Р Е Ш
Е Н И Е
№ 55
гр.Русе,
07.12.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 463
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.46, ал.5 от ЗОС.
Образувано е по жалба на С.Х.С. ***, чрез
процесуалния му представител, против заповед № РД-01-1980/07.07.2021 г. на кмета на Община Русе,
с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя и М.В.С. (негова
майка), за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, кв.“***“,
ул.“***“ № 10, бл.10, вх.2, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения,
актуван с акт за частна общинска собственост № 3432/28.08.2000 г. В жалбата и в
хода на устните състезания се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като постановен при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят сочи,
че със семейството си не разполага с друго жилище, а имотът в гр.Русе, ул.“***“ № 16, с който е
извършено разпореждането, станало повод за прекратяване на наемното
правоотношение, не е бил годен за обитаване и не било възможно той да задоволи
жилищните им нужди. Твърди, че една част от получената при продажбата му цена
била изразходвана за лечението и погребението на неговия баща, а остатъкът от
сумата предал на своята майка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
оспорената заповед. Претендира присъждането на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата - кметът на Община
Русе, чрез процесуалния си представител, е представил писмени бележки, в които
изразява становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде отхвърлена.
Акцентира на обстоятелството, че общинското жилище, по отношение на което е
прекратено наемното правоотношение, е такова от резервния фонд, за
настаняването в което законът – чл.45, ал.1 от ЗОС, определя максимален
двугодишен срок. Сочи, че не са били налице предпоставките по чл.14, ал.6 от
Наредба № 6 за настаняване на жалбоподателя и семейството му в жилище за
отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди, тъй като, с оглед
извършеното разпореждане с недвижим имот и притежаваните две МПС, същият не е отговарял
на изискванията по чл.3, ал.1, т.3 и т.5 от същата наредба. Претендира
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Оспорената заповед е връчена на
жалбоподателя чрез съжителстващата с него на семейни начала жена – Й.Т.С., на
09.07.2021 г., което обстоятелство е удостоверено в съставения протокол от
служител на ОП „Управление на общинските имоти“ при Община Русе. Жалбата е
подадена в съда по пощата на 22.07.2021 г. Адресат на заповедта е и
жалбоподателя.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
процесуално легитимирана страна – адресата на акта, който е неблагоприятно
засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради
което е допустима. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.
Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен
орган - от кмета на Община Русе, който, като орган, издал настанителната
заповед, разполага и с правомощието да прекрати наемното правоотношение за
общинското жилище, съгласно чл.46, ал.2, изр.първо от ЗОС и чл.31, ал.2,
изр.първо от Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди,
настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост, приета от
Общински съвет – Русе (Наредба № 6).
Оспореният
акт е в писмена форма и има изискуемото от закона съдържание, предвидено в
чл.46, ал.2, изр.второ
от ЗОС и чл.31, ал.2, изр.второ от Наредба № 6, респ. чл.59, ал.2, т.4 от АПК –
в него са посочени правните и фактически основания за прекратяване на наемното
правоотношение и срокът за опразване на жилището, който е определен на един
месец.
В
заповедта е посочено, че при справка в Агенцията по вписванията било установено,
че на 20.09.2019 г. жалбоподателят извършил продажба на недвижим имот – жилище,
апартамент с площ от 132,50 кв.м., заедно с 207/414,25 идеални части от
поземления имот с адрес гр.Русе, ул.“***“ № 16. При справка в дирекция „Местни
данъци и такси“ било установено също, че той притежава не един, а два броя МПС
– л.а. „Опел“, с регистрация от 1999 г. и л.а.“Форд“, с регистрация от 1998 г. Посочено
е също, че срокът за настаняване в общинското жилище, част от резервния фонд,
бил изтекъл на 13.06.2021 г., както и че декларирането в декларацията по чл.26
от Наредба № 6 на неверни обстоятелства от страна на жалбоподателя е
самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение. Тъй като
жалбоподателят не отговарял на условията за продължаване на настаняването, на
свое заседание, проведено на 31.05.2021 г., комисията по чл.6 от Наредба № 6
взела решение наемното правоотношение с жалбоподателя и неговата майка да не
бъде продължавано и да бъде прекратено по предвидения от закона ред. Като правни основания за неговото прекратяване
в заповедта са посочени разпоредбите на чл.46, ал.1, т.6 и т.7 от ЗОС, респ.
чл.31, ал.1, т.5, т.6 вр.чл.3, т.3 и т.5, и т.13 от Наредба № 6.
При
издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
На
свое заседание от 31.05.2021 г. помощният орган – комисията по чл.6 от Наредба
№ 6, разгледала подаденото от М. С. заявление – декларация за издаване на нова
настанителна заповед. С решение по т.3.5 по протокол № 6/31.05.2021 г.
комисията взела решение наемното правоотношение за общинското жилище да не бъде
продължавано и да бъде прекратено по предвидения за това ред. До Симеонова било
изпратено уведомление по чл.26 от АПК, с рег. № 9414-11988-1/08.06.2021 г., за
започналото административно производство по прекратяване на наемното правоотношение
като същата била поканена в срок до 28.06.2021 г. да представи становище и
писмени доказателства по започналата процедура. В уведомлението е посочен и
срокът, в който производството следва да приключи с издаване на заповед на
кмета на Община Русе за прекратяване на наемното правоотношение – 09.07.2021 г.
Към писмото бил приложен препис от решение по т.3.5 от протокол № 6/31.05.2021
г. от заседание на комисията по чл.6 от
Наредба № 6. Видно от протокол от 16.06.2021 г., то било връчено чрез
залепването на уведомление по чл.18а, ал.9 от АПК на входната врата на
общинското жилище, поради което същото се счита редовно връчено с изтичането на
едноседмичния срок за получаването му от канцеларията на органа, т.е. считано
от 24.06.2021 г. Жалбоподателят и неговата майка не са се възползвали от
възможността по чл.34, ал.3 от АПК да депозират становище и да представят
писмени доказателства.
Заповедта
е издадена при правилно приложение на материалния закон.
Със
заповед № РД-01-1521/27.05.2019 г. на кмета на Община Русе жалбоподателят и
неговата майка – М.В.С., били настанени в общински жилищен имот, находящ се в
гр.Русе, кв.“***“, ул.“***“ № 10, бл.10, вх.2, за срок от две години. От
представеното в съдебно заседание извлечение от решение № 405, прието с
протокол № 18/25.02.2021 г. на Общински съвет – Русе, е видно, че за 2021 г. е
утвърден списък № 3 на общинските жилища от резервния фонд, включващ 138 бр. жилищни
имота. В този списък обитаваното от жалбоподателя жилище е включено под № 98.
Според чл.45, ал.1 от ЗОС, респ. чл.14, ал.1 от Наредба № 16, в резервните
жилища се настаняват под наем за срок не
по-дълъг от две години лица, жилищата на които са станали негодни за
обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени
от самосрутване; в семействата на които са налице остри социални или
здравословни проблеми.
Първото
прекратително основание, посочено в оспорената заповед, което следва да бъде
разгледано, е това по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОС, съответно чл.31, ал.1, т.5 от
Наредба № 6 на ОбС – Русе, а именно изтичане на срока за настаняване. Двугодишният срок за настаняване на
домакинството на жалбоподателя е изтекъл на 13.06.2021 г. като законът – чл.45,
ал.1 от ЗОС, респ. чл.14, ал.1 от Наредба № 16, забранява настаняването в
жилище от резервния фонд да бъде продължавано след изтичане на срока му. Според
чл.14, ал.6 от Наредба № 6, след изтичане на
срока за настаняване, в случай, че не са отпаднали условията на ал. 2 и
едновременно с това настаненото лице и неговото семейство/домакинство отговарят
на условията по чл. 3, същото може да
бъде настанено в жилище за отдаване
под наем на граждани с установени жилищни нужди при наличие на свободно жилище,
т.е. продължаването на настаняването не може да бъде извършено в жилище от
резервния фонд. Следователно административният орган правилно е преценил, че с
изтичане на двугодишния срок на настаняване в такова жилище (от резервния фонд)
наемното правоотношение се прекратява. В тази хипотеза, доколкото наемното
правоотношение има и конкретен свой обект (общинският имот), настаняването в
същия имот не може да бъде продължено. Този извод се налага от съвместното
тълкуване на чл.14, ал.6 от Наредба № 6, от една страна, и чл.31, ал.5 от
същата наредба, респ. чл.46, ал.4 от ЗОС, от друга. За разлика от жилищата за
отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди, по отношение на жилищата
от резервния фонд наредбата говори не за продължаване на срока на
настаняването, а за първоначално настаняване и то в жилище с друго
предназначение – в жилище за отдаване под наем на граждани с установени жилищни
нужди, при наличие на свободно такова. Следователно, възможността за
продължаване на срока за настаняване в общинските жилища от резервния фонд над
максималния двугодишен такъв е изключена ex lege, по силата на закона, а след изтичането на този срок наемните
правоотношения се прекратяват. Законодателната идея зад това разрешение е, че
този фонд следва да осигури жилища за гражданите, изпаднали в затруднено
положение поради особени непредвидени обстоятелства – природни и стихийни
бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване и в чиито семейства са
налице остри социални или здравословни проблеми. Тук е мястото да се отбележи,
че такива обстоятелства не се твърдят да са налице по отношение на
жалбоподателя.
Налице е и второто
прекратително основание, посочено в оспорената заповед – това по чл. чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, респ. чл.31, ал.1,
т.6 вр.чл.3, ал.1, т.3 и т.5 от Наредба № 6 – отпадане на условията за
настаняване на наемателя в общинското жилище. Според чл.3, ал.1, т.3 от същата
наредба такова условие е настаненото лице и членовете на неговото
семейство/домакинство да не са отчуждавали имоти по т.1 (т.е. жилище, вила,
идеални части от такива имоти, учредено в тяхна полза право на строеж или право
на ползване върху такива имоти) и т.2 на други лица през последните три години
преди подаването на заявлението, с изключение на прекратяване на съсобственост,
при коeто идеалните части са прехвърлени на съсобственик и лицето не придобива
реална част от съсобствения имот.
В случая
заявлението за продължаване на срока на наемното правоотношение е подадено на
13.05.2021 г. От справката в Агенцията по вписванията е видно, че 20.09.2019 г.,
т.е. в тригодишния срок преди това, жалбоподателят е продал недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.5.952.1.2, с
предназначение жилище, апартамент, и площ от 132,50 кв.м., находящ се в
гр.Русе, кв.“***“, ул.“***“ № 16, заедно с
прилежащото избено помещение от 43,80 кв.м. и 207/414,25 идеални части от
поземлен имот с площ от 567 кв.м. В съдебно заседание от 26.10.2021 г. последният
заявява, че за продадения недвижим имот получил цена в размер на 34 000
лева, част от която използвал, за да погаси натрупани задължения към свои близки
във връзка с лечението, а след това – и погребението на своя баща, като
остатъкът от сумата предал на майка си. От справката в Агенцията по вписванията
се установява, че на 16.05.2018 г. гореописаният недвижим имот бил прехвърлен в
полза на жалбоподателя с нотариален акт за дарение от неговата майка М.В.С..
Противно на
поддържаното от процесуалния представител на жалбоподателя, за да е налице
разглежданото прекратително основание, не е необходимо притежаваният недвижим
имот, с който е извършено разпореждането, да е годен за обитаване и чрез него
да могат да се задоволят жилищните нужди на домакинството. Всеки имот,
независимо дали е жилищен или вилен или пък се касае само до идеални части от
такъв имот или до право на строеж, има икономическа стойност и може да бъде
възмездно отчужден и с получената цена членовете на домакинството, настанено в
общинското жилище, биха могли да задоволят жилищните си нужди чрез заплащане на
пазарен наем или придобиване на собствено жилище. Това тълкуване на закона кореспондира
и на целта на Наредба № 6, която охранява интересите на най-уязвимите групи
граждани, които не притежават никакви имоти и чиито доходи са под визирания в
същия подзаконов нормативен акт минимум.
Изразходването на
сумата от общо 11900 лева за погасяване на задължения, поети към свидетелите Р.М.
и И.И., които задължения били натрупани във връзка с лечението на бащата на
жалбоподателя и поемане на разходи по погребението му, също не изключва
наличието на прекратителното основание по чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, респ. чл.31,
ал.1, т.6 вр.чл.3, ал.1, т.3 от Наредба № 6. Действително, в чл.124, ал.5 от СК
е регламентирано задължението на пълнолетните деца да се грижат за своите
възрастни или болни родители. Тези грижи обаче следва да останат в разумни
граници без от децата да се очаква да поемат необичайно високи разходи, чието
извършване не е наложително предвид обстоятелствата. От показанията на свидетелите
е видно, че бащата на жалбоподателя е бил здравноосигурен и в това качество е
бил хоспитализиран в УМБАЛ „Канев“ гр.Русе без да се налага да заплаща за
лечението си. По инициатива на жалбоподателя и свидетелите обаче той бил
преместен за лечение в частна болница – УМБАЛ „Токуда“, където за лечението му
била заплатена сумата от 11 700 лева или 12 700 лева. Съдът намира,
че поемането на това задължение не е било необходимо, а погасяването му от
страна на жалбоподателя не изключва посоченото прекратително основание. Това е
така и предвид обстоятелството, че остатъкът от получената цена при продажбата
на имота е била предадена на майката на жалбоподателя, която също е лице от
неговото домакинство, настанено в общинското жилище, а на изискванията по чл.3,
ал.1 от Наредба № 6 следва да отговаря всеки един от членовете на това
домакинство.
На следващо място,
от изисканата от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе справка е видно,
че по време на настаняването си в общинското жилище жалбоподателят е бил собственик
на общо 8 бр. леки автомобили. Според чл.3, ал.1, т.5 от Наредба № 6 е
необходимо
членовете на настаненото в общинското жилище семейство/домакинство да не притежават повече от едно моторно превозно средство, с изключение на тези,
собственост на инвалиди, ползващи преференции при внос на леки автомобили,
земеделски земи и гори повече от 20 дка
и други недвижими нежилищни
имоти; Лицата отговарят на изискването ако моторното превозно средство е
с дата на първа регистрация над 10 години преди подаване на заявлението.
Дали жалбоподателят
отговаря на условието по чл.3, ал.1, т.5 от
Наредба № 6, се преценява, съгласно чл.142, ал.1 от АПК, към датата на издаване
на оспорената заповед, т.е. към 07.07.2021 г. Видно от изготвената справка от
сектор „Пътна полиция“, към тази дата жалбоподателят е бил собственик на л.а.“Форд
Пума“ с рег.№ ***, с дата на първа регистрация 26.02.1998 г., чиято регистрация
била прекратена на 20.08.2021 г. поради приемането му на съхранение в частен
имот, както и на л.а.“Опел Вектра“, с рег.№ ***, с дата на първоначална
регистрация 22.01.1999 г., собствеността върху който била прехвърлена с договор
за продажба с нотариална заверка на подписите с рег.№ 1176/24.09.2021 г. на
нотариус с район на действие РРС, рег.№ 357.
Следователно, към датата на издаване на оспорената заповед,
жалбоподателят е притежавал два леки автомобила, чиято регистрация към този
момент не е била прекратена, и поради това не е отговарял на изискването по чл.3,
ал.1, т.5 от Наредба № 6, както правилно е приел и органът по настаняването.
Накрая, налице е и
прекратителното основание по чл.31, ал.1, т.13 от Наредба № 6 вр.чл.46, ал.1,
т.9 от ЗОС – в депозираната декларация по чл.26 от Наредба 6 от 05.05.2021 г.
жалбоподателят е декларирал неверни обстоятелства - че не притежава и не е
отчуждавал жилищни и вилни имоти и идеални части от такива имоти, както и че
притежава само едно превозно средство – „Опел Вектра“. Както беше посочено, от справката
в Агенцията по вписванията се установява, че всъщност той е притежавал и е
извършил разпореждане с гореописания недвижим имот като, по собствените му
думи, е получил за него сумата от 34 000 лева. От справката в сектор
„Пътна полиция“ е видно, че към датата на декларирането – 05.05.2021 г. и към
датата на издаване на оспорената заповед, освен л.а.“Опел Вектра“, с дата на
първоначална регистрация 22.01.1999 г., жалбоподателят е притежавал и още един
лек автомобил - “Форд Пума“, с дата на първоначална регистрация 26.02.1998 г.
Представените
доказателства за разходи по извършени в наетия имот подобрения не установяват,
че жалбоподателят е материално затруднено лице. Напротив, самият факт на
влагането на тези средства демонстрира, че той е могъл да наеме с тях и жилище
на пазарен наем. На следващо място,
както основателно сочи процесуалният представител на ответника по жалбата в
представените писмени бележки, извършените в имота ремонтни дейности не
представляват дребни поправки по смисъла на чл.231 от ЗЗД. Същите са извършени
без знанието и съгласието на наемодателя Община Русе. Съгласно чл.19А от
сключения между страните договор за наем, наемателят може да извършва
подобрения (настилка, ламперии, дограма, окачени тавани и др.) в имота, като
разходите са за негова сметка. Извършените от него подобрения остават в полза
на наемодателя след прекратяването на договора за наем и не са основание в този
случай наемателят да задържа имота.Наемодателят не дължи обезщетение за
направените подобрения, както и за извършените ремонти по чл.17 от договора за
наем.
Оспореният акт е
съобразен и с целта на закона, която може да бъде извлечена от чл.45, ал.1 от ЗОС – в общинските жилища от резервния фонд да бъдат настанявани именно
граждани, чиито жилища са станали негодни за обитаване в резултат на природни и
стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване или в чиито
семейства са налице остри социални или здравословни проблеми и които, с
реализираните от тях доходи, не могат да задоволят жилищните си нужди чрез
закупуването на жилище или чрез наемането на такова на свободния пазар. Тези
обстоятелства, както беше отбелязано, не се установява да са налице по
отношение на жалбоподателя. По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и като такава тя следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, ответникът по жалбата има право на юрисконсултско възнаграждение, чийто
размер, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът
определя на 100 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се
присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира
представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза
на Община Русе, която разполага със собствена правосубектност като юридическо
лице – чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на С.Х.С., с ЕГН **********, против заповед № РД-01-1980/07.07.2021 г. на кмета
на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя и М.В.С.,
за общински жилищен имот с административен адрес гр.Русе, кв.“***“, ул.“***“ №
10, бл.10, вх.2, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, актуван с
акт за частна общинска собственост № 3432/28.08.2000 г.
ОСЪЖДА С.Х.С., с ЕГН **********,***,
представлявана от кмета Пенчо Пламенов Милков, сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: