МОТИВИ: Наказателното производство е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура-Козлодуй срещу подсъдимия Г.Д.Н., роден на ***г***, с
постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен с висше образование, управител на едноличен
търговец с фирма ЕТ „Г.Н. - Джордани“ със седалище и
адрес на управление град Ботевград, не осъждан, ЕГН ********** с обвинение за
престъпление по чл.311, ал.1 НК за това, че в качеството си на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ НК – Управител на фирма ЕТ „Г.Н. ***, в кръга на службата си на 02.09.2016г. в
с.Бързина, общ.Хайредин, е съставил официален
документ по смисъла на чл. 7 ал.3 т.12 /Акт за установяване на всички видове
строителни и монтажни работи подлежащи на закриване, удостоверяващ че са
постигнати изискванията на проекта Приложение № 12/ от Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството,
издадена от Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ., бр.72 от 15.08.2003г., с последни изменения и
допълнения, в качеството си на „изпълнител“
по сключен на 10.07.2016г. в с. Бързина, общ. Хайредин, Договор за предоставяне на услуги между
Църковно настоятелство на църква „Света Параскева“ с. Бързина, общ. Хайредин, Митрополия Враца в лицето на протойерей Ч.П.Х.
/възложител/ и инж. Г.Д.Н. /изпълнител/,
а именно – извършен демонтаж и монтаж на 3 бр. врати – централна
двукрила, две странични еднокрилни, 6 бр. демонтаж и монтаж на 6 бр. високи
прозорци, 10 бр. демонтаж и монтаж на странични малки прозорци, всичко на обща
стойност 7020 лв. с ДДС, в който Акт № 19 е удостоверил неверни обстоятелства,
а именно, че е извършен демонтаж и монтаж на 10 бр. странични малки прозорци,
всичко на обща стойност 2200лв., като 1 бр. е с единична цена 220 лв., с цел да
бъде използван тоя документ Акт № 19, като доказателство за тия обстоятелства и
същият е използван, като Н. в качеството си на „изпълнител“ по сключения
договор за предоставяне на услуги, е получил на 02.09.2016г. въз основа на
съставена фактура-известие сумата от 7020 лв., по банков път по банкова сметка ***
„СИБАНК“ Клон Ботевград, в която общо преведена сума влиза и тази по не
извършения демонтаж и монтаж на 10 бр. странични малки прозорци на обща стойност 2200 лв. от общо преведената
сума по договора за предоставяне на услуги.
Подсъдимия участва в
хипотезата на задочно производство чрез служебен защитник адвокат Е.О. ***,
която оспорва обвинението и иска подсъдимия да бъде признат за невиновен и оправдан.
Наблюдаващия от досъдебното производство прокурор Марин Н. поддържа
обвинението и иска подсъдимия да бъде признат за виновен за престъплението по
чл.311, ал.1 НК и му бъде определено наказание, като предлага с оглед личността
на подсъдимия, наказанието да бъде пробация за срок
от една година.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни и
писмени доказателства и приетите заключение на вещите лица, съда приема от
фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА.
По делото безспорно се
установи фактическата обстановка описана в обвинителния акт и установена на досъдебното производство, по която страните не спорят, а
именно. Подсъдимия Г.Д.Н. е управител на едноличен търговец с фирма ЕТ „Г.Н. - Джордани“ със седалище и адрес на управление гр. Ботевград
с предмет на дейност проектиране, строителство и реставрация на сгради. Предвид
на това според прокурора, което съда изцяло възприема, подсъдимия Г.Д.Н. има
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ от НК, тъй като е
управител на юридическо лице – търговец регистрирано по реда на Търговски
закон, т.е. по надлежния ред.
По
делото безспорно се установи от разпита на свидетеля Ч.П. ***-протойерей и
енорийски свещеник в храм „Църква Света Параскева“ с.Бързина, че преди около
4/5 години подсъдимия Н. е участвал в конкурс по събеседване за
счетоводни услуги, изготвяне на строителна документация и отчитане на
строителни обекти пред Дирекция
„Вероизповедания“ към Министерски съвет на РБ, обявен от Врачанска
митрополия и е спечелил конкурса, като чрез юридическото лице, което е
регистрирал ЕТ „Г.Н. - Джордани“ със седалище и адрес
на управление гр. Ботевград е извършил ремонтни дейности на църковни сгради в област Враца, включително в
тази връзка е изготвял съответната документация.
Безспорно
е и, че свидетеля Ч.П.Х.-протойерей и енорийски свещеник в храм „Църква Света
Параскева“ в с. Бързина, общ. Хайредин, към Оряховска
духовна околия има сключен църковно-служебен договор № 27 от 01.01.2012г. с
Врачански митрополит, с който договор са уредени църковно-правните въпроси,
съгласно църковно-правната уредба действаща в българската православна църква, Кодекс
на труда, Кодекса за социалното осигуряване и други. Съгласно този
църковно-служебен договор енорийският свещеник свидетеля Ч.П.Х. е имал
задължение и да се грижи за църковните имоти.
Свидетеля
Т.Л.Т. ***, на чиято територия се намира храм „Църква Света Параскева“. Този
храм е бил изоставен от години, сградата не се ползвала и е била в лошо
състояние. Поради това свидетеля Т.Т. в качеството на Кмет е писал множество
писма до Врачанска митрополия за отпускане средства за ремонт на храма. През
2013г. са били отпуснати 4000 лв. за ремонт на покрива на храма. През 2015г. свидетеля
Т. отново е писал писмо до Врачанска митрополия за отпускане на средства за
ремонт на храма чрез поставяне на прозорци и врати ПВЦ дограма.
С писмо № 02.18-639 от
27.06.2016г. на досъдебното производство свидетеля Ж.Д.
на длъжност „Старши експерт“ в Дирекция “Вероизповедания“ към Министерски съвет
на РБ е уведомила Църковно настоятелство на храм „Света Параскева“ с.Бързина,
общ.Хайредин и Кмета на с.Бързина, че по банкова
сметка ***вела сумата от 7000 лв. за
строително-ремонтни дейности на храм „Света Параскева“ в с.Бързина.
От показанията на същата
свидетелка се установява, че искането за отпускане на средства за ремонт на
храма „Света Параскева” с.Бързина е получено в Дирекция „Вероизповедания” на МС
на 27.04.2016г., подписано от
председателя на църковното
настоятелство. Конкретното искане е било за ремонт на камбанария и камбана,
затваряне на храма с прозорци и врати и възстановяване на пода, а размера на
исканите средства е бил 12 000.00 лв. Към дирекцията има сформирана комисия със
заповед на главния секретар на
Министерски съвет, която се събира и разглежда искания четири пъти в годината и
се произнася с решение за на кои храмове да бъдат отпуснати средства и за какви
ремонтни дейности да се разходват тези средства, като първи приоритет е ремонт
на покриви с цел да бъдат запазени сградите.
За конкретния случай комисията е преценила, че може да отпусне средства
само за поставяне на прозорци и врати на храма в с.Бързина и е гласувала сумата
от 7 000.00 лв., която сума е отпусната на църковното настоятелство.
Парите са изпратени по сметка на Врачанска Митрополия, която администрира и по
места е дала съгласие църковното настоятелство да се разпорежда и управлява имота.След това с писмо № 02.18-639
от 27.06.2016г. църковното настоятелство като бенифициент
и Врачанска Митрополия са уведомени, за отпуснатата сума и дейностите, за който
е отпусната, за срока на усвояване, за отчетните документи и как да ги пратят
до дирекцията - заверено копие от фактура за закупените строителни материали,
заверено копие за сключен договор между Църковното настоятелство и фирмата
изпълнител, заверено копие от фактура с начислен ДДС, заверено копие от акт
Образец № 19, констативен протокол за приемане извършените дейности /ако
изпълнител на СМР е строителна форма/. В случая със с.Бързина за тези
7 000.00 лв. свидетелката сочи, че в Дирекция „Вероизповедания” на МС е
получен отчет през Врачанска Митрополия, към който са били приложени договор,
образец 19 и фактура за цялата отпусната сума и за дирекцията отпуснатите средства
са били отчетени по надлежният ред.
На
10.07.2016г. в с.Бързина, общ.Хайредин е сключен
договор за предоставяне на услуги приложен на лист 22-25 в копие и на лист 155-157
/част от договора в оригинал/ между Църковното настоятелство при Църква „Света Параскева“ с.Бързина, общ.Хайредин, Епархия Враца, представлявано от свидетеля протоерей Ч.Х. в качеството му на възложител и между ЕТ „Г.Н.-***,
БУЛСТАТ *********, представлявано от Управителя подсъдимия Г.Д.Н. в качеството
му на изпълнител. С договора възложителят възлага, а изпълнителя приема срещу възнаграждение,
което не е било индивидуализирано с размер да осъществи СМР без да е посочен
вида му. Към договора няма и приложения за вида СМР предмет на същия и
стойностите им. Този договор е влязъл в сила от датата на подписването му.
Срока за изпълнение е бил 120 календарни дни от датата на подписването му. В договора страните са уговорили, че когато
изпълнителя се е отклонил от поръчката или работата му е с недостатъци,
възложителят има право да откаже нейното приемане и заплащането на част или на
цялото възнаграждение, докато изпълнителят не изпълни своите задължения по
договора. Уговорили са и, че изпълнителя по договора се задължава да предостави
услугите по договора с грижите на добър професионалист, като положи
необходимата грижа за качеството и професионалното им изпълнение проект с
всички части, СМР и авторски надзор, както и да уведоми възложителя за
изпълнението на предмета на договора. Страните са уговорили начина на плащане
на уговорената цена, при подписване на договора възложителят да заплати 50%
аванс на изпълнителя и при завършване на СМР възложителя да заплати на
изпълнителя останалите 50%, след представяне на актив. Възнаграждението по услугите за настоящия
договор възложителят дължи на изпълнителя стойността на СМР по акт №19 по
банкова сметка ***.
Вида
СМР и уговорената цена на изпълнението не са посочени в договора, нито цената
за изпълнението му, но от показанията на свидетеля протоерей
Ч.Х. подписал договора като за възложител се установява, че изпълнителя е
следвало да извърши СМР – демонтаж и монтаж на врати – централна двукрила и две
странични еднокрилни, 6 бр. демонтаж и монтаж на високи прозорци, 10 бр.
демонтаж и монтаж на странични малки прозорци, всичко на обща стойност 5850 лв.
без ДДС и с ДДС 20% 1170 лв., всичко на обща стойност 7020 лв..
Свидетеля
Ч.П.Х. установява, че на 18.07.2016г. е получил на ръка от главния счетоводител
на Врачанската митрополия отпусната сума в размер на 7000 лв.. Установява се,
че същия ден в гр.Враца е дал на ръка сумата от 4020 лв., представляваща аванс
по договор на подсъдимия в качеството му на представляващ изпълнителя по
договора, за което обстоятелство е съставена фактура-известие № 177 от
18.07.2016г. подписана от свидетеля Х. и
подсъдимия.
От
показанията на свидетеля И. Михайлов Л. *** се установява, че работи и в
свободното си време се занимава с изработка и монтаж на ПВЦ и алуминиева
дограма. Свидетеля познава подсъдимия Г.Н.,***. Подсъдимия се уговорил със
свидетеля Л. да изработи и монтира в църковния храм „Света Петка” в с.Бързина
дограма и врати – шест броя големи прозорци и три врати. Двамата дошли в храма
в село Бързина и свидетеля Л. взел необходимите размери от църквата, за да
изработи и монтира шест броя големи прозорци със свод и три броя врати със
свод, като входната врата е двойна, а двете странични врати са единични. Свидетеля Л. установява, че е представил на
подсъдимия оферта за изработка и монтаж на поръчаните шест големи прозореца и
три врати на обща стойност 2660 лв. Свидетелства и за това, че подсъдимия не му
е поръчвал да изработи и монтира останалите десет броя малки прозорци на
църквата.
Няма
спор по делото, че свидетеля Л. изработил и монтирал, а с това подсъдимия
изпълнил отчасти задължението си по договора за предоставяне на услуги от
10.07.2016г. сключен със свидетеля Ч.Х. само за демонтаж и монтаж на шест броя
големи прозорци и три броя врати на църквата. Безспорно е и, че с договора
подсъдимия се задължил да демонтира и монтира още и десет броя марки прозорци
на църковния храм.
От
показанията на свидетеля Л. се установява, че при монтажа на шестте големи
прозореца и трите врати, подсъдимия поиска от него да вземе размерите и му
предостави оферта за изработване и монтаж и на останалите десет малки прозореца
със свод. Свидетеля Л. му представил оферта със стойност 1330 лв., но
подсъдимия не поръчал работата. След около десет дни подсъдимия се е срещнал със свидетеля Л. и поискал нова
оферта за дограма на десетте прозореца, но изработени без свод. Свидетеля Л.
представил на подсъдимия новата оферта с намалена цена от 780 лв. Подсъдимия не
поръчал работата на свидетеля Л.. Така в срока по договора – 120 дни от
сключването му подсъдимия не изпълнил цялата възложена работа, като не монтирал
дограма още и на десетте малки прозореца на църковния храм. И към датата на
постановяване на присъдата това задължение от подсъдимия не е изпълнено, за
което по делото няма спор.
От показанията на
свидетеля Ч.П.Х. като възложител по договора с подсъдимия се установява, че в началото на ремонта той няколко пъти е
ходил в църквата, за да види какво е свършено. В последствие е заболял, бил е в
дома си в с.Бутан, а после и в болнично заведение в гр.Козлодуй. Установява се
и, че на 02.09.2016г. подсъдимия Н. го посетил в дома му в с.Бутан и му казал,
че е поръчал и са изработени и останалите десет прозореца за църквата, но не
искат да му ги дадат без да ги плати. Поискал от свидетеля Х. да му даде и
останалите пари по договора от 3000 лв. Свидетеля Х. се съгласил и въпреки
уговореното в договора да плати цялата сума при изпълнение на уговорената
работа дал на подсъдимия и останалата част от уговорената стойност на
възложените СМР от 3000 лв. без те да са реално напълно изпълнение, тъй като
част от тях – десет броя прозорци не са били изработени и монтирани. Същия ден
св.Х. като възложител и подсъдимия подписали и предварително изготвения от
подсъдимия документ – акт 19 приложен в оригинал на л.18 на досъдебното
производство в уверение на обстоятелството, че са установили извършените
съгласно договора СМР демонтаж и монтаж на три броя врати, демонтаж и монтаж на
шест броя високи прозорци и демонтаж и монтаж на десет броя странични малки прозорци
на храма „Света Петка” в с.Бързина. Както се установи безспорно от показанията
на свидетеля Х., при подписване на този документ и той и подсъдимия са имали
знанието, че реално част от тази работа не е извършена. Според свидетеля Х., то
имал доверие на подсъдимия, че ще довърши работата и ще монтира и останалите
десет прозореца, което подсъдимия не сторил.
В последствие свидетеля Т.Т.
*** установил, че не е извършен цялостен ремонт на църквата, като не са
демонтирани и монтирани 10 бр.странични малки прозорци и се обадил на
изпълнителя подсъдимия Н., за да го пита какво се случва. Последният постоянно
му казвал, че има много поръчки, ангажиран е, и че не са готови прозорците. В
разговор със свидетеля Ч.Х. свидетеля Т. установил, че всички пари по договора
се платени на подсъдимия Н., макар че не е монтирано всичко. Свидетеля Т. се
обадил на подизпълнителя свидетеля И.Л., от който разбрал, че подсъдимия не му
е поръчвал да изработи и монтира останалите 10 бр.малки странични прозорци на
църквата. На 04.01.2017г. свидетеля Т. направил съобщение в РУ на МВР-Козлодуй
за извършеното престъпление, по повод на което започнала проверка по
прокурорска преписка № 62/2017г. по описа на прокуратурата, а в последствие е
образувано досъдебно производство и настоящото
наказателно производство против подсъдимия Н. за извършено престъпление по
чл.311, ал.1 НК.
На
15.03.2017г. разследващият орган е извършил оглед на местопроизшествие Църква
„Света Параскева“ с.Бързина, общ.Хайредин /л.85-94/ в
присъствието на поемните лица – свидетелите Ц.Д.Т.
/л.109/ и И.Г.Ц. /л.110/ и в присъствието на вещото лице инж. Л.Б.А. ***. При
огледа е установено, че не е извършен демонтаж и монтаж на 10 бр. странични
малки прозорци на църквата.
От
назначената на досъдебното производство и приета от
съда техническа експертиза /л.56-60/ се установява, че няма изготвена
предварителна количествено-стойностна сметка, за да се сравняват възложени и
изпълнени СМР. Извършените СМР с изпълнител подсъдимия Г.Н. имат обща стойност
2608 лв. с ДДС и не отговарят на авансово взетата стойност в размер от 4020
лв., нито на общата сума по акт 19 от 02.09.2016г. в размер на 7020 лв. По
договор за предоставяне на услуги от 10.07.2016г. няма описание на възложени
работи, освен да се има в предвид описаните СМР в Акт 19 от 02.09.2016г. Вещото
лице сочи, че стойността на не извършените СМР е разлика между изчислените
по-горе СМР на стойност 2608 лв. с ДДС и посочените в Акт 19, 7020 лв. също с
ДДС и тази разлика е 4412 лв.
От назначената на досъдебното производство и приета от съда почеркова експертиза се установява, че ръкописният текст в
Акт 19 от 02.09.2016г. без протоерей, е изпълнен от
подсъдимия Г.Д.Н., като за ръкописният текст „прот.“,
вещото лице допуска, че е изпълнен от свидетеля Ч.П.Х.. Подписите за
„изпълнител“ и „възложител“ в Акт 19 от 02.09.2016г. са изпълнени от подсъдимия
Н. и свидетеля Х.. Ръкописният текст във фактура – известие № 180 от
02.09.2016г. е изпълнен от подсъдимия Г.Д.Н.. Подписите за „съставил“ и
„получател“ във фактура – известие № 180 от 02.09.2016г. са изпълнени от подсъдимия
Н. и свидетеля Х.. Подписите за „изпълнител“ и „възложител“ в Договор за
предоставяне на услуги от 10.07.2016г. са изпълнени от подсъдимия Н. и
свидетеля Х..
При тази безспорно
установена още на досъдебното производство фактическа
обстановка, която се потвърждава и в съдебната фаза на процеса, наблюдаващия
прокурор е приел, че подсъдимия Н. с деянието си от обективна и субективна страна с пряк
умисъл е осъществил състава на чл. 311 ал.1
НК. Според прокурора, подсъдимия е извършил престъплението по чл. 311
ал.1 НК в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ НК,
тъй като е бил управител на фирма регистрирана по надлежния ред. В това си
качество е подписал един удостоверителен документ Акт
19 на 02.09.2016г. с вписани в него не извършени СМР – демонтаж и монтаж на 10
бр. малки странични прозорци на обект Църква „Света Параскева“ с.Бързина, с
което е удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъде използван тоя документ,
като доказателство за тия обстоятелства. Според прокурора отговорността му се
обуславя от факта, че като представляващ фирмата сключила договор за
предоставяне на услуги за извършване на СМР-та, е подписал инкриминирания
документ Акт 9 на 02.09.2016г., което се доказва и от графологическата
експертиза. Този официален удостоверителен документ,
в който авторът /подсъдимия/ е възпроизвел количеството на извършената работа,
каквато в действителност не е извършена, се явява официален, тъй като е
съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му и съобразно предвидените в
ЗУТ изисквания служи за отчитане на свършената работа и се явява основание за
плащане. При подписване на официалният удостоверителен
документ Акт 19 подсъдимия е имал знанието, че посочените за извършени СМР
монтаж и демонтаж на 10 бр. странични малки прозорци, са напълно не извършени
към датата на съставяне на акта. При подписване на официалният удостоверителен документ Акт 19, подсъдимия Н. е съзнавал,
че отразените в този официален документ данни за извършен монтаж и демонтаж на
10 бр. странични малки прозорци не съответстват на действителните такива, но
служат като доказателство, за да бъде извършено плащане, с каквато цел е
съставен документа. Престъплението е извършил с пряк умисъл поради изначалните
представи в съзнанието на обвиняемия, че удостоверените от него в Акт 19
документ данни за СМР-та не са верни в частта за извършен демонтаж и монтаж на
10 бр. странични малки прозорци и същите ще се използват от него пред
възложителя с цел плащане на СМР-тата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА.
При безспорно
установената фактическа обстановка, която не е спорна още от досъдебното производство, че подсъдимия в качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т.1 б.“б“ НК – Управител на фирма ЕТ „Г.Н.
*** на 02.09.2016г. в с.Бързина, общ.Хайредин, е
съставил официален документ по смисъла на чл. 7 ал.3 т.12 /Акт за установяване
на всички видове строителни и монтажни работи подлежащи на закриване,
удостоверяващ че са постигнати изискванията на проекта Приложение № 12/ от
Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, издадена от Министъра на Регионалното развитие и
благоустройството, обн. ДВ., бр.72 от 15.08.2003г., с
последни изменения и допълнения, в качеството си на „изпълнител“ по сключен на 10.07.2016г. в с. Бързина, общ.
Хайредин,
Договор за предоставяне на услуги между Църковно настоятелство на църква
„Света Параскева“ с. Бързина, общ. Хайредин,
Митрополия Враца в лицето на протойерей Ч.П.Х. /възложител/ и инж. Г.Д.Н.
/изпълнител/, а именно – извършен
демонтаж и монтаж на 3 бр. врати – централна двукрила, две странични
еднокрилни, 6 бр. демонтаж и монтаж на 6 бр. високи прозорци, 10 бр. демонтаж и
монтаж на странични малки прозорци, всичко на обща стойност 7020 лв. с ДДС, в
който Акт № 19 е удостоверил неверни обстоятелства, а именно, че е извършен
демонтаж и монтаж на 10 бр. странични малки прозорци, всичко на обща стойност
2200лв., като 1 бр. е с единична цена 220 лв., с цел да бъде използван тоя
документ Акт № 19, като доказателство за тия обстоятелства и същият е
използван, като Н. в качеството си на „изпълнител“ по сключения договор за
предоставяне на услуги, е получил на 02.09.2016г. въз основа на съставена
фактура-известие сумата от 7020 лв., по банков път по банкова сметка ***
„СИБАНК“ Клон Ботевград, в която общо преведена сума влиза и тази по не
извършения демонтаж и монтаж на 10 бр. странични малки прозорци на обща стойност 2200 лв. от общо преведената
сума по договора за предоставяне на услуги, съда не споделя тезата на
прокурора, че той е извършил от субективна страна с пряк умисъл престъплението,
за което е даден на съд по чл.311, ал.1 НК.
Престъплението по
чл.311, ал.1 НК е т.нар. лъжливо документиране и в случая касае инкриминирания
документ именован акт 19, подписан от подсъдимия на
02.09.2016г.
Няма спор и е известно, че
лъжливото документиране се изразява в съставяне на истински удостоверителен
документ, в който удостоверените обстоятелства или факти не съответстват на
обективната действителност – т.12 на ППВС № 3/1982г. Основен въпрос за обективната съставомерност
по чл. 311, ал.
1 от НК е видът на документа – диспозитивен
или удостоверителен, защото предмет на инкриминиране
може да бъде само истински, удостоверителен,
официален документ. Диспозитивните документи
представляват първично изявление на автора и не удостоверяват факти, събития
или обстоятелства, извън самото това изявление, поради което и не могат да
бъдат предмет на лъжливо документиран, съгласно т. 7 от посоченото по-горе ППВС.
Поначало, съставянето на
документи в строителство именовани акт образец 19,
към инкриминирания период не съществува. Съставянето и съдържанието на такива
документи /но преди инкриминирания период/ е било регламентирано в Наредба №
7/2001 година (ДВ, бр. 55/19. 06. 2001 година, отм. ДВ, бр. 72/15. 08. 2003г.). Към онзи момент издаването
на тези документи за установяване на вида и количеството строително-монтажни
работи (СМР) е било задължително, а в чл. 7, т. 19, б. „в” на посочената
Наредба /отм./ подробно е разписан редът и формата на издаване на акта. В
приложение № 19 към Наредбата е публикуван образец за констативния акт, който
следва да бъде съставен, с всички реквизити и изисквания за форма и съдържание.
Към инкриминирания
период на 02.09.2016г. условията и редът за съставяне на актове и протоколи за
подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и
ниво и за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при
изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях се определят с
Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството (Обн., ДВ, бр. 72 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2004 г., бр. 29 от 2006 г. и бр. 98 от 2012
г.), както правилно е съобразил и изложил пространно в обвинителния акт
прокурора. В случая, инкриминирания по делото документ с означение в средата на
горната част „Акт 19”, приложен в оригинал на л. 18 в досъдебното
производство, е подписан от подсъдимия за изпълнител и свидетеля Х. за
възложител. Извън това, че този документ не е Акт за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта (Образец 12), както изисква регламентът в Наредбата и
приложението към нея, по-същественото е, че същия документ няма изискуемото
съгласно чл.7, ал.3 т.12 от Наредбата и приложението към него № 12 съдържание.
Според него, освен подробното описание на строежа, възложителя, консултант
(строителния надзор) и строителя, вкл. фирмена регистрация, следва да са
отразени видовете СМР по проект, изпълнените СМР и оценка за постигнатите
показатели. Нищо от всичко посочено не се съдържа в инкриминирания Акт 19. Още
повече, че съда изложи по-горе, че в самия договор за представяне на услуги от
10.07.2016г. страните не са посочили изрично и ясно уговорени СМР по видове и
количество. Затова според съда не би могло да се приеме, че този документ Акт
19 съдържа реквизитите на „официален документ” по смисъла на чл. 93, т. 5
от НК, доколкото не е издаден по установения ред и форма. Макар
поначало тези констативни актове да биха имали удостоверителен
характер, ако са съставени по съответния ред и съдържат необходимите реквизити,
в случая този документ не може да изпълни тази си функция, след като е лишен от
голяма част задължителните реквизити.
Освен това, настоящата
състав на съда споделя практиката на ВКС дадена в Решение №18/27.06.2016 по наказателно
дело №1171/2015 на I н.о., че правната традиция обвързва понятието „официален”
със „служебен”, който е по служба, а това винаги е свързвано с дейността на
държавни органи и учреждения, с изпълнение на публични функции. Макар подсъдимия
да имат качеството на „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” от НК, извършените от него действия по изготвянето на инкриминирания документ Акт
19, са във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, а не с
упражняване на такива публични функции. От гледна точка на реалностите на
обществения живот и икономическо развитие, трудно би могло да се обоснове характеристика
на „официален” на един търговски документ, още повече след като практиката е
наложила третирането на търговските договори, фактури и пр. като частни
документи, дори и когато се издават по определени от закон ред и форма.
Не на последно място според
съда в случая липсва и субективна съставомерност,
поради отсъствието на специалната цел. Предвидената в чл.311 ал.1 НК цел е
свързана с ползването на официалния документ – Акт 19, като доказателство за
обстоятелствата, които са неин предмет. По принцип престъплението по чл.311, ал.1
от НК е на формално извършване, като специалната цел при него не
може да бъде откъсната от умисъла на дееца за изготвянето на удостоверителния официален документ – за наказателноправната защита и при този вид документи, като
при всички документни престъпления, се изхожда от тяхното правно значение,
какъв правен ефект се цели с тях от дееца. Поради това, в случая, документалното оформяне на извършени СМР, при заявеното изрично доказано знание у
възложителя св.Ч.Х., че при подписване на този документ той е имал знанието, че
част от описаните СМР не са извършени и въпреки това сам е подписал и удостоверил
противното, не би могло да води до
съставомерност на деянието като “лъжливо документиране” на неверни обстоятелства
с цел положителното им установяване чрез този документ. Възложителя освен, че е имал ясното знание, че
обстоятелствата документирани в акт 19 отчасти не са верни – че десет малки
прозореца не са изработени и монтирани,
сам е подписал този документ в уверение на тези обстоятелства. Освен това същия
е имал ясното знание, че условията по изпълнение на договора, включително
документиране, отчитане и плащане са ясно уговорени и сам е взел решение да не
изпълни клаузите. Предвид на това съда намира, че в случая подсъдимия не е
извършил престъплението по чл.311, ал.1 НК, но и друго престъпление.
Предвид на това съда в хипотезата на чл.304 НК е постановил
присъда, с която е признал за невинен подсъдимия и го е оправдал по
обвинението.
Сторените по делото разноски остават в тежест на
държавния бюджет.
С оглед тези мотиви съда е постановил присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: