Решение по дело №163/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 184
Дата: 30 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20237160700163
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 184

 

Гр. Перник, 30.10.2023 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

          Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

 

          при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Красимир Тренчев от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 163 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

          Образувано е по касационна жалба на Б.Д.А. с ЕГН: ********** с адрес: *** чрез адвокат Р.З. *** против Решение № 312 от 28.07.2023 година, постановено по АНД № 791 по описа за 2023 година на Районен съд - Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-1158-000828 от 18.04.2023 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Перник, като със същото на  Б.Д.А. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП са наложени административни наказания – "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 10 /десет/ лева.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът твърди, че неправилно първоистанционният съд е кредитирал показанията на полицейските служители, които били противоречиви и колебливи. Сочи, че не е изяснено при какви обстоятелства е извършено твърдяното нарушение, както и точното му местоизвършване. От съда се иска да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови решение по съществото на спора, с което да отмени наказателното постановление.

          В проведеното съдебно заседание, касаторът, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат З., който поддържа направените в касационната жалба оплаквания. Допълнително развива аргументи за процесуално нарушение състоящо се в кредитиране на показанията на полицейските служители, които били неясни и противоречиви. Претендира разноски.

          В проведеното съдебно заседание, ответникът по касационната жалба - началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Перник, редовно призван не се явява, за представител изпраща юрк. В., която оспорва жалбата и моли решението на първостанционният съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Развива подробни съображения във връзка с наведените в касационната жалба доводи, а именно, че не е налице противоречие между свидетелските показания на полицейските служители, доколкото и двамата посочват действия, които не могат да бъдат тълкувани по друг начин, освен като т.н. „дрифтинг“, както и че ясно е посочено конкретното място където са се осъществили конкретните действия. Твърди, че поведението на водача е наблюдавано от полицейските служители и, че мястото на засичане и спиране на автомобила са ясно посочени, както в АУАН, така и в НП. Претендира разноски в минимален размер, като прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.

          В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

          Административен съд- Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

          Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срока и от надлежна страна.

          Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

          За да постанови решението си районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 23.03.2023 г., вечерта в гр. Перник свидетелите Д. С. С. и М. С. К. и двамата заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, изпълнявали служебните си задължения. Около 23:15 часа извършили обход като автопатрул, движейки се по ул. „***“ с посока към пътен възел ***, когато забелязали, че по ул. „***“ се движи лек автомобил „***“ с рег. № РК ***ВН, чийто водач при навлизането в кръговото кръстовище на пътен възел „***“ в посока към ул. „***“ неколкократно занесъл колата последователно първо наляво, а след това на дясно, хлъзгайки се странично по пътното платно, след което се изтеглил към ПП І-6. Автопатрулът последвал автомобила, който след спирка Метал бил спрян със светлинен и звуков сигнал за проверка. Полицейски служители установили, че водач на моторното превозно средство е настоящият касационен жалбоподател Б.Д.А.. Контролните органи констатирали, че лицето не носи контролния талон към свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, тъй като не им бил представен такъв. Св. Д. С. С. съставил на място акт за установяване на административно нарушение /АУАН/  серия GA № 898768, като приел, че А. е нарушил разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за това, че като водач на МПС използвал пътищата отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, както и че е извършил нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като не е носил контролния талон към СУМПС. При тази фактическа обстановка и въз основан на АУАН серия № GА, № 898768/23.03.2023 г. е издадено  оспореното НП № 23-1158-000828/18.04.2023 г.

          С Решение № 312 от 28.07.2023 година, постановено по АНД № 791 по описа за 2023 година на Районен съд – Перник, процесното наказателно постановление е потвърдено, като със същото на Б.Д.А. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3-то от ЗДвП са наложени административни наказания – "глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от ЗДвП му е наложено наказание "глоба" в размер на 10 /десет/ лева.

          За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по делото, както и свидетелските показания на Д. С. С. и М. С. К.. Въз основа на тях е обоснован правен извод, че в проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, доказано е обвинението за нарушение с правна квалификация чл. 104б, т. 2 ЗДвП, което е извършено умишлено от Б.А.. По отношение на маловажността на нарушенията изрично е посочено, че с разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП законодателят е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП, поради което и същата е неприложима съгласно чл. 28, ал. 7 от ЗААН във връзка с деянията, за които е санкциониран жалбоподателя с оспореното НП, както и че санкцията е наложена в законоустановения абсолютен размер.

          Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК. Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

          Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема установената от Районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства. По смисъла на тази разпоредба правомощията на съда се изразяват само в преценката дали въззивният съд правилно е приложил относимите материалноправни норми.

При анализ на всички приети доказателства, настоящият състав приема, че съдебното решение е правилно и не е налице основанието за неговото касиране по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във връзка с което излага следните правни съображения:

На първо място, по време на проведеното съдебно следствие са събрани и приети всички доказателства, посредством които са изяснени в пълнота и безпротиворечивост относимите факти. Въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение, като е постановил решението, след като е разкрита обективната истина по случая и е осигурена възможността за пълноценно упражняване на правото на защита на касатора. В хода на съдебното следствие са събрани писмени и гласни доказателствени средства, посредством които се възпроизвеждат детайлно и в конкретика настъпилите на 23.03.2023 г. факти във връзка с извършване на нарушението.

Тежестта на доказване в административнонаказателното производство, лежи върху наказващия орган по аргумент от чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 103, ал. 1 от НПК. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде НП последният се базира на констатациите в АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се приемат за верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да проучи фактите, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли извършено нарушение с правна квалификация чл. 104б, т. 2 ЗДвП. Разкриването на обективната истина по делото, независимо от тежестта на доказване и пасивността на страните, е приоритет за дейността на съда, поради което законодателят му е предоставил възможност не само по искане на страните, но и по свой почин (т. е., служебно) да събира доказателства, когато това се налага за изясняване на действителните факти и обстоятелства по конкретния случай.

Посредством разпита на лицата Д. С. и М. К. обстойно са изяснени фактите, релевантни за спора. Не съществуват съмнения в достоверността и основания за дискредитиране на техните показания, тъй като те не са заинтересовани от изхода на делото. Възпроизведените от тях обстоятелства са повече от детайлни, не се констатира противоречие в техните изявления досежно елементите от състава на нарушението. Не се споделят възраженията на касатора за колебливи и противоречиви сведения на полицейските служители, напротив във въззивното производство не са събрани и приети други доказателства, които да оборват констатациите и извода на органа за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.

Последователните и обективни показания на свидетелите, за възприетите от тях факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, кореспондират както помежду си, така и с останалите писмени доказателства. Ето защо, това дава основание на тази инстанция да се солидаризира с извода на Районен съд - Перинк, че тези гласни доказателствени средства са правдиви.

Анализирайки показанията на полицейските служители, първоистанционният съд е подходил много внимателно и задълбочено и е направил законосъобразни правни изводи, на базата на заявеното от тях, ръководейки се от разпоредбата на чл. 117 НПК. Дадените сведения са достоверни и са в пълна корелация с останалия доказателствен материал, а и самите свидетели имат лични възприятия за настъпилите факти. Компетентен да прецени доказателства е само съда и то в момент, когато са събрани и проверени всички доказателства, след съпоставката им с целия доказателствен обем.

Районен съд - Перник при обсъждане на показанията на полицейските служители, правилно ги е оцененил като достоверни, еднопосочни и в синхрон с другите налични доказателства по делото. Законосъобразно в тази посока е установено от съда, че показанията на тези свидетели са напълно изчерпателни, логични, безпротиворечиви и взаимно допълващи се досежно релевантните към съставомерността на нарушението обстоятелства. Поради това те са в неразривна връзка помежду си и с писмените доказателствени източници, като не се опровергават по какъвто и да е начин при съотнасянето им едни с други. Като е съобразил тези обстоятелства, съдът прецизно е анализирал показанията на всеки един от тези свидетели и правилно е стигнал до извод за тяхната добросъвестност и обективност, поради което ги е кредитирал с доверие. Що се касае до поведението на водача по отношение на управлението на автомобила, навлизането с висока скорост в кръговото движение и посоката на поднасяне на задната част на процесния автомобил и двамата свидетели обясняват, че това е станало на ляво и след това на дясно, като е правил т.н. „дрифотове“, след което движението на автомобила с мръсна газ е продължило към ПП І-6. И двамата свидетели установяват, че именно в тази последователност е извършена маневрата, ето защо техните изявления напълно подкрепят фактологията, описана в НП.

На второ място, съгласно приложимата норма на чл. 104б, т. 2 ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съставът на нарушението изисква водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение – за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерността на деянието. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно "ползването на пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари", което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. За този вид нарушения в практиката се е наложило понятието "дрифт". Общоприето е разбирането, че под понятието "дрифт" следва да се разбира специфичната техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда даденото превозно средство извън контрол чрез "презавиване", което води до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В случая, както в АУАН, така и в НП, ясно са описани всички елементи от състава на нарушението, а именно: форсиране на двигателя, превъртане на задни моторни колела и поднасяне на задната част на автомобила на ляво и след това на дясно. Съзнателното опасно шофиране посредством занасяне на автомобила в различни посоки, в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - превоз на хора и товари. Съдът намира, че всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасянето на МПС би могло да има фатални последици. С поведението си А. е застрашил живота и здравето на останалите участници в движението, поради което деянието се характеризира с висока степен на обществена опасност. С оглед сериозната степен на опасност е и регламентираният висок размер на предвиденото в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 ЗДвП наказание – "глоба" от 3 000 /три хиляди/ лева и кумулативното "лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.

Досежно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, с оглед презумпцията на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, съдът намира, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна, доколкото при извършената му проверка касаторът не е носел в себе си и не е представил на контролните органи контролен талон към СУМПС. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като е наложена санкция в предвидения от закона размер от 10 /десет/ лева.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от страна на въззивната инстанция е извършено пълно и всестранно установяване на фактическата обстановка и в съответствие с това правилно е приложен материалният закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

При този изход на спора претендираните от страна на процесуалния представител на жалбоподателя разноски са неоснователни, а такива се следват на ответната страна, която в съдебно заседание претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С оглед на това следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника направените деловодни разноски, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.

          Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Перник,

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 312 от 28.07.2023 година, постановено по АНД № 791 по описа за 2023 година на Районен съд - Перник.

          ОСЪЖДА Б.Д.А. с ЕГН: ********** с адрес: *** да заплати на ОДМВР – Перник, деловодни разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:/п/

 

                                                                                      /п/