Р Е Ш Е Н И Е
№ 1218
гр. Пловдив, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив, I състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Матеева адм. д. № 362 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Г.А.А.,
ЕГН **********,***, чрез адв. С.И., оспорва Уведомително писмо /УП/ изх. №
02-160-6500/11425 от 16.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане
по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството
подпомагане за животни по реда на Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021, с което е намалено финансирането по
Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници /СМлК/ в размер
на 8 114.70 лв.
Жалбоподателят
счита оспорения административен акт за незаконосъобразен и неправилен, издаден
в противоречие с материалния закон. Поискано е уведомителното писмо да бъде
отменено с присъждане на направените съдебни разноски. Твърди се, че издателят
на акта не е посочил кое конкретно от изискванията по схемата не отговаря на
заявеното от жалбоподателя, както и, че актът не съдържа фактически и правни
основания.
Ответникът
- заместник изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез
процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата. Поддържа
законосъобразност на административния акт с искане за отхвърляне на жалбата ,като
се позовава на становището на зам. изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" изх. №02-160-6500/11425#4 от 08.03.2023 г. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Обжалваното УП изх. №
02-160-6500/11425 от 16.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ е
съобщено на оспорващото лице на 24.01.2023 г. (л.28) - дата на изтегляне на УП
от СЕУ. Жалбата е входирана в Административен съд - Пловдив на 06.02.2023 г. с
№ 2861 (л.2). Оспорването е осъществено
в 14 – дневен срок от адресат на неблагоприятен индивидуален административен
акт в частта за намаленото финансиране, поради което, същото е допустимо.
По същество на делото.
Обжалваният
акт е издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ В. И. К.. Със Заповед №
03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л.41), на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1, 2, 4, 5 предложение първо във връзка с ал.6 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, чл.10 т.1, т.2, т.7, чл.11 ал.2 и чл.13 ал.1 и 4 от
Устройствения правилник на ДФЗ, Решение на Управителния съвет на ДФЗ по т.2.2.
и т.2.8. от протокол № 197 от 19.08.2022 г. във връзка с оптимизиране дейността
на ДФЗ като Разплащателна агенция при издаването на административни актове и
писма за откриване на административни производства по директните плащания,
Изпълнителният директор на ДФ Земеделие е делегирал на К. – заместник
изпълнителен директор на ДФЗ, правомощия, в обхвата на които /I,т.1/ - "Да
издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до
кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за
подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания". Според действаща редакция на чл.20а ал.4 ЗПЗП (Нова – ДВ, бр.12 от 2015 г., доп.,
бр.2 от 2018 г., изм. и доп., бр.51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) към
дата на издаване на заповедта на Изпълнителният директор на ДФ Земеделие –
"Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
както и такива, делегирани на основание чл.2д, ал.2, включително за вземане на
решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за
кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане,
административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане,
на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции
на фонда /а с изм. в сила от 01.01.2023 г. – "Изпълнителният директор може
да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание
чл.2д ал.2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските
фондове при споделено управление и по този закон и по подадени заявки и искания за
плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните
дирекции на фонда. "/. Възможността за делегиране на административни
правомощия е ограничена в следните хипотези: никой не може да делегира
правомощия, които не притежава; не могат да бъдат делегирани правомощия, които
законът определя като изрична компетентност на съответния орган; органът, на
когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму /ТР № 4/2004
г. на ВАС/. Или иначе казано, оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Проверката
за законосъобразност на административния акт /уведомително писмо/ обхваща
правни и фактически основания за издаване с приоритет на второ посочените. Тук
е необходимо да се отбележи, че мотивите на административния акт могат да
предхождат същия, като се съдържат в друг документ от административната
преписка, към който е направена препратка, но не е допустимо допълване на
фактически основания в съдебната фаза при оспорването му, вкл. в писмено
становище на административния орган или на процесуалния му представител.
В
обстоятелствената част на оспорения акт е посочено, че оторизираната субсидия
по подаденото от Г.А. заявление за подпомагане във връзка с одобрените схеми за
обвързано с производството подпомагане на животни и преходна национална помощ
за животни, съгласно чл.18 т.1-8 и чл.35 т.3 и 4 от Наредба № 3/17.02.2015 г. за
условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, с УИН: 16/020620/08276 за кампания
2020 е в размер на 3 589. 32 лв.
Според
посочените правни основания: чл.18 т.1-8 от Наредба № 3/17.02.2015 г.: "Прилагат се следните схеми за
обвързано с производството подпомагане: 1. схема за обвързано подпомагане за
млечни крави; 2. схема за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен
контрол; 3. схема за обвързано подпомагане за млечни крави в планински райони
(5 – 9 животни); 4. схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или
юници; 5. схема за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен
контрол; 6. схема за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки в
планински райони (10 – 49 животни); 7. схема за обвързано подпомагане за
овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол; 8. схема за обвързано
подпомагане за биволи; "; чл. 35, т. 3 и т. 4 от същата наредба – "Прилагат се следните схеми
за преходна национална помощ: 3. Схема за преходна национална помощ за говеда,
необвързана с производството; 4. Схема за преходна национална помощ за
овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството".
Горното
налага извода за общо посочени правни основания, които не са обвързани с
подаденото от жалбоподателя заявление и без конкретизирани фактически
установявания, обосноваващи размер на оторизираната субсидия. Същата не е
съпоставена с исканата от заявителя сума и отсъстват посочени обстоятелства,
въз основа на които е формиран размер на намалението спрямо поисканата сума.
В
уведомителното писмо е отразено още, че общата оторизирана сума за получаване е
изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след
извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място
на данните в подаденото заявление за подпомагане /чл.37 ЗПЗП/. Тези данни са сравнени със
съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК,
поддържани на основание чл.30 ЗПЗП. Липсват обаче данни за сравнение.
В
УП е вписано, че резултатът от извършените проверки /административни и/или на
място/ за кампания 2020 г. е онагледен в Таблица 1: Оторизирани суми /в лева/.
Колона 1 от таблицата се отнася за Схемата – в случая "ПНЖ1 (говеда) и
„СМлК; колона 2 – искана сума: - по първата схема – 3 589.32 лв., по
втората – 8 114.70 лв.; колона 3 - намаления – 8 114.70 лв. за схема
СМлК.; колона 4 редукции – 0 лв.; колона 5 - оторизирана сума – само за първата
схема – 3 589.32 лв. В пояснението под таблица 1 е посочено, че колона 2
"искана сума" е формирана на база произведението от декларирания брой
животни и ставката по съответната схема. Ставките за схема (лв./бр. животно) за
Кампания 2020 са посочени в УП /л.26/: - ПНДЖ1 (говеда) – 170.92 лв.; ПНДЖ1
(биволи) – 299.11 лв.; схема за обвързано подпомагане за млечни крави (СМлК) -
СМлК (до 50-то животно вкл. – 368.85 лв. и над 50-то животно – 295.08 лв. По
отношение колона 3 "Намаления" е посочено, че те се отчитат при
четири хипотези: - намаления на субсидията след извършени административни
проверки спрямо данните на СИРЖ на БАБХ към референтната дата или период на
задържане и/или след извършени проверки на място /за тази възможна причина за
намаление в административния акт отсъства конкретна информация, вкл., не е
налице препратка към друг документ или акт – предходни спрямо дата на издаване
на УП, независимо че в обстоятелствената част на административния акт е вписано
извършване на проверки – задължителни административни и/или на място/; -
намаления на субсидията поради недостатъчно реализирани количества мляко и/или
млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара
животни, съгласно изискванията на наредба № 3 от 17.02.2015 г. /за посочената хипотеза
не е налице нито конкретна информация, нито препратка към документ,
удостоверяващ основанието й - недостатъчно реализирани количества мляко и/или
млечни продукти в еквивалент мляко или недостатъчно реализирани на пазара
животни, вкл. не са вписани конкретните изисквания от наредбата, за да може да
се съпоставят приложимите норми с фактическата установеност за заявлението на
жалбоподателя/; - намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени
сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл.12 от
Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията е реда за подаване на заявления по схеми и
мерки за директни плащания /и в посочената хипотеза няма информация,
обосноваващо намалението в случая, която да бъде проверена спрямо чл.12 от
посочената наредба/; - наложена ставка на корекция /"финансова
дисциплина"/, определена съгласно чл.26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл.8 пар.1 от регламент /ЕС/ №
1307/2013 /за
хипотезата също няма данни в УП, вкл. аритметични за обосноваване
математическия резултат от направени изчисления при прилагане на ставката за
корекция/. За колона 4 - Редукции има
пояснения в УП, но според съдържанието на Таблица 1 от административния акт –
редукции в случая няма. За колона 5 - Оторизирана сума е посочено, че
представлява сумата, получена като разлика между исканата сума и приложимите
намаления и редукции. Резултатът – разликата между исканата сума и приложимите
намаления и редукции. Резултатът – разликата, в случая не е основан на дадени
факти и цифри, за да може да бъде проверен в съдебното производство.
Таблица
2 от оспореното УП е за извършени плащания, която съдържа, съответно в колони от 1 до
6, схемата, дата на плащането, оторизираната
сума, прихваната сума, удържания данък и изплатената сума. Във връзка с тази
таблица е изплатена сума по схема ПНДЖ 1 на 20.10.2020 г. в размер на
1 974.21 лв. и на 18.01.2021 г. в размер на 1 615.11 лв. По-надолу в
акта е посочено също така, че ДФЗ – РА налага санкции за бъдещ период по
схемите, за които са приложими, съгласно чл.31 от Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 от 11-03-2014 г. (СМлК; ЕЖСК (мляко); СМлК
(пл); СМКЮ; ЕЖСК (месо); биволи ; ДПЖ (пл) и ДПЖСК) в случаите, в които
процентното съотношение между неустановените и установените животни след
административни проверки и/или проверки на място надвишава 50% - Наложени
санкции за бъдещ период, съгласно чл.31 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 от
11 март 2014 г., както следва: - СМлК – 8 114.70 лв.
По административната преписка са приложени: - УРН
и входящ номер на общото заявление за подпомагане, което е от 13.04.2020 г.
(л.29); таблици за използвани парцели 2019 г. и 2020 г. /л.29 - гръб, л.35 -
гръб/; таблица за отглеждани животни – 2019 г. и 2020 г. (л.30 и л.36 – гръб); резултати
от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по
директни плащания за кампания 2020 с дата на обработка – 14.05.2020 г. (л.32 и
л.33), като в тях са отразени грешки, както следва: - заявени са животни за
подпомагане по схеми за обвързана подкрепа, намиращи се в животновъден обект,
който не е регистриран по реда на чл.137 от ЗВД и че по СМлК стопанството се
счита за стопанство извън планински район. Резултатите от автоматичните проверки
са подписани лично от жалбоподателя и и са получени от него на 14.05.2020 г.;
заявление за подпомагане от 14.05.2021 г. (л.33 – гръб), в което са отразени
следните схеми за подпомагане: - Схема за единно плащане на площ (СЕПП, Схема
за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане за селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания (ЗДП), Схема за обвързано подпомагане на протеинови култури (СПК), Схема
за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП) и Схема за
преходна национална помощ за говеда , необвързана с производството (ПНДЖ1). В заявлението се съдържат
декларации, подписани от заявителя – касае се за деклариране за запознаване с
изисквания и условия и ред на приложими наредби и регламенти, вкл. и Наредба № 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на схемите за директни плащания; карта на блоковете на земеделското стопанство (л.39).
В
хода на съдебното производство към делото са приобщени: - доказателства,
представени от жалбоподателя с молба от 07.04.2023 г., (л.50), становище на
зам. изпълнителния директор на ДФЗ (л.54) и писмо от БАБХ – София до директора
на ДФЗ.
Посочи се по-горе в настоящото
изложение, че колона 5 от УП - "оторизирана сума" представлява
сумата, получена като разлика между исканата сума и приложимите намаления и
редукции. Резултатът е разликата между исканата сума и приложимите намаления и
редукции. Резултатът – разлика в случая не е основан на посочени в УП
документи, от които да произтичат възприети от административния орган факти,
обвързани с цифри – изчисления по конкретни разпоредби от Наредба №
3/17.02.2015 г., за да може да бъде проверен в съдебното производство
Спецификата на конкретното
административно производство не отрича възможност в оспорения административен
акт да бъдат отразени обстоятелствата, посочени в писменото становище на
ответника, представено по делото. След като административният орган се
произнася по конкретно заявление, обстоятелствената част на издавания от него
административен акт дължимо следва да съдържа информация от заявлението и
съпоставка с приложимите изисквания при проверка на заявените данни и искана
сума. Дори резултатът от проверката да е представен кратко – цифром,
обосноваването му следва да бъде ясно и посредством индивидуализиращи относими
данни, проверени и съпоставени от органа.
В случая оспореното УП не
съдържа фактически основания, тъй като отсъства информация за заявеното от бенефициента
и фактическата установеност при административната проверка. Волеизявлението на
административния орган дори под форма на математически резултат не следва да
бъде тълкувано – административният орган дължи ясна обосновка при произнасяне
по заявлението и не е допустимо след издаване на административния акт да
допълва фактически основания. Фактически основания отсъстват в оспореното УП и
с писменото становище всъщност за първи път и в съдебна фаза се въвеждат
мотиви. В административният акт не е обоснована като приложима нито една от
изброените хипотези /коментирани по-горе/ в частта за намалението. Същевременно
УП не препраща към нито един документ от преписката за целите на фактическото
обосноваване на акта. Оспореното УП не съдържа и правно основание, което би
могло да насочи адресата на административния акт за съответна защита в съдебна
фаза. Отсъствието на правно основание не позволява проверка за правилното
прилагане на закона. Тоест, при непосочени фактически и правни основания,
неблагоприятният административен акт отрича правото на защита на адресата,
което е съществено нарушение. Съдът не може да проверява за наличието на
предпоставки на хипотетични правни основания, които би имал предвид
административния орган. Описаните по-горе данни във връзка с посочени правни
основания се съдържат в становище на административния орган, представено в хода
на съдебното производство, което не е допустимо.
По
отношение мотивите като фактически основания, съдът намира за необходимо да
посочи, че няма пречка същите да се съдържат в документи или актове от
административната преписка, на които органът се е позовал /вкл. е допустимо
излагането на мотивите за даден административен акт да бъдат отделно от него, но
в рамките на административната преписка, Решение № 590 от 2017 г. по адм. д. №
8276/2016 г., ВАС/. В настоящия казус ,обаче, административният орган се е позовал
единствено на подаденото от жалбоподателя заявление, идентифицирано посредством
УИН. Посочено е, че общата оротизирана сума е изчислена чрез ИСАК след
извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място в
съответствие с чл.37 ЗПЗП на данните в заявлението, които са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл.30 ЗПЗП. Отсъства препратка към данните от
проверките, резултатът от които е съобразяван при изчисляване на оторизираната
сума в частта за намалението. В УП не е отразено нито едно фактическо
основание, произтичащо от информация в преписката - не е посочено съдържанието
на заявлението по СМлК и не е вписано на кое изискване не съответства
заявлението със съдържащата се в него информация, за да е налице основание за
намаление на исканата сума. Отсъства аргументация, обосноваваща цифровия
резултат, който без фактическа установеност, не може да бъде приет за ясно
волеизявление на административния орган. В УП не е отразено и правно основание.
Ответникът
е длъжен да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта
и изпълнението на законовите изисквания при издаването му /чл. 170, ал. 1 АПК/, което в случая не е сторено.
Преценката за законосъобразност на акта изисква да бъдат проверени възприетите
от органа фактически основания, дори пряко непосочени в административния акт,
но с препратка към части от преписката, както и, дали правните основания
съответстват на фактическите. По посочените критерии обективно не е възможно да
бъде направена преценка поради отсъствие на отразени в УП възприети факти, въз
основа на които да е приложено конкретно правно основание.
Що
се отнася до мотивите в уведомителното писмо, съдебната практика приема, че
след като словесната и табличната част на акта с обяснителните колони
представляват едно цяло, административният акт съдържа правни и фактически
основания. В случая обаче, словесната част на УП не съдържа конкретика, като не
е отразено и кое от изброените намаления в колона 3 от таблица 1 е приложено по
отношение заявлението за СМлК. Описани са теоретично видовете намаления за процесната
колона, без да е посочено конкретното намаление по заявлението, което налага
извода, че съдът не е в състояние да провери УП и по отношение на мотиви за
формиране на този краен резултат.
Всичко
изложено налага извод, че оспореното уведомително писмо, като незаконосъобразно,
следва да бъде отменено, като административната преписка бъде върната на
зам.-изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при спазване на
действащите нормативни актове и на изискването за форма на административните
актове по отношение на мотивите, които следва да дават ясна представа за
съображенията на административния орган за издаването на акта.
При
този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 510.00 (петстотин и десет) лв., представляващи – 10.00
лв. платена държавна такса и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение.
Що
се отнася до възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира същото за неоснователно, предвид разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като договореният и заплатен в брой размер, е значително
по-малък от определения в наредбата минимум (л.66).
Воден
от горното и на основание чл.172 ал.2 предл.2 и чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.А.А.,
ЕГН **********,***, чрез адв. С.И., Уведомително писмо /УП/ изх. №
02-160-6500/11425 от 16.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" .
ИЗПРАЩА преписката на Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, за ново
произнасяне по подаденото от Г.А.А., ЕГН **********,***, заявление за
подпомагане с УИН: 16/020620/08276 за кампания 2020 по Схема за обвързано
подпомагане за месодайни крави и/или юници за кампания, в едномесечен срок от
влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагане на закона,
посочени в съдебния акт.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
да заплати на Г.А.А., ЕГН **********,***, сумата от 510.00 (петстотин и десет)
лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен с на Р България, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: