Определение по дело №215/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 307
Дата: 21 април 2023 г. (в сила от 21 април 2023 г.)
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20233001000215
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 7 април 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 307
гр. Варна, 21.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000215 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 1544/19.01.2023г. на Г. П. С. в качеството й на синдик на
„ТОРОВЕ БГ “ ЕООД със седалище гр. Провадия, ЕИК *********, срещу
решение № 547/05.12.2022г., постановено по т. д. № 739/2021г. по описа на
Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявени от синдика искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 от
ТЗ, срещу несъстоятелния длъжник “Торове БГ“ ЕООД /н. / и “Ив-Ян“ ООД–
гр. Провадия, ЕИК *********, за обявяване за недействителни по отношение
на кредиторите на несъстоятелността на “Торове БГ“ ЕООД, на плащанията
на изискуеми парични задължения в общ размер на 165 708лв., извършени в
периода от 16.04.2018г. до 19.12.2018г. от несъстоятелния длъжник в полза на
кредитора “Ив-Ян“ ООД, както следва: -плащане на сумата 4 833.94лв. на
16.04.2018г. по фактура № 2582 от 10.04.2018г.; -плащане на сумата 3 600лв.
от 20.04.2018г. по фактура № ********** от 10.04.2018г.;-плащане на сумата
3 120лв. на 04.05.2018г. по фактура № ********** от 10.04.2018г.; -плащане
на сумата 2 000лв. на 10.05.2018г. и на сумата 22 251.90лв. на 18.05.2018г.,
двете по фактура №2622 от 04.05.2018г.; -плащане на сумата 420лв. на
18.05.2018г. по фактура № 2627 от 10.05.2018г.; -плащане на сумата 16 000лв.
на 30.05.2018г. по фактура № 2651 от 01.06.2018г.; -плащане на сумата
1
11 656.80лв. на 12.06.2018г. по фактура № 2650 от 01.06.2018г.; -плащане на
сумата 420лв. на 12.06.2018г. по фактура № 2653/01.06.2018г.;- плащане на
сумата 7 000лв. на 12.06.2018г. по фактура № 2661 от 12.06.2018г.; -плащане
на сумата 9 000лв. на 14.06.2018г. по фактура № 2662 от 14.06.2018г.; -
плащане на сумата 9 200лв. на 14.06.2018г. по фактура № 2663 от
14.06.2018г.;-плащане на сумата 3 800лв. на 23.07.2018г. и на сумата
4 897.82лв. на 24.07.2018г., двете по фактура № 2690 от 12.07.2018г.; -
плащане на сумата 16 400лв. на 24.07.2018г. по фактура № 2701 от
24.07.2018г.; -плащане на сумата 420лв. на 20.08.2018г. по фактура № 2723 от
06.08.2018г.; -плащане на сумата 3080лв. на 20.08.2018г., на сумата 4000лв. на
22.08.2018г., на сумата 2000лв. на 23.08.2018г. и на сумата 4787.54лв. на
28.08.2018г., всичките по фактура № 2711 от 01.08.2018г.; -плащане на сумата
420лв. на 28.08.2018г. по фактура № ********** от 03.09.2018г. и плащане на
сумата 36 400лв. на 12.09.2018г. по фактура № 2751 от 12.09.2018г.
Според доводите и съображенията в обстоятелствената част на
въззивната жалба, до лист 7 от нея, може да се приеме, че
първоинстанционното решение се обжалва изцяло, но на лист 8 се заявява
признание за наличието на кумулативните елементи от правоизключващите
възражения на ответниците за плащания в размер на 22 336.80лв., подробно
индивидуализирани с размер, дата на плащането, номер на фактура и
основание за плащането. В петитумната част на лист 9 от жалбата, която е
подчертана чрез болдване на шрифта, след изявление, че искът се явява
основателен за всички останали плащания, се иска отмяна на обжалваното
решение (не е посочено каква част от съдебния акт следва да се приеме за
предмет на въззивен контрол) и произнасяне по същество в изложения по-
горе смисъл.
Въпреки че във въззивната жалба липсват ясни и изрични изявления за
това в каква част се обжалва първоинстанционното решение, въззивният съд
би могъл да тълкува изявленията във връзка с оплакванията и доводите, като
приеме, че решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частта, с която са
отхвърлени исковете относно направените плащания от несъстоятелния
длъжник в полза на кредитора “Ив-Ян“ ООД в общ размер на сумата
22 336.80 лв., подробно индивидуализирани с размер, дата на плащането,
номер на фактура и основание за плащането на лист 7 от въззивната жалба.
Пречка в случая да се направи това тълкуване е обстоятелството, че сборът от
2
плащанията, за които основателността на исковете с правно основание чл.
646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 от ТЗ се признава, възлиза на сумата 22 756.80 лв.
По изложените съображения, като резултат от извършената
задължителна проверка по чл. 267 ГПК за допустимост и редовност на
жалбата съдебният състав намира, че същата е депозирана в
законоустановения срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване
първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, но е нередовна по смисъла на чл. 260, т. 4 ГПК.
Предвид констатираната нередовност, водеща до неяснота относно
предмета на въззивно производство, въззивна жалба следва да се остави без
движение, като на въззивника се дадат съответните указания и срок за
отстраняването й, на основание чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 260, т.4 ГПК.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІII– ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба вх. № 1544/19.01.2023г.
на Г. П. С. в качеството й на синдик на „ТОРОВЕ БГ “ ЕООД, по която е
образувано производството по в. т. д. № 215/2023г. по описа на Варненски
апелативен съд, Търговско отделение.
УКАЗВА на жалбоподателя, че в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, следва да уточни в каква част се обжалва първоинстанционното
решение, като съобрази, че уточненията не следва да са в противоречие с
изявленията във въззивната жалба и е недопустимо с тях да се разширява
предметът на въззивно обжалване.
При неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено в частта
срещу атакуваното с жалбата първоинстанционно решение по обективно
съединените искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 от ТЗ
относно плащанията, посочени на лист 7 от въззивната жалба, чиито сбор
възлиза на сумата 22 756.80 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4