№
……….
Гр.
Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ка, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 2529 по описа на Административен съд – Варна за 2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 46, ал. 5 от Закона
за общинската собственост.
Образувано
е по жалба от М.Д.Х. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № ЖН-21/15.10.2020 г.
на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е прекратено наемното
правоотношение между Община Варна и Х. за част от жилище – частна общинска собственост, представляваща
една стая и ¼ ид.ч. от цялото жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „****“
№ 17, ет. 2.
В
жалбата се твърди, че единственото жилище на жалбоподателя е било
незаконосъобразно съборено от страна на Община Варна по време на обявеното
бедствие от 2014 г., като това обстоятелство е установено в хода на съдебно
производство. Жалбоподателят оспорва
констатациите на органите за наличие на сигнали и жалби срещу него за
нарушаване на обществения ред като основание за отказ да бъде удължен срокът на
наемното му правоотношение. Твърди, че отговаря на всички критерии за
настаняване в общинско жилище, тъй като с експертно решение на ТЕЛК му е
определен процент на неработоспособност 75 %, и обитава имота с двете си
малолетни деца. Направил е искане за удължаване на срока на настаняването,
което не е удовлетворено, като са изложени доводи за незаконосъобразно протекло
производство по искането. Иска се да бъде отменена заповедта и в полза на
жалбоподателя да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
в производството, Кметът на район „Аспарухово“ при Община Варна счита заповедта
за законосъобразна и обоснована, издадена в съответствие с процесуалните и
материалните разпоредби. Посочва, че срещу обитателите на сградата на ул. „****“
№ 17 са постъпили множество сигнали за нарушаване на обществения ред вследствие
конфликти и битови свади, за замърсяване на района и за нарушаване на добрите
нрави. Твърди, че освен изтичането на срока на наемното правоотношение, тези
обстоятелства също са основание за издаване на заповедта. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на обжалване в производството е Заповед
№ ЖН-21/15.10.2020 г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед,
срещу настанените в общинското жилище на ул. „****“ № 17 в районната
администрация са постъпили две жалби от живущи в района, сигнали и жалби за
нарушаване на обществения ред са постъпвали и в районното управление на МВР. От
страна на Х. е постъпила молба за удължаване на срока на наемното
правоотношение, която е била разгледана от комисията по чл. 6 от Наредбата на
Общински съвет – Варна за условията и реда за установяване на жилищни нужди на
гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (НУРУЖНГНПОЖ, наричана
по-нататък „наредбата“). Със свое решение комисията е предложила да бъде
прекратено наемното правоотношение. С тези мотиви и на основание чл. 46, ал. 1,
т. 6 от ЗОС, чл. 21, ал. 1, т. 5 от наредбата, кметът на района е прекратил
наемното правоотношение между район „Аспарухово“ и М.Х., както и малолетните му
деца Н М.Д., ЕГН **********, и М.М.Д.,
ЕГН **********, относно част от недвижим имот общинско жилище – частна общинска
собственост, състояща се от една стая и ¼ ид.ч. от цялото жилище,
находящо се в гр. Варна, ул. „****“ № 17, ет. 2. Със същата заповед е задължил Х.
и двете му деца да опразнят заеманата от тях част от общинското жилище в
14-дневен срок от влизане в сила на заповедта, а при неизпълнение на заповедта
е разпоредил жилището да бъде иззето по административен ред съгласно чл. 65 от ЗОС.
Обжалваната заповед е връчена на Х. чрез
препоръчана пощенска пратка, получена от пълнолетен роднина на 19.10.2020 г.
Жалбата е подадена в район „Аспарухово“ на 27.10.2020 г. от М. Д. Х. чрез процесуален представител. Жалбата
е допустима като подадена от адресата на акта в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните в производството
доказателства се установява, че недвижимият имот, за който се отнася заповедта,
е актуван като частна общинска собственост с Акт № 9023/20.05.2016 г.,
представлява масивна двуетажна сграда с идентификатор 10135.5502.215.1, с
административен адрес гр. Варна, ул. „****“ № 17 и се състои от сутерен, СОС
10135.5502.215.1.1, СОС 10135.5502.215.1.2 и тавански етаж, като е включена във
фонд „Настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди“.
Със Заповед № ЖН-19/17.08.2017 г. М.Х. и
двете му деца са настанени в част от общинското жилище, представляваща една
стая и ¼ ид.ч. от цялото жилище, с жилищна площ 15,40 кв.м и полезна
площ 19,81 кв.м, за срок от три години от датата на връчване на заповедта. В
заповедта е посочено, че след изтичане на срока й, тя може да се продължи за
същия срок съгласно условията на наредбата. Заповедта е връчена на Х. на датата
на издаването и на същата дата е сключен договор за отдаване под наем на
общински жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“.
В преписката се установяват писма във
връзка с жалби относно съжителството на Х. с негови роднини и отправени
предупреждения до Д К М ,
наемател на част от общинско жилище на ул. „****“ № 17, ет. 2; 2 жалби от
живущи на ул. „****“
бл. 77 относно нарушения на обществения ред и спокойствие от обитателите на
сградата на ул. „****“ № 17; заявление от М.Х. за продължаване на срока на
заповедта за настаняване от 01.07.2020 г. с приложена декларация и копие от
експертно решение на ТЕЛК; протокол № 4/25.08.2020 г. на комисията по чл. 6 от
наредбата и заповед за назначаване на комисията от 11.03.2020 г.; писмо от
16.09.2020 г. от Началника на ІV РУ на МВР – Варна до кмета на район „Аспарухово“
относно постъпили сигнали срещу действията и поведението на живущи в общинското
жилище на ул. „****“ № 17; справка за извършена проверка на 31.07.2019 г. на
адреса и информация за съставен АУАН на К Я П ,
гостуващ роднина на наемател на адреса.
С жалбата са представени удостоверения за
раждане на децата на Х., решение № 484/21.04.2020 г. на Административен съд –
Варна, ХІІ състав, по адм.д. № 3445/2019 г., с което е отхвърлен искът на М.Х.
за имуществени и неимуществени вреди за незаконното събаряне от Община Варна на
единственото му жилище в гр. Варна, ул. „***“ № 81. Според справка в
деловодството на ВАС, срещу решението е подадена касационна жалба, за
разглеждане на която е насрочено о.с.з. на 01.03.2021 г. Представени са и
доказателства за предходно настаняване на жалбоподателя в Център за временно
настаняване през 2014 г.
При така установените факти и с оглед
определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема
от правна страна следното:
Обжалваният акт е издаден от кмета на
район „Аспарухово“, който съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за общинската
собственост е компетентен да прекрати наемното правоотношение, настанителната
заповед за което е издадена от същия орган.
Актът е в писмена форма и съдържа
реквизитите по чл. 59 от АПК.
Съдът констатира, че адресатът на
заповедта не е бил надлежно уведомен за започналата процедура, няма данни и
твърдения да му е била предоставена възможност да представи документи, да
изрази възражения, поради което е налице съществено процесуално нарушение,
засягащо правото на участие на адресата на неблагоприятен акт в процедурата по
издаването му. Няма доказателства да му е било известно решението на комисията
по чл. 6 от наредбата по протокол № 4/25.08.2020 г., с което не е удовлетворено
заявлението му за удължаване на срока на настанителната заповед.
По приложението на материалния закон,
съдът намира, че съобразно посоченото в заповедта правно основание - чл. 46,
ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 21, ал. 1, т. 5 от наредбата - наемните правоотношения
се прекратяват поради изтичане на срока за настаняване. Изложените в заповедта
факти относно наличието на сигнали срещу живущи на същия адрес сочат на друго
правно основание – нарушаване на обществения ред и добрите нрави, което е
несъответствие между фактическите и правните основания за издаване на акта.
От събраните в административното производство
доказателства не може да се установи, че жалбите и сигналите за нарушения на
добрите нрави, които са посочени като фактическо основание за издаване на
заповедта, касаят поведение на Х. и настанените заедно с него малолетни лица,
предвид обстоятелството, че в сградата на ул. „****“ № 17 има множество
наематели със самостоятелни настанителни заповеди.
Във връзка с изтичането на срока за
настаняване, каквато е правната квалификация на основанието за прекратяване,
посочена в заповедта, съдът констатира, че съгласно чл. 21, ал. 5 от наредбата,
при изтичане на срока на настаняване, посочен в заповедта, наемното
правоотношение може да бъде
продължено, след издаване на нова настанителна заповед, ако наемателят и
членовете на неговото семейство отговарят на условията за настаняване под наем
в общинско жилище, предвидени в чл. 4 от същата наредба и ЗОС.
Жалбоподателят е направил искане за
продължаване на наемното правоотношение на 01.07.2020 г., тоест преди изтичане
на срока на правоотношението, и това искане е било прието за допустимо и
разгледано от комисията по чл. 6 от наредбата, като предложението на комисията
до кмета на района е да се издаде заповед за прекратяване на наемното
правоотношение.
Предвид наличието на волеизявление от Х.
за удължаване на срока, заповедта за прекратяване на наемното правоотношение би
следвало да съдържа мотиви във връзка с упражняването на предоставената на
органа оперативна самостоятелност да продължи наемното правоотношение или не,
тъй като наредбата не предвижда издаване на самостоятелен акт в случай на отказ
да бъде удовлетворено искането за удължаване на срока на съществуващо наемно
правоотношение. В тези мотиви следва да бъде обективирана проверката дали Х. е
отговарял на условията за настаняване в общинско жилище към момента на
заявлението и какви са обстоятелствата, поради които органът преценява, че
искането за удължаване не следва да бъде удовлетворено. Такива мотиви в
заповедта липсват и не могат да бъдат извлечени от протокола на комисията по
чл. 6 от наредбата, в който по т. 2 от дневния ред, отнасяща се до 9 заявления
на различни граждани със същия предмет, са отразени само съображенията, че
съгласно чл. 13, ал. 3 от наредбата след изтичане на срока на заповедта за
настаняване, ако няма промени в условията на социалния статус на наемателя, заповедта се преиздава за нов
тригодишен срок. Предвид цитираната от комисията норма по чл. 13, ал. 3 от
наредбата, която предполага обвързана компетентност на органа, и представените
със заявлението доказателства за увеличен процент на неработоспособност на Х. в
сравнение с този при предходното настаняване, административният орган е
следвало да посочи кои са съображенията и обстоятелствата, които го мотивират
да издаде обжалваната заповед със съдържание в обратния смисъл.
Липсата на мотиви защо административният
орган е преценил, че заявлението за удължаване на срока не трябва да бъде
уважено и съответно да бъде прекратено наемното правоотношение препятства
съдебния контрол дали административният орган е упражнил в съответствие с целта
на закона предоставената му оперативна самостоятелност, което също обосновава
извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
По гореизложените съображения, съдът
приема, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон,
и следва да бъде отменена.
При този изход от производството,
направеното искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски от жалбоподателя
е основателно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват
платената д.т. в размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат. Предвид
представения договор за правно съдействие и защита при условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата, възнаграждението следва да бъде определено по правилата
на чл. 38, ал. 2 от същия закон в минимално предвидения по чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/2004 г. размер, или 500 лева, и присъдено общо на двамата
процесуални представители на жалбоподателя.
По гореизложените съображения и
на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по
жалба от М.Д.Х. ***, ЕГН **********, Заповед № ЖН-21/15.10.2020 г. на Кмета на
район „Аспарухово“ при Община Варна, с която е прекратено наемното
правоотношение между Община Варна и М.Д.Х. за част от жилище – частна общинска собственост, представляваща
една стая и ¼ ид.ч. от цялото жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „****“
№ 17, ет. 2.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на М.Д.Х. ***,
ЕГН **********, сумата 10 (Десет) лева, представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община Варна да заплати на адв. В.О.М. от ВАК, ЕГН **********, и на адв. Ц.К.Л.
от ВАК, ЕГН **********, общо сумата 500 (Петстотин) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение,
дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 46, ал. 5,
изр. последно от Закона за общинската собственост, решението е окончателно.
Съдия: