ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. гр. София, 14.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600007 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 вр. с ал.1 от
НПК.
С протоколно определение от 15.12.2021 г. по НОХД № 2925/2021 г.,
Специализираният наказателен съд, III състав, е оставил без уважение
искането на подс.А. С. Н. и неговата защита, за намаляване размера на
определената на същия подсъдим мярка за неотклонение „Гаранция” – 50 000
(петдесет хиляди) лева.
Против определението е постъпила жалба от адв.Б. – защитник на
подс.Н., с оплаквания за неправилност. В жалбата се изтъква, че актът не
отговаря на изискванията на чл.61, ал.2 от НПК за съобразяване размера на
гаранцията с имущественото състояние на подсъдимото лице. Твърди се, че
семейството на жалбоподателя е с ограничени финансови възможности,
защото до задържането си, Н. е работил като таксиметров шофьор, а
съпругата му е с намалена трудоспособност, поради онкологично заболяване
и възнаграждението й възлиза на около 800 лева и семейството има
седемгодишно дете. Обръща се внимание, че задържането продължава близо
година и в момента семейството се издържа само от доходите на съпругата,
като поради липсата на средства, гаранцията не е внесена, въпреки че същата
е определена от 09.09.2021 г. и подсъдимият все още (т.е. четири месеца след
изменението на МНО) е задържан. Настоява се, че при индивидуализиране на
размера, не е спазен баланса между личния и обществения интерес. В този
смисъл се иска определението да бъде отменено, а размерът на гаранцията
намален.
1
Въззивната инстанция, след като се запозна с жалбата и с материалите
по делото, счита, че същата е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
НОХД № 2925/2021 г. на СНС е образувано по внесен обвинителен акт
срещу трима подсъдими, в т.ч. подс.Н., за две престъпления: по чл.321, ал.3
вр. с ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, т.1 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият търпи най-тежката мярка за неотклонение от досъдебната
фаза, като тя му е била взета с определение от началото на м.февруари 2021 г.,
а отделно му е наложена и мярка „Забрана за напускане пределите на
РБългария”. През м.септември 2021 г. мярката за неотклонение е изменена в
гаранция в размер на 50 000 лева, който и до момента не е представен и
лицето продължава да бъде задържано.
С атакуваното определение, след като е разгледал всички обстоятелства,
относими към процесуалната принуда, първостепенният съд е приел, че най-
подходящ се явява гаранционен размер от 15 000 лева, но се е въздържал да
коригира сегашния, с аргумент за скорошно произнасяне на АСНС, в насока
своеобразно валидиране на първоначално определената сума. Така СНС е
отхвърлил искането на подсъдимия и неговата защита за редуциране на
сумата.
В частта, относно наличието на първите две предпоставки на мярката за
неотклонение, определението е задълбочено и прецизно мотивирано. Що се
касае до рисковете, СНС е приел за съществуващ риска от извършване на
престъпление, с оглед обществената опасност на деянията и особеностите на
престъпния предмет на второто от тях (хероин в количество близо 20 кг. на
стойност близо 1 800 000 лева) и за отсъстващ риска от укриване,
обосновавайки се със семейното положение на дееца и трайната му
обвързаност с територията на страната. Наред с това обаче, първостепенният
съд е обявил, че за да е реално изпълнима сега действащата мярка, сумата по
гаранцията следва да е по-ниска от избраната с акт на АСНС при предишна
въззивна проверка на упражняваната процесуална принуда.
Настоящият съдебен състав на въззивната инстанция изцяло се
съгласява с горните доводи по наказуемостта на деянията, обоснованото
предположение и опасността от извършване на престъпление. Тази опасност,
с оглед близо едногодишния арестен престой на Н. и данните за личността му
– неосъждан, семеен и работещ до задържането, към момента може да се
приеме за намаляла, но не и отпаднала, предвид много високата обществена
опасност на вменените деяния и особено каузалните специфики на второто от
тях. Каквото и да е разбирането на състава обаче, така или иначе,
процесуалното положение на жалбоподателя не може да бъде, де юре,
утежнено, понеже с влязло в сила определение, отпреди четири месеца,
окончателно е решено, спрямо Н. да се прилага „Гаранция”. Де факто се
прилага задържане, заради невъзможност за внасяне на сумата.
АСНС, като се запозна с ангажираните от защитата по делото
2
доказателства – за трудовите доходи на фактическата съпруга на Н.,
вариращи около 750-850 лв. месечно (служебна бележка от 23.09.2021 г. от
БАН), удостоверение за раждане на И. Н.а и Експертно решение на ТЕЛК от
26.10.2020 г. за Ц. Е., намира за установено, че финансовото положение на
подсъдимия и неговото семейство, не позволява обективно осигуряване на
атакувания гаранционен размер. До преди да бъде задържан, подсъдимият е
работил като таксиметров шофьор, а поради социалната си изолация, траеща
и понастоящем, той не реализира доходи. Фактическата му съпруга и майка
на общото им дете, е оперирана от туморна формация, с диагноза карцином,
определена й е 75 % трайно намалена работоспособност, като е под
медицинско наблюдение. Същата работи като пенсионер инвалид, на
длъжност „редактор” в „Българска енциклопедия” при БАН.
Отчитайки изложените обстоятелства, съдът намира, че гаранционният
размер следва да бъде намален наполовина, за да се осигури възможност за
реалното му внасяне, съобразно тези обстоятелства, но наред с това и да
позволи адекватно постигане на целите по чл.57 от НПК, защото при
обвинение като разглежданото, мярката трябва по много солиден начин да
обезпечава подсъдимия за производството и да неутрализира рисковете по
чл.63, ал.1 от НК, един от които, както вече се подчерта, не може да се счита
за отпаднал.
По горните съображения, атакуваното определение следва да бъде
отменено, а жалбата – уважена.
Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 15.12.2021 г. по НОХД №
2925/2021 г. на Специализирания наказателен съд, III състав, с което е
оставено без уважение искането на подс.А. С. Н. и неговата защита, за
намаляване размера на определената на същия подсъдим мярка за
неотклонение „Гаранция” – 50 000 (петдесет хиляди) лева, като вместо това
НАМАЛЯВА размера на определената на подсъдимия А. С. Н. мярка за
неотклонение „Гаранция” на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3