№ 6210
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:ЕмИ. А.
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от ЕмИ. А. Въззивно гражданско дело №
20251100503938 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. П. К. срещу Решение №
3372/28.02.2025 г., постановено по гражданско дело № 36316/2023 г., по описа
-ти
на Софийски районен съд, 89 състав, с което е издадена, на основание чл.
15 ЗЗДН, заповед за защита, като е задължен И. П. К., на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
В. П. Б.; предупреден е, че при констатирано от полицейските органи
неизпълнение на издадената заповед, ще бъде задържан и ще бъдат незабавно
уведомени органите на прокуратурата, наложена му е глоба в размер на 500
лв., платима в полза на държавния бюджет, осъден е, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН, да заплати разноски на В. П. Б. в размер на 1500 лв., а по сметка на СРС
– държавна такса 25 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
постановено при неправилна оценка на събраните относими доказателства,
1
както и постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените
правила, като се излагат съображения. Моли се да бъде отменено изцяло и да
се постанови друго, с което да се отхвърли молбата като неоснователна.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна В. П. Б. не е депозирала възражения в срока по чл.
17, ал. 4 ЗЗДН.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от
ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258
ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на В. П. Б. срещу
И. П. К. – за защита от домашно насилие, извършено на 14.06.2023 г.,
подробно описано в молбата от 30.06.2023 г.
С Решение № 3372/28.02.2025 г., постановено по гражданско дело №
-ти
36316 /2023 г., по описа на Софийски районен съд, 89 състав, е издадена, на
основание чл. 15 ЗЗДН, заповед за защита, като е задължен И. П. К., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на В. П. Б.; предупреден е, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на издадената заповед, ще бъде задържан
и ще бъдат незабавно уведомени органите на прокуратурата, наложена му е
глоба в размер на 500 лв., платима в полза на държавния бюджет, осъден е, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, да заплати разноски на В. П. Б. в размер на 1500
лв., а по сметка на СРС – държавна такса 25 лв.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото. Твърди се, че съдът е дал вяра на
показанията на пристрастна свидетелка – леля на молителката, която няма
преки впечатления от отношенията между страните. Твърди се също, че съдът
неправилно е приел за „уважителна причина“ неявяването на молителката за
отговор на въпроси по чл. 176, ал. 3 ГПК, които са имали значение за
изясняване на спорните обстоятелства, като според жалбоподателя това
неявяване е следвало да се тълкува като отказ за съдействие и да се прецени
във вреда на молителката. Освен това се изтъква, че съдът е приел
декларацията й като достатъчно доказателство, въпреки противоречия и
2
промени в изложените данни, а медицинските документи не доказват наличие
на насилие. В заключение се поддържа, че молбата за защита е недоказана и
следва да бъде отхвърлена.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство,
прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са
неоснователни. Настоящият съд напълно споделя подробно установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз
основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо
да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички
относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност)
относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между
тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел
за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на
другите не вярва.
В тази връзка следва да се отбележи, че декларацията на молителката
съдържа описателни елементи, позволяващи идентификация на времето,
мястото и начина на извършване на посочените актове (конкретна дата —
14.06.2023 г.; адрес; детайлен начин на извършване – удар с юмрук в горната
част на главата, силно дърпане, стискане в горната част на ръцете, насилствен
полов акт, заплаха за убийство; посочване на извършителя). В съответствие с
чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията е допустимо доказателство и притежава
доказателствена тежест, която трябва да се прецени в съвкупност с другите
доказателствени средства. В настоящия случай декларацията не стои
самостоятелно: описанието в нея кореспондира със съдебномедицинската
експертиза от 21.06.2023 г., изготвена по ДП № 1031/2023 г., която
документира кръвонасядания по мишниците и лявото рамо, както и
констатация за дефлорация с давност, при която експертите не изключват
възможността за проникване, въпреки липсата на видими травматични следи в
полово-аналната област. Така съществува съвпадение по същество между
материалното съдържание на декларацията и експертните находки, което
усилва нейното доказателствено значение. Формалните разминавания в
конкретни дати (напр. 14.06.2023 г. в декларацията и споменаване на
3
17.06.2023 г. в полицейски протоколи) не обезсмислят декларацията, когато
общата фактическа картина сочи към едно и също събитие в средата на юни
2023 г. и когато тези разминавания не са компенсирани с насрещни
доказателства, които да оборят същественото съдържание на твърденията.
Относно оплакванията досежно кредитираните свидетелски показания
от първоинстанционния съд следва да се посочи, че свидетелските показания
трябва да бъдат оценявани по отношение на достоверност, последователност
и съответствие с останалите доказателства (чл. 172 ГПК дава широк
дискреционен простор на съда по тези въпроси). Доведената от молителката
свидетелка (леля) е дала показания, които са последователни и съвпадат по
същество с декларацията и медицинските находки. Въпреки близката
роднинска връзка, самата връзка не лишава автоматично свидетелските
показания от доказателствена стойност. Съдът има задължение да прецени
вероятността, с която свидетелските показания подкрепят фактическите
твърдения, вземайки под внимание както евентуална пристрастност, така и
кореспондираща информация от други извори. В конкретния случай
отсъствието на пряко наблюдение на инцидента не поражда автоматично
неприложимост, тъй като свидетелката описва информация, съобщена й от
молителката и/или наблюдавани преди/след събитието обстоятелства, които
имат относимост за доказване на наличието на домашно насилие.
Относно неявяването на молителката за изслушване по реда на чл. 176
ГПК, настоящият съд намира за уместно да отбележи, че съгласно чл. 176, ал.
3 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за чието изясняване
страната не се е явила или е отказала да отговори, ако няма основателна
причина. Законът обаче предвижда възможност за уважителни причини за
неявяване. В конкретния случай са налице данни, сочещи реален страх и
здравословни основания, удостоверени документално и обсъдени в хода на
производството. Това състояние е било обстойно анализирано от районния съд
при преценката на фактите в техния конкретен контекст, а не изолирано или
формално. Поради това неявяването на молителката не следва автоматично да
се тълкува като нежелание за съдействие; напротив – при наличието на
обезпокоителни данни за тревога и риск, правилна се явява фактическата
оценка на Софийския районен съд, че са били налице уважителни причини за
отсъствието й.
4
Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и
препраща към тях.
Въззивникът е извършил действия, които представляват физическо,
сексуално и психическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, и които са
основание за реализиране на отговорността му по този закон.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са
наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за
наличие на домашно насилие, упражнено от ответника, не се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Постановеното решение е съобразено с
всички ангажирани и относими по спора доказателства, а наложените
защитни мерки са съобразени, както с естеството на насилническите актове,
така и с времето на извършването им (през нощта).
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила.
Въззивният съд осъжда въззивника да заплати по сметка на СГС
държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на
разноски е неоснователна и съдът я оставя без уважение. Въззиваемата страна
не претендира разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос с
решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3372/28.02.2025 г., постановено по
-ти
гражданско дело № 36316 /2023 г., по описа на Софийски районен съд, 89
състав.
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. П. К., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6