№ 1934
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110214789 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. О. Б. (чрез адвокат О. Б.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 5878515, издаден от СДВР за това, че на 02.05.2022г. в 15:45 часа в гр.
София, бул. „Европа“ до № 564, с посока на движение от Околовръстен път към гр.
Божурище, при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26 за извън
населено място, лек автомобил „****” с рег. № **** се движил със скорост от 75 км/ч. -
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.4 от ЗДвП на И. О. Б. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
В жалбата на И. О. Б. (подадена чрез адв. О. Б.) се твърди, че Електронният фиш е
неправилен, незаконосъобразен, немотивиран, издаден при допуснати съществени
административно-процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят счита, че в процеса по установяване и заснемане на нарушението не
са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. от Министъра на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018г., в сила
от 16.01.2018г.) за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като бил нарушен чл.10, ал.3
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, която изисква
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства
и системи (АТСС) за контрол на скоростта протоколът да се попълва за всяко място за
1
контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда, но такава снимка в
случая не била представена. Счита се, че тази снимка е неразделна част от протокола и има
за предназначение да даде визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да
се прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола, спрямо посоката на
сработване и позиционирането на автоматизираните технически средства и системи. На
следващо място в жалбата се сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в Електронния фиш не била описана фактическата
обстановка и нямало въведени данни относно мястото на извършване на деянието. Поради
това не можело да се направи преценка дали правилно проверяващите са подвели
констатациите от фактическата обстановка под съответната правна норма. Твърди се, че не
било посочено точно и конкретно в какво се изразява твърдяното нарушение с всичките му
индивидуализиращи белези. Жалбоподателят претендира за нарушено право на защита. На
последно место в жалбата се посочва, че в Електронния фиш не било уточнено кое точно
нарушение е извършено повторно, за да може да се определи глобата в двоен размер, поради
което се препятствала и проверката на съда да прецени дали на жалбоподателя е наложен
правилният размер на административното наказание. В обжалвания акт не било отразено
дали извършеното нарушение попада в хипотезите на чл.182, ал.1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.1-5 от
ЗДвП, а от там и дали законът допуска за повторното му извършване да се налага по-тежко
административно наказание. Посочва се, че чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна норма и
доколкото не е попълнена със санкционна норма на основния състав, към който препраща,
се твърди, че не бил ясен двойният размер на коя от предвидените 18 различни глоби е
наложена от наказващия орган в конкретния казус. С тези аргументи се иска от съда да
отмени обжалвания Електронен фиш.
В писмо с вх. № 253418 от 21.11.2022г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си
съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на
ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово
разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно
постановление и се посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се
ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава
необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или
реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на
Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че
конкретното нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип
„CORDON“ № MD1197, като се отбелязва и че техническото средство е преминало
последваща метрологична проверка. Отбелязва се, че собственикът на моторното превозно
средство (МПС) не е подавал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин.
По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата
2
обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от
ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални
нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се
иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и
законосъобразен. В писмо с вх. № 253418 от 21.11.2022г. се казва още, че техническо
средство тип „CORDON“ M92 е одобрен тип средство за измерване предвид чл.26, ал.2, вр.
чл.28 от Закона за измерванията и чл.1а от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, приета с Постановление на Министерски съвет (ПМС)
№ 239 от 24.10.2003г. Със същото писмо се отбелязва, че Електронен фиш Серия К №
5878515/02.05.2022г. е издаден след като е влязъл в сила Електронен фиш №
3694808/10.06.2020г., връчен на 18.02.2022г.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят И. О. Б. и неговият защитник – адв. О. Б.,
въпреки редовната процедура по призоваването им, не се явява лично пред съда и не вземат
становище по спора.
Въззиваемата страна СДВР се представлява пред СРС от гл. юрк. Виденов, който в
съдебно заседание на 25.01.2023г. заявява, че оспорва жалбата, а по време на съдебните
прения пред СРС пледира за потвърждаване изцяло на обжалвания Електронен фиш като
правилен и законосъобразен, отговарящ на законовите изисквания и издаден без да са били
допуснати нарушения на административно-производствените правила. Претендира се и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Възразява се за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че същото е над
минималния размер съгласно Наредба № 1 на ВАС.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „****” с рег. № **** е собственост на И. О. Б..
Срещу И. О. Б. бил издаден Електронен фиш Серия К № 3694808 от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
извършено на 10.06.2020г. в 20:26 часа в град София, бул. „Овча Купел“ до ул. „672-ра“, с
посока на движение от ул. „Любляна“ към ул. „Житница“ при ограничение на скоростта 50
км/ч. за населено място, лек автомобил „****“ с рег. № **** бил заснет с АТСС ARH CAM
S1 да се движи със скорост от 73 км/час. Този Електронен фиш е бил връчен на Б. на
18.02.2022г. и влязъл в законна сила на 07.03.2022г.
В едногодишен срок от влизане в сила на Електронен фиш Серия К № 3694808, а
именно на 02.05.2022г. в 15:45 часа в гр. София по бул. „Европа“ до № 564 с посока на
движение от Околовръстен път към гр. Божурище лек автомобил „****” с рег. № **** се
движил със скорост от 78 км/ч. при ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с пътен
знак В-26 за извън населено място. Скоростта, с която се движел автомобилът на
02.05.2022г. била установена и заснета с видео-радарна система за наблюдение и
3
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON М2 с № MD1197. Същата е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със
срок на валидност на одобряване на типа до 13.06.2027г. На 15.03.2022г. тази видео-радарна
система е преминала проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 09-СГ-
ИСИС/15.03.2022г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е
+/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-23586 от 03.05.2022г. за времето от 15:30 часа до 17:30 часа на
02.05.2022г. тази видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип CORDON M2 с №
1197, за която е издаден Протокол № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. с годност за експлоатация
до 15.03.2023г. е била позиционирана в гр. София, бул. „Европа“ до № 564, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от Околовръстен път към гр. Божурище, при
посока на задействане – приближаване на МПС. Ограничението на скоростта на посоченото
по-горе място било 50 км/час, въведено с пътен знак В-26 за извън населено място.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 5878515, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на И. О. Б. е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за
извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
нарушението е извършено на 02.05.2022г. в 15:45 часа в гр. София по бул. „Европа“ до №
564 с посока на движение от Околовръстен път към гр. Божурище при ограничение на
скоростта 50 км/час, въведено с пътен знак В-26 в извън населено място, при установена
скорост от 75 км/ч. (след приспаднат толеранс) и при превишение на скоростта от 25 км/час,
като нарушението е извършено с лек автомобил „****“ с рег. № **** и е установено с АТСС
тип „CORDON“ M2.
Този Електронен фиш е връчен на И. О. Б. на 26.10.2022г. и е обжалван с жалба,
подадена по ЕКОНТ и входирана в ОПП - СДВР на 08.11.2022г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: разписка за получаване на
Електронен фиш Серия К № 5878515 (лист 8 и лист 27 от делото); плик от жалба, подадена
чрез ЕКОНТ (лист 10 от делото); Електронен фиш Серия К № 3694808, издаден от СДВР
(лист 11, лист 28 и лист 41 от делото); снимков материал (лист 12-14 и лист 43 от делото);
справка за собствеността на лек автомобил „****” с рег. № **** (лист 15 от делото); Заповед
№ 8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи (лист 16 от делото);
Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. (лист 17 и лист 45 от делото); справка
в сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер
на вписване В-46 (лист 18 от делото); Решение за одобрение на типа средство за измерване
(лист 19 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-23586 от 03.05.2022г. (лист 21 от делото); Ежедневна форма на отчет
4
(лист 22 от делото); справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен
фиш Серия К № 5878515 (лист 23 от делото); справка от информационната система на ОПП
– СДВР за Електронен фиш Серия К № 3694808 (лист 24 и лист 42 от делото); справка
картон на водача (лист 25-26 от делото); писмо от ОПП-СДВР с вх. № 5267/09.01.2023г.
(лист 40 от делото); писмо от Български институт по метеорология с вх. № 8581/12.01.2023г.
с приложени Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., извадка от Регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване и Ръководство за експлоатация на
многоцелева фото-радарна система CORDON-M2 (лист 44-52 от делото) и писмо от Агенция
«Пътна инфраструктура», Областно пътно управление – София с вх. № 13507/18.01.2023г. с
приложена схема (лист 53-54 от делото).
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са относими, информативни,
обективни, достоверни и еднопосочни.
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-23586 от 03.05.2022г. и Ежедневна форма на отчет от 02.05.2022г. са годни,
информативни, относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се писмени
доказателства. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система (приложен на лист 21 от делото) се установява мястото, посоката на движение на
контролираните МПС-та, броят и номерата на клиповете, заснети с техническото средство,
както и че ограничението на скоростта на движение на превозните средства е било въведено
с пътен знак В-26. От Ежедневната форма на отчет (приложена на лист 22 от делото) се
установява, че на същото място и посока на движение (като отбелязаните в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-23586 от
03.05.2022г.) е било разположено техническо средство CORDON M2, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та при ограничение на скоростта 50 км/час, въведено с
пътен знак В-26 за извън населено място. Доколкото мястото, посоката на движение,
часовия диапазон, вида на техническото средство, вписани в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-23586 от 03.05.2022г. и в
Ежедневната форма на отчет от 02.05.2022г. съвпадат, СРС приема, че тези два документа се
отнасят до едни и същи обстоятелства.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Видно от лист 21 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-23586 от 03.05.2022г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
02.05.2022г.; че документът е регистриран под № 4332р-23586 на 03.05.2022г.; посочени са
имената и подписите на лицата, които са разположили АТСС, респ. проверили въпросния
Протокол. Посочено е, че уредът се задейства за приближаващи МПС-та. Отбелязани са
5
общият брой на констатираните нарушения, номерата на първото и на последното
изображение, вида и номера на ползваното техническо средство, както и това, че то е
преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 09-СГ-ИСИС от
15.03.2022г. с годност за експлоатация до 15.03.2023г. Коментираният тук Протокол е
придружен със снимка на уреда (видно от лист 15 от делото), поради което СРС приема, че
Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От съвкупната преценка на писмото от Български институт по метеорология с вх. №
8581/12.01.2023г. и приложените към него Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от
15.03.2022г., извадка от Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване
и Ръководство за експлоатация на многоцелева фото-радарна система CORDON-M2 (лист
44-52 от делото), справка в сайта на Български институт по метрология за вписан тип
средство за измерване с номер на вписване В-46 (лист 18 от делото), Протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-23586 от 03.05.2022г.
(лист 21 от делото) и Решение за одобрение на типа средство за измерване (лист 19 от
делото) се доказва, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и
съответно е било технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че
доколкото от Протокола на лист 21 от делото се вижда, че за въпросното техническо
средство е издаден Протокол от проверка № 09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г. и в същия смисъл
е и писмото от Български институт по метрология с вх. № 8581/12.01.2023г., то следва, че
посоченото в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-23586 от 03.05.2022г. АТСС е именно видео-радарната система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON M2 с № MD1197, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-23586 от 03.05.2022г.
техническо средство (CORDON M2 № 1197) фигурира и в снимковия материал на лист 12 от
делото. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано при
заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство,
с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 12 /лице и гръб/ от делото се установява регистрационния
6
номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно
измерената скорост на движение; ограничението на скоростта на същото място; вида и
номера на техническото средство, с което е бил заснет автомобилът, както и това, че
автомобилът е бил сам на пътното платно. Приложеният по делото снимков материал
представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на
заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Доколкото в снимката на лист 12 от
делото е цитирано техническо средство CORDON M2 с № MD1197, съдът приема, че
процесното нарушение е заснето именно с техническото средство, описано в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-23586 от
03.05.2022г. Освен номера на техническото средство, между снимката на лист 12 от делото и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-23586 от 03.05.2022г. има припокрИ.е и касателно мястото, датата и часовия
диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката на лист 12 от делото е
направена именно с техническото средство, описано в кредитираните по-горе писмени
доказателства. Приложената на лист 12 /лице и гръб/ от делото снимка съдържа не само
географски координати, но и точно посочено място - улица, номер, посока на движение на
превозното средство. Това място (посочено на лист 12-гръб от делото) изцяло съвпада с
посоченото в обжалвания Електронен фиш място на извършване на нарушението. Поради
това неоснователно жалбоподателят твърди, че не било ясно посочено мястото на
нарушението в Електронния фиш.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на снимковия материал, приложен на лист 15,
лист 16 и лист 43 от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тези снимки се
явяват годни веществени доказателствени средства. От тях се установява къде е било
позиционирано АТСС, както и че е имало пътен знак В-26, с който скоростта на движение
на превозните средства е била ограничена на 50 км/час.
Съдът дава вяра и на писмото от Агенция «Пътна инфраструктура», Областно пътно
управление – София с вх. № 13507/18.01.2023г., както и на приложената към него схема, тъй
като са годни, информативни, достоверни и непредубедени писмени доказателства. От
схемата става ясно, че на процесното място има поставен пътен знак B-26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 50 км/час. В същия смисъл данни се съдържат и в снимките на
лист 14 и лист 43 от делото, както и в Ежедневната форма на отчет от 02.05.2022г. От
съвкупната преценка на тези писмени доказателства съдът приема за безспорно доказано, че
на процесната дата и място ограничението на скоростта е било 50 км/час, въведено с пътен
знак B-26.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на приложените по делото Електронен фиш
Серия К № 3694808, издаден от СДВР (лист 11, лист 28 и лист 41 от делото), справка от
информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К № 3694808 (лист 24
и лист 42 от делото) и писмо от ОПП-СДВР с вх. № 5267/09.01.2023г. (лист 40 от делото),
тъй като се обективни, еднопосочни и достоверни писмени доказателства. От съвкупната им
7
преценка съдът достига до извода, че на И. О. Б. е налагано и друг път административно
наказание „глоба“ - на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 3694808, издаден от СДВР, който
Електронен фиш е бил връчен на Б. на 18.02.2022г. и е влязъл в сила на 07.03.2022г. Тези
констатации се потвърждават и от справката картон на водача на лист 25-гръб от делото.
Приложените на лист 15 и лист 25-26 от делото справки са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че И. О. Б. има множество предишни нарушения по
ЗДвП, както и че е собственик на заснетия лек автомобил „****” с рег. № ****.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи, приложена на лист 16 от делото, е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
Съдът дава вяра и на справката от информационната система на ОПП – СДВР за
Електронен фиш Серия К № 5878515 (приложена на лист 23 от делото), както и на
разписката за получаване на Електронен фиш Серия К № 5878515 (на лист 8 и лист 27 от
делото), тъй като това са обективни и достоверни писмени доказателства, които взаимно се
допълват. Въз основа на тях СРС приема, че Електронен фиш Серия К № 5878515 е връчен
на Б. на 26.10.2022г.
Пликът на лист 10 от делото няма достоверна дата. Въпреки това, доколкото върху
жалбата е посочено, че тя е входирана в ОПП – СДВР на дата 08.11.2022г., СРС приема, че
жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП, тъй като от 26.10.2022г. дори и до
08.11.2022г. не са минали повече от 14 дни. Същевременно от плика на лист 10 от делото
съдът установява, че жалбата е била подадена по пощата – чрез ЕКОНТ.
Установената фактическа обстановка и направеният по-горе доказателствен
анализ налагат следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
8
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Доколкото в Електронния фиш има записана
скорост на движение на МПС-то, както и ограничението на скоростта от 50 км/ч., въведено с
пътен знак В-26 за извън населено място, съдът счита, че нарушението е описано в
достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса
на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш. В него са изложени фактите,
при които е реализирано нарушението и съответстващата му нарушена разпоредба - чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е и наложената на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП глоба /в
размер на 200 лева/ като е указано в какъв срок, по чия сметка и как следва да се плати.
Освен това за процесното нарушение не се предвижда лишаване от право да се управлява
МПС или отнемане на контролни точки. Според чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизит на
Електронния фиш е да е посочен размерът на глобата, а не санкционната норма, въз основа
на която се налага тази глоба. Поради това и доколкото в Електронния фиш е посочено, че
на И. О. Б. се налага „глоба“ в размер на 200 лева, а същевременно доколкото с думи е
посочено, че превишената стойност на скоростта е 25 км/час и е реализирано в „извън
населено място“, то с прилагането на чл.182, ал.4 от ЗДвП, макар да не е изрично посочено,
се установява от съдържанието на Електронния фиш, че наказващият орган е имал предвид
привръзката на чл.182, ал.4 от ЗДвП с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Съдебният състав намира за
важно да посочи, че доколкото нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е описано в
Електронния фиш, наличието или липсата на по-подробни данни за повторността не
представляват съществено процесуално нарушение, тъй като дали има или няма
„повторност“ е от значение единствено във връзка с определяне на наказанието. Поради това
този въпрос следва да се обсъди по същество, а не като съществено процесуално нарушение,
тъй като и ако не беше посочен чл.182, ал.4 от ЗДвП пак става ясно, че нарушението се
състои в „движение“, т.е. в управление на МПС със скорост над разрешената в извън
населено място при наличие на пътен знак В-26, показващ в случая ограничение на
скоростта 50 км/час. Поради това въпросът дали е налице „повторност“ е преценка по
съществото на спора.
Конкретното нарушение е достатъчно ясно и разбираемо описано в Електронния
фиш. Посочени са всички елементи от фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
9
От гореизложеното следва, че в съответствие с изискванията на ЗДвП е издаден
процесният Електронен фиш. Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на Електронния фиш, нито счита, че е нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на град София това
е СДВР.
В случая, от датата на нарушението /02.05.2022г./ до връчването на Електронния фиш
/26.10.2022г./ не е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Към момента на постановяване на съдебния акт на СРС, НО, 10 състав /през месец април
2023г./ не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 от ЗАНН, вр. чл.81, ал.3, вр.
чл.80, ал.1, т.5 от НК. Поради това СРС не счита, че са налице основания за прекратяване на
административното производство.
За пълнота и прецизност на изложението следва да се отбележи, че съгласно чл.189,
ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
10
Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Посоченото отсъствие на контролен орган
касае издаването на Електронния фиш, а не /както се тълкуваше преди измененията на ЗДвП
от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства от автомобила, в който е било
монтирано автоматизираното техническо средство при заснемане на нарушението.
Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ
бр.19 от 13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение №
1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване
на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а съгласно §6, т.65 от
ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат : а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в
това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в
експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в
експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган /Български институт
по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия
материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка.
11
Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ
: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера,
визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на
Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.
Доколкото този процес по обработка на информацията и издаването на Електронен фиш
става не при установяване на нарушението, а по-късно, както и защото с издаването на
самия Електронен фиш явно административно – наказващият орган мълчаливо е приел, че
случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от ЗАНН в случая се явява неприложима.
За конкретния казус от значение е да се посочи, че към датата на нарушението
02.05.2022г. вече е било отменено изискването на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП (с ДВ бp.54 от
05.07.2017г.) да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за
масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи
участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи. След като това изискване е
отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то към 02.05.2022г. не е
било необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на
формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е измерена
скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. По делото са налице
доказателства за техническата изправност и годност на това техническо средство да
регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай е била установена
(заснета) скорост на движение 78 км/час. В предвид възможността за грешка в рамките на 3
км/ч. при скорост до 100 км/ч. - съдът приема, че заснетият автомобил се е движил с поне 75
км/час. В тази връзка съдът се позова на представения по делото Протокол от проверка №
09-СГ-ИСИС от 15.03.2022г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/час при скорост до 100 км/час. Тази допустима
грешка в случая е отчетена в атакувания Електронен фиш – доколкото в него фигурира като
„установена“ скоростта от 75 км/час. Доколкото от приложената на лист 12 от делото
снимка следва, че измерената скорост на движение на лек автомобил с рег. № **** е 78
км/ч., то след приспадане на толеранса от 3 км/ч. следва да се приеме, че автомобилът се е
движил със скорост от поне 75 км/час, която се явява по-благоприятна по размер от
действително измерената скорост от 78 км/час.
От писмото от Агенция «Пътна инфраструктура», Областно пътно управление –
12
София с вх. № 13507/18.01.2023г. и приложената към него схема, както и от Ежедневната
форма на отчет, и от снимковия материал на лист 12, лист 14 и лист 43 от делото се
установява, че на процесното място към 02.05.2022г. е бил поставен пътен знак В-26 за
ограничение на скоростта от 50 км/ч.
При тези данни следва, че като се е движил с поне 75 км/ч. при ограничение на
скоростта 50 км/ч., въведено с пътен знак В-26 в извън населено място, водачът на лек
автомобил „****” с рег. № **** е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на
МПС да не се превишава скоростта, посочена с пътен знак В-26, която в случая е 50 км/час.
Движейки се на посочените в Електронния фиш място и време със скорост от поне 75 км/ч.
обективно е реализиран съставът на административното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) е с 25 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП е реализирано при
пряк умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство – категория «В» знае задължението
си по ЗДвП, че не следва да управлява МПС със скорост над въведеното ограничение със
знак В-26. В случая с пътен знак В-26 е въведено ограничение на скоростта 50 км/час, а
реално е била измерена (след приспаднатият толеранс от 3 км/час) скорост от 75 км/ч. Това
означава, че водачът на МПС-то е съзнавал обществено – опасния характер на поведението
си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил „****” с рег. № **** на
02.05.2022г. Въпреки това, обаче, доколкото от приложената на лист 15 от делото справка е
видно, че собственик на автомобила е жалбоподателят, то правилно е била ангажирана
именно неговата административна отговорност. Това е така, защото според чл.188, ал.1 от
ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС-то, отговаря за извършеното с
него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил автомобила си. Доколкото И. О. Б. е
получил препис от Електронен фиш Серия К № 5878515 на 26.10.2022г., то той е разбрал, че
му е издаден Електронен фиш и в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП не е
подал в законоустановения 14-дневен срок декларация, че друго лице е управлявало
автомобила в процесния ден и час, въпреки че това му е било изрично указано в самия
Електронен фиш. От тук следва, че в случая на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП правилно е
била ангажирана административно-наказателната отговорност на И. О. Б. – като собственик
на МПС-то, непосочил дали и на кого е предоставил автомобила за ползване на 02.05.2022г.
В случая на И. О. Б. е била определена глоба в размер на 200 лева като наказващият
орган се е позовал на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Тази норма, предвид посоченото превишение на
скоростта с 25 км/ч. и записаното в Електронния фиш обстоятелство, че нарушението е
извършено в „извън населено място“, следва да се приеме, че препраща към разпоредбата на
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и определеният размер на глобата от 200 лв. всъщност е
13
двукратният размер на глобата от 100 лв., предвидена в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Въпросът
тук е дали е налице „повторност“ и дали жалбоподателят правилно е бил наказан с „глоба“ в
размер на 200 лева (като двоен размер на глобата, предвидена в чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП). В
процесния Електронен фиш са отбелязани факти около тази повторност – посочено е с думи,
че нарушението е извършено повторно, в 1-годишен срок от влизане в сила на друг
Електронен фиш, който е цитиран по номер. Според §6, т.33 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП „повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по
чл.174, ал.2 от ЗДвП - в двегодишен срок от влизане в сила на Наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. В конкретния
казус (доколкото нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП не е визирано в чл.174, ал.2 от
ЗДвП) следва да се докаже, че коментираното тук деяние е извършено в 1-годишен срок от
влизане в сила на друго Наказателно постановление или Електронен фиш, с което на
жалбоподателя е била наложена „глоба“ за „същото по вид“ нарушение. С оглед
разпоредбата на §6, т.33 от ДР на ЗДвП е важно да се докаже, че Електронен фиш Серия К
№ 3694808 се е отнасял за „същото по вид“ нарушение, а именно за управление на превозно
средство над разрешената скорост за движение. Без значение е дали деянието е извършено в
или извън населено място, дали с един и същ или с различен автомобил, дали при едно и
също или различно превишение на скоростта. Важно е видът на нарушението да е един и
същ. Видно от приложения по делото Електронен фиш Серия К № 3694808, издаден от
СДВР, справката картон на водача, писмото от ОПП-СДВР с вх. № 5267/09.01.2023г. и
справката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
3694808 И. О. Б. е бил санкциониран по административен ред за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП с Електронен фиш Серия К № 3694808, който е влязъл в сила на 07.03.2022г. Считано
от тази дата (07.03.2022г.) в 1-годишен срок, а именно на 02.05.2022г. И. О. Б. е реализирал
друго /ново/ нарушение по чл.21 от ЗДвП, за което е издаден процесният Електронен фиш.
Това доказва, че И. О. Б. е извършил процесното деяние в 1-годишен срок от влизане в сила
на Електронен фиш Серия К № 3694808, т.е. при условията на повторност по смисъла на §6,
т.33 от ДР на ЗДвП. Поради това следва да се ангажира административно – наказателната
отговорност на жалбоподателя именно при условията на чл.182, ал.4 от ЗДвП. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 25 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.), мястото на извършване на нарушението (извън
населено място) и начина, по който законодателят е определил да се санкционира
административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП, което е извършено повторно, СРС приема, че спрямо И. О. Б. (като собственик на
МПС, недоказал, че автомобилът е бил управляван от друго лице и доколкото деянието е
извършено „повторно“) следва да се приложи санкционната норма на чл.182, ал.4, вр.
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП и да му се определи „глоба“ в размер на двукратния размер на
наказанието по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, т.е. 200 лева. Точно фиксираният в закона размер
на административното наказание при превишение на скоростта извън населено място с 25
км/час и начина на определяне на глобата при повторност не позволяват на съда да прави
14
преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Санкцията е
определена от напред в закона и е в твърд размер, с който съдът е длъжен да се съобрази при
индивидуализиране на наказанието.
Превишението на скоростта не е незначително. Нарушението е извършено повторно.
Липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Същевременно са налице и отегчаващи такива, а именно предишните нарушения на
жалбоподателя по ЗДвП – извън тези, формиращи извод за повторност. Процесното
нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП,
извършено повторно и поради това СРС не счита, че случаят е маловажен.
Гореизложеното означава, че съдът следва да потвърди изцяло обжалвания
Електронен фиш.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски, а и такива не са и
били поискани.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесния
Електронен фиш (СДВР) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът
потвърждава Електронния фиш и пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна е била
представлявана от процесуален представител в съдебно заседание на 25.01.2023г., когато гл.
юрк. Виденов е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат право да им се
присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт,
както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на СДВР следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната
помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на
извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ.
В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В
случая по настоящото дело процесуалният представител на въззиваемата страна е взел
участие в едно съдебно заседание с продължителност около 10 минути. Освен това самият
правен спор не се отличават с фактическа или правна сложност. Поради това съдебният
състав счита, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер по Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е.
80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5878515, издаден от СДВР, с
което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1
15
от ЗДвП на И. О. Б. е наложена „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА И. О. Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес : гр. София, ж.к. „Овча
Купел“, бл.602, вх.А, ет.3, ап.6, със съдебен адрес : гр. София, ул. „Пиротска“ № 9, етаж 4, да
заплати на СДВР за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16