Решение по дело №2541/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на “Бебелан” ООД, ЕИК ***, чрез адв. А., срещу Решение № 1290/03.09.2023 година, постановено по НАХД № 1965/2023, година по описа на Районен съд-Варна с което е потвърдено наказателно постановление №03-2201319/11.01.2023г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна, с което на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда КТ/ на „Бебелан“ ООД е наложена имуществена санкция от 1500 лева за нарушение на чл.146 ал.3 т.2 от КТ.

С жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение, както и на потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касатора не се явява, не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуален представител, с които се поддържа жалбата на сочените в нея основания.

Ответникът – директор на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна не се явява, не се представлява.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият касационен състав на съда като обсъди посочените в жалбата основания, доводите и становищата на страните и доказателства по делото, и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК , прие за установено следното:

Касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и 213 от АПК, е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че през месец декември 2022год. св. Е.Начев инспектор в Дирекция „ИТ" Варна извършил проверка по работни места в офис и склад стопанисван от „Бебелан" ООД, находящ се в гр.Варна, ул. „Прилеп" № 74а. В хода на документалната проверка, въз основа на представените от касатора документи (Заповед № 05-2/18.04.2022год. за полагане на извънреден труд, таблица за отчитане явяването и неявяването на работа, платежна ведомост за м. май 2022год) било установено, че „Бебелан“ ООД, в качеството на работодател е допуснало Антон Николаев Н  на длъжност „работник товаро-разтоварна дейност", при подневно отчитане на работното време да надвиши законово допустимата максимална продължителност на извънреден труд за една календарна седмица - 6 часа дневен труд през едва календарна седмица (23-29 септември 2022год.) като лицето е положило извънреден труд на 24.05.2022год. при работно време с начало 08:30ч и край до 17:30ч. и почивка за хранене в размер на 60 мин.

Преценено било, че е извършено нарушение на чл. 146, ал.З, т.2 от КТ и на 23.12.2022год. срещу дружеството бил съставен АУАН № 03-2201319.

Актът бил надлежно предявен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало без възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу АУАН било подадено писмено възражение в което по същество се оспорвало извършването на нарушението с основен аргумент, че положения труд на 24.05.2022год. от работника не бил извънреден такъв, а бил положен в рамките на установеното му работно време съгласно уговорките в трудовия договор.

Възражението не било прието от АНО и на 11.01.2023год. въз основа на АУАН същият издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 146, ал.3, т.2 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1500лв.

За да потвърди атакуваното пред него НП, съдът е приел, че същото е издадено в унисон с материалния закон, като при осъществяване на административнонаказателната репресия, не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до назаконосъобразнотта му. Приел е, че след като в предприятието не е възприето сумарно отчитане на работното време, а подневно такова, то нарушението на чл.146, ал.3 т.2 от КТ е доказано по безспорен начин.

Така постановеното решение е правилно.

Касационната инстанция споделя правните изводи на въззивната и ги възприема като свое по реда на чл.221 ал.2 от АПК.

Според трудовия договор сключен между работодателя „Бебелан“ ООД и работника А Н , работният ден е осемчасов. Със заповед № 05-2 от 18.04.2022г., работодателят е разпоредил на част от работниците, сред които и Н  да положат извънреден труд на 24 май 2022г., който е официален празник съгласно чл.154 ал.1 от КТ, поради което е неприсъствен/неработен. Явяването на работа в празничен ден е по изключение и е свързано от една страна със задължението на работодателя да го обезвъзмезди с по-високо заплащане и от друга страна да го съобрази с ограниченията, свързани с полагането на извънреден труд. Видно от таблицата за отчитане на явяването и неявяването на работа през м.май 2022г., работникът А Н е положил извънреден труд на 24 май 2022 г. в размер на 8 часа. Разпоредбата на чл.143 ал.2 от КТ забранява извънредния труд, като същия може да бъде допуснат по изключение в случаите, посочени в чл.144 от КТ, сред които не попада разглеждания. Макар и да е предвидено в чл.150 от КТ заплащане на извънредния труд в увеличен размер по чл.262 от КТ, неговата продължителност трябва да бъде в границите, посочени в чл.146 от КТ, като съгласно ал.3 т.2 от същата разпоредба, в рамките на една календарна седмица /от понеделник до неделя/, дневният извънреден труд не може да бъде повече от 6 часа, а нощния – повече от 4 часа. Нормата на чл.264 от КТ сочи, че за работа през дните на официалните празници независимо дали представляват извънреден труд или не – ако е налице някое от изключенията по чл.144 от КТ, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това увеличено заплащане също не може да отмени забраната за полагане на извънреден труд над нормативно-определения размер по чл.146 от КТ.

Следователно, след като на 24 май 2022г. работникът А Н е положил труд в полза на „Бебелан“ ООД в продължение на осем часа, той е работил два часа над разрешения извънреден труд от 6 часа съгласно чл.146 ал.3 т.2 от КТ в календарната седмица от 23 май до 29 май 2022г. Допълнителното възнаграждение, което е получил не може да компенсира нарушената трудова забрана.

Правилно въззивната инстанция не е приела случая за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нито според чл.415в от КТ, тъй като полагането на извънреден труд, който по принцип е забранен от трудовото ни законодателство е свързано с настъпването на вредни последици за работника, който е икономически по-слабата страна в трудово-правното отношение с работодателя. Имуществената санкция наложена на наказаното дружество е в минималния размер по чл.414 ал.1 от КТ.

Стигайки до същите правни изводи за законосъобразност на наказателното постановление, Варненският районен съд е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила.

Предвид този изход на делото, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение според чл.63д ал.4 във връзка с ал.5 от ЗАНН в размера по чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.143 ал.3 от АПК, Варненският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1290/03.09.2023 година, постановено по НАХД № 1965/2023, година по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „Бебелан“ ООД с БУЛСТАТ ***, представлявано от управителя Я Б да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ гр.Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: