Р Е
Ш Е Н
И Е №260
гр.В* 16.11.2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС,гражданска колегия в
открито
заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: В* В*
Членове: Ан* П*
В*я М*а
при секретаря А* А* като
разгледа докладваното от съдия В* В* въззивно гражданско дело №82 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба
от «А* за с* на в*“ ЕАД със седалище и адрес на управление
гр.С* ,бул. Д-р П.Д* №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,в качеството му на
трето лице-помагач против решение
№674/06.01.20г. по гр.д.№2819г. на ВРС,с което е отхвърлен предявеният от “А*
ЗА К* НА П* З*” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С**, ул.
П** В* №29, ет.3 , със
законен представител Тервел Я* К* иск за признаване за
установено,че К.К.Й. *** има задължение в общ размер на
701.45 лева, представлаваща задължения по договор за
паричен заем № №2806203/09.05.2017г.., сключен между нея и „И*
Асет М*“АД , от които : 370.05 лева главница по
договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на
вземането до окончателното издължаване, 50.14 лева договорна лихва за периода
09.06.2017г. -06.03.2018г., 22.29 лева лихва за забава за периода
07.03.2018г./дата на забава до 19.07.2018г.-дата на подаване на заявлението,
9.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането,
249.97 лева неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на
обезпечение. Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
това,че направилно съдът е приел,че искът е недоказан.Към моманта на даване на
указанието адресирано до ищеца с определение от 05.09.19г. договорът за цесия,с
който жалбоподателят е прехвърлил вземането на третото лице-помагач е бил
предаден в оригинал на третото лице,поради което указанието не могло да бъде
изпълнено.Неправилно съдът приел,че по делото не били ангажирани доказателства
за предаването на заетата сума.С подписването на договора за заем заемателят е
удостоверил,че е поличел сумата,поради което договорът има силата на разписка
за получаване на сумата.Поради това се иска да бъде постановено решение,с което
обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с
което предявеният иск бъде уважен като бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
От страна на процесуалния представител на ответника е постъпил отговор,с който се оспорва жалбата
и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Ищецът по делото пред ВРС -“А*
ЗА К* НА П* ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД не е взела становище по делото.
По допустимостта на жалбата
В* окръжен съд намира жалбата за допустима,
тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК
и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.
По съществото на спора
ВОС като взе предвид доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите
разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№2/19г. на ВРС е образувано по искова молба от „А* за к* на п* з*” ЕООД за установяване на вземане в размер 370.05
лева главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху
главницата от предявяване на вземането до окончателното издължаване, 50.14 лева
договорна лихва за периода 09.06.2017г. -06.03.2018г., 22.29 лева лихва за
забава за периода 07.03.2018г./дата на забава до 19.07.2018г.-дата на подаване
на заявлението, 9.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземането, 249.97 лева неустойка за неизпълнение на задължението за
осигуряване на обезпечение. Твърди се, че между ответника и „И*
А* М*“АД е бил сключен договор за паричен заем №2806203/09.05.2017г.
в общ размер 450.00 лева, която ответникът усвоява веднага след сключване на
договора. В чл.3 на договора е посочено, че със сключването на договора ще се
рефинансира текущ заем на ответника по Договор за паричен заем №2731300 в
размер 100.83 лева. Твърди се, че е извършено прихващане със сумата
от 100.83 лева. Срокът за погасяване е уговорен до 06.03.2018г. Ответникът не
изплатил дължимите суми до края на срока по договора. На 01.06.2018г. с
Приложение №1 към Рамков договор за цесия от 30.01.2017г. вземането е
прехвърлено на заявителя и е образувано ч.гр.д.№ 1986/2018г. на ВРС,
заповедта по което е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.В течение на исковото производство вземането е прехвърлено на А* за с* на в*
ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С* ,бул. Д-р П.Д* №25, офис сграда Л*,
ет.2, офис 4 , чието участие в производството като трето лице помагач на
страната на ищеца е допуснато с определение на ВРС от 31.10.2019г.Исковата
молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е изпратена на
ответника, който в срока по същия текст чрез назначен особен представител, е
подал отговор и е сочил доказателства. Твърди се, че
ответникът не е уведомен за цесията, оспорва се сключването на
договора от ответника. Твърди се, че подписът не е на ответника.
На страните е указано служебно произнасяне от съда по
действителността на клаузата в договора, предвиждаща заплащане на гаранция от
ответника.С определение от 25.09.19г. на ищеца е указано да посочи дали ще се
ползва от оспорения по реда на чл.193 ГПК документ. В указания срок изявление
от ищеца не е постъпило, поради което с определение от открито съдебно
заседание на 04.12.2019г., оспорения документ – договор за паричен заем
№2806203/09.05.2017г. е изключен от доказателствата по делото.За да
отхвърле предявеният иск ВРС е приел,че не е установено в производството от събраните
доказателства, сключването между ответника и „И* А* М*“АД , на
договор за паричен заем №2806203/09.05.2017г. В конкретния случай предсатвеното доказателство е оспорено, указано е
на ищеца да заяви дали ще се ползва от договора, същият не е сторил това ,
поради което е останал недоказан пълно и главно факта на постигнато съгласие между
страните , чрез договаряне, за сключване на договор за заем.
Доколкото цесионерът е встъпил и участва в производството като трето лице
–помагач, по реда начл.218 ГПК, а не е заместил главно праводателя си по реда
на чл.226, ал.2 ГПК, изявленията му не биха могли да заместят изявленията на
главната страна- ищеца по делото.
При аргументираната по-горе
доказателствена тежест за установяване на факта на постигнато между страните
съгласие за сключване на договора, приетите по делото доказателства не обосновават
извод за постигнато между страните по договора съгласие за сключване на договор
за заем. На следващо място, по делото не са представени каквито и да било
доказателства за това, че сумата, която се твърди, че е предмет на договора за
кредит, действително е била реално предоставена на ответника по делото, което
представлява елемент от фактическия състав на договора за заем по чл. 240, ал.
1 ЗЗД. В исковата молба и последващите изявления на ищеца не се и
сочи по какъв начин сумата е предадена на ответника.С оглед на това съдът е
отхвърлил предявеният иск.
ВОС счита,че обжалваното решение е валидно и
допустимо,а по същество е законосъобразно,поради което следва да бъде
потвърдено,макар и не поради изложените в него съображения.С договор за паричен заем №2806203/09.05.2017г. „И* А* М*“АД
е предоставило на ответницата сумата 450лв. която следва да бъде върната при
условията подробно посочени в договора.В договора е посочено,че сумата се
предава в собственост на заемателя,поради което договорът следва да се
счита за разписка за получаване на сумата.Поради неизпълнението на договорените
условия “А* ЗА К* НА П* З*” ЕООД,на което вземането междувременно е цедирано,
на 27.07.18г. е подала заявление по чл.410 от ГПК за снабдяване на заповед за
изпълнение за дължимите суми.По заявлението е образувано ч.гр.д.№1986/18г. на
ВРС,по което на 27.07.18г. е разпоредено издаване на заповед за изпълнение в
полза на “А* ЗА К* НА П* З*” ЕООД.Със съобщение връчено на ищеца на 28.11.18г.
същият е уведомен,че в едномесечен срок следва да предяве иск за установяване
на вземането.В едномесечния срок “А* ЗА К* НА П* З*” ЕООД е предявила иска,по
който е образувано настоящето дело.В исковата молба ищецът се е позавал на
рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.17г. и приложение
№1 към него,по силата на който „И* А*М*“АД е прехвърлило на “А* ЗА К* НА
П* З*” ЕООД вземането.В исковата молба няма каквото и да било твърдение,че
ответницата е уведомена за прехвърлянето на вземането.По делото е представен рамковия
договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.17г. по силата,на който „И*
А* М*“АД е прехвърлило на “А* ЗА К* НА П* З*” ЕООД.По силата на чл.2.1.
от договора вземанията,които са прехвърлени са индивидуализирани в приложение №1 към този договор.В
представеното по делото приложение №1 под №185 /лист 17 от делото/ като длъжник
е посочена ответницата.Съгласно чл.4.5. от договора купувачът ще изпраща за своя сметка писменни
уведомления до длъжниците за сключения договор за цесия.По делото липсват
каквито и да било доказателства
ответницата да е уведомена за прехвърленето на вземането-дори напротив
за задължителното уведомяване на длъжника по чл.99,ал.3 от ЗЗД няма и твърдение
в исковата молба,което да бъде доказвано.
Поради това и съдът в настоящия му състав счита,че по делото не е
доказано,че ищецът по делото “А* ЗА
КОНТРОЛ НА П* З*” ЕООД е кредитор на ответницата и има вземане спрямо същата.
Предвид на горното законосъобразно ВРС е отхвърлил
предявения иск,с оглед на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното
Съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава решение №674/06.01.20г. по гр.д.№2819г. на ВРС.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
Председател: Членове:1.
2.