Решение по дело №1658/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ………

гр. В.Търново, 27.12.2019год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Великотърновският районен съд, петнадесети наказателен състав, в публично съдебно заседание на 05.12.2019г., в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димитър Кръстев,

 

при секретаря Ц.Зинева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1658/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взема предвид:

 

            Производство по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Образувано е по жалба на Л.И.Г., ЕГН:**********,***, чрез проц.представител адв.Л.В. от ВТАК, против Наказателно постановление №********** от 12.09.2019 г. на зам.директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/ му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 300 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност, като по същество се оспорва и самото нарушение.

            В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Проц.представител адв.В. поддържа жалбата. Твърди, че е налице непълно и неточно описание на нарушението, като липсва дата на извършване. Не било установено от кого са направени описаните пътища, по кое време и дали въобще представляват извозни пътища. При това жалбоподателят носел отговорност само за дейността на дружеството, което осъществявало сечта, но не и за действия на трети лица. Ползван бил само предвидения в технологичния план на сечището извозен път. Приключването на сечта било удостоверено с приемателно-предавателен протокол от 21.02.2019год. с участие на представител на ДГС "Болярка", като нямало констатирано нарушение.  Не била доказана по несъмнен начин вината на жалбоподателя. 

            Процесуалният представител на въззиваемата страна юрк.С. заема становище, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. На жалбопадателя било издадено позволително за сеч, като същият не следил за спазване на технологичния план. Проверка на РДГ В.Търново установила, че са направени неправомерно извозни пътища. В качеството му на лицензиран лесовъд не е упражнил задължението си да следи за спазване на технологичния план. Счита, че показанията на св.Атанасов, който е участвал в извоза на дървесината,  не оборват констатацията на контролните органи. За период на извършване на нарушението правилно бил приет този от започване на сечта до установяване на нарушението. При това лесовъда се освобождавал от отговорност не с приемателно-предавателен протокол за приключване на сечта, а с освидетелстване на сечището. Отделно от това не са постъпили възражения от жалбоподателя при съставяне на АУАН или впоследствие с твърдение, че пътищата са съществували преди  започване на сечта.    

             Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

              С Акт за установяване на административно нарушение №**********/26.03.2019г., инициирал административно-наказателното производство, служители на РДГ – гр. В.Търново констатирали нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, извършено от жалбоподателя Г. в качеството му на лесовъд на частна практика и изразяващо се в това, че в периода от 12.01.2019г. до 27.02.2019г. не следил за спазване на одобрения технологичен план за имот, попадащ в отдел 338, подотдел "и1" , землището на с.Арбанаси, за който има издадено позволително за сеч №0475998 от 09.01.2019год., като в подотдела били направени шест броя извозни пътя, неотразени в технологичния план, както следва: 1- северозапад-югоизток с дължина 20 м. и ширина 5 м.; 2- север-юг с дължина 50 м. и ширина 4,5 м.; 3- изток-запад с дължина 30 м. и ширина 4,5 м.; 4- север-юг с дължина 50 м. и ширина 4,5 м.; 5- север-юг с дължина 30 м. и ширина 4,5 м.; 6- изток-запад с дължина 50 м. и ширина 4,5 м. Нарушението е извършено на територията на РДГ- Велико Търново, общ. Велико Търново, землище Арбанаси, отдел 338, подотдел „не­държавна горска територия.

           Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, връчен му надлежно и е подписан от него без вписани конкретни възражения.  Писмени възражения срещу АУАН не са постъпвали.

           Въз основа на този акт е издадено и обжалваното Наказателно постановление №********** от 12.09.2019 г. на зам.директора на РДГ – гр. В.Търново, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, налагайки на жалбоподателя  административно наказание "глоба" в размер на 300.00 лева. В НП са изложени и мотиви, защо нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради което е отказано и приложението му.

              Актосъставителят е лице от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1 т. 1 от ЗГ. Със заповед № РД 49-199 от 16.09.2011г. на МЗХ Директорите на РДГ са оправомощени да издават наказателни постановление по ЗГ. Със заповед №1 от 02.01.2018год. директора на РДГ В.Търново е възложил издаването на НП по ЗГ на зам.директора на РДГ в негово отсъствие. Видно от болничен лист от 02.09.2019год. директора на РДГ В.Търново е бил в отпуск към датата на издаване процесното НП.

              От показанията на разпитаните по делото свидетели св.Й., П., М., Б. и И. - служители на РДГ В.Търново, които лично и непосредствено са възприели признаците на нарушението, се потвърждават по един безспорен и категоричен начин направените в хода на проверката констатации. От тях става ясно, че св.П., Б. и И. са извършили проверка на 27.02.2019год.  в отдел 338, подотдел "и1" , землището на с.Арбанаси. Установено било, че в технологичния план е отразен само един извозен път, като на терена били направени още шест. Видно от показанията на свидетелите констатирали нарушението по тези пътища имало следи от гуми на транспортни средства. Позволителното за сеч било в сила и издадено на "Лес груп 77" ЕООД с представител жалб.Г.. Проверката била извършена в отсъствие представител на дружеството, като не се извършвала и сеч от работници. Впоследствие констативния протокол е връчен на Г..  

              Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените и относими към делото гласни и писмени доказателства.

            С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна.

            В хода на административно наказателното производство, чийто заключителен акт е ревизираното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на това основание. От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, издадени са от компетентни лица, в законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, поради което съдът не възприема оплакванията на жалбоподателя в тази насока. Видно от установеното по делото и в АУАН, и в НП, са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението – място, време, както и съставомерните признаци на самото нарушение, представени са и доказателства,  подкрепящи административното обвинение. Правилна е и правната квалификация на нарушението, поради което не се констатират нарушения на материалния закон.

              Както в АУАН, така и в издаденото НП времето на извършване на нарушението е периода от 12.01.2019 год. до 27.02.2019 год., тоест от началната дата на извършване на сечта, посочена в позволителното за сеч, до датата на проверката от контролните органи. В случая се касае за нарушение, което се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, имащо задължение да следи за спазването на одобрения технологичен план. На следващо място, нарушението е описано ясно, точно и разбираемо, с посочване на обстоятелствата, при които е извършено и установено, както и нарушените разпоредби на материалния закон. АНО е описал с нужната конкретика всичко онова, което обуславя съставомерността на деянието.

                Съдът намира, че по делото се установи виновно бездействие на жалбоподателя Г., който е следвало да следи за спазване технологичния план на сечището, включително и за това да не бъдат създавани различни от съществуващите извозни пътища. Именно по отношение на това лично негово контролно задължение е налице доказано виновно бездействие, доколкото самото изграждане на шест извозни пътя е свързано с неосъществен контрол. Жалобподателят в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ е бил длъжен да следи за спазване на одобрените правила за извършване на сечта. Несъмнено това му задължение не е било осъществено, след като са създадени шест извозни пътя. Без правно значеине е  кога и кой точно е направил тези пътища. Те не са съществували до датата на започване на сечта, а и самият жалбоподател в качеството си на лесовъд не е документирал подобно обстоятелство.  Видно от показанията на св.Б. при прокарване на тези шест пътя е извършвана и сеч.  Св. Атанас Атанасов посочва в показанията си, че е участвал в извозването на дървесината от сечището, но същата била прехвърляна на отразения в технологичния план извозен път. При присъствието му на сечището не е виждал да се прокарват други извозни пътища. Твърди, че в сечището били влизали джипове. Тези показания обаче противоречат на констатациите в констативния протокол, в който е отразено, че в процесния имот са констатирани шест пътя, като подробно са описани техните параметри - посока и широчина. При това същите са прокарвани включително с изрязване на дървета.

                Съдът намира за неоснователен довода на проц.представител, че на 21.02.2019 год. е изготвен приемателно-предавателен протокол от комисия/лист 47 от делото/, която е приела извършването на работата в обекта, като тогава не било констатирано някакво нарушение, а едва на 27.02.2019 год. било констатирано, че в имота има шест извозни пътя. Следва да се има предвид, че лицето, на което е издадено позволително за сеч, носи отговорност от издаване на позволително за сеч до освидетелстване на сечището, а в случая към 27.02.2019 год. сечището в процесния имот не е освидетелствано. За съседните имоти в предходните две години не е издавано друго позволително за сеч, видно от приложената по делото справка от информационните масиви на ИАГ. За един от съседните имоти е издадено позволително за сеч от 08.01.2019год.  отново на дружеството с представител жалб.Г.. Образувано било ДП 194/2019год. на РУ В.Търново, като същото се отнася за незаконна сеч в процесния имот за периода от 12.01.2019 год. до 27.02.2019 год. С оглед на изложеното,  съдът приема , че описаните шест броя пътища са създадени за периода от началото на сечта – 12.01.2019 год., до момента на проверката – 27.02.2019 година. При това не е необходимо да се установи точния ден и час, но в случая периодът е ясно определяем, като от датата на откриването му са започнали да текат и сроковете по чл. 34 от ЗАНН за изготвяне на АУАН и Наказателно постановление, които са спазени в случая. И в двата документа деянието е описано достатъчно ясно и точно с посочване приложимите законови  разпоредбите.

             При това съгласно ЗАНН състаномерни са не само умишлените деяния, а и тези извършжени по непредпазливост.

            Извършването на проверката в отсъствието на жалбоподателя не представлява нарушение на процесуалните правила и не е ограничило по никакъв начин правото му на защита. АУАН, с който се слага началото на административно наказателното производство, е съставен в негово присъствие, като му е дадена възможност да се запознае със съдържанието, след връчването му, да направи своите възражения и да ангажира доказателства в предвидения от закона срок.   

            По същество: С деянието си жалбоподателят Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В случая бланкетния състав на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е попълнен от разпоредбите на съответните подзаконови нормативни актове - чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, въвеждащ задължение за лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч да следят за спазването на одобрения технологичен план и чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, указващ, че в технологичния план се определят схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии. Няма спор, че жалбоподателят в качеството си на лицензиран лесовъд на частна практика, на който е издадено позволителното за сеч, е бил длъжен да следи за спазване на правилата при извеждане на добива от дървесина и да спазва одобрените технологични  планове.

            Предвид изложеното дотук, съдът счита, че жалбоподателят в качеството си на лице по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, е извършил административно нарушение по смисъла на посочената норма, което е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност, установена в същата разпоредба. Наказващия орган правилно е квалифицирал деянието /бездействието/, налагайки предвиденото от закона наказание в минимален размер.

            В конкретният случай не са налице предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение с нищо не се отличава от останалите нарушения от същия вид, за да бъде преценявано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба. С оглед на това, съдът намира, че наказващият орган правилно и обосновано е отказал приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

            Като окончателен се налага изводът, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди изцяло.     

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1, пр. 1 от ЗАНН, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №********** от 12.09.2019 г. на зам.директора на Регионална дирекция по горите – гр. Велико Търново, с което на жалбоподателя Л.И.Г., ЕГН:**********,***, за административно нарушение по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и на основание чл. 257, ал. 1, т. 1  от Закона за горите е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 300.00 /триста/ лева.

 

             Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Административен съд – гр.В.Търново.

 

                                                                                 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: