Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №      1180

 

гр.Сливен,  17   октомври   2018 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на девети октомври  през две хиляди и  седемнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Наталия ЕГОВА , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1145/2018 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

    Предявен е иск  с  правното си основание   чл. 124 ал. 1 от ГПК.

 

 Ищецът – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”  ООД   чрез пълномощника си адв. Н.К. *** срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК предявява настоящия иск  против длъжника  С.И.С.  с адрес: ***    по  издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5293/2017 г.  по описа на СлРС за парично вземане за доставена и консумирана питейна вода за периода от 1  май 2009 г. до 31 май 2016  г.  на адрес:   гр. Сливен,  ул. Тертер № 39 А .

В дружеството  „В и К - Сливен” ООД   имало открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Сливен,  ул. Тертер № 39 А  с титуляр на партидата ответника - С.И.С.. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали достави на питейна вода.  Доставената и консумирана питейна вода,  както и отведената такава за периода 1  май 2009 г. до 31 май 2016  г.   се отчитала по тази партида от представител на дружеството и стойността на изразходваното количество се фактурирала. След фактурирането за титуляра на партидата  и ответник по настоящия иск, възниквало задължението в тридесет дневен срок от издаването  да погаси задължението си, съгласно ОУ. Ако не сторил това последният изпадал в забава  и съответно дължал  и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за съответния период.

В конкретният случай ответника не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода от  1  май 2009 г. до 31 май 2016  г.  независимо от възникналото  задължение,  съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ.  В чл. 42 от същите  било предвидено при незаплащане  на задължението в срок потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.

 Предвид възникналото задължение  ответното дружество предприело действия за събиране на дължимите суми като подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 5293/2017  по описа на СлРС.  По посоченото дело въз основа на извлечения от сметки била издадена Заповед за изпълнение против длъжника и ответник в настоящото производство  за заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за   периода 1  май 2009 г. до 31 май 2016  г., ведно с дължимата мораторна лихва.

За периода 1  май 2009 г. до 31 май 2016  г.  ищцовото дружество доставило питейна вода в недвижимия имот за който има открита партида на името на ответника и за него възникнало задължение от заплащане на доставената и консумирана питейна вода.  Тъй като не сторил това ответника дължал на „В и К - Сливен” ООД   главница 2 075.74 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1  май 2009 г. до 31 май 2016  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 704.66  лева към 3 октомври 2017  г.  и разноски в размер на 56.61  лева.     

Предвид изложеното  моли съда  да  признае за установено по отношение на  ответника   С.И.С.  с постоянен и настоящ адрес: ***,  че дължи   на  „В и К” ООД сумата 2 075.74 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1  май 2009 г. до 31 май 2016 , мораторна лихва върху главницата в размер на 704.66  лева към 3 октомври 2017  г.,   както и законна лихва, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.10.2017 г.  и разноски в размер на 56.61 лева.   

В дадения  срок  назначеният особен представител на ответника  адв. Н.П.  е депозирал  Отговор в който  прави възражение за изтекла погасителна давност, както за главния иск, така и за акцесорния предявен такъв.      

     В с.з. ищецът -  „В и К” ООД  чрез  процесуалния си представител  адв. Н.К. ***   поддържа иска  на изложените в ИМ основания.  Не оспорва възражението за  изтекла погасителна давност.

            Ответникът, редовно призован  не  се явява  и не се представлява в с.з.    

            В Писмено становище с вх. № 20506 от 8 октомври 2018 г.   назначения особен представител на ответника  адв. Н.П. ***    заявява, че няма възможност да се яви в откритото съдебно заседание, моли да се даде ход на делото. Няма искания по отводите. Не представи нови доказателства и няма нови доказателствени искания.  Моли съда да уважи направените възражения. При положителен изход на делото да присъди сторените разноски за адвокатска защита.   

    След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

За периода от 1  май 2009 г. до 31 май 2016  г.  ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” Сливен е начислило на ответника по делото С.И.С.  сума аз изразходвана  питейна за обект в гр. Сливен,  ул. Тертер № 39 А    на обща стойност 2 075.74 лв. върху която сума към 3 октомври 2017   г. изтекла мораторна лихва в размер на 704.66 лв.

На  18.10.2017 г. „Водоснабдяване и канализация” подало заявление до СлРС със искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със заповед № 3529  от 20.10.2017 г.  постановено по ч.гр.д. № 5293/2017 г.  състав на СлРС осъдил ответникът по настоящото гражданско дело да заплати  на ищеца по настоящото дело сумата   2 075.74 лева,  представляваща стойността на доставената и консумирана питейна вода за периода 1  май 2009 г. до 31 май 2016  г., мораторна лихва върху главницата в размер на 704.66  лева към 3 октомври 2017  г.  и разноски в размер на 56.61  лева. 

По делото е приет като доказателство карнет за отчитане на изразходваното количество питейна вода, от който е видно , че за периода от 02.07.2014 г. до  м. 04.2016 г. не е отчитан водомера. На 03.05.2016 г. са отчетени 550 куб.м. вода. Потребителят е отказал да подпише.    

Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства,както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени  доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество  срещу ответника е частично основателен по следните съображения:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено Възражение в производството за издаване на заповед за изпълнение и ищецът не разполага с изпълнителен лист за вземането си, то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Видно от приетото по делото писмени доказателства, ищцовото дружество за периода от 1 май 2009 г. до 31.05. 2015 г.  е начислило на ответника по делото С.И.С.    сума за изразходвана  питейна за обект гр. Сливен,  ул. Тертер № 39 А   на обща стойност2075.74 лева. върху която сума към 03.10.2017  г. изтекла мораторна лихва в размер на 704.66 лева, което се установява, от приложените по делото фактури и извлечението, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Ищецът следва да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, а именно, че е доставил на ответника посочените количества питейна вода.   

Ответникът е въвел като твърдение за не дължимост на част от сумите погасяване правото на принудително изпълнение на носителя на субективното право поради не осъществяването му в предвидения от закона срок.   Течението на погасителната давност се свързва с бездействието на носителят на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасяват исканията за принудително осъществяване на вземанията. Съдът стигна до извода, че искът следва да се отхвърли за периода от 01 май 2009 г. до 31.08. 2014 г., тъй като за Дължимите суми се заплащат в тридесет дневен срок от датата на фактуриране.

       Вземането на ищеца е станало изискуемо през месеца, следващ месеца през който е извършена доставката и към момента на предприемане на действие от негова страна за реализиране  на субективното му право – 18.10.2017 г. са били изтекли 3 години за посочения по- горе период, който срок е предвиден в чл. 111, буква В от ЗЗД, тъй като съгласно сочената разпоредба с изтичане на 3 годишна давност се погасяват вземанията на кредитори за наем, лихви и други периодични плащания. Безспорно в случая се касае за периодично задължение, тъй като възниква ежемесечно след осъществяване на доставката и с падеж не по-късно от 30 след края на месеца, след  който е извършено потреблението.   Задълженията  на ответника за заплащане на продажната цена на доставената му и употребена питейна вода са повтарящи се ежемесечни и еднородни.  В подкрепа на периодичния характер на вземанията на ответника е и обстоятелството, че лихвата посочена в извлечението е начислена периодично, начиная от края на всеки предходен месечен период за заплащане на съответното задължение.

     Размерът на начислената питейна вода за периода 01 май 2009 г. до 31.08. 2014 г. е в размер на 953.74 главница.  С погасяването по давност на вземането за главница се погасяват и произтичащите от нея допълнителни вземания за лихви и разноски съгл. чл. 119 от ЗЗД. Именно заради така признатата не дължимост на главницата не се дължат и мораторните лихви в размер на 563.87 лева.

В останалата си част предявеният установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи суми за доставена питейна вода за периода от  01.09.2014 г. до 31.05.2016 г. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан по следните съображения:

Ищцовото дружество е издавало за процесния период фактури за изразходвано количество питейна вода за различни суми. Видно обаче от приетия като доказателство карнет изразходваното количество вода не е било отчитано от инкасатор. На 03.05.2016 г. са начислени 550 кум. м. вода без да е доказано от ищеца за какъв период същото е изразходено. Не става ясно как са издавани предходните фактури  след като няма отчитане , служебно ли са начислявани суми за потребление на вода, как са определяни и дали част   тези 550 куб. м. са фактурирани или представляват изравняване на вече фактурираното количество питейна вода.

Предвид изложеното, поради недоказаност на предявеният иск за периода от 01.09.2014 г. до 31.05.2016 г. за сумата  1122 лева, същият следва да се отхвърли. Неоснователността на искът за главница  води и до неоснователност на предявеният иск за мораторна лихва  в размер на сумата 140.79 лева.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                  Р Е Ш И:

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27  против  С.И.С.    с ЕГН    ********** *** иск за признаване за установено по отношение на ответника , чее  ДЪЛЖИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27  сумата 953лева главница за консумирана и неплатена питейна вода за  периода  от 01 май 2009 г. до 31.08. 2014  г. за обект в гр. Сливен,  ул. Тертер № 39 А  ,    ведно с мораторна лихва за забава в размер на  563.87 лева изтекла към 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5293/2017 г. на СлРС 11.11.2015 г. г. до окончателното изплащане като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.  

 

 ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27  против  С.И.С.    с ЕГН    ********** *** иск за признаване за установено по отношение на ответника , че  ДЪЛЖИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ  и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН ” ООД  с ЕИК *********  със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27  сумата 1122 лева главница за консумирана и неплатена питейна вода за  периода  от 01 май 2016 г. до 31.05. 2016  г. за обект в гр. Сливен,  ул. Тертер № 39 А  ,    ведно с мораторна лихва за забава в размер на  140.79 лева изтекла към 03.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5293/2017 г. на СлРС 11.11.2015 г. г. до окончателното изплащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и НЕДОКАЗАН.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: