Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Ива Нешева
при участието на секретаря Антоанета Петрова като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №5369 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 516526/25.10.2018г., постановено по
гр. д. № 9886/2017 г. по описа на СРС, 156-ти състав е признато за установено по
отношение на В.Й.Х., ЕГН: ********** и В.И.К., ЕГН: ********** ***, че дължат
солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във р. чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС, сумата от
1550,13 лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се
гр. София, ж. к. „*******за периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г„ както и сумата
от 13,92 лева, представляваща цената на услугата дялово разпределение за
периода м.05.2014 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва върху двете
главници от 16.11.2016 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2016 г. по
ч. гр. д. № 65320/2016 г. по описа на СРС, IIГ. О., 156-ти състав. Отхвърлени
са исковете за сумата над 1550,13 лева до пълния предявен размер от 2932,17
лева, представляваща цената на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот находящ се гр. София,
ж. к. „*******за периода м.05.2015 г. до м.04.2016 г. както и за сумата от
176,10 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава в размер на законна
лихва в размер на 174,07 лева върху главница за стойността на доставената
топлинна енергия и сума от 2,03 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законна лихва върху главницата за услугата дялово разпределение за
периода 15.10.2015 г. до 20.10.2016 г„ за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.11.2016 г. по ч. гр. д. №
65320/2016 г. по описа на CPC, IIГ. 0., 156-ти състав. Осъдени са В.Й.Х. и В.И. Х. да заплатят солидарно на „Т.С.“
ЕАД сумата от 532,07 лева,
представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
и първоинстанционното производство.
Срещу така постановеното решение в уважените
части е подадена въззивна жалба от ответника В.Й.Х., подадена чрез адв. Т., в
която посочва, че решението е незаконосъобразно и неправилно, като е
постановено при нарушение на материалния закон и е
необосновано. Посочва, че първоинстанционният съд цитира разпоредби за
понятието битов клиент и които водят до извод, че за да възникне задължение за
заплащане на цената на доставена до топлоснабден имот топлинна енергия следва
задълженото лице да притежава правото на собственост или ограничено вещно право
на ползване върху същия. Смята, че доказателство за право на собственост на
ответниците не е представено от ищеца и това обстоятелство остава недоказано по
делото, а аргументите на първоинстанционният съд относно наличие на косвени
доказателства не водят до доказване на това кой е собственик на имота. Сочи, че
при това положение исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло и
фактът, че ответникът не е възразил срещу иска не прави последния доказан. Също
така смята, че няма доказателства и за
солидарна отговорност на ответниците, независимо, че имат граждански
брак и при различните режими на имуществените отношения, които съществуват, но
въпреки това са осъдени ответниците, като солидарно отговорни и за задължения
за имот, който не е ясно и дали е техен или не.
Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърлят изцяло
исковете по отношение на ответника. В съдебно заседание пред въззивния съд адв.
Г.поддържа въззивната жалба и претендира за присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаде отговор
на въззивна жалба от ищеца „Т.С.“АД и не е взето становище. Подадена е молба в
която се прави искане да се остави без уважение жалбата и се претендират
разноски по делото.
Третото лице помагач „Е.“ЕООД не е взело
становище по въззивната жалба.
В указания срок по чл.256, ал.1 ГПК ответницата В.И. К.- Х. не се е
присъединила към жалбата на ответника В.Й.Х..
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
с вх. № 3076467/16.11.2016г. срещу В.Й.Х. и
В.И.
К.- Х. за солидарното им осъждане за посочените суми и по което е образувано
гр.д. №65320/2016г. по описа на СРС, 156-ти състав. Посочено е, че
претендираното вземане е за стойността на доставена топлинна енергия за периода
от месец 05.2014год. до месец 30.04.2015г.
в размер на 2932,17лв.-главница,
сумата от 13,92лв. –за дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК“********, с аб. №130094 и 174,07лв.-законна лихва за забава за периода
от 15.10.2015год. до 20.10.2016год., 2,03лв.-лихва върху сумата за дялово
разпределение за същия период, както и законната лихва върху главницата от 16.11.2016год.-датата
на подаване на заявлението до окончателното и изплащане. След като срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение в законоустановения срок
са постъпили възражения от длъжниците и в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен
иск спрямо тях за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение
и е образувано гр.д. №9886/2017г. СРС, 156-ти състав.
В срока за отговор на исковата молба,
получена на 15.10.2017год. ответниците не са депозирали такъв. В съдебно заседание на 30.04.2018год.
ответникът В.Й.Х. е заявил, че е съпруг на ответницата В.И. К.- Х. и е направил искане за допускане
на правна помощ и която е допусната,
като е определен адв. И. да я осъществява. В съдебно заседание пред
първоинстанционния съд адв.Т., упълномощен от адв. И. е заявил, че оспорва
исковете, като смята, че ищецът не е доказал, че ответникът е собственик на
имота и потребител на ТЕ за същия, както и стойността на ТЕ, която се твърди да
е доставяна.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответниците дължат на
„Т.С.“ЕАД сумата от 1 550,13лв.,
представляваща стойност на топлинна енергия и 13,92лв. - сума за дялово
разпределение за периода от 01.05.2014 г. – 30. 04.2015 г. за процесния имот, като е отхвърлил в останалата
част претенциите до пълния претендиран размер за главницата от 2932,17лв.,
както и изцяло претенциите за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия. Приел е, че страните са в облигационни отношения, след като ответниците
са собственици на процесния топлоснабден
имот на посочения адрес и с аб.номер с оглед на съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото- списък на живущите в бл.*******“ с посочен
за ап.64 титуляр В.Й.Х. и посочени брой лица в жилището- четири и с подпис
върху списъка, който не е оспорен, молба
декларация от ДСК за вписване на ипотека за придобит по време на брака процесен
имот, справки от НБДН за ответниците, от които е видно, че са с един и същи
постоянен и настоящ адрес, както и два броя декларации за материално и
гражданско състояние на ответниците, в които и двамата декларират, че
притежават процесния недвижим имот и което е признание на факт. Приел е също
така, че не само не се спори по делото, но и с оглед на заявеното от самия
ответник Х. в открито съдебно заседание, че са
в граждански брак с ответницата на основание чл.32, ал.2 СК съпрузите ответници
отговорят солидарно за задълженията, поети за задоволяване на нужди на
семейството и по силата на закона. За да уважи претенциите за посочените суми,
съдът е кредитирал СТЕ и ССЕ, като е приел, че за периода 05.2014год. до
м.04.2015год. стойността на ТЕ е за сумата от 1 550,13лв. при неосигурен
достъп, за което е представен протокол за неосигурен достъп, който не е оспорен
и при липсата на водомер за ТЕ в имота и само за ТЕ за БГВ, като за следващия
отоплителен период и за разликата до пълния претендиран размер е приел, че
претенцията не е доказана.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивните
жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Постановеното решение от
първоинстанционният съд в обжалваната част е и
правилно, поради което въззивния съд на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционният съд, а по изложените доводи намира, че
следва да се добави и следното:
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявения главен иск, че ответниците дължи процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на доставена топлинна енергия, ищецът
следва да установи главно и пълно, че ответниците са потребители на топлинна
енергия, че в сградата, където е имотът на ответниците има монтиран топломер в
АС, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното
количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което
включва установяване на извършваните отчети на индивидуалните разпределители от
ФДР и изчисляване на стойностите на
различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
Независимо, че ищецът не е
представил документ за собственост
относно процесния недвижим имот, правилно първоинстанционният съд при
съвкупната преценка на писмените доказателствата
по делото, признанието на ответника преценено по реда на чл.175 ГПК е приел, че ответниците, съпрузи са придобили
процесния недвижим имот, за който се претендира да е доставяна ТЕ и се
претендира заплащане на нейната стойност, по време на брака си и в които живеят, с оглед не само на посочените данни за
постоянен и настоящ адрес в справките по НБДН, но с оглед на това, че именно
от същия адрес, адреса на топлоснабдения
имот същите са редовно призовавани многократно по делото, поради което са
потребители на ТЕ и между страните е налице облигационно договорно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, утвърдени от ДКЕВР.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на
енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. В
смисъла на горното легално определение, ответниците, като собственици на имота,
имат качеството на потребители на топлинна енергия за нуждите на семейството им,
поради което са материалноправно
легитимиран да отговарят по предявения иск и то при условията на чл.36, ал.2 СК, която
разпоредба предвижда, че съпрузите са солидарно отговорни за задължения, поети за
нуждите на семейството. В тази връзка е неоснователно възражението на
въззивника, че неправилно исковете са уважени след като не е представено доказателства за
собственост по отношение на процесния имот от ищеца след като в случая са
налице освен множество косвени доказателства в тази връзка, а именно списък на
живущите в бл.*******“, с посочен за ап.64 титуляр В.Й.Х. и посочени брой лица
в жилището- четири, с подпис върху списъка, който не е оспорен, молба декларация от ДСК за вписване на
ипотека върху придобит на името на двамата ответници недвижим имот, със същия
адрес, като процесния, справки от НБДН за ответниците, от които е видно, че са
с един и същ регистриран постоянен и настоящ адрес, който съвпада с процесния
имот както и два броя декларации за материално и гражданско състояние, изходящи
от самите ответниците, в които и двамата декларират, че притежават единствено
процесния недвижим имот, съпрузи са и което е признание на факт, които
преценени в съвкупност водят до извод, че са собственици на процесния имот,
придобит по време на брака им и в който живеят съвместно. Не са приложени други
доказателства, а и няма каквито и да е
твърдения от ответниците, които да разколебават този извод.
Неоснователно е и възражението, че не са
налице и основания за солидарното осъждане на ответниците, като съпрузи, след
като се установява, че процесното жилище е обитавано от двамата съпрузи, които
освен, че са декларирали, че е единствения им придобит недвижим имот, но са
регистрирали на него постоянен и настоящ адрес, получават всички съобщения по
делото именно от него и двамата, още повече, че ответникът въззивник В.Й.Х. е
титуляр на партидата за имота и върху приложените по делото списък на живущите
срещу апартамент №64 е
положен неговия подпис, който не е оспорен и
при ползване на ТЕ в жилището, в което живеят двамата съпрузи и по смисъла на пар.1 от ДР на СК е семейно
жилище, разходите за БГВ в него следва
да се поемат от двамата съпрузи и които за задълженията за нуждите на
семейството отговарят солидарно.
Не
са изложени оплаквания във въззивната
жалба по стойността на ТЕ за БГВ от
1550,13лв., след като в жилището на ответниците няма водомер за топла
вода и начисляванията са извършвани при
норма на разход 0,140 куб.м. за един потребител за едно денонощие и при
условията на чл.69 от Наредбата за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007год. в
хипотезата на неосигурен достъп, но само за периода 05.2014год. до 04.2015год.
като и настоящия състав на съда кредитира приета СТЕ, която не е оспорена от
ответника и е компетентно изготвена и обективна. Експертизата е изготвена след проверка на документите за отчет за процесната сграда при отчитане на общия топломер в абонатната
станция по електронен път в началото на всеки месец, който е преминал
метрологична проверка и е годен измервателен уред, при приспаднати технологични
разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и при
спазване на методиката, формулите и
цените, действали към процесния период.
Основателен е
и установителният иск за вземането за услугата „дялово разпределение“ за
13,92лв., която безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че
за процесния имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от
третото лице-помагач отчет на уредите, като сумата за извършената услуга се
дължи от потребителя на топлофикационното дружество на основание чл. 36 от ОУ
на договора за продажба на топлинна енергия.
Поради изложените съображения и поради
съвпадението на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението на
първоинстанционният съд, в обжалваната част като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото се дължат разноски
на въззиваемата страна ищец, но не следва да се присъждат след като няма доказателства да са направени разноски, още повече страната
не е представлявана във въззивното производство от юрисконсулт, нито е подаден
отговор на въззивната жалба.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 516526 от 25.10.2018г.
на СРС, 156-ти състав, постановено по гр.д.№ 9886/2017 г. по описа на СРС в
обжалваната уважена част по отношение на ответника В.Й.Х..
Решението
в останалите части отхвърлителна и уважена по отношение на ответника В.И.К. е
влязло в сила като необжалвано.
Решението
е постановено при участието на „М.Е.“ООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.