Решение по дело №312/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 451
Дата: 15 юли 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20207170700312
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 26 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 451

гр. Плевен, 15.07.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание  на двадесет и осми май  две хиляди и двадесета година, в състав                                                                            Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 312  по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 64 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба от  Г.А.А. ***, с ЕГН **********, против Разпореждане от 22.03.2020 год. , издадено от М.О.Г.-младши автоконтрольор в РУ-Никопол, с което е разпоредено на А. да пази и съхранява два броя  бали-големи рула с люцерна, намиращи се в имот в гр.Никопол, ул ***.

Излагат се съображения за незаконосъобразност на разпореждането. Твърди се, че разпореждането противоречи на чл.64, ал.1 от ЗМВР, тъй като не съдържа фактически и правни основани за неговото издаване, лишено е от мотиви, поради което от него не може да се направи извод за съблюдаване спазване на целта на закона. От липсата на изложени фактически и правни основания за издаване на разпореждането  не може да се извърши преценка кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва ад упражни правомощията си, както и не  може да се направи извод има ли извършено нарушение. Прави се искане за отмяна на оспореното разпореждане.

В съдебно заседание жалбоподателят  не се явява и несе представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от полицейски орган С.Г.С.и от юрисконсулт П.Ф.с надлежно пълномощно на л.86 от делото. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че към датата н издаване на разпореждането, издателят е бил полицейски орган с полицейски правомощия, и е изпълнявал служебни задължения във връзка със запазване на веществени доказателства, по повод постъпил сигнал за кражба на 4 бр. рула с люцерна. Тъй като са били намерени в двора на жалбоподателката, затова на нея е издадено полицейското разпореждане. Не отрича, че в самото разпореждане не е описана подробно цялата фактическа обстановка, но счита, че няма пречки мотивите да се съдържат в други допълнителни актове, издадени преди или след датата на издаване на административния акт.. по делото са налични данни, че във връзка с  образувано досъдебно производство е било необходимо да се вземат мерки за запазване на веществените доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, за да се произнесе по жалбата против оспореното разпореждане, постановено на основание чл.64 от ЗМВР, съобрази следното:

От приложените по административната преписка документи-докладна записка рег.№305р-1520/22.03.2020 год. и два броя сведения от Д. Г. К.и А.С.А. се установява, че издалият оспореното разпореждане полицейски орган на 22.03.2020 год. е бил дежурен по посещение на произшествия и на разположение, като около 12.00 часа на същата дата е получил обаждане от ОДЧ-Никопол за получен сигнал в РУ-Никопол през тел.112 от лицето Д. Г. К.от с.Въбел, който е съобщил, че за времето от 20.00 часа на 21.03.2020 год. до 08:45 часа на 22.03.2020 год., от имота, който притежава в с.Въбел, са му откраднати 4 броя големи рула бали с люцерна.Сигналът бил посетен заедно с друг полицейски служител, на адреса на К., от който е извършена кражбата и с него била проведена беседа. След което била извършена проверка в дома на А.С.А. в гр.Никопол, и в двора на имота му на ул***били намерени 2 броя големи рула бали люцерна, които по начина на съхраняване наподобявали тези на притежаваните от К.. Установили в дома на последния и други бали. След разговор с К. същият се явил в гр.Никопол , в дома на А.и категорично разпознал 2 броя бали с люцерна, които са му били откраднати вечерта. На обитаващите адреса лица на ул ***било разпоредено устно да пазят и съхраняват балите до изясняване на случая, а по-късно на жалбоподателката било издадено и оспореното в настоящото производство писмено разпореждане да пази и съхранява въпросните бали с люцерна. Посочено е в докладната записка, че били снети сведения от К. и Алиев, които са приложени по делото, а А.бил задържан в помещение за задържане в РУ-Никопол.

Видно е, че с оспореното Разпореждане от 22.03.2020 год. , издадено от М.О.Г.-младши автоконтрольор в РУ-Никопол, на Г.А.А. е разпоредено на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР да пази и съхранява два броя  бали-големи рула с люцерна, намиращи се в имот в гр.Никопол, ул ***. Разпореждането е връчено на А. на датата на постановяването му-22.03.2020 год., по данни от снетото от нея сведение. Жалбата против разпореждането е подадена чрез куриер, видно от разписката на л.4 от делото, на 25.03.2020 год. и е заведена с вх.№ в съда 1735.

При тези данни съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК вр. чл.64, ал.7 от ЗМВР 14-дневен срок, от лице, на което е вменено задължение и в този смисъл са засегнати по неблагоприятен начин неговите прави и интереси, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

По същество е основателна.

Разпореждането е дадено на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като по правило разпорежданията се издават писмено.

Оспореното Разпореждане е издадено от компетентен административен орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, доколкото по делото е установено, че издателят на разпореждането – младши автоконтрольор при РУ-Никопол в процесния ден е бил дежурен по посещение на произшествия и на разположение, както и прием на граждани по предварително изготвен и утвърден месечен график, приложен на л.59 от делото, а основните длъжностни задължения са посочени в типова длъжностна характеристика на л.55-57 от делото. Следователно,  актът е издаден от компетентен орган, тъй като по делото с надлежни доказателства е установено, че издателят на Разпореждането е полицейски орган по смисъла на чл. 64, ал. 1 вр. чл. 57, ал. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 1, 37 и 8 от ЗМВР, притежаващ правомощието да издава разпореждане във ръзка с дейностите, разписани в чл.8, чл.9 и чл.10 от ЗМВР. 

Настоящият съдебен състав намира, че процесното Разпореждане е издадено в  изискуемата от чл. 64, ал. 1, изр. 2 от ЗМВР писмена форма, но не съдържа  всички изискуеми реквизити съгласно чл. 64, ал. 5 от ЗМВР. С оспорения акт е  разпоредено на жалбоподателката да пази и съхранява два броя  бали-големи рула с люцерна, намиращи се в имот в гр.Никопол, ул ***. Относно изискуемите съгласно т. 3 на чл. 64, ал. 5 от ЗМВР фактически и правни основания за издаване на разпореждането следва да се посочи, че в процесното Разпореждане като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, посочен е издател на разпореждането, адресат и разпоредителна част - какво следва ад се извърши, но   фактическо основание за издаване на разпореждането изобщо не е посочено. Не е дори упоменато в каква връзка се дава това разпореждане, на какво фактическо основание, във връзка с какви настъпили обстоятелства, защо се дава именно на жалбоподателката, в какво качество.  Не става ясно от самото разпореждане, че то се издава за обезпечаване на веществени доказателства по повод данни за извършено престъпление/нарушение. Такива мотиви не се съдържат и в друг документ, изхождащ от органа, издал разпореждането, към които да е направено препращане в оспореното разпореждане, които да налагат издаването на разпореждане в постановения смисъл. В представената по делото административна преписка не се съдържат и доказателства, обосноваващи връзката на жалбоподателката с извършените действия по намиране на процесните бали с люцерна в дома на задържаното по повод случая лице А. А.. Такава „връзка” е обоснована едва в становището на органа във връзка с изпълнение на съдебно разпореждане, като е посочено, че жалбоподателката е съпруга на А. А., с когото живеят заедно и обитават и стопанисват имоти в гр.Никопол на ул ***и ул ***, които са в непосредствена близост един до друг, като в единия имот живеят, а в другия отглеждат животни. Това становище от една страна е последващо издаването на разпореждането за предварително изпълнение и не може да замести или запълни липсата на мотиви в него и от друга страна, не обосновава фактически издаденото разпореждане. С другите документи по административната преписка-докладна записка и сведения от разпитани лица, също не е направена привръзка, липсва позоваване на тях в оспореното разпореждане, а и няма данни например изходящите от полицейските органи документи-например докладна, да са надлежно връчени на жалбоподателката, за да може чрез запознаване с изложените в тези документи по преписката мотиви да се изведат мотивите на органа за издаване на оспореното разпореждане.  Излагането на фактическите основания в административния акт е от съществено значение, тъй като само по този начин както лицето, спрямо което е насочено разпореждането, така и съдът при осъществяване на съдебен контрол за законосъобразност могат да установят кои са конкретните факти, въз основа на които полицейският орган е счел, че следва да упражни предоставените му властнически правомощия. Именно изложените в административния акт факти очертават и предмета на доказване. При издаването на оспореното разпореждане, съгласно чл. 64, ал. 5, т. 3 от ЗМВР, административният орган е бил длъжен да посочи както правните, така и фактическите основания за издаването му, което в случая не е сторил. Липсата на мотиви винаги съставлява съществено процесуално нарушение, което опорочава в съществена степен издадения административен акт, тъй като лишава съда от възможността да осъществи проверка на неговата правилност, а този факт сам по себе си е достатъчен разпореждането да се отмени като незаконосъобразно, без спора да се разглежда по същество.

Оспореното Разпореждане не съдържа и ясна разпоредителна част съобразно изискванията на чл. 64, ал. 5, т. 4 от ЗМВР – съдържа задължения на адресата, но не съдържа начин и срок за изпълнението им. Не е ясно и на какво основание именно жалбоподателката е адресат на процесното разпореждане съгласно чл. 64, ал. 5, т. 2 от ЗМВР , доколкото по преписката са налични данни, че лицето, с което съжителства, е посочено от подателя на сигнала за  извършената кражба на балите, като извършител на кражбата. 

При осъществения съдебен контрол не се констатират  нарушения на административнопроизводствените правила. Липсва нарушение на разпоредбата на чл. 26 от АПК, тъй като процесното Разпореждане е издадено в условията на незабавност, което е допустимо с оглед характера на акта и целите, които се преследват с разпоредителната му част.

Липсата на ясни, конкретни и обосновани мотиви обаче за издаване на оспореното разпореждане препятства проверката на съда за материална законосъобразност на разпореждането и за съответствие на същото с целта на закона.

Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ, по жалба на  Г.А.А. ***, с ЕГН **********, Разпореждане от 22.03.2020 год. , издадено от М.О.Г.-младши автоконтрольор в РУ-Никопол, с което е разпоредено на А. да пази и съхранява два броя  бали-големи рула с люцерна, намиращи се в имот в гр.Никопол, ул ***.

Решението подлежи на обжалване  пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят  на страните.

 

 

                                                                             С Ъ Д И Я: