Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. К., 18.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и осми юни две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 583 по описа за 2018 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр.
с чл.79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „К.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***0, с
управител Х.Г.Т., чрез адв. Г. против О.К. ЕИК ***, с адрес: ***,
представлявана от Кмета Е.К..
В исковата молба се твърди,
че по силата на договорености помежду им, включително и договор № ..г., „К.К.“
ООД *** – канцеларски материали, пишещи средства, копирна хартия, консумативи
за принтери, пликове, класьори на обща стойност от 8668.28 лева.
За извършените доставки
през периода от месец март 2017 г. до месец април 2017 г. били съставени 15 бр.
фактури, като всяка фактура била съпроводена със съответни приемо-предавателни
протколи. Фактурите били:
- 15512/23.03.2017 г. на стойност 2276.98 лева;
- 15590/07.04.2017 г. на стойност 534.57 лева;
- 15592/07.04.2017 г. на стойност 151.74 лева;
- ..г. на стойност 47.79 лева;
- 15595/07.04.2017 г. на стойност 779.. лева;
- 15596/07.04.2017 г. на стойност 139 лева;
- 15597/07.04.2017 г. на стойност 363.43 лева;
- 15598/07.04.2017 г. на стойност 258 лева;
- 15601/07.04.2017 г. на стойност 139 лева;
- 15608/10.04.2017 г. на стойност 788.40 лева;
- 15616/11.04.2017 г. на стойност 1869.81 лева;
- 15617/11.04.2017 г. на стойност 832.12 лева;
- 15618/11.04.2107 г. на стойност 4..24 лева;
- 15660/25.04.2017 г. на стойност 39.48 лева;
- 15662/25.04.2017 г. на стойност 11.35 лева.
Съгласно чл. 5 от договора
ответникът следвало да плати получената от него стока в срок до 30 дни от
издаването на конкретната фактура. Това задължение не било изпълнено. Ищецът
твърди, че ответникът извършил признание на дължимите суми. С писмо № ..от
25.01.2017 г., подписано от законният представител – Кмета на О.К. и от
Началника на отдел „Счетоводство”, се признавали задълженията към ищцовото
дружество, включително и сумата по процесиите фактури.
Ответникът дължал и законна
(мораторна) лихва до датата на внасяне на настоящата искова молба в съда, която
била изчислена от датата следваща изтичането на 30-дневния срок след съставяне
на фактурата. Дължала се и законната лихва върху главниците от фактурите и от
момента на внасяне на иска в съда до окончателното им изплащане.
Неизплатените фактури със
съответните приемо - предавателни протоколи или складови разписки и справка за
конкретна дължима мораторна лихва (изброени по номер, дата, стойност, падеж,
мораторна лихва до внасяне на настоящия иск) били както следва:
- 15512/23.03.2017 г. на стойност 2276.98 лева, законна лихва от
24.04.2017 г. до 16.04.2018 г. - 226.89 лева;
- 15590/07.04.2017 г. на стойност 534.57 лева, законна лихва от
08.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 51.18 лева;
- 15592/07.04.2017 г. на стойност 151.74 лева, законна лихва от
08.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 14.53 лева;
- ..г. на стойност 47.79
лева, законна лихва от 08.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 4.58 лева;
- 15595/07.04.2017 г. на стойност 779.. лева, законна лихва от
08.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 74.62 лева;
- 15596/07.04.2017 г. на стойност 139.00 лева, законна лихва от
08.05.2017 г. до 16.04.2018 г, - 13.31 лева;
- 15597/07.04.2017 г. на стойност 363.43 лева, законна лихва от
08.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 34.80 лева;
- 15598/07.04.2017 г. на стойност 258.00 лева, законна лихва от
08.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 24.70 лева;
- 15601/07.04.2017 г. на стойност 139.00 лева, законна лихва от
08.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 13.31 лева;
- 15608/10.04.2017 г. на стойност 788.40 лева, законна лихва от
11.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 74.83 лева;
- 15616/11.04.2017 г. на стойност 1869.81 лева, законна лихва от
12.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 176.95 лева;
- 15617/11.04.2017 г. на стойност 832.12 лева, законна лихва от
12.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 78.75 лева;
- 15618/11.04.2107 г. на стойност 4..24 лева, законна лихва от
12.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 41.38 лева;
- 15660/25.04.2017 г. на
стойност 39.48 лева, законна лихва от 26.05.2017 г. до 16.04.2018 г. - 3.58
лева;
- 15662/25.04.2017 г. на
стойност 11.35 лева, законна лихва от 26.05.2017 г. до 16.04.2018 г. -
1.03 лева.
Общата сума на дължимата
мораторна лихва до завеждане на делото била в размер на 834.44 лева.
моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати:
- сумата от 8668.28 лева – главница, представляваща
неизпълнено парично задължение за доставени за доставени канцеларски материали,
пишещи средства, копирна хартия, консумативи за принтери, пликове, класьори;
- сумата от 834.44 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху просрочените плащания за
всяка една от издадените фактури, считано от падежа на плащане на всяка
фактура, до предявяване на иска – 16.04.2018 г., като вземанията за главница и
законна лихва произтичат от неизплатени фактури;
- законната лихва върху главницата, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 17.04.2018 г., до окончателното ѝ
изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответната Община, чрез процесуалния си представител
ст. юрисконсулт П., намира иска за допустим, но неоснователен. Не оспорва
твърдението за сключен между страните договор от .г., както и обстоятелството,
че са били извършени от ищеца доставки на стоки, обективирани в част от
приложените към исковата молба фактури. Оспорва иска в останалите му части.
Издадената
от ищцовото дружество фактура № ..г. на стойност 47.79 лева не била отразена в
счетводните документи на о.К. и респ. тази сума не била заведена в счетоводния
баланс на общината като задължение за плащане към ищеца. Освен това липсвал
приемо-предавателен протокол за издаването на тази фактура. Не било ясно дали
са доставени и получени посочените в нея материали.
Ответникът твърди, че предвид липсата на приложени
писмени заявки, направени от страна на О.К. до ищцовото дружество, не било
възможно да се установи какви заявки са правени, дали са изпълнени качествено и
в срок. Не можело да бъде установено дали ищцовото дружество е изпълнило
всичките си задължения по горецитирания договор и дали то е изправна страна по
него. Представен бил приемо-предавателен протокол към всяка една фактура, но
липсвал към нея направената заявка, за да се установи дали е спазен офертирания
и записания в договора срок за изпълнение, който срок заедно с ценовите
параметри на стоките, е бил решаващ за избора на ищцовото дружество за
изпълнител на обществена поръчка с предмет „Доставка на канцеларски материали
за нуждите на О.К.“.
Твърди, че от съдържанието на фактурите не можело да
се установи дали описаните в тях стоки отговарят на поръчката, както и въобще
дали има такива поръчки. Невъзможно било да се прецени в какъв срок са били
доставени съответните стоки след поръчването им. Фактурата била първичен
счетоводен документ, чието предназначение е да се документират стопанските
операции във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната
отчетност в предприятието на търговеца. Тя била частен свидетелстващ документ,
който удостоверява предоставянето на определена стока или услуга. Съдебната
практика била последователна в разбирането си, че фактурата не е основание за
плащане, основанието е извършването на материалната престация, а фактурата само
удостоверява този факт. С оглед това, не можело да се приеме, че е налице
задължение на ответника за плащане на цена на доставени стоки.
Липсата на направените до „К.К.“ ООД заявки
възпрепятствали възможността да се проследи дали доставените съответстват по
вид и количество на заявените консумативи от О.К.
По отношение на писмо издадено от О.К. с изх. № 92-00-
24/25.01.2017 г. на основание чл. 28 от Закона за счетоводството, следвало да
се има предвид, че същото било документ по реда на чл. 28, ал. 1 от Закона за
счетоводството. Тези документи на първо място нямали характер на извънсъдебно
признание. От друга страна, следвало да се има предвид, че писмата за
потвърждение на салдата във връзка с инвентаризацията на активите и пасивите
между две насрещни страни се извършва през всеки отчетен период с цел
достоверното им представяне в годишния финансов отчет. Следователно, се касаело
за изпълнение на вменено по закон задължение за инвентаризация на активи и
пасиви с оглед съставяне на годишни финансови отчети. Тези отчети имали за цел
в процеса на финансова дейност, да представят вярно и честно имущественото и
финансово състояние на предприятието съгл. чл. 23, ал.2ЗСч, което не
представлява волеизявление на длъжника за изпълнение на задължението, насочено
спрямо кредитора.
С оглед изложеното ответникът моли съда да отхвърли
предявения от „К.К.“ ООД иск като неоснователен и недоказан и да присъди
направените разноски за инстанцията, изразяващи се в юрисконсултско
възнаграждение. При условията на евентуалност моли съда да приеме, че не е
безспорно доказано вземането по фактура № ..г. на стойност 47.79 лева.
В хода на
производството процесуалният представител на ищцовото дружество е поискал и е
допуснато на основание чл. 214 от ГПК изменение в размера на иска, като в
частта за дължима мораторна лихва се счита предявен за сумата от общо 833.77
лева, вместо за първоначално претендираните 834.44 лева.
От събраните по делото
доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори, а и се
потвърждава от разпита на св. л.н., че между страните е имало установена търговска практика и обичаи за доставка на стоки и
услуги, по силата на която ищецът доставял на ответника канцеларски материали и
консумативи.
От представения Договор №.
от .г., сключен между О.К. от една страна, в качеството си на възложител и „К.К.”
ООД *** – от друга, в качеството си на изпълнител, последният се е задължил да
достави на възложителя канцеларски материали, съгласно техническо предложение
на изпълнителя, неразделна част от договора. Облигационното задължение на ищеца
като изпълнител по договора съставлява доставка на стоки съгласно негово
техническо предложение, в срок от един
ден от датата на заявката на възложителя чрез съставяне на подписан двустранен
приемо-предавателен протокол с посочени по вид и количество доставени
материали, както и издаване на данъчна фактура за доставеното количество и
представяне на сертификат за качество на продуктите. Облигационното задължение
на възложителя по договора е да оказва необходимото съдействие на изпълнителя
за изпълнение на предмета на договора, да изпраща писмена заявка за видовете и
количествата материали, да заплати на изпълнителя съответното възнаграждение за
действително доставените материали, приети и предадени с двустранно подписан от
страните приемо-предавателен протокол в
срок от 30 дни, считано от издаване на фактура за действително доставените
количества, по банкова сметка ***.
Приложено е по делото писмо
№ ..от 25.01.2017 г., подписано от Кмета на о.К. и от Началника на отдел
„Счетоводство“ и изпратено до ищцовото дружество на основание чл.28, ал.1 от
Закона за счетоводството във връзка с провеждане на годишна инвентаризация на
задълженията. С писмото О.К. *** ООД, че салдото към нейна партида към
31.12.2016 г. е в размер на 31035.46 лева. Тъй като предмет на настоящото
производство за задължения, отразени във фактури след тази дата (31.12.2016
г.), това писмено доказателство се явява неотносимо и същото няма доказателствената
му стойност.
Като доказателство по
делото са представени процесните петнадесет фактури, придружени с
приемо-предавателни протоколи, надлежно подписани от страните и удостоверяващи,
че в периода от 23.03.2017 г. до 25.04.2017 г. приемащата страна – О.К. е
приела предаденото от предаващата страна – „К.К.” ООД, без възражения по
отношение на количеството и качеството
на канцеларските материали. Фактурите съдържат необходимите по Закона за
счетоводството реквизити и се ползват с доказателствената сила на счетоводни
документи. За нуждите на гражданския процес фактурата е частен свидетелстващ
документ и като такъв, в случай, че е двустранно подписана (каквито са
настоящите), удостоверява получаването на описаната в тях стока.
Изключение прави фактура № ..г. на стойност 47.79 лева, към която не е
приложен приемо-предавателен протокол и която – видно от заключението по приетата
съдебно-счетоводна експертиза, е осчетоводена само в ищцовото дружество, но не
и в счетоводството на в О.К. Общата стойност на осчетоводените фактури в „К.К.“
ООД в Дневници на продажбите за съответните данъчни периоди е в размер на
8668.28 лева, а в счетоводството на О.К. – 8620.49 лева. Стоките и материалите
са били в наличност при тяхното изписване от „К.К.“ ООД. Размерът на
мораторната лихва, считано от падежа на плащане на всяка фактура до датата на
подаване на исковата молба – 17.04.2018 г., включително, е в общ размер от 833.77
лева.
Предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност – 15 бр. фактури, приемо-предавателни
протоколи, съдебно-счетоводна експертиза и свидетелски показания, твърденията
на ответника, че не може да се установи какви заявки били правени, дали били изпълнени
качествено и в срок, дали описаните във фактурите стоки отговарят на поръчките
и дали въобще има такива поръчки, се явяват неоснователни. Ответникът не
ангажира доказателства да е заплатил дължимите суми.
Спорната фактура № ..г. на стойност 47.79 лева, също съдържа всички реквизити на първичен
счетоводен документ. Следва да се отбележи, че подписът на получателя не е
задължителен реквизит, но в случая такъв фигурира – положен е от домакина на о.м.н.и
същият не е оспорен от ответника. Обстоятелството, че фактурата не е
заприходена в счетоводството на ответната О.К. не е доказателство за
недължимост на цената на получената стока, тъй като е едностранно действие на
ответника, от което той черпи права. Цената се дължи не защото е издадена
фактура, а защото е извършена доставка и затова купувачът дължи плащане на
цената на една стока. Това е така, защото сама по себе си фактурата не е
основание за плащане на цената една стока. /в този смисъл Решение №987 от
26.11.2004 по гр.дело №157/2004 на ВКС,
ТК/. В тази връзка съдът намира доводите на процесуалния представител на
ответника относно оспорването на фактура № ..г. за неоснователни.
При така установените
факти, съдът намира иска на „К.К.“ ООД против О.К. за основателен и доказан до
размера, установен от съдебно-счетоводната експертиза – главница от 8668.28
лева и лихва за забавено плащане върху просрочените плащания за всяка една от
издадените фактури, считано от падежа на плащане на всяка фактура, до
предявяване на иска – 17.04.2018 г. в размер на общо 833.77 лева. Главницата
следва да се присъди ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в
съда – 17.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно представения списък на разноски по реда на чл. 80 ГПК, на ищеца
следва да се присъдят и сторените в настоящото производство деловодни разноски.
Ищецът е доказал разноски в общ размер от 1550.11 лева, от които 380.11 лева за
платена държавна такса; 150.00 лева възнаграждение на вещо лице; 1020.00 лева –
адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 327
от ТЗ, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, О.К.
ЕИК ***, с адрес: *** да заплати на „К.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***0, представлявано от управителя Х.Г.Т. сумата от 8668.28 лв. (осем
хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) – главница,
представляваща неизпълнено парично задължение по доставени канцеларски
материали, пишещи средства, копирна хартия, консумативи за принтери, пликове,
класьори, за което са издадени данъчни фактури както следва: 15512/23.03.2017
г. на стойност 2276.98 лева;15590/07.04.2017 г. на стойност 534.57
лева;15592/07.04.2017 г. на стойност 151.74 лева; ..г. на стойност 47.79 лева; 15595/07.04.2017
г. на стойност 779.. лева; 15596/07.04.2017 г. на стойност 139 лева; 15597/07.04.2017
г. на стойност 363.43 лева; 15598/07.04.2017 г. на стойност 258 лева; 15601/07.04.2017
г. на стойност 139 лева; 15608/10.04.2017
г. на стойност 788.40 лева; 15616/11.04.2017 г. на стойност 1869.81 лева; 15617/11.04.2017 г. на стойност 832.12
лева; 15618/11.04.2107 г. на стойност 4..24 лева;15660/25.04.2017 г. на
стойност 39.48 лева; 15662/25.04.2017 г. на стойност 11.35 лева, ведно със
законната лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба – 17.04.2018 г., до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, „О.К. ЕИК ***, с адрес: *** да
заплати на „К.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***0,
представлявано от управителя Х.Г.Т. сумата от 833.77 лв. (осемстотин тридесет и три
лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за забава
върху всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане на всяка фактура (деня,
следващ датата на получаване на стоката или услугата) до 17.04.2018 г..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 ЗЗД, О.К. ЕИК ***, с адрес: *** да
заплати на „К.К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***0,
представлявано от управителя Х.Г.Т. сумата от 1550.11 лв. (хиляда петстотин и петдесет
лева и единадесет стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.