РЕШЕНИЕ
№ 2205
гр. Пловдив, 17.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря БЛАГОВЕСТА
КАРАКАШЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 2172 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Лено“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Младост, бул. „***“ № 96, ет. 7, представлявано от
изпълнителния директор – А. Г. Т., чрез юрисконсулт С. В.М., срещу Решение № 819
от 16.06.2021 г., постановено по а.н.д № 2750 по описа за 2021 г., на Районен
съд – Пловдив, IX – ти наказателен състав,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-20/10.03.2021 г. на председателя
на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на жалбоподателя на осн. чл.
116, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за нарушение по
чл. 54, ал. 7, изр. първо ЗМИП във вр. чл. 53, ал. 3 от ЗМИП е наложена
административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 5000 лв.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното наказване не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че със съдържащото се в НП
описание на деянието, наказващият орган е посочил два самостоятелни състава на
административни нарушения като не става ясно, за кое от двете нарушения е
санкциониран нарушителя. Оспорва се изводът на районния съд за съставомерност
на нарушението по чл. 53, ал. 3 от ЗМИП като се твърди, че поставеното в тази
норма задължение е неприложимо при встъпването в делови отношения с юридически
лица. Отделно се сочи, че вмененото нарушение по чл. 54, ал. 7, изр. първо ЗМИП
във вр. чл. 53, ал. 3 от ЗМИП не е доказано от обективна страна, тъй като от
страна на „Лено“ АД в хода на контролната проверка бил представен въпросник,
попълнен от управителя на юридическото лице – клиент, с което били установени
деловите взаимоотношения. В този аспект се поддържа, че етапът на представянето
на този документ не може да изключи наличието му преди встъпването в деловите
взаимоотношения и да обезцени доказателствената му стойност. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Държавна агенция „Национална сигурност“, чрез процесуалния
си представител - Х., поддържа становище
за неоснователност на жалбата и моли
оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на
съдебни разноски и
се оспорва размерът на разноските на другата страна.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „Лено“ АД срещу НП № 38-20/10.03.2021 г. на председателя на
Държавна агенция „Национална сигурност“. Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН № ФР-10-428 от 20.01.2021г., съставен от Д. П. - на длъжност
главен експерт в отдел „Контрол върху задължените лица“ при ДАНС.
Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: Като финансова институция, задължено по чл.
4, т. 3 от ЗМИП лице, „ЛЕНО“ АД, ЕИК: ***, при встъпване в делови
взаимоотношения на 24.06.2020г. по Договор за заем (без вписан номер),
сключен между „ЛЕНО“ АД – заемодател
и „ИНВЕСТ ТЪРСТ“ ЕООД - заемополучател,
ЕИК: ***, представлявано от управителя -
М. Т. Д., не събрало данни за професионалната дейност на законен
представител и действителен собственик на „ИНВЕСТ ТЪРСТ“ ЕООД, чрез използване
на документи, данни или информация от надежден и независим източник, попълване
на въпросник или по друг подходящ начин, съгласно изискванията на чл.54, ал.7,
изр.първо, във вр.с чл.53, ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари,
с което извършило нарушение на цитираните разпоредби.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия
орган, който на осн. 116, ал. 1, т. 3 от
ЗМИП наложил на нарушителя „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева.
За да достигне до извода за съставомерност на извършеното деяние
наказващият орган, посочил че на общо основание по чл. 54, ал. 7 от ЗМИП
задълженото по чл. 4, т. 3 от ЗМИП лице било длъжно да прилага реда по чл. 53,
ал. 3 от ЗМИП за нуждите на идентификацията на физическото лице – управител на клиента
юридическо лице, подлежащо на идентификация по чл. 54 от ЗМИП. Факта на извършеното
нарушение бил потвърдено от представените при проверката документи: искане за
бизнес кредит; договор за заем; протокол за идентификация; оценка на риска от
изпиране на пари или финансиране на тероризъм по отношение на клиента; копие на
лична карта на М. Т. Д.; справка за валидност на български личен документ;
справка за актуално състояние на юридическото лице - клиент; договор за разплащателна сметка;
декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП и платежно нареждане, сред които не
се съдържали такива за събиране на информацията по чл. 53, ал. 3 от ЗМИП по
отношение на М. Т. Д..
Органът приел, че представеният в хода на проверката с писмо вх. №
ФР-11-8596/06.10.2020г. въпросник, попълнен от М.
Т. Д., не изпълнява изискванията на чл. 53, ал. 3 от ЗМИП. В същият Д., в
качеството си на законен представител на „ИНВЕСТ ТЪРСТ“ ЕООД удостоверил - „в
лично качество не извършвам професионална дейност“.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът приел, че липсват предпоставките
нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не е намерил и
основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. Страните не спорят по фактите, в частта и относно компетентността на
органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в
тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното
решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да
бъдат повторно възпроизвеждани.
Спорът е относно прилагането и тълкуването на процесуалноправните норми и
материалния закон.
Неоснователни са възраженията на оспорващия за наличието на неяснота в
съдържанието на НП, рефлектираща върху предмета на обвинението. Правилата на
чл. 54, ал. 7 и чл. 59, ал. 2 от ЗМИП въвеждат самостоятелни задължения за
лицата по чл. 4, т. 3 от ЗМИП, при което
се очертават и различни фактически състави по неизпълнение на процедурите за
проверка - обща по чл. 53 от ЗМИП и
конкретна по ал. 2 на правната норма. В случая наказващият орган ясно и
недвусмислено е изразил воля да ангажира отговорността на задълженото по чл. 4,
т. 3 от ЗМИП лице за неизпълнение на процедурата по чл. 54, ал. 7 във вр. чл. 53, ал. 3 от закона, която се явява неприложима
в хипотезата на чл. 59 от ЗМИП. При това положение не може да има съмнение, че
обвинението е за неизпълнение на изискването по чл. 54, ал. 7 по прилагане на
проверката по чл. 53, ал. 3 във връзка с необходимостта от идентифициране на
данни за дейността на физическото лице – управител на подлежащото на
идентифициране юридическо лице – клиент. Обстоятелството, че в НП се съдържат данни управителят на юридическо лице – клиент да е и
негов действителен собственик, не води до установяване на отделно
административно нарушение в хипотезите на чл. 59 от ЗМИП, доколкото във връзка
с тази констатация липсва твърдение при идентифицирането на действителния собственик
да не е била спазена процедурата по чл. 53, ал. 2 от ЗМИП.
Не може да бъде споделено и заявеното от оспорващия тълкуване относно
ограниченото приложното поле на проверката по чл. 53 при прилагането и по
препращането от чл. 54, ал. 7 ЗМИП. Тази норма не ограничава обхвата на
проверката по признак „клиент“ и качество „юридическо лице“. В случая
проверката по чл. 53 ЗМИП спрямо физическото лице се дължи не поради личното му
встъпването в делови отношения, а поради качеството му – на представител на
юридическото лице „клиент“, с което задълженото по чл. 4, т. 3 от ЗМИП лице е
встъпило в делови отношения. Именно поради това препращането от реда за
идентифицирането на юридически лица и други правни образувания към реда за
идентифицирането на физическите следва да се тълкува като такова в цялост и без
ограничения. Неприложимост на проверката по чл. 53 ЗМИП би могла да е налице
единствено ако предвиденият способ по ал. 3 не може да бъде приложен към
субекта на проверката по обективни и независещи от волята на задълженото лице
причини, каквито в случая не се установяват.
Неоснователни се явяват и възраженията
на оспорващия, че вмененото нарушение по чл. 54, ал. 7, изр. първо ЗМИП във вр.
чл. 53, ал. 3 от ЗМИП не е доказано от обективна страна. Видно от доказателствата
по делото и отразената в НП фактическа
обстановка, в хода на контролната проверка от „Лено“ АД като задължено лице по
чл. 4, т. 3 ЗМИП многократно са изискани доказателства и обяснения относно
прилагането на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 ЗМИП по отношение на клиента
„ИНВЕСТ ТЪРСТ“ ЕООД. В отговор от страна на „Лено“ АД е представено клиентското
досие на дружеството, в което не са били приложени доказателства за изпълнение
на извикванията на чл. 55, ал. 3 ЗМИП. Едва на по – късен етап от „Лено“ АД са
представени и обяснения, че не приема за приложима тази разпоредба, но въпреки
това допълва представените доказателства с попълнен от управителя - М. Т. Д. въпросник. Върху този частен
свидетелстващ документ не е поставена дата, нито официална заверка, поради което,
съобразявайки етапа на ангажирането му и правилото на чл. 181 от ГПК, същия
следва да се счита съставен от датата на представянето му.
Според правилото на чл.11, ал. 1 от ЗМИП, лицата по чл. 4 са длъжни да
прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при установяване на делови
взаимоотношения. В случая деловите отношения са възникнали със сключване на
договора за заем от 24.06.2020г. При липсата на доказателства, удостоверяващи
по безсъмнен начин предхождащото тази дата съставяне на попълнения от
управителя - М. Т. Д. въпросник, следва
да се приеме, че задължението по чл. 54, ал. 7, изр. първо ЗМИП във вр. чл. 53,
ал. 3 от ЗМИП не било изпълнено в срок, с което е осъществен и съставът на
вмененото на дружеството административно нарушение.
Въпреки горното касационната инстанция намира за неправилни и
необосновани изводите на районния съд, че извършеното нарушение не разкрива
белезите на маловажен случай.
Съгласно ТР № 1/ 2007 г. на ОСНК на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по
смисъла на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. За органа съществува императивното задължение винаги преди да издаде
наказателно постановление да извърши преценка по чл. 28 от ЗАНН и ако са налице
условията за това – да го приложи, а за съда, осъществяващ контрол за
законосъобразност на издаденото вече наказателно постановление – задължението
да извърши преценка и на това основание като част от цялостната проверка за
законосъобразност, като при констатиране на маловажно нарушение следва да
отмени постановлението дори само на това основание.
За да се прецени степента на
обществена опасност на нарушението, е необходимо да се обсъдят всички
обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е
оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За нуждите на тази
преценка следва да бъдат претеглени всички смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, с оглед отличаването на конкретното деяние от типичните
нарушения от същия вид. Такава проверка от районния съд не е извършена. Без
конкретен мотив въззивната инстанция е игнорирала както съдържанието на представения
от наказаното лице въпросник по чл. 53, ал. 3 от ЗМИП, така и етапа на
прилагането му към административната преписка – преди съставяне на АУАН.
Въпросникът по своята форма и съдържание е допустимо по смисъла на чл. 53, ал.
3 от ЗМИП средство за събиране на данни за професионалната дейност на лицето и
целта и характера на участието на лицето в деловите взаимоотношения. В случая
подлежащото на проверка лице изрично е заявило, че не развива професионална
дейност в лично качество. При удостоверяването на отрицателен по своя характер
факт, за задълженото лице по чл. 4, т. 3 ЗМИП може да възникне единствено
задължението за допълнителна проверка на удостоверените обстоятелства, но това
не означава, че първичното снемане на данни по чл. 53, ал. 3 от ЗМИП не е
изпълнено. Формираният от наказващия орган в противната насока извод се явява
напълно необоснован. Макара в случая задължението по чл. 53, ал. 3 от ЗМИП да е
било изпълнено извън законоустановения срок, то привеждането на дължимото от
субекта поведения с установеното в закона задължение и то преди установяване на
самото административно нарушение не може да бъде игнорирано. Това смекчаващо
обстоятелство и фактът, че нарушението е първо по ред, разкриват по – ниска
обществена опасност на деянието спрямо типичните нарушения от същия вид.
Отделно, видно от представените в клиентското досие доказателства (оценка на
риска, декларации, справки от база данни и регистри и др.), може да се формира
извод, че нарушителят като задължено по закона лице е приложил редица от
способите за постигане целите по чл. 1 от ЗМИП, с което е манифестирал и
организация на дейността си, която не се явява в ярък разрез с установения ред
на държавно управление.
Независимо, че административното
нарушение е извършено посредством бездействие и настъпването на вредоносни
последици не е елемент от фактическия му състав, то съвкупната преценка на
смекчаващите обстоятелства в случая разкрива явно незначителна степен на
обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, вр. чл. 11 и чл. 28 ЗАНН.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с издаденото наказателно
постановление.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото и
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 819 от 16.06.2021 г.,
постановено по а.н.д № 2750 по описа за 2021 г., на Районен съд – Пловдив, IX –
ти наказателен състав.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-20/10.03.2021 г. на
председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“
ОСЪЖДА Държавна агенция „Национална сигурност“ да заплати на
„Лено“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Младост,
бул. „***“ № 96, ет. 7, сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.