РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 521
гр. Пловдив, 11 март 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на десети януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 2894 по
описа за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на чл. 76, ал. 3
от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
2. Образувано е по жалба, предявена от УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, бул. “Пещерско шосе” № 66, представлявано от
изпълнителния директор проф. д-р К.Д., против Заповед за налагане на
санкции № 161331-1313/29.08.2018 г. издадена от Директора на РЗОК – Пловдив, с
която на дружеството са наложени 4 санкции, а именно: по т. 1. за ИЗ №
36152/2018 г. по КП № 74 – финансова неустойка, на основание чл.
402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.; по т. 2. за ИЗ № **********
г. по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД
2018 г. за МД в размер на 200 лв.; по т. 3. за ИЗ № 38031/2018 г. по КП
№ 163 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в
размер на 200 лв. и по т. 4. за ИЗ № 22480/2018 г. по КП № 141 -
финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер
на 200 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна. Допълнителни съображения
се излагат в писмена защита приложена по делото.
3. Ответникът по жалбата – Директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр.
Пловдив, чрез процесуалния
си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Съображения в тази насока са изложени в писмена защита приложена
по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5. Със заповед № РД-IV-13-1313/14.06.2018 г., Директорът на РЗОК - Пловдив
е наредил извършването на планова, тематична, самостоятелна проверка за периода
от 15.06.2018 г. до 06.07.2018 г., по изпълнение на индивидуален
договор № 161331/23.05.2018 г. за оказване на СИМП на изпълнител
на медицинска помощ МЦ “Омега” ЕООД, от проверяващ екип в състав: РД-IV-13-1313/14.06.2018 д-р В.Я., д-р П.К.и и Н.Н., всички заемащи длъжност контрольор в отдел БП на РЗОК –
Пловдив. Проверката обхваща периода месец май и месец юни 2018 г.
6. В хода на проверката са направени
следните констатации:
6.1. Пациентът И.И.Д.е хоспитализиран от 08.06.2018 г. до 11.06.2018 г. в
Първа Клиника по Хирургия към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, по клинична пътека (КП)
№ 74 “Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната
система, панкреаса и перитонеума” с История на заболяването (ИЗ) № 36152/2018
г. При проверка на документацията е установено, че съгласно титулна страница на
ИЗ, “Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури” /бл. МЗ-НЗОК
№ 7/ и епикриза, пациента е с придружаващи заболявания АХ, ИБС, РПН, ДББ, САП,
които не са вписани в приложената към ИЗ епикриза с код по МКБ 10. Посочено е,
че съобразно описаната констатация е извършено административно нарушение,
касаещо документирането на дейностите по КП, изразяващо се в невписване на
“придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ
10”, в издадената при дехоспитализацията епикриза. Изпълнителят на болнична
помощ е нарушил изискванията, за надлежно водене на медицинска документация и
документооборота.
С оглед гореизложеното е прието, че
като не е вписало придружаващите заболявания с изписано наименование на
диагнозата с код по МКБ 10, в приложената към ИЗ епикриза, лечебното заведение
на 11.06.2018 г. е нарушило чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г. във
връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
6.2. Пациентката З.Ю.Ю.е хоспитализиран от 16.06.2018 г. до 19.06.2018 г. в
Първа Клиника по Хирургия към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, по КП № 197
“Консервативно лечение при остри коремни заболявания” с ИЗ № 37840/2018 г. При
проверка на документацията е установено, че съгласно титулна страница на ИЗ,
“Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури” /бл. МЗ-НЗОК №
7/ и епикриза, пациентката е с придружаващи заболявания Есенциална
/първична/ хипертония, Хронична исхемична болест на
сърцето, които не са вписани в приложената към ИЗ епикриза с код по
МКБ 10. Посочено е, че съобразно описаната констатация е извършено
административно нарушение, касаещо документирането на дейностите по КП,
изразяващо се в невписване на “придружаващи заболявания с изписано наименование
на диагнозата с код по МКБ 10”, в издадената при дехоспитализацията епикриза. Изпълнителят
на болнична помощ е нарушил изискванията, за надлежно водене на медицинска
документация и документооборота.
При тези данни е прието, че като не е
вписало придружаващите заболявания с изписано наименование на диагнозата с код
по МКБ 10, в приложената към ИЗ епикриза, лечебното заведение на 19.06.2018 г.
е нарушило чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г. във връзка с чл. 55, ал.
2, т. 5 от ЗЗО.
6.3. Пациентката Л.И.М.е
хоспитализиран от 18.06.2018 г. до 20.06.2018 г. в Клиника по Акушерство и
гинекология към УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, по КП № 163 “Оперативни интервенции
чрез долен достъп за отстраняване на болестни изменения или инвазивно
изследване на женските полови органи” с ИЗ № 38031/2018 г. При проверка на
документацията е установено, че съгласно титулна страница на ИЗ, “Направление
за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури” /бл. МЗ-НЗОК № 7/ и
епикриза, пациентката е с придружаващо заболяване Желязонедоимъчна
анемия, което не е вписано в приложената към ИЗ епикриза с код по МКБ 10.
Посочено е, че съобразно описаната констатация е
извършено административно нарушение, касаещо документирането на дейностите по
КП, изразяващо се в невписване на “придружаващи заболявания с изписано
наименование на диагнозата с код по МКБ 10”, в издадената при
дехоспитализацията епикриза. Изпълнителят на болнична помощ е нарушил
изискванията, за надлежно водене на медицинска документация и документооборота.
Въз основа на изложеното е прието, че
като не е вписало придружаващите заболявания с изписано наименование на
диагнозата с код по МКБ 10, в приложената към ИЗ епикриза, лечебното заведение
на 20.06.2018 г. е нарушило чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г. във
връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
6.4. Пациентът Д.И.П.е
хоспитализиран от 28.05.2018 г. до 01.06.2018 г. в Клиника по Урология към
УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, по КП № 141 “Трансуретрално
оперативно лечение при онкологични заболявания на пикочния мехур” с ИЗ №
33480/2018 г. При проверка на документацията е установено, че съгласно титулна
страница на ИЗ, “Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури” /бл. МЗ-НЗОК № 7/ и епикриза, пациентът е с придружаващо заболяване
Вторична анемия, която не е вписана в приложената към ИЗ епикриза. Посочено е,
че съобразно описаната констатация е извършено административно нарушение,
касаещо документирането на дейностите по КП, изразяващо се в невписване на
“придружаващи заболявания с изписано наименование на диагнозата с код по МКБ
10”, в издадената при дехоспитализацията епикриза. Изпълнителят на болнична
помощ е нарушил изискванията, за надлежно водене на медицинска документация и
документооборота.
С оглед изложеното е прието, че като не
е вписало придружаващите заболявания с изписано наименование на диагнозата с
код по МКБ 10, в приложената към ИЗ епикриза, лечебното заведение на 01.06.2018
г. е нарушило чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г. във връзка с чл. 55,
ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
Проверката е приключила с протокол по
чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, съставен на 06.07.2018 г., връчен на представител на
лечебното заведение на същата дата.
Няма данни копие от протокола да е
изпратен на районната колегия на съсловната организация на лекарите (съгласно чл. 74, ал. 3, изр. второ от ЗЗО).
7. Срещу протокола не
е подадено възражение от страна на лечебното заведение.
8. Изготвена е
Докладна записка до Директора на РЗОК – Пловдив за издаване на заповед за налагане
на санкция, както следва:
- за ИЗ №
36152/2018 г. по КП № 74 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от
НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.;
- за ИЗ №
********** г. по КП № 197 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от
НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.;
- за ИЗ №
38031/2018 г. по КП № 163 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от
НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.;
- за ИЗ №
22480/2018 г. по КП № 141 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от
НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.
9. Накрая е издадена и оспорената пред настоящото инстанция Заповед за
налагане на санкции № 161331-1313/29.08.2018 г. от Директора на РЗОК гр.
Пловдив, с която, въз основан на описаната в т. 6 от настоящото решение
фактическа обстановка, на лечебното заведение са наложени процесните четири
финансови неустойки, всяко от които по 200 лв. на основание чл. 402, ал. 3 от
НРД 2018 г. за МД.
ІV. За правото:
10. В случая,
релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и
обстоятелства са установени от материално компетентни органи на РЗОК - Пловдив
в хода на проверка, осъществена по реда на глава втора, раздел Х от ЗЗО. В тази
насока е необходимо да се отбележи, че съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО контролът
по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална
помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на
НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него
длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Според чл. 72, ал.
3, изречение второ от ЗЗО, служителите на РЗОК – контрольори, могат да
извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния
директор или на оправомощено от него длъжностно лице. От представената по делото Заповед № РД-IV-13-1313/14.06.2018 г. се установява, че д-р В.Я., д-р П.К.и Н.Н., контрольори в РЗОК – Пловдив, които са извършили
проверката, са надлежно овластени
по смисъла на чл. 72, ал. 3 във вр. с ал. 2 от ЗЗО, именно от Директора на РЗОК
- Пловдив. Определените със заповедта органи на районната здравноосигурителна
каса, са издали горецитирания протокол от 06.07.2018 г., въз основа на който е издадена и оспорената
Заповед. Компетентен да издаде последната е Директорът на РЗОК – Пловдив, съобразно
чл. 74, ал. 5 от ЗЗО.
Действително
следва да се констатира, че Заповед
за налагане на санкции № 161331-1313/29.08.2018 г. е
подписана за Директор на РЗОК - Пловдив не от органа, сочен като неин издател,
но това обстоятелство не променя крайния извод, че същата е издадена от
материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани
доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор
на РЗОК - Пловдив и е подписан от неговия заместник (Заместник
Директора на РЗОК – Пловдив) Д.Н.Н.- К., поради обстоятелството, че
титулярят – М.П.е в отпуск по болест за периода 29.08.2018 г. - 31.08.2018 г.
включително (така писмени доказателства на лист 207 и сл. по делото), поради което последната
е била замествана при осъществяване на възложените и от закона функции.
Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните разяснения, дадени в
ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато
лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, с оглед необходимостта от непрекъснато функциониране на административния
орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда
заместването му от друго, подчинено нему лице. В случая, безспорно е налице
тази хипотеза, тъй като Петрова, поради обстоятелството, че е в отпуск по
болест, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си на Директор на
РЗОК - Пловдив за период от три работни дни, поради което титулярят е посочил с
нарочна заповед (Заповед № РД-09-507/01.12.2017 г.) лице, което да го замества при осъществяване
на функциите му.
Самата заповед е постановена в изискваната от закона
форма съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Изложеното
до тук обаче, не е в състояние да санира направените, въз основа на фактическите
констатации по т. 1, т. 2
и т. З от процесната заповед (описани в т. 6.1., 6.2. и 6.3.
от настоящото решение), неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото
изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.
11. Както вече бе казано, в мотивната част на оспорената
заповед за всяко едно от установените нарушения по т. 1., т. 2. и т. З от
заповедта за налагане на санкция (описани в т. 6.1.,
6.2. и 6.3. от настоящото решение) е посочено,
че при проверка на документацията е установено, че съгласно титулна страница на
ИЗ, “Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури” /бл.
МЗ-НЗОК № 7/ и епикриза, съответният пациент е с придружаващи заболявания, които
не са вписани в приложената към ИЗ епикриза с код по МКБ 10.
Като нарушена (отново за всяко едно от обсъжданите три
нарушения), се сочи разпоредбата на чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018
г. във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО.
Според чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г., епикризата съдържа
придружаващи заболявания с изписано
наименование на диагнозата с код по МКБ 10.
Съответно в чл. 55, ал. 2, т. 5 от ЗЗО е
дадено съдържанието на Националните рамкови договори, като част от него според
т. 5 са документацията и документооборотът.
Тълкуването на чл. 287, ал. 3, т. 3 от
НРД за МД 2018 г., налага да се приеме, че придружаващите заболявания на
конкретен пациент следва задължително да са вписани в епикризата по ал. 1 на
същия член от НРД, както като наименование, така и с код по МКБ 10.
В случая между страните не е спорно, че
в издадените при дехоспитализацията на пациентите епикризи, придружаващите
заболявания на пациентите са вписани като наименования, но не е посочен код по МКБ 10 на
съответното заболяване.
Не е спорно също така, че придружаващите заболявания на пациентите са
вписани и в ИЗ, и в “Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни
процедури” /бл. МЗ-НЗОК № 7/,
като в два от трите случая – тези по т. 1 и т. 2 от процесната заповед,
кодовете по МКБ 10 на придружаващите заболявания са вписани в “Направление за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури” наред с наименованието на
самите заболявания.
Ясно е при това положение, че в случая
се касае не за пълна липса на реквизит по чл.
287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г., а за непълнота на този реквизит. Тази
непълнота обаче, е толкова несъществена, че според настоящия съдебен състав не
може да обоснове ангажиране на отговорност на лечебното заведение за нарушение
на НРД чрез налагане на предвидените в него санкции. Основание за този извод
дава именно цитираната разпоредба, с която е въведено изискване за вписване в
епикризата на едно и също обстоятелство по два начина – веднъж чрез вписване на
наименованието на придружаващото заболяване и втори път чрез вписване на
съответния му код по МКБ 10. При положение, че при вписано наименование на придружаващото
заболяване (какъвто
е настоящия случай), кодът по МКБ 10 е определяем, а освен това
същият, макар и изискуем по чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД, не въвежда нови факти
и обстоятелства във връзка със здравословното състоянието на конкретния
пациент, обсъжданите нарушения поради своята малозначителност
и липсата на каквито и да било вредни последици, следва да бъдат определени
като маловажен случай.
Действително
в § 1, т. 4.2. от НРД за МД за 2018 г. е дадена дефиниция на понятието
„маловажни случаи“ по смисъла на чл. 394, ал. 4 (които за болнична медицинска помощ
са: а) липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар;
б) липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни;
в) технически грешки в медицинската документация; г) липса на печат върху
епикризата), това
обстоятелство обаче, не може да игнорира принципа на съразмерност, който следва
да намери приложение включително и в случаи от категорията на процесните. Според
този принцип, уреден в чл. 6 от АПК, административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Съответно, административните органи трябва да се въздържат от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел
(чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от АПК).
Ето защо
налагането на финансови неустойки, макар и в минималния предвиден размер, се
явява несъразмерно тежко спрямо степента на същественост на извършените
нарушения.
Освен
изложеното, следва да се посочи, че допуснатите от лечебното заведение нарушения
(по т.
1, т. 2 и т. 3 от процесната заповед),
са до такава степен несъществени, че следва да се приравнят на хипотезата по т.
4.2., буква „в“ на § 1 от НРД, според която, каза се, за маловажни случаи се
считат технически грешки в медицинската документация, с оглед липсата на
каквито и да било последици и в двата случая.
Тези
съображения обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспорената
Заповед за налагане на санкции №
161331-1313/29.08.2018 г. издадена от Директора на РЗОК – Пловдив, в частта й, с
която на лечебното заведение са наложени: по т. 1. за ИЗ № 36152/2018 г. по КП
№ 74 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в
размер на 200 лв.; по т. 2. за ИЗ № ********** г. по КП № 197 – финансова
неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.
и по т. 3. за ИЗ № 38031/2018 г. по КП № 163 - финансова неустойка, на
основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.
12. Не така стои въпросът обаче, с нарушението по т. 4 от
оспорената заповед (описано
по-горе в т. 6.4. от настоящото решение).
И тук
финансовата неустойка е наложена за нарушение на чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за
МД 2018 г., но за разлика от обсъдените по-горе нарушения (по т. 1, т. 2 и т. 3
от заповедта), приложената
към ИЗ № 33480/2018 г. по КП № 141 епикриза не съдържа вписаното в останалата
медицинска документация (в
ИЗ и в “Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури”) придружаващо заболяване - Вторична
анемия, нито като наименование, нито с код по МКБ 10.
При това
положение е налице липса на един от задължителните реквизити на епикризата, регламентиран
именно в чл. 287, ал. 3, т. 3 от НРД за МД 2018 г.
Епикризата
е много важен документ, тъй като
съдържа цялостна информация за протичане на заболяването и приложените методи
за диагностика и лечение, като екземпляр от нея се предоставя както на пациента
при неговото изписване, така и на неговия личен лекар, за да бъде последният
информиран за конкретно проведеното лечение на пациента и за неговото актуално
здравословно състояние. Именно това налага съдържанието на епикризата да
отговаря на предвиденото такова в чл. 287, ал. 3 от НРД за МД 2018 г.
Поради тази
причина обсъжданото нарушение не може да бъде определено като маловажен случай.
Релевантните
факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от ответния административен
орган в издадената от него заповед, и въз основа на тях е наложена процесната
финансова неустойка на жалбоподателя. Доказателства, които да подложат на
съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не се
ангажираха в хода на настоящото производство.
Тези
именно съображения, обосновават крайния извод за законосъобразност на оспорения
административен акт, в частта му, с която на лечебното заведение е наложена
санкция по т. 4. за ИЗ №
22480/2018 г. по КП № 141 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от
НРД 2018 г. за МД в размер на 200 лв.
V. За разноските:
13. Съразмерно отхвърлената част на
жалбата, на Районна здравноосигурителна каса – Пловдив се дължат извършените разноски по осъществената
юрисконсултска защита. Те се констатират в размер на 25 лв. (при 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във връзка с
чл. 76, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК).
Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №
161331-1313/29.08.2018 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна
каса Пловдив, в частта, с която на УМБАЛ “Свети Георги” ЕАД, с ЕИК *********,
са наложени следните санкции: по т. 1. за ИЗ № 36152/2018 г. по
КП № 74 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД
в размер на 200 лв.; по т. 2. за ИЗ № ********** г. по КП №
197 – финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в
размер на 200 лв.; по т. 3. за ИЗ № 38031/2018 г. по КП №
163 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в
размер на 200 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на УМБАЛ
“Свети Георги” ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. “Пещерско
шосе” № 66, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р К.Д., против
Заповед за налагане на санкции № 161331-1313/29.08.2018 г., издадена от
Директора на Районна здравноосигурителна каса Пловдив, в частта й, с която на
лечебното заведение е наложена санкция по
т. 4. за ИЗ № 22480/2018 г. по КП №
141 - финансова неустойка, на основание чл. 402, ал. 3 от НРД 2018 г. за МД в
размер на 200 лв.
ОСЪЖДА УМБАЛ “Свети Георги”
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.
“Пещерско шосе” № 66, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р К.Д.
да заплати на Районна здравноосигурителна каса Пловдив, сумата от 25,00 лева, представляваща съответната част от възнаграждението
за осъществената юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: