№ 320
гр. Пазарджик, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20215220201967 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 13-2100021 от 02.12.2021 г. на
Директора на Дирекция „И.Т.” Пазарджик е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ
на „В.” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„М.В.” № 6 за нарушение на чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от „В.”
АД, в която се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
постановление, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се
моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на НП.
Претендира разноски.
Процесуалният представител на ответника по жалбата - Дирекция „ИТ”
Пазарджик оспорва жалбата и иска потвърждаване на постановлението.
1
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На ... г. около ... ч. при извършване на проверка от свидетеля Г.М. - на
длъжност ст. инспектор в Дирекция „ИТ” Пазарджик и нейни колеги в
производствен цех 1 на дружеството-жалбоподател, находящ се в гр. П., ул.
„М.В.” № 6, е заварено да полага труд лицето СЛ. ИВ. ИВ. като „оператор
производствена линия“. Към момента на проверката лицето е извършвало
трудова дейност. На И. е предоставена за попълване декларация, в която
последната собственоръчно е записала, че работи в дружеството-
жалбоподател като „оператор“ от същия ден. Посочила е също, че е получила
копие от трудовия договор и заверено уведомление, регистрирано в ТД на
НАП, както и че е попълнила декларацията на ... г. в ... ч. Извършена е
проверка на документацията на дружеството и е констатирано, че
работодателят е допуснал до работа като „оператор“ И. в нарушение на чл.63,
ал.2 КТ, тъй като трудовият договор е регистриран в НАП в ... ч. на ... г. За
това нарушение М. съставила на дружеството-жалбоподател АУАН.
Постъпило е възражение от изпълнителния директор на дружеството, че
лицето е назначено на работа същия ден сутринта след сключване на писмен
трудов договор, извършен е и инструктаж, но поради проблем със системата
на НАП уведомлението е регистрирано едва в ... часа. Като е счел
възраженията за неоснователни и въз основа на съставения АУАН,
ответникът е издал атакуваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в
показанията на свидетелите Г.М. и П.Я.. Показанията на свидетеля Г.М. съдът
кредитира като логични, ясни и безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Нейните свидетелските показания се
подкрепят и от попълнените лично от работника И. и Я. декларации, от
трудовия договор от ... г., от приложеното уведомление по чл.62, ал.3 от КТ,
от получената справка от НАП и от книгите за проведените инструктажи.
Основното разминаване в показанията на М. и свидетелката Я. се състоят в
2
това по кое време е извършена проверката. Я. твърди, че това е станало след
... ч. Съдът не кредитира нейните показания в тази им част, тъй като
противоречат както на посоченото в декларацията на И., че е попълнила
декларацията на ... г. в ... ч., както и на декларацията, попълнена от самата
свидетелка Я., в която се сочи час на попълване - ... ч. на ... г. Това безспорно
доказва, че проверката на инспекторите е била действително извършена около
... ч., а не както твърди Я. след ... ч. Тъй като по делото бе налице
невъзможност да се разпита лично свидетелката И., която е трайно в
чужбина, то съдът допусна и бе изготвена съдебно-почеркова експертиза,
заключението на която съдът кредитира като компетентно изготвено. Вещото
лице е категорично, че подписът и ръкописният текст в попълнената
декларация по чл.402 от КТ са изпълнени от лицето С.И..
При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните
доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна
на работодателя „В.” АД на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Видно от
изложените в АУАН и наказателното постановление обстоятелства,
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за това, че като работодател е допуснал до работа лицето С.И. преди да й е
предоставил копие на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на
НАП, което представлява нарушение на чл.63, ал.2 КТ. Съгласно чл.63, ал.1 и
ал.2 КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя
преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено
от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, като
няма право да допуска до работа работника или служителя преди да му
предостави документите по ал.1 на чл.63 КТ. Видно от установените по
делото обстоятелства между дружеството-жалбоподател и лицето С.И. е
имало сключен трудов договор на ... г. Вярно е, че към момента на проверката
И. е посочила, че е получила копие от трудовия договор и уведомлението,
заверено от ТД на НАП, но това няма как да отговаря на истината, тъй като е
попълнила декларацията в ... часа, а уведомлението е регистрирано в ТД на
НАП едва в ... ч. Това безспорно доказва, че И. е започнал работа на ... г. и
след като не й е било предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите,
3
то работодателят безспорно е извършил нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Не се
доказаха твърденията за проблеми в системата на НАП. Няма логика и в
показанията на Я., че И. е била започнала работа едва след като връчила
уведомлението (евентуално след ... ч.), а в същото време в самото възражение,
подадено срещу АУАН от изпълнителния директор на дружеството е
отразено, че същата е започнала „реално“ работа непосредствено след
сключването на трудовия договор и извършения инструктаж, тъй като:
„Производствената дейност в дружеството е такава, че не може да спира и
имаше спешна нужда от работници“. Според установените обстоятелства въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че дружеството-
жалбоподател е осъществило състава на чл.63, ал.2 от КТ и правилно и
законосъобразно му е наложено административно наказание.
Що се отнася до доводите за маловажност на случая и приложение на
чл.28 от ЗАНН, с оглед и приложеното по делото решение на Районен съд
Пазарджик по аналогичен случай между страните, настоящият състав на съда
намира следното:
Изпълнителното деяние, за което е наказан работодателят е „допуска“
до работа преди да е изпълнил необходимите условия. Ирелевантни са в
случая обстоятелствата дали има настъпили вреди. Важното е в случая, че
работникът полага труд в предприятието на работодателя, а съгласно закона и
еднопосочната и безпротиворечива съдебна практика, тогава винаги се
приема, че е налице трудово правоотношение. Неслучайно законодателят е
предвидил състави за всяко отделно нарушение, което би могло да възникне
при създаване на трудово правоотношение. При нарушаване на правилата за
създаване на такова правоотношение се ощетява както работникът или
служителят, като не му се плаща реално възнаграждение и не е осигурен по
надлежния ред, но се ощетява и фискът със съответните данъци и осигуровки.
Именно защото с тези действия на работодателя се накърняват обществени
отношения от особена значимост и за тяхното регулиране и спазване
законодателят е определил завишени санкции, това пък води до извод за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажност на случая. Самото
нарушение е на формално извършване и не се изисква, за да е съставомерно,
да се установят и настъпили вреди. Принудителните административни мерки
са средство за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство. Вярно е, че за самия работник не са настъпили
4
вреди. Няма ощетяване и на фиска, но след като самият законодател изрично е
предвидил, че нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ не са маловажни в
разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, то за съдът не остава правна възможност
да коригира размера на така наложената глоба, нито да приложи чл.28 от
ЗАНН и да я отмени изцяло, тъй като разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ се
явява специална по отношение на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В
тази насока има многобройна съдебна практика, най-актуалната от която е в
Решение № 493 от 13.06.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 438/2022
г., Решение № 472 от 7.06.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. №
460/2022 г., Решение № 424 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.
№ 436/2022 г., Решение № 423 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а.
н. д. № 446/2022 г., Решение № 421 от 25.05.2022 г. на АдмС - Пазарджик по
к. а. н. д. № 437/2022 г., Решение № 176 от 9.03.2022 г. на АдмС - Пазарджик
по к. а. н. д. № 1415/2021 г., Решение № 174 от 9.03.2022 г. на АдмС -
Пазарджик по к. а. н. д. № 34/2022 г. и други.
Предвид гореизложеното правилно наказващият орган е санкционирал
дружеството-жалбоподател. При определяне размера на наказанието
административнонаказващият орган е взел предвид целите на наказанието,
определени в чл.12 от ЗАНН, както и е съобразил изискванията на чл.27 от
ЗАНН, като е наложил съответното наказание в минимален размер.
В рамките на осъществявания цялостен контрол за законосъобразност
съдът не откри допуснати нарушения на процесуалните правила при и по
повод издаването на акта и постановлението, които да са основание за отмяна
на процесното наказателно постановление.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно
и обосновано, а жалбата на „В.” АД - оставена без уважение, като
неоснователна.
По делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на ответника.
При този изход на спора ще следва да се осъди дружеството-
жалбоподател да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Пазарджик сторените по делото разноски за възнаграждение на
вещото лице по изготвената експертиза в размер на 183,00 лева.
5
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.5 и ал.9 от ЗАНН,
Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
13-2100021 от 02.12.2021 г. на Директора на Дирекция „И.Т.” Пазарджик, с
което е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание
чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ на „В.” АД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „М.В.” № 6 за нарушение на
чл.63, ал.2, вр. ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „В.” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „М.В.” № 6 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик сторените по делото
разноски за възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-
почеркова експертиза в размер на 183 (сто осемдесет и три) лева.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6