№ 28683
гр. София, 15.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110158214 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 297663/24.10.2023 г. на И. В. Ю., подадена чрез
адвокат Т. Х. /пълномощно на л. 4 – гръб/, срещу „Университетска многопрофилна болница
за активно лечение и спешна медицина Н. И. П.“ ЕАД.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от „Университетска многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина
Н. И. П.“ ЕАД, чрез юрисконсулт М. В. /с пълномощно, приложено към ОИМ/.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение за недопустимост на
предявения иск при твърдения, че между същите страни, на същото основание и за същото
искане е образувано друго съдебно производството – гр. д. № 32259/2023 г. по описа на СРС,
I ГО, 127 състав, поради което производството по настоящото дело, като по-късно заведено,
подлежи на прекратяване. В условията на евентуалност е направено искане за съединяване
по реда на чл. 213 ГПК на производството по настоящото дело с това по гр. д. №
32259/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 127 състав.
Съдът намира възражението за недопустимост и искането за съединяването на дела за
неоснователни.
При служебно извършена справка по гр. д. № 32259/2023 г. съдът установи, че с
исковата молба по посоченото дело И. В. Ю. претендира признаване на установено, че
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД му дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2 000,00 лева, претърпени вследствие на недиагностициране на счупена челюст при
посещение в лечебното заведение на 04.07.2022 г. С исковата молба, предмет на настоящото
производство, същият ищец иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000,00 лева вследствие на грешна
преценка за необходимост от зашиване на разкъсно-контузна рана на челото на ищеца при
посещение по спешност в лечебното заведение на 04.07.2022 г. Предвид това, че ищецът
обосновава претенциите си с твърдения за различни противоправни деяния на служители на
ответника, не е налице обективен идентитет между производството по настоящото дело и
това по гр. д. № 32259/2023 г. и съответно производството по настоящото дело не следва да
бъде прекратявано.
Що се касае до искането за съединяване на двете производства по реда на чл. 213
ГПК, съдът намира следното:
Настоящото дело е по-късно образувано, като единствено съдът по по-рано
образуваното дело разполага с възможността да присъедини по негова преценка настоящото
дело, а не обратното, с оглед на което искането по чл. 213 ГПК е неоснователно.
В отговора на исковата молба е направено и искане за привличане на „Военно-
медицинска академия“ като трето лице-помагач на страната на ответника, като
интересът от привличането се обосновава с обстоятелството, че ищецът първоначално е бил
1
диагностициран и лекуван в това лечебно заведение. Съдът намира искането за привличане
за неоснователно, предвид обстоятелството, че в исковата молба ищецът е посочил, че
претендира вреди в резултат на грешна преценка на служители на ответника относно
необходимостта от предприемане на зашиване на разкъсно-контузна рана на челото на
ищеца, която интервенция не е била необходима и не е била извършена поради отказ от
негова страна. При така обоснованите претенция и интерес от привличането, съдът намира,
че при уважаване на сезиращата го искова молба, за ответника не би се породило регресно
вземане срещу „Военно-медицинска академия“, поради което искането по чл. 219 ГПК
следва да се остави без уважение като неоснователно.
В отговора на исковата молба е направено и искане за привличане като трето лице
– помагач на страната на ответника на ЗД [ фирма ] АД, като ответникът обосновава
интереса си със сключения между него и застрахователното дружество застрахователен
договор по застраховка „Професионална отговорност“ от 23.06.2023 г. Съдът намира
искането за неоснователно. Видно от представената застрахователна полица № /23.06.2023 г.
договорът за застраховка „Професионална отговорност на лицата, упражняващи медицинска
професия“ е сключен между ответника и ЗД [ фирма ] АД на 23.06.2023 г. и в него е
уговорено ретроактивно покритие за периода от 23.04.2023 г., а противоправното поведение
на служители на ответника, от което се твърди, че са настъпили вреди за ищеца, е от
04.07.2022 г., т. е. преди сключването на представения договор.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на „Университетска многопрофилна болница
за активно лечение и спешна медицина Н. И. П.“ ЕАД по реда на чл. 219 ГПК за
конституирането на Военно-медицинска академия и ЗД [ фирма ] АД като трети лица –
помагачи на страната на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта по произнасянето на съда по реда на чл. 219 ГПК
подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от получаване на съобщението на съда с частна
жалба пред Софийски градски съд.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г. от
15:00 часа, за която дата да се призоват страните.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск
с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от И. В. Ю. срещу УМБАЛСМ „Н. И.
П.“ ЕАД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата в размер на 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на грешна преценка на служители на ответника относно
необходимостта от зашиване на разкъсно-контузна рана на челото на ищеца при посещение
по спешност в лечебното заведение на 04.07.2022 г., която интервенцията не е била
необходима и не е била извършена поради отказ от страна на ищеца, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – 11.08.2022 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 43432/2022 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2022 г. около 23:00 часа ищецът И. В. Ю. е
станал жертва на нападение от страна на негов съсед – А. Л. Л., което е наложило
посещението му на спешен медицински кабинет. Ищецът бил транспортиран с линейка на
Бърза помощ до УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, където пристигнал около 01:00 часа на
04.07.2022 г. Когато пристигнал в болничното заведение, А. Л. Л., който бил бивш служител
на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, вече се намирал там. Ищецът твърди, че вследствие на
разговори между нападателя му и лекарите в ответната болница, е срещнал изключително
лошо и непрофесионално отношение от медицинския персонал в болницата, както и от
осъществяващите нейната охрана лица. Навежда твърдения, че получената в резултат на
нападението му рана на челото е била превързана и кръвотечението е било спряно още от
екипа на Спешна медицинска помощ, транспортирал го до УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД. При
извършения в болничното заведение преглед на разкъсно-контузната рана на челото му било
взето решение същата да бъде зашита. Въпреки състоянието, в което ищецът се намирал
2
след преживяното нападение, същият успял да съобрази, че подобен шев на челото би му
причинил значително загрозяване на лицето. Освен това ищецът счел, че подобна
интервенция не е и необходима в случая, тъй като раната била доста прибрана (с дължина
около 3 см., но с много малък отвор – с широчина само от около 0,2 см.) и не кървяла,
поради което сам преценил, че и без шев тя ще зарасне с много по-малък белег. Поради това,
категорично възразил срещу решението на медицинския екип, извършил прегледа му в
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, и подписал декларация, че не желае лицето му да бъде шито от
екипа на болницата. Ищецът поддържа, че в момента раната му заздравява много добре,
нито веднъж не се е отваряла и макар и да му е останал белег, то според него той не е така
съществен, какъвто би имал, ако раната му е била зашита в ответната болница. Счита, чe
подобен белег с шевове на лицето му неминуемо би го загрозил значително и би се отразил
изключително негативно на самочувствието му и на работата му, тъй като външният му вид
е изключително важен за упражняваната от него адвокатска професия. Поддържа, че освен
разочарование от пълната липса на професионализъм и компетентност на служителите на
ответника, изпитва и чувство на притеснение и страх какво го е очаквало, ако не е бил взел
решение лицето му да не бъде зашивано, и твърди, че именно тези изживявания
представляват причинените му от служителите на ответника неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от грешната им преценка за необходимостта за зашиване на
разкъсно-контузната рана на челото му. При тези твърдения моли за постановяване на
съдебно решение, с което исковата му претенция да бъде уважена, ведно със законната лихва
от завеждане на делото – 11.08.2022 г., до окончателното плащане. Претендира разноски за
исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с
изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че на 04.07.2022 г., около 01:00 часа, ищецът е постъпил в ответното
лечебно заведение по повод нанесен му побой, при което посещение му е било извършено
рентгеново изследване, документирано в медицинска документация и отразено в болничната
информационна система в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, Излага твърдения, че ищецът е бил
докаран в болницата от екип на Центъра за спешна медицинска помощ от
Военномедицинска академия, като е бил транспортиран до УМБАЛСМ „Н. И. П." ЕАД за
консултация с коремен хирург. Оспорва твърдението за некомпетентност и липса на
професионализъм от страна на медицинските служители на УМБАЛСМ „Н.И.П.” ЕАД,
които са били дежурни в деня на посещението на ищеца в лечебното заведение и са били
пряко ангажирани с неговото лечение. Твърди, че предприетите действия във връзка с
лечението на ищеца са били навременни, достатъчни, отговарящи на добрата медицинска
практика в такива случаи и при такива фрактури. На ищеца са били назначени в условията
на спешност консултация от специалисти – „специалист хирург, . и специалист ортопедия и
травматология, .; назначаване на полуаксиална рентгенография на цял череп/фас опрян на
брада/АР каудално ексцентрична проекция, ; лицева рентгенография на долна челюст нос-
чело, ; Рентгенография на цервикални прешлени, ; Профилна рентгенография на цял череп -
десен профил, ; лицева рентгенография РА на цял череп, ; консултация от специалист, .-
клинична токсикология“. Въпреки назначените изследвания те не били проведени в пълен
обем предвид обстоятелството, че ищецът напуснал самоволно болничното заведение преди
да бъде консултиран с токсиколог и преди да бъде диагностично доуточнен, вземайки със
себе си документите за извършените му изследвания и консултации, което обстоятелство е
било документирано в амбулаторен лист № . от 04.07.2022 г., в болничната информационна
система, както и в Амбулаторната книга на 111-ти неврохирургичен кабинет. Ответникът
твърди, че ищецът се е държал грубо, арогантно и агресивно към екипа на 111-ти кабинет,
както и към дежурния полицай, което е възпрепятствало доуточняването на неговото
състояние и съответно назначаването на необходимата терапия, в случай, че такава се е
налагала, след преглед на всички проведени изследвания. Ищецът е бил прегледан и в 105-ти
хирургичен кабинет, където са му установени суспектни данни за фрактура на 8-мо ребро
вляво без увреда на коремни паренхидни органи, като му е назначен и контролен преглед на
дата 06.07.2022 г. При прегледа на пациента в 108-и кабинет, същият и там е проявил
арогантно отношение към дежурния екип, документирано в Амбулаторната книга на 111-ти
неврохирургичен кабинет. Ответникът излага доводи, че агресивното поведение на ищеца и
факта, че същият самоволно е напуснал лечебното заведение без да му бъде назначена
терапия говорят за съпричиняване на вредоносния резултат в случай, че такъв е настъпил
след напускане на пациента от лечебното заведение, за което обаче лекарите в УМБАЛСМ
„Н. И. П.” ЕАД нямат вина, и което не е известно на медицинските специалисти в лечебното
заведение. Предвид изложеното, ответникът моли съда да постанови решение, с което да
3
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди в
претендирания размер в резултат на описаното в исковата молба поведение на служители на
ответника, и вредите са настъпили при или по повод изпълнение на тяхната работа.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите.
ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 04.07.2022 г., около
01:00 часа, ищецът е посетил ответното лечебното заведение с твърдения за нанесен му
побой.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
осъществено от служители на ответника поведение, довело до настъпване на вреди в
претендирания размер.
По доказателствата:
ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч. гр. д. № 43432/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, 29 състав.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни средства чрез разпит на един свидетел на ищеца при
режим на довеждане за датата на първото съдебно заседание по делото за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ДОПУСКА събиране на гласни средства чрез разпит на един свидетел на ответника
при режим на довеждане за датата на първото съдебно заседание по делото за установяване
на обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4