Решение по дело №24/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20207220700024
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 83

 

гр. Сливен, 01. 07. 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на  двадесет  и  четвърти  юни,  две  хиляди  и  двадесета година,  в  състав:

             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                    ДЕТЕЛИНА  БОЗУКОВА

 

При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 24 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Р.“ ООД – гр. Сливен, подадена против Решение № 572 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 1340/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 358002-F395652 от 12.09.2018 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Р.“ ООД, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, като размерът на имуществената санкция е намален на 500 лева.

В жалбата касационният жалбоподател твърди, че решението на Районния съд е неправилно. Излага съображения, че: са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 7 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН; административното нарушение е маловажно. Моли обжалваното решение и НП да бъдат отменени.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представена писмена молба чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, а в писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, счита, че решението на Районния съд е законосъобразно, моли да бъде оставено в сила като правилно и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да измени обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е ангажирана имуществената му отговорност; направил е извод, че при съставяне на акта и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП; счел е, че деянието не следва да се квалифицира като маловажен случай; съобразил е, че размерът на наложената санкция не е правилно определен, поради което е изменил обжалваното НП, като е намалил санкцията до предвидения в закона минимален размер.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 18.07.2018 г. в 07,45 ч., при извършена проверка от служители на НАП в обект, находящ се в гр. Сливен, стопанисван от „Р.“ ООД, отразена в Протокол за извършена проверка /ПИП/ от същата дата, е констатирано, че за извършена контролна покупка от К. П. Г. – и. по п., на стойност 21,40 лева, не е издаден фискален бон от работещото в обекта ФУ или касова бележка от кочан. За констатираното, на „Р.“ ООД е съставен АУАН от 19.07.2018 г., в който е описано констатираното нарушение и е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ. Въз основа на съставения АУАН, на 12.09.2018 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е приел, че е извършено описаното в АУАН нарушение и не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

В производството пред Районния съд са събрани и гласни доказателства–показанията на актосъставителя и на с., и. контролната покупка и присъствал при съставяне на АУАН, които показания са безпротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с констатациите в съставения ПИП.

С оглед установените по делото факти, Районният съд правилно е приел, че търговецът е допуснал административно нарушение. От доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че за направена на 18.07.2018 г. в 07,45 ч. в процесния обект покупка на стойност 21,40 лева, не е издаден фискален бон от работещото в обекта ФУ или касова бележка. Извършването на описаната в ПИП покупка е установено, както от съдържанието на този официален документ, така и от свидетелските показания на с., и. контролната покупка.

Съобразени с доказателствата по делото са и изводите на Районния съд, че  при съставяне на акта и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на НП. Противно на твърденията на жалбоподателя, в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат съществените реквизити, предвидени съответно в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Действително в АУАН липсва посочване на точното фамилно име и ЕГН на свидетеля. Но настоящият съдебен състав преценява това нарушение като несъществено, тъй като не е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Правилни са и изводите на Районния съд, че процесното административно нарушение не следва да се квалифицира като маловажен случай. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Касационният жалбоподател е търговец по занятие и като такъв е длъжен при осъществяване на търговската си дейност да полага квалифицираната грижа на добър търговец. С неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на извършена продажба в търговския обект, търговското дружество е осъществило поведение, противоречащо на установения ред за регистрация и отчетност. Процесното нарушение е формално по своя характер и осъществяването на състава му не е обвързано с настъпване на определен вредоносен резултат. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга – обществени отношения, свързани с данъчното облагане, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Съобразено със закона е и изменението на процесното НП с намаляване на наложената санкция в минимално предвидения от административно-наказателната разпоредба размер.

По изложените съображения, Районният съд правилно е изменил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 572 от 20.12.2019 г., постановено по АНД № 1340 / 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „Р.“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: г. С., ж.к. „К.“, бл. *, вх. *, ап. *, представлявано от у. Р.Й.Г., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.           

             

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: