РЕШЕНИЕ
№ 275
гр. гр. Хасково, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря ЗЛАТКА ИВ. БОНЧЕВА
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640200723 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. Ш. А. от град М., обл. Кърджали срещу
Наказателно постановление № 45 от 14.06.2022 г. на Кмета на община
Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в
размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. В подадената
жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което било издадено в нарушение на
процесуалните правила и при противоречие с материалния закон. Моли
жалбата да бъде уважена, а атакуваното с нея наказателно постановление –
отменено. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и заявява, че поддържа подадената жалба и
в хода по същество развива конкретни съображения за нейната
основателност.
1
Административнонаказващият орган – Кмета на община Хасково,
редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения представител по делото
– юрисконсулт Б. Р. П. – В. оспорва жалбата и в хода по същество, въз основа
на конкретно заявени доводи, моли да бъде оставена без уважение.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 27.03.2022 г. свидетелите Н. Т. Б. на длъжност „*** в Сектор КОРЗ
при Община Хасково и И. Р. И., на длъжност „*****“ в Сектор КОРЗ при
Община Хасково извършвали проверка в Парк Кенана, град Хасково за
неправилно паркирали автомобили. В около 14:45 часа, констатирали лек
автомобил марка „******“, рег. №****** паркиран на велосипедна пътека в
парка. След като достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 98, ал.
1, т. 5 от Закона за движението по пътищата, свид. Н. Б. пристъпил към
съставяне Глоба с фиш, серия К № 0000828 в размер на 50.00 лева по
отношение на водача на МПС – лек автомобил марка „****“, с рег. № **** в
отсъствие на водача на превозното средство.
Впоследствие, след оспорване от М. Ш. А. от град М., обл. Кърджали
до Кмета на община Хасково с подаване на възражение, съставеният фиш бил
анулиран и срещу жалбоподателя бил съставен на 17.05.2022 г., от свид. Н. Т.
Б., в присъствие на свид. И. Р. И. Акт за установяване на административно
нарушение № 42/17.05.2022 г. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата за паркиране на посоченото по – горе моторно
превозно средство на описаните дата и място на велосипедна алея в Парк
Кенана, град Хасково. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя,
надлежно поканен, който след предявяването му, подписал съставения
АУАН, без в съответната графа за възражения и обяснения да впише такива.
Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения и
допълнително в законовия срок от връчване на екземпляр, осъществено на
2
дата 17.05.2022 г., удостоверено в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта за
установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на
производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Н. Т. Б. и И. Р. И. относно обстоятелствата, свързани с
действията, възложени във връзка с процесната проверка, констатациите в
хода на проверката и дава вяра на показанията им, свързани със съставянето
на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата, престоят и паркирането са забранени на пешеходни или
велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. По
силата на чл. 183, ал. 4, т. 5 от ЗДвП, наказва се с глоба от 50 лв. водач, който
неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище. Следователно, деянието, за
което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от
закона за наказуемо, към датата извършването му.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения
от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна
на наказателното постановление. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
досежно необходимите реквизити. Нарушението, макар и лаконично, е
описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да
бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние
се привлича към административнонаказателна отговорност, за да е в
състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона
обем. Фактическото описание на деянието съответства на правната
квалификация по относимия текст от Закона за движението по пътищата.
3
Спазени са давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗДвП, както и принципа
non bis in idem, предвид анулирането на издадения санкционен акт за същото
деяние – глоба с фиш, след подаденото възражение, съдържащо оспорване и
отказ за заплащане на глобата.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и
редът за издаването му, но по съдържанието си не отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, конкретно на
изискването подборът на санкционната норма да е в съответствие с описаните
факти. По отношение необходимостта от достатъчна конкретизация на датата
и мястото на извършване на деянието, наказателното постановление съдържа
ясни и конкретни твърдения, а доводите в обратна насока, отправени от
жалбоподателя следва да се приемат за неоснователни. Въз основа на тези
твърдения за паркиране на велосипедна алея именно, наказващият орган
обаче е подбрал санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 8 от Закона за
движението по пътищата като основание за реализиране на отговорността, но
в диспозицията на тази санкция, предвиденото в нея наказание се налага за
неправилно паркиране или в зоната на пешеходна пътека, спирка за
обществен превоз на пътници или кръстовище, но не и в зоната на
велосипедна пътека, а разширително тълкуване в случая на санкционната
норма е недопустимо.
Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като води до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице, след като са
изложени ясни и конкретни обстоятелства, въз основа на които се цели да се
ангажира отговорността, да бъде приложена съответната на тях санкционна
норма, която е винаги и единствено възможна. Затова е необходимо в рамките
на осъществявания съдебен контрол, санкционният акт следва да бъде
отменен на процесуално основание, без да се проверява неговата
обоснованост и правилност.
Все пак, за пълнота на изложението е необходимо да бъде отбелязано,
че от материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен
начин относно факта на паркиране на процесното моторно превозно средство
4
на велосипедна алея в Парк Кенана в град Хасково, като изводите на
контролните органи от състава на РУ на МВР - Хасково намират
необходимата опора в приобщените доказателствени източници, а
възраженията на жалбоподателя, който не оспорва качеството си на водач, че
имало и други нарушения в същата зона, останали незабелязани от
служителите на Община Хасково, е ирелевантно от гледна точка
произнасянето на съда по конкретния случай. Осъщественото деяние
съставлява нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗдвП, което обаче е наказуемо
не по чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, а по 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Нещо, което в
случая не е съобразено.
В обобщение, по изложените по – горе съображения, подадената жалба
се явява основателна, поради което атакуваното с нея наказателно
постановление, като незаконосъобразно е необходимо отменено от съда.
С оглед изхода на спора, налице е основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в
тежест на административнонаказващия орган да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски, но липсват каквито и да било
представени доказателства, че същите са действително сторени от страната
по делото, поради което искането за тяхното присъждане не би могло да бъде
уважено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45 от 14.06.2022 г. на Кмета
на община Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
5