РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Бяла, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лилия М. Ненова
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Лилия М. Ненова Гражданско дело №
20214510101205 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/ във вр.с чл.49 вр.с чл.45 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, ведно с акцесорно искане по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД претендира осъждане
на ответника Агенция „Пътна инфраструктура за заплащане на сума в общ
размер 193 лв., представляваща изплатено във връзка с щета №
44011712015399 застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско+“ за застрахователно събитие, настъпило на 15.06.2020 г., с включени
15 лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 15.06.2020 г. на Републикански път
III-5101, изключителна държавна собственост, в посока на движението от
с.П.к., общ.Б., обл.Р. към гр.Б., обл.Р., в срока на действие на автомобилна
застраховка „Каско+“, в резултат на попадане в необозначена и необезопасена
дупка на пътя, на лек автомобил „Ситроен С5“ с рег.№ ****, с водач Т. П. М.,
са причинени щети – увреждане на предна дясна гума и предна дясна джанта,
лята. Твърди се, че по повод на настъпилото събитие, на 17.06.2020 г. при
ищеца като застраховател на автомобила постъпило уведомление за щета и
след оглед на моторното превозно средство /МПС/, опис и оценка на щетите,
чрез банкови преводи на два пъти било изплатено обезщетение в размер на
178 лв. - 117,82 лв. на 23.06.2020 г. и 60,18 лв. на 13.07.2020 г. Според ищеца
за дейностите по поддръжката на пътя, включително означаването на
съответните препятствия, е отговарял ответникът, поради което последният
носи отговорност за причинените на застрахования автомобил щети. Заявява
1
се, че с плащането на застрахователно обезщетение ищецът е встъпил в
правата на застрахования и се претендира възстановяване на платената сума,
както и 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът претендира и присъждане на
разноски за съдебното производство.
В срока по чл.131, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ е
постъпил отговор на исковата молба от ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, в който се заема становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Оспорват се място и механизъм на настъпване на
инцидента, като се изтъква, че посоченият от ищеца пътен участък е много
дълъг. Оспорва се на сочените от ищеца дата и място на пътното платно да е
имало необезопасена и несигнализирана дупка и се твърди наличието на
поставена сигнализация за неравности по пътя и за ограничение на скоростта
на движение. Твърди се, че в пътния участък от км.2+500 в периода от
01.04.2020 г. до 30.06.2020 г. са извършвани дейности по поддръжка.
Оспорват се вида и характера на сочените от ищеца вреди по лекия
автомобил, както и това да са настъпили по сочения от ищеца начин.
Ответникът счита, че ищецът е осъществил плащане без основание. Твърди,
че събитието не е констатирано по съответния ред, че не е съставен протокол
за пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от органите на Министерството на
вътрешните работи /МВР/. Прави се възражение за липса на доказателства за
заплащане на вноските по разсрочената застрахователна премия. В условията
на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на автомобила, като се твърди, че същият е
управлявал моторното превозно средство със скорост над разрешената и
несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътя и при
неотчитане на въведената пътна сигнализация на участъка, както и че водачът
не е предприел маневра или спиране на превозното средство. Твърди се, че на
17.03.2020 г. ответникът като възложител е сключил с „Пътинженеринг“ АД
като изпълнител договор за възлагане на обществена поръчка за извършване
на дейности по поддържане на републиканските пътища на територията на
Областно пътно управление – Р. /ОПУ - Р./ със срок на действие шестдесет
месеца считано от 01.04.2020 г. Ответникът признава, че път III-5101 (Б. - П. –
П.к. – Б.) е участък, поддържан от ОПУ – Р. Отрича наличието на причинно-
следствена връзка между негови действия и бездействия или между действия
и бездейства на лица, на които е възложил изпълнението на дейности по
поддържане, и инцидента и настъпилия за ищеца вредоносен резултат, както
и между състоянието на пътното платно и вредоностия резултат. В условията
на евентуалност страната прави възражение за съпричиняване от страна на
„Пътинженеринг“ АД поради неосъществяване на възложени дейности по
поддръжка на участъка в добро експлоатационно състояние и недопускане
наличието на дупки. С тези доводи и съображения ответникът моли за
отхвърляне на исковата претенция, а в условията на евентуалност - за
присъждане на размер на обезщетение при отчитане на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на автомобила. Претендира и
присъждане на разноски по делото.
По реда на чл.220 вр.чл.219 от ГПК съдът е допуснал участието на
„Пътинженеринг“ АД в качеството му на трето лице-помагач на страната на
ответника. Подпомагащата страна заема становище за допустимост, но
2
неоснователност на ищцовата претенция и моли за нейното отхвърляне.
Възразява, че органите на МВР не са били уведомени за настъпилото ПТП,
както и че застрахователят е изплатил обезщетение, извършвайки формална
проверка и при неспазване на собствените си правила, поради което за ищеца
не е възниквало право на регрес. Счита за основателни направените от
ответника оспорвания на датата, мястото и механизма на твърдяното ПТП, на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на автомобила. Твърди, че е изпълнил задълженията си по сключения с
ответника договор за възлагане на обществена поръчка.
В съдебно заседание ищецът и ответникът, редовно призовани, не
изпращат представители. С писмени молби, подадени преди заседанието
поддържат исковата молба, съответно отговора на исковата молба. Третото
лице помагач се представлява от адвокат С.П. от АК-Русе, която поддържа
подаденото становище, като счита иска за недоказан с оглед събраните по
делото доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и приложимия закон, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представения по делото заверен препис на комбинирана
застрахователна полица № 440120171004256 от 18.05.2020 г., между Т. П. М.
и ищцовото дружество е сключена имуществена застраховка „Каско+“ с
покрити рискове клауза „Пълно каско“ и клаузи „Премиум“ и „Чужбина“ за
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С5“, с рег.№ ****, със срок на
покритие от 21.05.2020 г. до 20.05.2021 г., като е уговорено застраховката да
влезе в сила след заплащане на цялата дължима застрахователна премия или
на първата вноска – при разсрочено плащане. Видно от представените по
делото сметки за платена застрахователна вноска /стр.108-109 от делото/ в
деня на сключване на застраховката е заплатена първата вноска, а на
10.06.2020 г. са заплатени останалите три вноски. Съгласно приложимите за
застраховката общи условия /ОУ за автомобилна застраховка „Каско+“/,
застрахователят покрива рискове от застрахователни събития, които могат да
доведат до пълна или частична щета на застрахованото МПС, сред които
събития и пътно-транспортно произшествие /т.2.3 вр. т.2.1.3. от Раздел II на
ОУ/, който термин има значение на „неочаквано събитие, възникнало в
процеса на движение или в паркирано състояние на застрахованото МПС,
предизвикало повреда на МПС, други имуществени или неимуществени
вреди“ /т.14 от Раздел I на ОУ/. Съгласно т.9.5., Раздел II на ОУ при
настъпване на застрахователно събитие застрахованият е длъжен да уведоми
незабавно всички компетентни държавни органи, да изпълни своите
задължения по Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и другите
нормативни актове, да изиска издаване на съответните документи,
удостоверяващи събитието, с изключение на случаите, когато такива не се
издават поради съществуващи нормативни пречки или поради липса на
правна възможност на осигуряването им, като в срок до седем дни от
узнаването, при настъпване на застрахователно събитие, извън кражба или
грабеж на МПС, лично или чрез свой представител да подаде писмена
претенция по образец до застрахователя. Съгласно т.11, Раздел II на ОУ след
приемане на писмено подадено уведомление, застрахователят или негов
3
представител в присъствието на застрахования извършва оглед на щетите по
МПС, за което се съставя опис-заключение за констатираните увреждания,
подписан от двете страни.
Видно от свидетелство за регистрация, част II, рег.№ ****,
застрахованият автомобил е регистриран на името на Т. П. М..
По делото е представено, подадено от застрахования до застрахователя-
ищец уведомление за щета № 44011712015399 от 17.06.2020 г., с което е
заявено, че при управление на застрахованото превозно средство на
15.06.2020 г. към 14:00 ч. на извънградски път, на около един километър след
с.П.к., обл.Р. в посока гр.Б., автомобилът попаднал в дупка, която водачът /Т.
П. М./ не успял да избегне заради насрещно движещи се автомобили, като в
следствие на събитието е увредена предната дясна гума на автомобила.
Посочено е, че не е ползвана Пътна помощ. От съставеното в изпълнение на
т.11, Раздел II на ОУ опис-заключение от 17.06.2020 г. се установява, че при
извършения от експерт оглед на автомобила са констатирани увреждане на
предна дясна гума модел „Dunlop sport maxx Rt2 245/45“ и на предна дясна
джанта, лята, 18 цола, като е посочено, че автомобилната гума е за подмяна, а
джантата е с деформация лека степен.
Видно от платежни нареждания от 23.06.2020 г. и от 13.07.2020 г. въз
основа на подаденото заявление и съставения опис-заключение, след
калкулации от оценител и представени фактури за закупуване на автомобилна
гума и за извършване на услуга по изправяне на джанта, застрахователят е
изплатил по банков път на застрахования сума в общ размер на 178 лв.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че
между Агенция „Пътна инфраструктура“ като възложител и
„Пътинженеринг“ АД като изпълнител е сключен договор за възлагане на
обществена поръчка с предмет извършване на дейности по поддържане
(превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации) на републиканските пътища на територията на ОПУ – Р.,
за срок от 60 месеца, считано от 01.04.2020 г. В изпълнение на разпоредбата
на чл.5 от договора, по делото от страна на ответника са представени месечни
задания за месеците април, май и юни 2020 г., чрез които са възлагани
дейности и съответно са предвиждани средства за дейности по поддържането
на републиканските пътища на територията на ОПУ-Русе, както и
сертификати за действително изпълнени и приети ремонтни работи. От
представените констативни протоколи се установява, че през 2015 г. на път
III-5101, направление П.к. – Б., на км.3+550 и км.2+580 в ляво и на км.3+083
вдясно са монтирани пътни знаци А12 - “Неравности по платното за
движение“, а на км.2+580 в ляво и знак В26 - „Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената“, 50 км/ч. Съдът не цени представената от
ответника докладна записка от 31.08.2020 г. от инж.В.В. - служител в ОПУ-
Русе, в частта ú досежно липсата на дупки на процесния пътен участък към
15.06.2020 г., изготвена във връзка с постъпила от ищцовото дружество
регресна покана /виж стр.63 и стр.14 от делото/. В тази си част, по своята
същност документът представлява свидетелки показания в писмена форма,
каквато процесуалният закон /ГПК/ не допуска.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани и
4
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т. П. М.. Така в
разпита си пред съда същият заявява, че лек автомобил „Ситроен“ с рег.№
***е негова собственост и че той управлява превозното средство. Спомня си
за претърпян с автомобила инцидент по пътя П.к. – Б., когато през светлата
част на деня пътувал заедно с децата си в посока от с.П.к. към гр.Б. Сочи, че
както се движели, колата започнала да поднася. Спрял автомобила и
установил, че предната дясна гума е гръмнала, като малко по-назад в лентата
му за движение видял дупка на асфалта, не много голяма, с малко остро
ръбче. Сочи, че тогава в лентата за насрещно движение имало друго превозно
средство. Посочва, че не помни дали в района е имало поставен знак за
неравности на пътя, но дупката не била обезопасена или обозначена по
някакъв начин. Не може да посочи с каква скорост се е движел, но заявява, че
не е управлява автомобила бързо, тъй като возел децата си, а пътят бил с
дупки и улягания. Сочи, че сменил гумата, информирал застрахователя и
продължил по пътя към гр.Бяла.
По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза, от
заключението /неоспорено от страните по делото/ на която се установява, че
съобразно представените от застрахователя писмени документи във връзка
със заявената щета е констатирано разкъсване на външния борд на гумата на
предното дясно колело на застрахования автомобил и увреждане на външния
ръб на джантата на колелото, като технически е възможно тези увреждания да
бъдат получени при попадане на автомобила при движение в дупка на
пътното платно. След посещение на място на пътния участък между с.П.к. и
гр.Б. и съответните изчисления, експертът дава заключение, че при движение
със скорост около 50 км/ч /каквото ограничение на скоростта е била въведено
на места в пътния участък чрез съответните пътни знаци с оглед наличните по
делото данни/, водачът на лекия автомобил е имал възможност от разстояние
от около 50 м. да възприеме неравност по пътната настилка без да може да
прецени нейните вид и дълбочина, като по-точната преценка, съответно
вземане на решение за предприемане на съответните действия, е била
възможна от разстояние до около 10 м. при опасна зона за спиране на
автомобила 36,6 м., като при наличие на насрещно движещи се превозни
средства, възможността за заобикаляне на неравността е препятствана.
Вещото лице сочи, че средната пазарна стойност на причинените вреди към
април 2022 г. е 323,10 лв., която стойност експертът счита за приложима и
към датата на настъпване на застрахователното събитие, като посочва цените
на услугите за изправяне на джанта и монтаж и баланс на гума към април
2022 г. /27 лв., съответно 17 лв./ и към юни 2020 г. /18 лв., съответно 12 лв./ и
анализира промяната в цените на гума „Dunlop sport maxx“ с размери 245/45
за периода м.07.2016 г. – м.04.2022 г., като видно от изготвената за целта на
анализа графика, в периода на застрахователното събитие средната пазарна
цена на гумата е била около 320 лв. Сочи, че т.нар. ликвидационни разноски
от 15 лв. съответстват на стойността на обичайните разходи, които
застрахователите правят за този вид дейност /оглед и експертиза/.
Заключението на вещото лице съдът намира за обосновано и почиващо
на установените по делото обстоятелства и специалните знания на експерта.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
5
Претенцията на ищеца произтича от разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ, която предвижда, че с изплащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу възложителя, за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод която са
възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случая се установява от представените по делото писмени
доказателства наличието на валидно сключен договор за имуществена
застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на увредения
автомобил, който е бил в сила към датата на процесното ПТП. Установява се
и завеждането на щета със застрахования автомобил и изплащането на
обезщетение за нея.
Съгласно чл.19, ал.1 и чл.30 от Закона за пътищата /ЗП/, Агенция
„Пътна инфраструктура“ управлява републиканските пътища и осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на същите. В §1, т.14
от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието „поддържане на
пътищата“ – „дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато безопасно и удобно движение през цялата година...“. Съгласно
чл.3, ал.1 и чл.167, ал.1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътищата, ги
поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. По
делото липсва спор, че път III-5101 е част от републиканската пътна мрежа,
както и че стопанисването и поддръжката му в изправно състояние е
задължение на ответника, като е налице признание на АПИ, че този пътен
участък се поддържа от Областно пътно управление – Русе, специализирано
звено към агенцията по смисъла на чл.21, ал.2 от ЗП и чл.2, ал.1 от
Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция
„Пътна инфраструктура“. Не е налице и спор, че извършване на дейности по
поддържане на републиканските пътища на територията на Областно пътно
управление – Русе е възложено на третото лице-помагач „Пътинженеринг“
АД, считано от 01.04.2020 г. по силата на сключен договор за възлагане на
обществена поръчка, което се установява и от ангажираните по делото
писмени доказателства.
С плащането на застрахователно обезщетение за ищеца е възникнало
правото да ангажира отговорността на АПИ на основание чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ във връзка с чл.49 от ЗЗД вр.чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП за
неподдържането на републиканските пътища и за несигнализирането на
опасностите на пътя.
Ангажираните писмени доказателства и гласни доказателствени
средства установяват, че уврежданията, описани в образуваната преписка по
щета при ищеца, както и в приетата съдебна автотехническа експертиза, са
настъпили при преминаване през несигнализирано препятствие /дупка/ на
пътното платно – път III-5101, в посока на движението от с.Пет кладенци към
гр.Борово. В тази насока съдът съобрази заявените при разпита на свидетеля
М., управлявал лекия автомобил, факти и обстоятелства, от които се
установяват както мястото на ПТП, така и неговият механизъм и наличието
6
на пряка причинно-следствена връзка между липсата на предприети от
ответника, чрез негови служители или служители на изпълнителя /третото
лице-помагач/, действия по незабавно сигнализиране на препятствието по
пътя и отстраняването му във възможно най-кратък срок. Показанията на
свидетеля са конкретни, последователни, логични и без вътрешни
противоречия. Той не е заинтересован, тъй като повредите по автомобила са
били обезщетени от застрахователя, като заплащането на застрахователното
обезщетение не е поставено в зависимост от изхода на делото и по делото
липсват данни, които да опровергават истинността на дадените от свидетеля
показания. Заявеното от свидетеля напълно съответстват и на информацията,
попълнена в подаденото непосредствено след инцидента уведомление,
адресирано до ищеца-застраховател, за заявяване настъпването на
застрахователно събитие. Показанията на свидетеля не се опровергават и от
изготвената автотехническа експертиза, дори напротив – вещото лице дава
заключение, че констатираното от застрахователя увреждане по гумата и
джантата на колелото на автомобила технически могат да бъдат получени при
попадане на автомобила при движение в дупка на пътното платно. Тук е
мястото да бъде посочено, че поставянето на знак за пътна неравност само по
себе си не отстранява неравностите, а указва на водачите на автомобилите да
съобразяват скоростта си на движение с неравностите по пътя. Освен това
представените по делото констативни протоколи за монтирани пътни знаци,
указващи наличието на неравности по пътя, датират от 2015 г. и 2017 г., а
процесният инцидент е от 2020 г. и дори да се приеме, че поставените знаци
са относими към дупката, през която е преминал увреденият автомобил, пак е
налице неизпълнение на ответника на вмененото му от закона задължение за
отстраняване на препятствието по пътя във възможно най-кратък срок и
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно
движение през цялата година. Следва да бъде посочено още, че наличието на
сключен договор за възлагане на действия по поддръжка на републиканските
пътища на територията на ОПУ-Русе и ангажираните писмени доказателства
за изпълнение на дейности по договора не изключват изначално наличието на
дупка на процесния пътен участък към датата на инцидента. Още повече, че
представените писмени доказателства не сочат на извод, че предприетите през
месец април, май и юни 2020 г. дейности по изкърпване на единични дупки и
деформации на пътната настилка са осъществени именно в процесния район.
Изложеното води до извод, че регресната претенция на ищеца се явява
основателна. В тази насока съдът съобрази също, че съгласно разпоредбата на
чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят заплаща застрахователно обезщетение, равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, а
според заключението по назначената по делото съдебна експертиза
претендираната от ищеца сума като изплатено застрахователно обезщетение е
в размер, който не надвишава средната пазарна цена на щетите към датата на
застрахователното събитие.
На следващо място, по делото липсват доказателства, въз основа на
които да се приеме, че е налице виновно поведение на водача на увредения
автомобил, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Въпреки
разпределението на доказателствената тежест с доклада на съда по чл.146 от
7
ГПК, ответникът не установи при условията на главно и пълно доказване
наличието на това обстоятелство - по делото липсват доказателства за
действия, респ. бездействия на водача на лекия автомобил, с които същият
обективно да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Наведените в процеса възражения на ответника за управление на автомобила
с превишена или несъобразена с метеорологичните условия, състоянието на
пътя и въведената пътна сигнализация скорост останаха голословни, като за
прецизност следва да бъде посочено, че несъобразената скорост по смисъла
на чл.20, ал.2 от ЗДвП предпоставя същата да е в границите на позволената от
закона максимално допустима скорост на движение /чл.21 от ЗДвП/, поради
което е немислима хипотеза, при която водач да управлява МПС
едновременно с превишена и с несъобразена с атмосферните условия, със
състоянието на пътя и при неотчитане на въведената пътна сигнализация, в
какъвто смисъл е заявеното от ответната страна становище. А досежно
възражението за липсата на предприети действия по заобикаляне на
препятствието или спиране на автомобила, съобразимо е заключението на
вещото лице, че едва от разстояние от около 10 м. водачът на автомобила има
възможност да прецени вида и дълбочината на неравността по пътната
настилка, което разстояние е много по-късо от опасната зона за спиране на
автомобила, като с оглед заявените от свидетеля данни за наличието на
насрещно движещ се автомобил /както в съдебно заседание, така и още през
2020 г. в подаденото до застрахователя уведомление, при липса по делото на
доказателства, опровергаващи това обстоятелство/ същият не е имал и
възможност да предприеме маневра за заобикаляне на неравността.
Неоснователни се явяват и възраженията на ответника и третото лице-
помагач за неспазване от страна на водача на задължението му по ЗДвП и
Общите условия на ищеца по застраховка „Каско+“ да информира органите
на МВР.
Законът за движението по пътищата и Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г.
за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд предвиждат, че
не се посещават от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят
документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен
когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не
е в състояние да се придвижи на собствен ход. Т.е. водачът на увредения
автомобил не е бил длъжен да сигнализира държавните органи за настъпилото
ПТП, след като е нямало втори участник в него и автомобилът е можел да
продължи да се движи на собствен ход.
Не е налице и неизпълнение на предвидените в Раздел ІІ, т.9.5.1 от
Общите условия за автомобилна застраховка „Каско+“ на застрахователя
задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие „да
уведоми незабавно всички компетентни, според вида на застрахователното
събитие, държавни органи, да изпълни всички свои задължения, посочени в
ЗДвП и другите нормативни актове, както и да изиска издаване на
съответните документи, удостоверяващи събитието, с изключение на
случаите, когато такива не се издават поради съществуващи нормативни
пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им.
8
Цитираният текст преповтаря вменените на водача законови изисквания при
настъпване на ПТП и в настоящия случай те са спазени.
Несъстоятелно се явява и възражението, че ищецът не е спазил
собствените си правила при изплащане на обезщетението и че направеното от
него плащане е без основание - застрахованото лице е уведомило
застрахователя по надлежния за това ред и при спазване на срока, като след
завеждане на щетата застрахователят е извършил оглед на МПС за
установяване на причинените материални щети, за което са били съставени
съответните писмени документи, въз основа на които впоследствие е
изплатено съответното обезщетение.
На последно място, следва да бъде посочено, че наведеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
третото лице-помагач поради неизпълнение на възложените по сключения
договор дейности по поддръжка на пътния участък съдът намира за
ирелевантно за правилното решаване на настоящия спор. Този въпрос е
относим към разрешаване на въпросите за реализиране регресната
отговорност на третото лице - помагач към ответника, но не и за реализиране
отговорността на ответника към ищцовото застрахователно дружество.
Поради това съдът не следва да обсъжда направените от ответника и третото
лице помагач възражения основани на договорните им отношения, както и за
качеството и поддръжката на пътя.
В обобщение на изложеното и като съобрази заключението на вещото
лице, че обичайните разноски на застрахователитие за определяне на
платеното обезщетение възлизат в размер на 15 лв., съдът намира предявения
иск с правно основание чл.410, ал.1 от КЗ за основателен, поради което
същият подлежи на уважаване.
С оглед извода за основателност на иска, основателна се явява и
акцесорната претенцията за присъждане на законна лихва. Съгласно нормата
на чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, поради
което на уважаване подлежи и акцесорното искане за заплащане на законната
лихва от датата на исковата молба – 20.01.2021 г., до окончателното плащане
на задължението.
При този изход на спора и с оглед правилото на чл.78, ал.1 от ГПК
право на разноски за производството има ищецът. Същият е сторил разноски
в общ размер на 518 лв., от които 168 лв. платено адвокатско възнаграждение,
50 лв. заплатена държавна такса за разглеждане на иска, 20 лв. за депозит за
свидетел и 280 лв. за възнаграждение за вещо лице. Посочената сума следва
да бъде възложена в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ ****,
седалище и адрес на управление: гр.С., район „К.с.“, бул.„М.“ № ***, да
заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и
9
адрес на управление: гр.С., район „Т.“, бул.„В.“ № ***, сумата в размер на
193 лв. /сто деветдесет и три лева/ - главница, от които 178 лв. изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ за лек автомобил
марка „Ситроен“, модел „С5“ с рег.№ ***, във връзка с щета №
44011712015399, за застрахователно събитие, настъпило на 15.06.2020 г. на
Републикански път III-5101, и 15 лв. ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата считано от 20.01.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, както и сумата в размер на 518 лв.
/петстотин и осемнадесет лева/ - деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Пътинженеринг“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Русе, обл.Русе, ул.
„Олимпи Панов“ №14, комплекс „Евас“, вх.Б, ет.4, като трето лице-помагач
на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: ____/п/___________________
10