Р
Е Ш Е
Н И Е №
364
гр. Бургас, 07.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, в открито съдебно заседание на единадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при секретаря Тодорка Стоянова
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело №436 по описа за 2018г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена от „Водоканалстрой-
Костови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.“Мария Луиза“ №59, ет.1, със съдебен адрес гр.София, бул.“Тодор Александров“ №28, ет.7 срещу
„Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №44, ет.1 искова претенция за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сума в общ размер на 219 293.62 лева, от която: сумата
от 58 338.66 лева, представляваща частично неизплатено възнаграждение по
договор за специализирана строителна услуга от 28.01.2016г., сумата от
59 994.96 лева- неустойка за забава, дължима съгласно договора в размер на
10% от стойността на същия, сумата от 85600 лева, представляваща остатък от
дължимо възнаграждение по договор от 22.05.2017г. и сумата от 15 360 лева-
неустойка за забава, дължима съгласно последния договор в размер на 10% от
стойността на същия, както и законната лихва върху присъдените суми, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Твърди се в исковата молба, че
ищецът е универсален правоприемник на ЕТ “Водоканалстрой- Щ.К.- В.К.“ и като
част от търговското предприятие на последния към ищеца са преминали вземанията
му към ответника „Водоканалстрой“ООД. Посоченият едноличен търговец действал
като подизпълнител на ответника във връзка с извършени доставки на материали и
строително монтажни дейности за два обекта, находящи се в гр.Сливен и
гр.Асеновград.
По силата на договор от
28.01.2016г. на ЕТ “Водоканалстрой-Щ.К.-В.К.“ се възлагало да извърши доставки
и СМР за обект „Интегриран проект за водния цикъл на гр.Сливен“. Ответното
дружество от своя страна трябвало да заплати уговорената между страните цена.
Плащанията се дължали след извършване на определен етап от СМР и след подписване
на приемо-предавателни протоколи. Петият двустранен протокол бил подписан между
страните на 23.08.2016г., като във връзка с приетата работа било направено
частично плащане по фактура №172 в размер на 149 667.40 лева. Непогасеният
остатък възлизал на сумата от 58 338.66 лева. Тъй като плащането било
забавено по силата на договора се дължала неустойка в размер на 0.5% от
стойността на неизплатените работи за всеки ден забава, но не повече от 10 % от
стойността на договора. По тази причина претендираната сума за неустойка била в
размер на 59 994.96 лева.
С
договор от 22.05.2017г. ответникът възложил на ЕТ “Водоканалстрой-Щ.К.-В.К.“ да
извърши доставки на материали и строително- монтажни работи на обект
„Рехабилитация на водоснабдителната и канализационна мрежа с изграждане на ПСОВ
за гр.Асеновград“, подобект „направа на два броя хоризонтални сондажи под
напоителните канали“. От своя страна „Водоканалстрой“ ООД следвало да приеме
извършената работа и заплати договорената цена. Стойността на възложените
дейности възлизала на сумата от 153 600 лева, като срокът за плащане след
изготвяне на фактура бил 30 дни. Ответникът извършил две частични плащания като
непогасеният остатък от задължението му бил в размер на 85 600 лева.
Претендираната неустойка за забава възлизала на сумата от 15 360 лева.
В
депозирания отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани. Твърди на първо място, че между страните не е
подписан договор за обекта в гр.Сливен със соченото от ищеца съдържание.
Заявява, че представеният по делото документ е антидатиран с цел да се обоснове
искане за неустойка и никога не е представян на другите управители на
дружеството или входиран в деловодството на същото. Приложените фактури не били
идентични с тези, представени в счетоводството на ответника. Твърди се също
така, че договорът, приложение 1, фактурите и приемо-предавателните протоколи
не са подписани от В.К.. При липса на редовен и надлежно подписан договор не
била настъпила изискуемостта на неплатения остатък. В случай, че бъде приет
договорът за валиден се заявява, че изпълнителят не е представил на ответника
декларации за съответствие на вложените материали, поради което и не е
настъпила изискуемостта на задължението.
Направени
са също така възражение за нищожност на клаузата на неустойката, поради
противоречие с добрите нрави, както и възражение за прихващане на
претендираните от ищеца суми с насрещни вземания на ответника към ищеца.
За
обекта в Асеновград отново се посочва, че договорът е антидатиран, с цел да се
обоснове искане за неустойка, а представените фактури не били идентични с тези,
намиращи се в счетоводството на ответника. При липса на редовен и надлежно
подписан договор не била настъпила изискуемостта на задължението за търсената
като остатък сума от ищеца. Ако бъде прието, че договорът, общите условия и
представената рекапитулация към него са валидни, то по силата на чл.3 и т.4.1,
същият следвало да се счита прекратен, поради изтичане на срока му, като
съответно уговорките за неустойка нямало как да проявят действието си.
Направено
е и възражение за прихващане, като по повод на него и това свързано с търсената
сума по първия договор се посочва, че ищецът има задължение към ответното
дружество за заплащане на суми по фактури /пет на брой/, което не се оспорва от
първия. Посочва се конкретно с кое свое вземане ответникът счита, че следва да
прихване задълженията си към ищеца.
Формулирано
е и искане за привличане на Д.Щ.К. като трето лице помагач на страната на
ответника. Излага се, че първият имал интерес да встъпи в производството и
помага на ответника за отхвърляне на претенциите, тъй като от своя страна носил
отговорност за сумите, за които „Водоканалстрой“ ООД би било осъдено да
заплати, в резултат на действията и бездействията му, изразяващи се конкретно в
непредставяне на договорите в деловодството на дружеството и неуведомяване на
другите съдружници и управители за точното съдържание на направените в тях
уговорки, за датата на падежите, както и за задължението за неустойка. Предявен
е и обратен иск срещу посоченото лице.
В
представената допълнителна искова молба се взима отношение по направените от
ответника възражения за липса на подписан договор, липса на идентичност на
фактурите, за липса на протоколи за изпълнени СМР, както и по повод на
възражението, че договорите, фактурите и протоколите не са подписани от В.К..
Оспорва се становището на ответника, че договорите са сключвани от К. във вреда
на представлявания, както и че законна лихва не се дължи.
Ищецът
е коментирал отделно възраженията на ответника по повод на всеки от двата
договора, като е изложил подробни мотиви и съображения в тази насока.
Изразена
е позиция, че направеното възражение за прихващане е недопустимо, поради това,
че същите вземания на ответника /индивидуализирани по фактури/ са предмет на
възражение за прихващане по друго висящо дело между същите страни заведено
по-рано. Ако бъде прието същото за допустимо се твърди, че е неоснователно.
Според
ищеца в случай на приемане на възражението за прихващане са налице основанията
за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила съдебен
акт на търговско дело №384/18г. по описа на БОС. Направено е пространно
изложение на фактите, предмет на претенцията на ответника по горното дело, като
детайлно са описани отношенията между страните, след напускането на К. и
извършеното от дружеството- ищец извънсъдебно прихващане на вземането, което
придобило след сключването на цесията с последния за сумата от 600 000
лева с това заявено от ответника по настоящото дело с предмет дължими суми по
общо пет на брой фактури.
Посочва
се също така, че искането за привличане на подпомагаща страна е неоснователно,
а разглеждането на обратния иск би затруднило и излишно забавило
производството.
В
постъпилия отговор на допълнителната искова молба е взето становище по
изложените в същата фактически твърдения и правни доводи. Поддържа се
направеното оспорване на подписа на В.К. под посочените по-горе, представени от
ищеца документи. Заявява се, че
възражението за прихващане не е недопустимо, а исканото да бъде привлечено като
помагач по делото трето лице има интерес да встъпи, за да помага на ответника.
Настоящият съд е приел
направеното възражение за прихващане за допустимо, тъй като е индивидуализирано,
посочени са правопораждащите го
юридически факти и неговия размер.
Д.Щ.К., ЕГН ********** е
конституиран като трето лице помагач на страната на ответника, като в хода на
процеса с нарочна искова молба е предявен и обратен иск от „Водоканалстрой“ООД
срещу първия за осъждането му да заплати на ищеца обезщетение за вреди,
причинени на дружеството в качеството му на управител, а именно заплащане на
неустойки по договори от 28.01.2016г. и 22.05.2017г. в размер на общата сума от
75 354.96 лева.
В
исковата молба по обратния иск се твърди, че К. е освободен като управител на
дружеството, считано от 29.11.2017г., но не е освободен от отговорност за
вреди. В качеството му на управител ответникът сключил договори със свързани
лица, каквото се явявало дружеството, представлявано от неговата майка, като по
повод на възникналата облигационна обвързаност представил на дружеството-ищец
само фактурите за извършени работи, но не и самите договори, за да се запознаят
съдружниците и другите управители с тях и техните клаузи. Заявява се, че К.
съзнателно не е представил документи и информация за падежи и размери на
санкция и конкретно за наличието на уговорена неустойка по процесните два
договора, като в случай на положително произнасяне на съда по тази претенция и
осъждането на „Водоканалстрой“ООД за тези неустойки би се стигнало като
последица до причиняване вреда на дружеството по вина на управителя на Д.К..
В
постъпилия отговор от Д.К. се оспорва твърдението, че същият бил водещият
мениджър на дейността на дружеството, тъй като освен него последното се
управлявало и от Г.Г. и Ж.Я.. Ключовите решения винаги били взимани след устно
съгласуване с останалите съдружници и управителя на „Водоканалстрой“. В
конкретния случай дружеството в лицето на останалите двама управители било
напълно наясно със съдържанието уговорките и задълженията по процесните два
договора, сключени с „Водоканалстрой-Костови“ЕООД. Този извод следвал и от
факта на извършваните плащания по двата договора. Това знание се установявало
включително от представените от дружеството фактури- фактура №157/20.06.2016г.,
в която изрично било записано като основание по договор за обект рехабилитация
на канализационната мрежа на гр.Сливен.
Заявява
се също така, че самият ответник нееднократно обръщал внимание на останалите
двама управители на дружеството, че следва да се плати дължимото на
„Водоканалстрой-Костови“ЕООД, но последните категорично отказвали да направят
това. Обстоятелството, че и след получаване на исковата молба задълженията на
дружеството не били платени свидетелствало за липса на желание и намерение за
плащане от страна на Г. и Я..
Неустойката
за забава била предвидена в чл.7.3 от общите условия към договор за изпълнение
на СМР и при това положение нямало как да се приеме, че размерът на неустойката
е бил неизвестен. Уговарянето на неустойка за забава, според ответника не
водило до накърняване интересите на дружеството, като напротив по този начин се
защитавали същите.
В
подадената допълнителна искова молба по обратния иск се посочва, че
„Водоканалстрой“ООД никога не е отричало задълженията си към
„Водоканалстрой-Костови“ЕООД, но не за това се търси отговорност от ответника.
Последният не е представил на дружеството-ищец информация за точното изпълнение
на правата и задълженията и съдържанието на подписаните от него документи,
включително относно падежите и размерите на договорената отговорност. Подобни
документи се представяли за първи път, като нямало яснота кога точно са
съставени.
Постъпил
е и допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който се взема
отношение по изложените съображения от ищеца в допълнителната искова молба,
като отново се заявява, че дружеството е било напълно наясно със задълженията
си.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че
дружеството-ищец е правоприемник на ЕТ “Водоканалстрой- Щ.К.- В.К.“. Установено
е също така, че между страните е възникнала облигационна зависимост след
сключване на договор от 28.01.2016г. за извършване на доставки и СМР за обект „Интегриран
проект за водния цикъл на гр.Сливен“ и подписване на договор от 22.05.2017г. за
доставка на материали и СМР на обект „Рехабилитация на водоснабдителната и
канализационна мрежа с изграждане на ПСОВ за гр.Асеновград“, подобект „направа
на два броя хоризонтални сондажи под напоителните канали“. По силата на така
създадената договорна връзка ищецът следвало да изпълни, предвидените доставки
и монтажни дейности, а ответното дружество от своя страна трябвало да заплати
уговорената между страните цена. Плащанията се извършвали по начин, уговорен
между възложителя и изпълнителя в първия договор- първо плащане и междинни
такива, след осъществяване на определен етап от строително-монтажните работи и
подписване на приемо-предавателни протоколи. Последният двустранен протокол е
подписан на 23.08.2016г., като във връзка с приетата работа е направено
частично плащане по фактура №172 в размер на 149 667.40 лева. Непогасеният
остатък възлизал на сумата от 58 338.66 лева.
Плащането на цената по втория
договор, която се определяла съгласно количествено-стойностна сметка/приложение
№1/ било дължимо с изтичане на 30 дневен срок от приключване на възложените
работи и подписване на акт за приемане на тяхното извършване. Освен това
вторият документ обвързвал страните с клаузите на общите условия, приети към
него и представляващи неразделна част от съдържанието му. Ответникът извършил
две частични плащания като непогасеният остатък от задължението му възлизал на
сумата от 85 600 лева. Срочното изпълнение на ангажиментите, произтичащи
от така създадените между страните търговски отношения се обвързвало и със
заплащане на неустойка в размер на 0.5% от стойността на неизплатените работи
за всеки ден забава, но не повече от 10 % от стойността на договора.
Спорът е концентриран върху това
възникнала ли е поначало между страните договорна зависимост, като в тази
връзка се оспорва автентичността на по-голямата част от представените от ищеца
документи, под въпрос е поставена изискуемостта на задължението на ответника, навеждат
се и твърдения за противоречие на клаузите за неустойка с добрите нрави. Ако
бъде формиран извод за наличие на горните предпоставки е направено възражение
за прихващане на главницата и неустойките с други насрещни вземания на
ответника.
Освен
приетите по делото множество писмени документи, свидетелстващи за възникването
и развитието на отношенията между страните, включително за изпълнение на
договорните им обвързаности по делото са допуснати графологична и
съдебно-икономическа експертизи.
Вещото
лице извършило техническото изследване и сравнение на съответните образци от
подписи и тези положени под процесните документи- договори за СМР,
приемо-предавателен протокол, общи условия към втория договор и фактури е
стигнало до категоричен извод, че същите са изпълнени от В.Т.К..
В
заключението на вещото лице, изпълнило допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, след извършена справка в счетоводствата на ищеца и ответника е
констатирано, че фактурите предмет на исковата претенция и тези, посочени във
възражението за прихващане са отразени в счетоводствата на двете дружества. В
дебитната част, съответно кредитната част на сметки 411 и 401 е посочен остатък
за получаване съответно за плащане в размер на 58 338.66 лева по фактура
172/23.08.2016г. и 85600 лева остатък за получаване, съответно за плащане по
фактура №230/31.07.2017г. Стойностите на процесните две фактури са отразени в
дневниците за продажби, съответно покупки, водени при двамата търговци за
съответните данъчни периоди. Фактурите, предмет на възражението за прихващане
също са отразени в справките- декларации, подавани от търговците за съответните
месечни периоди и по тях е ползван данъчен кредит.
Съдът кредитира изцяло приетите заключения на
вещите лица, като счита, че са отговорили компетентно и изчерпателно на
поставените им въпроси.
По делото са допуснати и гласни
доказателства.
Свидетелят С. в показанията си посочва, че с
Д.К. са роднини по сватовство, като по време на работата си във
„Водоканалстрой“ООД е отговарял за механизацията. Съдружниците Г. и Я. се
справяли с изпълнението на дейностите и завършването на работа по обектите, а К.
имал грижа за сключване на договорите и осъществяване на снабдяване в по-големи
количества. Ангажиментите на К. също така били свързани с актуване на обектите
и съставяне на съответните книжа, свидетелстващи за изпълнението и свършване на
дадена работа. Заявява, че не знае за места, в които са извършвани ремонтни
дейности и мероприятия и управителите Г. и Я. не са били информирани за това. В
рамките на длъжността си-ръководител транспорт не разполагал с достъп до
протоколи и договори за обектите в гр.Сливен
и гр.Асеновград.
Свидетелката К. в качеството и на
касиер-счетоводител в дружеството-ответник заявява също, че е наясно с
разпределението на задълженията между управителите. Според нея Г. и Я.
изпълнявали по-скоро задачи на технически ръководители, а К. изготвял актовете
по приемането на етапи от дейностите във връзка с проектите. Последният
нареждал извършване на плащанията, което се случвало понякога и по телефона.
Нарежданията за плащане, свързани с двата обекта не били придружавани от
счетоводни документи-договори или актове, такива били представяни по-късно.
Нямала информация да се извършват дейности на обекти, за които другите двама
съдружника да не знаят, като същевременно не знаела някой да им е пречил да
упражняват функциите си. Тя била заприходявала процесните фактури като други
първични счетоводни документи не и били представяни. Другите двама съдружника
поначало възразявали срещу тази практика, но не била наясно защо не предприели
необходимото това да се промени.
Ивайло К. разказва, че е бил пълномощник на
ищеца по време на изпълнение на процесните обекти. Твърди, че управителите на
дружеството-ответник Г. и Я. били наясно, че се извършвала работа именно в
гр.Сливен и Асеновград. Заявява също така, че ответникът отказал да плати
задълженията си по повод на извършените СМР, тъй като имало неплатени суми за
друг обект, нямащ нищо общо с процесните. Извършените дейности били признати от
дружеството-ответник, в лицето на управителя му Г., като в тази връзка никога
не се е коментирало, че за обектите не са сключени договори. Заявява, че е
проектант на двата проекта, поради което и бил напълно информиран за дейностите,
извършени по тях. Набляга на обстоятелството, че управителят Г. е признал пред
него извършената работа от ЕТ „Водоканалстрой“. Посочва лица, присъствали на
срещата му с Г..
Свидетелят П. посочва, че работи като
технически ръководител при ищеца. Тази длъжност изпълнявал и по време на
дейностите, извършвани на обектите в гр.Сливен и Асеновград. Категоричен е, че
и на двата обекта са идвали представители на ответника- Д.К. и Г.Г., които са
давали наставления във връзка с работата.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по
делото лица, като намира същите за обективни, точни и непротиворечиви в
по-голямата им част. Действително налице е несъответствие между заявеното от
свидетеля К., че е проектант на двата проекта с оглед на обстоятелството и
изнесените данни, че не е притежавал пълна проектантска правоспособност. Тази
неточност обаче не би могла да разколебае изцяло доверието при оценка
достоверността на неговите показания и да ги дискредитира напълно. Показанията
на К. в останалата им част следва да бъдат ценени при съобразяване нормата на
чл.172 ГПК и при съпоставянето им с останалите, събрани по делото данни.
Според
настоящия състав безспорно е установено, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, произтичащо от сключените договори за СМР,
по което ищецът е изпълнил задължението си да извърши възложените му работи и
дейности, като в тази връзка са изготвени необходимите протоколи,
удостоверяващи предоставената от ищеца услуга и издадени съответните данъчни
фактури, включително процесните. Договорите /в това число общите условия към
договор от 22.05.2017г./ са подписани от лицата, посочени в тях, произвели са
своето действие, а страните следва да се считат за валидно обвързани от възникналата
договорна връзка. Ответникът въпреки, че е получил услугата не спазил
задължението си да плати цената, в сроковете, определени от страните. Вместо
това направил частични плащания и по двата договора в резултат, на което
непогасените задължения към ищеца останали в размер на 58 338.66 лева по
фактура №172/23.08.2016г. и сумата от 85 600 лева по фактура
№230/31.07.2017г. Недоказано е останало твърдението, че договорите са
антидатирани и изготвени след като Д.К. е напуснал дружеството. Единствено и
само свидетелката К. заявява, че К. не е представил в счетоводството процесните
договори. От показанията на свидетелите К., П. и С. обаче става ясно, че дори и
да е съществувало неформално разпределение на функциите и задачите между
управителите, всички са знаели за извършваните ремонтни дейности в обектите в гр.Сливен
и гр.Асеновград. За тези изпълнени СМР са издавани фактури много преди
напускането на К., които са изцяло заплатени от ответника и несъмнено
представляват признание за наличието на договорната връзка между страните и то възникнала
по силата на изричен писмен документ. Още в първата, издадена за обекта в
гр.Сливен фактура /№157/20.06.2016г./ се посочва, че услугата се предоставя по
договор за обект „Рехабилитация на канализационната мрежа на гр.Сливен“. Същото
се отнася и за фактура №230/ 31.07.2017г., в която изрично се посочва, че се
касае за доставка на материали и СМР по рекапитулация от 31.07.2017г., а в последната
е направена подробна разбивка на извършените от ищеца услуги. Няма как
следователно да се твърди, че дружеството и останалите двама негови управители
не били наясно с ангажиментите си по договорите, тъй като не са виждали същите
документи. Не е имало никаква пречка да се запознаят с тяхното съдържание и
клаузи, а отделен е въпросът дали това се е случило.
Налице са достатъчно писмени доказателства,
свидетелстващи за изпълнението на строително-монтажните работи от ищеца и по
двата договора, като от съдържанието на приобщените по делото протоколи става
ясно, че ответникът е приел извършената работа без забележки. Нещо повече
направил е частични плащания на
дължимата по договорите цена, което обстоятелство не се оспорва, като по този
начин още веднъж извънсъдебно е потвърдил наличието на изискуеми свои
задължения към ищеца.
Не може да бъде споделено възражението
за нищожност на клаузата за неустойка, предвидена в двата договора, поради
противоречие с добрите нрави. Касае се за отношения между търговци, поради
което и включването на такава клауза е напълно оправдано, при оценка на
рисковете и евентуалните загуби в случай на неизпълнение или забавено такова,
които биха настъпили за страните. Неустойка в търсените размери е предвидена в
случай на неизпълнение и от двете страни, а не само от страна на възложителя по
договорите. Съобразено е обстоятелството, че неустойката се уговаря, за да
стимулира доброто изпълнение по договора, а не за да се превърне в средство за
неоснователно обогатяване и именно за това е предвиден максимален размер от 10%
от стойността на договора, който същата не може да надвишава. При това
положение уговорената неустойка и по двата договора е в съответствие с
обезщетителната си функция, а размерът и не е неморално висок, като по мнение
на съда не е в противоречие с добрите нрави.
Следва да се посочи също така, че сделките предмет на претенцията са облагаеми по ЗДДС, като по тях е ползван данъчен кредит след като са отразени в дневниците за покупки, съответно продажби при ищеца и ответника. Налице е извънсъдебно признание за размера на непогасеното задължение от страна на ответника, като в този смисъл е постоянната практика на ВКС.
Доказателства за заплащане на пълния размер на
дължимата по договорите цена не са ангажирани. Такива твърдения не се и
навеждат от ответника.
Доставките и по двата договора са
направени, а услугите извършени, за което са издадени процесните данъчни
фактури. При това положение съдът намира, че претенциите в частта им, в която се иска
осъждане на ответника да заплати дължимите суми по процесните фактури, както
следва: сумата от 58 338.66 лева по фактура №172/ 23.08.2016г. и сумата от
85 600 лева по фактура №230/31.07.2017г. са доказани по основание и размер.
Върху така посочените суми по фактурите се
дължи неустойка в размер на 10% съгласно т.VIII.2 от договора от 21.06.2016г. и т.7.8 от общите условия
към договора от 22.05.2017г., тъй като закъснението за плащане по всяка една от
тях надхвърля, заложения от страните
максимален процент. При това положение основателни се явяват претенциите за договорна
неустойка, дължима по фактура №172/ 23.08.2016г. в размер на 59 994.96
лева и по фактура №230/31.07.2017г. в размер на 15 360 лева.
Несъстоятелни са доводите на ответника, че
след като втория договор е прекратил действието си, предвид подписване на
окончателен акт за приемане на извършените работи, то получаване на неустойка
не се следва. Такава трябва да се присъди, тъй като прекратяването на договора
за СМР, поради приемане на изработеното не лишава изпълнителя- кредитор от правото
му на обезщетение за забавено изпълнение, когато е уговорена мораторна
неустойка, а тя може да се търси всякога щом елементите от фактическия състав,
който я поражда са осъществени.
По направените от страните възражения
съдът дължи произнасяне в тяхната поредност. Съдът вече е приел направеното от
ответника правопогасяващо възражение за съдебна компенсация за своевременно и
допустимо. При този вид компенсация няма изискване за изискуемост и ликвидност
на активното вземане /това на прихващащия/ тъй като съдът ще се произнесе по
тези характеристики на вземането и действието на прихващането ще е занапред, от
влизане на решението в сила. Задължението на ищеца за плащане по посочените от
ответника фактури, а именно: фактура №1288/13.11.2017г. за сумата от
45 148.99 лева, фактура №1289/13.11.2017г. за сумата от 2875.28 лева,
фактура №1290/13.11.2017г. за сумата от 13 357.10 лева, фактура
№1306/08.02.2018г. за сумата от 50 232 лева и фактура №1307/08.02.2018г.
за сумата от 46 644.98 лева не се оспорва. От заключението на вещото лице,
изготвило допусната по делото съдебно-икономическа експертиза се вижда, че тези
фактури за заприходени от ищеца и са отразени като негови задължения към
ответника и по тях е ползван данъчен кредит. Задълженията на ищеца не са погасени,
като обратното не се и твърди от последното дружество. При това положение
направеното от ответника възражение за прихващане е доказано и основателно. Изрично
е посочено в отговора на исковата молба по какъв начин следва да се погасят
двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях, поради което и са
налице условията за извършване на съдебна компенсация както следва: вземането
на ищеца по фактура №172/
23.08.2016г. за сумата от 58 338.66 лева се прихваща с вземанията на ответника по
фактури №№1288/13.11.2017г. за сумата от 45 148.99 лева,
№1289/13.11.2017г. за сумата от 2 875.28 лева и №1290/13.11.2017г. за
сумата от 13 357.10 лева, като неприхванатия остатък е в размер на 3 042.71
лева. Вземането на ищеца по фактура №230/31.07.2017г. за сумата от 85 600
лева с вземането в размер на 50 232 лева и 46 644.98 лева по фактури
№№1306 и 1307/08.02.2018г., като неприхванатия остатък е в размер на 11 276.98
лева. Вземането на ищеца за неустойка в размер на 59 994 лева с неприхванатите
остатъци от 3 042.71 лева и 11 276.98 лева. След извършването на
компенсацията с вземанията на ответника по горните фактури остава задължение
към ищеца в размер на 45 675.27 лева по вземането му за неустойка по
първия договор и сумата от 15 360 лева дължима неустойка за забава по
втория договор. Общият размер на задълженията на ответника е 61 035.27
лева, за която сума претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде
уважена, като за разликата до пълния предявен размер от 219 293.62 лева
иска следва да се отхвърли, като погасен чрез прихващане с посочените по-горе
насрещни вземания на ответника. Основателна се явява претенцията за
присъждане на законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумите.
Срещу горното възражение за прихващане на ответника ищецът е направил
правопогасяващо изявление за извършена извънсъдебна компенсация с негови
вземания към ответника за изплащане равностойността на дружествен дял на
напуснал съдружник, произтичащи от договор за прехвърляне на вземания от
09.07.2018г., придобити от цедента Д.К.. Съгласно чл.103 и чл.104 ал.1 ЗЗД, за
да породи действие компенсацията е необходимо кумулирането на няколко
предпоставки: наличие на два дълга; идентичност на субектите по двете
правоотношения и еднородност на престациите /парични вземания/. За разлика от
съдебното прихващане, при извънсъдебното е необходимо активното вземане да е
изискуемо и ликвидно /установено по основание и размер/. Преценката дали вземането, което
ищецът е заявил с извънсъдебното изявление за прихващане, е ликвидно, е
обусловена от извършване на анализ на твърдяните от страните факти, на доводите
и възраженията им и на събраните доказателства. По делото не се спори, че
вземанията на Д.К. към „Водоканастрой“ ООД за размера на дружествения му дял са
предмет на правен спор по търговско дело №384/18г. по описа на БОС. Няма как
тогава, поради наличието на висящо исково производство да се извърши прихващане
с вземания на ищеца, които са спорни и следователно не са ликвидни. Висящността
на спора несъмнено има за последица липса на една от предпоставките за
извършване на прихващане по отношение на дружеството- ответник, а именно
липсата на ликвидност на активното вземане на „Водоканалстрой- Костови“ЕООД. При
това положение същото не е годно по смисъла на чл.103 ал.1 ЗЗД за извършване на
прихващане и не е произвело своето действие и последици. Още по-малко може да
се твърди, че е налице признание на ответника за настъпилия ефект на
прихващането, като доказателства свидетелстващи за такива негови намерения по
делото не са ангажирани.
По обратния иск съдът намира следното:
Вземането на решение от общото събрание на
съдружниците по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за търсене на имуществена отговорност за
причинени на дружеството вреди от управителя представлява абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск по чл.145 ТЗ. Законът е възложил
на общото събрание, като върховен орган на дружеството, правото и задължението да
прецени дали да търси или не имуществените последици от договорното и органно
неизпълнение на задълженията на неговия управител, включително бивш. Решението,
с което последния не е освободен от отговорност няма как да замести това по
чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, тъй като същото следва да обективира изрично формирана воля
на общото събрание за предприемане на действия по повод извършени конкретни
нарушения, довели до причиняване на вреди. Съдът е длъжен да следи служебно за
допустимостта на иска по всяко време на процеса, поради което и трябва да
съблюдава изпълнението на ангажимента за представяне на такова решение не само
към датата на завеждане на делото, а и във всеки етап от развитието на процеса.
Прилагането на решението е в тежест на ищцовото дружество, поради което и ако
ищецът не успее да докаже съществуването на такова решение към момента на
предявяване на иска по чл.145 ЗЗД, претенцията следва да се счете за недопустима
и производството по нея трябва да се прекрати. В настоящия случай исковата
молба не съдържа твърдения за взето от общото събрание на съдружниците решение
за търсене на имуществена отговорност по чл.145 ТЗ от бившия управител за
вреди, причинени на дружеството за описаните в обстоятелствената част на
молбата управленски действия. Такова решение не е представено и не се твърди да
е взимано и при подаване на допълнителната искова молба, нито в хода на процеса
до приключване на съдебното дирене и събирането на доказателствата. При това
положение следва да се приеме за безспорно, че искът е предявен без да бъде
взето решение по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ, което представлява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимост на претенцията по чл.145 ТЗ. При тази констатация и
непредставяне на такова решение от ищеца съдът е длъжен да прекрати
производството по недопустимия иск, без да обсъжда наличието на предпоставките
за търсене на отговорност от ответника по обратния иск по същество.
С оглед изхода на делото, направеното в тази насока искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищцовата страна следва да бъде присъдена сумата от 8125.96 лева представляваща направени съдебно- деловодни разноски в хода на настоящото производство и в производството по обезпечаване на бъдещите искове на ищеца, съразмерно на уважената част от иска.
На ответника „Водоканалстрой“ ООД следва да бъде присъдена сумата от 6789.18 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Доказателства за извършени разноски от ответника по обратния иск не са ангажирани, поради което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №44, ет.1 да
заплати на „Водоканалстрой- Костови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ул.“Мария Луиза“ №59, ет.1 сумата от
61 035.27лева /шестдесет и една хиляди и тридесет и пет лева и двадесет и
седем стотинки/, представляваща неустойка за забава, дължима съгласно договор
за специализирана строителна услуга от 28.01.2016г. и общите условия към
договор от 22.05.2017г., ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумите, като за разликата над уважения, до пълния предявен размер от 219
293.62 лева/двеста и деветнадесет хиляди двеста деветдесет и три лева и
шестдесет и две стотинки/ отхвърля иска, като погасен чрез прихващане с
насрещно вземане на „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК ********* срещу „Водоканалстрой-
Костови“ ЕООД, ЕИК ********* за извършени СМР по фактури №№ 1288/ 13.11.2017г., №1289/13.11.2017г., №1290/13.11.2017г., №1306/08.02.2018г. и №1307/ 08.02.2018г. на обща стойност
158 258.35 лева /сто петдесет и осем хиляди двеста петдесет и осем лева и
тридесет и пет стотинки/.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от
„Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №44, ет.1 срещу Д.Щ.К., ЕГН **********,*** иск за
осъждане на ответника да заплати сумата от 75 354.96 лева /седемдесет и
пет хиляди триста петдесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/
обезщетение за вреди, причинени на дружеството- ищец в качеството му на
управител, а именно заплащане на неустойка по договори от 28.01.2016г. и
договор от 22.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното заплащане на сумата, поради недопустимост на заявената
претенция.
ОСЪЖДА „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №44, ет.1 да заплати на „Водоканалстрой- Костови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Мария Луиза“ №59, ет.1 направените по делото разноски в размер на 8125.96 лева /осем хиляди сто двадесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Водоканалстрой- Костови“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Мария Луиза“ №59, ет.1 да заплати на „Водоканалстрой“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ №44, ет.1 сумата от 6789.18 лева /шест хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач- Д.Щ.К., ЕГН **********,***
на страната на ответника „Водоканалстрой“
ООД, ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Бургаски апелативен съд, а в частта му в която е прекратено
производството с частна жалба пред Бургаски апелативен съд в седемдневен срок
от съобщението.
Съдия :