Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. Казанлък – 04.06.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Казанлъшкият
районен съд, наказателна колегия трети наказателен състав в публичното си
съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в
съдебния състав ;
Председател ; Тодор Тодоров
При
секретаря Марийка И. сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД
№ 38/20г. по описа на Казанлъшкия РС за 2020-та година и за да се произнесе взе
предвид следното;
М О
Т И В
И ;
Обжалвано
е наказателно постановление № 19-0284-002458 от 21.11.2019г. на ВПД Началник
група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което е наложено административно
наказание.
Недоволен
от така наложеното наказание останала жалб. Р.М.И. която го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършила административно
нарушение/ оспорва приетата от АНО фактическа обстановка /, както и обжалваното
наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Редовно
призована не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът
да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.Претендира и за разноски.
Възз.
страна редовно призовани не изпращат представител .Изпращат писмено становище с
което поддържат издаденото наказателно постановление като отговарящо на
императивните изисквания на ЗАНН.
Съдът
като взе предвид събраните в хода на производството доказателства и приложената
административно-наказателна преписка приема за установено следното;
Жалбата
е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество се явява основателна.
В
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че на 02.11.2019г.
нар. И. *** на кръстовището на ул.“Пейо Яворов“ и ул. „Освобождение“ в
посока юг-север е управлявала лек
автомобил ******* собственост на М. Н. И.като на кръстовището е извършила маневра завой
надясно и при разминаване с насрещно движещия се лек автомобил *****собственост и управляван от А. Р. Д. не осигурява достатъчно странично разстояние и го блъска в задната лява част на автомобила.Настъпва
ПТП с материални щети по ППС. Относно възникналото събитие е издаден протокол за ПТП бл. №
1672325/02.11.19г..АУАН е бил подписан без възражения, а нарушението не е
маловажно и е извършено виновно с което е извършила;
1.
Не
осигурява достатъчно странично разстояние при разминаване . ПТП с което виновно
е нарушила чл.44 ал.1 от ЗДП.
На
основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП, АНО е наложил административно
наказание глоба в размер от 200 лв..
Жалб.не
сочи различна фактическа обстановка от тази приета и посочена в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление поради което
и въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
гласни доказателства- показания на св. М.С.-актосъставител и писмени- протокол
за ПТП с бл. № 1672325,наказателно постановление № 19-0284-002459 и
презумптивната сила на основание чл.189 ал.2 от ЗДП на АУАН съдът я приема за установена по несъмнен и
безспорен начин.
От
доказателствата събрани в хода на съдебното следствие съдът приема,че на
02.11.19г. жалб. И. при управление на МПС при извършване маневра завой надясно
не е оставила достатъчно странично разстояния между управлявания от нея
автомобила и насрещно движещ се автомобил при което е настъпило ПТП от което
прави следните изводи;
1.Жалб.
с действие е осъществила деяние.
2.Това
деяние е противоправно тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗДП.
3.С нормата на ч„л.179 ал.1 т.5 от ЗДП деянието е
обявено за наказуемо.
Следователно
с деянието се нар. И. е осъществила административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН с което от
обективна и субективна страна е осъществила състава на чл.44 ал.1 от ЗДП.
Правилно
и законосъобразно при така установената
фактическа обстановка и при правилното приложение на материалния закон по
отношение на правната квалификация на
деянието АНО е определил административната санкция на основание чл.179 ал.2 вр.
ал.1 т.5 от ЗДП.
Разпоредбата
на чл.179 ал.2 от ЗДП е правилно е
приложена тъй като има настъпило ПТП.
От
извършената от съда служебна проверка за законосъобразност на издаденото
наказателното постановление се установява,че АНО е допуснал нарушение на императивните
изисквания на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – мястото където е било извършено нарушението
и обстоятелствата при които е било извършено.
Като
място на извършване на нарушението АНО е посочил гр. Павел баня на кръстовището
на ул.“Пейо Яворов“ и ул. „Освобождение“
в посока юг-север.
От
изисканата от Община Павел баня карта на централната градска част се
установява,че ул. “Пейо Яворов“ и ул. „Освобождение“ не се пресичат никъде а са
успоредни , поради което и не образуват кръстовище помежду си .
Освен
това след настъпването на ПТП ,АНО е посочил,че жалб. не е останала на мястото
на произшествието и не е уведомила службите на МВР за което е съставил
наказателно постановление № 19-0284-002459 ОТ 21.11.2019г..
В
това наказателно постановление при същата фактическа обстановка АНО е приел,че
жалб. И. е управлявал същия автомобила на същото място но този път в посока север-юг .
По
този начин АНО е създал неяснота относно обстоятелствата при които е било
извършено нарушението.
С
това са били нарушени правата на жалб.
досежно това да разбере фактите при които се твърди,че е извършила нарушението.
Нарушението
е особено съществено и не може да се санира в съдебната фаза на процеса и само
по себе си води до отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Съгласно
чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски .
Пълномощника
на жалб. в съдебното заседание направи изрично искане
за присъждане на разноските, като
представя договор за правна помощ и съдействие ведно със пълномощно съгласно което му е
било изплатена изцяло и в брой сумата от 300 лв..
Разпоредбата
на чл.63 ал.3 от ЗАНН препраща към
чл.143 ал.1 от АПК като според
последната , когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа за
издаването на такъв акт, държавните такси и разноските по производството и
възнаграждението за адвокат ако жалб. е
имал такъв се възстановяват от бюджета
на органа издал отменения акт или отказ.
В
т.6 на ДР на АПК е дадено определение за
поемането на разноските от административен орган , което е поемане на
разноски от юридическото лице в
структурата на което е административния орган.
МВР
съгласно чл.2 ал.2 от Закона за МВР е юридическо лице, към което на основание
чл. 37 ал.1 т. 2 от същия закон е ОД МВР
Стара Загора към която на основание чл. 42 ал.3 от ЗМВР е и РУ на МВР гр.
Казанлък поради което разноските следва да бъдат заплатени от тази структура на
административния орган.
Разпоредбата
на чл.8 ал.1 т.1 вр. чл.7 ал.2 т.1/нов/ от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвижда при материален интерес до 1000 лв. ,
възнаграждението да е 100 лв..
Предвид
на това и със оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, а и
предвид,че производството по делото е разпитан само един свидетел съдът
счита,че следва да се присъди възнаграждение на процесуалния представител на жалб. към минималния размер от 100 лв..
Водим
от горните мотиви съдът,
Р Е Ш
И ;
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-0284-002458 от 21.11.2019г. на ВПД
Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което на основание чл.179
ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от
200 лв., на Р.М.И. *** с ЕГН **********
като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Стара Загора да заплати на Р.М.И.
с ЕГН
********** сумата от 100 лв.,
представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред
Административен съд гр. Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;