Р Е Ш Е Н И Е
№170
гр.
Велико Търново, 17.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
– Велико Търново, шести състав, в публично заседание на двадесет и девети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при участието на
секретаря С.М. разгледа докладваното от председателя адм. дело № 80/2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.78,ал.2 от ЗНЗ.
Жалбоподателят
„Хюмън Експерт Консулт“ ООД – град Велико Търново, е обжалвал предписание,
съдържащо се в протокол за извършена проверка №ПР 1837992/17.01.2019 г. на
инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – Велико Търново като
незаконосъобразно. Основното му оплакване е досежно формалната и материалноправна
незаконосъобразност на това предписание. Според твърденията в жалбата не става
ясно коя е датата на изпълнение на предписанието, нито срокът за изпълнението
му. Аргументира, че обективно не може да изпълни предписанието поради
обстоятелството, че не е извършвало дейност в качеството си на предприятие, осигуряващо временна работа. В това
отношение се поддържа, че дружеството, като работодател, не осигурява временна
работа, защото няма сключени срочни договори с работници и служители. Именно
поради това според жалбоподателя изпълнението на административния акт би
нарушил правата на работниците, които са в трудово правоотношение с него, тъй
като би следвало трудовите им договори да се преобразуват. В това се изразява и
нецелесъобразността на предписанието. Сочи и, че за да бъдат изпратени лицата
от предприятие, осигуряващо временна работа в предприятие ползвател било
необходимо в трудовите договори да е уговорено именно това обстоятелство, като
нормата на чл.107с, ал.2 от КТ изисква нарочен писмен акт, какъвто липсва по
преписката. В процесният случай липсвали есенциални предпоставки, които да
сочат, че наетото от дружеството лице Д.Ц. е изпратена да полага труд в
предприятие ползвател. Допълнителни съображения са развити в представената от
процесуалния му представител писмена защита. Претендира разноски за
производството.
Ответната страна, дирекция
„Инспекция по труда“ – Велико Търново отрича основателността на жалбата.
Подробни съображения за този претендиран резултат се съдържат в представената
по делото от процесуалния представител на ответника писмена защита. Маркирани
накратко, тези съображения касаят представените едва пред съда писмени
доказателства, представляващи споразумение от 07.09.2017 г. между жалбоподателя
и “Ив Трейд 2016” ООД в едно с трите приложения към него, както и съображения
по съществото на спора. Що се касае до упоменатите новопредставени писмени
доказателства, то в представената писмена защита се поддържа, че проверката се
извършва на база на представени към момента на извършването и доказателства;
споразумението и приложенията към него не са представени в релевантния момент;
тези доказателства не са представени дори и към момента на обжалването на
определение № 414/12.11.2019 година по делото от страна на жалбоподателя; към
15.01.2019 г. от жалбоподателя да представени приложения 1 и 2 към договор за
предоставянето на услуги №19 от 31.08.2017 година, които са в хармония с
констатациите на проверяващите въз основа на доказателствата, представени
отново от жалбоподателя преди този момент; съдържанието на представеното една
пред съда споразумение не кореспондира с договора за представяне на услуги от
31.08.2017 г. и най - сетне, според приложените от самия жалбоподател към
жалбата му фактури се установява, че сумата по т.2 е съответна на определената
такса за административно обслужване по
т.4,1,4 на раздел 4 от договора за услуга от 31.08.2017 г. и на т.1 от
приложение 1 към него. Що се касае до съображенията по същество на ответника,
то се поддържа, че ПАМ има преустановително действие, при което адресатът и е
задължен в определения срок да преустанови осъществяваната дейност по
осигуряване на временна работа до получаване на необходима регистрация от
Агенцията по заетостта. Освен това се поддържа и, че на база на годните
доказателства, събрани в хода на административното производство е обоснован извода, че жалбоподателят
реализира /осъществява/ дейност като предприятие, осигуряващо временна работа
по смисъла на §1, т.17 от ДР на КТ, тъй като предметът на договора с “Ив Трейд
2016” е свързан с осигуряване на работа на работници и служители, като
регулативния режим на тези отношения е уреден в КТ. Именно от клаузите на този
договор се установява според ответника, че дружеството като изпълнител
предоставя работна сила на работници и служители на възложителя си, като
едновременно с това администрира правоотношенията с тях, като наемането им е с
цел да работят в обект на възложителя. При
това договорът регулира трудови правоотношения и следва да се подчинява на изискванията
на КТ, като в случая важи правилото на чл.9 от ЗЗД. В процесният случай се
касае до предоставяне на работна сила на работници, при което са приложими
правилата на чл.1, ал.1 и 2 от КТ. В това отношение се сочи императивния
характер на разпоредбите на чл.107р и сл. от КТ, както и телеологическото
тълкуване на тези разпоредби. Ответникът поддържа, че на практика задълженията
на жалбоподателя според договора изцяло се припокриват с тези на предприятието,
осигуряващо временна заетост по чл.107с, ал.5 от КТ, а правата и задълженията на възложителя
изпълват смисъла на легалното определение по §1, т.18 от КТ. На практика,
правата на възложителя по договора се вписват в хипотезата на чл.107р от КТ, а
клаузите в трудовия договор изпълват целта на закона, поставена чрез
разпоредбите на чл.107с, ал.2 и 3 от КТ. Сключването на трудов договор за
неопределено време с работник не води до извод за неприложимост на разпоредбите
на чл.107р, а до противоречието му с разпоредбата на чл.107р, ал.4 от КТ, тъй
като това е правната рамка, която урежда правоотношения като процесните.
Поддържа се най - сетне и, че наведените в жалбата оплаквания /касаещи
срочността на трудовите договори и липсата на акт за изпращане на съответния
работник/ не водят извод за неприложимост на правния регламент на
предоставянето на работници и служители от едно предприятие на друго и до индиция за някакъв друг вид
правоотношения, а единствено до извод за нарушаване на императивни законови
изисквания, което противоречи на императивния характер на приложимите
разпоредби на КТ. Претендира разноски.
Жалбата
е допустима. В това отношение – без да споделя изразеното от ВАС разбиране за
връчване на съобщения на юридически лица на последен обявен в търговския
регистър адрес на управление – настоящата инстанция се позовава на определение
№ 14312 от 25.10.2019 г. Жалбоподателят е адресат на разписаните с
предписанието последици и е легитимиран да го оспори.
По
същество жалбата е неоснователна.
След като съобрази наведените
оплаквания в жалбата,
доказателствата по делото и становищата на страните, административния съд приема
за установено следното
от фактическа страна:
От
преписката се установява, че на 01.11.2018 г.
/по работни места/ и на 14.11.2018 г. -15.01.2019 г. /с оглед изискани и
събрани документи/, инспектор при дирекцията в присъствието на двама други
инспектори, е проверил спазването на трудовото законодателство от страна на
жалбоподателя. Резултатите от проверката по местополагане на труда и от
документалната проверка са обобщени в протокол №ПР 1837992/17.01.2019 г. обект
на контрол е била сладкарница „Амарето“ във велико Търново, която е
стопанисвана от субекта „Ив Трейд 2016“ ООД.
Какви
са констатациите на проверяващите?
Констатирано
е, че дружеството на 24.08.2018 г. изпраща лицето Д.О.Ц., която е била
назначена на длъжност „продавач консултант“ по трудов договор №603/23.08.2018
г. в обект сладкарница „Амарето“, стопанисвана от дружеството „Ив Трейд 2016“
за извършване на работа в полза именно на този друг търговец. При проверката по
местополагането на труд е било констатирано, че четирима работници, работещи за
дружеството жалбоподател, полагат труд в този обект и за този трети търговец.
Съответно,
според извършената документална проверка е констатирано, че жалбоподателят
е сключил с посоченият търговец „Ив
Трейд 2016“ договор за предоставяне на услуги и допълнителни споразумения към
него в едно с две приложения, които са част от съдържанието му. Едно от
основните задължения на жалбоподателя било да се осигури персонал на другия
търговец и услугите да се извършват в неговия обект. В обхвата на услугите са
били вписани конкретни дейности – продавач – консултант, управител търговия на
дребно, пекар и прочие. Правата и задълженията на получаващият тази услуга
търговец са за определяне на изисквания
досежно образование, квалификация и опит на лицата, чрез които ще се реализират услугите, да следи за
точното и своевременното изпълнение на получените услуги и прочие. Констатирано
е, че на практика за периода 01.09.2017 г. - 02.11.2018 г. „Ив Трейд 2016“
извършва дейността си в обекта на проверката сладкарница „Амарето“ без наети по
индивидуално трудово правоотношение лица. Всъщност, според представен от този
търговец списък на работници и служители, в него са посочени работници и
служители на жалбоподателя - общо 14
лица, вкл. и заварените от инспекторите на Д“ИТ“ - Велико Търново. Според
данните от представените трудови досиета на работещите при жалбоподателя лица,
същите били наети за изпълнение на дейностите, посочени в първото приложение
към договора за услуга, сключен между жалбоподателя и търговеца „Ив Трейд
2016“, като лицата са поименно посочени във второто приложение. Пак от тези
досиета е констатирано, че работното
място /т.е. мястото на престирането на работната сила/ на лицата е посочената
сладкарница „Амарето“.
Направен
е извода, че предмет на договора за предоставянето на услуги, сключен между
жалбоподателя и „Ив Трейд 2016“ е набиране на работници и администриране на
трудовите им правоотношения от жалбоподателя, както и предоставянето на
работната им сила на възложителя по него. При това е изведен аргумент, че
жалбоподателя действа като предоставящо работна сила предприятие, а „Ив Трейд
2016“ като предприятие ползвател. Констатирано е и, че жалбоподателят не е
регистриран в агенция по заетостта като такова предприятие при императивно
задължение за такава регистрация.
Какво
констатира съдът от събраните по делото доказателства?
На
31.08.2017 г. дружеството „Ив Трейд 2016“ като възложител, и жалбоподателят
като изпълнител сключват т.н. договор за предоставяне на услуги. Според
предмета на договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши
конкретни услуги, описани в приложение 1 към договора. Видно от него е, че
конкретните дейности, които се включват в обхвата на услугата са продавач –
консултант и управител търговия на дребно, времевия период е от 31.08.2017 г.
до 31.08.2018 г., възнаграждението е по тридесет лева административна такса за
всяко отделно лице, брутното трудово възнаграждение на лицата, всички данъци и
осигуровки върху БТВ на служителите по договора. Поставени са изисквания досежно образованието
на посочените консултанти и управител. Обобщеното наименование на услугата е
„реализиране на продажбена стратегия на Възложителя“. В договора е посочено, че
услугите ще се предоставят от изпълнителя чрез негови служители, а за
предоставянето им ще се заплаща възнаграждение. В договора е посочено изрично,
че същият е сключен с оглед на личността, като възложителят трябва да избере и
одобри конкретните физически лица, чрез които ще се предоставят услугите, като
за целта изпълнителят предоставя пълна и точна информация относно изискванията
си за образование, квалификация и опит. Посочено е изрично, че отношенията
между тези лица и жалбоподателя се уреждат в отделни договори – трудови или
граждански, а възложителят по договора за услуга не е нито работодател, нито
възложител на тези физически лица. Посочено е, че се подписва протокол съгласно
приложение 2, в който се посочват лицата, чрез които ще се предоставят
услугите. Конкретизирано е и, че само чрез тези лица изпълнителят ще предоставя
т.н. услуги. Уговорено е и как ще се отчита работата и администрирането на възнаграждението
– чрез отчетна форма до пето число на месеца, като въз основа на нея
изпълнителят изчислява точния размер на възнаграждението, като издава фактура
съгласно ЗДДС и ЗСч. Що се касае до възнаграждението на жалбоподателя, то от
договора следва, че то е месечно възнаграждение за всяко отделно лице, чрез
което се предоставят услугите, като се изчислява въз основана отчетната форма и
се формира от конкретни компоненти, а именно: брутно трудово възнаграждение,
съответно заработка, вкл. възнаграждение, дължимо от изпълнителя при отсъствие
на лицето поради отпуск, временна неработоспособност или друго правно
основание; дължими данъци и осигурителни вноски, начислени върху посочените
по-горе възнаграждения, всички допълнителни плащания, които изпълнителят трябва
да направи, които произтичат от решение на възложителя, за което последният
информира изпълнителя /например командировъчни, допълнителни възнаграждения и
плащания с незадължителен характер/ и най –сетне такса от 30 лв. за всяко
отделно лице, оформена като административно обслужване. Посочено е изрично, че
месечното възнаграждение не включва ДДС, като върху него се следва това ДДС.
Уговорени са правата и задълженията на страните, като заслужава да се отбележи,
че едно от правата на възложителя е да изиска документ за трудово или
гражданско правоотношение с конкретно лице, чрез което се предоставя такава
услуга и документи за образование и опит. Освен това заслужава да се отбележи,
че е предвидено възложителят да поиска смяна на лице, чрез което се предоставят
услугите при определени обстоятелства, като ако това налага прекратяване на
договорните задължения с лицето, то възложителят компенсира разходите на
изпълнителя, извършени в резултат на това прекратяване, като например
обезщетенията, съгласно приложимото трудово законодателство. Що са касае до
правата и задълженията на изпълнителя, то следва да се отбележи, че например е
предвидено последният да осъществява правомощията спрямо лицата, чрез които се
реализират услугите като работодател и едновременно възложител. Договорът е
срочен – за една година – като е предвидено, че той се удължава автоматично за
още една година, освен при писмено уведомление за прекратяването му. Впрочем
предвидено е изрично, че договорът се прекратява ако се прекрати трудов или
граждански договор между изпълнителя и някое от лицата, чрез които се
предоставят услугите.
Договорът
е двукратно анексиран, като на 26.09.2018 г. у сключено допълнително
споразумение, според което управителят на дружеството жалбоподател се променя,
като вместо П.Д.И. като управител се установява А.Т.Г.. Преди това с анекс от
15.06.2018 г. вместо управителят К., като такъв за жалбоподателя е посочен по
анекса П.Д.И..
Видно
от приложение 2 към чл.2,4 и чл.2,5 от договора, в него са посочени поименно
лицата, които имат екслузивното според договора право да предоставят т.н.
услуга. Сред тези лица са и констатираните при проверката в сладкарница
„Амарето“ Я.Ж.Я./управител/, П.К.Л./продавач консултант/, Д.О.Ц. /продавач
консултант/ и К.Г.И./продавач консултант/.
Във
връзка с откритото при проверката на местоизпълнението на трудови задължения
административно производство, до жалбоподателят е изпратена призовка по чл.45
от АПК, като е призован да се яви на 7.11.2018 г.. в 9,30 часа в дирекцията и
представи изчерпателно посочени вещи и документи. Поискано е и попълване на
т.н. идентификационна карта, приложена към призовката.
Съответно
жалбоподателят представя справки на лица, ангажирани в обекта на „Ив Трейд
2016“, удостоверение за регистрацията му по чл.28, ал.5 от ЗНЗ, трудови
договори и допълнителни споразумения към тях досежно лицата, отразени в
справките, длъжностни характеристики на тези лица, графици за работа през
отделни месеци в обекта на „Ив Трейд“, присъствени форми, платежни ведомости,
извлечения от преводи на нетни възнаграждения на лицата, с които е в трудово
правоотношение, платежни фишове, подписани от работниците му, заповеди за
прекратяване на трудови правоотношения на основание чл.71, ал.1 от КТ,
придружени с декларации за връчени трудови книжки, заявления по чл.326, ал.1 от КТ и съответно заповеди за прекратяване на трудови правоотношения с някои от
работниците /например с М.Ч., В.С.Б., Г.И.Н.и други/, регистър на уведомления за трудови договори.
Самите
трудови договори имат еднотипно съдържание. Видно от това съдържание е, че един
от тях е сключен на основание чл.67, ал.1 от КТ, като по отношение на Я.Ж.Я., М.Й.П., М.Г.Й., Г.Т.Г., Г.З.С, С.К.К.,
Д.О.Ц., К.Г.А., Д.Г.К., Г.С.К., М.Д.Ч., Ф.И.К.,
В.С.Б., Г.И.Н., М.М.К., договорите са сключени със срок на изпитване по чл.70
от КТ, уговорен в полза на жалбоподателя като работодател.
В
тях е уговорено, че лицето ще престира труд за функции съгласно съответната
длъжностна характеристика, договорът е със срок за изпитване за шест месеца
/без един от тези договори/, работното място на служителя не е в предприятието
на работодателя, а в стопанисван от „Ив Трейд“ обект – сладкарница. Към договорите са приложени
писмени декларации от съответните служители, в които те изразяват съгласието си
да полагат труд в обекта на „Ив Трейд“.
Според
попълнената идентификационна карта, наетият от жалбоподателя персонал е от общо
14 човека за обекта, установени са данни за безопасни и здравословни условия на
труд, предмета на дейност на предприятието работодател е други дейности по
предоставяне на работна сила, спазени са нормативни изисквания по ЗЗБУТ,
определено е длъжностно лице по безопасност и здраве на работа, не извършва
дейност като предприятие за осигуряване на временна работа, не ползва
преференции.
Органите
на дирекцията изготвят призовка по чл.45, ал.1 от АПК до „Ив Трейд 2016“ по
повод на откритото производство, като призовават дружеството /негов
представител/ да се яви на 7.11.2018 г. в дирекцията, като представи и
изчерпателно посочени в призовката документи. Приложена е идентификационна
карта за това дружество, според която то извършва търговия на дребно в
неспециализирани магазини с хранителни стоки, няма нает персонал, спазени са
изискванията на ЗЗБУТ и нормативните актове по прилагането му, не извършва
посредническа дейност по наемане на работа, не извършва дейност като
предприятие за осигуряване на временна работа. Чрез пълномощника си П.Д.И.
/която фигурира като управител на жалбоподателя по допълнителното споразумение
към договора за услуги, сключено на 15.06.2018 г./, това дружество представя декларация, според която няма назначени по
трудово правоотношение лица, справка за лицата по имена и длъжности, които работят в обекта му,
дневни финансови отчети.
По
преписката е налична длъжностна характеристика на инспектора при Д“ИТ“ – Велико
Търново, според която това лице е на
длъжност в дирекцията, която е структурна част от ИА „ГИТ“ в едно със заповед
№З-0035/29.01.2014 г. на ИД на ИА „ГИТ“, според която териториалния обхват на
контролната дейност на служителите в дирекции „ИТ“ е определен, като този
обхват за служителите на Дирекцията във Велико Търново включва общините Велико
Търново, Горна Оряховица, Елена, Златарица, Лясковец, Павликени, Полски
Тръмбеш, Свищов, Стражица и Сухиндол. С оглед възражението на жалбоподателя,
касаещо компетентността на органа, съставил предписанието, тези документи са
представени от ответника в оригинал на съда, като е констатирана и
идентичността на представените преди това преписи.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
На
първо място съдът намира за уместно да посочи, че в процесната принудителна
административна мярка неправилно е посочено правното основание за
налагането и. Видното от посоченото в
предписанието, правните основания, на които се издава са чл.404, ал.1, т.1 от КТ и чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ.
Властническото изявление предвижда следната последица – преустановяване на
дейността на жалбоподателя по
осигуряване на времена работа до получаване на регистрация по чл.74е, ал.1 от
ЗНЗ във връзка с чл.107р, ал.7 от КТ. Всъщност, с оглед на това изявление за
разпоредените последици, следва да се приеме, че става въпрос за мярката,
предвидена в чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ. На практика, от обстоятелствената част на
предписанието се установява, че се претендира, че жалбоподателят извършва
дейност като предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на §1, т.
39 от ДР на ЗНЗ, без да е спазило изискването на разпоредбата на чл.74е, ал.1
от този закон, към който разпоредбата на чл.107р, ал.7 от КТ препраща. Всъщност
безспорно е в доктрината, че правната квалификация, дадена от администрацията в
издаден от нея административен акт, не обвързва съда, тъй като той не следва да
се съобразява с правната преценка на органа, а дължи собствена правна преценка.
При
това положение предписанието е валиден акт, издаден от инспектор, който се
намира в системата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като с
оглед коментираното заповед на изпълнителният директор на тази агенция,
издалият предписанието орган е и териториално компетентен за упражняването на
правомощието по чл.78, ал.1 от ЗНЗ, като той е част от структурата Дирекция
„Инспекция по труда „ – Велико Търново.
Следва
да се вметне, че по отношение на процесуалната легитимация на ответника съдът
се позовава на решение № 7914 от 29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4170/2016
г., VI о, в което като страна по спора е конституирана съответната дирекция към
изпълнителната агенция.
Спазени
са всички съществени административно-производствени правила, гарантиращи
проявлението на принципа на истинност и осигуряващи възможност на
заинтересованото лица да представя доказателства. Всъщност, при липса на процесуални правила
досежно правата на засегнатото от производството лице в ЗНЗ /вж. чл. 76, ал.1 и
ал.2 от ЗНЗ/, приложими са общите разпоредби на АПК. При това съдът констатира,
че са спазени разпоредбите на чл.27, чл. 35 и чл.36 от АПК, като следва да се
държи сметка и за характера на административния акт – принудителна
административна мярка.
Съдът
счита, че процесното предписание като проявление на приложени принудителни
административни мерки е формално законосъобразно, тъй като отговаря на
изискването на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Видно от обстоятелствената част на
протокола, възпроизвеждащ властническото изявление, в него са съобразени
проявените при проверката факти и обстоятелства, като те са субсумирани под
приложимото според ответника право. Събрани са и доказателствата, които
установяват според ответника съобразените от него факти и обстоятелства.
Предписанието е съответно на закона. Според
разпоредбата на чл.78, ал.1, т.1 от ЗНЗ „Изпълнителната агенция "Главна
инспекция по труда" може да прилага следните принудителни административни
мерки: да дава задължителни предписания на работодателите, на длъжностните лица,
на предприятията, които осигуряват временна работа, на предприятията
ползватели, както и на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2
за преустановяване на нарушенията по този закон;“.
Видно от самото предписание, в него се поддържа, че
е налице нарушение на разпоредбата на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ. Тази разпоредба в
приложимата и редакция гласи следното: „Дейността по осигуряване на временна
работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.“. Понятието
няма легална дефиниция, но предвид параметрите на спора, съобразима е Директива
2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г.
относно работа чрез агенции за временна заетост и понятийният апарат, с която
Общностният акт борави.
В
този контекст следва веднага да се отбележи, че изменението на ЗНЗ чрез
въвеждането на Глава осма „а“, както и
изменението на Глава Пета от КТ чрез въвеждането на нов Раздел VIIIв, именуван
„Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява
временна работа“, е станало чрез Закона за изменение и допълнение на Кодекса на
труда, обн. ДВ, бр. 7 от 24.01.2012 г., чрез който са транспонирани
разпоредбите на Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост
/Директивата за лаконичност/.
В
този Общностен акт е уточнено, че за целите му „Агенция за временна заетост“
означава всяко физическо или юридическо лице, което в съответствие с
националното законодателство сключва трудов договор или влиза в трудово
правоотношение с нает чрез агенция за временна заетост работник, за да го
назначи в предприятие ползвател на временна работа под негов надзор и
ръководство – чл.3, §1, буква б. Съответно на Общностно ниво е регламентирано
понятието „предприятие ползвател“, като в същия член,§1, буква г от Директивата
е уточнено, че предприятие ползвател означава всяко физическо или юридическо
лице, за което и под надзора и ръководството на което работи нает чрез агенция
за временна заетост работник.
Също
така е уместно да се отбележи, че според чл.4, §1 от Директивата ограниченията
или забраните за използване на работа чрез агенции за временна заетост са
оправдани единствено от съображения от общ интерес, отнасящи се по – специално
до защитата на наетите от агенции за временна заетост работници, изискване за
здраве и безопасност на работното място или необходимост да се гарантира
правилно функциониране на пазара на труда и предотвратяване на злоупотреби.
Всъщност §4 от този член на Директивата сочи, че параграфи 1, 2 и 3 не засягат
национални изисквания по отношение на регистрацията, лицензирането,
сертифицирането, финансовите гаранции или мониторинга на агенциите за временна
заетост. По този начин на усмотрението на страните – членки са оставени изискванията за регистриране или не на
агенциите за временна заетост, като формалностите, които те могат да установят
в националните си правни системи не могат да повлияят на същността на понятието
Агенция за временна заетост и на обхвата на параметрите му.
При
тази уредба на общностно ниво, на първо място следва да се отбележи, че
разпоредбите на националното право, засягащи изискванията към трудово
правоотношение по повод на предоставяне на работна сила на ползващо тази сила
предприятие, заплащането по трудово правоотношение, изискванията към
предприятията и агенциите, които предоставят и ползват трудов ресурс и прочие,
са оставени на усмотрение на страните предвид вътрешното им законодателство –
членки - арг. и от чл.3, §2 от
Директивата. Въпреки това с цел
еднаквото прилагане на разпоредбите на общностния акт, дефинициите в него
следва да имат общ тълкувателен знаменател за целите на прилагането на
разпоредбите на Директивата.
Както
е отбелязано например в решение по дело С-216/15, т.27 и т.31, основната
характеристика на дадено трудово правоотношение е обстоятелството, че през
определен период от време едно лице полага труд в полза на друго лице и под
негово ръководство, срещу което получава възнаграждение, като във връзка с това
е без значение правната квалификация съгласно националното право и формата на
това правоотношение, както и естеството на правната връзка между тези две лица.
Освен това, както е отбелязано отново в това решение понятията работник, а и
понятието трудово правоотношение имат собствено съдържание за целите на
Директивата, като първото понятие обхваща лице, полагащо труд, което е
закриляно на това основание в съответната държава - членка, а второто понятие
се характеризира с обстоятелството, че през определен период от време едно лице
полага труд в полза друго лице и под негово ръководство, срещу което получава
възнаграждение, като без значение е правната квалификация съгласно националното
право и формата на това правоотношение, както и естеството на правната връзка
между тези две лица. В този смисъл за понятието Агенция за временна заетост има
собствено правно значение по смисъла на Директивата.
Освен
това, за да се квалифицират правилно отношенията между такава Агенция,
предприятие ползвател и работник, не следва да се изхожда само от представените
формални трудови договори, а следва да се съобразят всички фактически
обстоятелства, които имат значение за действителното положение на субектите по
тези отношения /вж. по аналогия например решение по дел С – 610/18, т.58 и
т.59/.
Следва
да се констатира, че нито една от разпоредбите на чл.107р – чл. 107ч от КТ не
противоречат, а доразвиват и гарантират прилагането на посочените норми на
Общностния акт. Следва да се констатира и, че нормата на чл.4, §4 от
Директивата дава основание да се приеме, че изискванията, поставени към т.н. от
националния законодател „предприятие, което осигурява временна работа“, са
правно оправдани и са в хармония с хармонизираната и преследвана от този
общностен акт цел – чл.2 от Директивата.
Същевременно,
телеологическото тълкуване на разпоредбите на чл.4, §1 вр. с §3 от тази
Директива води до извода, че всяко ограничение и изискване досежно използването
на чужда работна сила е оправдано, когато това ограничение цели
предотвратяването на практика на злоупотреба. В този смисъл съдът намира, че изискванията
на чл.74е – чл.74п от ЗНЗ следва да се приемат за признати и насърчени от
Общностния акт заради преследването на посочената цел. Това следва както от
разпоредбата на чл.4, §4, така и на разпоредбата на чл.9, §1 от Директивата.
На
практика спорът е правен и касае правното положение на жалбоподателя в
качеството му на лице, което е наело работниците Я.Ж.Я., П.К.Л., Д.О.Ц. /продавач консултант,
посочена изрично в протокола за извършената проверка/ и К.Г.И.и впоследствие е
предоставило на “Ив Трейд 2016” в качеството им на конкретни физически лица,
чрез които ще се предоставя договорена услуга.
В
контекста на изложеното по-горе, настоящата инстанция счита, че жалбоподателят
е действал като предприятие, което осигурява временна работа по смисъла на
цитираната разпоредба и на §1, т.17 от ДР на КТ и на §1, т.39 от ДР на ЗНЗ,
като от друга страна се вписва в изискването на дефиницията на чл.3, §1, буква
б)
от Директивата.
Съответно,
той е бил длъжен въз основа на изискването на националната разпоредба на чл.74е
от ЗНЗ да се регистрира в Агенцията по заетостта.
На
първо място, дефиницията на Директивата не изисква трудовите договори за
предоставяне на работна сила на ползващо предприятие да са срочни по разума на
националното законодателство. Не се изисква и минимален брой на предоставени от
Агенция за временна заетост на предприятието ползвател работници. Достатъчно е
наличие на един случай на предоставяне на ползващо предприятие на работна сила
на работник или служител за определено време, за да са приложими посочените
дефиниции. Освен това достатъчно е ползващото предприятие временно да разполага
с работната сила на един работник, с когото няма сключен трудов договор, за да
се изпълни изискването на правната норма.
В
този смисъл изискването на директивата досежно понятието “Агенция за временна
заетост” не е свързано по никакъв начин със срочността на трудовия договор по
националния закон, който тази агенция има с работника, а само с временния
характер на ползваната от предприятието ползвател работна сила на този работник.
Изискването на директивата е за временно предоставяне на работната сила
в предприятието ползвател, а не за характера на трудовото правоотношение с предоставящата
агенцията като срочно или безсрочно.
Това
изискване е на практика поставено от националния закон предвид чл.107р, ал.4 от КТ. В този смисъл спазването на националните изисквания към съдържанието на
трудовия договор с работника, както и спазването на задълженията на агенцията
за временна заетост на националните разпоредби, приети въз основа на
оправомощаващата разпоредба на чл.4, §3 от Директивата, не влияят на
изискванията по същество, които нормата на чл. 3, §1, буква б) определя, за да
се квалифицира определен субект като агенция за временна заетост. Без значение
е и обстоятелството, че в конкретен трудов договор не е определено, че
работната сила ще се ползва за извършване на определена работа и/или за
заместване, ако фактите и обстоятелствата по делото сочат на такъв фактически
извод предвид цитираната по горе практика на СЕС досежно задължението да се
установяват действителните отношения, касаещи
работника, изпратен да предоставя работна сила в предприятие, което е различно от посоченото в договорите му като
работодател.
На
практика, в съответствие с чл.3, §2 от Директивата националният закон извън
общите изисквания към индивидуалното трудово правоотношение, поставя към
трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа две съществени
условия – изпращането на работника в друго предприятие за временно изпълнение
на конкретни трудови функции именно в това предприятие и изпълнението на тези
функции под ръководството и контрола на ползващото работната сила предприятие.
В това се състои и основната разлика в съдържанието на трудовото правоотношение
с предприятие, осигуряващо временна работа, с класическото трудовото
правоотношение с работодател, в чиито интерес и за когото се предоставя работна
сила по сключен класически трудов договор.
В
процесните случаи във всички представени трудови договори е предвидено, че
конкретни трудови функции на наетите от жалбоподателя работници ще се
изпълняват в обекта на дружеството „Ив Трейд 2016“. В договора, сключен между
двете предприятия, в приложение №2 са посочени конкретни наети от жалбоподателя
по трудово правоотношение лица, които ще изпълняват конкретни трудови функции
на конкретни позиции. Всъщност именно чрез тези трудови функции се осъществява
и предмета на договора, който на практика не е реализиране на продажбена
стратегия, а предоставянето на работната сила на тези лица предвид конкретните
дейности на тези лица, описани в приложението, в частта му, касаеща дейностите,
които се включват в обхвата на услугата. Тези дейности всъщност покриват
изискванията на длъжностните характеристики за тези лица, в които са описани
конкретните им трудови функции. Това тълкуване на предмета на договора намира подкрепа
и в разпоредбата на чл.2,5 от съдържанието му. На практика, чрез нормата на
чл.3,1 от договора и приложените
присъствени форми е уточнен графика на предоставянето на работната сила от
наетите от жалбоподателя лица. Най – сетне, чрез определянето на правата на
възложителя /посочени в чл.5,1,1, чл. 5,1,5, чл.5,1,6, чл.5,1,8 от договора/ и
на задълженията му /посочени например в чл. 5,2,3, чл.5,2,4, чл.5,3, чл.5,4 са
възпроизведени есенциални елементи от задълженията на предприятието ползвател,
произтичащи от нормите на чл.107т, ал.1 т.1, 3, 4, 8 и ал.4 от КТ. При това –
обратно на поддържаното от жалбоподателя – обоснован е извода, че есенциалните
елементи на договора и тълкуването на клаузите му по правилото на чл.20 от ЗЗД
водят до извода, че става въпрос за договор по чл.107у от КТ.
Що
се касае до изискването за срочността на трудовите договори на плоскостта на
изискването на КТ те да са до завършване на определена работа, то е достатъчно
да се отбележи, че т.н. договор за услуга е срочен, което обуславя и срочното /или
по-точно временното/ предоставяне на предвидената там услуга чрез т.н. лица,
чрез които услугата се обективира. Както се отбеляза, в трудовите им договори е
уговорено, че трудът ще се престирав обекта на „Ив Трейд 2016 г., но
престирането на този труд от тези лица на практика е обусловено от срока на
договора, сключен между жалбоподателя и това дружество. Затова съдът намира наведеното
в жалбата оплакване, което е в смисъл, че в трудовите договори не било
уговорено, че ще се предоставя работна сила в предприятие - ползвател, за
неоснователно. Както съдът отбеляза, във
всеки от трудовите договори за посочените по-горе четири лица /а и не само за
тях/, е уговорено работно място, което не е част от структурата на работодателя,
а е обект на т.н. “възложител” по договора. Освен това, самите служители са
наясно с това обстоятелство, видно от декларациите към тези трудови договори.
Всъщност при проверката в обекта на “Ив Трейд” са заварени служители на
жалбоподателя, които са престирали работна сила именно там и то според
приложение №1, което на практика съдържа не някаква стратегия /генерален план
за осъществяване на значима цел/, а изисквания за образование и/или
професионална квалификация с оглед на характера на предоставяна работна сила.
Неоснователно
е и оплакването, че след като не били налице всички изисквания на чл.107с и
чл.107т, ал.1 от КТ в представените договори, то нямало как да се квалифицира
жалбоподателя като агенция за временна заетост. Както съдът подчерта, без
значение е дали задълженията на националния закон за такава агенция са спазени,
след като от доказателствата по делото е ясно, че жалбоподателят е наемал лица
по трудови правоотношения, за да предостави работната им сила практически на
разположение на т.н. възложител в рамките на срока на договора си с последния. Всъщност
именно неспазването на поставеното от националния закон изискване на чл.74е от
ЗНЗ представлява нарушението, което е обосновало прилагането на процесната
принудителна мярка.
Впрочем
за пълнота следва да се отбележи, че неспазването на императивните изисквания
на националното законодателство, както и уговарянето на договорни клаузи, които
противоречат на закона или го заобикалят /вж. чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.74, ал.1
от КТ/ не може да доведе до претендирания от жалбоподателя правен резултат, тъй
като от гледна точка на Общностното право това е форма на злоупотреба, борбата
с която е призната от Директивата цел /арг. от чл.4, §1/.
Позоваването
на правни средства, с които се цели заобикаляне на националния закон и по този
начин се избягва постигането на целите на Общностния акт е форма на
злоупотреба, защото се стига до привидна икономическа конструкция, която не
отговаря на действителните отношения между засегнатите страни. От друга страна
чрез такава икономическа конструкция се цели избягването на преследваната от
държавата членка легитимна цел да контролира предприятията, които действат като
агенции за временна заетост.
Накрая
следва да се отбележи, че този извод на съда се потвърждава с оглед на представените едва в съдебно заседание
доказателства, представляващи споразумение към договор за предоставяне на
услуги от 7.09.2017 г. с приложения към
него. На първо място трябва да се
посочи, че съдът не кредитира тези писмени доказателства с оглед момента на
предоставянето им. Извън аргументите на ответника за тези доказателства в
писмената му защита, които са споделими, следва да се отбележи, че те нямат
достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК.
От
друга страна те имат изключително ниска доказателствена стойност, тъй като
установяват единствено благоприятни за представилата ги страна факти и
обстоятелства, като жалбоподателят е имал многократно възможност да ги
представи на ответника в хода на административната проверка, което не е сторил.
Най - сетне, формулировките в това споразумение според съда са изготвени с цел
да се “санират” клаузи на договора за услуга, чрез които клаузи се заобикаля
приложимостта на чл.74е от ЗНЗ и на разпоредбите на чл.107у от КТ. Въпреки това, изготвянето им и
представянето им на съда представлява имплицитно признание за изкуствената
икономическа конструкция, която е създадена с част от клаузите на договора за
услуги, представен на административния орган, който практически частично
прикрива и частично урежда правоотношение, обхванато и регулирано от
разпоредбите на чл.107у от КТ.
След
като жалбоподателят по същество попада в дефиницията за Агенция за временна
заетост, респ. в националната дефиниция за предприятие, което осигурява
временна работа, за него е било задължително да е регистриран в Агенцията по заетостта при условията на
чл.74е, ал.1 от ЗНЗ. При това положение процесното предписание съответства на
материалния закон, като цели преустановителен ефект в съответствие с
изискването на чл.10, §1 от Директивата.
При
този изход на спора е основателно искането на ответника за разноски. Същите
следва да се съобразят с изискването на чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПП.
Водим
от изложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, шести състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Хюмън Експерт Консулт“ ООД – град Велико Търново, ЕИК *********,
против предписание, съдържащо се в протокол за извършена проверка №ПР
1837992/17.01.2019 г. на инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – Велико
Търново, с което на жалбоподателя е наредено да преустанови дейността по
осигуряване на временна работа до получаване на необходимата регистрация от
Агенция по заетостта като предприятие, което осигурява временна работа,
съгласно чл.74е, ал.1 от ЗНЗ.
ОСЪЖДА
„Хюмън Експерт Консулт“ ООД – град Велико Търново, ЕИК *********, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София разноски по делото в
размер от 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: