Решение по дело №355/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

С Решение № 113 от 25.03.2025г. по АНД №20254110200156/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменено Наказателно постановление № Р-006639 от 07.01.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „РЕЙ БИ АС 17“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, [улица], представлявано от управителя Б. Р. Р., за нарушение по чл. 170, ал. 2 от Закона за виното и спиртните напитки, на основание чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 195 от ЗВСП, му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева на основание чл. 219 от Закона за виното и спиртните напитки и дружеството е предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от председателя на Комисия за защита на потребителите, чрез процесуалния представител юрисконсулт М., с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че установеното нарушение не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, както неправилно приел въззивният съд, за да отмени наказателното постановление. Сочи се, че същото е формално, на просто извършване и настъпването на каквито и да е вреди няма отношение към съставомерността на деянието. Посочва се, че с установяването на подобно нарушение законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими по презумпция на закона, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Изтъква се, че отсъствието на предходни административни наказания е смекчаващо отговорността обстоятелство, но същото не е изключително по своя характер, тъй като за всяко лице, което извършва първо административно нарушение, е налице подобна хипотеза. Сочи се, че това обстоятелство би могло да обуслови намаляване размера на административното наказание към предвидения минимален такъв за нарушението, но не и прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Посочва се, че квалифицирането на конкретния случай като маловажен има за правна последица освобождаването от административнонаказателна отговорност, поради което при следващо нарушение би могло отново да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушителят няма да се води с предходни нарушения. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди. Претендира присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

 

Ответникът по касация – „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД, чрез пълномощника си ***Е., в писмен отговор и в хода на устните състезания оспорва основателността на жалбата. Развива доводи за правилност на обжалваното съдебно решение и незаконосъобразност на отмененото от въззивната инстанция наказателно постановление. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка, след като е направил задълбочен анализ на доказателствата, и правилно е приложил материалния закон. Споделя доводите на съда и предлага решението да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от Великотърновския РС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 13.09.2024г., от служители на КЗП, съвместно със служители на ОДМВР – Велико Търново, била извършена проверка на бар-клуб „Каппо“, находящ се в гр. В.Търново, [улица], стопанисван от „РЕЙ БИ АС 17“ ООД. В хода на същата било установено, че обекта е категоризиран с Удостоверение за категоризация №3300/30.01.2023г., категория две звезди и лице, извършващо дейност в обекта е „Рей Би Ас 17“ ООД. Установено било също така, че търговецът предлага за продажба спиртни напитки, които не са произведени в Република България, но са предназначени за българския пазар, при етикетирането на които не са вписани задължителните данни на български език върху етикета, отговарящ на изискванията, посочени в чл. 9 от Закона за защита на потребителите, а именно: производител, вносител, съществени характеристики. Установени били две бутилки, като едната е уиски "Макалън", 0, 700 мл. с алкохолно съдържание – 40 %, една бутилка, вторият вид е уиски "Джони Уокър", черен етикет, 15 години, 0, 700 мл, алкохолно съдържание – 43%, количеството е една бутилка. Така констатираните обстоятелства били отразени от проверяващите в Констативен протокол № К-2770263 от 13.09.2024 г., връчен и подписан от управителя на дружеството Б. Р.. Предвид така установеното било прието, че е допуснато нарушение на чл. 170, ал. 2 от Закона за виното и спиртните напитки, поради което на 20.09.2024г. от участващ в проверката гл. инспектор в Област Велико Търново – КЗП бил съставен АУАН №006639, връчен на пълномощник на дружеството, който в графата за възражения вписал „ще представя писмени възражения по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в предвидения срок“. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било подадено възражение, което било прието за неоснователно и от председателя на комисията за защита на потребителите било издадено оспореното пред РС НП №Р-006639/07.01.2025 г., с което за извършено нарушение по чл.170, ал.2 от Закона за виното и спиртните напитки, на основание чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 195 от ЗВСП, на „Рей Би Ас 17“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл. 219 от ЗВСП. Последното е връчено на представляващия дружеството на 15.01.2025г. и е обжалвано в законоустановения срок пред Районен съд-Велико Търново.

 

С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно поради издаването му в противоречие със закона. Съдът е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а извършеното от „РЕЙ БИ АС 17“ ООД нарушение по чл. 170, ал. 2 от ЗВСН е безспорно установено. Съдът е намерил обаче, че осъщественото от дружеството деяние представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН, поради което е приложим чл.28 от ЗАНН. Посочил е, че от доказателствата по делото се установява, че процесните бутилки с алкохол са се намирали на рафт зад бара и клиентите не са имали пряк достъп до същите. Безспорно е установено, че същите са неразпечатани и на тях е поставен бандерол, който е в цялост. С оглед на това е приел, че няма как да бъде нарушено каквото й да е право на даден клиент. Изтъкнал е също, че дружеството-жалбоподател няма други предходни нарушения за същото деяние, които да са установени с влезли в сила административни актове и нарушението е за първи път (което е отбелязано и в самото наказателно постановление). Нарушението е било своевременно отстранено, веднага след констатирането му и от него не e настъпил друг противоправен резултат или каквито и да било вредни последици. Намерил е, че макар деянието формално да осъществява признаците на посоченото в наказателното постановление административно нарушение, то в конкретния случай обстоятелствата, при които е извършено, значително го отличават от типичния случай на нарушения от този вид. Следователно в случая се наблюдават множество смекчаващи обстоятелства - както като брой, така и като относителна тежест, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, откъдето е направен извод, че процесното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Посочил е, че тези обстоятелства са били известни на наказващия орган преди да издаде НП, но не са били правилно преценени. Намерил е, че доколкото предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, то наказателното постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие със закона, като жалбоподателят-нарушител следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

 

Настоящият състав намира решението за правилно.

 

В случая отговорността на „РЕЙ БИ АС 17“ ООД е ангажирана на основание чл. 219 от ЗВСН поради допуснато нарушение по чл.170, ал. 2 от ЗВСН. Цитираната разпоредба на чл. 219 от ЗВСН предвижда наказание за този, който произвежда, рекламира, предлага за продажба или продава спиртни напитки в нарушение на разпоредбите за описание, представяне, етикетиране и предлагане на спиртни напитки, определени в Регламент (ЕО) № 110/2008 и в чл. 164 - 166, чл. 170, 172 и 173. Посочената пък за нарушена норма на чл.170, ал.2 от ЗВСН вменява в задължение при етикетиране на спиртна напитка, която не е произведена в Република България, но е предназначена за българския пазар, задължителните данни да се вписват на български език върху етикет, отговарящ на изискванията, посочени в чл. 9 от Закона за защита на потребителите. В случая от събраните по въззивното дело писмени и гласни доказателства е безспорно, че на посочената в АУАН и НП дата ответник-жалба е предлагал за продажба спиртни напитки - уиски "Макалън", 0,700 мл. и уиски "Джони Уокър", 0,700 мл, при етикетирането на които не са вписани задължителните данни на български език, върху етикет, отговарящ на изискванията, посочени в чл. 9 от ЗЗП. С оглед на това правилно е прието от РС, че е осъществен състава на описаното административно нарушение.

Независимо от това обаче, както правилно е приел и въззивният съд, посоченото нарушение представлява маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен състава на административно нарушение, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, подробно описани във въззивното решение. В обжалваното решение са изложени подробни и задълбочени мотиви в таза насока, като правните изводи, формирани от районния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК и тяхното преповтаряне е излишно. Извън подробно обсъдените от въззивната инстанция смекчаващи обстоятелства следва да се отбележи само, че в случая се касае за обект – бар-клуб, в който са се предлагали значителен брой алкохолни (спиртни) продукти, а е прието, че е налице нарушение, свързано с етикетирането, само по отношение на два броя продукта (две бутилки уиски), т.е. касае се за незначителен брой продукти, за които са липсвали етикети. Освен това, както правилно е приел и въззивният съд, въпросните бутилки са били с ненарушена цялост и са се намирали зад бара, където обикновено клиентите нямат достъп. Предвид това на практика правата на клиентите, вкл. правото им на информираност относно потребяваните от тях продукти, не са били нарушени. Въззивният съд правилно е отчел и факта, че не са регистрирани други извършени от дружеството нарушения от този вид, както и, че нарушението е отстранено веднага след констатирането му, а от там и за по-ниска, на практика незначителна степен на обществена опасност на деянието. Независимо, че нарушенията от този вид поначало са на формално извършване, обстоятелствата по делото сочат, че в случая тежестта на нарушението не е висока, предвид степента и характера на засягане на обществените отношения.

Съобразно изложеното, налагането на имуществена санкция, макар и в най-ниския предвиден в закона размер, се явява непропорционално и не би отговорило на основната цел, заложена в чл. 12 от ЗАНН – да бъде поправен нарушителят. В случая генералната и специалната превенция на наказанието би могла да се осъществи в достатъчна степен като деецът бъде освободен от административнонаказателна отговорност и предупреден, че при повторно извършване на нарушение от същия вид ще бъде санкциониран.

Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

 

Разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са претендирани от ответника.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 113 от 25.03.2025г. по АНД №20254110200156/2025 г. по описа на Районен съд Велико Търново.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.