Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /18.11.2020 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Панагюрище, в проведеното на тринадесети ноември
две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание,
в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 350/2020 г. по описа на съда
Производството е по чл. 238 ГПК и
чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК
Производството е образувано по предявени от „Н.М.“
ООД срещу Г.Р.Ф. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във
вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума
в размер на 748,00 лв. – представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 11711 от 26.05.2015 г. сключен между страните, ведно със законната
лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата
и сума в размер на 328,41 лв. – обезщетение за забава по Договор за
потребителски кредит в размер на законната лихва за периода от 05.03.2016 г. до
дата на завеждане на исковата молба –02.07.2020г.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: На 26.05.2016г. ответникът Ф., в качеството си
на кредитополучател сключил Договор за потребителски кредит № 11711/26.05.2016г.
с дружество „Н.М." ООД. Договорът е сключен за предоставяне от Кредитора
на Кредитополучателя на сумата в размер от 1920 лева. Твърди се, че Кредиторът
е изпълнил задължението си за предоставената сума посочена в договора, като
съгласно уговореното в договора, Кредитополучателя се задължил да върне същата
на погасителни вноски, в които се включва главницата по договора. Кредитът
следва да бъде изплатен с 40 седмични вноски, всяка в размер на 48 лева.
Кредитополучателят е изплатил общо 1172 лв. по кредита, като е извършил 1 брой
плащания по погасителния си план, а неизплатения остатък е в общ размер на 748
лв. В исковата молба се твърди, че от представените към нея доказателства се
установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата
на сключения договор за предоставяне от ищеца на ответника на кредит под
формата на заем, по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Уговорената сума е предадена на ответника, с което ищецът е изпълнил поетите с
договора задължения. Кредитополучателят частично е изпълнил поетите задължения,
а вземането е с настъпил падеж, а именно 04.03.2016г. Ответникът към настоящия
момент не е погасил остатъка по договора за кредит. Поради което се твърди, че за
ответника възниква задължението да заплати на ищеца остатъка от главницата по
Договора за потребителски кредит, а именно сумата в размер на 748,00 лева,
ведно с лихва върху нея. Моли се за уважаване на предявените искови претенции.
Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С молба преди първото по
делото съдебно заседание е направено искане от ищеца
за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчена редовно
призовката за първото по делото съдебно заседание, ведно с определение № 260095
от 08.10.2020 г., видно от приложената по делото призовка находяща се на л. 33
от делото, както и че в призовката изрично са указани неблагоприятните за ответника
последици от неспазването на срока за разменя на книжа и за неявяването в
съдебно заседание. Предвид неявяването на ответника в първото по делото съдебно
заседание, както и липсата на направено изявление за разглеждане на делото в
отсъствие на ответника и неподаване на отговор на исковата молба, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е
поискал постановяване на неприсъствено решение.
С оглед
изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с извода за
вероятната основателност на предявения иск.
Относно вероятната основателност на предявения
иск, съдът намира следното:
От приетото по като писмено доказателство договор
за потребителски кредит № 11711 от 26.05.2015 г. сключен между страните по делото
ведно с погасителен план към него и искане за отпускане на потребителски кредит
от които се установява, че между тях е възникнало облигационно правоотношение
по договор за кредит, разходен касов ордер № 954 от 26.05.2015 г., от който се
установява, че на ответника е предоставена сума пари в размер на уговореното в
договора за потребителски кредит и общи условия към договора за кредит
подписани от ответника.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на
предявения иск. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
законово установени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение в полза на ищеца.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените от ищеца
разноски в настоящото производство следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски в
общ размер 300,00 лв. – възнаграждение за един адвокат, като са представени и
доказателства, че същите са реално сторени (л. 3 от първоинстанционното дело).
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 400 лв. представляваща разноски направени по настоящото производство, от
които 300 лв. – възнаграждение за един адвокат и 100 лв. – държавна такса.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд - Панагюрище
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ЗЗД във вр.
с чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, Г.Р.Ф. ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на “Н.М.“ ООД ЕИК:*********, с адрес на
управление:*** сума в размер на 748,00 лв. – представляваща главница по
договор за потребителски кредит № 11711 от 26.05.2015 г. сключен между страните,
ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 03.07.2020 г.
до окончателното изплащане на същата, както и сума в размер на 328,52 лв.
– обезщетение за забава по за периода от 05.03.2016 г. до дата на завеждане на
исковата молба –02.07.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г.Р.Ф. ЕГН: ********** да
заплати на “Н.М.“ ООД ЕИК:********* сумата в размер на 400,00 лева- разноски направени
пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: