част от вземанията, но се сочи, че същите възлизат на сумата от 2 166 865.19 лева.

Твърди се, че е налице включване в списък на неприетите вземания на друго вземане на ищеца в размер на 573 328.83 лева и отделно 1 965.49 лева, които по възражение на самия кредитор, са приети частично и включени в одобрен от съда списък на приетите вземания /само за сумата от 1 965.49 лева/. Ищецът счита за неоснователно неприемането на останалата част от 573 328.83 лева.

С петитума се претендира установяване на вземане за следните суми: 1029523.98 лева –главници по отделните основания/договори/, неустойки в размер на 1 547 600 лева, лихви в размер на 62 463.21 лева, разноски в зап.производства в размер на 8378 лева, законна лихва по 4 бр.изп.листи върху главници в размер на 260 000 лева до окончателното изплащане на главниците както и разноски в изп.производства в общ размер от 27 990.18 лева.

С отговор на исковата молба от ответното дружество АГРОБУЛС ООД, чрез управителя Ив.Т оспорва основателността на иска. Твърди, че между ищеца и ответното дружество не е имало търговски и обл.отношения. Твърди, че ищецът е син на другия управител на дружеството З Ж, в която връзка същият бил упълномощен да представлява управителя Ж пред трети лица. Оспорва наличието на реално плащане по посочените от ищеца 15 бр.договори за заем. Липсват доказателства за реалното изпълнение по тези договори както и липсват търговски книги на дружеството, които да са били водени редовно от управителя Зл.Ж, вкл.счетоводните книги. Постигнатото съгласие не е достатъчно да се приеме, че са налице договори за заем. Не е доказано предаване на сумите по същите на заемополучателя. Оспорват се представените ПКО като неверни счетоводни документи, които отразяват фиктивни сделки. Такива суми не са заприхождавани в касата на дружеството. През 2016г., при подаване на заявление за възстановяване на ДДС Зл.Ж е декларирала, че дружеството няма ликвидни и изискуеми задължения към трети лица. Твърди, че ищецът Д.Д. не е разполагал със сумата по договорите за заем. Твърди се освен това, че тези 16 бр. договори за заем са недействителни на основание чл.135 ЗЗД спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност. Длъжникът Агробулс, чрез управителя Ж, е знаел за увреждане интересите на кредиторите. Двете страни са свързани лица по пар.1 от ДР на ТЗ. Претендираните договори за заем са недействителни и на основание чл.647 и чл.646, ал.2 вр.ал.3 и ал.4 ТЗ. Същите са нищожни, тъй като заобикалят закона съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Сочи, че за сключените договори за заем на идентична сума няма правна и житейска логика. Целено е заобикаляне на закона за плащания по б. път на суми над 10 000 лева. Извършено е с цел да се прикрие същността на сделките, а именно че същите са фиктивни, сключени с цел създаване на изкуствен дълг на Агробулс ООД. Оспорват се вземанията и по издадените заповеди за изпълнение по ЧГД №5114/2016г., ЧГД №5628/2016г. Твърди се прекомерност на уговорената в договорите неустойка от 1% на ден. Твърди се, че тази клауза е нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и като прекомерна. Твърди се още, че сумата от 438 531.50 лева, отпуснат на длъжника кредит за оборотни средства от Инвестбанк АД през м.март 2016г. в размер на 500 000 лева, са преведени по фиктивна сметка на Д.Д. в румънско ЮЛ.

По отношение договора за цесия с Булинвестмънт 2000 ЕООД се твърди, че същият не може да легитимира ищеца без да се установи съществуване на прехвърленото вземане. За това не са представени доказателства. Не е налице реално плащане както по договора за цесия от 22.04.2016г., така и по договорите за заем между длъжника и Булинвестмънт 2000. Оспорва се верността на представените ПКО като неверни счетоводни документи. Твърди се още, че към този момент ищецът не е разполагал с необходимата сума за плащане цената на цесията, а така също, че заемодателят Булинвестмънт 2000 не е разполагал с парични средства за това. Договорите са сключени между свързани лица по пар.1 ТЗ. Същите са недействителни съгласно чл.135 ЗЗД спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност. Те са недействителни и съгласно чл.647 и чл.646, ал.2 вр.ал.3 и 4 ТЗ. Договорът за цесия е нищожен на осн. чл.26, ал.2 ЗЗД като привиден, сключен при относителна симулация. Страните правят де факто безпарична продажба, с която се прикрива дарение. Договорите за заем между длъжника и Булинвестмънт също са нищожни на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД поради заобикаляне на закона. Излагат се идентични съображения на тези по п.1 на исковата молба. Договорите са подписани от Зл.Ж и за двете дружества. По тази цесия не е направено надлежно уведомление до длъжника, въпреки подписването на разписката от Зл.Ж, същата и представляваща страните по 26 бр. договори за заем. Клаузите за неустойка по договорите за разсрочване на парични задължения са нищожни на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и прекомерност. Твърди се, че издадените в заповедните производства заповеди за изпълнение и изпълнителни листи не се ползват със сила не пресъдено нещо, тъй като не са постановени в състезателен процес. Твърди се, че депозираните от другия управител възражения срещу заповедите са били умишлено оттеглени от другия управител Зл.Ж. Поради това е накърнена възможността на дружеството за защита в тези производства и същите са се развили едностранно. Твърди се, че относно привидността на договорите говори и сключения договор за особен залог в размер на 260 000 лева, тъй като същият е вписан още 2015г., а заемът е предоставен на 15.01.2016г.

Оспорва се и договорът за цесия с Ванхил ЕООД за сумата от 157295.32 лева. Твърди се, че това дружество е еднолична собственост на Зл.Ж като последната в отклонение от чл.142 ТЗ като управител на Агробулс е преарендовала на друго свое еднолично дружество със сходен предмет на дейност, зем.земи. Твърди се, че управителят Зл.Ж не е имала право да договаря сама със себе си, поради което сделките са нищожни на осн.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Тези договори за преарендоване са извършени и в нарушение на чл.11, ал.2 от Закона за аренда в земеделието. С тези договори са увредени правата и интересите на собствениците на зем.земи в землището на с.Аврен. Договорена била по-ниска цена на дка. /противно на чл.4.2 от договорите за аренда/. Същите са нищожни и поради накърняване на добрите нрави. Споразуменията от м.03.2018г. са нищожни, тъй като длъжникът е прехвърлил вземанията си спрямо Ванхил ЕООД на трето лице Полигрейн ЕООД с договор за цесия от 27.03.2017г. срещу задължение за заплащане на дължимите ренти за тези зем.земи, което е било сторено. Тъй като Ванхил не е заплатил рентите на собствениците на зем.земи, Агробулс е прекратило договорите за аренда и прехвърлило вземанията си към Ванхил на трето лице, което ще изплати рентите. Твърденията в исковата молба за прихващане на насрещни задължения на Ванхил към Агробулс са симулативни за обосноваване липсата на задължения на Ванхил към длъжника. Въз основа на изложеното ответникът –длъжник оспорва основателността на иска.

Съгласно допълнителната искова молба от 11.09.2019г. искът се поддържа изцяло. Оспорва се наличието на упълномощаване на ищеца да представлява Агробулс пред трети лица. Оспорва се обстоятелството, че Зл.Ж е задържала и укрила търговските и счетоводни книги на длъжника. Поддържа, че управителят Зл.Ж е водила редовно счетоводството до м.май 2016г., след което свързана с другия управител фирма Микроакаунт е поела тази дейност. Цялата счетоводна инф. за 2014- април 2016г. се намира у Зл.Ж. Поддържа, че с исковата молба са представени от ищеца ПКО по всички договори за заем. Оспорва се възражението за симулативност на договорите за заем. Поддържа, че както ищеца, така и Булинвестмънт 2000 ООД, са притежавали средства за предоставяне на заеми в претендираните размери. Същите са реално и надлежно осчетоводени при длъжника. Оспорва се твърдението, че сума от 500 000 лева била отклонена от ищеца към ЮЛ със седалище в Румъния, контролирано от него. Твърди се, че цената по договорите за цесия не подлежи на заплащане веднага, поради което възраженията изначално са неоснователни. Според ищеца, ЗОЗ допуска да бъдат обезпечени по този ред бъдещи вземания, поради което не съществува противоречие между датата на договора за заем от 2016г. и вписването на залога през 2015г. Оспорват се всички изложени от ответника обстоятелства относно договорите за преарендоване с Ванхил. Твърди се напротив, че прекратяването на договорите за аренда от длъжника чрез управителя Ив.Т., е довело до мат.щети за дружеството и на собствениците на зем.земи. Оспорва се уведомяването на цедента Ванхил за извършена цесия между длъжника и Полигрейн ЕООД. Твърди се, че всички справки в ОбСЗГ са неотносими към спора. Поддържа се, че Ванхил е заплатил дължимата аренда на Агробулс, чрез извършено прихващане съгласно анексите към договорите за преаренда. Оспорва се истинността на сметки 151 и 501 за периода от ян.2016г. до юни 2016г. с позоваване на чл.55, ал.2 ТЗ и данните от ТР. По отношение за оспорване установените по заповедните производства вземания се позовава на ТР №3/2016г. на ВКС. Представените с отговора справки се твърди, че не са надлежно оформени, не са подписани. Оспорват се док.искания на ответника и се правят други док.искания.

С молба от 30.09.2019г. Агробулс ООД, чрез управителя Зл.Ж поддържа, че е водила счетоводството до м.04.2016г. Твърди, че по 16 бр.договори за заем на стойност от 155 000 лева, сумите реално са постъпили в касата на дружеството и са осчетоводени от Агробулс ООД. Същите твърдения се излагат и по повод на 26 бр. договори за заем и цесия с Булинвестмънт 2000 ЕООД, за които също се твърди, че са постъпили в касата на длъжника и са надлежно осчетоводени. Представят се писмени доказателства –ПКО по всички договори за заем -26 бр.плюс 16 бр. както и разпечатки от счетоводството на Агробулс.

Съдът констатира, че отговор на исковата молба е постъпил от синдика с мнение за допустимост на иска. Липсва становище по фактическите твърдения на ищеца както и по док.искания.

Съобразно депозираната уточняваща молба на ищеца, чрез адв.Ст.З., на 31.12.2019г. /на л.428/, съдът приема, че е сезиран с искове за установяване вземане на кредитора Д.А.Д. спрямо „Агробулс“ООД, в общ размер 2 677 730.81 лв., която сума включва под-претенции за стойности в размер на: 2 104 401.98 лв., включена първоначално в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ, а впоследствие изключена по възражение на друг кредит, по т.д. № 1742/2017г. по описа на Окръжен съд-Варна, ТО и включена в списъка на неприети вземания /определение от 25.04.2019г./, както и сумата 573 328.83 лв., включена от синдика в списък на неприети вземания /т.4 и т.5/, които суми са конкретизирани в молбата на ищеца и по отделни под-основания.  В съдебно заседание исковете се поддържат в тези размери и на изложените основания от адв.З., пълномощник на ищеца. В заседанието, адв.З., уточнява, че сумата 519 506 лв. е част от претенцията 2 677 730.81 лв. Сумата от 519 506 лв. съдържа в себе си сумата от 260 000 лв., която е част от сумата 2 104 401.98 лв., а присъдените неустойки описани в III., т. 2, 3 и 4, те са част от втората съставна, съдебно присъдени. Уточнява, че сумата, посочена в III в молбата от 31.12.2019г. попада отчасти в двете суми, формиращи общия размер на претенцията от 2 677 730.81 лв. В съдебно заседание така уточнените искове се поддържат чрез адв.З. и адв.Ж..

В съдебно заседание ответното дружество не се представлява.

Синдикът на дружеството –длъжник адв.Б., счита исковете за допустими, а по отношение на тяхната основателност, предоставя на съда след събиране на доказателствата.

Становище за неоснователност на исковете заявяват и конституираните помагачи на длъжника - АГРОСТАНДАРТ 2004 ЕООД, чрез адв.Х. и С.И.Р., чрез адв.Т., същите подали и възражения срещу приетото вземане съгласно чл.690 ТЗ в производството по несъстоятелност.

Третото лице -помагач Агростандарт 2000 ЕООД, е депозирало и писмено становище /на л.468/, с което оспорва анексите към договори за преаренда, претендираните от ищеца въз основа на цесия вземания като нищожни поради липса на предмет. Твърди, че към датата на цесиите на 02.04.2018г., вземанията на Ванхил са били надлежно прехвърлени на Полигрейн ЕООД от цедента Агробулс ООД.  Последният договор е валиден и е породил правни последици. Твърди, че анексите са били подписани след падежиране на задължението за изплащане рентите на собствениците, което сочи на симулативния му характер, сключени между свързани лица, тъй като управител на Ванхил към този момент е Д.Д. /до 06.11.2019г./  Твърди, че цедирането на вземания на Ванхил от Агробулс, на ищеца на 02.04.2018г., е симулативно, извършено с цел обосноваване липсата на задължения на Ванхил към длъжника. Твърди, че Полигрейн ЕООД е погасило задълженията на Агробулс ООД към арендодателите –собственици за стопанската 2016/2017г. През целия период се твърди, че управител на Ванхил е бил ищеца, а извършената през м.11.2019г. промяна в собственика, е по причина реализирането на симулативните цесии от Д..

Исковете се оспорват и от страна на С.Р., чрез адв.Т..

Съобразно служебно известните на съда възражения на помагачите, направени по т.дело №1742/2017г., които с оглед идентичния предмет на производствата и участието на кредиторите и в настоящото производство, съдът следва да зачете, възраженията касаят вземания, възникнали на различни основания, в общ размер от 2 104 401.98 лева.

Въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

При преценка допустимостта на производството съдът съобрази, че са налице процесуални предпоставки за надлежното упражняване на предявените положителни установителни искове в двете хипотези на чл.694, ал.2, т.1 и т.2 ТЗ. Съответни на тези предпоставки твърдения се съдържат в исковата молба. В производството по несъстоятелност по т.дело №1742/2017г. са били предявени на 22.10.2018г. от Д.Д., вземания в общ размер от 2 677 730.81 лева, конкретизирани като главница, от 1 029 524, лихви, неустойки, разноски, вкл. по изп.дело. /вж. на л.447 – молба за предявяване на вземането/ Съдът намира, че искът е предявен в преклузивния 14 дневен срок, считано от обявяване на определението на съда за одобряване на списъците на приети и неприети вземания, на 07.05.2019г. – с предявяване на 15.05.2019г. Искът е предявен от и срещу надлежно легитимирана страна – от кредитор с неприето изцяло вземане спрямо длъжника Агробулс ООД /в н./, при задължителното участие на синдика на дружеството и при участие на двама от кредиторите на длъжника съгласно чл.694, ал.4 ТЗ.

Съгласно списъците на неприети вземания, такива се явяват вземания на кредитора за сумата от 573 328.83 лева, обявен в ТР на 28.01.2019г. /по което възражение на кредитора –ищец е оставено без уважение/ както и за сумата от 2 104 401.98лв. /което вземане е изключено от списъка на приети вземания по възражение на длъжника и кредитори/. Налице са две определения на съда по несъстоятелността по отношение на процесните /неприети/ вземания: определение от 17.01.2019г., с което е оставено без уважение възражение на самия ищец -кредитор срещу неприемане на вземане за сумата от 573 328.83 лева както и определение от 28.03.2019г., по възражение на други кредитори и длъжника, за изключване на вземане в размер на 2 104 401.98 лева от списъка на приетите вземания и включването му в списък на неприетите вземания. Общият размер на тези /две/ вземания възлиза на сумата от 2 677 730.81 лева. Исковете се упражняват при наличие на правен интерес. Същите попадат в квалификацията на чл.694, ал.2, т.2 и по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, за общо сумата 2 677 730.81 лева.

Към настоящия момент производството по т.дело №1742/2017г. на ВОС, ТО е спряно, на осн.чл.632, ал.5 ТЗ с решение на съда от м.12.2020г. Спирането на производството по несъстоятелност не е пречка за разглеждане на обусловените искове, вкл. и такива за попълване масата на несъстоятелността както и тези по чл.694 ТЗ съгласно ТД №2/2018г., т.2, на ОСТК на ВКС.

По делото са представени Договори за паричен заем /от л.181 по делото/, съгласно които в периода 01.03 - 21.03.2016г. Д.А.Д. е предоставил на АГРОБУЛС ООД, представлявано от управителя Зл.Ж, заемни парични средства, заплатени в брой в деня на подписване на договора, срещу разписка. Видно от приложените 16 бр. договори, същите са сключени на поредни дати в посочения период –месец март 2016г., между едни и същи страни и за една и съща сума –по 10 000 лева като само един е за сума 5 000 лева. Към договорите са приложени 16 бр. квитанции за заплатени в брой суми, подписани за Агробулс ООД от управителя З Ж. По делото е представен Договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., сключен между Д.Д. и Агробулс ООД, за задължението в общ размер от 155 000 лева, по цитираните договори за заем, което е уговорено да бъде върнато от длъжника ведно с неустойка от 1% дневно върху целия размер на задължението и лихвите, на две падежни дати: до 27.04.2016г. – 100 000 лева и до 03.05.2016г. – сумата от 55 000 лева. Подписания договор се счита за признание размера на задължението.

Представени са по делото изпълнителен лист срещу ответното дружество /л.217/ за сумата от 50 000 лева, представляващи част първа вноска от задължение в общ размер 155 000 лева, с падеж на 27.04.2016г. въз основа на договора за заем и договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г. с нот.заверка на подписите рег.№2447/2016г. на нотариус В.Майсторов, ведно със законна лихва от 09.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението както и сумата от 18 600 лева – неустойка за забава в изплащането на главницата от 50 000 лева в размер на 1% на ден за периода от 28.04.2016г. до 09.05.16г., издаден по ЧГД №5114/2016г. на ВРС. Представени са още заповедта по чл.417 ГПК както и ПДИ по изп.дело №369/2016г. на ЧСИ Д.Я. –П.. Представени са още заповед по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №6828/2016г. на ВРС за сума в размер 60 000 лева, част от главница по договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., от общо 260 000 лева, заверен нот.рег.№2445/2016г. на нотариус В.Майсторов, което вземане на Булинвестмънт 2000 от Агробулс е прехвърлено на Д.Д. с цесия от 22.04.2016г. ведно с лихва от 15.06.2016г. до окончателното изплащане и неустойка в размер на 46800 лева, за периода 28.05.16г. до 15.06.16г. Представен е изпълнителен лист, издаден по ЧГД №5628/2016г. на ВРС, издаден срещу Агробулс ООД за заплащане на ищеца  сумата от 115 500 лева, частична главница в размер на 100 000 лева и 15500 лева, неустойка в размер на 1% дневно, за забава, за периода от 10.05.16г. до подаване на заявлението на 20.05.2016г., изчислена върху сумата от 155 000 лева ведно със законна лихва и разноски, въз основа на заповед по чл.417 ГПК. Представена е заповед по чл.417 ГПК, издадена по ЧГД №6338/2016г. на ВРС, с която ответното ТД е осъдено да заплати на ищеца Д.Д. сумата от 50 000 лева – частична главница по договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., на стойност общо 260 000 лева, и договор за продажба на вземането на Булинвестмънт 2000 от ответника, на Д.Д. с договор за цесия от 22.04.2016г. ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 06.06.16г. до изплащане на задължението както и за сумата от 78 000 лева неустойка за забава върху сумата от 260 000 лева, за периода от 28.04.16г. до 27.05.2016г.

Представени са заявления за вписване на особен залог от Агробулс ООД в полза на заложния кредитор Д.Д., за обезпечаване вземане на ищеца от ответното дружество въз основа на договор за разсрочване от 22.04.16г. и договор за особен залог от 30.06.16г.; заявление за вписване на особен залог в ЦРОЗ въз основа на вземане по същия договор от 22.04.16г. и договора за особен залог, от 10.06.16г., двете за ДМА, собственост на залогодателя. Представено е заявление за вписване в ЦРОЗ с предмет бъдещо вземане от трети лица – субсидия от РА към ДФ Земеделие за стопанската 2015-2016г. и 2016-2017г.

С исковата молба са представени Договори за продажба на вземане /от 02.04.18г. и от 19.12.2017г./, от цедент Ванхил ЕООД, представляван от Д.Д. в полза на цесионер Д.Д., на вземане на цедента Ванхил ЕООД от Агробулс ООД, въз основа на 26 бр. нот.заверени и вписани в СВп, анекси към договори за преаренда, описани в приложение –опис към договора. Предмет на цесията са и неустойки към момента на подписване на договора и сторените до този момент разноски, срещу цена от 457 228.66 лева, съотв. по втория договор 157 295.32 лева, представляващи 90% от прехвърленото вземане, в срок от 3 дни от всеки транш. Представено е уведомление за извършената цесия, връчено на длъжника, чрез управителя Зл.Димитрова, на 02.04.2018г.

Представени са 40 бр. анекси /на л.15 и сл. по делото/ към договори за преаренда на земеделска земя, нот.заверени /с нот.заверка на подписите на представляващите дружествата на нотариус рег.№465, РС- Девня/, вписани в СВп, сключени между Агробулс ООД като преарендодател и Ванхил ЕООД като преарендатор, с които е обявено прекратяване на договорите за отдаване под аренда за описаните във всеки от договорите обекти/зем.земи/, при което страните уреждат насрещните си задължения за арендно възнаграждение за стопанската 2016-2017г. и за обезщетение по чл.5.3 от договора в размер на арендната вноска, което насрещно си дължат като ги прихващат до размера на по-малкото, а за остатъка се уговаря падеж на 31.12.2017г., за друга част – до 15.04.2018г., до 15.07.2018г.

Към тези анекси са представени и Договори за преаренда на земеделска земя /от л.57 и сл./, сключени между Агробулс ООД, чрез Зл.Ж, като преарендодател и Ванхил ЕООД, представлявано от Зл.Ж, като преарендатор, за временно и възмездно ползване на посочените в договорите арендувани земи, находящи се в землището на с.Аврен, с.Казашка река, срещу уговорена цена за 1 дка арендувана площ, за стопанска година, уговорена за плащане в зърно. Заплащането е уговорено да се извърши в края на стопанската година, но не по-късно от 31.03 на следващата.  Всички договори са с нот.заверка подписа на З Ж на нотариус рег.№465, РС-Девня, а след това са представени нот.заверени преписи от същите. Всички договори са сключени през юни, юли и август 2016г. със срок от 5 или 7 стопански години.

Представени са 26 бр. Договори за паричен заем, сключени между Булинвестмънт 2000 ЕООД, представлявано от Зл.Ж и Агробулс ООД, представлявано от същата, сключени в периода 05.01.2016г. до 06.02.2016г., с които първото дружество е предоставило в заем на ответното дружество Агробулс ООД заемни парични средства, с всеки договор по 10 000 лева, в брой, в деня на подписване на договорите, с уговорен падеж на 15.04.2016г., с уговорена лихва в размер на ОЛП на БНБ от заемната сума и при неустойка за забава от 1% на ден върху цялата получена сума. Представени са и квитанции, подписани от Зл.Ж, за получаване в брой на сумите, предмет на заемите./на л.169 и сл./

Представени са Договори за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г. /на л.174 и сл./, сключени между Булинвестмънт 2000 ЕООД, представлявано от Зл.Ж и Агробулс ООД, представлявано от същата като управител, за изплащане на задълженията от договорите за заем /по-горе/ в общ размер на 260 000 лева, ведно с дължимите по същите договори неустойки и лихви, по б. път. Съгласно тези договори, размера на задълженията и естеството им се признава с подписване на договорите от длъжника –заемополучател Агробулс ООД. Уговорени са в договорите дати за изплащане на задължението: на 27.04.2016г. – 100 000 лева и на 03.05.2016г. – 160 000 лева. Уговорена е неустойка за забава от 1% на ден върху целия размер на задължението, за всеки ден просрочие. Тези договори имат нот.заверка подписа на представляващите лица.

Видно от договор за цесия от 22.04.2016г., Д.Д. като цесионер придобива вземане на Булинвестмънт 2000 ЕООД, по договорите за разсрочване на парични задължение, в което влиза вземане от длъжника за главница от 260 000 лева и неустойките до 22.04.2016г., обезпечено с особен залог върху стопанска продукция за стопанската 2016 - 2017г., срещу възнаграждение, дължимо на цедента в размер на 80% от прехвърленото вземане. Подписите върху договора, положени от Д.Д. и Зл.Ж са нотариално заверени рег.№2448/2016г. Приложено е уведомление за извършената цесия /на л.178/, но без данни да достигане до длъжника Агробулс ООД.

По делото са представени от ответника Агробулс Договор за цесия от 27.03.2017г. /на л.275/, с нот.заверка подписите на страните рег.№3146/28.03.2017г. на нотариус Огн.Ш., от който се установява, че Агробулс, представлявано от И.Т.прехвърля възмездно на Полигрейн ЕООД, представлявано от П.Д. /цесионер/, вземането си от Ванхил ЕООД, Девня, представлявано от Д.Д., придобито на основание договори за преаренда на земеделска земя, посочени поотделно с цитирани договори за аренда и срок на договорите, с общ размер на прехвърлените вземания 141 882.00 лева ведно с принадлежностите, срещу цена от 141 882.00 лева, която следва да бъде заплатена от цесионера на собствениците на земите, посочени в договора. /твърди се, че тази цена е била заплатена от цесионера/ Цесионерът се е задължил да уведоми длъжника за цесията до 22.03.2017г. Не е представено доказателство за връчване на изготвеното уведомление до длъжника по вземането Ванхил ЕООД, представлявано от Д.Д.. /л.283/ Това обстоятелство е изрично оспорено от ищеца и не е установено в хода на производството.

Представени са Декларации на Агробулс ООД, представлявано от Зл.Ж, за задължения към трети лица за 2016г., е отразена липсата на такива – към януари и към юни 2016г.; липсват такива и за 2015г., видно от приложени още 2 бр. идентични декларации на длъжника, чрез Зл.Ж.

По делото е налице изявление на пълномощника на ищеца, че цялата счетоводна документация на длъжника за 2014, 2015 до април 2016г. се намира у управителя Зл.Ж, майка на ищеца. /така становище на л.316, адв.Ж./ Налице са твърдения, че счетоводството се води от друг счетоводител, считано от май 2016г.

Представени са от ищеца допълнително Анекси към договорите за цесия от 22.04.2016г., подписани от Д.Д. като цесионер и Булинвестмънт 2000 ЕООД, като цедент, и двата анекса от 12.09.2018г. /на л.318/, към договори за продажба на вземане от 22.04.2016г., в които се констатира, че общият размер на прехвърленото от Агробулс на Д.Д., вземане е 260 000 лева главница, ведно с всички неустойки, лихви и разноски, за които не е налице събрана част. Вземането е възникнало от неизпълнение на договор за разсрочване на парично задължение от 22.04.2016г. по 26 бр. договори за паричен заем. Идентичен анекс е налице от същата дата и по отношение на прехвърлено вземане по договори за цесия от 19.12.2017г. и от 02.04.2018г., с които Д.Д. е придобил като цесионер вземането на Ванхил ЕООД от Агробулс ООД в размер на: 157 295.32 лева по договор за цесия от 19.12.2017г. поради неизпълнение на договор за преаренда на земеделска земя и подписани 15 бр. анекси към тях; вземане от 457228.66 лева, по договори за цесия от 02.04.2018г. по неизпълнени договори за преаренда на зем.земя и 26 бр. анекса към тях. Общо вземането по този анекс е 614 523.98 лева.

Допълнително са представени ПКО /на л.354/ за заприхождаване на паричните средства по всички договори за заем в касата на дружеството, за които се твърди, че са надлежно осчетоводени. Не се констатират липси на приходни ордери.

От постъпила справка от ТД на НАП /на л.409/ се установява, че за отчетната 2015г. подадените ГДД по чл.92 ЗКПО са подписани от Зл.Ж, а за 2016г. – от Кремена И..

По делото са приобщени досиетата на проведените заповедни производства по: ГД №5628/2016г. на ВРС; ЧГД №6338/2016г. на ВРС; ЧГД №6828/2016г. на ВРС и ЧГД №5114/2016г. на ВРС.

Представен е по делото Договор за особен залог от 28.12.2015г. /на л.230/, сключен между Булинвестмънт 2000 ЕООД, чрез Зл.Ж, като заложен кредитор и Агробулс ООД, чрез Зл.Ж, като залогодател, за обезпечаване вземане на кредитора за връщане на заемна сума в общ размер от 260 000 лева до 15.04.2016г. ведно с лихва, равна на ОЛП на БНБ, неустойка при забава от 1% върху заемната сума за всеки ден. С договора се учредява залог върху продукция собствено производство на пшеница и рапица, реколта 2016г. Представено е заявление на Агробулс за вписване в ЦРОЗ на заложжното право в полза на Булинвестмънт 2000 ЕООД

Съгласно изслушаната основна ССЕ /на л.434 по делото и сл./, при изготвяне на заключението на вещото лице М.Д. не са представени от ответника изисканите аналитична оборотна ведомост; ГФО за 2015 и 2016г. и документи за инвентаризация за същите години. Според вещото лице, представените по-късно части от ГО за 2015г. не отговаря на изискванията на чл.26 от ЗСч и не представлява финансов отчет на ответника. Същият е изготвен от Зл.Ж. Вещото лице е получило допълнителна счетоводна информация, вкл. ГФО за 2016г., но от друг счетоводител - МК Акаунт като съставител за ответното дружество. Съгласно т.1 от заключението, договорите за паричен заем и ПКО съвпадат по суми и са подписани от З Ж като управител на Агробулс. Предоставен е  заем от общо 155 000 лева. За периода януари – март 2016г. в ответното дружество са постъпили 335 000 лева от Д.Д., видно от счетоводните регистри, в които влизат 155 000 лева паричен заем, отчетен като задължение по счетоводна сметка 151 и 180 000 лева –по други договори за заем, отчетени като задължение по счетоводна сметка 159 Други заеми и дългове. В справка №2 към заключението са дадени записвания относно процесните договори за заем. Отчетените суми по сметка 159 „Други заеми“ са върнати през м.март 2016г. /съгласно ССЕ/ Вещото лице е констатирало нарушаване хронологията на записване на отделните счетоводни статии относно заемите. Установило е, че е налице необоснованост в предоставянето на средства на ответното дружество през ян.2016г., а връщането на други заеми през март 2016г. като същевременно се отпускат и други заеми от Д.Д. на Агробулс ООД в периода именно 01.03.2016г. до 17.03.2016г. С връщането им, сумите са отново предоставени в заем от същото лице, в същите размери.

Вещото лице е установило липсата на приемственост през май 2016г. в счетоводната документация между Зл.Ж и МК Акаунт. Проверка в счетоводството на Агробулс установява, че не са били отчетени през 2016г. предоставените в брой парични заеми от Д.Д., видно от данни в сметка 151 и 159. Счетоводният баланс към 31.12.2016г., изготвен въз основа на текущото отчитане /по аналитична сметка/, не съдържа задължения към Д.. Въз основа на изложеното, вещото лице не потвърждава предоставянето на парични заеми в размер на 155 000 лева. Вещото лице е извършило справка и с експертизата по т.дело 1742/2017г., където по алтернативен счетоводен баланс са включени задължения към кредитора –ищец в размер на общо 633 430.10 лева, въз основа на изпълнителни листи, издадени през м.06.2016г. – за главници, лихви и неустойки /главница от общо 415000 лева/. Задълженията за 155 000 лева не са отразени в счетоводството на ответника и не са включени в ГФО за 2016г., изготвен от МК Акаунт. Според вещото лице, счетоводството на ответника не е редовно водено като са нарушени ред изисквания на ЗСч – за текущо отчитане в хронологичен ред, за инвентаризация на активи и пасиви; за приемане и предаване на счетоводна документация; относно формата, структурата и съдържанието на съставните части на финансовия отчет за 2015г.

В т.2 вещото лице коментира следващите договори за заем за общо сумата от 260 000 лева, при които датите на договорите и квитанциите за получаване на сумите, съвпадат. Ищецът не е представил на вещото лице аналитични оборотни ведомости за периода, а същевременно е подписвал за двете страни по договорите, вкл. квитанциите. Същевременно, в счетоводните регистри на ответника е посочено, че към началото на 2016г. дружеството разполага с касова наличност от 98 000 лева, а в счетоводния баланс към 31.12.2015г. е отразена по-голяма с 10 хил.сума, т.е. налице е несъответствие /счетоводните регистри са същевременно база за изготвяне на ГФО/. При изследване възможността на заемодателя Булинвестмънт 2000 ООД да предостави заем на ответното дружество, вещото лице достига до извод, че за целия период ян.- юни 2016г. заемодателят е имал финансов недостиг на парични средства, а е предоставял заеми. Според вещото лице, Булинвестмънт не е разполагало с достатъчно парични средства за да предостави в този период от 2016г. сумата от общо 260 000 лева по 26 бр. договори за заем, сключени в интервала 05.01.16г.- 06.02.2016г. В подадената ГДД са декларирани вземания от свързани лица към 31.12.2016г. в посочения размер.

Констатира се от ССЕ, че ищецът няма подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2012, 2013, 2014 и 2015г. За 2016г. е подадена ГДД за доходи в размер на 90 000 лева – по извънтрудови възнаграждения, платени от Агробулс. Декларирани са и предоставените заеми на ответника в размер на 155 000 лева. За 2017г. е деклариран само заема от 155 000 лева, предоставен на Агробулс през 2016г., аналогично в ГДД за 2018г. Установено е съществуването на публични задължения на ищеца /РА/ и допълнително установени задължения към 04.2015г. в размер на 12 790 лева. В РА от 20.04.2015г., липсва констатация за предоставяне на заема от 160 000 лева на Агробулс поради представяне на два напълно противоречащи си комплекта счетоводна документация. Отговор за разполагаемост на сума за предоставяне на заема не може да даде и вещото лице Д.. Вещото лице е извършило справка между аналитичен регистър на ответника по сметка 501 Каса в лева за 2016г., където се установява начално салдо от 747230.38 лева и крайно салдо от 1 457.98 лева. Съгласно данните в счетоводните регистри, изготвени от Зл.Ж, се установява начално салдо 581 436.77 лева, което е със 165 793.61 лева по-малко от салдото в приложения регистър.

От изслушаната допълнителна ССЕ /л.572 и сл./, която съдът кредитира като компетентно дадена, се установява, че предоставените от Д.Д. на ответното дружество заеми по описаните в табл.1 и табл.2 договори са намерили надлежно счетоводно отражение в счетоводните регистри на дружеството, представени по делото /л.202/ на датите на договорите, т.е. до месец май 2016г. Установява се увеличение на касовата наличност на дружеството със 180 000 лева, но и веднага след това намаляване с връщане на заем в размер на 180 000 лева, на Д.Д.. В таблицата вещото лице е посочило както договора за заем, така и номера на ПКО към него. Същевременно, по делото е представен и втори счетоводен регистър на ответника за периода 01.01 – 30.06.2016г., сметка 151, където тези договори за заем не са намерили счетоводно отражение. Поради това, вещото лице констатира подобно на предходното вещо лице, че няма приемственост при предаване на счетоводна документация, водена от двете счетоводства на Агробулс, което представлява нарушение на чл.14 от ЗСч. Поради това еднозначен отговор не може да бъде даден.

В т.2 от заключението, вещото лице констатира, че ГФО за 2016г. не е гласуван на ОС на съдружниците, поради което е налице отказ от обявяването му в ТР. Съгласно представените от МК Акаунт регистри, процесните 16 бр. договора за заем /табл.1/ не участват в салдата към 31.12.2016г.  по сметките от група 15 Задължения по получени заеми, респ. в счетоводния баланс към тази дата, вкл. и за издадените изпълнителни листи в полза на Д.Д. въз основа на тези договори. За заемите вещото лице е установило наличието на първични счетоводни документи. Издадените срещу Агробулс изпълнителни листи не са намерили отражение в отчета му. Не може да се проследи по отделни аналитични партиди получаването, погасяването и дължимите суми по договорите за заем, в това число по хронология и стойност. При извършване на тези стопански операции не е съблюдавано и изискването на закона в чл.3 от Закона за ограничаване плащанията в брой, при суми равни или по-големи от 10 000 лева, които следва да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Поради това не е налице редовност при отчитане и водене отчетността на процесните договори за заем.

В т.4 от ССЕ, вещото лице е изследвало останалите договори за заем, с които Булинвестмънт 2000 е предоставило общо 260 000 лева на Агробулс ООД като констатациите са идентични. Тези заеми са получени в периода ян.2016 – февруари 2016г. В представената оборотна ведомост на всички сметки не е записано начално салдо по сметка 151; не са представени данни за водена аналитична отчетност по сметката. В счетоводните регистри на Булинвестмънт 2000 за процесния период, отразените по дебита на сметка 501 Вземания на дружеството, са отразени по кредита на сметка 501 като намаление на парични средства в касата му. Вещото лице е изчислило самостоятелно движенията по сметка 501 на Булинвестмънт 2000 като е ползвало отразеното салдо към 01.01.2016г. в представената оборотна ведомост – 97 781.85 лева. /л.577/ В табл.4.2 са посочени началното салдо, дебитния оборот /постъпления/, кредитния оборот /плащанията/ и крайното салдо, при което има разминаване между регистър и оборотна ведомост. Въз основа на горното вещото лице е заключило, че в периода ян.2016 – февруари 2016г. дружеството не е имало достатъчно касова наличност за отразените в този период плащания. Налице е т.н. отрицателна касова наличност. Въз основа на горното и непредставяне на всички първични счетоводни документи за касови движения на Булинвестмънт 2000, вещото лице не може да посочи към конкретните дати разполагало ли е дружеството със сумата от 260 000 лева, предоставени на Агробулс по договори за заем. И тук важат с пълна сила посочените ограничения при плащания по ЗОПБ.

В т.5 от заключението вещото лице изследва дали физическото лице Д. е разполагало към датите на процесните заеми с възможността да предостави суми в този размер, въз основа на изискани от ищеца ГДД по ЗДДФЛ, получени доходи и др.източници на парични средства в периода ян.2016 – март 2016г. Тъй като такива справки и данни не са били предоставени на вещото лице, последното е ползвало данни от имотния регистър, от КАТ –Варна, НАП и др. Установено е, че за периода 2012 – 2015г. вкл. няма подавани ГДД по чл.50 ЗДДФЛ.

Налице е разлика между начално салдо на 01.01.2016г. спрямо крайно салдо към 31.12.2015г.  от 167 х.лева. Отразените счетоводно суми не съвпадат с паричните средства в брой, отразени по баланса към края на 2015г. като към ян.2016г. отразената сума е по-висока със 167 хил.лева. Двата представени по делото счетоводни регистри на Агробулс ООД за сметка 501 Каса съдържа салда и записи, които не са идентични. На експертизата не са представени всички първични счетоводни документи, въз основа на които са направени записванията, поради което и вещото лице не може да посочи салдата и оборотите за процесния период. Представеният по делото счетоводен регистър на л.415 и сл., съдържащ заверка за вярност с този, представен пред НАП, за сметка 501 Каса в лева, съдържа начални и крайни салда за сметката, които съответстват на представения от МК Акаунт баланс на Агробулс към 31.12.2016г. за публикуване в ТР. /налице е отказ за обявяването му в регистъра/ Съгласно устните обяснения на вещото лице, за целия изследван период е налице една продажба през 2005г., а останалите актове касаят ипотеки.

Съдът констатира, че действително в ТР е налице постановен отказ за обявяване на ГФО за 2016г. /липсва и за 2015г./ Това обстоятелство е установено и в производството по несъстоятелност, обуславящо иска с правно основание чл.694 ТЗ.

Съдът извърши справка с т.дело №1742/2017г. по описа на ВОС относно молба на Д.Д. за откриване производство по несъстоятелност на Агробулс ООД, изслушаната по делото ССЕ и решение –№665/21.09.2018г. за откриване на производството по несъстоятелност с начална дата 31.12.2016г. Съдът е служебно запознат и с постъпилите възражение срещу приетата част от вземането на кредитора Д., от страна на длъжника Агробулс чрез Ив.Т и от кредоторите Агростандарт 2004 и С.Р..

Въз основа на изложената фактическа обстановка, възприета чрез събраните доказателства и служебно достъпните на съда в ТР и по т.дело №1742/2017г. на ВОС /за несъстоятелност на ответното дружество/, съдът достига до следните правни изводи по същество:  

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на вземания на ищеца Д.Д. от ответното дружество АГРОБУЛС ООД /в н./, част от които не са били приети в списъка на приетите вземания на синдика по т.дело 1742/2017г. на ВОС – за сумата от 573 328.83 лева, а друга част са изключени от списъка на приети вземания по възражения на кредитори, с определение на съда от 25.04.2019г. В този смисъл цени както исковата и допълнителната искова молба, така и уточняващата молба на ищеца вх.№38672/31.12.2019г. /на л.428 по делото/ Исковете са с правно основание чл.694, ал.2, т.1 и т.2 от ТЗ. Исковете са допустими съгласно специалните процесуални изисквания на чл.694 ТЗ. 

Ищецът Д.А.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на кредитор с прието частично вземане в производството по несъстоятелност по т.дело №1742/2017г. на ВОС, е предявил искове за установяване съществуване на вземания по отношение на длъжника по несъстоятелността АГРОБУЛС ООД, ЕИК *********, с.Аврен, обл.Варна, при задължително участие на синдика Л.Б., в размер на: 1 029 523.98 лева - главници по посочените множество договори – 16 договора за заем и договор за разсрочване от 22.04.2016г.; 26 бр.договори за заем и договор за разсрочване по същите от 22.04.2016г., договор за цесия от 22.04.2016г. с Булинвестмънт 2000 ЕООД; договор за цесия с Ванхил ЕООД от 19.12.2017г. на вземания по 16 бр.анекси, договор за цесия с Ванхил от 02.04.2018г. на вземания по 16 бр.анекси; неустойки в размер на 1 547 600 лева /по договорите за разсрочване 2 бр. от 22.04.2016г./; лихви присъдени по реда на чл.417 ГПК, в размер на 8 278 лева; законна лихва по 4 бр.изп.листи върху главница от 260 000 лева до окончателното изплащане на главниците както и разноски в принудителното изпълнение от 27 990.18 лева общо по всички изп.дела, които вземания са включени в списъци на неприетите вземания на кредитори, одобрен от съда с определение №1635/25.04.2019г. и обявен в Търговски регистър по партидата на длъжника на 07.05.2019г.

Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че по отношение на Агростандарт 2004 ООД е налице прекратяване на производството по чл.692 ТЗ с протоколно определение на съда по т.дело №1742/2017г., от 28.02.2019г., по отношение възражението срещу приетото вземане на Д.Д. в списъка на приети вземания в срока по чл.685 ТЗ, а именно сумата от 2 104 401.98 лева, поради което и съдът не дължи обсъждане на възраженията на този кредитор –трето лице помагач срещу тези вземания.

В тежест на ищеца е да установи главно и пълно съществуването на изискуеми вземания на посочените основания и в посочените размери, ведно със съответните акцесорни задължения за неустойки, лихви и разноски.

По първото основание на вземането – 16 бр. договора за заем:

По делото са представени с исковата молба 16 бр. договори за паричен заем, сключени между Д.Д. като заемодател и Агробулс ООД, представлявано от З Ж, като заемополучател, всеки един за по 10 000 лева /един за 5 000 лева/, с падеж на всички задължения на 20.04.2016г. Договорите са комплектовани с квитанции за внасяне на сумите в касата на дружеството. Въз основа на горното следва извод за валидно възникване на заемно правоотношение по договорите, в периода 01.03.-21.03.2016г. Въпреки нарушаване разпоредбите на ЗОПБ /Закона за ограничаване на плащанията в брой/ за извършване на плащания на стойност равна или над 10 000 лева само чрез превод, а не в брой, горното не се отразява на валидността на сделките. То влече единствено административна отговорност за нарушителя, но не опорочава заемното правоотношение. Не представлява самостоятелно основание за недействителност и обстоятелството, че страните са представлявани от свързани лица по см. на пар.1 от ДР на ТЗ. Съгласно приетото за безспорно обстоятелство, З Ж и Д.Д. са майка и син като същевременно Зл.Ж се явява съ-управител на Агробулс ООД заедно с И.Т., а за периода до март/април 2016г. Ж се явява и съставител на финансовите отчети на дружеството.

Съдът намира, че не може да преценява по същество релевираните от Агробулс ООД възражения срещу исковете поради преклудирането им с приключилите преди производството по несъстоятелност, заповедни производства, на основание чл.416 ГПК. Без значение е поради това и упражненото от длъжника по реда на чл.690 ТЗ възражение срещу приетата част от вземането на кредитора. Съдът намира, че доколкото по отношение на част от предявените вземания, основани на договорите за заем от март 2016г., са налице влезли в сила заповеди за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, за длъжника Агробулс са преклудирани възраженията срещу съществуването и размера на вземанията, на основание чл.416 вр. чл.297 ГПК. Направените сега възражения на същите основания, са недопустими, извън предвидените изключения в чл.424 и чл.439 ГПК. На основание изричната норма на чл.416 ГПК, предприетото от длъжника оттегляне на възражение по чл.414 ГПК /или на частна жалба срещу незабавното изпълнение/, има за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези, посочени по-горе. Извън изрично уредените способи, длъжникът няма право на друга съдебна защита. Оспорването на вземането по заповедта за изпълнение се основава на факти, които са били известни на ищеца и същият е могъл да ги посочи в срока за възражение по чл.414 ГПК, вкл. тези факти не са от категорията на предвидените в чл.424 и чл.439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили, новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства. Твърдят се пороци, които водят до изначална недължимост на вземането и имат правоизключващ характер като същите не могат да обосноват приложение на извънредните способи за защита на длъжника. Пропуснатата специална защита в заповедното производство заздравява актовете по него - заповедта за изпълнение и изпълнителния лист като се отрича възможността за оспорването им в исковото производство. Соченият принцип следва да намери приложение и по отношение защитата на длъжника срещу установени със стабилизирани заповеди за изпълнения предявени вземания на кредитори. Съгласно решение по т.дело №1562/2015г. на Първо т.о. ВКС, с иска по реда на чл.694 ТЗ по отношение на длъжника синдика и кредиторите се установява, респ. отрича съществуването на оспорено предявено в производството по несъстоятелност вземане на кредитор /съответно привилегия или обезпечение на вземане/. В този процес като предпоставка за допустимост на установителния иск подлежи на изследване и въпросът дали възразилият по реда на чл.690 ТЗ длъжник разполага с правоизключващи вземането /материалното право/ на съответния кредитор възражения или възможността за конкретното оспорване е преклудирана. Ако последната хипотеза е налице, оспорването на вземането на посоченото основание не би било допустимо. За частта от вземането, която не е обхваната от заповедите за изпълнение, съдът и страните са обвързани от правопораждащите основанието на вземането, факти и обстоятелства, поради което в тази част възраженията на длъжника се преценяват като неоснователни. 

С оглед характера на производството по чл.694 ТЗ, което цели окончателно разрешаване на спора относно съществуване и изискуемост на предявените вземания на кредитора Д.Д. при разширени субективни предели на съдебно установеното съгласно чл.694, ал.8 ТЗ, съдът следва да отговори на възраженията на кредиторите, които не са обвързани от стабилитета на издадените заповеди. Конституираните трети лица помагачи /кредитори на длъжника/ не са оспорили по настоящия спор конкретно тези договори, но съдът отчита направените по 690 ТЗ възражения срещу действителността им по т.дело 1742/2017г. на ВОС – липса на средства на Д.Д. да предостави сумите в заем на ответника, липса на реално плащане, нищожност поради противоречие със ЗОПБ и нищожност на уговорената неустойка като противна на добрите нрави, евентуално нейната прекомерност. Пред настоящия съд аналогични възражения се поддържат от Агростандарт 2004 ЕООД. /на л.468/ В съдебно заседание адв.Т. като пълномощник на С.Р., е заявил общо възражение по договорите за заем, а именно – че заемодателят Д.Д. не е разполагал с необходимите средства.

Както бе посочено по-горе, съдът въз основа на представените първични счетоводни документи /договори, квитанции към ПКО и ПКО, подписани от представляващ ответното дружество/ сочи валидност на договорите за заем. Същите не са опорочени предвид заобикаляне разпоредбите на ЗОПБ за извършване на плащания в брой, поради предвидена единствено административно-наказателна отговорност за нарушителя. Не са нищожни сделките и единствено поради сключването им между свързани лица. Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.240 ЗЗД, се състои от следните предпоставки: съгласие на страните за предаване от заемодателя на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа; реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца - заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление, издадената от заемателя квитанция към приходен ордер, в която е удостоверил получаване на определена сума, служи като доказателство за сключването на договора за заем и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Обективираното в квитанциите към приходни касови ордери изявление, че при подписването им лицето, което ги е издало /заемател/, е получило посочените в тях суми като заем, може да се приеме като достатъчно доказателство, че ищецът е провел пълно главно доказване на факта на реалното им предаване по договор за заем. Формално редовен е и договорът за разсрочване на парични задължения, с нот.заверка на подписите, сключен на 22.04.2016г. между същите страни с разсрочване на задължението на две нови падежни дати, настъпили към момента на предявяване на вземането. /л.160/

Същевременно, съдът не може да се позове на водените от длъжника счетоводни книги, тъй като изслушаните по делото експертизи са установили липса на редовно осчетоводяване на стопанските операции на ответника, липса на хронологичност, липса на приемственост при предаване на счетоводната документация между лицата, съставители на отчети; отказ на АВ да обяви финансовия отчет за 2016г. Счетоводството е водено в периода 2016г. от две различни лица – до м.март 2016г. от Зл.Ж, като безспорно е установено от двете експертизи, че при предаване на счетоводството са нарушени основни принципи на ЗСч, което е пречка за обоснованост на отразеното, съответно за достоверност на воденото счетоводство. Съдът не може да се позове на счетоводните записвания по арг. от чл.55 от ТЗ и чл.182 ГПК. Предвид липсата на надлежно счетоводно отразяване на предоставените заеми и сключването им между свързани лица /майка и син/, не може да се приеме противопоставимост на тези сделки спрямо трети лица, вкл. останалите кредитори на длъжника. Към датите на сключване на заемите, след служебна справка с производството по несъстоятелност, където е обявена начална дата на неплатежоспособност 31.12.2016г., е налице и трайно влошаване икономическото състояние на дружеството, а след тази дата и отрицателна величина на капитала. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от кредитора Д. и при липса на възражения от страна на Агробулс по чл.631 ТЗ. Съвкупността на тези данни сочи на възможност сделките да са сключени фиктивно, при абсолютна /или относителна/симулация, с цел да създадат задължения на дружеството спрямо мним кредитор. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че съгласно изслушаните по настоящото дело заключения на ССЕ /а и преценка на обуславящото производство по несъстоятелност/, ищецът не е разполагал с достатъчно средства за да предостави заема. Кредиторите могат да оспорват тези вземания - арг. от чл.464 ГПК, чл.298, ал.1 ГПК и чл.694, ал.8 ТЗ.

Направените възражения за недействителност на сделките по отношение на кредиторите съгласно чл.135 ЗЗД и чл.647 ТЗ, не могат да бъдат обсъждани извън допустимата процесуална форма чрез предявяване на конститутивни искове, каквито не са предмет на производството.

По отношение на вземанията, обективирани в 16-те броя заемни договора и договор за разсрочване, са издадени заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №5114/2016г. на 10 състав на ВРС и по ЧГД №5628/2016г. на 14 състав на ВРС, за следните суми: общо главници 150 х.лева, поради което е налице остатък от 5 000 лева. /Образуваните по реда на чл.422 ГПК производства са били прекратени с влезли в сила определения на ВОС/

Въз основа на изложеното се налага констатация, че спорната сума е била реално предадена от заемодателя на заемателя. Съдът намира, че при оспорване съществуването на договора за заем с оглед неговия реален характер, доказване произхода на предоставените средства няма самостоятелно правно значение. То следва да бъде ценено заедно с всички останали обстоятелства по делото с оглед релевираното възражение за фиктивност на сделките. Установяване наличността и придобиването на средствата, дадени в заем, респ. имущественото състояние на заемодателя би имало значение в съответно административно или наказателно производство или такова по ЗОПДНПИ, но то не е елемент от фактическия състав на предявения установителен иск за съществуване на неприетото вземане. От него могат да се черпят само индиции и косвени доводи в съвкупност с всички данни по делото, като дори да се установи недостатъчност на разполагаеми суми у заемодателя, от това не може да бъде направен категоричен извод за симулативност или фиктивност на сключената сделка. В случая, доказателствата по делото сочат наличие на действителен договор за заем, по който заемодателят е кредитор на длъжника.

Събраните доказателства не могат да формират извод за пълна или релативна симулация на извършените договори за заем, тъй като липсват обратни писма и начало на писмено доказателства, които да разкриват действителна различна воля на договарящите. От друга страна, въпреки липсата на приемственост в счетоводството на ответника в процесния период, безпротиворечиво се установява, че след април 2016г. счетоводството е водено от друга счетоводна фирма, която не е включила в счетоводните си регистри процесните договори за заем; че са налице противоречиви интереси между двамата управители на дружеството, разполагащи заедно и поотделно с представителна власт, че дружеството Агробулс е имало нужда от парични средства.

От изслушаната допълнителна ССЕ /л.572 и сл./, която съдът кредитира като компетентно дадена, се установява, че предоставените от Д.Д. на ответното дружество заеми са намерили надлежно счетоводно отражение в счетоводните регистри на дружеството, представени по делото /л.202/ на датите на договорите, т.е. до месец май 2016г. Същите са отчетени като задължение по сметка 501 Получени краткосрочни заеми. От същото лице /ищеца/ са постъпили допълнително 180 000 лева, отчетени по сметка 159 Други заеми и дългове, или общо 335 000 лева. Получените от ответника заеми през м.01.2016г., са върнати през м.март 2016г. /180 000 лева/ В тази връзка вещото лице Д. счита, че е налице икономическа необоснованост и липса на хронологичност в отчитането на тези стопански операции – необяснимо е дружеството да връща в брой заем и да получава в същия момент нов такъв от Д.Д.. /л.438/ Същевременно, във воденото от МК Акаунт счетоводство тези заеми не са намерили счетоводно отражение. Вещото лице е заявило, че не може да даде категорично становище относно кредитирането на дружеството с тези суми, тъй като не е представена аналитична информация по сметки 151 и 159 към 30.06.2016г.; писма-потвърждение на салда към определена дата от 2016г. и документи за предаване на счетоводна информация на МК Акаунт от Зл.Ж. Представената аналитична оборотна ведомост, въз основа на която е съставен счетоводният баланс 2016г., не съдържа задължения към Д.. Задълженията към Д. по тези договори не са отразени в текущото счетоводство, вкл. в ГФО за 2016г. Аналогични са изводите и по втората ССЕ на вещото лице М.П. /на л.575 и сл. от делото/ Последното обаче не е водено редовно, поради което не може да се ползва от длъжника за доказване на стопанските му операции.

Няма подадени ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за Д.Д. за предходните години на 2016г. /за 2012 – 2015г. вкл./, а за 2016г. е налице деклариране на предоставения заем в размер общо на 155 000 лева. Заемът фигурира и в декларациите на ищеца за 2017 и 2018г.

В производството по чл.692 ТЗ и изслушаната там ССЕ се установява разполагаемост за ищеца към края на 2015 и 2016г. в размер общо на 76 673.83 лева. От друга страна, съдът намира, че с оглед отразеното в заключението движение на парични средства спрямо Агробулс, в периода ян.- март 2016г., а именно постъпването и връщането на Д.Д. на заети суми, последният хипотетично е разполагал с възможността да предостави заеми до общия размер от 155 000 лева. /м.март на ищеца са върнати от длъжника 180 000 лева/ Към същия момент дружеството е изпитвало остра нужда от парични средства, поради което се установява и нуждата от предоставените заеми. Въз основа на изложеното, съдът намира, че се установява реално предоставяне на заемните суми на ответника през м.март 2016г., декларирането им от двете страни по заема като същевременно възраженията на ответниците срещу действителността на тези сделки, не е успешно проведено. Следва да се приеме основателност на вземането на ищеца за сумата от 155 000 лева главници на посоченото основание, за част от които суми до 150 000 лева, са налице и издадени заповеди за незабавно изпълнение по цит.по-горе производства на ВРС.

По следващо въведено от ищеца основание  - договори за заем на парични средства между Булинвестмънт 2000 ЕООД и длъжника, на стойност общо от 260 000 лева, предоставени в периода 05.01.2016г. до 06.02.2016г. Същите са сключени чрез 26 бр. договори за заем за сумите от по 10 000 лева, предоставени в брой на Агробулс. Представени са 26 бр. Договори за паричен заем, сключени между Булинвестмънт 2000 ЕООД, представлявано от Зл.Ж и Агробулс ООД, представлявано от същата, сключени в периода 05.01.2016г. до 06.02.2016г., с които първото дружество е предоставило в заем на ответното дружество Агробулс ООД заемни парични средства, с всеки договор по 10 000 лева, в брой, в деня на подписване на договорите, с уговорен падеж на 15.04.2016г., с уговорена лихва в размер на ОЛП на БНБ от заемната сума и при неустойка за забава от 1% на ден върху цялата получена сума. Представени са и квитанции към ПКО, подписани от Зл.Ж, за получаване в брой на сумите, предмет на заемите./на л.169 и сл./ Установена е съпоставимост на квитанциите и договорите по дати и размери от ССЕ. Представени са Договори за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г. /на л.174 и сл./, сключени между Булинвестмънт 2000 ЕООД, представлявано от Зл.Ж и Агробулс ООД, представлявано от същата като управител, за изплащане задълженията по договорите за заем /по-горе/ в общ размер на 260 000 лева, ведно с дължимите по същите договори неустойки и лихви, по б. път. Съгласно тези договори, размера на задълженията и естеството им се признава с подписване от длъжника –заемополучател. В договорите са уговорени падежи за изплащане на задължението: на 27.04.2016г. – 100 000 лева и на 03.05.2016г. – 160 000 лева. Уговорена е неустойка за забава от 1% на ден върху целия размер на задължението, за всеки ден просрочие. На датата на разсрочване на задължението, с договор за цесия от 22.04.2016г., Д.Д. като цесионер придобива вземането на Булинвестмънт 2000 ЕООД по договорите за разсрочване на парични задължение, от длъжника, в което влиза вземане за главница 260 000 лева и неустойките до 22.04.2016г., обезпечено с особен залог върху стопанска продукция за стопанската 2016 - 2017г., срещу възнаграждение, дължимо на цедента в размер на 80% от прехвърленото вземане. Подписите върху договора, положени от Д.Д. и Зл.Ж са нотариално заверени рег.№2448/2016г. Приложено е уведомление за извършената цесия /на л.178/, но без данни да достигане до длъжника Агробулс ООД.

Представени са от ищеца допълнително Анекси към договорите за цесия, подписани от Д.Д. като цесионер и Булинвестмънт 2000 ЕООД, като цедент, двата анекса от 12.09.2018г. /на л.318/, към договори за продажба на вземане от 22.04.2016г., в които се констатира, че общият размер на прехвърленото от Агробулс на Д.Д., вземане е 260 000 лева главница, ведно с всички неустойки, лихви и разноски, за които не е налице събрана част. Вземането е възникнало от неизпълнение на договор за разсрочване на парично задължение от 22.04.2016г. по 26 бр. договори за паричен заем.

Реалното предаване на сумите по заемите е установено посредством приложените по делото ПКО, подписани от Зл.Ж. /л.359 и сл./ Тъй като договорите са сключени от едно и също лице за двете страни, но действащо като законен органен представител на двете ЮЛ, не е налице нарушаване на запрета за договаряне сам със себе си /ТР №3/2013г., т.2 на ОСГТК на ВКС/ Аналогично и договора за разсрочване на задълженията по заемите, сключен на 22.04.2016г. Без значение за производството е обективираното в този договор признание съществуването на вземане за 260 000 лева, тъй като е направено от същото лице Зл.Ж, подписало договорите за заем, кредитор по същите. Ирелевантно се явява в случая /освен с оглед датата на съставяне на документа/ и нотариалното удостоверяване на подписа на Зл.Ж в договора от 22.04.2016г. Без самостоятелно значение за действителността на правоотношението е обстоятелството, че на същата дата 22.04.2016г. вземанията от Агробулс са прехвърлени от Булинвестмънт 2000, представлявано от Зл.Ж на Д.Д., неин син. Извършената цесия формално отговаря на изискванията за редовност като е съобщена на представляващ длъжника.

За част от тези вземания са налице издадени заповеди за незабавно изпълнение по ЧГД №6338/2016г. на 17 състав на ВРС и по ЧГД №6828/2016г. на 20 състав на ВРС, за общо главница в размер на 210 000 лева.

Независимо от обстоятелството, че разполагаемите средства на заемодателя не представляват релевантно обстоятелство в производството по установяване на заемите, с оглед характера на производството и въведените по реда на чл.690 ТЗ възражения за симулативност на сделките /за мним кредитор на длъжника/, съдът следва да обсъди действителността на постигнатите между страните уговорки. Противоречието със разпоредбите на ЗОПБ са коментирани по-горе и съдът не ги обсъжда отново. Не е налице нищожност поради противоречие със закона.

От изслушаната счетоводна експертиза не се установява заприхождаването на такава сума в касата на дружеството през м.януари 2016г. /л.441/ През м.януари са постъпили и върнати на длъжника 180 000 лева. Тези суми не са намерили отражение в счетоводните регистри на ответника както и в ГФО на същия за 2016г. Липсва аналитична оборотна ведомост по сметки 151 и 159, където да е налична такава информация. Липсата на представена на вещото лице оборотна ведомост от съставителя на ГФО Д.Д., следва да бъде ценено от съда съгласно чл.161 ГПК. От т.2 от ССЕ на М.Д., се установява недостиг на касова наличност за Булинвестмънт 2000 ЕООД към всяка една от датите на предоставяне на заемите. Дружеството –заемодател не е разполагало с достатъчно парични средства за да предостави заем в общ размер от 260 000 лева, сключени последователно в период от 1 месец /м.януари 2016г./ В голяма част от дните касовата наличност е отрицателна за заемодателя. /подробно л.442 и л.454 от делото/ Относно счетоводното отразяване на тези стопански операции при ответното дружество съдът препраща към заключенията на ДССЕ на л.575 и сл. от делото, в което са обобщени нарушенията при счетоводното записване и отчитане. Вещото лице П. е заключило при анализ счетоводните регистри на Булинвестмънт 2000, че в счетоводните регистри липсва начално салдо по см.151 и липсват данни за аналитична отчетност по сметката. В счетоводния регистър на дружеството за сметка 501 Каса в левове за периода е налице съответно отразяване по дебита на сметка 151 вземанията на дружеството и по кредита на см.501 като намаление на касовата му наличност. Не може да се установи същевременно каква е била действителната касова наличност на дружеството заемодател към ян.2016г. /налице е разминаване между публикувания баланс и оборотната ведомост/ Вещото лице констатира отрицателна касова наличност в периода на предоставяне на заемите – до 06.02.2016г. Констатираните нередовности при водене на счетоводството водят до невъзможност същото да бъде ползвано като доказателство както за ищеца, така и за ответното дружество, съответно на вписванията не биха могли да се позовават и третите лица. Това, преценявано с останалите обстоятелства по делото, а именно сключване на договори при липса на средства у заемодателя в тези размери, между свързани лица, с кратки срокове и при утежняваща неустойка за забава, при яснота относно икономическото състояние на длъжника /с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2016г./, води до извод за създаване чрез посочените сделки на изкуствен дълг за дружеството –длъжник към мним кредитор Булинвестмънт 2000, представлявано от Д.Д., респ. към ищеца. Последният се явява и молител в производството по чл.625 ТЗ. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не е установил пълно и главно вземанията си, основани на договорите за заем, разсрочването и цесията от 22.04.2016г. като това важи както за главния дълг, така и за акцесорните нему неустойки и лихви. Без значение в тази връзка са присъдените в заповедни производства главници – части от това задължение, тъй като същите са непротивопоставими на кредиторите на длъжника. Последните не са обвързани от стабилизиращата сила на заповедите за изпълнение по арг. от чл.694, ал.8 ТЗ и приложимата по аналогия чл.464 ГПК. Исковете подлежат на отхвърляне.

За пълнота следва да се посочи, че без значение се явява и приложения допълнително Анекс от 12.09.2018г. към договор за цесия от 22.04.2016г. /л.318/, тъй като същият е сключен в заобикаляне на забраната по чл.38, ал.1 ЗЗД, между органния представител на цедента Ванхил ЕООД и същият, в качеството му на физическо лице. Анексът е недействителен като сключен в заобикаляне на закона.

По следващото наведено основание за вземане на ищеца въз основа на договори за преаренда и придобиване на вземанията от Ванхил ЕООД в размер на 157 295.32 лева:

С исковата молба са представени Договори за продажба на вземане /от 02.04.18г. и от 19.12.2017г./, от Ванхил ЕООД - цедент, представляван от Д.Д. в полза на цесионер Д.Д., на вземането на цедента от Агробулс ООД, въз основа на 26 бр. нот.заверени и вписани в СВп, анекси към договори за преаренда, описани в приложение –опис към договора. Предмет на цесията са и неустойки към момента на подписване на договора и сторените до този момент разноски, срещу цена от 457 228.66 лева, съотв. по втория договор 157 295.32 лева, представляващи 90% от прехвърленото вземане, в срок от 3 дни от всеки транш. Представено е уведомление за извършената цесия, връчено на длъжника, чрез управителя Зл.Димитрова, на 02.04.2018г.

Представени са 40 бр. анекси /на л.15 и сл. по делото/ към договори за преаренда на земеделска земя, нот.заверени, вписани в СВп, сключени между Агробулс ООД като преарендодател и Ванхил ЕООД като преарендатор, с които е обявено прекратяване на договори за аренда за описаните във всеки от договорите зем.земи, при което страните уреждат насрещните си задължения за арендно възнаграждение за стопанската 2016-2017г. и за обезщетение по чл.5.3 от договора в размер на арендната вноска, която насрещно си дължат като ги прихващат до размера на по-малкото, а за остатъка се уговаря падежи на 31.12.2017г., за друга част – до 15.04.2018г. и до 15.07.2018г.

Към тези анекси са представени и Договори за преаренда на земеделска земя /от л.57 и сл./, сключени между Агробулс ООД, чрез Зл.Ж, като преарендодател и Ванхил ЕООД, представлявано от Зл.Ж, като преарендатор, за временно и възмездно ползване на посочените в договорите арендувани земи, находящи се в землището на с.Аврен и с.Казашка река, срещу уговорена цена за 1 дка арендувана площ, за стопанска година, уговорена за плащане в зърно. Заплащането е уговорено да се извърши в края на стопанската година, но не по-късно от 31.03 на следващата.  Всички договори са с нот.заверка подписа на З Ж. Всички договори са сключени през юни, юли и август 2016г. със срок от 5 или 7 стопански години.

По делото са представени от ответника Агробулс Договор за цесия от 27.03.2017г. /на л.275/, с нот.заверка подписите на страните рег.№3146/28.03.2017г. на нотариус Огн.Ш., от който се установява, че Агробулс, представлявано от И.Т.прехвърля възмездно на Полигрейн ЕООД, представлявано от П.Д. /цесионер/, вземането си от Ванхил ЕООД, Девня, представлявано от Д.Д., придобито на основание договори за преаренда на земеделска земя, посочени поотделно с цитирани договори за аренда и срок на договорите, с общ размер на прехвърлените вземания 141 882.00 лева ведно с принадлежностите, срещу цена от 141 882.00 лева, която следва да бъде заплатена от цесионера на собствениците на земите, посочени в договора. /твърди се, че тази цена е била заплатена от цесионера/ Цесионерът се е задължил да уведоми длъжника за цесията до 22.03.2017г. Не е представено доказателство за връчване на изготвеното уведомление до длъжника по вземането Ванхил ЕООД, представлявано от Д.Д.. /л.283/ Това обстоятелство е изрично оспорено от ищеца и не е установено в хода на производството.

Представен е анекс от 22.04.2016г. по отношение на прехвърлено вземане по договори за цесия от 19.12.2017г. и от 02.04.2018г., с които Д.Д. е придобил като цесионер вземането на Ванхил ЕООД от Агробулс ООД в размер на: 157 295.32 лева по договор за цесия от 19.12.2017г. поради неизпълнение на договор за преаренда на земеделска земя и подписани 15 бр. анекси към тях; вземане от 457 228.66 лева, по договори за цесия от 02.04.2018г. по неизпълнени договори за преаренда на зем.земя и 26 бр. анекса към тях. Общо вземането по този анекс е 614 523.98 лева.

След преценка на обсъдените писмени доказателства, съдът достига до извод за валидност на сключените договори за преаренда на земеделска земя между Агробулс ООД, като преарендодател и Ванхил ЕООД, като преарендатор, двете дружества представлявани от Зл.Ж като техен управител към този момент. Всички договори за преаренда са сключени през лятото на 2016г./юни-август/, с нотариална заверка подписите на Зл.Ж, вписани в СВп. Същите не се оспорват от длъжника и нещо повече, същият основава на същите договори извършена през м.март 2017г. цесия на вземанията, породени от преарендоването, но с трето за спора лице –Полигрейн ЕООД /вж., л.275 по делото/ Същевременно, не са ангажирани от ответника доказателства за съобщаване на длъжника за извършената цесия с Полигрейн, поради което и същата е непротивопоставима и на всяко трето лице, вкл. ищеца. С оглед нотариално удостоверяване на подписите на представляващия дружеството, договорите за преаренда имат достоверна дата.

С оглед на изложеното съдът не споделя възраженията на ответника за нищожност на тези договори /л.272, отговор на ИМ/ поради нарушаване разпоредбите на чл.142 ТЗ вр.чл.26, ал.1 ЗЗД и нарушаване на чл.11, ал.2 ЗАЗ и чл.4.2 от договорите за аренда. Съгласно т.2 от ТР №3/2013г. на ОСГТК на ВКС, към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл.38 ЗЗД, поради което и подписването на договора от едно и също лице в качеството му на управител на двете договарящи дружества, не води до недействителност на договора. Съгласно чл.11, ал.2 от ЗАЗ /и чл.4.2 от договорите/, при преарендуване преарендаторът не може да има повече права от арендатора, а последният не се освобождава от задълженията си към арендодателя, включително и за арендното плащане. Тъй като делото не са представени договорите за аренда, съдът не може да извърши съпоставяне на уговорените там права за арендатора. Възражението се явява недоказано и поради това неоснователно.

Независимо от липсата на въведено основание за извършеното преарендуване съдът намира, че сключените договори за преаренда не нарушават императивни правни норми, поради което се явяват действителни съглашения, обвързващи страните.

Съгласно чл.5.3 от договорите, при евентуално отстраняване на преарендатора от трето лице, което не позволява ползването на имотите, преарендодателят дължи на преарендатора арендната вноска за целия период на договора ведно с всички сторени разходи до отстраняването, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди както и всички евентуални съдебни и други разноски на преарендатора, свързани с отстраняването.

            Именно въз основа на тези договори са подписани приложените по делото Анекси, сключени между преарендодателя Агробулс и преарендатора Ванхил, поради прекратяване на договорите за аренда /за част от преарендуваните имоти/ и отпадане правомощието за преарендуването им, всички от края на 2017г. и началото на 2018г. Ищецът не е ангажирал доказателства за идентичността на имотите, предмет на преаренда с тези по подписаните анекси, с които се констатира прекратяването им със съответните задължения между страните за арендна цена и обезщетения.

Видно от съдържанието на анексите, за част от арендуваните имоти, действието на договорите е продължено, а за друга част - прекратено. С цитираните анекси /от л.15 по делото/, страните по договорите за преаренда са извършили прихващане на насрещни задължения, произтичащи от разпоредбите на договорите за преаренда, между арендното възнаграждение за стопанската 2016-2017г. по чл.3.1 от договорите и обезщетението по чл.5.3 от същите. Уговорени са падежи за изплащане на разликата, след извършеното прихващане до размера на по-малкото, от арендодателя Агробулс. Ищецът не е ангажирал доказателства за установяване в чия полза /преарендатора или преарендодателя/, на коя страна, е налице вземане по преарендата, след извършеното прихващане нито в какъв размер. В клаузите от Анексите /вж.л.16/ погрешно е посочено плащане от преарендодателя отново на преарендодателя. А въз основа на тези договори са сключени представените по делото два договора за продажба на вземание /на л.11 и л.13/ - на вземането на цедента Ванхил ЕООД /преарендатор/ от длъжника Агробулс ООД /преарендодателя/ в посочени общо размери, съответно за 457 228.66 лева и за 157 295.32 лева. Ищецът се легитимира като кредитор на ответното дружество именно въз основа на цесиите. Поради изложеното по-горе съдът не може да прецени съответствието на посочените в договорите за прехвърляне на вземане размери с насрещните задължения, породени от преарендата и извършеното прихващане. Съдът намира, че установяването на тези обстоятелства, съответно задължението на Агробулс към Ванхил, е предмет на доказване от ищеца, а такова доказване не е проведено. Съдът не може да се позове и на счетоводни записвания, тъй като се установи, че не е налице редовно водено счетоводство при длъжника съгласно чл.182 ГПК. Освен това, анексите са сключени от свързани лица Зл.Ж /Агробулс/ и Д.Д. /Ванхил/, поради което приетото за установено между тях не е може да бъде противопоставено на трети лица, не се ползва с доказателствена сила спрямо съда като удостоверяващо изгодни за ищеца факти. Ответникът Агробулс не е упражнил своевременно правоизключващо възражение за недействителност по смисъла на чл.40 ЗЗД /ТР№5/2014г. на ВКС, т.3/, поради което съдът не следва да обсъжда такова. Направени са възражения единствено за симулация на извършените прихващания в анексите.

 

Не на последно място, подписаните договори за цесия от 02.04.2018г. и 19.12.2017г., не са могли да породят действие, тъй като са подписани от Д.Д. и за двете страни, като управител на цедента и в лично качество, като цесионер. По приложение на „договаряне сам със себе си“ ВКС е дал отговор, че сключването на сделка между дружеството, представлявано от управителя и самия управител, в качеството му на физическо лице, попада в приложното поле на забраната на чл.38, ал.1 ЗЗД. /решение №14/27.01.2017г., пост.по т.дело №1453/2014г. на ІІ-ро т. о. на ВКС/ Както подробно е изяснено в т. 2 на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС, волята на управителя като физическо лице следва да бъде счетена като воля на дружеството, изразена чрез органния му представител във външните отношения на дружеството с другите правни субекти, но във вътрешните отношения между дружеството и неговия управител в качеството му на физическо лице, отношенията са между представляван и представител. Следователно сключвайки с представляваното от него дружество облигационна или вещно-прехвърлителна сделка, в качеството си на физическо лице, управителят встъпва в същата като самостоятелен субект, воден от собствени интереси. Затова и спрямо него са приложими общите граждански разпоредби, вкл. установената в чл.38 ЗЗД забрана да договаря сам със себе си. Това прави сделката недействителна като противна на законова забрана /в заобикаляне на закона/, а евентуално при висяща недействителност- поради липса на потвърждаване. Оспорване на извършеното прехвърляне е очевидно от сключените преди това договори за прехвърляне на вземането, от 27.03.2017г., на трето лице Полигрейн ЕООД. /вж.л.275 и сл./ Ако се приеме, че тази цесия касае същите арендни договори /тъй като предмет са само част от тях, а не изцяло/, то тогава към датата на последващите две цесии, сключени с Д.Д., цедентът Ванхил ЕООД не е имал какво да прехвърли и цесията също не е могла да породи действие доколкото няма правосъздаващ ефект. Договорът с Полигрейн е сключен още март 2017г. , цесиите с Д.Д. – в края на 2017г. и през април 2018г. Договорите имат формално един и същи предмет. Поради изложеното, без значение за спора е и представеният /на л.320/ от ищеца Анекс от 12.09.2018г., към договори за цесия от 19.12.17г. и от 02.04.18г., сключен между Д.Д. и Ванхил ЕООД, представляван отново от Д.Д.. Този анекс също е недействителен на основание чл.38 ЗЗД вр.чл.26 ЗЗД.

По изложените съображения вземане за общо сумата от 614 523.98 лева, въз основа на цесиите/анексите и договорите за преаренда/, не е възникнало за ищеца и същия не е материалноправно легитимиран по него.

Поради изложеното, по тези вземания не се дължат и предвидените неустойки и лихви.

По претендираните неустойки: С оглед приетата неоснователност на вземанията, основани на договорите с Ванхил и Булинвестмънт 2000, съдът обсъжда единствено неустоечните клаузи в договорите за заем от март 2016г., в която част съдът е приел основателност на иска по чл.694 ТЗ до размера от 155 000 лева и които частично попадат в издадените изпълнителни основания по чл.417 ГПК. Независимо от направените от кредиторите и длъжника възражения за нищожност на тези клаузи, евентуално за тяхната прекомерност, съдът дължи и служебно преценка за тяхното съответствие с императивни правни норми и предназначението на неустойката.

Съгласно договорите за заем /л.181 и сл./, сключени между Д.Д. и Агробулс ООД, т.10 от раздел VI „Неустойки“, при забава на заемателя за връщане на заетата сума, той дължи и неустойка в размер на 1% от цялата получена сума за всеки просрочен ден. Същата клауза е възпроизведена и в договора за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., т.III, т.4, където са променени падежите на вземането.

Относно предпоставките за нищожност на неустоечна клауза и критериите, които следва да се преценяват при произнасяне по въведено в процеса правоизключващо възражение от ответника, е приложимо даденото разрешение в т.3 от ТР №1/2010г. на ОСТК на ВКС. Според задължителни за съдилищата указания, неустойката следва да се прецени като нищожна, когато единствената й цел излиза извън присъщите функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Преценката относно валидността на неустоечната клауза се извършва към момента на сключване на договора, съобразно всеки конкретен случай, при спазване на примерно изброените в тълкувателното решение критерии - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение; наличие на други обезпечения на същото задължение; вид на уговорената неустойка и на съответното неизпълнение; съотношение на неустойката с очакваните вреди от неизпълнението. В мотивите на ТР е застъпено разбиране, че съдът следва и служебно да преценява дали клаузата за неустойка съответства на добрите нрави и на принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Тези постановки последователно са прилагани в последваща практика на ВКС. Изразеното в ТР разбиране е доразвито и в решение № 223 от 19.04.2016г. по т.д.№3633/2014г., I т.о., в което, при извършено съпоставяне между прекомерност на неустойката и нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави, е прието, че въпросът за накърняване на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Съдът намира, че очертания подход за преценка на клаузата по чл.92 ЗЗД сочи на ясното противоречие с правилата на добросъвестността и морала, поради което тази уговорка противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Горното следва от размера на уговорената мораторна неустойка, който превишава многократно подневната законна лихва; основата, върху която се изчислява /цялата заета сума/ не е обвързана с неизпълнената част както и липсата на краен срок или предел за начисляване, а същевременно уговаряне на кратки падежи за изпълнение на задълженията за връщане на заетите суми – в рамките на седмица, две, при това, считано от договор за разсрочване на задължението. При предпоставка за забавено изпълнение, уговаряне на подневна лихва без ограничение, сочи на явна злоупотреба и намерение за неоснователно обогатяване на заемодателя. Поради това, независимо от издадените заповеди по чл.417 ГПК за част от неустойката по договорите за заем, поради нейната нищожност, съдът намира акцесорния иск за неоснователен изцяло. Поради нищожността на клаузата, съдът не дължи произнасяне по възражението за нейната прекомерност.

По претенцията за законни лихви, начислени върху главниците по четирите броя изпълнителни дела, чиито досиета са приобщени по настоящото дело, съдът намира, че лихви се дължат само по уважената част от претенциите – касателно 16 бр.договори за заем, съответно по ЧГД №5114/2016г. и по ЧГД №5628/2016г. на ВРС, а именно: 12 264.63 лева лихва върху главницата от 50 000 лева по първото ЧГД, за периода от 09.05.2016г. до 09.10.2018г. както и лихва в размер на 24 223.38 лева, върху главница от 100 000 лева по ЧГД №5628/2016г. на ВРС, за периода 20.05.2016г. до 09.10.2018г., или общо 36 488.01 лева. За тези суми е налице разминаване в изпълнителния титул, тъй като в същия не е налице присъдена мораторна лихва, а е присъдена законната лихва от подаване на заявленията на 20.05.2016г. /съответно 10.05.16г./ до окончателното изплащане, в случая до предявяване на вземането на 20.10.2018г. При самостоятелни изчисления съдът достига до извод за следния размер на законните лихви върху двете главници: върху главница от 100 х.лева – лихва за посочения период 24 556.74 лева, а за главница от 50 000 лева – лихва в размер на 12 431.31 лева. Тъй като ищецът претендира по-малко от установеното, искът подлежи на уважаване в пълен размер. Следва да бъдат признати за ищеца и сторените в изпълнителното производство разноски по конкретните две изпълнителни дела, в общ размер от 3682 лева. За останалата част исковете се явяват неоснователни.

За пълнота съдът излага, че доколкото съществуваща привилегия в полза на ищеца съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по част от предявените вземания чрез вписване на особен залог по реда на ЗОЗ, не е предмет на петитума на исковата молба, съдът не дължи произнасяне по същата като самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ.

Съобразно изхода от спора, в полза на страните се следват разноски както и държавна такса съобразно уважената част, която не се дължи авансово. Поради изложеното, ответното дружество с масата на несъстоятелността дължи заплащане на държавна такса по сметка на ВОС върху уважената част от исковете до размера на 1 951.70 лева, на основание чл.694, ал.7 ТЗ. За отхвърлената част от исковете, държавна такса се дължи от ищеца в размер на 24 825.60 лева.

Разноски не се дължат на третото лице –помагач Агростандарт 2004 на основание чл.78, ал.10 ГПК. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част, от сторените разноски. Възражението за прекомерност на включеното в списъка адв.възнаграждение в размер на 9 900 лева, съдът намира за неоснователно съгласно чл.78, ал.5 ГПК и Наредба №1/2004г., чл.7, ал.2, т.6 от същата. Представени са доказателства за изплащане на адв.възнаграждение, поради което в полза на ищеца се следват разноски в размер на  900.15 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че в полза на Д.А.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на кредитор с прието частично вземане в производството по несъстоятелност по т.дело №1742/2017г. на ВОС, ТО, СЪЩЕСТВУВА вземане от длъжника по несъстоятелността АГРОБУЛС ООД, ЕИК *********, с.Аврен, обл.Варна, за следните суми: 155 000 лева, представляващи главници, дължими въз основа на 16 бр. договора за заем и договор за разсрочване на парични задължения от 22.04.2016г., подписани в периода от 01.03.2016г. до 21.03.2016г. между Агробулс ООД, представляван от Зл.Ж, като заемател и Д.Д., като заемодател, от които 15 договора за по 10 000 лева и 1 договор за 5 000 лева, ведно със законните лихви върху двете главници, за които са издадени заповед за изпълнение по ЧГД №5114/2016г. и по ЧГД №5628/2016г. на ВРС, а именно: 12 264.63 лева -лихва върху главницата от 50 000 лева по първото ЧГД, за периода от 09.05.2016г. до 09.10.2018г. както и лихва в размер на 24 223.38 лева, върху главница от 100 000 лева по ЧГД №5628/2016г. на ВРС, за периода 20.05.2016г. до 09.10.2018г., или общо 36 488.01 лева както и присъдените съд.разноски по заповедните дела за уважените суми, в общ размер /по двете цит.ЧГД/ от 3 682 лева, на основание чл.694, ал.2 ТЗ.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.А.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на кредитор с прието частично вземане в производството по несъстоятелност по т.дело №1742/2017г. на ВОС, ТО, искове за съществуване вземане на ищеца от длъжника по несъстоятелността АГРОБУЛС ООД, ЕИК *********, с.Аврен, обл.Варна, за разликата над уважените искове за 195 170 лева /сбор на уважени претенции по-горе/ до претендираните 2 677 730.81 лева, от които: 

под-претенции за стойности в размер на: 2 104 401.98 лв., включена първоначално в списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл.685 ТЗ, а впоследствие изключени по възражение на кредитори по т.д.№1742/2017г. по описа на Окръжен съд-Варна, ТО и включени в списъка на неприети вземания /определение от 25.04.2019г./, които суми включват 157 295.32 лева по договор за продажба на вземане от 19.12.2017г. с Ванхил ЕООД; 457228.66 лева по договор за продажба на вземане от 02.04.2018г. с Ванхил ЕООД; 260 000 лева, главница по 26 бр. договори за заем със заемодател Булинвестмънт 2000 ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 22.04.2016г.; 941 700 лева - неустойки по 16 бр. договори за заем за общо сумата от 155 000 лева, сключени през м.март 2016г.; 124 800 лева –неустойка по 26 бр.договори за заем със заемодател Булинвестмънт 2000 ЕООД, което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 22.04.2016г. както и разликата над 3682 лева до 8 378 –съдебни разноски по 4 бр. заповедни дела КАКТО И под-претенция за 573 328.83 лева, включени изначално в списък на неприетите вземания /т.4 и т.5/, включващи 158 900 лева неустойки по четирите заповедни производства; 62 463.21 лева законна лихва по четирите изпълнителни дела, на ЧСИ Ст.Д., рет.№718, ВОС и 350 322.62 лева –част от неустойка по 26 бр. договори за заем с Булинвестмънт 2000 ЕООД и 1643 лева – разноски в изпълнителните дела на ЧСИ Ст.Д., така както са конкретизирани с молба вх.№38672/31.12.2019г., на основание 694, ал.2 ТЗ.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на АГРОБУЛС ООД, ЕИК *********, с.Аврен, обл.Варна да заплати по сметка на ВОС дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете, определена съобразно чл.694, ал.7 ТЗ, в размер на 1 951.70 лева. 

ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***, да заплати по сметкана ВОС дължимата държавна такса по отхвърлените искове, в размер на 24 825.60 лева, на основание чл.694, ал.8 ТЗ.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на АГРОБУЛС ООД, ЕИК *********, с.Аврен, обл.Варна да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********,***, съразмерна част от сторените разноски в производството в размер на 900.15 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е постановено при задължителното участие на синдика на Агробулс ООД адв.Л.Б. и при участие на трети лица –помагачи на длъжника - АГРОСТАНДАРТ 2004 ООД, ЕИК *********, Варна, представлявано от С.И. Савов, чрез адв.С.Х. и С.И.Р., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Т., в качеството им на кредитори в производството по т.дело 1742/2017г. на ВОС, ТО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване препис от същото на страните с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД –Варна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението да се отрази в регистъра по чл.235 ГПК.

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: