Решение по дело №1644/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 979
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20203110201644
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……..         2020година      гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                   СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

 

           при секретаря РАДОСТИНА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1644 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Образувано по жалба на Р. Ж. Х., депозирана в качеството й на управител на  „Б.Т.” ЕООД, против НП № 23-0000152/ 20.02.2020г. на  Директора на РД „АА”-гр.Варна, с което  на дружеството е  наложено административно наказание  “Имуществена санкция” в размер на 200 лв.,  на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП , за нарушение на чл.64т.4 от Наредба №33 от 03.11.99г. на МТ.

            Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима, е приета от съда за разглеждане.

           С  жалбата се изразява становище, че НП е неправилно и незаконосъобразно, като се приема, че не е ясно в какво се изразява извършването на нарушението, тъй като посочената като нарушена норма касае създаване на организация за правилно и точно попълване на пътния лист от съответните длъжностни лица и осъществяване на ежедневен контрол, като се приема, че нормата не визира задължение за попълване на време за прибиране в гаража на превозното средство.Излагат се и аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и липсата на мотиви в тази насока и в заключение се иска отмяна на НП.

             В  съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се представлява  и не се излагат аргументи в хода на делото по същество..

             Органът, издал НП, при редовност на призоваването, се представлява в с.з.  от мл. експерт В., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва  жалбата, а в хода на делото по същество моли за потвърждаване на НП коато правилно и законосъобразно  на основанията, посочени в съпроводителното писмо.

            След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

             След изпращане на покана до дружеството превозвач „ Б.Т.” ЕООД  била извършена комплексна проверка на дейността на дружеството превозвач, посочено по-горе за периода от 01.03.2019г. до 15.09.2019г.

            Комплексната проверка, в извършването на която участвал и св..К., приключила на 09.12.2019г. и след приключването на същата било прието за установено, че дружеството превозвач, притежаващ лиценз на общността №10644/07.08.2018г., на 01.04.2010г. в гр.Варна, на адреса на дружеството, не е организирал правилно попълване на пътен лист №8654627/01.04.2019г. издаден за МПС- автобус марка кат.М2 с рег.№ В 2558НМ, марка „Фолксваген”, за извършване на обществен специализиран превоз на пътници.Установено било, че в пътния лист не е попълнен реквизитит: „Време на прибиране в гаража/дата/”.

            Предвид горното св.К. приел, че превозвачът е извършил нарушение на чл.64т.4от Наредба №33 от 03.11.99г. на МТ, поради което на 09.12.2019г. съставил АУАН срещу въз. дружество, в който описал и квалифицирал по съответния ред приетото за установено нарушение.АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено от представляващата дружеството, което след запознаване със съдържанието му го подписал  без възражения.В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения, поради което въз основа на материалите по преписката на 20.02.20120. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

          Съдът  напълно кредитира показанията на св.К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

          Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

           Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-  от показанията на свидетеля К., дадени в съдебно заседание, АУАН , пътни листи и от останалите приети по делото писмени доказателства..

           Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр с чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на ВРС,  достигна до следните правни изводи.

                       По приложението на процесуалния закон:

           Видно от приложената по делото заповед, АНО е компетентен, актосъставителят също съгласно законовите правила.

           Спазени са всички срокове, визирани от ЗАНН.В този смисъл следва да се отбележи, че ЗАНН не вменява срокове, които да текат от първия момент в който би могло да бъде извършено едно нарушение, а вменява срок от момента, в който е открит нарушителя, а горният срок безспорно е свързан с извършване на надлежна проверка за установяване на релевантните факти, поради което възраженията в тази насока не се споделят.

           АУАН е надлежно връчен на упълномощено по надлежния лред лице, което го е подписало без възражения.Срещу акта не са били депозирани възражения, поради което очевидно АНО е приел липса на спорни обстоятелства.

           Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.

           Съгласно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, като следва да бъде посочена и нарушената правна норма.

           В конкретния случай съдът намира, че от посочените както в АУАН, така и в НП факти не става ясно точно в какво нарушение въззивникът е обвинен.

           На първо място в НП и АУАН е посочен определен пътен лист с номер и дата и се визира превоз от определено МПС, но няма факти, от които да се направи извод дали водачът на съответното МПС е имал някакви взаимоотношения с този водач, като липсват и факти какво отношение има процесното МПС, за което е издаден пътния лист към санкционираното дружество.

           На второ място,  пълно, точно и ясно описание от фактическа страна на приетото за установено нарушение, тъй като посочената като нарушена норма на чл.64т.4 от Наредба №33 от 03.11.99г. на МТ вменява общо задължение на лицето по чл.2 ал.1 от Наредбата да организира правилното и точно попълване на пътния лист от съответните длъжностни лица, да води отчетност на изпълнителните листове и т.н.....,но не визира никакво конкретно правило за поведение.В този смисъл съдът констатира, че в НП не са посочени никакви факти, точно в резултат на кои действия или бездействия процесният пътен лист, за съответния превоз, не е бил попълнен по надлежния ред, евентуалният превозвач ли не е изпълнил задълженията си по смисъла на Наредбата, друг ли не е изпълнил задълженията си, ако е била създадена някаква организация и на какви обстоятелства се  дължи неточното попълване на процесния пътен лист.

           Приложената санкционна норма е обща, не визира конкретен състав на административно нарушение, което още веднъж поражда неяснота относно волята на АНО,         

 Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа страна, непосочването на обстоятелствата, при които същото е извършено, неяснотата относно волята на АНО винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като възможността нарушителят да бъде наясно в какво е обвинен е била ограничена.Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение  е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени  в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.Недопустимо е факти, касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з., тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.Следва да се отбележи константната съдебна практика в производствата по ЗАНН, че в тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителят, че не го е извършил, поради което съдът не споделя противното становище, изразено в съпроводителното писмо, още повече, че няма как съдържанието на АУАН и НП да се допълват със съпроводително писмо към преписката.

          Освен горното съдът намира, че дори и да са осъществени от формална страна признаците на административно нарушение, то случаят е маловажен.

          В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения, като законодателят не е разграничил по никакъв начин формалните от резултатните нарушения при преценката на горните обстоятелства/ разграничение в тази насока липсва както в ЗАНН, така и в НП/.

          Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

          Видно от доказателствата по делото единственият непопълнен реквизит е „Време на прибиране в гаража”/дата/.Липсват каквито и да било доказателства на дружеството да са налагани наказания за идентични нарушения в предходен момент, за всяко административно нарушение се налага отделно административно наказание, като твърденията, че случаят не е изолиран са ирелевантни, като в конкретния случай съдът намира, че степента на обществена опасност както на нарушението, така и на нарушителя е явно незначителна и по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид, още повече, че не са били създадени никакви опасности за останалите участници в движението- за горното доказателства по преписката липсват, не са събрани и в с.з.. В този случай, предвид икономическата обстановка в страната ни съдът намира, че наложеното административно наказание  би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.

         Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.

          Предвид изхода на делото претенциите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение са неоснователни.

           В този смисъл съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и  неправилно приложение на материалния закон,  поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:

 

Р  Е  Ш  И  :

 

       ОТМЕНЯ  НП № 23-0000152/ 20.02.2020г. на  Директора на РД „АА”-гр.Варна, с което  на „Б.Т.” ЕООД, представлявано от Р. Ж. Х., е  наложено административно наказание  “Имуществена санкция” в размер на 200 лв.,  на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП , за нарушение на чл.64т.4 от Наредба №33 от 03.11.99г. на МТ.

           Решението подлежи на касационна проверка пред Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

           След влизане в сила на решението, АНП да се изпрати на АНО по компетентност.

 

 

 

 

                                                                         СЪДИЯ при ВРС: