№ 144
гр. Сливен, 02.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на втори май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.А
Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело
№ 20232200100036 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата Ц. М. М., редовно призована, не се явява.
Ищецът С. М. М., редовно призован, не се явява.
Двамата ищци се представляват се от адв. Н. К., надлежно
упълномощен с пълномощни по делото от 30.01.2023 г.
Ответното дружество „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, редовно призовано, се
представлява от адв.К.Г., АК – Х., надлежно преупълномощен от АД „Г.М.“.
Третото лице - помагач М. Й. М., редовно призован, се явява лично,
водeн от Затвора - Бургас.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки за даване ход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.
АДВ.К.: Поддържам исковата молба.
АДВ.Г.: Оспорвам исковата молба на съображенията, подробно
посочени в отговора. Поддържам писмения отговор.
Третото лице- помагач М. М.: Нямам становище по исковата молба.
Предоставям на съда. Не желая да присъствам в залата и моля повече да не ме
призовавате по това дело. Убеден съм в това си искане.
1
АДВ.К.: Не се противопоставям третото лице- помагач да се освободи
от залата.
АДВ.Г.: Също не се противопоставям да се освободи от залата третото
лице -помагач.
Съдът, с оглед изразеното желание на третото лице -помагач да бъде
освободен от съдебно заседание,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА третото лице -помагач М. М. от съдебно заседание.
Съдът прикани страните към спогодба, но такава не се постигна.
На основание чл. 146 ал.1 ГПК, съдът пристъпва към устен доклад на
делото.
В исковата молба ищците твърдят, че са законни наследници – син и
дъщеря на М.С. М., починал при ПТП на 02.02.2020г, на спирка на градския
транспорт в гр.Сливен, на бул.“П.Х.“, причинено от М. Й. М., който като
водач на джип „Рейндж Роувър“ с рег. № ***, нарушил правила за движение
по пътищата, като управлявал джипа с превишена скорост и след употреба на
алкохол, изгубил управление над автомобила и навлязъл върху десния за него
тротоар, блъскайки чакащия на спирката пешеходец М.С. М., който получил
тежки телесни увреждания и починал на местопроизшествието.
Твърдят, че с влязла в сила присъда по НОХД № 262/2020г на
СлОС, подс. М. Й. М. е признат за виновен и осъден за това, че като водач
на застрахования автомобил, по непредпазливост е причинил смъртта на
М.С. М. – престъпление по чл. 343 ал.3 предл.1,б.“Б, предл.1 вр. с 342 ал.1
НК.
Твърдят, че по отношение на управлявания от М. Й. М. автомобил е
сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, валидна от 01.04.2019г до 31.03.2020г
С молба от 30.09.2021г. оправили до ответника своите писмени
застрахователни претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на М. М., което първоначално им било отказано, но
2
впоследствие им било направено предложение за сключване споразумение за
изплащане на застрахователно обезщетение на всеки ищец в размер на
110 000лв., с което предложение не се съгласили.
На 23.11.2022г., по банков път ответникът им изплатил на всеки от тях
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000лв.
Считат, че този размер не кореспондира с принципа за справедливост и
че справедливата сума, която може да компенсира претърпените
неимуществени вреди е в размер на 180 000лв за всеки един от тях, поради
което претендират обезщетение за всеки ищец в размер на 80 000лв.
Твърдят, че в резултат на неправомерните действия на виновния за ПТП
водач, претърпели значителни неимуществени вреди, свързани със загубата
на техния баща, която била за тях непрежалима, а болката никога нямало да
отмине. През годините те имали особено близка връзка с него, поддържали
непрекъснат контакт помежду си, личен и по телефон и други начин, той бил
опора в живота, с който се съветвали при възникнали житейски проблеми,
разчитали на неговите съвети и помощ. Смъртта на баща им предизвикала у
тях непреодолима мъка и отворила огромна празнина в живота, като те не
можели да се възстановят напълно от преживения стрес и болка.
Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да им заплати сумата 30 000лв. на всеки от тях - частичен иск от общо
80 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени
болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 02.02.2020г. смърт
на техния баща М.С. М., ведно със законната лихва върху двете обезщетения,
считано от 30.12.2021г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.
131 ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва твърдението на ищцата за наличие на валидно сключена
застраховка “ГО“ на автомобилистите по отношение на увреждащия лек
автомобил, валидна към датата на ПТП.
Поради наличие на влязла в сила присъда по НОХД № 262/2022г на
СлОС, счита за безспорно установено и доказано деяние, неговата
противоправност и вината на дееца.
Оспорва наличието на основание на ищците да претендират и получат
3
обезщетение за неимуществени вреди, тъй като вече им било изплатено в
размер на 100 000лв на всеки от тях, който размер счита за справедлив и
съответстващ на претърпените вреди.
Оспорва описаните в исковата молба вреди и твърдението за
изключително близка и дълбока връзка с загиналия в ПТП баща на ищците и
че тези вреди изискват присъждане на обезщетение в размер на сума,
надхвърляща 100 000лв на всеки от тях.
Счита, че следва да се съобразят обстоятелствата, станали известни по
гр.дело № 601/2020г на СлОС, образувано по искова молба на П. Д. - жената,
живяла 12 години на съпружески начала с М. М. и нейната дъщеря Д. Д.,
която твърдяла, че е отгледана от него, които също претендирали
обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт.
Моли исковете да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и
недоказани, ведно с акцесорните искове за заплащане на законна лихва.
С определение от 13.03.2023г съдът се е произнесъл по всички
предварителни въпроси, като по искане на ответника е конституирал М. Й. М.
в качеството му на трето лице-помагач.
Същият се явява в днешното с.з. и не изрази становище по исковите
претенции, а пожела да бъде освободен от с.з.
Правна квалификация на предявените искове:
Предявени са два частични обективно кумулативно съединени преки
иска на увредени от ПТП лица срещу застрахователя на прекия причинител
на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и
цена на всеки иск – 30 000лв. от общо 80 000лв.
обстоятелства, които се признават от ответника:
- че към датата на процесното ПТП е имало валидно сключен
застрахователен договор по застраховка „ГО“ на автомобилистите по
отношение на джип „Рейнж Роувър“ с рег. № ***,
- настъпване на застрахователно събитие, а именно, че при ПТП на
02.02.2020, в гр.Сливен, причинено от водача на застрахования при ответника
автомобил, е настъпила смъртта на М.С. М..
4
- че има влязла в сила присъда по НОХД № 262/2020г на СлОС, с
която подс. М. Й. М. е признат за виновен и осъден за това, че като водач на
застрахования автомобил, по непредпазливост е причинил смъртта на М.С.
М..
- че е изпълнена процедурата за доброволно уреждане на спора, като
ищците са отправили до ответника своята писмена застрахователна претенция
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на М. М.,
като преди завеждане на исковата молба на всеки ищец е определено и
изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000лв.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
- наличие на сключена застраховка с ответника по отношение на
управлявания от деликвента автомобил, валидна към датата на ПТП.
- поради влязлата в сила присъдата за деликвента, която съгласно
чл.300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца, които като елементи от фактически
състав на деликта не се нуждаят от повторно доказване в настоящото
производство
Разпределение на доказателствена тежест:
В тежест на ищците е да докажат наличие вреда, нейния вид и размер,
че е претърпяна в причинна връзка от деликта.
В тежест на ответника е да докаже твърденията и възраженията,
направени в отговора на исковата молба.
Указва на третото лице-помагач, че не носи тежест на доказване.
Указва на ищците, че не сочат писмени доказателства за родствена
връзка с починалото в ПТП лице М.С. М..
Указва на страните, че няма други факти и обстоятелства, за които да не
сочат и представят доказателства.
Дава възможност на страните да изразят становище по доклада и предприемат
съответните процесуални действия.
АДВ.К.: Нямам възражения по доклада, по дадените указания, както и
5
по правната квалификация. Ще моля да ми дадете срок да представя
удостоверение за наследници. По доказателствата, водя трима свидетели,
които моля да допуснете до разпит, тъй като ищците са двама. Единият
свидетел е съпругата на ищеца С. М.. Тя има преки наблюдения върху
неговото състояние, както и близката връзка на двамата ищци с техния баща,
а другите двама свидетели са семейни приятели на двамата ищци. Ще
свидетелстват за различни факти и обстоятелства, това което им е станало
известно като отношения между ищците и техния баща. Свидетелите са
А.А.К., С. Й.С. и П. М.. Други искания нямаме.
АДВ.Г.: Не възразяваме по доклада. По искането за допускане на още
един свидетел, предоставям на съда, като в такъв случай с оглед принципа на
равнопоставеност, моля и на нас да ни бъдат допуснати до разпит трима
свидетели. Относно наказателното дело, доколкото е налице влязла в сила
присъда, то може да се ползва тази присъда и не държим да се прилага
наказателното дело. ПТП-то е настъпило на автобусна спирка, лицето се е
намирало на тротоара, няма спор по механизма. Спорът е само за размера на
иска. Ние сме против да се прилага цялото наказателно производство.
Относно исканите от нас свидетели, доколкото е служебно известно на съда,
че се води друго дело във връзка с настоящото и което е в разрез с
твърденията в исковата молба, че ищците са в много близки отношения със
своя баща, който има и друго семейство, а ищците живеят в чужбина, искаме
да докажем отношенията на ищците и техния баща, че те са охладнели.
Молим да бъдат допуснати до разпит в качеството на свидетели при режим на
призоваване: П. Г. Д. с адрес *** и Д. Г. Д., която е със същия адрес. За тези
двама свидетели уточняваме, че са страни по друго дело и има доста данни,
че те са новото семейство на починалия и ще заявят в какви отношения той е
бил със своите деца. Третият свидетел е един от свидетелите, който беше по
другото дело, но не мога да заявя име, поради което моля за много кратък
срок, в който с молба ще посоча нейните имена и адрес за призоваване. С
отговора на исковата молба сме поискали да бъдат задължени ищците да се
явят в с.з. и дадат обяснения по реда на чл.176 от ГПК.
АДВ.К.: Ищците са в Германия, като един от тях е опериран с дискова
херния и му предстои втора операция. По отношение на исканията на
ответната страна за допускане до разпит в качеството на свидетели, считам,
че техния разпит е неотносим. Това са свидетелите, които са ищци по другото
6
дело и които твърдят близост с починалия М. М.. Тази близост сама по себе
си не изключва близки отношения на ищците по настоящото дело с техния
баща и считам, че техния разпит би бил неотносим. Аз съм се запознал с
гр.дело № 601/2020г по описа на СлОС. Вътре не се съдържат някакви данни,
опровергаващи нашите твърдения, най-малкото, че твърдяната близост на П.
и Д. с починалия М. М. не изключва близките отношения на моите доверители
с техния баща М. М.. Неоснователно е искането за допускане до разпит на
свидетели.
На основание чл.148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит трети свидетел, воден от ищците.
ПРИСТЪПВА към разпит на тримата допуснати свидетели.
САМОЛИЧНОСТ на явилите се СВИДЕТЕЛИТЕ:
А.А.К. - 44г., българка, българска гражданка, неосъждана, без родство и
отношения със страните и техните пълномощници;
С. Й.С. - 49г., българин, български гражданин, неосъждан, без родство и
други отношения със страните и техните пълномощници.
П. Д. М. - 45г., българка, българска гражданка, неосъждан, съпруга на
ищеца С. М.
Свидетелите, ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.290
НК, ОБЕЩАВАТ да говорят истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата свидетелите С. С. и П. М..
Свидетелката АНЕТА К.ДИНОВА, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната
отговорност по чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Познавам ищците С. М. и Ц. М.. Те са брат и
сестра. Познавам и съпругата на С., която се казва П. и която ще бъде
разпитана днес като свидетел. Семейни приятели сме. Познаваме се със С. и
7
П. от около 24-25 години. Много сме близки. Ц. я познавам покрай тях, също
много добре. Познавам и баща им М. М.. Често сме се виждали и с него. Той
беше в много близки отношения със семейството си и децата си. С. и П.
живеят в гр.Сливен, кв. „Р.“. Когато се запознах с Ц., тя живееше в гр.Сливен,
кв. „Д.“. По-късно се омъжи и отиде да живее в Германия. Може би от 15-16
години е в Германия. Баща им живееше в гр.Сливен, кв. „З.“. Аз знам, че той
живееше сам. Той много често идваше при децата. Много често сме събирали
по семейни поводи. Излизали сме на пикници заедно. Те имаха много силна
връзка. Родителите им бяха разведени, но имаха много добри отношения.
Бившата съпруга на М. М. също си живее сама и той много й помагаше
много. С. и съпругата му заминаха за Германия, не помня точно кога, може
би преди 6-7 години. Там живеят и там работят и сега. Когато С. и П.
заминаха за Германия, ми оставиха ключ за тяхното жилище и чичо М. също
имаше ключ, и сме правили ремонти, когато се е налагало. Двамата сме
ходили с чичо М. да търсим майстори да оправяме течове. П. и С. в годината
по няколко пъти си идваха в България и Ц. също. Случвало се е по четири
пъти да си идват в година, случвало и да си идват по сами и поотделно.
Когато на чичо М. му се наложи операция за смяна на тазобедрена става, С. и
П. си дойдоха от Германия. Дори П., съпругата на С., беше кръводарител. Ц. и
С. имаха много близки отношения с баща си. Той беше много интелигентен
човек. Много често се случваше С. да общува с баща си. Когато сме излизали
на заведение те го викаха с нас. Той има само две деца. Ц. като се прибираше
от Германия, основно лятото си идваше с децата, тъй като те там ходят на
училище, винаги са били заедно. Когато се наложи Ц. да си сменя жилището,
чичо М. и майка им отидоха в Германия да помагат при смяната на
жилището. И друг път са им ходили на гости в Германия. Винаги двамата
ходеха в Германия при децата си. Имаха много добри отношения бившите
съпрузи, на които аз се възхищавах. Аз бях съседка на П. и С.. Случвало се е
петък вечер чичо М. да звъни на П. и да вика децата да ги заведе до магазина
да им купи нещо. Задължително петък вечер идваше да види децата. Аз не
съм го виждала с друга жена. В момента и Ц. и С. двамата живеят в Германия.
Лятото задължително си идват. През другото време, те понеже по различен
начин почиват в Германия, и като им се съберат повече почивни дни си идват
в България, но всеки път е различно. Задължително за лятото и за Коледа си
идват, а през другото време си идват за по-кратко, за по една седмица. Аз съм
8
срещала чичо М. много често по улиците и сме си говорили, тъй като ние
също бяхме близки. Случвало се е, ако не си е чувал два-три дни да ме е питал
дали съм ги чувала, защото е притеснен, а аз с неговата снаха се чуваме почти
всеки ден. И аз съм го успокоявала, защото той се притесняваше за децата си.
Известно ми е, че чичо М. загина при ПТП. Много, много тежко преживяват
загубата на баща си С. и Ц.. В моментите, в които се говори за него С. и Ц.
много трудно го преживяват, много им липсва контакта с баща им. Те имаха
изключително близки отношения с него. Мога да твърдя, че имаха по-близки
отношения с баща си, отколкото с майка си. Аз съм го виждала всяка седмица
да идва при тях, докато бившата му съпруга, майка им, не съм я виждала
толкова често. Съпругата на С. загуби майка си по същия начин, при ПТП, и
за тях беше много голям шок. Не ми е известно чичо М. да живее с друга
жена, не съм го виждала с друга жена, нито пред магазин, нито на улица. Ц.
беше студентка в България, С. не е бил студен. Ц. беше студентка в София, но
дали редовно или задочно и къде е живяла, не знам. След като завърши
образованието си, тя замина за чужбина. Знам, че децата са горе-долу на 15-
16 години и тя е там от горе-долу толкова време. Децата са родени в
Германия. Съпругът й е чужденец, но не знам какъв. Децата на С. също учиха
в Германия. Малкият учеше в Германия, големият завърши тук. Те се
прибираха през ваканциите. В Германия почиват по различен начин и имат
различни ваканции и тогава те си идват в България. Когато има празници и
имат отпуск, те си идват. Не мога да кажа кога точно С. замина за Германия,
но ориентировъчно преди 6-7 години. Тогава се виждаха по-рядко с баща си,
но когато си идваха, винаги се виждаха.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Съгласни сме да
бъде освободена.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата .
Свидетелят С. С., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам С. и Ц.. Израснал съм с тях. Познавам ги
от деца. От 5-6 годишни сме израснали заедно. Бяхме съседи. Учихме заедно
със С. и си поддържаме приятелски отношения, останахме си близки.
Познавам и М., и леля П.- майката на С. и Ц.. Те са разведени и за моя радост
си запазиха добрите отношения. Мога да кажа, че даже съм изненадан,
9
защото това е голяма рядкост. Аз като техен приятел и страничен човек, това
което съм забелязал е, че те имаха добри отношения и като родители с децата
си. Винаги, когато се е налагало С. да взема по-драстични решения, винаги се
е допитвал до баща си, за да може да използва житейския му опит. Дори да
иска да си купи кола, той питаше баща си. Реши да прави ремонт на къщата,
пак вика баща си. Аз му казвах, че той е наясно с нещата, че работи в тази
сфера, а той казваше „друго си е родителското тяло да даде акъл“. Доколкото
знам Ц. и тя е така, винаги се е допитвала до баща си за съвети за важните
житейски работи. Откакто са в чужбина със С., всяка седмица се чуваме,
често си идват. Това, което ми е направило впечатление на два-три месеца
дали П.то, дали С. ще си дойдат, а по празници и през лятото в отпуск си
идват заедно. И двамата са в Германия. Семейството на С. е там от 7-8 години
някъде. За Ц. нямам представа. Имат си семейства и двамата си имат деца. Ц.
и С. имат по две деца.. Въпреки че са навън, намират време да си дойдат в
България. Като си дойдат, тук виждат се с баща си, с майка си, с нас. Тръгнем
да вършим нещо, с нас е и дядо М.. Даже да излезем да пием кафе, срещнем
го на улицата и му казваме: “Хайде, дядо М., идвай с нас“. Дядо М. знам, че
загина в катастрофа. И у С. и у Ц. има промяна след случилото се, и то в
негативен план. Преживяват ги нещата по техен си начин. Когато сме заедно
и както си говорим, С. забива поглед в земята и не отговаря. Казва, че му
липсва баща му. Като се сети за него, ние не искаме да засягаме темата, но
като я засегнем му става дискомфортно и се променя. Доколкото знам и за Ц.
е неприятно. Тя е омъжена. Съпругът й е арабин доколкото знам. Ц. и С.
работят в чужбина, в Германия. И двете семейства се прибират в България. Ц.
се прибира по националните празници и по Коледа, лятната ваканция също. А
С. и П.то се прибират на два-три месеца, ако не двамата, то поне единия се
прибира. Преди да заминат за Германия, те не живееха заедно с дядо М..
Живееха в различни квартали, но в тук в града. Постоянно поддържаха
връзка. Виждаха се. Като заминаха за чужбина, дядо М. си има ключ за
техния апартамент и ходеше там. Имаше да се правят ремонти и аз като негов
приятел отидох и комуникирах с дядо М. да отвори апартамента. Откакто са в
чужбина постоянно си говорят по телефона. И като си дойдат в гр.Сливен,
постоянно първата му работа е да види майка си и баща си и тогава да се
обади на нас. Имат си връзката, поддържат си я.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля.
10
Съдът ОСВОБОДИ свидетеля от залата.
Свидетелката П. М., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по
чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Аз съм съпруга на С.. Желая да свидетелствам. Ц.
е сестра на С. и моя зълва. М. М. ми беше свекър. Знам, че загина в
катастрофа. Когато загина, ние със С. бяхме в Германия. Прибрахме се още на
следващия ден. В прекрасни отношения бяхме с него. И С., и Ц. имаха
отношения с него като баща и дъщеря, баща и син. Винаги са били заедно
преди да заминат за чужбина. Той много е помагал на нашето семейство.
Вземал ни е децата от детска градина, разхождал ги е, идвал е вкъщи,
помагаше ни в отглеждането на децата. М., свекърът ми, беше разведен.
Когато се омъжих за С., те бяха вече разведени. Ние се омъжихме през 1996г.
и тогава той вече беше разведен, но останаха в много близки отношения с
бившата си съпруга и то не тривиалното „Здравей- Здрасти“, той много
помагаше на свекърва ми, правеше ремонти и други работи. Ходиха заедно в
Германия на гости при Ц.. По почивки бяха пак двамата с Ц., не само
двамата, а с Ц.. В много близки отношения бяха децата с баща си. Много
разчитаха един на друг. Ние живеехме в гр.Сливен, кв. „Р.“, а свекъра ми в
гр.Сливен, кв.“З.“. Виждала съм жени, но да заживее с някоя не съм виждала.
Конкретно да живее с жена не съм виждала и да има сериозни отношения. В
общи линии свекърът ми беше бохем. Беше широко скроен човек, много
обичаше компаниите, добър човек, лошо на никой няма да направи, когато
може ще помогне. Винаги е казвал, че единствената жена в неговия жена е
свекърва ми. Той никога не казваше за нея, че му е бивша жена. Винаги е
казвал: „Тя е любовта на живота ми“. Ходила съм в неговото жилище в
гр.Сливен, но по нищо не съм разбрала, че там живее друга жена, не съм
виждала чужди вещи. Ходили сме всички семейно на гости, включително и
със свекърва ми. Там не съм заварвала друга жена. Нашите деца са М. и Д.. Те
ходеха на гости при дядо си и оставаха там. Ходеха отделно, защото
жилището е много малко и има само една спалня. Ц. е малко повече време в
Германия. Ние със С. сме в Германия от 6-7-8 години. Той в момента е там и
е опериран от дискова херния. Сега е 6 седмици в болнични и се очаква още
една операция. Той е призован като свидетел по друго дело, но няма да може
се яви, тъй като е в болнични, невъзможно е да се яви. Ние си живеем в
11
Германия и там работим. И Ц. е там. Има семейство, съпруг, син и дъщеря.
Лятото задължително се прибираме в България за по-дълго време. По Коледа
сме тук две седмици. Иначе през годината, когато бяха по-малки децата, в
зависимост от техните ваканции, сме се прибирали пак. И Ц. горе-долу по
същото време се е прибирала. Всеки си планира отпуска, но той е по
различно време. Много често в седмицата, поне през ден С. и свекъра ми се
чуваха по телефона с видео-разговори. Отношенията им бяха като родител и
дете. С. много държеше на мнението на баща си. Търсехме да си купим къща
в околните села и той търсеше неговото мнение. И свекърът ми също се
допитваше до сина си, допитваха се един до друг. След неговата смърт много
зле се чувстват и С., и Ц.. Те си имаха като един час, например 5-6 часа
вечерта да си говорят и когато наближи това време, на С. му става тъжно. И
сега продължава да е така, въпреки че са минали три години, особено като си
дойдем тук, много им е тежко. Бяха много близки. Много им липсва баща им
и на внуците също. Няма го оня живец, бащината опора и С. се чувства много
зле. Съпругът на Ц. е чужденец, мисля че е от Ирак. Мисля, че не са ходили
там. Свекърът ми М. претърпя операция на става, а аз се прибрах в България
да даря кръв. Това може би беше преди 4-5 години. Ние вече живеехме в
чужбина. Честно казано не сме говорил за това кой го е гледал. Той не искаше
това от нас. Знаеше, че децата му ще му помогнат, но той не е казвал, че има
нужда да го гледаме. Аз останах само няколко дни. Мисля, че нямаше нужда
да бъде обгрижван. Той не беше тежко болен. Беше красив, едър мъж. Мисля,
че след операцията беше с патерици. Придвижваше с помощта на патерици.
Ако той имаше нужда от някаква помощ, ние сме сплотено семейство, със
сигурност щеше да го каже. Ние бяхме в непрекъсната връзка. Аз съм ходила
на работа, свекърът ми е вземал децата от градината, когато бяха малки, идвал
ни е на гости. Когато е вземал децата, почти ежедневно ми е помагал. Когато
заминахме за Германия, вече по-скоро имахме морална подкрепа от него.
Когато сме си идвали винаги се виждахме. Ц. има жилище на морето и
свекъра ми и свекърва ми ходиха там. Ние нямаме нужда от физическа помощ
вече, по-скоро морално ни помагаше, например, когато искахме да си купим
къща някъде в селата, и той търсеше. Имахме големи планове.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката.
Съдът освободи свидетеля от залата.
12
АДВ.Г.: Поддържам искането ни за разпит на трима свидетели при
режим на призоваване, както и искането да бъдат задължени двамата ищци да
се явят лично в с.з., за да дадат обяснения по въпросите: от кога всеки от тях
живее извън пределите на България, дали техните родители са били развени и
от кога.
АДВ.К.: По отношение на обстоятелствата, които се цели да бъдат
изяснени считам, че отговор на тези въпроси се даде от разпитаните днес
свидетели. В отговора на исковата молба няма твърдения за някакви факти,
различни от тези, които се установиха днес и ищците да понесат
отговорността, предвидена в ГПК за това, че не се явяват. Установи се също
така, че С. С. е опериран и му предстои втора операция, но едва ли в рамките
на месец ще е в състояние да се върне в България. Ищцата Ц. работи в
сферата на образованието и до приключване на учебната година тя няма
възможност да се върне в България.
Съдът намира, че не са налице условията за приключване на съдебното
дирене и делото следва да се отложи, за да бъде дадена възможност на
ищците да представят удостоверение за наследници на загиналия в ПТП М.
М..
В днешното първо с.з., ответникът направи две доказателствени
искания, които не са преклудирани, но едното от тях макар и допустимо, е
неоснователно, а именно: искането да бъдат задължени ищците да се явят в
с.з. и да дадат обяснения по реда на чл.176 ГПК на въпросите: от кога всеки
от тях живее извън пределите на България, дали техните родители са били
развени и от кога.
Отговор на тези въпроси бе получен от разпита на трима свидетели,
чиито показания бяха еднопосочни. Освен това, и двамата ищци живеят и
работят в чужбина, което препятства явяването им в с.з, по време, което е
извън годишните им отпуски, а на единият от тях му предстои втора
операция.
Що се отнася до искането за разпит на трима свидетели за доказване на
конкретни факти, наведени в отговора на исковата молба и по-конкретно за
оборване на твърдението на ищците за особено близки отношения с техния
баща, съдът ще го уважи като относимо и допусне до разпит трима свидетели
при режим на призоваване.
13
На основание чл. 148 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит трима свидетели при режим на призоваване,
двама от които: П. Г. Д. и Д. Г. Д., с адрес: ***.
ДАВА на ответника едноседмичен срок от днес, в който с молба да
посочи име и адрес за призоваване на третия допуснат свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника да бъдат задължени
ищците по реда на чл.176 от ГПК да се явят лично в с.з. за да дадат обяснения
по въпросите, поставени в ОИМ.
За събиране на допуснати доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА с.з. за 20.06.2023 г., от 13.30 часа, за
която дата и час страните да се считат редовно призовани от днес, чрез своите
пълномощници.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите П. Г. Д. и Д. Г. Д., на адрес: ***.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 11.35 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
14