О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 164
гр. П., 06.02.2024 г.
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ
ПАВЛИНОВА
като постави на разглеждане гр.д. № 117/21 г. по описа на ПпРС, за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от ЕТ „******“,
с. Ц. А., общ. П., представлявано от Н. П. Д., действащ чрез адв. Ц. Х. от ТАК,
против „****.“, за присъждане
на сумата от 20 000 лв. – част
от общо дължима сума от 30 134.02 лв., представляваща размера на реално
направени разходи (вложения) от ищеца за агротехнически мероприятия, при
производството на царевица и слънчоглед (с изключение на очакваната печалба) на
имот № по БЗС- 78077.464.1, имот № по БЗС- 78077.477.1 и имот № по БЗС-
78077.436.1, в землище с. Ц. А., общ. П., вследствие на унищожаването на
насажденията в тези имоти от диви животни – благороден елен, заедно със законната
лихва от датата на увреждането – 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е стопанисвал и обработвал земеделски земи в землището на с. Ц. А., общ. П., за която си дейност бил
регистриран като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Т..
През стопанската 2017-2018 г., имот № по БЗС- 78077.464.1
целият с площ от 268.5 дка бил засят със слънчоглед. През същата стопанска
година в имот № по БЗС- 78077.477.1, целият с площ от 539.40 дка и в имот № по
БЗС- 78077.436.1, целият с площ от 10.200 дка, била засята царевица.
На 28.05.2018 г. констатирал, че върху описаните по-горе
култури имало нанесени щети от диви животни. По този повод на 29.05.2018г.,
депозирал уведомително писмо до Директора на РДГ-град Ц., с молба за съдействие
и установяване на нанесените щети. Въз основа на това със Заповед
№100/28.06.2018г. Директора на ДГ-Ц. назначил комисия.
След оглед на обработваните и засети от ищеца площи със
слънчоглед и царевица в землище с. Ц. А., с протокол от 10.08.2018 г.
констатирала, че действително били нанесени щети от диви животни – благороден
елен и че вследствие на тези щети от дивеч били напълно унищожени по-голяма
част от насажденията, както следва: - в имот № по БЗС- 78077.464.1 целият с
площ от 268.5 дка били унищожени 62% от насажденията със слънчоглед; -в имот №
по БЗС- 78077.477.1 целият с площ от 539.40 дка били унищожени 9.6% от
насажденията с царевица и в имот № по БЗС- 78077.436.1 целият с площ от 10.200
дка били унищожени 55% от насажденията с царевица. С този протокол бил задължен
след приключване на жътвата на имотите, да уведоми комисията за получените
добиви от горепосочените масиви, което сторил непосредствено след ожънване.
Твърди, че преписката във връзка с щетите приключила, и с
протокол на същата комисия бил определен точният размер на нанесените щети от
дивеча изчислен в килограм готова и ожъната продукция. Щетите, които комисията
оценила и определила да бъдат изплатени, вследствие на нанесените щети от
дивеча, възлизали на 36 266.50 лв., и били разпределени както следва: в
имот № по БЗС- 78077.464.1, унищожени 166.47 дка х 265 кг/дка- 44 114.55 кг.
слънчоглед, или 44 114.55 кг х 0.58311 лева= 25723.64 лв.; в имот № по БЗС- 78077.477.1
- 51.77 дка х 640 кг/дка- 33132.8 кг. царевица, или 33132.8 кг х 0.28709 лева =
9 512.10 лв., и в имот № по БЗС- 78077.436.1 - 5.61 дка х640 кг/дка- 3590.4 кг.
царевица, или 3590.4 кг. х 0.28709 лева = 1030.77 лв.
Така комисията изчислила и общо претърпените загуби за
района, стопанисван от СЛРГП, който бил сбора от 25 723.635 лв.+ 9512.095 лв.+
1030.768 лв., или общо 36 266.498 лв.,
включваща в себе си и пропусната полза от добива, от който стопанинът бил лишен, вследствие на унищожаването на насажденията
от диви животни, която била в размер на 6 549.16 лв., и която сума не се
претендирала с настоящият иск.
Твърди, че за въпросната година реално направени разходи
(вложения) от негова страна за агротехничести мероприятия при производството на
царевица и слънчоглед на унищожените площи били в общ размер от 30 134.02 лв.
Твърди,
че независимо от проведената законова процедура за установяване на щетите от
дивеча, до датата на подаване на исковата молба ответното ****, под чийто
надзор било стопанисването на дивеча в ловно-стопанския район на селото, все
още не било изплатило нанесените щети от дивеча в размер на 30134.02 лв.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 20 000
лв. – предявена като частичен иск от общо дължима сума от 30134.02 лв.,
представляваща размера на реално направени разходи (вложения) за агротехнически
мероприятия при производството на царевица и слънчоглед на имот № по БЗС- 78077.464.1, имот № по БЗС-
78077.477.1 и имот № по БЗС- 78077.436.1, в землище с. Ц. А., общ. П.,
вследствие на унищожаването на насажденията в тези имоти от диви животни –
благороден елен, заедно със законната лихва от датата на увреждането –
10.08.2018г., до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.
В едномесечния срок и по реда
на чл. 131 от ГПК е подаден писмен
отговор от ответника „****.“, чрез
пълномощник: адв. Б. К.от ТАК, с който
предявеният иск е оспорен като
недопустим и неоснователен.
Направено е възражение, че
правният спор е решен с решение по гр.д. № 225/2020 г. по описа на ТОС, което,
макар и към момента на подаване на отговора да не било влязло в сила, го правело
недопустим.
Във връзка с направеното от ответната
страна възражение за решаване на правния спор със СПН по гр.д. № 225/2020 г. по
описа на ТОС, съдът е изискал заверен препис от решението.
Видно от изискания и приложен по делото
заверен препис от решение № 2/19.01.2021
г. по гр.д. № 225/2020 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, потвърдено с
решение 43/05.07.2021 г. по в.гр.д. № 192/2021 г. по описа на Апелативен съд – В.,
влязло в законна сила на 23.08.2021 г., със същото съдът е осъдил „****“ – гр. П.,
да заплати на ЕТ „****“ – с. Ц. А., общ. П., сумата 6549.16 лв., представляваща
обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч, стопанисван от
сдружението в ловностопанския му район, изразяващи се в унищожаване на посевите
от царевица и слънчоглед в обработваните от дружеството ниви в землището на с. Ц.
А., общ. П., както следва: в имот по БЗС 78077-464-1 с площ от 268.5 дка – 67%
от насажденията от слънчоглед; в имот № по БЗС 78077-477-1 с площ от 539.6 дка
– 9.6% от насажденията от царевица и в имот № по БЗС 78077-436-1 с площ от 20.4
дка – 55% от насажденията с царевица, представляваща пропусната полза от добива,
от който земеделският производител е лишен, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, като съдът е отхвърлил иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД в останалата
част до пълния ме размер от 36 266.50 лв.
и претенцията за законна лихва за времето от 28.05.2018 г. до 09.08.2018
г. върху посочената главница, а след 10.08.2018 г. – и по отношение на главница
над размер от 6549.16 лв.
От правна страна съдът приема следното:
С решението съдът разрешава
правния спор, като установява какво е правното положение между същите страни и
ги задължава да се съобразяват с него. Една от най-важните последици на
влязлото в сила съдебно решение е силата на пресъдено нещо /СПН/. В
разпоредбите на ГПК обхватът на тази правна последица е ясно и изчерпателно
очертан чрез нейните обективни и субективни предели. Обективните предели на СПН
представляват предмета, за който тя важи и това е материалното право, по което
съдът се е произнесъл с решението, като го е потвърдил или отрекъл. Съгласно
чл. 298, ал. 1 от ГПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание. От този текст
следва извод, че предмет на СПН е само спорното материално право с
белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича,
съдържание, субекти и правно естество. В разпоредбите на чл. 298, ал. 4 от ГПК е предвидено единствено
изключение от принципа, че само спорното право, предмет на иска, е предмет на
СПН, като я разпростира и относно две насрещни права на ответника, предявени от
него не чрез насрещен иск, а чрез възражение. Това са предявени искания и
възражения за право на задържане (чл. 72, ал. 3 от ЗС, чл. 91 от ЗЗД) и за
вземането, въз основа на което ответникът прави възражение за прихващане (в
този смисъл Решение № 21/15.05.2013 г.
на ВКС по гр.д. № 741/2012 г., ІІ г.о.). Предмет на СПН обаче, НЕ Е САМО
субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз
основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички
факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право. Със сила на присъдено нещо се ползват съдебно
установените правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право,
чрез основанието и петитума на иска (в този смисъл Решение № 89/11.07.2011 г.
на ВКС по т.д. № 716/2010 г., І т.о.).
В настоящия случай, като се
запозна с материалите по делото, съдът прецени, че предявеният иск по
настоящото гр.д. № 117/2021 г. по описа на ПпРС е недопустим, тъй като спорът
между същите страни и на същото основание, със същите правопораждащи факти, е
решен с влязло в сила решение на съд, поради което не може да се пререшава.
Искът е недопустим и настоящото
дело подлежи на прекратяване, на основание чл. 130 вр. чл. 299, ал. 1-2 от ГПК.
Предвид гореизложеното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 117/2021 г. по описа на Поповския районен съд, поради недопустимост на предявения иск, на
основание чл. 130 във вр. чл. 299, ал. 1-2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен
съд – Т..
СЪДИЯ: