МОТИВИ към присъда № 260019 по НОХД№ 456/21г. по описа на Пловдивския
окръжен съд
Пловдивската окръжна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу В.Д.Х. и същият е предаден на съд за
извършено престъпление по чл.343 ал.3 б.“б“ вр. ал.1 б.”в” вр. с
чл.342 ал.1 от НК, за това , че на 13.05.2019 г. на път „1-8“
/Пловдив-Пазарджик/, на км 210+897, в района на регулирано кръстовище на път
„1-8“ и общински път „PDV 1252“, обл.Пловдив, при
управляване на моторно превозно средство - влекач с марка „Скания“ модел
„124-420“ с рег.№ ***, теглещ полуремарке с марка „****“, модел „****“ с рег.№ ***,
е нарушил правилата за движение: чл.25 ал.1 от Закона за движение по пътищата:
„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра,
като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или
наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента,
да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение“; чл.38 ал.4 от Закона за движение по пътищата:
„При завиване в обратна посока на кръстовище не се разрешава движение назад“;
чл.40 ал.1 от Закона за движение по пътищата: „Преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“;
чл.40 ал.2 от Закона за движение по пътищата: „По време на движението си назад,
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности“ и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а
именно: на Ф.А.М. с ЕГН **********, на А.Б.З. с ЕГН ********** и на М. Р. М. с
ЕГН **********, като случаят е особено тежък.
В съдебно заседание представителят на Пловдивската окръжна прокуратура
поддържа повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение със същата фактическа
обстановка описана в обвинителния акт и намира същото за доказано по несъмнен и
категоричен начин от всички събрани в рамките на наказателното производство
доказателства.По отношение на правната квалификация на деянието счита, че
случаят не е особено тежък тъй като не са налице в кумулативна даденост и двете
предпоставки – деянието е с висока степен на обществена опасност, но
обществената опасност на дееца не е висока, поради чистото му съдебно минало и
трудовата му ангажираност.Пледира съдът да се произнесе с осъдителна присъда,
като наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на пет години,
както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство.
Като частни обвинители по делото са конституирани наследниците на
починалите при пътнотранспортното произшествие – Л.С.З., Б.А.З., А.Б.Т., А.С.З.,
действаща лично и като законен представител и родител на малолетните си деца А.А.З.
и А-К. А.З., Х.А.З.,А.Ф.М., И.Р.М., Ф.Я.М., Р.Щ.М.Р.А.М., Г.Г.М., А.Р.Н.,Р.М.Н.,
Ю.Р. Й., С.А.М. действаща лично и като законен представител на малолетните си
деца Р.М.М. и Т.М.М., Т.М.К., К.М.М. срещу подсъдимия В.Д.Х..
В съдебно заседание поверениците на частните обвинители
адв.С., адв.Ч. и адв.П. пледират съдът да се произнесе с осъдителна присъда,
поради доказаност на обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт от прокурора.Считат, че
деянието изпълва критериите на чл.93 т.8 от НК и представлява особено тежък
случай. Излагат се съображения, че
маневрата е била предприета от подсъдимия при грубо нарушаване на правилата за
движение по пътищата, която е била особено рискова и без да има видимост към
главния път.Излагат аргументирани доводи, че подсъдимият е постъпил
безотговорно, разчитайки на случайността, което очертава деянието му като
извършено при крайна самонадеяност. Развива се тезата, че случаят е особено
тежък, акцентирайки на броя и тежестта
на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата на главен и оживен път и с товарна композиция, на наказването на
подсъдимия по административен ред и с оглед изключително младата възраст и броя
на жертвите от пътния инцидент. Пледират за налагане на наказание лишаване от
свобода ориентирано към максималния
размер предвиден в закона за това престъпление и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство.
Подсъдимият В.Х. дава обяснения по повдиганото му обвинение и изразява
искрено съжаление и разкаяние за случилото се.
Защитникът на подсъдимия адв.П. не оспорва тезата на обвинението, че
подзащитният й е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата, които
са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия пътен инцидент.Развива
подробни съображения , че в конкретния казус е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, защото водачът на лекия автомобил „БМВ“ се е движил след
ограничителния знак от 60км./ч. с 89 км./ч. ,която скорост е била забранена в
този пътен участък и при своевременна
реакция дори със скорост от 70км./ч. е щял да спре и да избегне произшествието.Твърди се,че товарният
автомобил е бил осветен странично и видим за всички, които след ПТП са се
движили по този път.Излага аргументи, че подсъдимият е имал макар и частична
видимост към пътното платно, когато е
предприел маневрата и е започнал да излиза на главния път, за да обърне
посоката си на движение. Развиват се пространни доводи, че след произшествието
веднага е потърсил помощ на тел.112, едно от пострадалите момчета е било живо и
откарано в болница, поради което и настоява съдът да приложи привилегирования
състав на чл.343а от НК.Според защитата няма никакво основание да се приеме, че
случаят е особено тежък, както счита частното обвинение, защото подсъдимият е с отлични характеристични
данни, чисто съдебно минало,трудова и семейна ангажираност.Застъпва тезата, че
вменената във вина на подсъдимия норма на чл.25 ал.1 от ЗДвП е обща и
единственото нарушение , което е в пряка причинно следствена връзка с ПТП е
това по чл.38 ал.4 от ЗДвП.Пледира при определяне размера на наказанието, при
осъдителна присъда, съдът да приеме, че е налице значителен превес на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства по отношение на подзащитния й.
Пловдивският окръжен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подсъдимият В.Д.Х. е роден на ***г***, живущ ***, ***, ***гражданин, женен,
със средно образование, работещ като ****“ ЕООД гр.З., неосъждан, с ЕГН**********.
Подсъдимият В. Х. бил правоспособен водач на МПС с придобити
категории „СЕ“, „В“, „С“, „М“, „АМ“, „ТКТ“ Притежавал свидетелство за
управление на МПС № *****, издадено на 12.04.2018 г. До инкриминирания момент
бил санкциониран 7 пъти за нарушения на Закона за движение по пътищата - 3 пъти
с наказателно постановление и 4 пъти с фишове. Санкциите му били налагани
основно за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП - 6 от общо седемте.
Подсъдимият работил като шофьор в дружеството „****“ ЕООД гр.З. на сключен
трудов договор № 10/02.04.2019 г. /л.90, том 1/. Той управлявал влекач „****“ с
рег.№ ***, теглещ полуремарке „**** ***“ с рег,№ ***, собственост на
дружеството „****“ ЕООД.
На 13.05.2019 г. подсъдимият Х. бил в гр.С. с товарния автомобил „Скания“ и
закаченото ремарке „**** С01“. Около 01.30 часа излязъл от гр.С., където
разтоварил стока, за да се прибере
обратно в гр.З.. Ремаркето, монтирано на влекача, било празно. Движел се
по пътя гр.Пловдив – гр.Пазарджик /1-8/ в посока от запад на изток. Пътят бил
асфалтов, пътната настилка суха, а
участъкът хоризонтален, равен и прав. Видимостта била намалена, тъй като
било нощно време и пътя се осветявал единствено от фаровете на автомобила.
При излизане от гр.С. подсъдимия тръгнал по първия изход на кръговото
кръстовище, вместо по втория , за да се качи на магистралата. Още щом напуснал
кръстовището разбрал, че е объркал пътя и продължил да управлява автомобила,
като се оглеждал за възможно място да обърне посоката си на движение.Стигнал до
кръстовище, образувано от пътя гр.Пловдив - гр.Пазарджик и път за село
Цалапица. Достигайки кръстовището той
завил наляво с управлявания от него влекач с прикачено ремарке по пътя за
с.Цалапица, за да обърне посоката си на движение.Северно от платното за
движение имало дървета и храсти, които ограничавали видимостта на подсъдимия. Подсъдимият
предприел маневра на заден ход и
навлязъл в кръстовището на платното за движение на пътя гр.Пловдив -
гр.Пазарджик, в посока от север на юг от пътя за с.Цалапица. При извършването
на тази маневра неговата видимост била ограничена към платното за движение на пътя гр.Пловдив
- гр.Пазарджик. По същия път - гр.Пловдив - гр.Пазарджик, по това време в
посока от изток на запад се движил лек автомобил „****“ с ДК№ *****, управляван от пострадалия А. З.. С него пътували и
пострадалите М.М. - на предна дясна седалка и Ф.М. - на задна седалка.
Автомобилът „БМВ“ се движил със скорост 89 км/ч. В района на кръстовището и в
двете посоки на движение на главния път имало поставен ограничителен знак В26,
за движение със скорост не по-голяма от
60 км./ч. Приближавайки кръстовището на
пътя, по който се движел с пътя за с.Цалапица, пострадалият З. видял навлизащия
в кръстовището на платното за движение на пътя гр.Пловдив - гр.Пазарджик влекач
„Скания“ с полуремарке „****“, управляван от подсъдимия, които били странично осветени. В този момент влекачът и
ремаркето се движели със скорост от 10 км/ч на заден ход. Пострадалият З.
екстрено задействал спирачната система на автомобила „****“, но въпреки това предната му част се ударила в
дясната страна на полуремаркето, след което автомобилът навлязъл под него и
спрял там. От удара предната и горната част на лекия автомобил „****“ получили тежки деформации. Подсъдимият Х. чул удара и веднага спрял влекача
с прикаченото на него полуремарке. Когато слязъл видял спрелия под ремаркето лек автомобил
„БМВ“ с ДК№ *****. Той позвънил на тел.112 и съобщил за настъпилото
пътнотранспортно произшествие и останал на място.Минути по-късно покрай
местопроизшествието минал лек автомобил „Ауди А6“, управляван от св.А. П.,
който пътувал по същия път в посока
гр.Пазарджик – гр.Пловдив. Той видял, че има настъпило ПТП, спрял автомобила си
и отишъл до лекия автомобил „БМВ“. На местопроизшествието св.П. разговарял с
подсъдимия, след което също позвънил на тел.112 и съобщил за катастрофата.
Минути по-късно на местопроизшествието дошли полицейски служители - св.М. и св.Д.,
линейка на „Бърза помощ“ и представители на „Гражданска защита“. В резултат на настъпилия удар пострадалите З.
и Ф.М. били починали на място.Служителите на „Гражданска защита“ разрязали
лекия автомобил „БМВ“ и извадили от него пострадалият М.М., който бил жив. С
линейка на „Бърза помощ“ М.М. бил транспортиран до УМБАЛ „Св.Г.“. Независимо от
оказаната му медицинска помощ няколко
часа по-късно на същата дата починал.
Свидетелят М. тествал подсъдимия Х.
с „Алкотест Дрегер“ за употреба на алкохол и пробата отчела отрицателен
резултат.След това полицейските служители го завели в КАТ - Пловдив, където бил тестван с „Драг
Тест 5000“ за наркотични вещества, който също бил отрицателен.
При извършения оглед на
местопроизшествие били иззети 2 бр. мобилни телефона „Айфон“, тахошайба с
надпис „В.Х. ***** 12.05.2019 г. ***, 359 697 км, 1 бр.влекач „****“ с рег.№ ***,
полуремарке „**** COl“ с рег.№ ***, лек автомобил „БМВ“ с ДК№ *****.
В хода на разследването били предадени 5 бр. заверени скрийншота за
движение на товарен автомобил ***.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на Ф.А.М. /л.66-69, том 2/ при
аутопсията било установено: счупване на черепния покрив и черепната основа в
предна и средна черепна ямка, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка,
кръвоизливи под меката мозъчна обвивка, контузия на главния мозък,
кръвонасядане на меките черепни обвивки, охлузване в окосмената част на
главата, разкъсно-контузни рани в дясна слепоочна област, охлузване пред дясна
ушна мида, охлузвания по челото, кръвонасядане на горния клепач на лявото око,
охлузване на лява лицева половина, разкъсно- контузна рана на долна устна,
разкъсно-контузна рана на брадичката, кръвонасядане по лигавицата на долна
устна, избиване на първи долен десен, първи долен ляв и втори долен ляв зъб,
избиване на първи горен десен зъб, счупване на трети долен ляв зъб до нивото на
венеца, счупване на горната и долната челюст, охлузвания по шията, охлузване в
поясната област, счупване костите на лявата предмишница, счупване на ребра в
лява и дясна гръдна половина, контузил на хилусите на белите дробове, аспирация
на кръв в белите дробове, частично разкъсване на диска между седми шиен и първи
гръден прешлен.Причината за смъртта на Ф.А.М. е тежка черепно- - мозъчна травма
Със счупване на черепния покрив и черепната основа в предна и средна черепна
ямка, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи под меката мозъчна
обвивка,контузия на главния мозък. Описаните травматични увреждания са
причинени от удар или притискане с/или
върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие, и са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 13.05.2019г., в което М. е
участвал като пътник на задна седалка в лек автомобил.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на трупа на А.Б.З.
/л.73-77, том 2/ при аутопсията е установено: многофрагментно счупване на
черепния покрив и черепната основа, разкъсване на голямо-мозъчните хемисфери с
контузия на мозъка, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка, кръвонасядане на
меките черепни обвивки, разкъсно- контузна рана в челната област,
разкъсно-контузна рана в дясната лицева половина, разкъсно-контузна рана в лява
лицева половина, разкъсно-контузна рана на долна устна, разкъсно-контузна рана
на езика, многофрагментно счупване на лицевите кости, открито счупване на двете
кости на лявата предмишница, счупване на 7-мо ляво ребро по предна мишнична
линия, 5, 6-то дясно ребро по предна ключична линия, многофрагментно счупване
на подезичната кост, кръвонасядане на мускулите на шията, аспирация на кръв в
белите дробове, контузия на хилосите на белите дробове с разкъсване на
плеврата, контузия на хилуса на слезката, контузия на черния дроб, разкъсно-
контузна рана на дясна длан, разкъсно-контузна рана на лява мишница, охлузване
на лява мишница, охлузване на лява длан, разкъсно-контузна рана на втори пръст
на лявата ръка, охлузване на четвърти пръст на лявата ръка, охлузване на шията,
кръвонасядане на таза, кръвонасядане и охлузвания на дясна раменна става,
охлузване на дясна предмишница, охлузване на дясна длан, кръвонасядания на
дясна мишница с давност 3-5 дни,миокардиофиброза, абсцес на черния дроб.
Причината за смъртта на А. З. е черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота с
многофрагментно счупване на черепния покрив и черепната основа, разкъсване на
голямо-мозъчните хемисфери с контузия на мозъка, разкъсване на твърдата мозъчна
обвивка, кръвонасядане на меките черепни обвивки.Описаните травматични
увреждания са причинени от удар или притискане с/или върху твърд тъп предмет
или неговото тангенциално действие и са в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП, с изключение на двете кръвонасядания на дясната мишница, които
показват характеристика на кръвонасядане с давност 3-5 дни от момента на
изследването.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на М. Р. М. /л.84-87, том 2/ при аутопсията се установява:
многофрагментно счупване на лицеви кости, силно изразен мозъчен оток с
вклиняване, оток на белите дробове, наличие на кръв в стомаха,множество рани,
охлузвания и кръвонасядания по лицето, охлузвания и кръвонасядания по горните
крайници.Смъртта на М.М. се дължи на остра дихателна и сърдечносъдова
недостатъчност в резултат на настъпилия силно изразен мозъчен оток и блокиране
на жизненоважни мозъчни центрове /на дишане и сърдечна дейност/ в резултат на
претърпяна черепно-мозъчна травма с множество счупвания на лицевия череп.
От заключението на
химико-токсикологична експертиза / л.93-94, том 2/ се установява, че в
изследваните проби от кръв и урина от трупа на А. З. няма наличие на алкохол,
наркотични вещества и техни аналози. Идентифицираните в урината парацетамол,
ефедрин, псевдоефедрин, хлорфенирамин, се срещат в комбинирани лекарствени
продукти /тайлол хот и др./ използвани за симптоматично лечение на простудни
заболявания и грип и се отпускат без
лекарско предписание.
От заключението на назначената на досъдебното производство тройна
автотехническа експертиза /л.98-120, том 2/ е видно, че скоростта на лекия
автомобил „БМВ“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е
била около и над 89 км/ч. Скоростта на товарния автомобил „****“ с полуремарке
„****“ е била под или около 10 км/ч. Водачът на лекия автомобил „БМВ“ е
реагирал в момент, когато полуремаркето е навлизало в лентата му за движение,
като освен това реакция на около 67-68 метра съвпада с видимостта му, която е
била около 64 м., т.е. реакцията на водача на л.а.“БМВ“ е била своевременна. В
анализираната пътна ситуация от момента на реакция на водача на лекия автомобил
„БМВ“ той е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Водачът на
лекия автомобил „БМВ“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара, ако в момента на реакцията му се е движел със скорост по-малка от 70
км/ч. В случая технически съобразената скорост с атмосферните условия и
конкретните условия на видимост при движение на къси светлини е била 70 км/ч, а
с движение на дълги е била 121 км/ч. Скоростта на движение на лекия автомобил
„БМВ“ - 89 км/ч. е била технически несъобразена с конкретната пътно климатична
обстановка при движение на къси светлини и е била технически съобразена в
конкретната пътно климатична обстановка при движение на дълги светлини.След предприемане
на маневрата за завиване и навлизане в кръстовището на заден ход, водачът на
т.а “****“ е нямал техническа възможност да избегне произшествието, тъй като
той от мястото му в кабината е нямал видимост към платното за движение на пътя
гр.Пловдив - гр.Пазарджик. Водачът на т.а “****“ с полуремарке „**** С01“ би
имал техническа възможност да избегне произшествието, ако не бе предприел
маневрата за завиване и навлизане в кръстовището на заден ход.
Основни причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
водачът на л.а.“БМВ“ А. З. се е движел със скорост 89 км/ч, поради което е
нямал техническа възможност да избегне удара, тъй като при движение със скорост
70 км/ч или по-малка, той би имал възможност да спре преди мястото на удара.
Водачът на товарния автомобил “****“ с полуремарке „**** С01“ е навлязъл в
кръстовището на заден ход, като от мястото му в кабината е нямал видимост към
платното за движение на пътя гр.Пловдив - гр.Пазарджик и така е нямал
възможност да се съобрази с движението на другите участници в движението по
този път.
От заключението на допълнителната тройна автотехническа експертиза
назначена на съдебното следствие / л.201- л.235 от съд.д./е видно, че минималното време за движение на т.а. „****“ от
момента на навлизането му на платното за движение пред л.а. „****” до момента
на удара е 2,79 s тъй
като това е времето за движение на л.а. „****” от мястото на начало на реакция
на водача до мястото на удара.Времето за движение на т.а. „****“ от момента на
навлизането му на платното за движение пред л.а. „****” до момента на удара не може да
бъде по-малко от 2,79 s тъй
като това би означавало водачът на л.а.„****” да е реагирал на несъществуваща
опасност от удар с ремаркето, което все още не е било навлязло на платното пред
него.
Времето за движение на т.а. „****“
от момента на навлизането му на платното за движение пред л.а. „****” до момента на удара обаче може да
е било по-голямо от 2,79 s като
това би означавало или, че водачът на л.а. „****” не е реагирал своевременно на
опасността от удар с ремаркето, което вече е било навлязло на платното пред
него, или че скоростта на л.а. „****” е била
технически несъобразена с видимостта към ремаркето на платното пред него, при
което водачът на л.а. „****” е реагирал, когато е достигнал до границата на
видимост към ремаркето.
Автомобилът няма сериозен удар в
предната част, а всъщност купето е деформирано в горната му част, тъй като автомобилът
е преминал под пода на ремаркето.От техническа гледна точка може да се
определи, че при настъпване удар в предната част на автомобила с определената
скорост, ограничителното и защитно действие на предпазния колан и предпазните
въздушни възглавници AIRBAG
не могат да предотвратят деформиране и разкъсване на метални части от
автомобила, което означава, че с или без поставен предпазен колан горните части
на водача и пътниците в автомобила в изследваното ПТП са били подложени на
високо енергиен удар при контакт с метални деформирани и разкъсващи с части на
автомобила.
Знака В26 се намира на 110 m източно от ориентира, а началото
на реакция на водача на л.а. „****” е на
около 50 m източно
от ориентира т.е. началото на реакция на водача на л.а. „****” е било на около 60 m след знака В26. Не може да се
определи каква е била скоростта на л.а. „БМВ“ към мястото, на което се намира
този същият пътен знак, тъй като на 60 ш преди мястото на началото на реакция
на водача на л.а. „****”, автомобила
може да се е движел ускорително, закъснително, равномерно или комбинация от
тези три движения.
Еднозначно и категорично може да
се определи, че при настъпване на удар в предната част на автомобила с
определената скорост, ограничителното и защитно действие на предпазния колан и
предпазните въздушни възглавници AIRBAG
не могат да предотвратят деформиране и разкъсване на метални части от
автомобила, което означава че с или без поставен предпазен колан горните части
на водача и пътниците в автомобила в изследваното ПТП са били подложени на
високо енергиен удар при контакт с метални деформирани и разкъсващи се части на
автомобила.
От заключението на допълнителната тройна автотехническа
експертиза/ л.305- л .337 от съд.д./ се установява, че от приложените
фотоснимки, към датата на ПТП, северно от платното за движение на л.а. „БМВ 1Ш”
е имало дървета и храсти, които са ограничавали видимостта към този път за
водача на т.а. „****“ при потеглянето му на заден ход.
Платното за движение на л.а. „****” и платното
за движение от което е навлязъл т.а. „****“ сключват ъгъл от 110°.
Съгласно данните в протокола за оглед и мащабната скица, т.а. „****“ с
полуремарке има дължина от 16,3 m.
Относно необходимото време за извършване на маневрата от водача на камиона от момента на
отклоняването на композицията до момента на окончателното приключване на същата
и установяване на тира в нормално положение в дясната лента в посока на
движение Пловдив – Пазарджик не може да
се отговори еднозначно, тъй като няма един начин за изпълняване на маневрата, а
трябва да се изпълнят няколко маневри, които може да са по безброй възможни
траектории и с множество възможни скорости и ускорения. Една примерна схема на маневрата може да се
извърши за около 14 -15 s.
Преди да потегли на заден ход,
цялата композиция т.а. „****“ с полуремарке е била извън платното за движение
на л.а. „****”. При потеглянето на заден ход, полуремаркето е било почти
перпендикулярно на платното за движение на л.а. „****”, а т.а. „****“ е бил под
ъгъл около 55°.
В момента на навлизане на полуремаркето на платното за движение на л.а. „****” в кръстовището, водачът на т.а. „****“
е нямал директна видимост към л.а. „****”. Единствения начин в случая водачът
на т.а. „****“ да забележи приближаването на л.а. „****” е бил, ако забележи отразена
светлина от фаровете му.
В момента на навлизане на полуремаркето на платното за движение на л.а.
„БМВ“ в кръстовището, водачът на т.а. „****“
е нямал директна видимост към платното за движение, по което се е движел л.а. „****”. Видимостта му е била ограничена
до около 30 – 40м. източно от кръстовището. Единствения начин в случая водачът
на т.а. „****“ да забележи автомобили движещи се по пътя на л.а. „****” е бил, ако забележи отразена
светлина от фаровете им.
В момента на навлизане на полуремаркето на платното за движение на л.а. „****” в кръстовището, видимостта за
водача на т.а. „****“ е била ограничена до около 30 – 40 м. източно от
кръстовището.
След потегляне на заден ход, водачът на т.а. „****“ с полуремарке има
техническа възможност да извърши едно непрекъснато движение със завой на
влекача и полуремаркето до позиция, от която след потегляне напред да продължи
движението си по платното за движение на пътя Пловдив-Пазарджик.
В момента на навлизане на полуремаркето на платното за движение на л.а. „****” в кръстовището, водачът на т.а. „****“
е нямал директна видимост към движещият се по платното за движение л.а. „****”. В удара видимостта за водача на
т.а. „****“ е била ограничена до около 30 - 40 m източно от кръстовището. Видно от
мащабните скици, в позицията, в която се намира т.а. „****“ след удара, водачът
има директно видимост към платното за движение на л.а. „****”. Кога е започнала и как точно се е
променяла видимостта за водачът на т.а. „****“ към л.а. „****” между позициите
от навлизане на полуремаркето на платното за движение до настъпване на удара не
може да се отговори еднозначно и категорично тъй като това зависи от ландшафта
на местността с разположението на дърветата и храстите между него и л.а. „БМВ“.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за
установена от обясненията на подсъдимия В.Д.Х. дадени на съдебното следствие и
тези прочетени на основание чл.279 ал.2
вр. ал.1 т.3 от НПК на л. 30 т.1
от д.п., от показанията на свидетелите Т.Д.М., С.А.С., Б.А.З.,
М.С.Н., А.Ф.М.,Р.Щ.М., Г.И.К., А.
Й.П.,А.Р.Н., Р.М.Н., Ю.Р. Й.,Р.А.М.,Л.С.З.,А.С.З.,Х.А.З., Ф.Я.М.,С.А.М., И.Р.М.,
С.К.Ч., С.В.Б., Х.В.Д., от заключенията на съдебномедицинските експертизи, от
заключенията на автотехническите експертизи, назначени на досъдебното
производство и на съдебното следствие,от заключението на
химико-токсикологичната експертиза на А. З., от събраните на съдебното
следствие и тези на досъдебното производство писмени доказателства,прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал от
съда- справка от АПИ , Областно пътно управление–Пловдив,протокол за монтаж на GPS оборудване, справка и записи получени от ****ООД, писмо
от „****“ ЕООД, писмо от АПИ Областно пътно управление –Пловдив ,копия от
товарителница, заверено копие от пътен лист, писмо –справка от НИМХ- Филиал
Пловдив, заверени копия от мед. документи, 1 бр. тахошайба на името на В.Д.Х.,
протокол за оглед на местопроизшествие и приложения към него фотоалбум,справка
за съдимост, характеристична справка, справка за водач на МПС, протокол за
оглед на веществени доказателства и приложения към него фотоалбум, препис
–извлечения от актове за смърт, удостоверения за наследници, диск изпратен от
РЦ 112 Кърджали, 5 бр. заверени скрийншота за движението на товарен автомобил ***
и др.
Съдът намира, че между наличните по делото доказателства, събрани и проверени по реда и със средствата предвидени
в НПК, не съществуват противоречия
досежно основните факти включени в предмета на доказване.Основните доводи на
страните са по приложението на правото.
Обясненията на подсъдимия Х. са последователни, изложени без противоречия
пред съда и кореспондиращи в пълна степен с другите събрани по делото доказателства.
Според заявеното от подсъдимия на 13.05.2019г. пътувайки за гр.З. при излизане
от гр.С. на кръговото кръстовище тръгнал по първия изход вместо по втория, за
да излезе на магистралата.Разбрал веднага, че е объркал пътя, продължил напред
с управлявания от него влекач с полуремарке като търсил начин и удобно място да
обърне посоката си на движение.Стигайки до разклона за с.Цалапица преценил, че
мястото е удобно да направи маневрата.Погледнал назад и напред видял, че по
пътя, по който се движи няма никакви автомобили и светлини от приближаващи
такива и в двете посоки на движението и
завил наляво в посока с.Цалапица, навлизайки изцяло с композицията в този път. След
това дал на заден ход и в момента, в който ремаркето било изнесено на главния
път усетил удар. Според думите му, когато правел маневрата назад имал частична
видимост между храстите за движещите се автомобили от Пловдив в посока
Пазарджик и в двете посоки на движение, било тъмно и не видял светлини. На основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК бяха прочетени
обясненията на подсъдимия Х. дадени в присъствието на защитника му на
досъдебното производство на л. 30 т.1 от д.п., при което бяха констатирани
противоречия досежно факта имал ли е и каква видимост към главния път
гр.Пловдив – гр.Пазарджик, в момента, в който е предприел движение назад. В
обясненията си пред разследващия подсъдимият е казал, че давайки назад не е
имал добра видимост към главния път, но разчитал на това, че малко преди
това го е видял добре. След приобщаване на обясненията
му този процесуален ред подсъдимият поясни, че е видял главния път преди
маневрата, че е абсолютно чист и не е имало никакво движение.В момента, в който
предприел маневрата назад между храстите е щял да види някакъв проблясък ако
идват коли. От мястото, където е бил е имал някаква частична видимост. Съдът
намира, че обясненията на подсъдимия Х. дадени, както на съдебното следствие,
така и тези на досъдебното производство
сочат на еднопосочния извод, че в момента, в който е предприел маневрата
назад, изнасяйки композицията на главния
път, е имал частична видимост. В тази връзка съдът кредитира казаното от него,
както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие с пояснението,
което направи след прочитане на обясненията му, че видимостта му не е била
добра, но е разчитал на това, че преди това се е уверил, че по пътя няма
автомобили и ще успее бързо да направи маневрата и да обърне посоката си на
движение.Обясненията на подсъдимия в тази им част намират опора и в заключението на допълнителната тройна
автотехническа експертиза назначена на съдебното следствие /л. 305 – л.337 от
съд.д./, изготвена след обследване и на
всички допълнително събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства. Според експертите наличните дървета и храсти към датата на ПТП,
видни и от приложения към протокола за
оглед на местопроизшествие фотоалбум, са ограничавали видимостта на подсъдимия
към главния път. В момента на навлизането на полуремаркето на платното за
движение на лекия автомобил „БМВ“ в кръстовището, подсъдимият е нямал директна
видимост към него и единственият начин да забележи приближаването на лекия
автомобил е бил ако забележи отразена светилна от фаровете му. Видимостта му е
била ограничена до около 30-40 метра източно от кръстовището.В контекста на
изложеното съдът намира, че подсъдимият Х. е нямал пряка и директна видимост към платното за движение в момента,
в който е започнал маневрата назад с композицията и е могъл да забележи
приближаващия се автомобил само от отразената светлина от фаровете, защото е
било тъмно, пътният участък е бил неосветен, имало е растителност – дървета и
храсти,като тази видимост е била ограничена до около 30—40 метра източно от
кръстовището и крайно недостатъчна, за да предприеме каквото и да е било при
възникването на опасност на пътя.Този извод намира опора и в заключението на
тройната автотехническа експертиза назначена на досъдебното производство /л.98
– л.120 т.2 от д.п./,както и от разясненията
на вещите лица при разпита им в проведеното на 22.11.2022г. съдебно
заседание.Според експертизата водачът на лекия автомобил „БМВ“ е реагирал в
момент, когато полуремаркето е навлизало в лентата му за движение на около
67-68 метра, съвпадаща и с видимостта му,която е била около 64 метра.Частичната
видимост, обясниха експертите, означава, че няма видимост към платното за
движение на главния път, няма видимост изцяло така, че ако по този главен път
се приближава автомобил той да може да го види. При видимост от 30-40 метра
автомобилът трябва да се движи с доста под разрешената скорост,за да може
подсъдимият да го види и да избегне произшествието.Дори и автомобилът, в който
са били пострадалите, да се е движил със
скорост от 60км./ч. водачът на тира не може да го види, когато тръгва назад. От
изложеното до тук следва и извода, че дори и да беше възприел светлините на
лекия автомобил подсъдимият не би могъл да предотврати произшествието чрез
предприемане движение напред, за да освободи лентата, по която се е движил
водачът на лекия автомобил „БМВ“ с установената скорост.
Обясненията на подсъдимия, в които твърди,че ремаркето му е било осветено
отвсякъде и е имало и странично осветление се подкрепят и от фотоалбума, приложен към протокола за оглед
на местопроизшествие /л.12- 26 т.1 от д.п./, както и от показанията на
свидетеля А. Й.П.,който на инкриминираната дата е пътувал от гр.Пазарджик за
гр.Пловдив, видял е произшествието между лекия автомобил „БМВ“ и камиона,който
е бил разположен перпендикулярно на главния път, по който е имало светлини.
Този свидетел при разпита си заяви, че е видял светлините в далечината,което го
е накарало да превключи на къси
светлини,след което е спрял на местопроизшествието.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
последователни, логични и кореспондиращи и с другите събрани по делото
доказателства.
Съдът кредитира заключенията на
изготвените по делото автотехнически и
съдебномедицински експертизи като компетентни и с необходимите познания и
задълбоченост в съответната област на науката.
При така установената по един несъмнен начин фактическа обстановка съдът
намира, че подсъдимият В.Х. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните елементи на престъплението по чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1 вр. ал.1
б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
От обективна страна на 13.05.2019 г. на път „1-8“ /Пловдив-Пазарджик/, на
км 210+897, в района на регулирано кръстовище на път „1-8“ и общински път „PDV 1252“, обл.Пловдив, при управляване на моторно превозно средство - влекач с
марка „Скания“ модел „124-420“ с рег.№ ***, теглещ полуремарке марка „****“, модел „****“ с рег.№ ***,
подсъдимият е нарушил разпоредбата на
чл.38 ал.4 от Закона за движение по пътищата, защото в района на
кръстовище образувано от пътя гр.Пловдив – гр.Пазарджик и път за с.Цалапица, за
да извърши маневрата завиване в обратна посока е предприел движение назад като е навлязъл в кръстовището
на платното за движение на пътя гр.Пловдив – гр.Пазарджик от пътя за с.Цалапица
и по този начин е застанал перпендикулярно на главния път.Подсъдимият е нарушил
и разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.2 от
Закона за движение по пътищата защото преди да започне движението си назад не е изпълнил задължението си да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, не е изпълнил задължението
си непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а при невъзможност да стори това
да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.По несъмнен начин
от всички събрани по делото доказателства се установи, че подсъдимият Х. преди
да завие наляво в посока с.Цалапица е видял, че по пътя гр.Пловдив – гр.Пазарджик
и в двете посоки на движение не приближават
други моторни превозни средства.Подсъдимият е започнал движение назад в
района на кръстовището през тъмната част на денонощието, на неосветен път, при
наличието на дървета и храсти при дължина на композицията от 16,3м., без да има
директна и пряка видимост към главния път зад превозното средство така,
че ако по този път се приближава автомобил той да може да го възприеме своевременно
и да реагира.Подсъдимият е извършил маневрата при ограничена видимост като
единствено е могъл да забележи отразена светлина от фаровете на приближаващия
се лек автомобил до около 30-40 метра източно от кръстовището, която видимост е
била крайно недостатъчна и оскъдна, за да избегне произшествието. Подсъдимият е
бил в невъзможност да наблюдава пътя зад превозното средство непрекъснато
докато извършва маневрата назад и навлиза с композицията напречно на главния
път и не е осигурил и друго лице, което да му сигнализира за опасности. В
резултат на така допуснатите три нарушения на ЗДвВ и в пряка причинно
следствена връзка с тях подсъдимият е навлязъл в кръстовището на платното за
движение на пътя гр.Пловдив гр.Пазарджик, когато това не е било безопасно,при
което е настъпило пътнотранспортното произшествие с движещия се в дясната лента
там лек автомобил „БМВ“ като е настъпил удар в дясната страна на полуремаркето,
от което е последвал и съставомерния резултат – смъртта на А.Б.З., Ф.А.М. и М. Р.
М..С оглед броя на жертвите-три лица, съдът намира ,че е налице квалифициращото
обстоятелство на чл.343 ал.3 б. „б“ пр.1 от НК,тъй като е настъпила смърт на
повече от едно лице.
От субективна страна престъплението е извършено при несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1
от НК като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Настоящият съдебен състав
не споделя становището на поверениците на частните обвинители,че подсъдимият Х.
е извършил деянието с престъпна самонадеяност като по-тежкия и укорим вид на
непредпазливата вина.Подсъдимият е съзнавал, че нарушава вменените във вина
правила за движение по пътищата, че извършва неправилна и рискова маневра в
района на кръстовище с главен път в тъмната част на денонощието и при
управление на товарен автомобил,не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.По
делото липсват обективни данни за това подсъдимият да е предвиждал
общественоопасните последици, но да е мислил да ги предотврати.Според
указанията дадени в Постановление №1 от 17.01.1983г. по н.д.№8/82г. на Пленума
на ВС вината е отношение на дееца към последиците, предвидени в съответния
състав на НК, а не отношението към нарушаване на съответните правила за
движение, умишленото или непредпазливото нарушаване на съответните правила не
определя формата на вината, а е обстоятелство за степента на същата и влияе
върху размера на наказанието. Характерното за престъпната самонадеяност е,че
деецът има представи относно вероятното настъпване на отрицателните последици
от деянието, но мисли да ги предотврати, разчитайки на различни конкретни
фактори като знания, опит,умения,подготовка,включително и на външни фактори.
Установените обективни действия на подсъдимия Х., който е огледал пътя, преди
да завие на ляво и в двете посоки и се е уверила, че няма движение, нито
приближават автомобили в района на кръстовището, обстоятелството, че е
предприел маневрата в малките часове на
13.05.2019г. около 1.30часа, когато е нямало почти никакво движение на коли и в
двете посоки на пътя гр.Пловдив – гр.Пазарджик, очевидно показват, че не е
съзнавал възможното настъпване на вредните последици, макар да е могъл и да е
бил длъжен. За подсъдимия Х. очевидно обстановката на пътя е била такава, че е
предполагала спокойно и безопасно извършване на маневрата. Ако е съзнавал
вероятното настъпване на вредните последици
би следвало да е имал поведение, с което да покаже, че това е така, но
смята да ги предотврати с оглед на конкретни фактори и като взема известни
мерки, а не да разчита само на случайността. Ако подсъдимият беше възприел като
опасност светлините на приближаващия лек
автомобил и въпреки това беше предприел маневрата разчитайки на това, че
водачът му ще го възприеме и ще намали
скоростта си или се движи с ниска такава или осланяйки се на своя шофьорски
опит и умения, че ще успее бързо и
безпрепятствено да обърне посоката си на движение независимо от приближаващото
моторно превозно средство биха илюстрирали нужното съзнаване на опасността и
възможните последици, разчитайки, че те няма да настъпят поради конкретни
фактори, на които той необосновано се доверява.В случая поведението на
подсъдимия не показва, че съзнава опасността,но и че разчита на своя опит и
умения или на външни фактори за предотвратяването й. Начинът на извършване на
деянието показва типичните характеристика на непредпазливата несъзнавана вина.В
контекста на изложеното съдът не споделя доводите на поверениците на частните
обвинители, с които се настоява съдът да приеме, че престъплението е извършено
с престъпна самонадеяност,независимо от броя и тежестта на извършените
нарушения на правилата за движение по пътищата, защото вината е отношението на
дееца към последиците предвидени към съответния състав от НК,а не отношението
към нарушаване на съответните правила за движение,както е застъпено и в цитираното по-горе Постановление №1 /83г.
на Пленума на ВС.
Вменената във вина с обвинителния акт разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП
предвиждаща задължението на водача преди
да предприеме каквато и да е маневра свързана със заобикаляне на пътно превозно
средство, при отклонение наляво или
надясно по платното за движение, при
преминаване в друга пътна лента,при завиване надясно или наляво за навлизане в друг път
или в крайпътен имот да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат пред него,преди него или минават покрай него като
се съобразява с тяхното положение,посока и скорост на движение, се явява
обща в случая, защото въвежда определени
задължения за водача във всички възможни
случаи и хипотези на извършване на маневра.С оглед спецификата и
механизма на извършеното пътнотранспортно произшествие, при маневра обратен
завой на кръстовище и при движение
назад, вменените във вина на подсъдимия
разпоредби на чл.38 ал.4 и чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП се явяват специални
и поглъщат общите правила и задължения
за различните видове маневри на пътя от водачите, визирани в чл.25 ал.1
от ЗДвП.Това налага подсъдимият да бъде признат за невинен и частично оправдан
в това да е нарушил и разпоредбата на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира,че случаят не е особено тежък по смисъла
на чл.93 т.8 от НК и не споделя аргументите на поверениците на частните
обвинители в обратния смисъл.Според константната съдебна практика и
задължителните указания дадени в Постановление №1/83г. по н.д.8/82г. на Пленума
на ВС най-тежката квалификация „особено тежък случай“ следва да се конкретизира по своето
съдържание във всеки отделен случай с оглед легалната дефиниция дадена в чл.93
т.8 от НК.Особено тежък случай е този, при който извършеното престъпление с
оглед тежестта на настъпилите общественоопасни последици и на другите
отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца. Необходимо е общественоопасните последици да са
по-тежки от тези на обикновения квалифициран състав на това престъпление. Особено тежкия случай
предполага едновременната наличност на високата обществена опасност на деянието
и на дееца, тежки последици,както и други обстоятелства,които сочат на тежка
укоримост на поведението на дееца.Съдът намира,че деянието се отличава с
изключително завишена степен на обществена опасност.Подсъдимият е извършил три
груби нарушения на правилата за движение по пътищата, независимо от това, че е
професионален шофьор. Предприел е маневра на заден ход на кръстовище с
управляваната от него композиция, която е препречила перпендикулярно главен
път в тъмната част на денонощието, при
ограничена видимост към участниците в движението по този път.Настъпила е смърт
на три лица-повече от минимално предвидения за съставомерността деянието по
квалифициращия признак „ смърт на повече
от едно лице“. Жертвите са лица в съвсем
млада възраст и в началото на своя жизнен път, с тежки и неизмерими последици
от загубата им за техните семейства и близки.Всички тези обективно установени
по делото обстоятелства утежняват
вредоносния резултат и обуславят извод за значително по-висока степен на
обществена опасност на конкретното деяние от обичайната за този вид
престъпления.
Настоящият съдебен състав намира доводите на поверениците на частните
обвинители,с които се настоява съдът да приеме, че и степента на обществена
опасност на дееца и изключително завишена за неоснователни и не намиращи опора
в събраните по делото доказателства.В конкретния случай частното обвинение
акцентира главно на тежестта на вменените във вина на подсъдимия нарушения на
правилата за движение по пътищата, както и предходните му наказания по административен
ред, разкриващи го като системен нарушител и неизряден шофьор. Подсъдимият е с
чисто съдебно минало, липсват каквито и да е данни по делото да е имал някакви
противообществени прояви, същият е с изключително добри характеристични данни,
има семейство, за което се грижи.През целия си жизнен път е бил трудово
ангажиран. От показанията на свидетелите С.К.Ч., С.В.Б.,С.А.С. се
установява, че подсъдимият е добросъвестен и работлив, скромна личност и
отговорен родител, състрадателен, тих и възпитан човек, който помага на всеки с
каквото може.Цялостната преценка на данните за личността на подсъдимия
категорично обосноват извода, че той е личност с ниска степен на обществена
опасност.Този извод не може да бъде оборен и от извършените предходни
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил
санкциониран по административен ред.От приложената на л.41 т.1 от д.п. справка
за нарушител/водач е видно, че първите
две нарушения, за които е санкциониран с наказателни постановления са извършени
съответно през 2004г. и 2014г. за движение с превишена скорост, за останалите
четири нарушения извършени съответно
през 2011г. и 2018г. дори не са издадени наказателни постановления, а само фишове.Размерът
на наложените му глоби вариращи от 20 лева до 100лева очевидно показва, че констатираните нарушения
не са били драстични. С по-голяма тежест се явява последното му наказване по
административен ред с глоба в размер на
500лева и в то във време близко до
инкриминираната дата за извършено
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП отнасящо се до несъобразяване с поставени пътни знаци. Нарушенията, за
които подсъдимият е санкциониран по административен ред, с изключение на
последното и тяхната отдалеченост във времето не могат да обосноват поведение
разкриващо по-висока степен на обществена опасност на подсъдимия като водач на моторно превозно средство от
обичайната и не го характеризират като системен нарушител и недисциплиниран
водач. Последното му санкциониране само по себе си не може да обоснове
изключително завишен степен на обществена опасност на дееца.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице
в кумулативна даденост предвидените в чл.93 т.8 от НК предпоставки, а именно висока степен на обществена опасност, както
на деянието така и на дееца.Отделно от това от събраните по делото
доказателства и заключенията на автотехническите експертизи се установи по
несъмнен начин, че в района на кръстовището и в двете посоки на движение по
пътя гр.Пловдив – гр.Пазарджик е имало пътен
знак В26 забраняващ на водачите да се движат със скорост над 60км./ч.
Началото на реакцията на пострадалия е било на около 60 метра след този знак.
Скоростта на движение на лекия автомобил „БМВ“ е била 89 км./ч. и освен
неразрешена се е явявала и технически
несъобразена с конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини. Пострадалият
е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара ако в момента на
реакцията му се е движел със скорост от
70 км./ч. или по-малка. От изложеното следва и извода, че принос за
настъпването на вредоносния резултат е и насрещното поведение на пострадалия
водач на лекия автомобил „БМВ“, защото се е движел с неразрешена и висока
скорост,която му е попречила да намали и да спре.Независимо от това, че е бил с
предимство това не го е освобождавало от задължението да се движи с такава
скорост, че при възникването на опасност при движението винаги да намали или да
спре - чл.20 ал.2 пр. последно от ЗДвП. Няма съмнение, че при изпълнението на
маневрата назад от подсъдимия, при това с много ниска скорост и при наличие на
странично осветление по композицията, в определен момент той е представлявал
опасност за праволинейното движение на пострадалия А. З. и то в момент, при
който при своевременна реакция, ако се беше движил с по-ниска скорост близка до
разрешената, ударът е бил предотвратим. В подкрепа на този извод са и
показанията на свидетеля А. Й.П.,който малко след произшествието пътувайки по
същия път е видял светлините на камиона в далечината, който е бил напречно на пътя и е спрял.
В контекста на изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия З., който също е допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата,което е в пряка
причинноследствена връзка с настъпилия пътен инцидент.
Анализът на всички тези обективно установени по делото обстоятелства дават
основание на настоящият съдебен състав да приеме, че не е налице квалификацията
на чл.343 ал.3 б.“б“ пр.2 от НК, поради което и подсъдимият беше признат за
невинен и оправдан в това случаят да е особено тежък.
Неоснователни са доводите на
защитата на подсъдимия Х., с които се претендира приложението на привилегирования
състав на чл.343а от НК.Действително от събраните по делото доказателства се
установи, че веднага след произшествието подсъдимият е позвънил на тел.112 и е
съобщил за настъпилото пътнотранспортно произшествие.Съгласно постановление
№1/83г. по н.д.№8/82г. на Пленума на ВС за намаляващо наказателната отговорност
обстоятелство – оказване помощ на пострадалия е необходимо деецът да е направил
всичко зависещо от него да е оказал помощ на пострадалия и помощта да е била
необходима, т.е. да е оказана на жив човек и да е насочена обективно и
субективно към спасяването живота и запазване на здравето на
пострадалия.Установено е по делото, че две от жертвите от пътнотранспортното
произшествие А. З. и Ф. М. са починали
моментално, в резултат на множеството причинени травми. Жив единствено е бил М.М., който с линейка е бил транспортиран в УМБАЛ „ Св.Г.“.В
болничното заведение няколко часа
по-късно той е починал, поради
претърпяната тежка черепномозъчна травма с множество счупвания на лицевия череп
довели до остра дихателна и сърдечно съдова недостатъчност от настъпилия силно изразен мозъчен оток и блокиране на
жизненоважни мозъчни центрове. В конкретния случай безспорно е
установено и от заключенията на съдебномедицинските експертизи, че и
тримата пострадали са получили тежки увреждания несъвместими с живота.Смъртта
на пострадалия М. е настъпила много бързо след произшествието независимо, че е
бил откаран в болнично заведение. Когато смъртта е била неминуема кратко време
след нараняването,какъвто е настоящия случай, не може да намери приложение
привилегирования състав на чл.343а от НК, тъй като обективно помощта е била
безпредметна /Р.№140/1980г. на трето н.о. на ВС Р.№1001/1981/81г. на 3 то н.о.
на ВС/.Отделно от това помощта следва да е насочена обективно и субективно към
спасяването на живота или запазване на здравето на пострадалия.В настоящия
случай е безспорно установено, че автомобилът, в който са били пострадалите е
влязъл под ремаркето и затиснат там с изключително тежки деформации в горната му част и без
наличието на специални технически средства, изваждането им от там е било невъзможно.В контекста на
изложеното съдът намира, че личното обаждане на подсъдимия на тел.112, с което
се изчерпват неговите действия, не запълва съдържанието на състава по чл.343а
от НК, с оглед конкретиката на случая , тежките несъвместими с живота на
пострадалите травми, както и предвид обстоятелството, че катастрофиралият лек
автомобил е бил под ремаркето след пътния инцидент.
В контекста на изложеното по- горе съдът квалифицира деянието, предмет на
настоящото наказателно производство по чл.343 ал.3 б.“б“ пр.1 вр. ал.1 б.“в“
вр. чл.342 ал.1 от НК, за което беше признат за виновен.
При индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия Х.,
съобразно изискванията на чл.54 от НК, съдът отчете като смекчаващи вината му
обстоятелства чистото съдебно минало,липсата на каквито и да констатирани противообществени прояви до
момента,градивното му процесуално поведение, подробните му обяснения,които в
значителна степен спомогнаха за изясняването на обективната истина по делото,
изразеното искрено съжаление и разкаяние за случилото се.Подсъдимият през целия
си житейски път е бил трудово ангажиран, дори и след отнемане на свидетелството
му за правоуправление по административен ред незабавно си е намерил друга
работа и не е прекъснал трудовия си стаж. Създал е семейство, за което се грижи, живее и работи
в пълноценна и здрава социална среда.Той е с изключително добри характеристични
данни като в показанията си свидетелите Ч.,
Б. и С. го описват като добросъвестен и работлив човек, скромен, тих, отговорен
и състрадателен , готов да помогне на всеки с каквото може.Като обстоятелство
със значителен смекчаващ потенциал рефлектиращо върху наказателната отговорност
на подсъдимия съдът отчете и съпричиняването на вредоносния резултат от
пострадалия А. З., който е допуснал също нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл.20 ал.2 пр.последно от ЗДвП, който се е движил с неразрешена
скорост от 89 км./ч. и е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара ако в момента на реакцията му се е
движел със скорост от 70 км./ч. или по-малка.Като отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прие броя на жертвите – три лица,което
надхвърля необходимото за
съставомерността на деянието по
квалифициращия признак „смърт на повече от едно лице“. Починалите при пътния инцидент
са в съвсем млада възраст на 22, 23 и 32 години в началото на своя жизнен
път.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете и обстоятелството, че
подсъдимият като професионален шофьор е допуснал три груби нарушения
на правилата за движение по пътищата, в тъмната част на денонощието и
при управление на товарен автомобил,както и наказването му по административен
ред, като с по-голяма тежест се явява последното му административно нарушение
във време близко до инкриминираната дата
по чл.6 т.1 от ЗДвП за несъобразяване с
поставени пътни знаци.
Анализирайки тези индивидуализиращи
наказателната отговорност обстоятелства настоящата инстанция прие, че
смекчаващите вината обстоятелства по отношение на подсъдимия са при превес
спрямо отчетените отегчаващи такива и обосновават налагане на наказание в
размер над минималния от три години,
предвиден в санкцията на чл.343 ал.3 б „б“ пр.1 от НК, а именно ПЕТ ГОДИНИ
лишава от свобода.
Според преценката на настоящия съдебен състав това наказание се явява
напълно справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието
и настъпилите тежки вредни последици от същото и на дееца.Наложеното наказание
в този му размер ще съдейства в пълна степен за постигане целите,както на личната така и на генералната превенция и ще
въздейства предупредително и възпиращо спрямо дееца.
На основание чл.59 ал.1 вр. ал.2 от НК следва от така наложеното наказание
лишаване от свобода да се приспадне времето,през което подсъдимият е бил
задържан,а именно считано от 13.05.2019г. до 16.05.2019г.
Наложеното наказание подсъдимият Х. следва да изтърпи при първоначален Общ
режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
Подсъдимият е извършил транспортно престъпление с тежък
съставомерен резултат и следва на
основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК да му бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от ПЕТ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА,считано от влизане на присъдата в сила.При определяне
размера на това наказание съдът отчете броя и тежестта на извършените нарушения
на правилата за движение по пътищата,при управление на товарна композиция с
големи размери,обстоятелството, че подсъдимият е професионален шофьор.
Според преценката на настоящата инстанция това наказание
и с този срок ще съдейства допълнително
за постигане на целите в чл.36 от НК.
На основание чл.59 ал.4 от НК следва от така наложеното на подсъдимия
наказание лишаване от право да управлява МПС да се приспадне времето,през което
свидетелството му за правоуправление му е било отнето по административен ред, а
именно считано от 17.05.2019г. до влизане на присъдата в законна сила.
Иззетото по делото веществено доказателство1 бр.СУМПС № ***, изд.на
12.04.2018 г. и валидно до до 12.04.2023г. от МВР-С. на името на В.Д.Х. следва
да остане на съхранение в сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив до изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Иззетото по делото веществено
доказателство 1 бр. дрегер - Дръгчек /Drager DrugTest 5000 STK 7/ - употребен , намиращо се на съхранение при домакина на отдел „КП“ при ОДМВР гр.Пловдив следва да
се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на
2 247 лева по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив и тези в съдебната фаза на
процеса в размер на 3 685 лева по сметка на Окръжен съд –Пловдив.
Причини за извършване на
престъплението са незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения
Пловдивският Окръжен съд постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :