№ 14339
гр. С, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П П С
при участието на секретаря В Я В
като разгледа докладваното от П П С Гражданско дело № 20231110122557 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.07.2024 година град С
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П П С
Секретар В В
Прокурор
1
като разгледа докладваното от съдия П П С
гражданско дело номер 22557 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. М. У, с ЕГН **********, от гр.
С, ул. „Д С“ № 13, против „Ю Б“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С, ул. „С“ №.., ет. 2, представлявано от управителя И Х К, за установяване по отношение на
ответника, че клаузата на чл. 6.1 от договор за кредит от 10.11.2022 г. е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, като неравноправна и заобикаляща закона.
В исковата молба ищецът твърди, че на 10.11.2022 г. сключил с ответника договор за
кредит в размер на 1 500 лв., при договорен годишен процент на разходите в размер на 52 %
и фиксиран лихвен процент от 12 %. Също така твърди, че съгласно договора дължал на
кредитора и такса за разглеждане на документи за отпускане на кредита в размер на 255,43
лв., която следвало да бъде заплащана заедно с месечната погасителна вноска. Оспорва
клаузата за заплащане на такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит като
неравноправна, като сочи, че липсва еквивалент между размера на таксата и извършената
услуга по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП. Твърди, че с така договорения размер на таксата се
цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е
извършена услуга, като е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Излага
твърдения, че с кумулирането на таксата към погасителните вноски води до скрито
оскъпяване на кредита, а по съществото си е добавка към възнаградителната лихва.
Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „Ю Б“ ЕООД, с който оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Не спори сключен между страните договор за кредит в
размер на 1 500 лв., при договорен фиксиран лихвен процент 12 % и срок за погасяване 12
месеца. Оспорва наличието на правен интерес от предявяване на иска, като се позовава на
неупражненото от потребителя право на отказ от договора в предвидения срок. Излага
твърдения, че потребителят е кандидатствал онлайн за отпускане на кредита, като договорът
е сключен от разстояние, при общи условия и при спазване на законовите изисквания. Също
така твърди, че таксата за разглеждане на документи е част от преддоговорните отношения
между страните, по време, когато ищецът не е имал качеството на потребител. Сочи, че
таксата за разглеждане е включена в годишния процент на разходите, като последният не
надвишава опредЕ.та от закона граница. Клаузата за дължима такса за разглеждане, като
индивидуално договорена, поражда задължение за потребителя. Излага подробни
съображения относно валидността на клаузата, оспорвана от ищеца. Моли съда да отхвърли
исковата претенция, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл.
2
78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предявени са искови претенции с правно основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от
ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Договор за кредит №... от 10.11.2022 г. се
установява, че същият е бил сключен между „Ю Б“ ЕООД и Н. М. У., по силата на който
договор ответната дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 1 500 лв. при
уговорен фиксиран лихвен процент, със срок на погасяване на кредита от 12 месеца, при
срещу задължението на заемателя да върне кредита на 12 равни анюитетни вноски в
уговорения срок, 11 от които в размер на 154,57 лв. и последната в размер на 149,14 лв., при
подписан погасителен план към договора.
Идентично писмено доказателство е представено и от ответника.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че в ГПР са включени договорна лихва и такса за разглеждане, като без
уговорената такса за разглеждане на кредита ГПР се оскъпява със 17,41 %.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че между ищеца и „Ю Б“ ЕООД е бил сключен
договор за кредит №... от 10.11.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9, ал. 1 от
ЗПК, както и че ищецът е погасил сумата от 1 657,14 лв. Спори се относно валидността на
клаузата на чл. 6.1 от договора.
По предявения иск за установяване нищожност на договорна клауза, съдът намира
следното:
По делото се претендира нищожност на клауза от договора на три самостоятелни
основания - накърняване на добрите нрави, неравноправност и заобикаляща закона. От така
посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе по основанието
заобикаляне на закона, което е специално такова и е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който
закон е специален спрямо ЗЗП и ЗЗД. Наличието на неравноправни клаузи в потребителски
договори е предвидено в ЗЗП. Нормата на чл. 24 от ЗПК препраща към разпоредбите на чл.
143 – 148 от ЗЗП, които уреждат случаите на неравноправни клаузи в потребителските
договори, и които норми са общи спрямо специалните норми на ЗПК. Накърняването на
добрите нрави е порок, който води до нищожност на целия договор или на отделна клауза в
3
него, и като основание за нищожност е уреден от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Тази норма е
обща по отношение на специалните норми в ЗЗП и в ЗПК. Ето защо съдът намира, че първо
следва да се произнесе по предявеното основание заобикаляне на закона в чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, което дерогира общите разпоредби на ЗЗП и ЗЗД.
В процесния договор е предвидена такса за разглеждане в размер на 255,43 лв., която
се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, и същата бива
възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителен план,
приложение към индивидуалния договор за кредит.
В договора от 10.11.2022 г. страните са договорили годишен процент на разходите в
размер на 52 %. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съобразно с член единствен, ал. 1 от ПМС № 426/2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за
просрочени задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от първи
януари, съответно от първи юли на текущата година плюс десет процентни пункта. Считано
от 01.11.2022 г. основният лихвен процент на БНБ е 0,59 на сто, от 01.12.2022 г. - 1,30 на сто,
от 01.01.2023 г. - 1,42 на сто, от 01.02.2023 г. - 1,82 на сто, от 01.03.2023 г. - 2,17 на сто, от
01.04.2023 г. - 2,47 на сто, от 01.05.2023 г. - 2,77 на сто, от 01.06.2023 г. - 2,96 на сто, от
01.07.2023 г. - 3,12 на сто, от 01.08.2023 г. - 3,29 на сто, от 01.09.2023 г. - 3,53 на сто, от
01.10.2023 г. - 3,64 на сто и от 01.11.2023 г. - 3,79 на сто. От заключението на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на сключване на
договора основният лихвен процент е 0,59 на сто, поради което и максималният ГПР е 50,59
%, а заложеният в договора ГПР е 52 %. Следователно уговореният в договора годишен
процент на разходите от 52 % е над предвидения в закона петкратен размер на законната
лихва. Съгласно с чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договора, надвишаващи определените по ал.
4, се считат за нищожни. Само размерът на ГПР от 52 % е достатъчен да обоснове
нищожност на клаузата за размера на ГПР.
По делото обаче се претендира установяване на нищожност на клаузата,
предвиждаща събиране на такса за разглеждане на документи за отпускане на кредит.
В приетата и неоспорена експертиза вещото лице установява, че в ГПР са включени
договорна лихва и такса за разглеждане, като без уговорената такса за разглеждане на
кредита ГПР се оскъпява със 17,41 %. Клауза, по силата на която е предвидено събиране на
такса за разглеждане на документи, сама по себе си не е нищожна, тъй като съгласно с чл.
10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Разглеждането на искане за предоставяне на
кредит не представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. В
конкретния случай ответникът не доказа основанието, на което е договорена клауза за
събиране на такса за разглеждане в размер на 255,43 лв., като не установи за какъв тип
4
допълнителна услуга, различна от оценка кредитоспособността на потребителя преди
предоставяне на кредит, кредиторът е претендирал заплащане на такса в посочения размер.
Не на последно място следва да се посочи, че включването на дължима такса към главницата
и начисляване на лихви върху дължима такса в размер, който се начислява върху
предоставения кредит, води до оскъпяване на същия. Събирането на суми, като уговорената
клауза, която сума е включена към главницата и върху която се начислява лихва, води до
обогатяване на кредитора, което от своя страна представлява заобикаляне на закона. Ето
защо съдът приема, че процесната клауза е нищожна, поради заобикаляне на закона.
Относно предявените основания, съдът намира, че макар да липсва изрично заявяване
за разглеждането им при условия на евентуалност, съдът намира, че по същите следва да се
произнесе именно при условие на евентуалност, доколкото са основания за нищожност,
предвидени в общи закони спрямо специалния ЗПК. Уважаването на претенцията за
прогласяване нищожност поради заобикаляне на закона налага на останалите две основания
претенцията да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на 350 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена
държавна такса и сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице. Ищецът има и
право на разноски за адвокат. От представения по делото договор за правна защита и
съдействие е видно, че адвокатът е предоставил на ищеца безплатна правна помощ по реда
на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Ето защо на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лв., представляващо
минималното такова.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
съдът намира същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ответното
дружество не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Н. М. У., с ЕГН **********, от
гр. С, ул. „Д С“ № 13, против „Ю Б“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. С, ул. „С“ №.., ет. 2, представлявано от управителя И Х К, на основание чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, че клаузата на чл. 6.1, с която е предвидено събиране на такса за разглеждане, от
договор за кредит от 10.11.2022 г. е нищожна поради заобикаляне на закона, като ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за прогласяване нищожност на същата клауза поради
накърняване на добрите нрави и като неравноправна.
5
ОСЪЖДА „Ю Б“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С“
№.., ет. 2, представлявано от управителя И Х К, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. У., с ЕГН
**********, от гр. С, ул. „Д С“ № 13, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 350 лв.
/триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „Ю Б“ ЕООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С“
№.., ет. 2, представлявано от управителя И Х К, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Г. И, от АК - П,
с адрес: гр. П, ул. „Х К“ № 2, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6