Р Е
Ш Е Н И Е № 538
гр.
Сливен, 09.06.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение – VІ-ти наказателен състав, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и единадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,
при съдебен секретар Г.П. като разгледа докладваното
от председателя НАХД № 610 по описа
за 2011 год. за да се произнесе
съобрази:
Производството е образувано по повод жалба „Ф.” ЕООД – гр. Сливен,
представлявано от П.Д.П. с ЕГН **********, против НП № 502 от 28.02.2011 год.,
издадено от Началник на Митница - Бургас, с което е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000,00 лева на основание чл.
123, ал. 2 от ЗАДС.
Жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. административно – наказващият орган, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и
моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следната фактическа
обстановка :
В митница – Бургас от представител на „Ф.” ЕООД – гр.
Сливен било подадено заявление за издаване на разрешение за търговия с тютюневи
изделия. Във връзка с подаденото заявление, служителите на Митница – Бургас –
актосъставителя П.Г. и свидетеля В.М. извършили проверка на търговския обект на
дружеството – магазин за алкохол и цигари, находящ се в гр. Сливен, ул. „Г.Д.”
№ 45. Проверката била извършена 23.07.2010 год. в присъствието на
представляващия дружеството П.Д.П.. При проверката било констатирано, че в търговската
част на обекта, на рафтове за продажба на алкохол, изложени на видно за
потребителя място, търговецът съхранявал и предлагал за продажба 33
(тридесет и три) броя бутилки спиртни напитки от различни марки и с различни
разфасовки, облепени с български акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност,
както следва водка „Абсолют” –
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните
по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни
изводи :
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се
спира на това дали е доказано извършването на вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение или не.
В съставения АУАН и в издаденото
наказателно постановление, следва изрично да се съдържат както датата и мястото
на извършване на нарушението, да е описано нарушението, така и обстоятелствата,
при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В настоящия
случай административнонаказващият орган е нарушил разпоредбите на чл. 42, т. 3
и т. 4, респективно разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които
един от основните реквизити на съставеният АУАН и издаденото наказателното
постановление е датата и мястото, където е извършено нарушението. Видно
съставеният АУАН – в същото няма посочена дата на извършване на нарушението, посочената
в обстоятелствената част на същото дата – 23.07.2010 год., е датата на
извършване на проверката. В издаденото наказателно постановление № 502/28.02.2011
год., административнонаказващият орган отново е посочил същата дата –
23.07.2010 год., която в никакъв случай не може да се приеме за дата на
извършване на нарушението. Още повече, че в издаденото НП административнонаказващият
орган е допълнил фактическата обстановка описана в АУАН, като освен че е
посочил номера на акцизен бандерол, е детайлизирал вече две нарушения на
жалбоподателя на чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, а именно : първото, касаещо девет броя бутилки спиртни напитки,
облепени с бандерол от типа образец, утвърден със Заповед № ЗМФ-1092/09.12.2003
год., чиито срок за реализация е изтекъл на 30.06.2007 год.; а второто,
касаещо двадесет и четири броя
спиртни напитки, облепени с бандерол от типа образец, утвърден със Заповед №
ЗМФ-1316/23.10.2006 год., чиито срок за реализация е изтекъл на 30.09.2009 год.
Липсата на конкретна дата на извършване на нарушението препятства и
възможността да се извърши преценка относно сроковете предвидени в чл. 34, ал.
1 от ЗАНН, които съгласно изречение второ на посочената разпоредба, в
конкретния случай са три месеца от откриване на нарушителя или две години от
извършване на нарушението, а видно от НП в точка първа е посочена дата –
30.06.2007 год. и до съставянето на АУАН на 14.09.2010 год., са минали повече
от две години. Посочените в чл. 34 от ЗАНН срокове са преклузивни и след
изтичането им е налице процесуално основание за прекратяване на
административно-наказателното производство. Освен че са изрично предвидени като
задължителни реквизити на всяко НП, датата на извършване на административното
нарушение е определящо за приложимия към момента материален и процесуален закон
при осъществяване на съдебен контрол.
Освен това в издаденото НП са описани две нарушения на жалбоподателя,
като същевременно му е наложено само едно административно наказание на
основание чл. 123, ал. 2 от ЗАДС, като не е ясно за кое от двете нарушения е
наложено същото. Следва да се отбележи и обстоятелството, че е налице допълване
на фактическата обстановка, като са посочени нови обстоятелства, които не се
съдържат в съставения АУАН – номера на бандероли и посочване на типа образец на
същите, още повече че за една от спиртните напитки – е записано че не се чете
акцизния бандерол. Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено, следва да се съдържат в акта за установяване на административно
нарушение и е недопустимо препращане към други писмени документи (констативен
протокол, опис на иззетите стоки и допълнителни обяснения към акт). Това е
така, защото АУАН поставя началото на административно – наказателното
производство и нарушителят следва да има възможност да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява, че е извършил. Всички други писмени
документи могат да бъдат единствено доказателства в подкрепа на съдържащите се
в АУАН констатации. Разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН безусловно е императивна,
тъй като осигурява правото на защита на привлечения към административно
наказателна отговорност, в чието съдържание са включва и правото му да знае точно
какво административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем.
С оглед на гореизложеното, съдът констатира, че при издаването на НП не
са спазени изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което прави невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП,
доколкото районния съд в производството по обжалване на НП по реда на чл. 59 –
63 от ЗАНН, следва да установява съществуването или несъществуването на
описаното в НП административно нарушение и съответно – съпоставяне на
установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната правна
норма, регламентираща същото като административно нарушение, което се
предпоставя от индивидуализация на съответното административно нарушение,
съобразно всички изисквания на чл. 57 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява
правото на защита на привлечения към административно – наказателна отговорност,
в чието съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си в
пълен обем. Административно – наказващият орган следвало да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като
неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание, без да се разглежда спорът по същество.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 502 от 28.02.2011 год., издадено от Началник на Митница - Бургас, с което на „Ф.” ЕООД – гр. Сливен,
представлявано от П.Д.П. с ЕГН **********,
е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2 000,00 лева на
основание чл. 123, ал. 2 от ЗАДС,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: