Р Е Ш Е
Н И Е
№ 348
град Велико Търново, 25.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на десети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 21/2017 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Т.Ц.Й. ***
против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000*********-091-001/01.09.2016 г. на органи по приходите
при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 372/19.12.2016 г. на
директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че в настоящия случай не са налице
основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за извършване на производството по особен
ред, а фактическите констатации не са подкрепени със събрани от органите по
приходите доказателства. Жалбоподателят счита, че с представените от него
документи е посочил доказателства за произхода на средствата – фирмени средства
с произход търговска дейност и други. Било налице презюмиране на облагаем доход,
каквото закона не познава, а освен това липсвало изследване относно факта какви
са презюмираните от ревизиращите доходи, дали са подлежали на облагане, ако са
подлежали по какъв ред и т.н. В представени писмени бележки се твърди, че сумата от 648 303,09 лв. са внесени в
„Ариел-ТН“ ЕООД не от Т.Й., а от трето лице – Н.Н.. С оглед изложеното моли за
отмяната на РА и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна. Твърди
законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като излага
подробни съображения в писмена защита. Моли жалбата
да бъде отхвърлена, като претендира за
разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 3 623 лв.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Въз основа на събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Със Заповед за възлагане
на ревизия № Р-04000615000985-020-001/17.02.2015 г., издадена от Р.Ф.– началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
– Велико Търново, надлежно оправомощен да издава такива със Заповед №
532/25.08.2014 г. и Заповед № 1432/27.04.2016 г. на Директора на ТД на НАП –
Велико Търново е възложено извършването на ревизия на Т.Ц.Й., за установяване
на задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ – свободни професии, граждански
договори и др., за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2013 г. Заповедта е
връчена на жалбоподателя на 29.09.2015 г. Същата е изменена със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-04000615000985-020-002/28.05.2015 г., ЗИЗВР №
Р-04000615000985-020-003/30.11.2015 г., спряна със Заповед №
Р-04000615000985-023-001/26.01.2016 г., възобновена със Заповед №
Р-04000615000985-143/28.04.2016 г., изменена със ЗИЗВР №
Р-04000-*********-020-004/03.05.2016 г. - всички те издадени от същия орган по
приходите. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад №
Р-040006150009850-092-002/20.05.2016 г., срещу който е подадено писмено
възражение от ревизирания субект. Възражението е намерено за неоснователно и Р.И.Ф.-
началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. В. Търново в качеството му на
възложил ревизията и Л.В.Ц., в качеството й на ръководител на ревизията са
издали PA № Р-04000615000985-091-001/01.09.2016 г., с които са определени
допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 86
627,01 лв. и лихви 22 500,40 лв. Недоволен от РА, Т.Й. го е обжалвал изцяло
като незаконосъобразен по административен ред. С Решение № 372/19.12.2016 г. на
директора на Дирекция „ОДОП” при ЦУ на НАП – гр. Велико РА е потвърден изцяло.
Решението е връчено на жалбоподателя по пощата на 23.12.2016 г., видно от
приложеното известие за доставяне – обратна разписка.
Жалбоподателят е оспорил
потвърдения РА по съдебен ред, като жалбата срещу РА пред АСВТ е подадена чрез
куриер на 04.01.2017 г. В хода на съдебното дирене от ответника е представена
пълната административна преписка. Представени са също така електронните
документи РА и ЗВР на магнитен носител.
От жалбоподателя са представени писмени доказателства – аналитични регистри,
оборотна ведомост, банкови извлечения и протокол от извършена проверка. По
искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е дала
основно и две допълнителни заключения, приети по делото. Експертизата е анализирала
паричните потоци на жалбоподателя, вкл. отношенията със свързаните с него
дружества „Инертстрой-Калето“ АД и „Ариел-ТН“ ЕООД, и е изчислила задълженията
на лицето в различни варианти. По искане на жалбоподателя е назначена
съдебно-компютърно-техническа експертиза, която е дала заключение относно
подписването на изследваните документи с квалифициран електронен подпис. По
искане на жалбоподателя са изслушани показанията на свидетелите Н.Г.Н. и Р.Р.Т.-Ц..
Св. Н. заявява, че е предоставил в заем на „Ариел-ТН“ ЕООД към 650 000 лв.,
разбити на по-малки суми през 2013 г. Бил е земеделски производител, като през
2012 г. получил финансиране от еврофондовете, които предоставил в заем като
услуга. Сочи, че парите били по негова сметка, откъдето ги изтеглил и ги дал на
ръка на дружеството. Св. Т. е била счетоводител през 2013 г. в „Ариел-ТН“ ЕООД,
където имала осчетоводени вноски от св. Н., около 650 000 лв. Имали договори за
заем с него и той е носил парите на ръка, като за тези обстоятелства имало и
протокол на НАП. Други лица не били внасяли суми в заем на дружеството.
В хода на ревизията е
установено, че жалбоподателят е местно лице, съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и в
качеството си на такова е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от
източници в България и от чужбина. През ревизираните периоди същият е
упражнявал дейност като съдружник и управител в различни търговски дружества -
„Ариел-ТН“ ЕООД, „Инертстрой-Калето“ АД, „Екоток-КМ“ ООД, „Евробет-1“ АД и др.
Жалбоподателят не е подавал годишни данъчни декларации.
Въз
основа на събраните при ревизията доказателства /вкл. приобщените такива от
извършените проверки за установяване на факти и обстоятелства на жалбоподателя/
ревизиращите органи са изготвили анализ на имущественото състояние на лицето на
годишна база, като са приели, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т.
2 и т. 7 от ДОПК – налице са данни за укрити доходи и декларираните и/или
получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват
на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За тези
констатации на приходната администрация относно наличието на основания за
облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК ревизираното лице е уведомено с
Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК изх. № Р-04000615000985-113-01/28.04.2016
г. Едновременно с това на жалбоподателя е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано
представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди,
каквито лицето е представило.
С
РА като разполагаема сума в брой към 01.01.2010 г. е приета сума в размер на 1
242 443 лв. /при декларирани от лицето 1 245 000 лв./, като за тази година и за
всички останали периоди са приети за достоверни посочените от Й. в декларациите
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК данни за налични парични средства в брой в края на
съответния период, съответно представляващи такива в началото на всеки следващ
данъчен период. Взети са предвид също така началните и крайните салда по
банковите сметки и влоговете на лицето. Постъпленията на лицето са формирани от
възстановени в брой и по банков път суми и заеми от „Евробет 1“ АД, „Ариел-ТН“
ЕООД и „Инертстрой-Калето“ АД, получени заеми от други субекти, доходи от
трудови възнаграждения като управител, изплатени лихви и дивиденти. Констатираните
от ревизията разходи са формирани от предоставени средства на съпругата на
жалбоподателя, платени местни данъци и такси, платени банкови такси,
предоставени парични средства на „Ариел-ТН“ ЕООД, върнати заеми на
„Инертстрой-Калето“ АД, дарение. Така за 2010 г. са установени парични средства
в началото на данъчния период в брой – 1 242 443 лв., вследствие на извършена
проверка за предходните периоди, постъпления – 256 786,26 лв., разходи – 10
077,84 лв. и парични средства в края на периода – декларирани 1 495 000 лв. За
2011 г. са установени парични средства в началото на данъчния период в брой –
декларирани 1 495 000 лв., постъпления – 19 558,30 лв., разходи – 745 046,59
лв. и парични средства в края на периода в брой – декларирани 769 000 лв. За 2012
г. са установени парични средства в началото на данъчния период в брой – 769
000 лв., постъпления – 33 737,69 лв., разходи – 960 181,98 лв. и парични
средства в края на периода – 11 068,36 лв., от които декларирани в брой от
лицето 2 000 лв. и налични по банкова сметка – ***,36 лв. За 2013 г. са
установени парични средства в началото на данъчния период в брой – 11 068,36
лв., постъпления – 1 611 021,33 лв., разходи – 2 287 537,10 лв. и парични
средства в края на периода – 19 929,38 лв., от които декларирани в брой от
лицето 2000 лв. и налични по банкова сметка – ***,38 лв. При тези данни и за
целите на извършената съпоставка за всеки от периодите приходните органи са
приели, че сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в
началото на периода и постъпленията следва да се намали с разходите и наличните
парични средства в брой и банкови сметки в края на периода. В резултат на този анализ издателите на РА са
приели, че през 2010 г., 2012 г. и 2013 г. ревизираното лице е извършило разходи,
които превишават получените доходи съответно с 5848,58 лв., 168 512,65 лв. и
685 376,79 лв. Тези суми органите по приходите са приели, че са с недоказан
произход и представляват недекларирани, но облагаеми доходи по общото правило
за облагане на всички доходи извън лимитативно изброените изключения, които
следва да бъдат обложени в брутен размер. За 2013 г. е установено също така, че
лицето е получило доходи от лихви в размер на 6532,59 лв. по смисъла на чл.
35,т. 3 от ЗДДФЛ, който не е деклариран и обложен, поради което за 2013 г.
общата данъчна основа възлиза на 691 908,82 лв., а за останалите периоди е в
размер на констатираните несъответствия в имущественото състояние на лицето.
Установяването на задълженията е станало на основание чл. 122, ал. 2, т. 1, 2, 4, 8 и 6 и
чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Предвид горното, с РА са определени
задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 584,86 лв.
и лихви – 319,13 лв., за 2012 г. в размер на 16 851,27 лв. и лихви – 5 720,93
лв., и за 2013 г. в размер на 69 190,88 лв. и лихви – 16 460,34 лв.
Съдът като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на
фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на
изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
В настоящото производство
и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът
установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени
органи, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедите за възлагане
на ревизията, също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК.
В съдържанието на
ревизионния акт и част от ЗВР е отразено, че са издадени чрез информационна
система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен подпис.
Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от
страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП, в съответната редакция на закона към момента на издаване на
документите) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена
или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото
авторство, но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен
подпис има значението на саморъчен подпис. В случая назначената
съдебно-компютърно-техническа експертиза се установява, че представените
електронни документи са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели
с валидни квалифицирани електронни подписи.
Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност и
обоснованост на РА, както и компетентността на издателите му, нито пък процесуални
нарушения, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна.
Относно приложението на
материалния закон :
Както
бе посочено, от ревизиращите органи е изготвен баланс на разполагаемите и
разходвани парични средства на лицето в брой и по банков път на годишна база,
при което за всички периоди /с изключение на 2011 г./ е установено превишение
на разходите над доходите на физическото лице.
От
жалбоподателя не са изложени конкретни оплаквания срещу приетите приходи и
салда, като едва в съдебната фаза са изложени възражения относно размера на
приетите разходи за 2013 г. Съгласно представените приходни касови ордери през 2013 г.
жалбоподателят е внесъл в брой в касата на „Ариел-ТН“ ЕООД суми общо в размер
на 855 000 лв., като пред съда се претендира, че част от тази сума, а
именно 648 303,09 лв. в действителност представляват средства, внесени от
трето лице Н.Г.Н. с характер на предоставени
заеми на дружеството, които са били неправилно осчетоводени. В подкрепа на тези
твърдения жалбоподателят се позовава на констатациите на съдебно-счетоводната
експертиза, свидетелските показания и протокол за извършена проверка №
1301007/27.11.2013 г.
Съдът намира тези
възражения за неоснователни, въпреки посочените доказателства, с оглед
следното: Жалбоподателят неоснователно се позовава на основното и първото
допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза. Всъщност изводите
на вещото лице са единствено, че в счетоводните регистри на „Ариел-ТН“ ЕООД за
2013 г. са налице счетоводни записвания за предоставени заемни средства от Н.Г.Н.
в размер на 648 303,09 лв. Счетоводните записвания следва да отразяват
извършени стопански операции, за които се съставят съответните първични
счетоводни документи – чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч /отм./. В случая, както
подробно ще бъде обсъдено по-долу, липсват първични счетоводни документи за
предоставени суми през 2013 г. от Н.Н. на „Ариел-ТН“ ЕООД или пък на
жалбоподателя, като такива не са установени и в заключенията на вещото лице.
Следователно взетите от дружеството счетоводни записвания, коментирани от експертизата,
са лишени от основание и не представляват годно доказателство, независимо от принципната
редовност на счетоводството на дружеството, установена от ВЛ. Освен това вещото
лице не е взело предвид всички относими факти и обстоятелства. Видно от
заключенията, изводът на вещото лице за предоставени средства на „Ариел-ТН“ ЕООД
се базира единствено на изследване на записванията по сметка 492 „Разчети със
собствениците“ за периода 01.01.2013 г. – 31.07.2013 г., а не за целия отчетен
период на 2013 г. От представените по делото /л. 147-148/ и с административната
преписка /папка ІІ, л. 327-329 и л. 343-344/ аналитичен регистър на сметка 492
и оборотни ведомости на „Ариел-ТН“ ЕООД е видно, че оборотите по кредита на
тази сметка, отразяващи получените суми от жалбоподателя, са в размер на 2 852 861,99
лв. От представената главна книга / папка ІІ, л. 345 и сл./ и от Протокол за
извършена проверка № П-04000614009593-141-01/29.09.2014 г. /папка ІІ, л. 317 и
сл./ и Протокол за извършена проверка №
ПФ-05-1412445-073-01/18.02.2015 г. /папка ІІІ, л. 541/ се установява, че тези
обороти представляват 855 000 лв. – внесени средства в
касата от собственика според представените ПКО; 1 287 200 лв. –
предоставени заеми от Т.Й. на „Ариел-ТН“ ЕООД по банков път; 648 303,09
лв. – неправилно осчетоводени получени заеми от Н.Г.Н., които са намерили
отражение и по дебита на сметката; 62 358,90 лв. – неправилно осчетоводена
сума по сметка 492 вместо по сметка 498/10 – т.е. видно е отделното
осчетоводяване на сумите от Т.Й. от 855 000 лв. и от Н.Н. от 648 303,09
лв., което елиминира тяхното дублиране.
На следващо място, съдът
намира за недоказано твърдението, че през 2013 г. Н.Н. е предоставил в брой
каквито и да е суми на „Ариел-ТН“ ЕООД. От представените приходни касови ордери,
формиращи сумата от 855 000 лв., безспорно се установява, че във всички
тях като вносител на сумата е посочен Т.Ц.Й., като именно той ги е подписал, а
в ордерите като основание за внасяне на сумите е посочено: „Захранване на
сметката от собственика“. Липсват ПКО или други първични счетоводни документи
или договори за заем, от които да е видно предоставянето на суми от Н.Н. на
дружеството. Не са представени също така и договори за заем между Т.Й. и Н.Н.,
които жалбоподателят евентуално би могъл да сочи като източник на внесените от
него суми.
Показанията на свидетелите
Н. и Т. не могат да бъдат кредитирани. Следва да се посочи, че с тях се цели
установяването на договори над 5000 лв., поради което същите са недопустими по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Освен
това същите не кореспондират с представените по делото доказателства. Така
напр. св. Н. твърди, че парите били по негова сметка, като той ги е изтеглил и
предоставил на ръка. От представеното по делото извлечение от банкова сметка ***.
Н. /л. 150/ обаче е видно единствено, че на 29.07.2013 г. лицето е изтеглило сумата
от 422 831 лв. Тази сума очевидно не съответства на претендираните от
жалбоподателя суми. Освен това, според допълнителното заключение на ССЕ и
счетоводните записвания, след 29.07.2013 г. има само 2 счетоводни записа, за
суми съответно 13 900 лв. и 14 800 лв., т.е. останалите суми са внесени
преди Н. да изтегли пари от сметката си. Въпреки дадената възможност, по делото
не са представени други доказателства, от които да е видно, че Н. е разполагал
към съответните дати със сумите, за които се твърди, че са дадени от него на
„Ариел-ТН“ ЕООД. Св. Т. твърди, че са имали договори за заем с Н. Н. и той е
носел парите на ръка. Такива договори за заем /неясно колко на брой, за какви
суми и с какви условия/ обаче безспорно не са представени, нито пък съществуват
документи, удостоверяващи предаването на парични средства от Н. на „Ариел-ТН“
ЕООД. Напротив, според цитирания от жалбоподателя Протокол № 1301007/27.11.2013
г. „Ариел-ТН“ ЕООД като заемодател е предоставило заеми на Н. Н. по конкретно
описани в протокола договори за заем /папка ІІ, л. 393/ на обща стойност от
661 400 лв., което бе премълчано от свидетеля.
Изложеното не се
опровергава от представения с адм. преписка и впоследствие по делото Протокол №
1301007/27.11.2013 г., според който през 2013 г. „Ариел-ТН“ ЕООД е получило
заеми от Н. Н. общо в размер на 648 303,09 лв., по които не е отчело
разходи за лихви в размер на 12 205,68 лв. На първо място, този протокол е
изготвен преди приключването на отчетната 2013 г., т.е. проверяваните
счетоводни регистри не са окончателни, поради което констатациите в него са
непротивопоставими на тези от по-късните проверки, приключили с цитираните Протокол за извършена проверка №
П-04000614009593-141-01/29.09.2014 г. и
Протокол за извършена проверка № ПФ-05-1412445-073-01/18.02.2015 г. От
съдържанието на протокола е видно, че констатацията за получени заеми от Н. е
базирана единствено на оборотите и салдата по сметка 498 „Други дебитори“, като
в протокола не са посочени, нито пък към него са приложени други доказателства
в тази насока. Протоколът има материална доказателствена сила единствено относно
извършените пред и от органа по приходите действия и изявления и установените
факти и обстоятелства /чл. 50, ал. 1 и ал. 2, т. 7 и 8 от ДОПК/, т.е. по
отношение на констатираните счетоводни записвания. Протоколът обаче няма
обвързваща сила по отношение на обективираните в него правни изводи на
проверяващия орган. Именно такъв правен извод е изводът за наличието на
договори за заем с трето лице, по които е следвало да се отчетат разходи за
лихви. Този извод е необоснован, тъй като липсват каквито и да е първични
документи в негова подкрепа. Още повече, в конкретния случай според настоящия
състав органът по приходите е излязъл извън правомощията си, като на практика е
действал в нарушение на забраната на чл. 110, ал. 3, изр. посл. от ДОПК. Дори
обаче хипотетично да се приеме, че Н. е предоставял някакви заемни средства на
„Ариел-ТН“ ЕООД според счетоводните записвания /въпреки липсата на
доказателства за това/, то не е налице съвпадение при осчетоводяването на тези
средства и получените от жалбоподателя суми по ПКО, както бе посочено по-горе.
С оглед изложеното съдът
намира за недоказано възражението на жалбоподателя, че разходите на
жалбоподателя за 2013 г. следва да бъдат намалени със сумата от 648 303,09
лв.
От жалбоподателя не са
изложени други конкретни възражения срещу останалите компоненти на изготвения
от ревизиращите баланс, които съдът
приема за достоверно установени и подкрепени от събраните по преписката
доказателства. В конкретната ревизия е изоставен подходът за съпоставяне
на т. нар. "парични потоци". Методът на органите по приходите при
издаването на РА следва разбирането за дохода като положително имуществено
изменение, поради което не е изследвано само движението на парите в брой, тъй
като не само касовите операции определят имущественото състояние на лицето–
така и Решение № 9424 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3310/2019 г., I о.
По таблиците в РА за всеки отчетен период са взети предвид разполагаемите
средства и наличните парични средства в банковите сметки в началото на периода
/втора колона/ и в края му /пета колона/; постъпленията /трета колона/ и
разходите /четвърта колона/. Проверката за имуществени несъответствия се
извършва като сборът на разполагаемите средства в брой и по банкови сметки в
началото на периода и постъпленията се намали с разходите и наличните парични
средства в брой и банкови сметки в края на периода. По този начин се отчитат
обективно измененията в имущественото състояние на лицето, тъй като дори да има
изтеглени от сметките парични средства, използвани за покриване на разходите по
кол. 4 /а такива в процесния случай не се установяват/, в такъв случай
изтеглените пари няма да са налични в края на периода, а увеличената разлика в
разполагаемите средства в началото и в края на периода ще компенсира
превишението на разходите над постъпленията. И обратното, ако през годината
лицето е захранвало банковите си сметки със суми в брой /което беше отчитано
като разходи по метода на „паричните потоци“/, то това ще бъде отразено чрез
нарастването на разполагаемите средства по банковите сметки в края на периода.
Тъй като изложеното не е
съобразено от вещото лице при изготвяне на заключението на ССЕ – основно и
допълнителни, а същото е използвало подходът на „паричните потоци“, съдът не
цени нито един от представените варианти, в т.ч. и вариант 1 по въпрос 4.1 от
основното заключение. Така напр. за 2010 г. вещото лице е констатирало, че
началното салдо, приходите и разходите са в установените от ревизията размери,
но е направило извод, че при тяхната съпоставка е налице положителен остатък от
1 489 151,42 лв., т.е. не е налице отрицателна разлика за облагане.
Вещото лице обаче не е съобразило декларираните от жалбоподателя налични
парични средства в брой от 1 495 000 лв. към 31.12.2010 г., които не
са оспорени в производството по административно и съдебно обжалване.
Следователно лицето е разполагало към 31.12.2010 г. със сумата от
1 495 000 лв., докато по обективни данни е следвало да разполага със
сума в по-малък размер -
1 489 151,42 лв., т.е. налице е увеличение на разполагаемата сума без
да е посочен източник на това увеличение. При това положение ревизиращите
органи правилно са приели, че за 2010 г. е налице отрицателна разлика от
5 848,58 лв., която като средства с недоказан произход представлява доход,
подлежащ на облагане. Изложеното важи и за останалите отчетни периоди. Така за
2012 г. са декларирани налични парични средства в брой от 769 000 лв. и са
установени постъпления в размер на 33 737,69 лв., а същевременно са установени
разходи в размер на 960 181,98 лв., т.е. разходите надвишават наличните средства
и постъпленията със сумата от 157 444,29 лв., при което не би следвало
изобщо да има разполагаеми средства към 31.12.2012 г., а същевременно са
установени налични средства по банкови сметки и в брой в размер на
11 068,36 лв. Следователно установява се сочената в РА отрицателна разлика
от 168 512,65 лв. Аналогичен е подходът и за 2013 г. Все пак, за пълнота
на изложението следва да се посочи, че дори според последното заключение на
ССЕ, което е използвало само метода на паричните потоци в брой и без съобразяване
с декларираните от жалбоподателя данни за разполагаемите средства, установените
от ВЛ превишения на разходите над приходите и съответните задължения за 2012 г.
и 2013 г. се различават несъществено от задълженията по ревизионния акт, което
изцяло подкрепя изводите на органите по приходите за наличието на обстоятелства
по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Такива несъответствия за посочените
периоди се установяват и при най-благоприятните за жалбоподателя варианти на
ССЕ.
Предвид така изложените
фактически изводи съдът намира, че в обжалвания РА правилно са анализирани
събраните доказателства, въз основа на което е направен съответстващият на
доказателствата извод, че е налице разлика за 2010 г., 2012 г. и 2013 г., която
следва да се обложи. Правилно са 2013 г. е установен също така облагаем доход
от лихви по предоставени заеми по смисъла на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ в размер на
6532,03 лв. При наличието на
предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. т. 2 и 7 от ДОПК е получен от жалбоподателя
презюмираният доход по чл. 123, ал. 1 от ДОПК, основата за облагане на дохода е
определена по критериите на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а към тази основа е
отнесена ставката по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Ето защо съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради което
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на
Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. В. Търново, на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК разноски за ***ско възнаграждение, поискано в последното съдебно
заседание, в размер на 3621,27 лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 160 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Ц.Й. *** против Ревизионен акт
№ Р-04000*********-091-001/01.09.2016
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение №
372/19.12.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за
внасяне в размер на 86 627,01 лв. и лихви – 22 500,40 лв.
ОСЪЖДА Т.Ц.Й. ***, ЕГН ********** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика”
- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП разноски по делото в размер 3621,27 лв. (три
хиляди шестстотин двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: