№ 3014
гр. Варна, 12.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба от Р. Т. Т. и Р. Г. Т., подадена чрез
процесуален представител адв. М.П. срещу Решение № 1875/10.06.2022г., постановено по
гр. дело № 8321/2021 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателите положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено по отношение на ответника Община Варна, че СА
СОБСТВЕНИЦИ на 1698/2534 кв.м. идеални части от имот с идентификатор ******, целият
с площ от 2534 кв.м., намиращ се в гр. Варна, местност „Прибой" /Манастира/, при граници
имоти с идентификатори: *******
Въззивниците изразяват становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Считат, че съдът обосновал решаващият си извод, че имотът е
общински единствено въз основа на записаното в разписните листи. Същият намират за
неоснователен и противоречащ на трайната съдебна практика, която съгласно която
основната функция на разписната книга, а при действието на ЗКИР – на кадастралния
регистър, е информационно-оповестителна, поради което те не доказват и не създават
вещни права. Други доказателства, които да установяват, че Община Варна е притежавала
собствеността върху спорния предмет от 1960 г. насам не били представени, поради което
не може да бъде прието за доказано, че последната е притежавала право на собственост,
което да декларира чрез АЧОС, който не разполага с легитимиращо действие досежно
правото на собственост на общината.
На следващо място сочат, че записаното в него основание - чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС е
необосновано и неотносимо, тъй като предвижда че общинска собственост са имотите и
вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закон. Въпреки твърденията на ответника, че още към 1960г. процесният имот е
бил одържавен, жалбоподателите сочат, че АДС по отношение на него не е издаван, а освен
това липсва каквото и да е основание за това, държавата да се самопровъзгласи за
собственик на имот, владян от частно правен субект. Видно и от заключението по т.1 от
приетата СТЕ било, че при действието на КП 1960 г. в разписните листи е записана
Държавата като собственик на описаните имоти, но без правно основание, а титул за
собственост на в нейна ползва не съществувал. Посоченият факт се потвърждавал изцяло от
Удостоверение № АУ014450ВН_014ВН/23.09.2020г, издадено от Община Варна, където
било посочено, че имотът не е актуван никога от Държавата. Действието на презумпция по
чл. 2, пр. 2 от ЗДИ(отм.) за всеобща социалистическа собственост била прекратена въз
основа на § 1, т. 3 от ПР към Закона за собствеността, с която се отменя ЗДИ (ДВ, бр.
31/17.04.1990 г.), като в чл. 2, ал. 2 на същия закон, след изменението му с ДВ бр. 33 от 1996
1
г. Посочват, че при преобразуване на установената държавна собственост в общинска
следва да се проведат процедурите по чл. 58 от ЗОС, каквато в настоящия случай не бил
осъществена.
На следващо място въззивниците оспорват приложимостта на разпоредбата на § 7, т.
3 от ЗМСМА, която урежда предвидени за жилищно строителство, преминават в
собственост на общините, ако са придобити от държавата чрез отчуждително производство.
За процесния имот по делото липсвали доказателства Държавата да го е придобила чрез
отчуждително производство, предвид което и Общината не е могла да придобие
собственически права по този ред. С оглед на тези съображения и при липсата на конкретно
придобивно основание за одържавяване на имота, обосновават извод, че процесните
идеални части от имота не са били държавна или общинска собственост, поради което е
неприложим въведения с §1 от ЗС мораториум за придобиването му по давност. При липса
на забрана за придобиванеот му по давност ис оглед ангажираните гласни доказателства, от
които безспорно се доказвало явното, трайното и необезпокоявано тяхно владение от 2003г.
до днес, въззивниците сочат обосновават извод за доказаност на исковата си претенция. По
изложените съображения отправят искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване
на последната с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Община Варна, чрез юриск.
Г.П.., с който въззивната жалба се оспорва като недопустима, неоснователна, необоснована.
Въззиваемата страна сочи, че от доказателства по делото по безспорен и категоричен начин
се установява обстоятелството, че по отношение на 1698кв.м. от 2534кв.м. ид.ч. от
процесния имот са били държавна собственост, доколкото последните не са били отразени,
като собственост на друго физическо лице. С оглед на това счита, че правилно решаващият
съдебен състав е приел, че Община Варна по силата на закона е придобила спорните ид.ч. от
имота по силата на закона, и в частност на основание § 7, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА. процесния
имот не е отразен като собственост на друго физическо лице, въпреки че вписванията в
разписните листи към съответните кадастрални планове не пораждат право на собственост в
полза на лицата, които са посочени като техни собственици, то същите са индиция за
наличието на материални права, като в събраните по делото доказателства не се съдържали
такива, с които може да бъде обоснован противоположен извод. Оспорва още твърдението
изложено във въззивната жалба, че Общината следва да докаже основанието, въз основа
което е актувала процесния имот като общински, доколкото предмет на разглеждане в
производството е положителен установителен иск, при който в тежест на ищците е да
установят, че са имали право да упражняват фактическа власт с намерение за своене върху
имота. В същото време за да отпадне легитимиращата сила на актът за частна общинска
собственост е необходимо да се докаже, че Общината - титуляр на правото на собственост
не е собственик. Доколкото производството по делото е заварено по отношение на Решение
№ 3 от 24.02.2022г. на ВКС, счита, че с § 1 от ЗС изтичането на давността за придобиване на
имоти частна - държавна или общинска собственост до 2022г. спира да тече. По изложените
съображения моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С нея
не са отправени доказателствени искания и не са налице предпоставки за събиране на
доказателства по почин на съда.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Р. Т. Т. и Р. Г. Т., подадена чрез
процесуален представител адв. М.П. срещу Решение № 1875/10.06.2022г., постановено по
гр. дело № 8321/2021 г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от
2
жалбоподателите положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
за приемане за установено по отношение на ответника Община Варна, че СА
СОБСТВЕНИЦИ на 1698/2534 кв.м. идеални части от имот с идентификатор ******, целият
с площ от 2534 кв.м., намиращ се в гр. Варна, местност „Прибой" /Манастира/, при граници
имоти с идентификатори: *******
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.10.2022г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3