Р Е Ш Е Н И Е
№ 280 / 27.5.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Д. Г., като разгледа
административно дело № 106 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия
Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят претендира пълна отмяна на
ревизионния акт. Излага съображения за постановяването му в противоречие с
относимите материалноправни разпоредби и административнопроизводствените
правила. Не изпраща представител в проведеното съдебно заседание.
Ответникът – директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП – оспорва
жалбата чрез процесуален представител в писмена молба, подадена преди
проведеното съдебно заседание, както и в подадена след него писмена защита.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия за
установяване на задълженията му за ДДС за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2017 г.
и за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. Ревизията е
възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319001697-020-001 /
20.03.2019 г., издадена от началник сектор при ТД на НАП Пловдив. От
ревизиращите органи е съставен Ревизионен доклад № Р-16001319001697-092-001 /
29.08.2019 г., срещу който жалбоподателят е подал възражение в срока по чл.
117, ал. 5 от ДОПК. Възражението не е уважено и ревизията е завършила с издаването
на обжалвания ревизионен акт.
Определените задължения ревизираното лице
е обжалвало по административен ред. С Решение № 724/23.12.2019 г. директорът на
Дирекция "ОДОП" – Пловдив, по същество изцяло е потвърдил ревизионния
акт, като го е отменил единствено в минимален размер, а именно – в частта на
установения размер на задължението/дължима сума за м. 11/2017 г. - 0.30 лв. и
лихви 0,05 лв.
В хода на съдебното дирене от ответника е
представена и приета административната преписка по съставяне и оспорване на
ревизионния акт. Представени и приети като доказателства са и 1 бр. CD-R диск,
съдържащ справки от публичния регистър на електронни подписи.
Съдът като взе предвид констатациите в
обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките
на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
В настоящото производство и съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби
по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощен орган, в
съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Ревизията е приключила в
срока по чл. 114, ал. 2 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и
съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му.
В съдържанието на всички заповеди за
възлагането и изменението на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт, е
отразено, че са издадени чрез информационна система "Контрол" като
електронен документ, подписан с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е
допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно
чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП, в
съответната редакция на закона към момента на издаване на документите)
електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически
свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, но
според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП само квалифицираният електронен подпис има
значението на саморъчен подпис. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЕДЕП квалифициран
електронен подпис е този усъвършенстван електронен подпис, който е придружен от
издадено от доставчик на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран
електронен подпис, отговарящо на изискванията на чл. 24 от ЗЕДЕП и
удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа и
е създаден посредством устройство за сигурно създаване на подписа. Според чл.
28, ал. 1 от ЗЕДЕП доставчикът на удостоверителни услуги води електронен
регистър, в който публикува удостоверенията за електронен подпис, които
използва в дейността си като доставчик, издадените удостоверения и списъка на
прекратените удостоверения. Последната разпоредба е доразвита в чл. 37, ал. 2
от Наредба за дейността на доставчиците на удостоверителни услуги, реда за
нейното прекратяване и за изискванията при предоставяне на удостоверителни
услуги, според която регистърът съдържа: 1. удостоверенията за квалифициран
електронен подпис, които използва в дейността си като доставчик на
удостоверителни услуги; 2. списък на издадените удостоверения за квалифициран
електронен подпис; 3. списък на прекратените удостоверения; 4. удостоверения за
време за представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен
документ, в случаите, когато такива се издават от доставчика на удостоверителни
услуги; 5. информация по чл. 28, ал. 3 от ЗЕДЕП. Следователно публичния
електронен регистър на доставчика съдържа информация относно действащите и
прекратените удостоверения за квалифицираните електронни подписи, издадени от
същия.
В случая
от направената служебна справка на представения от ответната
администрация CD-R и в публичния регистър на електронните подписи е видно, че
лицата са имали валидни квалифицирани електронни подписи към датата на издаване
на съответния документ и изброените ЗВР, РД и РА са подписани с квалифициран
електронен подпис от лицата, които са посочени. Следователно, не се установяват
пороци, касаещи формалната законосъобразност и обоснованост на РА, както и
компетентността на издателите му. Съдът намира, че процедурата по издаване на
оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми
на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата
законосъобразност в цялост.
Във връзка с проверката за правилното
приложение на материалноправните норми съдът намира следното:
През ревизирания период във връзка с
осъществяване на основната си дейност жалбодателят е приспаднал данъчен кредит
по фактури, подробно описани в ревизионния акт, които са издадени от 16 преки
доставчици, като предмет на доставките са стоки и услуги. Органите по приходите
са приели, че по тези фактури доставки реално не са извършени, поради което и на
основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не са признали на жалбоподателя данъчен кредит
по тях в общ размер на 18 625,80 лв.
При тази фактическа обстановка органите по
приходите са приели че е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, която
предвижда следното:
Ограничения на правото на приспадане на
данъчен кредит
Чл. 70. (5) Не е налице право на данъчен
кредит за данък, който е начислен неправомерно.
Според ревизиращите органи разпоредбата е
приложима, поради установената нереалност на доставките. От своя страна
нереалността е доказана с различните проверки, извършени от органите по
приходите. На всички 16 доставчици са извършени насрещни проверки, приключили с
издаването на съответни протоколи. Петнадесет от доставчиците не са представили
никакви документи. Единствено „Алфа 17 БГ“ ЕООД е представило само фактури и
счетоводни регистри. От жалбоподателя също са изискани доказателства във връзка
с доставките, включително – обяснения относно обстоятелството за какви
доставки, осъществени от него са използвани получените от шестнадесетте
дружества доставки. Същият не е представил никакви доказателства, нито
обяснения с изключение само на доставките, извършени от доставчиците му „Диоген
къмпани“ ООД и „Аргана“ ЕООД. За периода на ревизията жалбоподателят е имал
сключен договор със „Сън сити София“ ЕООД, като изпълнител за изграждане,
разработка, въвеждане, експлоатация и поддръжка на софтуеърна обработка на
данни за нарушения на скоростта , заснети с технически средства и обработка на
трафика от правоприлагащите органи с тъговско наименование Traffic
Solutions, който договор е
неотносим към стоките и услугите, за които се твърди, че са доставени от
шестнадестте преки доставчици.
Поради това е правилен изводът на
ревизиращите, че липсата на документи за произхода на стоките, кадрова
обезпеченост и наличие на търговски обекти на доставчиците,
приемно-предавателни протоколи, транспортни документи и доказателства за
извършено разплащане, в своята съвкупност установяват липсата на реални
доставки. Изводът е подкрепен и с документираната проверка в масивите на НАП
относно декларирани от доставчиците данни. При нея е установено, че част от
дружествата не са подали ГДД, а в подадените от останалите такива не се
съдържат данни за начислени амортизации. Доставчиците не са декларирали наличие
на търговски или производствени обекти. От тук, правилно следват и изводите, че
дружествата не притежават активи. Видно от подаваните декларации във връзка с
осигуряването е, че в някои от дружествата нямат назначени работници и
служители, а ако имат такива – те са заемали длъжности, които са напълно
неотносими към твърдените доставки на стоки и услуги. Доколкото към фактурите,
издадени от „Еуро Грос“ ЕООД, „Диоген къмпани“ ООД и „Аргана“ ЕООД са
представени касови бележки е установено, че същите нямат регистрирани в НАП
касови апарати.
По отношение на доставките „наем на
автомобили“ по сключени договори между„Диоген къмпани“ ООД и „Аргана“ ЕООД,
като наемодатели и жалбоподателя като наемател е установено, че автомобилите са
собственост на физически лица, на които също са извършени насрещни проверки и
които не са представили доказатества за отдаване под наем на автомобилите им,
нито са декларирали доходи от наем за съответните години.
Следователно, действително реалността на
доставките по процесните фактури не е подкрепена с никакви доказателства, а
напротив, органите по приходите са събрали множество доказателства установяващи
нереалност на доставките. Затова правилно е отказан данъчния кредит на
жалбоподателя и съответно не са му признати съотвените разходи по реда на ЗКПО.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя.
Несъстоятелен е доводът за съществено
нарушение на административнопроизводствените правила поради необсъждане в
ревизионния акт на възраженията на жалбоподателя. Напротив, в акта е цитирано
възражението, като е направен изводът, че жалбоподателят не е представил нови
доказателства. Обсъдено е и e отвърлено и възражението, за невръчване на
доказателствата към ревизионния акт.
Ирелевантно е възражението, че органите по
приходите не са събрали доказателства дали жалбоподателят и доставчиците им са
са платили данъка по доставките, в който случай данъкът не е следвало да се
търси от него. В случая с ревизионния акт на жалбоподателя не се признава
правото на възстановяване на данъчен кредит, като основанието за това не е
неплащането на данъка, а нереалността, т.е. липсата на доставки. В същата
връзка ирелевантни са и доводите за приложимост на чл. от ЗДДС, които
предвиждат следното:
Отговорност на лицата в случаи на злоупотреби
Чл. 177. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012
г., в сила от 1.01.2013 г.) Регистрирано лице - получател по облагаема
доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е
ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с
дължимия и невнесен данък.
(2) Отговорността по ал. 1 се реализира,
когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма
да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - 120
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В настоящия казус жалбоподателят не
отговаря за неплащането на ДДС от страна на доставчиците му при ползван от него
данъчен кредит. За него изобщо не е възникнало такова, тъй като то и
контрагентите му не са реализирали доставки.
Несъстоятелен
е и доводът, че е възможно една реална доставка да не може да бъде доказана,
“тъй като в търговския оборот често съставянето им (на документи) се пропуска
от контрагентите”. Преди всичко в случая липсват не само документи, а и
всякакви други доказателства – декларации, обяснения за реалността на
доставките и са налице доказателства за тяхната нереалност. Освен това
документалната обоснованост е важен принцип, залегнал в данъчните закони и
пълното му нарушаване в настоящия случай безспорно означава, че доставките не
са реално осъществени.
Неоснователни
са доводите, че не е доказано от ревизиращите органи, знанието на
жалбоподателя, че сделките са част от извършена от доставчика данъчна измама. В
случая нереалността на доставките, т.е. извършването само на привидни сделки е реализирано съвместно между
жалбоподателя и доставчиците, т.е. не би могло изобщо да се говори за липса на
знание от първия.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съобразно материалния интерес,
а именно – в размер на 2 085,23 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на „Хромакс - Трафик“
ООД, ЕИК ********* против Ревизионен акт №
Р-16001319002294-091-001/19.08.2019 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, с който не
е признат на жалбоподателя данъчен кредит в размер на 18 625,80 лв., с
прилежащи лихви от 5 750,02 лв., изменена е декларираната данъчна загуба за
2015 г. с 20 700 лв., и допълнително е установен корпоративен данък за 2016 г.
и 2017 г., съответно в размер на 4 097,82 лв. и 1 421,54 лв. с прилежащи лихви
1 032,51 лв. и 213,25 лв.
Осъжда „Хромакс - Трафик“ ООД, ЕИК
********* да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление
на Националната агенция за приходите разноски по делото в размер на 2 085,23
лв. /две хиляди и осемдесет лева и двадесет и три стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/
С
решение № 15340 от 10.12.2020 г. по адм. дело № 8211/2020 г. на ВАС -ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 280/27.05.2020 г., постановено по адм. дело № 106 по описа на
Административен съд /АС/ - Пазарджик за 2020 г. ОСЪЖДА „Хромакс - Трафик“ ООД
гр. Пещера ЕИК ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на
Националната агенция за приходите разноски по делото в размер на 2 085,23 лв.
/две хиляди осемдесет и пет лева и двадесет и три стотинки/ разноски за
касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.