Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Първомай, 13.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година,
с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 119 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 79, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът
„Е-СКАЙ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от Д.П.М. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Р.Х.И.,
вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът М.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално
представлявана от назначения й особен представител адв. Д.Д.М., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, му дължи сумата от 240, 57 лева (двеста и четиридесет лева и петдесет и седем
стотинки) – неплатена цена на еднопосочен самолетен билет за полет на
авиокомпания „Уиз Еър” (Wizz Air)
по маршрут Барселона – София с дата на заминаване 19.08.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на
което е издадена Заповед № 337/30.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 586/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав.
Исковата претенция се обосновава с фактически
твърдения, че ищецът осъществява туроператорска дейност въз основа на издаден Лиценз
№ ***и администрира интернет резервационна система, интегрирана на уебсайта www.eSKY.bg, чрез която посредничи между потребителите и авиокомпаниите за закупуване и издаване на самолетни
билети.
Сочи се, че на 18.08.2016 г. ответникът регистрирал чрез резервационната
система на ищцовото дружество резервация ***за
покупка при Общите му условия на еднопосочен самолетен билет за полет на
авиокомпания „Уиз Еър” (Wizz Air)
по маршрут Барселона – София с дата на заминаване 19.08.2016 г., задължавайки
се да заплати за него чрез кредитна карта № *** цена в размер на 240, 57 лева.
Навежда се, че туроператорът закупил от и заплатил на авиокомпания „Уиз Еър” (Wizz Air) така заявения самолетен
билет, който впоследствие издал и изпратил на посочената в резервационната
форма на клиента електронна поща: ***, но след като на 19.08.2016 г. последният го оползотворил по
предназначение, стойността му останала неиздължена, тъй като разрешената от
купувача платежна транзакция била оспорена и осуетена от действителния
картодържател.
Макар да бил многократно приканван към изпълнение на задължението си,
ответникът се въздържал от доброволни престации, поради което ищецът пристъпил към принудително удовлетворяване на процесното
притезание по реда на чл. 410 от ГПК, постановено със Заповед № 337/30.10.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
586/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І състав, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът чрез назначения му особен представител адв. Д.Д.М. депозира Отговор
вх. № 4209/28.06.2018 г., с който оспорва предявения иск и пледира за неговото
отхвърляне. Релевира, че съгласно Общите условия на ищеца потвърждаването на
процесната резервация и издаването на самолетния билет предпоставят успешно
плащане чрез кредитна карта и неговото осчетоводяване от дружеството продавач.
Сочи наличие на противоречие и липса на логическа връзка между някои от
клаузите на Общите условия.
Страните претендират и присъждане на сторените в настоящата инстанция
съдебно-деловодни разноски.
В открито
съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, а ответникът чрез особения
си представител пледира за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235,
ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Видно от Общите условия на ищеца (л.
13 – л. 26), в сила от 18.07.2016 г., същият осъществява туроператорска дейност съгласно Лиценз № ***и
администрира интернет резервационна система, интегрирана на уебсайта www.eSky.bg, за посредничество между потребителите и
авиокомпаниите при
резервиране, закупуване и издаване на самолетни билети. Отношенията си с клиентите по предоставяне на онлайн
резервационни услуги туроператорът регламентирал с горецитираните, публикувани
на посочената интернет страница, Общи условия, според клауза от които
приемането им в редакцията им към момента на резервацията съставлява
предпоставка за извършването й и се счита изразено с потребяване на
функционалностите на сайта.
Съобразно Общите условия потребителят, дефиниран в съдържанието им като
физическото лице, което използва резервационната система и/или уебсайта www.eSky.bg, може чрез него да заяви покупка на
самолетен билет срещу обявена в евро при обменен курс към лева от 1, 956 крайна
цена, която за полет на нискотарифни авиокомпании (като например Wizz Air) се формира от стойността на въздушния
транспорт, летищните и багажните такси, таксата за обработка на плащането от
авиационния оператор, както и такава във фиксиран размер от 18, 00 евро за
обслужване от „Е-СКАЙ” ООД, състоящо се в персонално оформление на
резервацията, билетоиздаване, своевременно предизвестяване за промени или
анулиране на превоза, професионално спешно съдействие за разрешаване на
възникнали проблеми, посредничество при преговори с превозвачи и летища, по
следния начин:
След като селектира полет и се запознае
с достъпната чрез линк тарифа на съответната авиокомпания, следва да натисне
бутона „Избери” и да въведе точно верните лични данни на пътника – собствено и
фамилно име на латиница според документа му за самоличност, с който ще пътува,
пол, дата на раждане, валиден адрес на електронна поща и телефон за връзка, а
при желание за „онлайн чекинг” от ищеца – и номер на документ за самоличност.
При избор на метод на заплащане чрез кредитна карта е необходимо да посочи и
детайлите й – номер, код (CVV), дата на валидност,
име и адрес на картодържателя, като спазва изричната забрана за служене с неистински
или чужд платежен инструмент без позволението на неговия титуляр. След
задействане на бутона „Резервирай” при успешно плащане на дължимата сума с
кредитна карта резервационната система потвърждава резервацията като завършена,
в уверение на което генерира резервационен код и в рамките на няколко минути
изпраща на заявения електронен адрес съобщение „Потвърждение за резервация” с
указание за нейния номер и с инструкция за очаквано получаване в рамките на 24
часа на издадения самолетен билет, с което е налице покупка.
Плащането, което се приравнява на
потвърждение от потребителя на подадената от него в резервационната форма
информация, на тарифата на превозвача и на Общите условия на туроператора, се
смята за извършено, когато в съответствие със заложената схема на разпределение
на наредените парични средства частите от тях, равни съответно на превозната
цена и на таксата за обслужване, постъпят по банковата сметка съответно на
авиокомпанията и на ищеца. В случай обаче че поради спиране на трансакцията от
картодържателя така трансферираните суми бъдат изтеглени, платежният акт се
приема за нереализиран.
По делото е приобщено електронно
писмо (л. 11 – л. 12), адресирано на 09.02.2018 г. в 11:58 часа от ************@****.** до info@esky.bg, което инкорпорира Самолетен билет № ***, издаден в потвърждение на резервация под идентичен номер за еднопосочен самолетен
превоз на пътника M.T.за полет № W64406
на авиокомпания Wizz Air
по релация Барселона – София с излитане на 19.08.2016 г. в 21:55 часа от Ел
Прат, Барселона, Испания, и кацане на 20.08.2016 г. в 01:50 часа на Летище
София.
Изслушаното в хода на съдебното
дирене заключение на съдебно-счетоводна експертиза (л. 71 – л. 78) пояснява, че
паричната сума, която се нарежда с кредитна карта в процеса на резервация на
самолетен превоз чрез уебсайта
www.eSky.bg за заплащане на крайната му цена, постъпва в банковата сметка на ищеца.
Междувременно посредством внедрената от него платформа за международни
разплащания еNett автоматично се активира еднократна виртуална сметка
(Virtual Account Number, VAN)
с уникален
16-цифрен номер, с титуляр „Е-СКАЙ” ООД и с наличност до размера на
платеното, от която се инициира превод към банковата сметка на авиокомпанията
за стойността на билета без начислената такса за издаването му.
Въз основа на експертните
констатации се установява, че на 18.08.2016 г. по резервация,
идентифицирана от туроператора и превозвача Wizz Air с уникален код съответно *** и ***, чрез кредитна карта Master Card № ***,
издадена от Deutscher Sparkassen und Girov, Германия, на лицето И.Т.(I.T.), валидна до месец май
2018 г., е осъществен верифициран от доставчика на платежната
услуга с № 757327 превод от сметката на картодържателя по тази на ищеца на сумата от 122, 99 евро,
равняваща се на сбора от стойността на транспорта и таксата за обслужване от
туроператора в размер съответно на 104, 99 евро и 18, 00 евро.
На същата дата в
13:29 часа с код *** е оторизиран трансфер на 104, 99 евро от разкрита в
разплащателния режим eNett виртуална
сметка (VAN) Master Card № *** с източник
ESKY
за пътник М.Т. (Μ.
T.),
валидна до месец септември 2016 г., към сметката на Wizz Air Hungary Kft., в която сумата е постъпила на 20.08.2016 г. в
03:42 часа.
На 18.10.2016 г. в 09:22 часа трансакцията чрез кредитна карта № *** е оспорена от притежателя й пред финансовата
институция неин издател и е анулирана, а на 19.10.2016 г. в 08:45 часа сумата
от 122,
99 евро е възстановена от сметката на туроператора в тази
на картодържателя.
Експертната проверка за периода от 18.08.2016 г. до 04.01.2017 г. не
открива други
относими платежни операции.
Вещото лице уточнява, че по сведения
от авиокомпанията електронният самолетен билет № ***е използван от ответницата за пътуване с полет № W64406
по първоначалния маршрут, но с дати на заминаване и пристигане съответно 18.08.2016
г. и 19.08.2016 г.
Кредиторът пристъпил към принудително събиране на процесното вземане по регламента на чл. 410 от ГПК, сезирайки на 27.10.2017 г. Районен съд – Първомай със Заявление вх. № 7355/27.10.2017
г. (л. 2 – л. 4 от ч. гр. дело № 586/2017 г. по описа на Районен съд
– Първомай), уважено със Заповед № 337/30.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 586/2017 г. по описа на Районен
съд – Първомай, І състав (л. 10
от ч. гр. дело № 586/2017 г. по описа
на Районен съд – Първомай),
която била връчена на длъжника в лицето на ответника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Осведомен на 05.02.2018 г. за
последното, в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК заявителят предявил разглеждания установителен иск с подадена на 06.03.2018
г. чрез куриер Искова молба вх. № 1605/07.03.2018 г. (л. 2 – л. 4).
При така
установените фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
Исковата претенция, отправена по реда на чл. 422, ал.
1 от ГПК, концентрира настоящия спор върху съществуването на подлежащо на
принудително удовлетворяване вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК и което, произтичайки според ищцовите твърдения от договорно
неизпълнение, черпи правното си основание от общата материалноправна норма на
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Разпоредбата предвижда, че ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът може да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата или обезщетение за неизпълнение.
По аргумент от чл. 154, ал. 1 от ГПК
за успешното провеждане на иска ищецът носи тежестта да докаже кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на съдебно заявеното си право, като
установи, че е изправна страна по валидно договорно правоотношение с ответника,
което е породило за него изискуемо задължение с очертаната в исковата молба
индивидуализация. Ответникът на свой ред следва да докаже пълно
обстоятелствата, на които позовава защитните си възражения.
Наведените факти досежно насрещните
престации на страните позволява на съда да квалифицира източника на
облигационната им връзка като договор за поръчка, с който според чл. 280 от ЗЗД
довереникът (мандатарят) се задължава да извърши за сметка на доверителя (манданта) възложените му от него правни действия
като сделки, плащания,
представителство и др. В класическия си вид съглашението се отличава като
неформално, безвъзмездно и едностранно, тъй като по правило създава ангажименти
единствено за довереника, който в съответствие с чл. 281, чл. 283, чл. 282 и чл. 284 от ЗЗД следва да изпълни поръчката лично, точно и като добър
стопанин, да пази имуществото, което получи по повод нея, да
уведоми възложителя за нейното извършване и да му даде сметка.
Съобразно чл. 292,
ал. 2, изр. І-во и ІІ-ро от ЗЗД, ако мандатарят действа от свое име, правата и
задълженията от поръчаната сделка, наричана „изпълнителна”, възникват за него,
но в отношенията му с манданта, както и спрямо трети недобросъвестни субекти,
се смятат за принадлежащи на последния. В описаната хипотеза, известна в
правната теория като „косвено предствателство”, довереникът, който придобива
резултата от повереното действие, е задължен от чл. 284, ал. 2 от ЗЗД да го
прехвърли на доверителя чрез т. нар. „отчетна сделка”, естеството на която – фактическо
предаване или юридическо прехвърляне, се предопределя от предмета на мандата.
В чл. 292, ал. 1 от ЗЗД е указано,
че правните
последици от реализацията му настъпват направо за доверителя, ако за целта паралелно
е упълномощил довереника да го представлява.
ЗЗД допуска мандатният договор да се трансформира в двустранен и
възмезден, като на основание чл. 286 в него се включи уговорка за дължимост на
възнаграждение в полза на довереника и/или когато доверителят
бъде обременен със задълженията по чл. 285 – при поискване да
достави на насрещната страна средствата, които са нужни за реализиране на
поръчката, и да й заплати направените в тази връзка разноски заедно с лихвите и
претърпените вреди. С право на
авансиране по чл. 285, предл. І-во от ЗЗД мандатарят разполага във всички етапи
от процеса на изпълнение – както преди, така и след като пристъпи към доверения
акт, без да е натоварен да понася разходи за своя сметка (в този смисъл
Определение № 460/11.07.2019 г. на ВКС по
т. д. № 3029/2018 г., II т. о.).
За разлика от този за поръчка, правната природа на утвърдения като негова
разновидност в чл. 348, ал. 1 от
Търговския закон (ТЗ) комисионен договор, при който комисионерът
(довереник) се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя
(комитент) да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки, е
несъвместима с фигурата на пряко представителство.
Мандантното
отношение се разграничава и от посредничеството, което се
разглежда като фактическо сътрудничество и съдействие за договорно свързване на
контрагентите, без обаче посредникът да участва в контрактите им като техен
пряк или косвен представител.
Анализът на конкретната доказателствена съвкупност обосновава категоричен извод
за обвързаност на страните по делото от неформален, двустранен и възмезден
договор за поръчка с характеристиките по чл. 280 от ЗЗД, сключен при общи
условия от разстояние чрез технически средства и съчетан с упълномощаване.
През
процесния период ищецът е
упражнявал туроператорска дейност съгласно Лиценз № ***и е администрирал
интегрирана на уебсайта си www.eSky.bg платформа за резервиране, закупуване и издаване на
самолетни билети, достъпна
чрез „интернет”, който по дефиницията на § 1, т. 22 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на Закона за
електронните съобщения (ЗЕС) представлява
система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като
самостоятелна виртуална мрежа.
Съобразно чл. 298, ал. 1, изр. І-во от ТЗ, който разрешава на търговеца да
наложи отнапред общи условия за сключваните от него сделки,
взаимоотношенията си с клиентите туроператорът е уеднаквил с оповестени на
същата интернет страница Общи условия (л. 21 – л. 34), в сила от 18.07.2016 г. Според тях уеббазираната
резервационна система осигурява на потребителя възможност по електронен път да
търси, селектира, резервира и закупува самолетен билет. За целта следва
автоматизиран алгоритъм, изискващ, след като избере полет, да въведе точно
истинните си лични данни и да предплати безкасово крайната му цена, обявена в
евро при обменен курс към лева от 1, 956 и включваща за транспорт с
нискотарифна авиокомпания (като Wizz Air) себестойността му, летищните и багажните такси, таксата
за обработка на платежната трансакция от авиационния оператор, както и такава
във фиксиран размер от 18, 00 евро за обслужване от „Е-СКАЙ” ООД, като при
предпочитание за плащане чрез кредитна карта – да посочи и нейните номер, код (CVV), дата на валидност и името и адреса на картодържателя, след
което да активира бутона „Резервирай”. При отчитане на успешен транфер на
дължимата сума софтуерът потвърждава резервацията като завършена, в уверение на
което генерира резервационен код и в рамките на няколко минути изпраща на
заявения електронен адрес съобщение „Потвърждение за резервация”, а в срок до
24 часа – и издадения самолетен билет.
Предоставяйки услугите си по такъв
начин – а именно
възмездно и от разстояние чрез използване на електронни средства след изрично
изявление от страна на получателите им, ищецът оперира в търговския оборот като
„доставчик“ по чл. 3, ал. 1 от
Закона за електронната търговия (ЗЕТ)
на „услуги на информационното общество” по смисъла на чл. 1, ал. 3
от ЗЕТ и респективно осъществява „електронна търговия“ според разбирането на
чл. 1, ал. 2 от същия закон. В § 1, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЕТ се
разяснява, че услугите се извършват от разстояние – когато страните не се
намират едновременно на едно и също място, и съответно чрез електронни средства
– ако всяка от тях си служи с устройства за електронна обработка, включително
цифрово компресиране и съхраняване на информацията, и обслужването протича
изцяло посредством проводник, радиовълни, оптически или други електромагнитни
прибори. Като „получатели“ на въпросните услуги чл. 3, ал. 2 от
ЗЕТ визира всички лица, ползващи ги както
с професионална или друга цел, така и за информационно търсене или достъпване.
ЗЕТ регулира обществените отношения,
свързани с размяната на блага по електронен път, като транспонира принципните
насоки на Директива 2000/31/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 8 юни
2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и
по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за
електронната търговия).
Потребността
от специална нормативна уредба, която според препоръките на Директивата не
следва да отменя действащите във вътршеното законодателство задължителни
правила за защита на потребителя, е предизвикана
от особеностите на електронното договаряне.
В Глава трета от ЗЕТ са нормирани
специфични задължения на доставчиците при електронно търгуване, едно от които,
закрепено в чл. 8, ал. 1 от ЗЕТ, е да
осведомят ясно, разбираемо и недвусмислено получателя потребител, преди да
направи поръчка, за техническите стъпки за договорно обвърване, тяхното правно
значение, съхраняването на сключения договор, реда за достъп до него, езиците,
на които може да бъде оформен, както и за техническите способи, които според
чл. 10, ал. 1 от ЗЕТ трябва да са подходящи, ефективни и достъпни, за откриване
и поправяне на грешки при въвеждането на информацията преди изявлението. Чл. 8,
ал. 2 от ЗЕТ напътства търговците да обявяват и начинa за запознаване по електронен път с етичния кодекс
за поведение, към който се придържат.
Контрактуването с посредничеството на резервационната система eSky безсъмнено попада в приложното поле и на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), по
съображения че ищецът се явява „търговец” по разума на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП,
който в кръга на своята търговска дейност в частния сектор предоставя услуги
въз основа на договори с потребители, а като такива § 13, т. 1 от ДР на същия
закон категоризира физическите
лица, ползващи услуги, непредназначени за извършване на търговско или
професионално занятие.
Сделките между туроператора и ползвателите на
уебсайта му се субсумират в легалното понятие на чл. 45 от ЗЗП за договори от
разстояние, тъй като са елемент от организирана система за
отдалечено обслужване без едновременното физическо присъствие на страните и
чрез изключителното използване до и във момента на сключването им на едно или
повече от средствата за комуникация от разстояние, примерно изброени в § 13, т. 41 от ДР на
ЗЗП като адресирани
и неадресирани печатни материали, стандартно писмо, реклама в пресата с купон
за поръчка, каталог, телефон (със или без участието на човек), радио,
телевизия, видеотелефон, видеотекст, sms
съобщение, компютър, електронна поща, интернет, факс, поръчка по пощата.
Съгласно чл. 47, ал. 1 във
вр. с ал. 7 и чл. 49, ал. 1, изр. І-во от ЗЗП, преди да обвърже клиента по реда
на чл. 45 от ЗЗП, е потребно търговецът да му предостави ясно и разбираемо на
български език по адекватен на експлоатираната комуникационна техника начин
следната информация, на която ал. 5 на същия текст придава значение на
неразделна част от договорното съдържание, неподлежаща на изменяне освен при
изрична уговорка между договарящите: своите име/наименование (чл. 47, ал. 1, т.
2), седалище, адрес на управление, телефонен номер, както и адрес на електронна
поща и интернет страница, ако има такива (чл. 47, ал. 1, т. 3); адреса на
мястото си на стопанска дейност (чл. 47, ал. 1, т. 4); основните характеристики
на стоките или услугите съобразно ползвания способ за комуникация и естеството
им (чл. 47, ал. 1, т. 1); крайната им цена или при невъзможност за
предварителното й изчисление в разумни граници – начина на нейното калкулиране,
с включени всички данъци, такси и допълнителни разходи, или вероятността да се
начислят такива за транспорт, доставка или пощенски такси (чл. 47, ал. 1, т.
5); разноските за използване на средството за комуникация от разстояние, когато
са пресметнати на база, различна от основната тарифа (чл. 47, ал. 1, т. 6);
условията за плащане, доставка и изпълнение, датата на престиране и въведената
практика за разглеждане на потребителски жалби (чл. 47, ал. 1, т. 7);
условията, срока и начина за упражняване на правото на потребителя на отказ от
договора съгласно чл. 52, ал. 1 и 2 от
ЗЗП, ведно с предоставяне на стандартния формуляр за целта по приложение № 6
(чл. 47, ал. 1, т. 8), и евентуалната в такава хипотеза дължимост от негова
страна на разходите за връщане на стоките (чл. 47, ал. 1, т. 9); указание за
наложителността от плащане в полза на търговеца на разходи по чл. 55, ал. 5 и 6 от
ЗЗП, определени в разумни граници, в случай на упражнено право на отказ след
отправено искане по чл. 48, ал. 3 или чл. 49, ал. 9 от ЗЗП
(чл. 47, ал. 1, т. 10); уведомление за липса на предвидено право на отказ
съгласно чл. 57 от ЗЗП или предпоставките за
загубването му (чл. 47, ал. 1, т. 11); напомняне за съществуването на законова
гаранция за съответствие на стоката с договора за продажба (чл. 47, ал. 1, т.
12); наличието на опция за оказване на помощ на потребителя след продажбата, на
извънгаранционно обслужване и на търговска гаранция, както и условията по тях
(чл. 47, ал. 1, т. 13); приложимостта на кодекси за добра търговска практика,
местонахождението им и начина на получаване на екземпляр от тях (чл. 47, ал. 1,
т. 14); срока на договора или ако е безсрочен или съдържа клауза за автоматично
подновяване – условията за неговото прекратяване (чл. 47, ал. 1, т. 15);
минималният срок на договорните задължения на потребителя (чл. 47, ал. 1, т.
16); необходимостта от предоставяне на депозити или други финансови гаранции,
които се заплащат или дават от потребителя по искане на търговеца, и условията
по тях (т. 17); функционалността на цифровото съдържание, включително
приложимите мерки за техническа защита (чл. 47, ал. 1, т. 18); всяка съответна
оперативна съвместимост на цифровото съдържание с някои видове хардуер и
софтуер, които са известни на търговеца или за които може разумно да се очаква,
че са му известни (чл. 47, ал. 1, т. 19), и възможността за използване на
извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове и за обезщетяване, в които
търговецът участва, и условията за достъп до тях (чл. 47, ал. 1, т. 20).
Ал. 2 от чл. 49 от ЗЗП вменява на доставчика ангажимент, неспазването на
който чл. 49, ал. 3 от същия закон откроява като основание за освобождаване на
насрещната страна от договорната връзка – а именно при договор от разстояние,
който се сключва по електронен път чрез интернет сайт и поражда задължение за
потребителя да извърши плащане, да
визуализира ясно и очевидно сведенията по чл. 47, ал. 1, т. 1, т. 5, т. 15 и т. 16 от ЗЗП в непосредствена близост
до бутона, чрез който последният прави поръчката си, и да обезпечи изрично
потвърждение от негова страна, че я предприема при знание за обремеността си с
платежна тежест. За целта върху бутона за поръчване или подобната на него
функция, ако такива са предвидени, трябва четливо да е написано „поръчка със
задължение за плащане” или друга равнозначна недвусмислена формулировка.
Чл. 49, ал. 4 от ЗЗП налага в интернет страниците за електронна търговия да
се съобщава ясно и четливо най-късно при започване на заявката дали има
ограничения за доставката на стоките и какви платежни средства се приемат.
Технически опосреденият контакт
между договарящите обуславя специфика и относно процеса на формиране на
съгласието, която също е санкционирана от ЗЕТ.
Като резултат от съвпадение на две противоположни по
посока и покриващи се по съдържание волеизявления сключването на договора
предпоставя една от страните да отправи оферта, съдържаща всички негови
съществени клаузи, до другата, която на свой ред да я получи и да изрази воля
за приемането й.
С публикуването на
информация за услугите си на
виртуални платформи, достъпни чрез интернет мрежата, търговците я
адресират до неопределен кръг от лица, с което разпространяват т. нар.
„публична покана” да се направи предложение в съответствие с онлайн съобщеното,
намерила нормативна формулировка в чл. 290, ал. 1 от ТЗ.
Така привлечен,
потребителят би могъл да обективира „изявление за сключване на договор” по
терминологията на ЗЕТ, което Директивата нарича „поръчка”, до доставчика, който
е задължен от чл. 10, ал. 2 от ЗЕТ да потвърди чрез електронни средства
получаването му без неоправдано забавяне.
Следователно като електронни
еквиваленти на офертата и приемането ЗЕТ интерпретира поръчката и
потвърждението, които
по същество съставляват „елекронни
изявления” по смисъла по чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕП, в редакцията от ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от
01.07.2011 г.), тъй като са словесни и цифрово представени чрез общоприет
стандарт за преобразуване, разчитане и визуализация на данните. Юридическите им
последици засягат субектите, от чието име са предприети и които чл. 4, изр.
ІІ-ро от ЗЕДЕП (в редакцията към 01.07.2011 г.) назовава техни „титуляри”,
разграничавайки ги от фактическите им „автори”, към категорията на които отнася
физическите лица, посочени в тях като техни извършители. Казаното е с
подчертана важимост при генериране на електронни известия от
информационна система, работеща в автоматичен режим.
Електронно адресираните съобщения
могат да ангажират обаче само лицата, които по силата на закон са длъжни или за
които въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че са се
съгласили да ги получават в такава форма, и които
чл. 5 от ЗЕТ припознава като техни „адресати”.
Моментът на
съгласуване на волите на преговарящите чрез електронни способи се определя от
диспозитивното правило на чл. 14, ал.
1 от ЗЗД, което не е дерогирно от специалната уредба, като този, в който приемането достигне у предложителя. В отклонение от общата постановка на чл. 8, ал. 1, изр.
І-во от ЗЕДЕП (в редакцията от 01.07.2011 г.), според който електронното
изявление се смята за получено от адресата, без да е необходимо потвърждаване
на получаването, чл. 11 от ЗЕТ презумира, че
поръчката и потвърждението й са получени, когато адресатите им имат
възможност за достъп до тях. Ирелевантно е дали и кога действително са ги узнали
още повече че чл. 11 от ЗЕДЕП (в редакцията от 01.07.2011 г.) предполага, че
това е станало в разумен срок след получаването.
ЗЕТ не въвежда особени норми досежно
електронно постигнатите съглашения при общи условия, с изключение на
изискването по чл. 9 към доставчика да ги доведе до знанието на получателя,
както и съдържанието на договора, в удобен за съхранение и възпроизвеждане
формат. Респективно важи императивът
на чл. 298, ал. 1, изр. ІІ-ро, т. 1 от ТЗ, който
гласи, че общите условия стават задължителни за другата страна – нетърговец,
когато тя заяви писмено, че ги приема. По аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕП (в
редакцията към 01.07.2011 г.) така
предвидената форма за действителност би се
оказала спазена и със съставяне на електронен документ, тъй като, изхождайки от
законовите му атрибути, маркирани в чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията към
01.07.2011 г.), качество на такъв
следва да се признае и на електронното изявление
за съгласие с общите клаузи, ако е записано върху магнитен, оптичен или
друг носител с възможност за възпроизвеждане.
За да не наруши повелята на чл. 49,
ал. 8 от ЗЗП, в рамките на разумен срок след споразумяването от разстояние или
най-късно в момента на доставка на стоките или преди започване извършването на
услугата търговецът следва да връчи на потребителя на траен носител потвърждение за сключения договор,
което да обобщава обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от ЗЗП, освен ако последният вече ги е получил така
запаметени. § 13, т. 32 от ДР на ЗЗП възприема като „траен” всеки носител, позволяващ на потребителя или на
търговеца да съхранява изпратена лично до него информация, лесно да я използва
в бъдеще за период, съответстващ на целите, за които е предназначена, и да я
възпроизвежда в непроменен вид – например хартия, устройства с USB интерфейс, CD-ROM дискове, DVD дискове, карти с памет, твърди
дискове на компютрите, електронна поща и други, както и интернет сайтовете,
които гарантират запазване на данните за достатъчно дълго време, без търговецът
да може да ги видоизменя.
Събраните доказателства сочат, че
през процесния период ищецът е съобразил онлайн търговията си с новелите на чл.
8, ал. 1, т. 1 от ЗЕТ, чл. 47, ал. 1, ал. 7, чл. 49, ал. 1, изр. І-во и ал. 4 от ЗЗП за предварително информиране и с
тези по чл. 9 и чл. 10, ал. 2 от ЗЕТ и
чл. 49, ал. 2 и ал. 8 от ЗЗП,
касаещи същинското договаряне, като е
оповестил на уебсайта си www.eSky.bg, за който са присъщи белезите на „траен носител” по § 13, т. 32, изр.
ІІІ-то от ДР на ЗЗП, общите условия, които прилага в отношенията си с
потребителите, по начин, че те да могат да се запознават с тях, да ги архивират
в автентично състояние и да ги възпроизвеждат. Отделно от горното, в текста им
на ясен и понятен български език
презентира техническите етапи на сключване на договора, разяснява правната им
значимост и излага данни за търговската си правосубектност, предмета на услугите,
образуването на крайната им цена, възможните допълнителни разходи, срока, валутата
и методите за плащане, режима на изпълнение, рекламация, отговорност,
процедурите за разрешаване на спорове и всички други относими с оглед предмета на дейността обстоятелства от
каталога на чл. 47, ал. 1 от ЗЗП. Самата софтуерна организация на резервационния
процес също способства за съблюдаване на изброените законови предписания, като
програмира приемането на общите условия и нареждането на безкасово плащане чрез
кредитна карта като задължителни и съответно пределно видни нива за
финализиране на поръчката, а при правилното й извършване генерира и адресира
съобщение за нейното потвърждаване преди началото на изпълнението й до
посочения за обратна връзка електронен адрес.
Уебплатформата, функционираща на
сайта www.eSky.bg, предразполага виртуална среда за обмен на електронни изявления, насочени
към встъпване в договорно правоотношение. Техни „титуляри” по смисъла на чл. 4,
изр. ІІ-ро от ЗЕДЕП (в редакцията към 01.07.2011 г.) са съответно ищецът като администратор на системата и
„потребителят”, който според Общите условия, изключващи договаряне в чужда
полза, е физическото лице, за чийто самолетен превоз се резервира билет и
следователно от чието име и в чийто интерес се предприема резервацията, без
оглед на това, кой е действителният й извършител и какви са вътрешните му
отношения с пътника.
И двете страни безсъмнено се легитимират като „адресати” на
взаимните си електронни известия по определението на чл. 5 от ЗЕДЕП (в
редакцията към 01.07.2011 г.), тъй
като с акта си съответно по опериране с и потребяване на онлайн системата конклудентно, но недвусмислено
манифестират желание да комуникират в електронен формат както чрез нея, така и
чрез „електронна поща”, която в § 1, т. 11 от ДР на ЗЕС е обяснена като съобщение във
вид на текст, глас, звук или изображение, изпратено чрез обществена електронна
съобщителна мрежа, което може да бъде запазено в нея или е получено в крайното
оборудване на получателя, а в § 1, т. 8 от ДР на ЗЕТ – като електронно средство за
съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез
стандартизирани протоколи.
След коректно попълване чрез
потребителския интерфейс на изискуемите се лични данни и детайли на кредитна
карта програмата разрешава активация на бутона „Резервирай”, с натискането на който
потребителят отправя до ответното дружество електронно изявление за
сключване на договор със съдържание, интегриращо конкретните реквизити на
заявката – самоличност на пътника, полет и крайна цена на самолетния билет, и
приложимите от туроператора Общи условия. Сполучливото стартиране на
резервационната операция е непременно предшествано от електронен израз на воля
за приемането им от страна на предложителя, който, разкривайки спецификите на
„електронен документ” по чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП (в редакцията към 01.07.2011 г.), удовлетворява изискването на чл. 298, ал. 1, изр. ІІ-ро, т. 1 от ТЗ за
писмена форма. С имплементиране на общите клаузи на търговеца като параметри на
офертата си и нареждане на платежна трансакция, заложена в тях и в системата
като предпоставка за автоматично акцептиране на поръчката, оферентът поставя
валидността на собственото си предложение в зависимост от сбъдване на
условието, че ще изпълни задълженията си по бъдещата сделка още преди нейното
сключване.
Ако отчете успешно
плащане чрез кредитна карта, онлайн платформата регистрира заявката и респективно
същата се счита получена от адресата по разбирането на чл. 11 от ЗЕТ, след
което по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗЕТ незабавно потвърждава получаването й, като
генерира резервационен код от номенклатурата на въздушния превозвач и
електронно известие „Потвърждение за резервация”, което в рамките на няколко
минути изпраща на заявената от потребителя електронна поща. Постъпването му в
нея е моментът, в който последният разполага с възможност да го узнае и който
чл. 11 от ЗЕТ презумира като този на получаването му. Тогава именно приемането
достига у предложителя в смисъла, вложен в чл. 14, ал. 1 от ЗЗД, и между
титулярите на така съгласуваните
насрещни електронни изявления се сключва договор с особеностите, типични за мандата по
чл. 280 от ЗЗД.
При отсъствие на конкретно приложими изключения от неформалния му характер
същият поражда следното действие:
потребителят възлага на и същевременно упълномощава ищеца, който, от своя
страна, се задължава да сключи от името и за сметка на първия договор за
пътнически въздушен превоз със съответната авиокомпания за избрания полет при
нейните общи условия или тарифа и срещу фиксираната с резервацията превозна
цена в евро, както и да я заплати на доставчика и да издаде вместо него
самолетен билет. Съглашението създава очакваното основание и на поетите от
доверителя и подлежащи на антиципирано изпълнение насрещни задължения да
предплати на довереника с кредитна карта средствата, необходими му за престиране на стойността на
транспорта, и възнаграждение за услугите му във фиксирания в Общите условия
размер от 18, 00 евро. С включването им в договора страните се уговарят, че ако
поради спиране на трансакцията от картодържателя трансферираните суми бъдат
изтеглени, въпросното предварително плащане се смята за неосъществено.
По препращане от чл. 379 от ТЗ
поръчаната сделка се регулира от особения Закон за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), според чл. 65 от който с
договора за пътнически превоз по въздуха превозвачът се задължава да превози
със свое или с наето или предоставено за ползване на лизинг въздухоплавателно
средство пътника и багажа му от едно място на друго срещу заплащане на превозна
цена. Чл. 66, ал. 1 от същия закон нарежда контрактът да се
доказва с пътническия билет.
Съобразно чл. 292, ал. 1 от ЗЗД
правата и задълженията от реализиране на мандата се придобиват директно в
патримониума на доверителя, тъй като предложението му, материализирано със
задействане на резервацията, обхваща и волеизявление за упълномощаване на
довереника да действа от негово име. Довод в указаната насока се извежда и от
изричните уговорки в Общите условия, според които туроператорът не участва в
отношенията на потребителя с авиокомпанията и не отговаря за тяхното законосъобразно
развитие.
От аспекта
на ищеца обсъжданият мандатен договор, който не може да се определи като
комисионен поради комбинирането му с упълномощаване, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка, тъй като се сключва от него в битността му на „търговец” по
чл. 1, ал. 2 от ТЗ във връзка с туроператорското му занятие. Казаното чл. 287
от ТЗ въздига в причина за подчиняване на правоотношението на нормите на ТЗ и
спрямо страната нетърговец. За неуредените положения чл. 288 от ТЗ ориентира
към субсидиарното прилагане на гражданското законодателство – и в частност на
разпоредбите от чл. 280 до чл. 292 от ЗЗД.
В съответствие с процесуалния регламент на чл. 184,
ал. 1, изр. І-во от ГПК по
делото е представено възпроизведено на
хартиен носител като препис, заверен от ищцовата страна, електронно писмо (л.
11 – л. 12), изпратено на 09.02.2018 г. в 11:58 часа от електронен адрес ************@****.**
до електронен адрес info@esky.bg, което
представлява „електронен документ” по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, който не е оспорен
и който, преценен с оглед на всички останали доказателствени източници, се кредитира
като годно и достатъчно доказателство за авторството и съдържанието му. Въз
основа на сведенията, поместени в
него, и на заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, което, като компетентно, обективно и всестранно изготвено, се възприема от
съда, се изяснява, че на 18.08.2016 г. резервационната система, администрирана
от ищеца, е потвърдила с генериране на уникален код ***резервация за самолетен превоз на пътника M.T.за полет № W64406 на
авиокомпания Wizz Air по релация Барселона – София с излитане на 19.08.2016 г. в 21:55
часа от Ел Прат, Барселона, Испания, и кацане на 20.08.2016 г. в 01:50 часа на
Летище София, срещу сумата от 122, 99 евро, която на 18.08.2016
г. е наредена чрез кредитна карта Master Card № ***, издадена от Deutscher Sparkassen und Girov, Германия, на лицето И.Т.(I. T.), валидна до месец май
2018 г., от сметката на
картодържателя по тази на ищцовото
дружество.
Обсъдени в контекста на етапите на
автоматизирания резервационен порядък, разяснени в Общите условия, тези факти
логично водят до извод, че програмата е регистрирала като завършена заявката за
авиопревоз при гореуказаните параметри под резервационен номер ***, което, от своя страна, е знак, че е отчела изрядно изпълнение на всички зададени
за редовността й стъпки: приемане на актуалните към момента на извършването й
Общи условия, селекция на въпросния полет при предложената крайна цена от 122,
99 евро, включваща и такса от 18, 00 евро за обслужване от туроператора,
въвеждане на лични данни на пътника M.T., избор на способ за
плащане чрез кредитна карта и посочване на нужните за целта детайли на
гореописаната, а след старта на
бутона „Резервирай” – и успешна платежна трансакция. Въпреки че не е приобщено
нарочно доказателство, само по себе си обстоятелството, че системата е
потвърдила резервацията, означава, че след няколко минути автоматично е и адресирала
до дадения имейл за обратна комуникация съобщение „Потвърждение
за резервация” с предизвестие за
предстоящо получаване на електронния самолетен билет, който впоследствие е бил
и действително издаден с № ***(л. 11 – л. 12).
Както вече се отбеляза, така коректно заявена, електронната оферта е
ангажирала правната сфера на своя „титуляр” по смисъла на чл. 4, изр. ІІ-ро от ЗЕДЕП (в
редакцията към 01.07.2011 г.) в
лицето на субекта, от чието име и за чийто превоз е била направена. Наличните
данни го идентифицират именно в персоната на ответника, който според вещото лице е
превозен, макар и на различна дата, чрез въздухоплавателно средство
на авиокомпания Wizz Air по силата на правата си по
електронен билет № ***.
Съотнесена към правните разсъждения за механизма, страните и ефекта на
електронното договаряне посредством резервационната система, очертаната
фактическа обстановка позволява да се заключи, че на 18.08.2016 г., когато в
електронната поща, фигурираща в резервационната
форма, е
постъпило потвърдителното известие за финализиране на резервация № ***,
между ответника като „доверител”
и ищеца като „довереник” е било учредено облигационно правоотношение по
действителен договор за поръчка. Съгласно съдържанието му, което кумулира
конкретните и Общите условия (л. 13 – л. 26), действащи от 18.07.2016 г.,
туроператорът се е задължил да сключи от името и за сметка на ответника като
негов пълномощник договор с Wizz Air за въздушния му превоз с полет № 4406 по релация Барселона – София с
излитане на 19.08.2016 г. в 21:55 часа от Ел Прат, Барселона, Испания, и кацане
на 20.08.2016 г. в 01:50 часа на Летище София срещу превозна цена от 104, 99 евро, да я заплати на авиокомпанията и вместо нея да му
издаде самолетен билет.
Материалите по делото убеждават, че ищецът добросъвестно и точно е
изпълнил коментираните ангажименти. На 18.08.2016 г. е сключил доверената
сделка, за което свидетелства издаденият
чрез резервационната програма електронен самолетен билет № ***(л. 11 – л. 12), чийто доказателствен капацитет се прогласява изрично от
чл. 66, ал. 1 от ЗГВ, а съдебно-счетоводната експертиза доказва, че на същата дата от виртуалната
си карта Master Card № ***, разкрита чрез международна платформа за разплащания
eNett, е наредил плащане на стойността на транспорта в
размер на 104,
99 евро по банковата сметка на авиокомпанията.
Отделно от горното, по изискванията
на чл. 284, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД е информирал възложителя за извършването на
поръчката, като е изпратил на заявения за контакт с него електронен адрес уведомление
за финализирана резервация с код ***и за предстоящо получаване
на самолетния билет, издал му е такъв с № ***(л.
11 – л. 12) и му го е предоставил на разположение, косвено уверение за което е констатацията
на вещото лице, че е ползван по предназначение.
От договора произтичат задължения и за доверителя, чийто
правен фундамент се открива в нормите на чл. 285, предл. І-во и чл. 286 от ЗЗД
и които същият е следвало да изпълни като иманентна част от резервационната си
заявка – а именно да осигури на туроператора средствата в размер на 104,
99 евро, необходими му за престиране
на превозната цена, и да му предплати възнаграждение от 18, 00 евро за
обслужването му. Експертизата констатира постъпление от 18.08.2016 г. по
сметката на ищеца на сумата от 122, 99
евро с левова равностойност от 240, 59 лева при курс от 1, 956, 00 лева за едно евро, наредена чрез кредитна карта № ***, издадена от Deutscher Sparkassen und Girov, Германия, на лицето И.Т.(I.T.), което е провокирало утвърдителния автоматизиран
отговор на системата и респективно генезиса на договорната връзка. На 19.10.2016 г. обаче
трансферът е анулиран след оспорване от картодържателя, а сумата от 122, 99 евро – върната в сметката му
след изтеглянето й от тази на туроператора. Доколкото в Общите условия е
договорено, че в такава ситуация липсва плащане, а доказателственият
масив не показва други престационни действия, тежестта за доказване на каквито
носи ответникът, настоящият съдебен състав е мотивиран да признае, че
задълженията му съществуват с настъпила изискуемост и консолидират правото на
кредитора по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да претендира реалното им изпълнение (в този
смисъл Решение № 196/22.06.2016 г. на ВКС
по гр. д. № 956/2016 г., IV г. о., и Определение № 460/11.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 3029/2018 г., II т. о.), ведно със законната лихва за забавата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.10.2017 г., до окончателното издължаване.
Тъй като по съгласие на
страните притезанията са възникнали в евро, съдът, сезиран с искане за установяването
им в левова равностойност, следва служебно да ги присъди в уговорената валута,
с което не би променил предмета на делото и засегнал идентитета му с този на
заповедното производство в нарушение на диспозитивното начало (в този смисъл
Тълкувателно решение № 4/29.04.2015 г. по т. дело № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК).
Предвид разрешението на спора
са налице предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да възстанови на ищеца тези от съдебно-деловодните
му разноски, за които са представени надлежни доказателства до приключване на
устните състезания в настоящата инстанция, както следва:
Ø в текущото производство в общ размер на 525, 00
лева, от които 25, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на иска, 300,
00 лева – възнаграждение на назначен на ответника особен представител, и 200,
00 лева – възнаграждение на вещото лице за изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, и
Ø в заповедното производство в общ размер на 325, 00
лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 300, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от един адвокат, уговорено и
заплатено, съгласно Договор за правна помощ от 07.08.2017 г. (л. 7 от ч. гр.
дело № 586/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай).
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. Д.Д.М.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, дължи на
„Е-СКАЙ” ООД, ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от Д.П.М. в качеството на управител
и по процесуално пълномощие от адв. Р.Х.И., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 122, 99 евро (сто двадесет и две евро и деветдесет и
девет евроцента) за резервация на еднопосочен самолетен билет за полет
на авиокомпания „Уиз Еър” (Wizz Air) по маршрут Барселона – София с дата на заминаване 19.08.2016 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 27.10.2017 г., до изплащане на вземането, за
принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 337/30.10.2017 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 586/2017 г.
по описа на Районен съд – Първомай, І състав.
ОСЪЖДА М.В.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***,
процесуално представлявана от назначения й особен представител адв. Д.Д.М.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на „Е-СКАЙ” ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от Д.П.М. в качеството на управител и по
процесуално пълномощие от адв. Р.Х.И., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, както следва:
Ø сумата от 525, 00 (петстотин двадесет и пет) лева
– съдебно-деловодни разноски в исковото производство за държавна такса за разглеждане на иска, изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза и квалифицирана
процесуална защита на ответника от особен представител, и
Ø сумата от 325, 00 (триста двадесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 586/2017 г. по описа на Районен съд
– Първомай, І състав, за държавна такса
за разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и за
квалифицирана процесуална защита на ищеца от един адвокат.
Препис
от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
След влизане на решението в
сила досието на ч. гр. дело № 586/2017 г. по описа на Районен съд – Първомай, І
състав, ДА СЕ ВЪРНЕ и ДОКЛАДВА на състава, ведно със заверен препис от
решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/МИ